На общ устройствен план на община дългопол
Изтегляне 6.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Лалугер
- П ровадийско- Р оякско плато” .
- Добруджански (среден) хомяк
- ЗЗ BG 0000501 „ Г оляма камчия”, BG 0000 393 „ Екокоридор Камчия - Емине ” , BG 0000133 „ К амчийска и Е
Степен пор (Mustela eversmanii) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”.Описание на вида - среща се от откритите пространства на Централна Азия и Русия до Югоизточна Полша, Украйна, Молдова и Румъния; изолирано в Чехия, Южна Словакия, Източна Австрия, Унгария и Североизточна Сърбия. България е южната периферия на ареала в Европа. У нас се среща най-вероятно подвидът M. e. eversmanii. Обитава източната и централна част на Северна България върху около 20 000 km2: основно в Добруджа, на запад до Чомаковци (Червен бряг) и Кнежа (Й. Кошев, лично съобщ. – 2007 г.); на югоизток – Източна Стара Планина до Бероново, Дъскотна и Айтоски проход; несигурно съобщение за Софийско (Н. Коджабашев, лично съобщ. – 2001 г.). Численост – около 2000 индивида (без новородените) при вероятна плътност в Добруджа 1 индивид/5,5 km2 и на останалата територия при плътност 1 индивид/12 km2. Наблюдаван е рядко (в Добруджа над 16 съобщения, извън този район само 5–6 известни съобщения). Обитава остепнени пространства, също и земеделски земи, където прави скривалища в синурите и крайречните храсти и горички; ливади и сечища. Използва речните долини и проходи за екологични коридори. Полигамен. Полово зрял на 10–11 месеца. Разгонване: февруари–март, бременност 36–38 дена, ражда 7–12 малки. Използва дупките на лалугери, хомяци, слепи кучета (които разширява), на лисици и язовци или прави свои леговища; по-рядко – в скални цепнатини, коренища, сеновали. Изминава 4–7 km на денонощие. В Украйна плътността е 0.05–6 индивида/10 km2, през зимата обитава до 3 km2. Основна плячка – лалугери, хомяци, мишевидни гризачи.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG0000133 „Камчийска и Еменска планина -Степният пор не е регистриран по време на теренната работа в зона BG0000133. Това, че не са открити находища на вида, се обяснява с трудната му регистрация в рамките на толкова ограничен период за теренна работа. Видът е рядък, води скрит начин на живот и е нощноактивен. Това е една от основните причини видът да е слабо проучен у нас. В рамките на проекта не е възможно да се съберат количествени данни за целевия вид като такива за числеността, относителната плътност или обилието му. Приблизителната численост на степния пор на територията на зона BG0000133, изчислена на базата на предполагаема плътност в пригодните местообитания 1 инд./12 км², е 0,5 индивида (при изчислена площ на пригодните местообитания 6,31 км²). Площта на потенциалните местообитания на степния пор на територията на ЗЗ „Камчийска и Еменска планина”, изчислена въз основа на изготвения модел, възлиза на 631,27 хектара, т.е. приблизително 6,3 км². Подходящите местообитания представляват едва приблизително 1 % от общата площ на зоната. В заключение може да се каже, че зона BG0000133 предлага относително малко по площ, и пространствено не свързани подходящи за целевия вид местообитания, които обаче разгледани в контекста на разпространението на целевия вид в района и съседно разположените зони, имат своето значение за поддържането на вида в района на зоната и околността й. Наличието на находища на оптималната плячка на степния пор – лалугера, обуславя доброто състояние на местообитанията по отношение на хранителната база на хищника в отделни части на зоната. Като цяло хранителната база на степния пор в зона „Камчийска и Еменска планина” може да се разглежда като относително добра. Тя включва както оптималната плячка (лалугера), така и субоптимална плячка: полевка и други гризачи и въпреки че оптималните за тези видове територии покриват относително нисък процент от зоната, те са съсредоточени в подходящите за целевия вид местообитания. В пригодните за степния пор местообитания има добро покритие на хранителната база, поради което може да приемем природозащитното състояние по този параметър за благоприятно. Отделните ядра от потенциални местообитания на степния пор в рамките на зона „Камчийска и Еменска планина” имат много добра свързаност помежду си посредством биокоридори, площта на които възлиза на 2342,58 хектара. Допълнително липсата на непреодолими бариери с антропогенен характер не изключва вероятността от разселване и генетичен обмен между пространствените групировки на вида от отделните ядра с потенциални местообитания. Пашата на домашни животни в пригодните за степния пор местообитания е недостатъчна, като това създава субоптимални условия за хранителната база на вида. В някои полигони, пашата липсва, което води до сукцесионни процеси, които са причина за влошаване на потенциалните местообитания на оптимална за степния пор плячка (лалугер). Стимулирането на пасищното животновъдство в границите на зоната, където има подходящи условия за това, би допринесло за запазване и разширяване на подходящите за целевия вид местообитания.
На графиката в жълто са посечни вероятните местообитания, който попадат извън ОУП Дългопол, също Степен пор, също не е регистриран по време на теренната работа в BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Mustela eversmanii не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” -Степният пор не е регистриран по време на теренната работа в зона BG0000104. Видът е рядък, води скрит начин на живот и е нощноактивен. Това е една от основните причини видът да е слабо проучен у нас. Площта на потенциалните местообитания на степния пор на територията на ЗЗ „Провадийско-Роякско плато”, изчислена въз основа на изготвения модел, възлиза на 277,1 хектара, т.е. приблизително 3 км². Подходящите местообитания представляват приблизително 0,6 % от общата площ на зоната, като отделните ядра не са равномерно разпределени по територията й, а по-скоро са по ръба й. В заключение може да се каже, че зона „Провадийско-Роякско плато” предлага относително малки по площ и пространствено отдалечени подходящи за целевия вид местообитания. Наличието на находища на оптималната плячка на пор – лалугера, обуславя доброто състояние на местообитанията по отношение на хранителната база на хищника в отделни части на зоната. Според изготвения на базата на теренните данни модел, териториите, които предлагат оптимална плячка за степния пор и тези със субоптимален хранителен потенциал в значителна степен се припокриват. Като цяло хранителната база на степния пор в зона „Провадийско-Роякско плато” може да се разглежда като средна до богата, но е пространствено неравномерно разпределена. Тя включва както оптималната плячка (лалугера), така и субоптимална плячка: полевка и други дребни гризачи. Въпреки регистрираното на места влошаване на състоянието на местообитанията на оптималната плячка на целевия вид, в пригодните за степния пор местообитания има добър потенциал за развитие на хранителната база, поради което може да приемем природозащитното състояние по този параметър за благоприятно. Отделните ядра от потенциални местообитания на степния пор в рамките на зона „Провадийско-Роякско плато” имат относително слаба свързаност помежду си посредством биокоридори (3504,88 хектара). Същевременно липсата на непреодолими бариери не изключва вероятността от разселване и генетичен обмен между пространствените групировки на вида от отделните ядра с потенциални местообитания. Между ядрата от потенциални местообитания няма непреодолими бариери за вида, представляващи антропогенни конструкции или територии, а само предимно субоптимални местообитания, които не възпират напълно придвижването на целевия вид, а само намаляват вероятността от такова. Пашата на домашни животни в пригодните за степния пор местообитания е с различна интензивност в различните части на зоната. На места тя може да се определи като интензивна, което създава оптимални условия за хранителната база на вида. В други полигони, пашата е недостатъчна, което води до сукцесионни процеси, които са причина за влошаване на потенциалните местообитания на оптимална за вида плячка. Стимулирането на пасищното животновъдство в границите на цялата зона би допринесло за запазване и разширяване на подходящите за целевия вид местообитания.
На графиката в жълто са посечни вероятните местообитания, който попадат извън ОУП Дългопол, също Степен пор, също не е регистриран по време на теренната работа в BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Mustela eversmanii не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Описание на вида - наричан още суяк, е вид дребен гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). За разлика от родствената катерица, лалугерът води наземен начин на живот. Лалугерите предпочитат открити местности с ниска тревна растителност, често в близост до обработваеми земи и населени места. По време на извършените наблюдения не са забелязани екземпляри от вида, както и наличие на негови подземни дупки. Тъй като територията на ВЕП към момента се използва като интензивно обработваема земеделска земя и липсва тревна растителност, лалугера не може да намери благоприятни местообитания. Предвид тези факти, ИП не би могло да окаже значително отрицателно въздействие върху описания бозайник; Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма камчия” - лалугера не е регистриран с преки методи по време на теренната работа в BG 0000501 „Голяма камчия”. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Vormela peregusna не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” - установено е 1 находище (лалугерова колония) до с. Дъскотна. За същия район има сведения, че се обитава от Степен пор (Mustela eversmanni) за които е известно, че е особено привързан към лалугера като първостепенен хранителен ресурс. Общата площ на регистрираните находища на Европейския лалугер в оптимални местообитания е 56 ха и субоптимални местообитания е 530,3 ха. При направения анализ на съществуващата информация (научна литература, лична база данни на Йордан Кошев) няма данни за бивши находища на целевия вид в защитената зона. В резултат на направения индуктивен модел общата площ на потенциалните местообитания за целевия вид е както следва: оптимални местообитания е 121,5 ха и субоптимални местообитания е 3172,6 ха. След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Лалугера е регистриран с едно находище извъм обхвата на ОУП. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.
