Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
| Коя е по-вероятно да продадете?
Приемлив начин да формулираме избора е следният: „Бих могъл да приключа сметката на „Блубери Тайлс“ и да отбележа точка в архива си като инвеститор. Бих могъл да приключа сметката на „Тифани Мотърс“ и да прибавя провал в архива си. Кое бих избрал?“ Ако проблемът се постави в рамка като избор между това да си дадете удоволствие и това да си причините болка, определено ще продадете „Блубери Тайлс“ и ще се насладите на необикновеното си умение в инвестирането. Както може да се очаква, финансовите изследвания са документирали огромно предпочитание към продаването на победителки пред продаването на губещи – деформация, получила неразбираемото название ефект на диспозицията.341 Ефектът на диспозицията е пример за тясно рамкиране. Инвеститорът си е открил сметка за всяка акция, която е купил, и иска да приключи всяка сметка на печалба. Един рационален агент би имал обхватен поглед за портфолиото и би продавал акциите, които е най-малко вероятно да вървят добре в бъдеще, без да взема предвид дали са победителки или губещи. Амос ми разказа за един свой разговор с финансов консултант, който му поискал пълен списък на акциите в неговото портфолио, включително цената, на която са били закупени. Когато Амос меко попитал: „Не се ли предполага, че това няма значение?“, консултантът изглеждал удивен. Той очевидно винаги бил смятал, че състоянието на мислената сметка е вярно съображение. Предположението на Амос относно убежденията на финансовия консултант вероятно е било вярно, но той греши в отхвърлянето на покупната цена като ирелевантна. Покупната цена е от значение и трябва да се има предвид дори от „икономите“. Ефектът на диспозицията е скъпоструваща деформация, защото въпросът дали да продаваш победителки или губещи има ясен отговор и той не е, че това няма значение. Ако се интересувате повече за своето богатство, отколкото за непосредствените си емоции, ще продадете губещата акция на „Тифани Мотърс“ и ще си запазите печелещата „Блубери Тайлс". Поне в Съединените щати данъците предлагат силен стимул: реализирането на загуби намалява данъците ви, докато продаването на победителки ви задължава данъчно. Този елементарен факт от финансовия живот е всъщност известен на всички американски инвеститори и той определя решенията, които те вземат в един месец от годината – инвеститорите продават повече губещи акции през декември, когато мислят за данъците. Данъчното предимство е налично през цялата година, разбира се, но през 11 месеца от годината мисленото счетоводство взема превес над финансовия здрав разум. Друг довод срещу продаването на победителки е добре документираната пазарна аномалия, че акциите, които скоро са спечелили стойност, е вероятно да продължат да печелят поне за кратко. Мрежовият ефект е голям: очакваните допълнителни постъпления след данъчното облагане от продажбата на „Тифани“ вместо на „Блубери“ е 3,4% през следващата година. Приключването на мислената сметка с печалба е удоволствие, но удоволствие, за което си плащате. Грешката не е такава, каквато един „иконом“ винаги би направил, и опитните инвеститори, които използват своята Система 2, са по-малко податливи342 на нея от новаците. Един рационален човек, който взема решение, се интересува само от бъдещите последици от настоящите инвестиции. Да оправдава предишните си грешки не е сред грижите на „иконома“. Решението да инвестираш допълнително ресурси в губеща сметка, когато са налични по-добри инвестиции, е известно като заблуда от невъзвратимите разходи, скъпоструваща грешка, която се наблюдава при големи и малки решения. Да шофираш в снежна буря, защото си платил билетите, е грешка, възникваща от невъзвратимите разходи. Представете си компания, която вече е похарчила 50 милиона за един проект. Сега проектът изостава с графика и прогнозите за максималната печалба от него са по-малко благоприятни, отколкото в началния етап на планирането. Изисква се допълнителна инвестиция от 60 милиона долара, за да се даде шанс на проекта. Алтернативно предложение е същата сума да се инвестира в нов проект, който понастоящем изглежда вероятно да донесе по-висока печалба. Какво ще направи компанията? Твърде често една страдаща от невъзвратими разходи компания шофира в снежната буря, хвърляйки много пари за лошия проект, вместо да приеме унижението да затвори сметката на един скъпоструващ провал. Тази ситуация е разположена в горната дясна клетка на модела, състоящ се от четири елемента (с. 414), където се намира изборът между сигурна загуба и неблагоприятен риск, който често неразумно се предпочита. Повишаването на ангажимента към провалящи се усилия е грешка от перспективата на фирмата, но не непременно от перспективата на изпълнителния директор, който ръководи закъсалия проект. Зачеркването на проекта ще остави трайно петно в досието на изпълнителния директор и вероятно той защитава своите лични интереси най-добре, като продължава да излага на риск ресурсите на организацията, надявайки се да възстанови първоначалната инвестиция – или поне опитвайки се да отложи деня на разплатата. При наличието на невъзвратими разходи подбудите на мениджъра не вървят в синхрон с целите на фирмата и нейните акционери, познат тип на което е т.нар. проблем на агентството. Бордовете на директорите добре съзнават тези конфликти и често сменят главния изпълнителен директор, който е обременен от предишните си решения и склонен да съкращава загубите. Членовете на борда всъщност не вярват непременно, че новият главен изпълнителен директор е по-компетентен от предишния. Те знаят, че той няма да носи същите мислени сметки и следователно е по-способен да игнорира невъзвратимите разходи от миналите инвестиции при оценяването на настоящите възможности. Заблудата, възникваща от невъзвратимите разходи, задържа хората твърде дълго на лоши работни места, в нещастни бракове и необещаващи изследователски проекти. Често съм наблюдавал млади учени да се борят за спасението на обречен проект, когато биха сторили по-добре, ако го зарежат и започнат нов. За щастие изследването навежда на извода, че поне в някои контексти тази заблуда може да бъде преодоляна.343 Заблудата, възникваща от невъзвратимите разходи, се идентифицира и изучава като грешка както в курсовете по икономика, така и в курсовете по бизнес, очевидно с добър резултат: има данни, че студентите от тези дисциплини са по-готови от останалите да се откажат от провалящ се проект. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|