Население и човешко здраве

2.1.10Население и човешко здраве

2.1.10.1Разпределение на населението и демографски характеристики

• 
  Варненска област с 12 общини: Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Долни чифлик, Девня, Дългопол, Провадия, Суворово.
  
• 
  Добричка област с 8 общини: Балчик, Генерал Тошево, Добрич – селска, Каварна, Крушари, Тервел, Добрич, Шабла.
  
• 
  Търговищка област с 5 общини: Антоново, Омуртаг, Опака, Попово, Търговище
  
• 
  Шуменска област с 10 общини: Венец, Върбица, Хитрино, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови пазар, Преслав, Смядово, Шумен.
  

Разпределението на населението по области обаче показва значителни разлики, което е индикатор за различия и в общото социално-икономическо развитие в района – с най-голям брой, почти половината от населението на района, е област Варна – 475 074 души, област Добрич е с 189 677 души, област Шумен е с 180 528 души, а област Търговище е с най-малък брой население – 120 818 души. В град Варна е съсредоточена една трета от населението на района (334 870 д).

Демографските данни от преброяването през 2011 г. показват намаление на населението на района с 53 200 жители спрямо предходното преброяване през 2001 г. Намаляло е населението на всички области, с изключение на област Варна, където има минимално нарастване с 13 061 души (2.8 %). Това нарастване се дължи на град Варна, който увеличава населението си с 21 981 души и компенсира намаляването в останалите общини на областта. Естественият прираст на населението в района е отрицателен (– 3206 бр. за 2010 г.), но в по-малка степен, отколкото в другите райони на страната. Възрастовата структура може да се окачестви като относително добра на фона на преобладаващата картина в страната.

По области съществуват различия, но те са незначителни. Младите хора са с по-висок дял от този на населението над 65 г. в областите Разград и Шумен. В област Варна се наблюдава концентриране на население в работоспособна възраст, което се дължи основно на областния и регионален център гр. Варна. В останалите области структурите са близки.

В сравнение с другите райони, в Североизточния район е най-нисък делът на населението над 65 г., а младите хора са с относително висок дял. Това е сравнително благоприятна характеристика. Групата 15-64 г. има сходни параметри с тези на четири от районите. Тя има най-висок дял в Югозападния район и най-нисък дял в Северозападния район. Коефициентът на зависимост на възрастното население за района е 21,9. Това е най-ниският сред другите райони в страната. На равнище области най-нисък е коефициентът на зависимост за област Варна, а най-висок – за област Търговище (но под средния за страната 24,9).

Образователната структура на населението в района и включените в него области и общини за периода между последните две преброявания се изменя в посока на нарастване на населението с висше, висше колежанско и средно образование и намаляване на лицата с основно и по-ниско образование. Тази тенденция е характерна за всички райони в страната. Делът на населението с висше университетско образование (от лицата на 7 и повече години) в Североизточния район е висок (8,1%), близък до този на Северния централен район (8,2%), като най-висок е той в Югозападния район (15,5%). Относителният дял на лицата със средно образование е 34,0% (средно за страната 7,9%). Сравненията с ЕС показват по-високи стойности на относителния дял на населението със средно и по-високо образование. Тази статистика е благоприятна предпоставка за повишаване на регионалната конкурентноспособност. Сравнителният анализ по ниво на образованост на лицата от района, спрямо данните за страната са следните:

• 
  Делът на лицата с образование над средното е 46,1% при 52,0% за страната;
  
• 
  Делът на лицата с образование под средното е 53,9% при 48,0% за страната;
  
• 
  Делът на неграмотните лица е 2,3% при 1,8% за страната.
  

Областите Варна и Добрич са с най-голям дял на население от българската етническа група и най-нисък – от другите етноси. За периода между последните две преброявания в района намалява броят и делът на населението от българската и турската етническа група, а се увеличава броят и делът на ромите, което е характерно и за страната. Факторите, които определят нарастването на населението от ромската етническа група са от една страна по-високата фертилност при този етнос и от друга - самоопределянето на населението. От своя страна факторът самоопределяне” е с относителна характеристика поради факта, че изразява индивидуалната воля и избор на личността.

От 3-то йерархично ниво са градовете Добрич, Шумен и Търговище. Няма други средни градове, които да допълват и балансират областните центрове. Малките градове от 4-то йерархично ниво в района са 10 бр.: Балчик, Генерал Тошево, Тервел, Каварна, Девня, Провадия, Велики Преслав, Нови Пазар, Омуртаг, Попово. Много малките градове и села – центрове на общини от 5-то йерархично ниво са 20 бр.: с.Крушари, Шабла; с.Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, с. Ветрино, Вълчи дол, Долни чифлик, Дългопол, Суворово; с.Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, с.Никола Козлево, Смядово, с.Хитрино; Антоново, Опака. Център на община Добрич-селска е градът Добрич.