Общо в зоната са направени 77 стометрови трансекти на случаен принцип в изследваните местообитания, в които са установени лалугери. Относителното обилие на лалугеровите колонии е 2,44 лалугерови дупки/100 метров трансект (SD = 4,02) (n = 5 местообитания). Относителното обилие на лалугеровите колонии е много различно в различните местообитания, което дава отражение на стандартното отклонение. Общата площ на регистрираните находища на Европейския лалугер в оптимални местообитания е 2216,7 ха и субоптимални местообитания е 9303,3 ха. Изчислената площ предоставя достатъчен ресурс за съществуването на стабилни популации на При направения анализ на съществуващата информация (налична литература, лична база данни на водещия експерт Й. Кошев, анкети и др.) е установена информация за бивши находища на целевия вид в защитената зона – с. Невша (Й. Кошев – лични непубл. данни). Общата площ на бившите находища на Европейския лалугер в оптимални местообитания е 127,52 ха и субоптимални местообитания е 8499,25 ха, съответно 3,94 % от оптималните потенциални местообитания и 54 % от потенциалните субоптимални местообитания. В резултат на направения индуктивен модел общата площ на потенциалните местообитания за целевия вид е както следва: оптимални местообитания – 3223 ха и субоптимални местообитания – 15734,6 ха. В изследваните местообитания на сегашните и бивши находища (n = 6) са направени стометрови трансекти (n = 77) на случаен принцип за определяне на структурното и функционалното състояние на хабитата. По отношение на разхвърляната дървесна растителност в едно от шест изследвани местообитания (16,66 %) и в 8 от 77 трансекта (10,38 %) тя е над 0-5%, което определя природозащитното състояние по този параметър на вида като неблагоприятно-незадоволително. Средното проективно покритие на тревната растителност на сегашните и бивши находища (n = 6), в които са извършени случайно разположени трансекти (n = 77), преобладават в различни съотношения над 50 % видовете от семейства Житни (Poaceae), Сложноцветни (Asteraceae) и Бобови (Fabaceae). Което говори за една добра ресурсна обезпеченост спрямо хранителни ресурси за вида. В сегашните и бивши находища (n = 6), четири полигона са обследвани чрез 77 случайни стометрови трансекта, като височината на тревната растителност над 16 см в 38 трансекта или 49,35 %. В едно от шест от сегашните и бивши находища (16,66 %) височината на тревната покривка е измерена над 16 см. По този параметър природозащитното състояние на Европейския лалугер в защитената зона е неблагоприятно-незадоволително. В едно (16,66 %) от местообитания на сегашните и бивши находища e установенa заплаха – изораване на местообитанието. В една част на зоната между с. Кривня и с. Златина са предвидени за изграждане инфраструктурни обекти (вероятно става въпрос за газопроводи), които преминават през две от лалугеровите колонии (40% от установените съвременни находища в ЗЗ).
