УЧАСТИЕ НА ДЕЦАТА: Кое помага? (От Синклер и Франклин, 2001)

• 
  Предоставяйте им информация
  
• 
  Търсете мнението им - подддържайте продължителен диалог
  
• 
  Подготовяйте ги
  
• 
  Съобразявайте се с това, което е интересно и важно за детето
  
• 
  Вземайте предвид нуждите на детето
  
• 
  Улеснявайте независимата подкрепа на децата
  
• 
  Отнасяйте се с уважение към децата
  
• 
  Предоставяйте им обратна връзка
  

• 
  Децата приветстват групата
  
• 
  Децата представят членовете на семейството и/или членовете на екипа
  
• 
  Децата могат да председателстват своя собствена конференция (осигуряването на отделна стая за децата, където да се срещат, така че да не се чувстват застрашени, може да им даде малко повече свобода да намират решения)
  
• 
  Говорете на детето, не за него.
  
• 
  Говорете за силните страни на детето, както и за силните страни на родителите и обгрижващия персонал.
  
• 
  Уверете се, че включвате информация за детето като сведения от училище или от детската градина.
  
• 
  Писма, видео материали, аудио материали и рисунки са някои от начините, по които децата могат да изразят своя глас, ако не желаят да присъстват
  
• 
  Участието в „личното време за семейството” може да се окаже по-лесно за децата и младежите.
  

Майката – Вера, бащата – Изет; тримата братя, бабата Сабина, обгрижващия работник Саня; техния религиозен наставник (ако имат такъв), братата и сестрата на Вера, които живеят наблизо и са в близък контакт; учителят на родителите по родителски умения и социалния работник от местното НПО.

Въпреки че има много възможности за осигуряване на помощ на родителите при раждането на тяхното дете, домашното посещение се оказва един от най-важните начини за достигане до родителите. Моделите за домашно посещение са основната услуга за използване при превенция и програмите за ранна намеса, като например „Родители като учители” ( http://www.parentsasteachers.org/), „Здравите семейства на Америка” (http://www.healthyfamiliesamerica.org/home/index.shtml), „Ранно начало” (http://www.ehsnrc.org/), „Домашна програма родители – деца” (http://www.parent-child.org/), и „Домашни инструкции за родители на деца в предучилищна възраст” (http://www.hippyusa.org/).

Във все повече страни домашното посещение продължава да се смята за една от основните стратегии за предпазване от физическото насилие над деца и неглижиране. Има няколко отличителни характеристики на програмите за домашно посещение:

1. Осигуряването на услугата става по-скоро в дома, отколкото в агенция, клиника или болнична среда. Срещата с децата там, където те израстват, осигурява подкрепа директно в дома, включително и насоки относно родителските практики в света на родителите и децата. Пътувайки до семейството, социалните работници му говорят за това колко е важно да си сътрудничат с тях и да се преодоляват най-често срещаните бариери пред семействата при достигането до услугите, като например географска дистанция, транспорт и трудности, свързани с финанси или липса на време. Тези проблеми след това се прехвърлят към доставчика на услуга за управляване на ресурсите при домашното посещение. Понякога доставянето на услуга в офиси може да бъде форма на „механизъм за спиране на достъпа до тази услуга ” и разпределяне на услугите „ на дажби”. Една възможност това да не се случва е при семейното посещение социалните работници да насочват семействата към други нужни им услуги, които са по-близко до мястото, където живеят..

2. Семействата могат да се идентифицират като нуждаещи се от подкрепа на по-ранен етап, тъй като е възмижно сигналът за това да бъде изпратен от училища, здравни клиники, център за дневна грижа, или техния религиозен водач. Това е изключително важно от гледна точка на превенцията, тъй като все повече е ясно, че ранната интервенция е ключова за подобрение на резултатите. Осигуряване на услугите в дома, и то на ранен етап, е добрата възможност, която подсигурява най-голяма промяна за предотвратяване на най-тежките инциденти на малтретиране, с цел по-здравословно развитие на децата и тяхното отглеждане.

3. Домашното посещение e алтернатива на обичайния разследващ, от позицията на властта и дори враждебен подход при работата със семейства в риск. Домашното посещение обикновено е доброволно и проактивно. Домашните посетители се фокусират по-скоро върху подкрепянето и овластяването на семейството и на взаимоотношението между родители и деца, отколкото на идентифициране и справяне със семейните дефицити, или на вземането на решения за преместването на детето в друга среда. Услугата „семейно посещение” може да се фокусира върху образоването на родителите относно потенциални рискове за децата, осигуряване на знания за нормалното детско развитие и подкрепата за подобряване на семейните взаимоотношения.

• 
  Значението на играта:
  
  • 
    Децата изразяват своите чувства и мисли чрез игра, тъй като все още не притежават опита и когнитивните инструменти за описване на своя живот посредством думи
    
  • 
    Играта е език
    
  • 
    „Пространството за игра” е важен елемент от интервюто
    
  • 
    Децата могат да проявят голямо въображение с няколко предмета, като например хартия и моливи/цветни моливи
    
  • 
    Децата често се смущават по-малко при изразяването на себе си, отколкото възрастните/родителите
    
  • 
    Задачата е да се събере информация, а не да се осигури забавление
    

• 
  Наблюдения и неща, за които да се внимава и да се отбелязват:
  

• 
  Детето говори ли и действа ли в съответствие със своята реална възраст?
  
