Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Добри рамкиНе всички рамки са еднакви. Някои рамки са определено подобри от алтернативните начини на описание (или мислене) на едно и също нещо. Разгледайте следната двойка задачи: Една жена е купила два билета за театър по 80 долара единия. Когато пристига в театъра, отваря портмонето си и открива, че билетите ги няма. Ще купи ли тя нови два билета, за да види пиесата? Една жена отива в театъра с намерение да купи два билета, които струват по 80 долара единият. Тя пристига в театъра, отваря портмонето си и с изумление открива, че 160-те долара, с които е възнамерявала да направи покупката, липсват. Тя би могла да използва кредитната си карта. Ще купи ли билетите? Респондентите, които виждат само едната версия на тази задача, стигат до различни изводи в зависимост от рамката. Повечето смятат, че жената в първата история ще се прибере вкъщи, без да гледа пиесата, ако е изгубила билетите, и повечето смятат, че тя ще купи билетите с кредитната карта, ако е загубила парите. Обяснението би трябвало вече да ви е познато – тази задача включва мисленото счетоводство и заблудата, възникваща от невъзвратимите разходи. Различните рамки събуждат различни мислени разчети и значителността на загубата зависи от сметката, към която се отнася тя. Когато билетите за определено представление са загубени, естествено е те да се отнесат към сметката, свързана с това представление. Разходите изглеждат удвоени и сега може би са по-големи, отколкото си заслужава гледането на пиесата. За разлика от това загубата на парите в брой се отнася към сметката „общи приходи“ – посетителката на театъра е малко по-бедна, отколкото е мислела, че е, и въпросът, който е вероятно да си зададе, е дали лекото намаление на разполагаемото ѝ богатство ще промени решението ѝ да плати за билетите. Повечето респонденти мислят, че то няма да го промени. Версията, при която са загубени парите в брой, води до по-разумни решения. Тя е по-добра рамка, защото загубата, дори ако са загубени билетите, е „невъзвратима“, а невъзвратимите разходи би трябвало да се игнорират. Историята е ирелевантна и единственият въпрос, който е от значение, е наборът от опции, които има сега посетителката на театъра, и техните вероятни последствия. Независимо какво е изгубила тя, релевантният факт е, че тя е по-малко богата, отколкото е била преди да отвори портмонето си. Ако жената, която е загубила билетите, би ме попитала за съвет, ето какво бих ѝ казал: „Бихте ли купили билетите, ако бяхте загубили еквивалентната сума пари в брой? Ако да, тогава си купете нови.“ По-широките рамки и по-обхватните сметки по принцип водят до по-рационални решения. В следващия пример две алтернативни рамки събуждат различни математически интуиции и едната е много по-добра от другата. В статия, озаглавена „Илюзията мили за галон“, която излезе в списание „Сайънс“ през 2008 г., психолозите Ричард Ларик и Джак Сол идентифицират един случай, в който пасивното приемане на една подвеждаща рамка372 води до съществени разходи и има сериозни последствия за политиката. Повечето купувачи на коли посочват разхода на бензин като един от факторите, които определят избора им; те знаят, че колите с висок пробег имат ниски разходи за работа. Но рамката, която се използва традиционно в Съединените щати – мили на галон373 – предлага много слабо ръководство за решенията както на хората, така и на онези, които определят политиката. Разгледайте двама собственици на коли, които се стремят да намалят разходите си: Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|