ПРИЛОЖЕНИЕ Д. Списък на свързаните проекти, финансирани от ЕС

• 
  софтуер за оценка;
  
• 
  наръчник за приложение на системата AQEM;
  
• 
  списък на таксоните /повече от 7700 европейски макробезгръбначни таксони/;
  
• 
  няколко доклада, инструмента и интересни софтуерни продукти.
  

AQEM (http://www.aqem.de/)

Разработване и тестване на интегрирана система за оценка на екологичното качество на потоци и реки в цяла Европа с използване на бентосни макробезгръбначни.
Целта на проекта е разработка и тестване на процедура за оценка на потоци и реки, отговарящи на изискванията на Рамковата директива за водите на ЕС с използване на бентосни макробезгръбначни. Системата за оценка ще се основава на европейската типология на потоците и на близки до естествените изходни условия. Методът ще бъде адаптиран към регионалните условия с цел да се даде възможност за сравнимо приложение във всички страни-членки на ЕС. Той ще се комбинира с методите за оценка на потоците и определянето им, които се използват и в момента в страните-членки на ЕС. Ако тези методи осигуряват допълнителна информация за конкретни региони, те ще бъдат включени в системата за оценка като допълнителни модули. Ще бъдат създадени бази данни на европейски макробезгръбначни таксони, използвани в системата за оценка. И накрая, методът ще бъде прехвърлен за приложение в управлението на водите с помощта на наръчник и компютърна програма.
PAEQANN (http://www-cesac.ecolog.cnrs.fr/~paeqann/)
Прогнозиране на качеството на водните екосистеми с използване на изкуствени неврални мрежи: Влияние на екологичните характеристики върху структурата на водните общности /водорасли, бентосна и ихтиофауна/.
Целта на проекта е разработката на общи методологии, основаващи се на авангарнди техники за моделиране, за прогнозиране на структурата и разнообразието на основни водни общности /диатоми, микро-безгръбначни и риби/ при естествени /т.е. незасегнати от човешка дайност/ и при създадени от човека нарушения /например подложени на различни замърсители, разпоредби за изхвърляния, .../. Подобен подход към анализа на водните общности ще даде възможност за 1/ установяване на твърди и чувствителни процедури за оценка на екосистемите, които ще се прилагат спряма голям диапазон на екосистеми с течащи води във всички европейски страни; 2/прогнозиране на биоценозната структура в засегнати екосистеми, отчитайки всички съответни екологични променливи; 3/ тестване на чувствителността на екосистемата към смущения; 4/ проучване на специфични действия, които ще се предприемат за възстановяване на целостта на екосистемата. Всред съществуващите техники за моделиране, изкуствените неврални мрежи са особено подходящи за установяване на връзките между променливите в естествените процеси, оформящи екосистемите, тъй като тези взаимовръзки често не са линейни.

STAR (http://www.eu-star.at/)

Целта на проекта е разработка, оценка и приложение на стандартизиран метод за оценка на базата на данни за рибата на екологичния статус на европейските реки (FAME) – метод, определен като приоритетно изискване за прилагането на Рамковата директива за водите. FAME ще позволи да се приложи един всеобщ европейски подход при разработката на модели за характеризиране на изходните и влошените условия въз основа на съществуващи данни за рибата на 17000 площадки /5200 реки/ в 16 от общо 25 екорегиона в Европа. Ще бъде разработена интегрирана система за оценка на екологичния статус в тясно сътрудничество с крайните потребители, включени в проекта като „включени партньори”. Новият метод ще бъде оценен с помощта на полеви изпитания в рамките на провеждащите се национални програми за мониторинг. Ще бъдат изготвени и предоставени на обществеността наръчник и компютърен софтуер чрез интернет мрежата. FAME ще бъде тясно свързан с другия допълнителен проект STAR.

ECOFRAME

Екологично качество и функциониране на екосистеми на плитки езера с оглед на изискванията на европейската Рамкова директива за водите.

Prof. Brian Moss, School of Biological Sciences, Derby Building, University of Liverpool, Liverpool L69 3 SG, UK (brmoss@liverpool.ac.uk). Проектът ECOFRAME бе приключен неотдавна и е налице проект на обобщаващия окончателен доклад. Чрез семинари на експерти и последващи полеви изпитания бяха разработени практическа общоевропейска типология и система за класификация на плитки езера, които могат да бъдат разширени за всички езера. Той е минимизиран и се основава на съвременното лимнологично разбиране и е възможно най-рентабилен с отчитане на разпоредбите на Директивата.

