На величка дичева n 2877 P3 IV курс тема: Неприятели по прасковата и кайсията и мероприятия за борба с тях. Разред Люспестокрили – Lepidoptera



страница15/35
Дата28.02.2022
Размер216.63 Kb.
#113736
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   35
dokumentite.com-nepriqteli-po-praskovata-i-kaisiqta-i-meropriqtiq-za-borba-s-tqh
Свързани:
studentite.bg.2022.02.17.13.32.34, studentite.bg.2022.02.17.13.32.16, fitopatologiya, ЕНТОМОЛОГИЯ, entomologiya-specialna-chast, fitopatologiya (3), НЕНАСЕКОМНИ - ВРЕДНИ ГРИЗАЧИ -ПЛЪХ
Ябълков плодов червей – Cydia (Laspeyresia, Carpocapsa) pomonella
Разпространен е в цялата страна и ежегодно се появява във висока плътност. Напада всички овощни видове, като най-големи повреди нанася по ябълката, крушата, дюлята, кайсията и ореха. Може да предизвика червясване на плодовете над 80-90%
Ябълковият плодов червей развива две поколения годишно. В някои години може да развие и частично трето поколение, но то е с изключително ниска плътност. Зимува като възрастна гъсеница в мръснобелезникав пашкул под старата кора на стволовете и скелетните разклонения, в отвори на дървесинояди, в почвата, в амбалажа, в плодохранилищата и на други подходящи места. В по-старите ябълкови градини (над 8-10 годишни), над 90% от зимуващите гъсеници се намират по стволовете и скелетните разклонения, а в младите градини, в началото на плододаване (3-6 годишни) голяма част от гъсениците (над 50%) се укриват в почвата, най-често прилепнали до подземната част на ствола и корените.
През втората половина на март и в началото на април, презимувалите гъсеници какавидират в пашкулите. Пеперудите от презимувалото поколение се появяват от средата на април, при условията на Южна България и 15-20 дни по-късно в Северна България. Те са привечерни и нощни насекоми и летят между 17 и 24 часа. Слабо се привличат от светлината. През деня обикновено са неподвижни, най-често стоят по долната страна на листата и във вътрешността на короната. Приемат капки роса. Първоначално имагинират мъжките пеперуди, а след 3-4 дни – женските. Яйцеснасянето започва 5 до 14 дни след началото на летежа и се осъществява при температури над 14-150С. Средната плодовитост, на пеперудите от това поколение, е около 40 яйца. Женските предпочитат да снасят върху по-гладки повърхности и затова пеперудите, по това време (май – юни), полагат яйцата си предимно по горната страна на листата, по кората на торбестите клонки и върху плодчетата, които са без власинки. Яйцата се снасят поединично, предимно във връхните части на короната. Зародишното развитие продължава от 7 до 15 дни, в зависимост от температурата. Тъй като яйцата са полупрозрачни, по време на ембрионалното развитие, в тях се виждат промените, които настъпват при оформянето на зародиша. Отначало те потъмняват, след това в тях се образува “червено пръстенче”, а 2-4 дни преди излюпването, главата на гъсеницата се вижда като черна точка - стадий “черна главичка”. Излюпените гъсеници пълзят по листата и плодовете за да търсят подходящо място за вгризване в плодовете. Тъй като вгризването продължава няколко часа, най-често те избират защитени места - където се допират два плода, плод и лист или клонка. Гъсеницата отделя паяжина и изгризва хралупка под кожата на плода. Върху плода се вижда малка купчинка екскременти, а понякога се отделя и тъмен секрет. Повреди от гъсениците на това поколение (първо) се наблюдават предимно по ябълката. В камерката, под кожицата, гъсеницата се храни 3-4 дни, линее (съблича ларвната си кожица) и започва да дълбае ход в месестата част, по посока на семенната кутийка. Там гъсеницата се храни със семките и стените на семенната кутийка като обикновено я унищожава изцяло. След това преминава в друго плодче. Една гъсеницата може да повреди 2-3 плода. Обикновено в едно плодче се храни една гъсеница. Повредените плодчета, в този период (май-юни) окапват, а в сърцевината им се развиват различни плесени, но повредата често остава незабелязана поради юнското опадване на завръзите. При костилковите овощни видове, гъсеницата на ябълковия плодов червей, се изхранва с месестата част около костилката. При семковите видове гъсеницата почти винаги навлиза в семенната кутийка. Наблюдават се плодове с две и повече гъсеници, особено при дюлите. Повредените плодове може и да не окапят, но са силно деформирани. При орехите гъсениците по-често се изхранват в зеления перикарп, предизвиквайки частично почерняване, без да нанасят вреда. Навлизането им в ядката става само в мястото на съчленяването с дръжката.
Борба.