• 
  Поведението променя ли се по време на интервюто?
  
• 
  Какво означава за детето да получва помощ от „външен” човек – за родителите и за детето?
  
• 
  Проблемите обикновено се описват чрез поведение.
  
• 
  Самите родители може да се чувстват отговорни и да го изразяват по различни начини (затворени, враждебни, оказващи съпротива, и т.н.).
  
• 
  Опитайте да разберете какво мисли самото дете за това защо то е там.
  
• 
  Ние виждаме деца, които са били оставени без подкрепа; видели са неща, които не е трябвало да видят; били са наранени.
  
• 
  Някои деца са възприемани от възрастните като родители; възприемат ги като възрастните в семейството
  
• 
  Наблюдавайте поведението при раздяла
  

• 
  Как да се организира интервюто, когато детето е клиент?
  

• 
  Кой да се интервюира първи?
  
• 
  Деца, родители, или да са заедно?
  
• 
  Първо да се види какъв е начинът на работа на помагащата агенция: основно правило е да се започне интервюто заедно – освен ако няма причина детето да не присъства (в случаи, когато родителите или обгрижващият персонал представят нещо, което може да се окаже поверителна или деликатна информация).
  
• 
  Поставят се граници на дискусията ако детето присъства - могат ли родителите да се съобразят с тези ограничения и с нуждите на детето?
  

• 
  Работен съюз с децата и родителите :
  

• 
  Опитайте се да разберете какво чувства детето към себе си.
  
• 
  Преформулирайте проблема по възможно най-позитивния начин за това защо те искат помощ.
  
• 
  Важно е детето да разбере, че това не е наказание и е важно за родителите да успеят да чуят това, и също така да успеят да го формулират по следния начин:
  

• 
  „ти не си лош, но това се случва, защото твоите учители и родители са загрижени”
  
• 
  „твоите родители знаят, че ти си умен и можеш добре да се справяш”
  

• 
  Нужно е да се изразява емпатия от двете страни
  
• 
  Внимавайте да не показвате прекалена пристрастност към която и да е страна, тъй като това може да се разбере като „заемане на страна”.
  
• 
  Въпросите са кой, какво, кога, къде и как.
  
• 
  Основно правило е да не се докосват деца.
  

• 
  Техники за интервюиране при изготвяне на оценка:
  
  • 
    Рисуване на картина на човек, къща или дърво.
    
  • 
    Рисуване на картина на семейството на детето.
    
  • 
    Въпроси, свързани с „как мислиш, че ще се чувстваш, ако се върнеш у дома?”
    

Рисунките могат да се използват с деца, младежи и възрастни, за да :

• 
  Се насърчават промяна и да се реализират целите на терапията
  
• 
  Се изразяват мисли и чувства по един по-широк и богат начин, отколкото само с думи може да се изрази
  
• 
  Рисунките са графично изображение на думи и чувства.
  
• 
  Се постигне общ език между специалиста и клиента (важна част от ефективната терапия).
  
• 
  Се използва по-малко заплашителен подход.
  
• 
  Се насърчи сигурност и спокойствие за изразяване на негативни и трудни поведенчески модели,
  
• 
  Думите често са натоварени с някаква оценка.
  
• 
  Се осигури насоченост в работата
  
• 
  Се постигнат креативни решения.
  
• 
  Се представят визуално проблемни теми като самоубийство или място в семейната йерархия.
  
• 
  Се усети, че нещо зависи от тях, тъй като жертвите често изпитват усещане за липса на власт, бидейки жертва в един хаотичен свят.
  

• 
  Разширяват участието в терапията, когато се идентифицират поведенчески модели, които затрудняват адаптацията.
  
• 
  Могат да служат като катарзис.
  
• 
  Могат да изразяват безпомощност.
  
• 
  Стимулират креативност.
  
• 
  Носят забава и радост.
  
• 
  Осигуряват алтернативи при решаването на проблема.
  

Исторически възгледи за разказване на истории: Древен Египет, рисуваните манастири в Румъния.

А) Тригодишните обикновено просто си драскат. След третата година и третия месец започваме да виждаме посока. Драскането на по-големите деца може да изразява тревожност.

В) Пет-шестгодишните рисуват груби, основни форми, които изобразяват хора и животни;

С) На шест-десет години - появяват се конкретни детайли на човек, като например ръце, крака и коса, въпреки че те могат да бъдат примитивни.

D) На седем-девет години - рисунките стават по-сложни, могат да включват дървета, животни, други фигури, а също и действия.

Е) На десетгодишна възраст децата искат да са по-реалистични.

F) В ранната тийнейджърска възраст рисунките се влошават, защото децата искат да са по-реалистични ..., а също и са стеснителни и неловки.

G) От петнадесет до осемнадесет години – отново се възражда интересът към рисуването.