VІІ. Основни изводи от предварителната оценка на Регионалния план на Северния централен район за планиране

2. Оценка на анализа на икономическото, социалното и екологичното състояние и потенциала за развитие на СЦРП

Показателят БДС е анализиран в динамика по икономически сектори и подсектори. Отразено е мястото, което заема СЦРП по този показател в страната. Изведени са областите с най-голям принос в БДС. Посочва се, че тенденцията е към увеличаване на БДС в района, и разнопосочните тенденции в участието на секторите по области в резултат на продължаването на икономическото преструктуриране в тях. Подчертано е променливото участие на индустрията на СЦРП в БДС и факта, че то е по-ниско отколкото на селското стопанство. Услугите са най-динамичният сектор в страната и СЦРП. Структурата на услугите се обвързва с транспортно-географското положение на района, селищната мрежа, квалифицираните кадри и традициите. Освен на транспортните услуги акцент се поставя и на туризма, който бележи непрекъсната тенденция на увеличаване на приходите си.

Заетостта и икономическата активност в СЦРП се оценява като изключително ниска. Снижава се относителният дял на заетите в района към общо заетите в страната. Тук като причини за това се сочат застаряването на населението и миграцията. Според авторите на плана заетостта по области показва относително близко разпределение. Основно населението е ангажирано в преработващата промишленост, селското стопанство, търговията, образованието и здравеопазването.

Посочено е, че доходите от работна заплата са по-ниски от тези за страната. Причините за това се търсят в по-ниската производителност на работната сила и по-високото равнище на безработица.

В четвъртата част от раздел І на аналитичната част на Регионалния план за развитие на СЦРП е представен анализ на състоянието на съществуващата техническа и социална инфраструктура, анализ на иновационния капацитет на района и качество на елементите на екологичната система. Транспортната инфраструктура основателно се разглежда с определящо значение за регионалното развитие и основен фактор за конкурентноспособността и сближаването между териториалните системи. Посочени са най-големите транспортни коридори, пресичащи се в СЦРП – ІV, VІІ, VІІІ и ІХ. В анализа прави впечатление много по-разгърната в пространствено отношение пътна мрежа в сравнение със съседни райони – ЮЦРП и СЗРП. Териториалното разпределение на шосейната пътната мрежа не позволява на 50% от населението в Ловешка и Габровска област да имат достъп до здравни, образователни и културни услуги в рамките на 90 минути. Наличието на един единствен граничен контролно-пропускателен пункт в гр. Русе затруднява международните контакти на бизнес-средите от района. Поставя се на вниманието необходимостта от изграждане на тунел или тунели под Стара планина за улесняване на връзките на юг, както и се лансира идеята за тунел под връх Шипка и между Троян и Хр. Даново. Дефинира се необходимостта от фериботна връзка Свищов-Зимнич и Никопол-Турно Мъгуреле.

Железопътната инфраструктура е представена с ж.п.линиите по категории и с гъстотата на ж.п.мрежата. Оценено е, че СЦРП е най-облагодетелстван тъй като гъстотата на ж.п.мрежата е най-висока. Ж.п.мрежата се разглежда като отворена система не само към останалите райони, но и към чужбина.

Подробно е представен водният транспорт в района и свързаната с неговото развитие инфраструктура, които спомагат за ефективното използване на коридор № VІІ. Поставя се проблема за модернизацията на инфраструктурата и за въвеждането на нова „ро-ро” линия по посока към Русия и за активизиране на комбинираните превози.

По отношение на въздушния транспорт, който е доста добре развит, също се констатира необходимостта от модернизацията му и възстановяването и реконструкцията на летищната инфраструктура с оглед използването и за вътрешни и международни чартърни полети.

Водностопанската инфраструктура в аналитичната част се оценява по основни подсистеми: питейно-битово водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, хидромелиорации и хидроенергетика. За инфраструктурата с питейно-битово предназначение констатациите са, че тя е силно амортизирана и твърде опасна за здравето. Оценката за хидромелиоративните съоръжения е че те са разрушени и ограбени. Ниско е и равнището на използване на природните дадености на района за развитие на хидроенергетиката.

Здравеопазването е анализирано по брой на брой и видове болнични заведения и болнични легла, брой лекари на 1000 души от населението. Липсват изводи относно необходимостта от преструктуриране на болничните заведения или от тяхната модернизация.

Образованието в СЦРП се представя със солидно изградена образователна инфраструктура. Очертава се тенденция на намаляване на общия брой на детските градини и на децата обхванати от детските градини. Освободеният сграден фонд на детските градини в повечето случаи е трансформиран в обекти с друго предназначение. Инфраструктурата в областта на културата и изкуството, която е равномерно разположена в района, поради липсата на средства за поддръжка се руши, а оборудването е морално и физически остаряло. Не са откроени проблеми в магазинната мрежа на района.

Иновациите, технологиите и центровете в СЦРП са представени чрез описание на функциониращите изследователски институти и висши училища. Изследователските институти осъществяващи изследователска и внедрителска дейност са 4, а висшите училища – 6 и колежи – 5 броя. В района е налице висока концентрация на университети и колежи. Всичко това е предпоставка за изграждането публично-частни партньорства за разработване и внедряване на високите технологии в района.