Кръгло миниращ молец – Cemiostoma scitella Zell. Leucoptera malifoliella O.Costa. Среща се в цялата страна. Има най-голямо икономическо значение от групата на листоминиращите молци. При силно нападение обезлиства дърветата през вегетацията. Напада предимно ябълката, но се среща и по дюля, круша, слива, череша, вишна, мушмула и някои декоративни и диви храсти като Chaenomeles, Cotoneaster, Crataegus (глог) и др. Кръгло миниращият молец развива 3, а понякога и 4 поколения годишно. Зимува като какавида в пашкул по кората на клоните и стволовете, в дръжките и чашките на плодовете, в плодохранилищата и по-рядко върху почвата. Пеперудите започват да летят през април, при средна денонощна температура над 130С. Летежът съвпада с началото на цъфтежа на зимните сортове ябълки. При захлаждане летежът спира. Пеперудите са полово зрели и веднага копулират. Снасят разпръснато яйцата си по долната страна на листата, предимно по ниско разположените леторасти на короната или лакомците. Яйцата блестят на слънцето като песъчинки. Средната плодовитост е 30-40 яйца. В зависимост от температурата, зародишното развитие е от 7 до 18 дни. Гъсеницата се вгризва в паренхима на листата непосредствено под яйчната обвивка. Отначало мината изглежда като светлокафява точка по горната страна на листата. С развитието на гъсеницата тя се разширява и се получават спираловидни ходове, които изглеждат като концентрични кръгли петна. Долната им страна е белезникава. При масова поява на един лист се срещат над 40 мини. Повредените листа имат намалена фотосинтезираща повърхност, а при силно нападение окапват прждевременно.
Напълно развитите гъсеници прогризват кръгъл отвор отдолу на листа и се спускат по копринена нишка до клоните и ствола за да какавидират. Второто поколение се развива през юни-юли предимно по средния етаж на короната. Третото поколение се насочва към върховете и се развива в края на юли до август. В отделни години, през септември се развива и частично четвърто поколение.
Появата и плътността на кръгломиниращия молец се влияят от биотичните фактори (паразитите) и от абиотичните фактори. За масово намножаване благоприятстват пролетни засушавания.
Гъсениците и какавидите се паразитират от голям брой ципокрили (Hymenoptera) паразити, предимно от сем. Eulophidae, Pteromalidae, Entodontidaeи др. В нетретираните с пестициди овощни насаждения те се намножават масово и унищожават от 60 до 90 % от популацията на кръгломиниращия молец.