Големият град Варна формира агломерационно образувание в общините Варна, Аксаково, Белослав и Девня. Това агломерационно образувание се развива от една страна в западна посока по линия на промишленото производство и транспортно-прис­танищната дейност и от друга страна в северна посока по линия на туристическата дейност. Агломерационно образувание от туристически тип освен в община Варна, се формира и в община Балчик (Балчик-Албена-Кранево) и отчасти в община Каварна.

Основните оси на развитие в района се развиват по транспортните направления Търговище-Шумен-Варна, Варна-Шумен-Разград-Русе и по крайбрежието Шабла-Каварна-Балчик-Варна-Бургас. Тези оси са сравнително слабо изявени като оси на урбанизация. По-активно урбанизирани са техните отсечки в обхвата на Варненската агломерация.

В района много от общините са с висока степен на критичност на проблемите и могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа, съгласно критериите и показателите, посочени в чл.6 на Закона за регионално развитие. На 5 и над 5 показателя отговарят 18 общини, а на 4 и над 4 показателя - 24 общини. Всичките 24 общини с изключение на Провадия, Омуртаг и Ген.Тошево са с центрове много малки градове и села от 5-то йерархично ниво. Тези общини обхващат териториален ареал, който се простира от южната периферия в Старопланинската част на района до северната гранична периферия в Добруджа и Лудогорието. Там се формират периферните територии на района със затруднено социално-икономическо развитие.

В Североизточния район средният коефициент на безработица на лицата на 15 и повече навършени години за 2010 г. е 14.5%, а за 2011 г. е 15,5%, най-висок сред районите в страната, като най-нисък е в Югозападния район – 7,3%, при среден показател за страната – 11,2%. По области в района разпределението е следното: с най-висок коефициент на безработица е област Шумен – 26,5%, а с най-нисък – област Варна -10,3%, а останалите две области са около средния за района показател – съответно Търговище – 12,6% и Добрич – 17,7%.

Броят на лицата с висше образование в района към 1.02.2011 г. са 166 346 (18,5 %) и по този показател района е на второ място в страната след Югозападния район (27,7 %). Лицата завършили средно образование са 364 319 (40,5 %). Делът на високообразованото население в област Варна е най-висок 23,7 %. Останалите области са в по-неблагоприятно положение – обл. Шумен 14,5 %, обл. Добрич 13,7 %, обл. Търговище 11,5 %. В града Варна 30,6 % от населението е с висше образование.

. По данни на НСИ за 2011 г. на територията на района са разположени общо 355 образователни институции, като мрежата обхваща 348 училища, 1 самостоятелен колеж и 6 университета и специализирани висши училища

В района функционират шест университета (пет във гр. Варна и един в гр. Шумен) и два колежа (в гр. Варна и в гр. Добрич), един институт на БАН и два филиала, което е добра предпоставка за развитие на изследователска дейност. Все още системата на образованието в района не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални и технически кадри в различните сфери на икономиката..

Развитието на системата на образованието и нейната изградена материална база е в съответствие с демографската структура на населението. В обхвата на образователната инфраструктура са включени всички образователни степени - предучилищно, общо, професионално и висше образование. Важно значение за икономическото и социалното развитие на района имат висшите училища и научните институти, които са с над регионално значение. Висшите учебни заведения са съсредоточени във гр. Варна (5 университета и 5 колежа в структурата на висшите училища - ВУ), гр. Шумен (1 ВУ, и 1 колеж в структурата на ВУ), гр. Добрич (2 колежа – 1 самостоятелен и 1 в структурата на ВУ), гр. Разград (1 колеж в структурата на ВУ) (2003 г.).

В резултат на преструктурирането на училищната мрежа за периода 1999/2000- 2003/2004 г. намалява броят на учебните заведения (от 714 на 638), на преподавателите (от 18448 на 15632) и на учащите се (от 226502 на 210867). Понастоящем в учебните заведения са спазени държавните образователни изисквания. С развитието на пазарните механизми, в района се изграждат и функционират частни учебни заведения.

Предучилищното образование се осъществява в 703 детски градини в района. За годините 1999-2003 техният брой не се изменя съществено. След известен спад през последните години броят им се стабилизира, дори за област Варна нараства.

Аналогична тенденция се наблюдава и за обхванатите деца в детските градини. В резултат на преструктурирането на училищната мрежа и демографските промени за периода 1999-2003 г. намалява броят на учебните заведения, преподавателите и учащите.

С развитието на пазарните механизми в района се изграждат и функционират частни учебни заведения, в т.ч. 1 висше училище във Варна. Основни проблеми в системата на образованието са: намаляване на контингента на децата в училищна възраст; неангажиране в учебния процес на всички деца (предимно от ромската етническа група); недостиг на финансови ресурси;

Извод: В района функционира добре развита мрежа от учебни заведения и броят на лицата с висше образование е сравнително висок. Но все още системата на образованието не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални и технически кадри в различните сфери на икономиката.

