3.1. Отчитане, обработване, сравняване и анализиране на индикаторите.
3.2. Разработване на конкретни действия за повишаване на качеството, включващи подобряване на организацията на работата, предотвратяване или ограничаване на усложненията, страничните ефекти и др.
3.3. Отчитане на ефекта от изпълнените мерки по т. 3.2. VІI. Стандарти за правата и задълженията на хирургичния пациент
1. Права на пациентите
1.1. Чрез разработване и спазване на харта за правата на пациентите се създават условия за зачитане правата и достойнството на всеки гражданин по време на пребиваването му в хирургична структура. В хартата са разписани:
1.1.1. Правото на всеки пациент да бъде запознат по достъпен начин със заболяването си, неговата прогноза, предстоящият диагностично-лечебен план, евентуалните усложнения, които биха могли да настъпят, както и съществуващите алтернативи за видовете изследвания и лечение.
1.1.2. Правото на пациента да получи своевременна и ефективна медицинска помощ независимо от религията, която изповядва, нивото на културно, икономическо и социално развитие, както и от придружаващите заболявания.
1.2. Хирургичният пациент декларира писмено своето "информирано съгласие" в стандартизиран документ, който може да бъде допълван от лечебни заведения или хирургични структури в зависимост от спецификата на тяхната дейност и съдържа информация за:
1.2.1. Видовете клинико-лабораторни и инструментални изследвания, необходимостта от тях, ползите, рисковете от усложнения, приноса им за диагнозата или определяне на лечебния план.
1.2.2. Необходимостта от употребата на кръв и кръвни съставки в пред-, следоперативния период, както и по време на операция.
1.2.3. Вида на анестезията, необходимостта от преминаване от местна към обща анестезия, рисковете и евентуалните усложнения, които могат да настъпят.
1.2.4. Заболяването, евентуалните усложнения, прогнозата, необходимостта от предложеното лечение, очаквания изход и съществуващите алтернативи.
1.2.5. Вида на оперативната дейност и съществуващите възможности за оперативно лечение, оценката на оперативния риск и повлияващите го фактори (възраст, онкологично заболяване, придружаващи заболявания), възможни следоперативни усложнения.
1.2.6. Вероятност за развитие на непредвидени усложнения по време на операцията и предприемане на извънредни, животоспасяващи действия, които нямат пряка връзка със заболяването, за което е осъществена хоспитализацията.
1.2.7. (зал. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.)
2. Хирургичният пациент е задължен:
2.1. Да спазва добра лична хигиена, да проведе хигиенна баня предоперативно при планова хоспитализация.
2.2. Да спазва лекарските препоръки за предоперативен режим и диета.
2.3. Да осведомява лекуващия лекар и оперативния екип за придружаващи заболявания, които:
2.3.1. Повишават оперативния риск - алергия, фамилна обремененост, придружаващи заболявания и др.
2.3.2. Представляват риск за хирургичния екип - СПИН, хепатит и др.
2.4. Да спазва реда, дисциплината, хигиената и тишината в хирургичната структура, както и правилника за вътрешния ред.
2.5. Да провежда назначените му процедури, като предоперативна подготовка и следоперативна рехабилитация. VІІI. Стандарти за интердисциплинарни консултации и обем на диагностичните и хирургичните дейности
1. Интердисциплинарни консултации
1.1. Видове консултации:
1.1.1. Задължителни консултации със:
1.1.1.1. специалист по анестезиология и интензивно лечение;
1.1.1.2. кардиолог;
1.1.1.3. педиатър - при пациенти под 18-годишна възраст;
1.1.2. Консултации по показания със:
1.1.2.1. специалист по образна диагностика;
1.1.2.2. лабораторен лекар;
1.1.2.3. хематолог;
1.1.2.4. гастроентеролог;
1.1.2.5. нефролог;
1.1.2.6. уролог;
1.1.2.7. пулмолог;
1.1.2.8. акушер-гинеколог;
1.1.2.9. невролог;
1.1.2.10. ендокринолог;
1.1.2.11. микробиолог;
1.1.2.12. лекари с други специалности.