• 
  AASER – Проучване на екосистемата на арктическия и алпийския поток ENV4 – CT95 – 0164;
  

• 
  AQEM – Разработване и тестване на интегрирана система за оценка на екологичното качество на потоци и реки в цяла Европа с използване на бентосни макробезгръбначни EVK1 – CT – 1999 – 00027 – http://www.aqem.de/
  

• 
  BIOMASS – Биоразнообразие на микроорганизми във водни системи - ENV4 – CT95 – 0026
  

• 
  ECOFRAME – Екологично качество и функциониране на плитки езерни екосистеми с оглед на нуждите на европейската Рамкова директива за водите - EVK1 – CT – 1999 – 00039;
  

• 
  EMERGE – Европейски планински езерни екосистеми: регионализация, диагностика и социално-икономическа оценка EVK1 – CT – 1999 0 99932 – http://www.mounatin-lakes.org/index.html;
  

• 
  ERMAS – Европейски речни граници: ролята на биоразнообразието за функционирането на крайбрежните системи - ENV4 – CT95 – 0061;
  

• 
  FLOBAR-1 – Биоразнообразие и възстановяване на наводнени райони. Част 1: Хидроложки и геоморфоложки механизми, влияещи върху биоразнообразието на наводнените райони и тяхното приложение при възстановяването на наводнените райони - ENV4 – CT96 – 0317;
  

• 
  MOLAR – Измерване и моделиране на динамичната реакция на отдалечени планински езерни екосистеми на екологичната промяна: програма за проучване на планински езера - ENV4 – CT95 – 0007 – http://www.mountain-lakes.org/molar/index.html
  

• 
  PAEOANN – Прогнозиране на качеството на водните екосистеми с използване на изкуствени неврални мрежи: влияние на екологичните характеристики върху структурата на водните общности /водорасли, бентосна и ихтиофауна/ - ENVK1 – CT – 1999 – 0026 – http://www-casac.ecolog.cnrs.fr/~paeqann/
  

• 
  STAR – Стандартизация на речните класификации: Рамков метод за калибриране на резултатите от различни биологични изследвания по отношение на класификациите за екологично качество, които се разработват за Рамковата директива за водитеENVK1 – CT – 2001 – 00089 – http://www.eu-star.at/
  

• 
  SWALE – Функциониране и възстановяване на плитки езера във влажни зони в променящата се европейска околна среда - ENV4 – CT97 – 0420 – http://swale.sbs.liv.ac.uk/index.html
  

• 
  TARGET – Инструменти за интегрирана оценка за измерване на местния функционален статус в рамките на екосистеми на пресни води - EVK1 – CT – 1999 – 00005 – http://bscw.bio.ua.pt:3000/
  

• 
  EUROLAKES – Интегрирано управление на водните ресурси за важни дълбоки европейски езера и техните водосборни басейни - EVK1 –
  

• 
  FAME – Разработка, оценка и приложение на стандартизиран метод за оценка на базата на данни за рибата на екологичния статус на европейските реки: Принос към Рамковата директива за водите - EVK1 – CT – 2001 – 00094 – http://fame.boku.ac.at/
  

ПРИЛОЖЕНИЕ F. СПЕЦИФИЧНА ТИПОЛОГИЯ НА /ЕКО/РЕГИОНИТЕ

2- Експертна оценка /експерти от страни в един и същи регион/

Първото тримесечие на 2003 г. Декември 2003 г.

3- Предварителни специфични за 4 - Предварителен регистър на площадките

района типове за унифициране на методите за мониторинг
5 – Утвърждаване на типовете с биологични данни от площадки с изходни условия
Първото тримесечие на 2004 г. Декември 2004 г.
6- Ревизирани типове след унификацията 7 - Предварителен регистър на площадките

на методите за мониторинг за унифициране на методите за мониторинг

• 
  Кой ще отговаря за анализа?
  
• 
  Кой ще предприеме анализа?
  
• 
  Кой ще даде изходната информация за анализа?
  
• 
  Щой ще контролира качеството на анализа?
  
• 
  Кой ще използва резултатите от анализа?
  
• 
  Кой ще плаща за анализа?
  

Отговорът на тези въпроси „Кой?” вероятно ще включва широка гама от организации, участници в проекта и отделни хора в зависимост от конкретния въпрос. Така например, експерти от Министерство на околната среда или специалисти от други министерства /устройство на територията, отделите за защита на природата, GIS звена, селско стопанство и др./, експерти от агенциите за речния басейн или регионалните власти, ръководители, отговарящи за разработването на плановете за управление на речния басейн, ръководители на отделите по водите към министерства, научни работници и консултанти, историци, обществеността и широк кръг участници в проекта, притежаващи експертни знания в специфични области /Виж Таблица 1/ , са включени в управлението на водите.