Международният съюз по далекосъобщения посочва, че в края на 2010 г, 29,5% от домакинствата в света имат достъп до Интернет. В някои страни, вкл. Република Корея, Холандия и Швеция, повече от 80% от домакинствата имат достъп, като всички ползват широколентова връзка. По данни на Евростат, за относителният дял на домакинствата, използващи интернет в страните от ЕС-27, през периода 2007-2011 г. се наблюдава тенденция на постоянно нарастване. България също следва общата европейска тенденция на нарастване, но страната е на последно място в ЕС, с 10% по-малък дял от средната стойност за ЕС преди 5 години, отразено в Таблица 2.1.10.1-3.

Ползваемостта на предоставената техническа възможност за достъп до Интернет също е показателна за развитието на районите, но от друг аспект. В Таблица 2.1.10.1-5 е представена информация за относителния дял на лица, използващи интернет.

Достъпът до Интернет е осигурен в градските центрове. Проблеми съществуват основно в селата, където все още степента на оборудване на фирмите и домакинствата с компютри е твърде ниска и е необходимо изграждането на публични места за достъп до мрежата /телецентрове/. Това води до задълбочаване на териториалните различия в използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и се отразява на регионалния икономически растеж и конкурентоспособност.

Нето миграцията общо за района е отрицателна (-2,7‰) и за областите, с изключение на област Варна, където е положителна. Най-малка отрицателна стойност на нето-миграция е регистрирана в област Шумен, а най-голяма - в област Добрич.

Демографската структура и тенденциите от последните години в СИР са по-добри от средните за страната. В годините след преброяването от 2001 г. населението постоянно намалява, като пред последните 10 години, отрицателният прираст се дължи както на засилената миграция навън от границите на района, така и на влошения коефициент на раждаемост. Едновременно с това възрастовата структура също се изменя, като средната възраст на населението постоянно расте.

СИР е с коефициент на раждаемост по-висок от средния за страната. Раждаемостта като цяло за повечето области и райони е по-висока в градовете, в сравнение със селата, но в СИР коефициентът на раждаемост е по-висок в селата, с изключение на Варна. Районът се характеризира с добре развити села, в които живеят млади хора.

Динамиката в Коефициента на раждаемост в СИР в последните 5 години се запазва на относително постоянно ниво, без съществени различия по години, съответно: 2007 г.- 10,9; 2008 – 11,2; 2009 – 11,6; 2010 – 10,6 и 2011 – 10,2.

Основните причини за смърт на децата до 4 навършени години са някои състояния, възникващи през перинаталния период, на които се дължат 32.6% от общия брой умирания в тази възрастова група. Следват болестите на дихателната система – 17.4%, вродени аномалии – 15.8%, болести на органите на кръвообращението – 10.7% и външни причини за заболеваемост и смъртност с относителен дял от 5.1%.

В тясна връзка с детската смъртност в светлината на възпроизводството на населението в страната и икономическото развитие е и майчината смъртност. Налице е тенденция на снижение на починалите поради усложнения на бременността, раждането и послеродовия период. Майчината смъртност на 100 000 живородени намалява и през 2011 г. е 12.0. Съответният показател за ЕС за 2011 г. е много по-нисък от този в нашата страна – 6.01.
Смъртност по причини.

В смъртността по причини, водещи от много години са болестите на органите на кръвообращението - 65.8%. На второ място са злокачествените новообразувания (15.9%), следвани от болестите на дихателната система (4.0%) и травмите и отравянията (3.4%).

Смъртността от болести на органите на кръвообращението продължава да нараства и в последните години. България е една от водещите страни в Европа със значително по-висок от този в ЕС стандартизиран показател за смъртност - 685.35 (България) и 276.3 (ЕС) на 100 000 души.


Фиг. 2.1.8.1.-1 - Структура на умиранията по причини в България през 2011 г.

(Източник: Национален център по здравна информация)

В структурата на травмите и отравянията най-висок е делът на самоубийствата и на пътнотранспортните злополуки, т.е. на така наречените “външни причини” за смърт. През 2010 г. суицидната смъртност в страната възлиза на 11.8 на 100 000 души.

Естественият прираст за последните години е отрицателен, както за района, така и за включените в него области, с известни различия между тях. През 2011 г. за Североизточния район е –3,5‰, което е значително по-добър показател от средния за страната -5,1‰. В областите Добрич и Търговище прирастът е по-нисък от този за страната, докато във Варна и Шумен е по-висок. Като цяло, показателят естествен прираст за СИР е по-добър от средния за страната.

Обобщено може да се посочи, че демографските проблеми на района са свързани с неговото социално и икономическо развитие. Основно те се отнасят до протичащите процеси и в по-малка степен до формираните структури на населението. Характерни са отрицателният естествен прираст и нето-миграцията, които се наблюдават и на национално ниво. Специфични за района са вътрешнорегионалните различия и открояването на област Варна с по-добри демографски параметри, докато между останалите области няма големи различия.