1.2. Консултации в лечебни заведения от различни нива:
1.2.1. Необходими консултации на първо ниво:
1.2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) специалист по вътрешни болести;
1.2.1.2. специалист по анестезиология и интензивно лечение;
1.2.1.3. педиатър - при пациенти под 18-годишна възраст;
1.2.1.4. акушер-гинеколог.
1.2.2. Необходими консултации на второ ниво:
1.2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) специалист по вътрешни болести;
1.2.2.2. специалист по анестезиология и интензивно лечение;
1.2.2.3. педиатър - при пациенти под 18-годишна възраст;
1.2.2.6. патоморфолог - пред-, интра- или постоперативна.
1.2.3. Необходими консултации на трето ниво:
1.2.3.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) специалист по вътрешни болести;
1.2.3.2. специалист по анестезиология и интензивно лечение;
1.2.3.3. педиатър - при пациенти под 18-годишна възраст;
1.2.3.4. акушер-гинеколог;
1.2.3.5. специалист по вътрешни болести, по образна диагностика или лекар с друга специалност по профила на заболяването;
1.2.3.6. патоморфолог - пред-, интра- или постоперативна;
1.2.3.7. при необходимост консултации и съвместни операции с лекари с друга специалност с хирургична насоченост.
1.3. Специфични консултации в съдовата хирургия със:
1.3.1. Невролог при каротидна патология.
1.3.2. Гастроентеролог и специалист по хирургия при лечение на мезентериална тромбоза и емболия; тумори, ангажиращи големи кръвоносни съдове; при трансплантация на черен дроб.
1.3.3. Кардиолози и кардиохирурзи при лечение на вазоренална хипертония; торакоабдоминална аневризма и комбинирани форми на мултифокална атеросклероза.
1.3.4. Уролози - при лечение на вазоренална хипертония; при бъбречна трансплантация.
1.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) При необходимост от провеждане на консултация лекарят консултант може да бъде и от друго лечебно заведение.
1.5. При спешни пациенти след преценка на състоянието от лекаря, прегледал болния, и като се имат предвид диагностичните и лечебните възможности на лечебното заведение, се избира конкретен вариант на поведение:
1.5.1. Приемане на пациента в хирургична структура за незабавно извършване на лечебна (оперативна) дейност.
1.5.2. Организиране на консултация.
1.5.3. Транспортиране на болния до друго лечебно заведение, където може да се постигне очакваният диагностично-лечебен резултат.
2. Обем на диагностичните дейности
2.1. Диагностични дейности в лечебните заведения от различни нива:
2.1.1. Необходими дейности на първо ниво:
2.1.1.1. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) клинико-лабораторни изследвания: ПКК, СУЕ, време на кървене и съсирване, кръвна захар, кръвна урея и креатинин, качествено изследване на урина и др.;
2.1.1.2. образна диагностика - обзорни рентгенови изследвания на гръден кош и сърце, на корем; ултразвукова диагностика;
2.1.1.3. ЕКГ.
2.1.2. Необходими диагностични възможности на второ ниво:
2.1.2.1. клинико-лабораторни изследвания:
- хематологични изследвания;
- биохимични изследвания;
- микробиологични изследвания.
2.1.2.2. образна диагностика на гръден кош и корем, контрастни изследвания на гастроинтестиналния тракт, пикочо-полова система; ултразвукова диагностика;
2.2.1.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) съдова хирургия - изследвания с ултразвуков доплер и ангиография;
2.2.1.3. кардиохирургия:
- ехокардиография - трансторакална и трансезофагеална;
- сърдечна катетеризация;
- изследване показателите на външното дишане;
- хемостазеологичен статус;
- микробиологични изследвания;
- патоморфологични изследвания;
2.2.1.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) детска хирургия: възможност за интраоперативна ехография при деца; фиброгастродуоденоскопия за деца; фиброколоноскопия за деца;
2.2.1.5. пластично-възстановителна и естетична хирургия и изгаряния - диагностични възможности за:
- диагностика на площ и дълбочина на изгарянето;
- микробиологична диагноза на ранева и обща бактериална инфекция;
- артериографска диагностика при електрически изгаряния и хемангиоми;
- ЕЕГ при комбинирани травми;
- ЕМГ при увреди от електрически изгаряния;
- ЕКГ при електрически изгаряния и общо охлаждане;
- хистоморфология при кожни тумори;
- КТ при нужда (електрически изгаряния, комбинирана травма).