На графиката в жълто са посечни вероятните местообитания на лалугера, които попадат в обхвата на ОУП Дългопол, и в зона BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” установени по време на теренната работа с численост от 5 колонии. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Spermophilus citellus не е установен в обхвата на ОУПО, а само е посочено неговото вероятното присъствие. Посочените терени представляват пасища използвани за изхранване на домашните животни находящи се близост до населените места, но от графиката се вижда че те не са засягани от устроиствени зони от ОУП – Дългопол. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Описание на вида - Вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространен е в България и Румъния. Обитава сухи степни райони с необработваеми площи, целини и обработваеми площи – люцернови и житни посеви, лозя и др. Живее в подземни дупки с 1 или 2 отвора към повърхността. Поради интензивната обработка на почвите и дълбоката оран, района на ВЕП не е подходящ биотоп за обитаване на вида. Предвид тези факти, ИП не би могло да окаже значително отрицателно въздействие върху описания бозайник; Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма камчия - лалугера не е регистриран с преки методи по време на теренната работа в BG 0000501 „Голяма камчия”. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Vormela peregusna не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” - при проведеното теренно проучване бяха обследвани 9 потенциални местообитания. В едно от тях, определено от екипа като подходящо, бяха заложени 30 живоловни капана според методика. В капаните бяха уловени само горски мишки – Apodemus sp. Добруджанският хомяк не беше установен в границите на защитената зона, независимо че наскоро е установен в погадки на сови в района на Айтос (Георгиев и Градев 2003 - Съобщение за добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni Nehrig) (Mammalia: Cricetidae) от Южна България. Бюлетинът, 9: 11; Georgiev 2003 - A report of Mesocricetus newtoni (Mammalia: Cricetidae) from South-Eastern Bulgaria. - Trav. Sci. Univ. Plovdiv, Animalia, 39 (6): 107-110.) и западно от гр. Средец (Milchev, 2006 - First record of a Romanian hamster Mesocricetus newtoni (Mammalia: Cricetidae) in South-Eastern Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 58(2): 203-207.). Защитената зона се намира между досега добре известния ареал на вида в Северна България и вероятните негови популации в Южна България. В този смисъл потенциалните местообитанията на вида могат да служат за бикоридор между двата района на разпространение. Предвид това, че до момента няма съобщения за установяване на вида, както и малкото потенциални местообитания, може да се счита, че природозащитното състояние по този параметър е неблагоприятно – незадоволително поради недостатъчна информация. При направения анализ беше изчислено, че общата им площ е 519,5 ха. Защитената зона се намира между досега добре известния ареал на вида в Северна България и вероятните популации в Южна България. В този смисъл потенциалните местообитанията на вида могат да служат за бикоридор между двата района на разпространение. След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Хомяка не е регистриран в ЗЗ. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.
Добруджанският хомяк е вид с много ниска численост и петнисто разпространение, Именно на това се дължи и много трудното му установяване в природната среда. При теренното изследване са проверени 10 потенциални според дедуктивния модел местообитания. От тях полевия екип определи 3 подходящи за вида и заложи 245 живоловни капана. В заложените капани бяха уловени 9 броя нецелеви видове: Crocidura sp, Apodemus sp., Micrtotus sp. и др. Целевият вид не е установен в границите на зоната. При проведеното теренно проучване видът не е установен в защитената зона. Затова и конкретни данни относно обилието на популацията на целевия вид не могат да бъдат изведени. Поради това може да се счита, че информацията за обилието на целевия вид в защитената зона е недостатъчна. При проведеното теренно проучване видът не е установен в границите на защитената зона и поради тази причина общата площ на заселените местообитания не може да бъде изчислена. Поради особеностите на релефа потенциалните местообитания в зоната са разпокъсани. Разположени са във вътрешността на зоната и по нийната периферия. Площта им се изчислява на 4532,8 ха. Тази площ е достатъчна за поддържане на неголяма популация на Добруджанския хомяк. Средното проективно покритие на тревната растителност в изследваните потенциални местообитания, особено тези, разположени по периферията на зоната, е с 95 % участие на растения от семейство Житни (Poaceae). Съставът на тревното покритите предоставя добра ресурсна обезпеченост за вида, както от храна, така и от укрития. В рамките на защитената зона и проучените местообитания не е регистриран такъв тип заплаха – изораване на местообитанията или промяна на начина на земеползване. Липсата на такива заплахи предполага положителна бъдеща перспектива за вида.
На графиката в жълто са посечни вероятните местообитания на Добруджанския хомяк, които попадат в обхвата на ОУП Дългопол, и в зона BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”, но няма установени индивиди по време на теренната работа. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Mesocricetus newtoni не е установен в обхвата на ОУПО, а само е посочено неговите подходящи местообитания. Посочените терени представляват пасища използвани за изхранване на домашните животни находящи се близост до населените места, но от графиката се вижда че те не са засягани от устроиствени зони от ОУП – Дългопол. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
|
