Кажи ѝ да мисли като търговец: малко печелиш, малко губиш!
Реших да оценявам моето портфолио един път на три месеца – изпитвам прекалено силно отвращение от загубата, за да вземам разумни решения, когато се изправям пред всекидневните колебания на цената.
Тяхната политика към риска: никога не купуват удължени гаранции.
Всички наши изпълнителни директори изпитват отвращение от загубата в своята област; напълно естествено е, но в резултат организацията не рискува достатъчно.
Глава 32
Отбелязване на точки
С изключение на много бедните хора, при които приходите съвпадат с оцеляването, нашите основни мотиви да се стремим към парите не са непременно икономически. За милиардера, стремящ се да получи още един милиард, и за участника в експериментален икономически проект, стремящ се да получи още някой долар, парите са заместител на точки в една скала на самоуважението и постижението. Всички тези награди и наказания, обещания и заплахи са в нашите глави. Ние старателно отбелязваме точките за тях. Те формират нашите предпочитания и мотивират нашите действия, подобно на подбудите, които се предлагат в социалната среда. В резултат ние отказваме да съкращаваме загубите, когато подобно действие би означавало да признаем провал, имаме деформации спрямо действия, които биха довели до съжаление, и прокарваме илюзорна, но ясна разлика между пропускане и допускане, действие и бездействие, защото чувството за отговорност е по-голямо при един, отколкото при друг. Най-висшата валута, която награждава или наказва, е често емоционална: тя е форма на сделка със самите нас, която си правим мислено и която неизбежно поражда конфликти на интереси, когато действаме от името на организация.
Мислени разчети
Дълги години Ричард Талер е в плен на магията на аналогиите между света на счетоводството и мислените разчети, които използваме, за да организираме и водим своя живот – и резултатите от които са понякога безразсъдни, а понякога много полезни. Мислените разчети се срещат в няколко разновидности. Ние държим парите си в различни сметки, които са понякога физически, а понякога само мислени. Имаме пари за харчене, общи спестявания, спестявания, предназначени за образованието на децата ни или за спешни медицински случаи. В готовността ни да теглим от тези сметки, за да покриваме настоящи нужди, има ясна йерархия. Използваме разчетите, за да се самоконтролираме, например когато изчисляваме семейния бюджет, когато ограничаваме дневната си консумация на еспресо или когато увеличаваме времето, което прекарваме в спортни занимания. Често плащаме за самоконтрол, например като едновременно влагаме пари в спестовна сметка и запазваме дълг в кредитни карти. „Икономите“ от модела на рационалния агент всъщност не прибягват до мислено счетоводство: те имат обхватен поглед за резултатите и се движат от външни мотиви. При „човеците“ мислените разчети са форма на тясно рамкиране; те държат нещата под контрол и управляеми за един ограничен ум.
Мислените разчети се използват много за отбелязване на точки. Спомнете си, че професионалните голфъри имат повече успех, когато работят за избягване на бъги, отколкото за постигане на бърди. Един извод, който можем да направим, е, че най-добрите голфъри си създават отделна сметка за всяка дупка; те не само запазват една-единствена сметка за общия си успех. Ироничният пример, който Талер привежда в една ранна статия, си остава една от най-добрите илюстрации на това как мисленото счетоводство влияе на поведението:
Двама ненаситни спортни фена планират да пропътуват 40 мили, за да гледат баскетболна среща. Единият от тях плаща за билета си; другият тъкмо отива да си го купи, когато приятел му го дава без пари. Прогнозата за времето съобщава, че в нощта на срещата ще има снежна буря. Кой от двамата притежатели на билети е по-вероятно да пренебрегне бурята, за да гледа мача?
Отговорът е незабавен: знаем, че фенът, който е платил билета си, е по-вероятно да пътува. Мисленото счетоводство ни осигурява обяснението. Допускаме, че и двамата фенове си правят сметка за срещата, която се надяват да видят. Пропускането на срещата ще приключи сметката с отрицателен баланс. Независимо как са получили своите билети, и двамата ще бъдат разочаровани – обаче приключеният баланс е подчертано по-негативен за онзи, който е купил билета си и сега хем се е охарчил, хем е лишен от мача. Тъй като оставането у дома е по-лошо за този човек, той е по-мотивиран да гледа мача и следователно е по-вероятно да направи опит да пътува в бурята.340 Това са неизречени на глас изчисления и емоционален баланс от вида, който Система 1 изпълнява без обмисляне. Емоциите, които хората свързват със състоянието на своите мислени разчети, не се признават в икономическата теория. Един „иконом" би осъзнал, че билетът вече е платен и не може да бъде върнат. Неговата цена е „невъзвратима“ и „икономът“ не би се интересувал дали е купил билета за срещата или го е получил от приятел (ако „икономите“ имат приятели). За да осъществи на дело това рационално поведение, Система 2 би трябвало да осъзнава контрафактическата възможност: „Бих ли шофирал в тази снежна буря, ако бях получил билета без пари от приятел?“ За да се повдигне такъв труден въпрос, е необходим активен и дисциплиниран ум.
Сходна грешка измъчва инвеститорите, когато продават акции от своето портфолио:
Необходими са ви пари, за да покриете разходите по сватбата на дъщеря ви, и искате да продадете някои акции. Помните цената, на която сте купили всяка акция, и можете да я идентифицирате като „победителка“, която струва понастоящем повече, отколкото сте платили за нея, или като „губеща". Сред притежаваните от вас акции „Блубери Тайлс“ е победителка; ако я продадете днес, ще постигнете печалба от 5000 долара. Притежавате равностойна инвестиция в „Тифани Мотърс“, която понастоящем струва 5000 долара по-малко, отколкото сте платили за нея. Стойността на двете акции е била стабилна през последните седмици.
Сподели с приятели: |
