В дългата си история понятието полезност е имало две различни значения. Джереми Бентам започва своето „Въведение в принципите на етиката и законодателството“ с прочутото изречение: „Природата е поставила човечеството под властта на двама суверенни господаря: болката и удоволствието. Единствено заради тях трябва да посочим какво би трябвало да правим, както и да определим какво ще направим.“ В несръчна бележка под линия Бентам се извинява, че използва думата полезност за тези преживявания, и казва, че не могъл да намери по-подходяща дума. За да отлича тази Бентамова интерпретация на понятието, ще я нарека изпитвана полезност. През последните 100 години икономистите използваха същата дума, за да означат нещо друго. В смисъла, в който използват понятието икономистите и теоретиците на вземане на решения, то означава „желаност“375 – а аз го нарекох полезност на решението. Теорията за очакваната полезност например се отнася изцяло до правилата на рационалността, които би трябвало да ръководят полезностите на решението; тя не може да каже изобщо нищо за хедоничните преживявания. Разбира се, двете концепции за полезността ще съвпадат, ако хората искат това, което ще им донесе радост, и се радват на онова, което избират за себе си – и това допускане за съвпадение се съдържа в принципната идея, че икономическите агенти са рационални. От рационалните агенти се очаква да знаят своите вкусове, както настоящите, така и бъдещите, и се предполага, че те вземат добри решения, които ще защитават максимално тези интереси.