Продължителните периоди на летеж, яйцеснасяне и развитие на гъсениците, от двете поколения, на ябълковия плодов червей, налагат борбата срещу него, да се осъществява чрез цялостна система от наблюдения и многократни третирания. От изключително значение е установяването на точния момент за прилагане на химичните препарати. В зависимост от използваните инсектициди, пръскането трябва да се насочи срещу яйцата (с хормонални препарати – инхибитори на хитиновия синтез, ювеноиди и др.) и срещу излюпващите се гъсеници, преди вгризването в плодовете (с контактни препарати – органофосфорни, карбаматни и др.). След вгризването на гъсениците, във вътрешността на плодовете и в семенната кутийка, препаратите не могат да им въздействуват. Моментите, в които трябва да се проведе борба, може да се получат от бюлетина на регионалната служба по прогноза към НСРЗ. Решенията за конкретното провеждане на химична борба трябва да се вземат само чрез собствени наблюдения в конкретната градина. По-ранния сигнал за третиране може да доведе до необходимостта от по-голям брой пръскания, а закъснението често е с фатални последици за реколтата.
Рано през пролетта (февруари-март) може да се направи обследване за установяване на зимуващите гъсеници. То се провежда на 10 контролни дървета, разположени равномерно (шахматно) из цялата градина. Преглеждат се местата на зимуване (под напуканата кора, отвори на дървесинояди и др.). При установяване на 1 и повече гъсеници, средно на дърво, се очаква силно нападение; при 0,5-0,8 гъсеници, нападението ще е средно, а под 0,5 – слабо. Наблюдението може да се проведе и чрез използването на ловни пояси (вж. раздел Прогноза и сигнализация - Методи за фенологично развитие”). От степента на нападението ще зависи и схемата за борба. При условията на Пловдивския овощарски район, резултатна схема за борба с ябълковия плодов червей е прилагането на три пръскания срещу първо поколение и четири срещу второ. В зависимост от конкретните условия (метеорологични фактори през годината, степен на нападение, срокове за прибиране на реколтата и вида на използваните препарати), броят на третиранията може да се намали или увеличи. Първите третирания, срещу двете поколения на неприятеля, е желателно да се извършат в началото на яйцеснасянето, с хормонални инсектициди (Димилин 25ВП – 50-70 g/dka, Алсистин 25ВП 60-80 g/dka, Каскейд 5ЕК – 150 ml/dka, Авант 15СК – 35 ml/dka, Лардекс 25СК – 50 ml/dka, Номолт 15ЕК – 50 ml/dka; Ранер 240СК – 40 ml/dka; Римон 10ЕК – 60 ml/dka и др.). По това време, все още няма вредна дейност, на гъсениците и мероприятието има препоръчителен, а не задължителен характер. То има за цел да намали плътността на популацията и да отложи следващите пръскания. ПИВ е 5-10% излетели пеперуди при използване на кафези с ловни пояси или 2-3 пеперуди на 10 dka при използване на феромонова уловка, за презимувалото поколение (април), а за следващото поколение (юни-юли) 2-3% излетели пеперуди или 1 пеперуда на 10 dka. При липса на средства за наблюдения, пръскането може да се извърши и само по сигнала на регионалната служба по прогноза. След около 10 дни трябва да започнат наблюденията за установяване на първите вгризвания. Преглеждат се минимум 200 плода върху вече определените контролни дървета. ПИВ за провеждане на следващото третиране е 0,8-1% пресни вгризвания при първо поколение и 1,5-2% при второ поколение. Използват се контактни средства от всички групи – органофосфорни, карбаматни и др. За да се намали броя на третиранията, е препоръчително, да се използват, инсектициди с по-дълго последействие. Официално са регистрирани препаратите: Дурсбан 4Е – 0.2%; Калипсо 480СК – 20 ml/dka; Нуреле Дурсбан – 0.05% (ефективна концентрация - 0.1%, особено за второ поколение – б.а.); Релдан 40ЕК – 0.12%; Золон 35ЕК – 0.2%; Золон супер – 0.06% (за да се получи оптимален ефект да се прилага в 0.15%); Ларвин 375 – 0.1%; Мостин супер Д – 0.05%; Пиримост 48ЕК – 0.12%; Сумитион 100ЕК – 0.075%; Агрия 1050 - 0.15%; Алфа комби 51, 25ЕК – 0.04%; Санмба 530ЕК – 0.05%; Санпирифос 480ЕК – 0.12%; Талстар 10ЕК – 0.03%; Терагард плюс® - 0.05%; Фифанон 44ЕВ – 0.3%; Булдок 025ЕК – 0.04%; Вазтак 100ЕК – 0.0125%; Децис 2.5ЕК – 0.03%; Ефциметрин 10ЕК – 0.04%; Карате 2.5ЕК – 0.03%; Нексид 015КС – 0,03%; Сипервет 25ЕК – 0.02%; Суми Алфа 5ЕК – 0.02%; Суперсект 10ЕК – 0.0125%; Фюри 10ЕК – 0.0125%; Циклон 10ЕК – 0.02%; Циперсан 25ЕК – 0.02% и др. Ефективен е и препарата Банкол 50ВП – 0.1-0,15%, който не е регистриран за борба с плодови червеи Борбата с този неприятел може да се изведе изцяло с биологични средства – феромони за дезориентация или масов улов на мъжките пеперуди; вирусния препарат Мадекс 3СК, заменящ всички третирания с контактни инсектициди през вегетационния период, но прилаган още преди излюпването; ботаническият инсектицид Пиретрум ФС в доза 0,08-0,1% (няма регистрация за плодовия червей, но е ефективен и действа на много други неприятели); яйчния паразит Trichogramma platneri колонизиран в норма от 20 до 45 хил. броя на декар, от началото на яйцеснасянето на 4 равни седмични порции; намаляване плътността на зимуващата популация с ловни пояси и др.


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   35




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница