Митът за нормалното
Защо се увеличават автоимунните заболявания?
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
Защо се увеличават автоимунните заболявания?След неуспеха на генетичните обяснения търсенето на неуловими фактори от средата продължава, а в съвременния свят те несъмнено са много142. Вярвам обаче, че сред тях има един характерен, повсеместен и в повечето случаи – печално пренебрегван. Самото лечение на възпалителните състояния ни дава съществен и даже очевиден ключ за техния произход; следа, която може да ни помогне да решим загадката откъде се вземат тези болести. Ние, лекарите, често раздаваме щедри дози синтетични стресови хормони за възпаления на кожата, ставите, мозъка, червата, белите дробове, бъбреците и пр. Имаме основание за това: тези лекарства облекчават или смекчават симптомите, макар и с редица потенциално опасни странични ефекти. Ала рядко се сещаме да запитаме себе си или пациентите дали стресът няма общо със състоянието, което лекуваме. А много данни говорят именно за това. Сравнително ново изследване, публикувано в списанието на Американската медицинска асоциация (JAMA), разкрива по-висок риск от автоимунни заболявания при хората със стресови разстройства143. От друга страна, показателно е, че рискът е по-нисък при пациенти, лекувани със селективни инхибитори на обратния захват на серотонина (най-широко използвания клас антидепресанти, сред които е и Прозак): ясно свидетелство за тяло-ума, ако можем да използваме израза на д-р Кандис Пърт, илюстриращ взаимното преливане на психологията и физиологията у човека и ролята на емоциите в заболяванията. И не само у човека. Експеримент от 2013 г. подлага лабораторни мишки на 3-седмичен стрес, чиято цел е да имитира разнообразието от стресови събития в ежедневието на хората. Това включва потапяне в студена вода, подаване на миризми от хищник, ярко осветление, ограничаване на движенията и изолация – непредсказуеми стресови изживявания с променлива продължителност, към които не могат лесно да се адаптират. Учените го наричат хроничен променлив стрес. При мишките, изложени на такива условия, се наблюдава повишен риск от патогенен автоимунитет – иначе казано, имунна активност, насочена срещу собственото им тяло144. Струва ми се, че днешният живот превръща мнозина от нас в експериментални мишки, подложени на хроничен променлив стрес, върху който нямаме никакъв контрол145. И едно важно уточнение: когато изясняваме ролята на биографичните фактори за заболяването, необходимо е да избягваме чувството за вина и обвиненията. Някои хора възприемат лупуса като външен враг – пише жена от Великобритания, – но аз предпочитам да мисля, че сама съм си го причинила... Прекалено много амбиции, прекалено много живот на ръба, прекалено много стрес. И все пак, въпреки последиците, не бих променила начина, по който живях. Това съм аз, следователно аз съм и болестта146. Има мъдрост в думите ѝ, но аз долавям и неоснователно самообвинение и твърде типична липса на състрадание към себе си. Никой човек не е болестта, нито пък сам си я причинява – поне не по съзнателен, нарочен или заслужаващ порицание начин. Болестта е следствие от продължаващо поколения наред страдание, социални условия, културна среда, детска травма и физиология, белязана от стреса и емоционалната история, всички те взаимодействащи с физическата и психологичната среда на живот. Да, болестта често е и проявление на вградени черти на характера – но ние не сме тъждествени на този характер, също както не сме тъждествени на болестта, към която той предразполага. И все пак, макар и нашата британска авторка да греши в идентифицирането с болестта, проницателно ни насочва към редица задълбочени и плодотворни въпроси. Възможно ли е, когато говорим за автоимунни състояния, болестта като външен враг изобщо да не съществува?147 Ами ако тя не е фиксиран проблем, а динамичен процес, израз на реалния живот в конкретни условия? Какви нови – или стари – пътища към изцелението, немислими в контекста на доминиращата днес медицина, биха могли да произтекат от такава смяна в парадигмата? Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|