2.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Обемът медико-диагностични и инструментални изследвания и консултациите с лекарите специалисти в предоперативния период на плановите болни могат да се извършват в друго лечебно заведение.
2.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Медико-диагностичните и инструменталните изследвания, които се провеждат в следоперативния период, трябва да бъдат гарантирани от лечебното заведение, в което се извършва операцията, в съответствие с нивото на компетентност на структурата.
2.5. Обемът на оказваната хирургична помощ трябва да бъде съобразен и с възможностите за извършване на необходимия обем изследвания.
2.6. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Когато в лечебното заведение няма условия за извършване на необходимия обем дейности, лекарят насочва пациенти към лечебно/и заведение/я, в което/които може да бъде осъществен необходимият обем диагностични и лечебни дейности.
2.6.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) При пациенти със спешни състояния лечебното заведение предприема незабавно дейности по превеждане на пациента до най-близкото лечебно заведение с условия за извършване на необходимите медицински дейности.
3. Обем на хирургичната дейност
3.1. Видове операции според обем и сложност:
3.1.1. Операции с малък обем и сложност, "малка" хирургия:
3.1.1.1. включват се заболявания на кожата, подкожието и достъпната лигавица (възпалителни, доброкачествени тумори); обработка и корекция на рани;
3.1.1.2. операциите могат да бъдат осъществени в амбулаторни условия или при непродължителна хоспитализация.
3.1.2. Операции със среден обем и сложност, "средна" хирургия:
3.1.2.1. включват се заболявания на органи, тъкани, системи или части от тях;
3.1.2.2. операциите изискват задължителна хоспитализация и осъществяване на следоперативен контрол;
3.1.3. Операции с голям обем и сложност, "голяма" хирургия:
3.1.3.1. извършват се при заболявания, изискващи отстраняването на цял орган или на част от него, заместване с пластичен или изкуствен материал; намеса върху повече от един орган в един етап (симултанни операции), едновременна намеса върху органи и тъкани от две области/кухини на тялото;
3.1.4. Операции с голям обем и голяма сложност, "много голяма" хирургия:
3.1.4.1. извършват се при заболявания, изискващи отстраняването на цял орган или на част от него, заместване с пластичен или изкуствен материал; намеса върху повече от един орган и тъкан в един етап (симултанни операции); едновременна намеса върху органи и тъкани от две области/кухини на тялото; трансплантация на органи и тъкани;
3.1.4.2. осъществяват се в специализирани хирургични клиники/отделения;
3.1.5. Еднодневна хирургия - включва подбрани планови операции с малък, среден и голям обем и сложност, при стандартни условия и правила, разработени в медицинските стандарти за еднодневна хирургия. В рамките на един ден пациентът трябва да бъде приет, да бъдат осъществени процедурите на еднодневната хирургия и да бъде изписан от лечебното заведение. Операциите се извършват при спазване на качеството, минимална травматичност, максимално ограничаване на усложненията, адекватна оценка за развитието на следоперативния период
3.1.6. Амбулаторна хирургия - включва манипулации, малки операции в спешен порядък, със или без анестезия, без хоспитализация, в хирургична амбулатория, съгласно раздел втори.
3.2. Спешна хирургия - изпълняват се операции с всеки обем и сложност, незабавно след хоспитализацията или след кратък период, през който се извършва интензивна предоперативна подтоговка.
3.3. Разрешен обем на хирургична дейност, в съответствие с нивото на лечебното заведение, в което се намира хирургичната структура:
3.3.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) За осъществяване на оперативна дейност в съответствие с обема и сложността й трябва да бъдат спазени изискванията, посочени в следната таблица:
Вид операция
Показател
Изисквания
Малки операции
1. Предоперативни изследвания и подготовка
При показания: ПКК, протромбиново време, кръвна захар. Предоперативни консултации съгласно т. 6.2.1
2. Оперативен екип
Оператор - хирург, инструментираща сестра. При
показания - анестезиолог, анестезиологична сестра
3. Място на извършване
Извънболнична хирургична практика или операционна зала в болница