Понастоящем Розмаринолистната върба е известна само с едно находище от страната – в землищата на с. Понор (основно) и с. Бучин проход, Софийски флористичен район. Расте по периодично заливани ливади, мочурливи места и торфища, част от хабитат „6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)” и хабитат „7230 Алкални блата“. Популацията на Розмаринолистната върба е част от мезофилни и мезохигрофилни сенокосни ливади. Климатът в района като цяло е умерен континентален, но е характерен с локално по-ниските си температури. Замръзвания на субстрата се наблюдават до късна пролет. Почвите са глинести, което обуславя по-дългото задържане на вода както в горните слоеве на почвата, така и над нея. Почвената реакция е леко кисела. Местообитанието е с променлива влажност през годината. Пролетно време почвата е силно преовлажнена, като на места надпочвения воден стълб достига до 10 см, а в по-влажни години и до 30 см. През летния период почвата силно се засушава. Периодът на засушаване може да започне и по-рано през пролетта. Тази тенденция осезаемо се засилва в последните години.
-
Описание на растителните съобщества, в които се среща вида
Понастоящем Розмаринолистната върба е известна само с едно находище от страната – в землищата на с. Понор (основно) и с. Бучин проход, Софийски флористичен район. Расте по периодично заливани ливади, мочурливи места и торфища, част от хабитат „6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)” и хабитат „7230 Алкални блата“. Растителността попада в рамките на асоциация Junco effusi-Molinietum caeruleae Tüxen 1954. Местообитанието е с променлива влажност през годината. Розмаринолистната върба е част от флористичния състав на асоциация Junco effusi-Molinietum caeruleae Tuxen 1954, съюз Molinion caeruleae Koch 1926, разред Molinietalia caeruleae W. Koch 1926.
Единствената, известна до момента, популация на Розмаринолистната върба заема площ от около 100 ха. Видът беше преоткрит за страната през 2006 г. (Hájek et al., 2006) в рамките на проект с международно сътрудничество между Българска Академия на Науките и Чешка Академия на Науките. Находката беше случайна и видът не беше проучван в рамките на този международен проект. Практически Розмаринолистната върба беше установена/открита само в една малка част (на площ от около 500 кв.м.) от цялостната ѝ популация. На базата на тези по-ранни и по-първични данни видът е разработен за Червена книга на Република България, Том 1, Растения и гъби (Апостолова, Цонева 2011). За момента това са били наличните данни за вида. По-късно (в периода 2010-2013 г.) Розмаринолистната върба е целеви вид в рамките на проект Life08NAT/BG/279, финансиран по европейския финансов механизъм Life+ за околна среда и популацията ѝ е проучена детайлно. Установена е реалната площ на цялата популация, а именно 100 ха. Това е най-актуалната информация за момента.
-
GPS координати на находището
Централна точка на находището: N42°56'36.5'' E23°08'11.5''
Източна точка на находището: N42°56'45.3'' E23°09'01.3''
Западна точка на находището: N42°56'47.4'' E23°07'37.4''
Северна точка на находището: N42°56'43.7'' E23°08'05.7''
Южна точка на находището: N42°56'21.9'' E23°08'35.8''
В рамките на популацията на Розмаринолистната върба се откриват около 400 туфи от вида. Практически на терен е невъзможно разграничаването на отделните индивиди на вида. Не се знае в една туфа колко индивида има. Поради тази причина не може да се посочи средна плътност на популацията в брой индивиди на кв.м. Туфите са с различни размери, като най-често варират по площ от 2 до 10 кв.м.
Средната плътност на популацията е 0.04 туфи/100 кв.м..
-
Степен на обилие
-
Тенденции
Понастоящем популацията на Розмаринолистната върба е в добро състояние и има условия за нейното устойчиво съществуване. Същевременно съществува реалната опасност сенокосните ливади да бъдат разорани и превърнати в земеделски култури, при което голяма част от популацията на вида ще бъде унищожена. Също така потенциална заплаха за популацията на вида е влошаване условията на местообитанието поради промяна на водния режим или режима на ползване на ливадите. Реална заплаха за популацията е опожаряването на площите. През 2011г. се установи, че част от популацията на вида е изгоряла в резултат на опожаряване.
-
Бележки за цялостното състояние на популацията
Популацията на вида участва в тревни съобщества, които са под сенокосен режим. Теренните наблюдения показват, че неокосените туфи на вида цъфтят, докато окосените не цъфтят или цъфтят по-слабо. При окосените туфи реси се наблюдават само при някои прилегнали към земята клонки, т.е. при онези клонки, които не ги е уловила косачката. Коситбата се извършва механизирано. Като цяло популацията на Розмаринолистната върба е в добро състояние и има реални условия за нейното устойчиво съществуване и запазване на вида. Независимо, че коситбата оказва известно негативно влияние върху популацията на Розмаринолистната върба, тя сама по себе си не е реална заплаха за съществуването на вида тъй като той е с добро вегетативно размножаване.
-
Собственост на земите в природните местообитания на вида
Популацията на вида се намира в област София, община Костинброд в землищата на с. Понор (основно) и с. Бучин проход. Земите са със статут „Частна“, „Стопанисвана от общината“, „Държавна частна“, „Държавна публична“ и „Общинска публична“ и са с начин на трайно ползване „Естествена ливада”, „Пасище, мера“, „Водно течение“ и „Канал“. Използват се сенокосно. Коситбата се извършва механизирано. Съществува реалната опасност сенокосните ливади да бъдат разорани и превърнати в земеделски култури, при което популацията на вида ще бъде унищожена.
-
Собственост на земите и режим на ползване в района около находището
Земите около находището са със статут „Частна“, „Общинска частна“, „Стопанисвана от общината“, „Държавна частна“, „Държавна публична“ и „Общинска публична“ и са с начин на трайно ползване „Естествена ливада”, „Пасище, мера“, „Водно течение“ и „Канал“.
Сподели с приятели: |