Изследвания, технологично развитие и иновации

1.3.13. Изследвания, технологично развитие и иновации

Показатели, които да послужат за оценка на количествените и качествените характеристики на регионалните различия по отношение на развитието на изследванията и технологиите, и иновационния капацитет в България почти липсват. Актуалното състояние на регионалните икономики, потвърждава степента на относително неизгодното положение на България и българските райони на глобалната икономическа сцена.

Традиционни научно-изследователски центрове в България са университетите, научните институти и звена на БАН, аграрните институти, както и малкото останали ведомствени изследователски структури. Мрежата от изследователски центрове в страната обхваща голям брой за мащабите й университети (43) и самостоятелни колежи (10). В Северозападния район след промените на териториалния обхват на районите на ниво 2 има само един университет в Плевен. Югозападният район се откроява с по-високата си концентрация на университети и колежи в сравнение с останалите райони в страната. Независимо от относително високия брой на образователни и изследователски центрове, няма качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към останалите сектори. Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса във всички райони от ниво 2 от дълго време е прекъсната, което е една от причините за ниската добавена стойност и ниската конкурентоспособност на производството в отделните райони в сравнение с европейските и световните показатели. Това се потвърждава и от факта, че все още на територията на нито един район не е реализирана идеята за технопаркове и други структури от този вид.


Таблица 25. Университети по райони, 2008/2009 г.

Район	Брой на университетите	Брой университети на 1 000 000 жит.	Университетски центрове
СЗР	1	1,09	Плевен
СЦР	5	5,4	В.Търново, Свищов, Русе, Габрово
СИР	6	6,05	Варна, Шумен
ЮИР	3	2,67	Бургас, Ст. Загора
ЮЗР	23	10,87	София, Благоевград, Ботевград
ЮЦР	5	3,25	Пловдив

Източник: НСИ
Разходите за НИРД на България възлизат на 0,53% от БВП през 2009 г., от които 0,37% от БВП публични и 0,16% от БВП – частни (спрямо едва 0,1% от БВП през 2005 г.). През 2010 г. за наука бяха предвидени 0,7% от всички бюджетни разходи (от които 2,6% за капиталови разходи, вкл. за изследователска инфраструктура). През 2011 г. 0,8% от планираните общи бюджетни разходи ще бъдат насочени към наука, 2,8% от които ще бъдат капиталови. За сравнение, през 2009 г. страните от ЕС-27 са отделяли средно по 2,1 % от техния БВП за научни изследвания и внедряване на иновации. Някои от страните като Швеция (3,62%) и Финландия (3,96%) насочват двойно повече ресурси за научни изследвания и развитие, отколкото са средните в ЕС-27. В северната и западната част на ЕС е формирана зона с висока интензивност на инвестициите за научни изследвания и развитие, която обхваща Швеция, Финландия, Австрия, Дания, Германия, Франция и Белгия. След България, на последно място сред страните-членки е Кипър със стойност 0,46%. С ниски нива на инвестициите за научни изследвания са и по-голяма част от страните-членки от Източна Европа, което ги поставя в неблагоприятна позиция по отношение стабилността на тeхните икономики, които трябва пазарно да устояват на новите продукти и технологии прилагани в страните с по-големи инвестиции в наука и технологии.


Графика 14. Разходи за проучвания и развитие в страните от ЕС -27 като % от БВП за 2009 г.


Източник: Евростат
Наблюдава се ясна тенденция в най-силно развитите райони в страната да се правят много по-високи разходи за проучвания и иновации. Така например за 2009 г. 79,8% от всички разходи за проучвания са осъществени в Югозападния район (и основно в столицата). В същото време, тази относителна концентрация на разходите за НИРД се дължи в много голяма степен на разходите на правителството и учебните заведения за висше образование, отколкото на мащаба на разходите на бизнес предприятията. По отношение дела на разходите за НИРД в БВП в районите от ниво 2 в страната стойностите варират от 0,87% дял от БВП в Югозападния район за 2009 г. до 0,13% в Северен централен район.

Таблица 26. Разходи за научно-изследователска и развойна дейност по райони за периода 2000- 2009 г. (хил.лв.)

Посочената стойност от 0,53% дял на РНИРД от БВП на страната е значително по-ниска от целевите стойности, които България си поставя за постигане до 2020 г., съгласно одобрената и заложената в НПР цел за инвестиции в НИРД от 1.5% от БВП. Все пак, в периода до 2020 г. се очаква нарастването на европейските средства за изследвания и иновации усвоявани в България да доведе до увеличаване на общия размер на публичното финансиране за иновации, в това число и от европейските фондове. В периода 2010–2020 г. може да се очаква преструктуриране на българската икономика от сектори с ниска интензивност на иновации, към сектори с висока интензивност на иновации, което ще допринесе за повишаване привлекателността на България като център за развитие на високотехнологични продукти и услуги в областта на информационните технологии, електронните компоненти, машиностроенето, медицинската и оптична техника и други. Преструктурирането на икономиката към сектори с висока интензивност на иновации ще доведе до бързо нарастване на средствата, отделяни от частния сектор за иновации и увеличаване на приноса му в извършените разходи за НИРД в страната.

Делът на човешките ресурси, заети с НИРД, изчислен като процент от икономически активното население на възраст 25-64 г. в страната през 2000-2010 г. се движи около 30 % (за 2010 г.-31,6%) при средно за ЕС-27-40,5%. След България с далеч по-ниски стойности за 2010 г. се нареждат Португалия (23,9%) и Румъния (24,4%). Някои от страните от Източна Европа също са с близки до нашата стойност. Сред водещите по този показател са Дания (51,9%), Холандия (51,9%), Финландия (50,8%) и Швеция (50,6%). В регионален план, с най-висок дял на населението, заето с НИРД за 2009 г., е Югозападният район 64,3%.