15 май 2010 г. Тема: здравеопазване доц. Щерев вдига до 50 годините за ин витро



страница1/5
Дата21.01.2018
Размер0.66 Mb.
  1   2   3   4   5
15 май 2010 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ


Доц. Щерев вдига до 50 годините за ин витро
Между 45 и 50 г. да е границата, в която българката може да забременее с помощта на медицината. Логично е възрастта на жените да бъде близка до физиологичната, а у нас всяка година една, а понякога и две жени между 45 и 50 г. раждат след нормално забременяване. Това е позицията на доц. Атанас Щерев, шеф на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве в Пловдив. Той участва в XI конгрес по стерилитет, контрацепция, хормоно-заместителна терапия и гинекологична ендоскопия.

Днес форумът ще излезе с конкретни предложения за законодателни промени, които ще връчи на шефа на здравната комисия д-р Лъчезар Иванов.

Преди да бъде прието становището на асоциацията, трябва да се проведе дискусия в обществото, която започна след случая с 62-годишната родилка от Русе д-р Красимира Димитрова, смята доц. Щерев.

Експертите са категорични, че парите и желанието на пациентките не могат да бъдат водещи аргументи при изкуствено оплождане.




Вадят от резерва за бедните
Пари от резерва ще бъдат извадени за не­отложни социални плащания, стана ясно още от думите на пре­миера. За здраве ще се дадат 220 млн. лв., за премии на тютю­нопроизводителите -116 млн. лв., за безра­ботните -10 млн. лв., а за плащания към со­циално слабите - още 148 млн. лв. Сумите, ще се отпуснат с гот­вената актуализация

на бюджета. Частта от фискалния резерв, която ще ползваме, ще се попълни с емитиране на еврооблигации. Но ще направим това, когато пазарът е подходящ, за да взе­мем най-високата це­на за тях", коментира Борисов Той уточни, че идеята за емитирането на облигациите била негова, но от Си­нята коалиция си я приписали.




МЗ: Няма да режем спешната помощ
Министерството на здраве­опазването не планира нама­ляване на разходите за спеш­на помощ, обяви вчера прес­центърът на ведомството.

Според съобщението изиск­ването за съкращаване на раз­ходи в здравеопазването не се отнася до центровете за спеш­на помощ, психиатричните бол­ници, центровете за хемодиализа, домовете за медико-социални грижи за деца, чиято бюджетна издръжка остава непроменена, Няма промяна и в размера на средствата, осигурявани от МЗ за лекарства. В същото време тези звено трябва да оптимизират разходите си, там къде­то е възможно, допълват от ми­нистерството.

Поради заложеното ограни­чаване на бюджета на МЗ със 160 милиона лева, включващо непогасени задължения за 2009 г. от получен трансфер В размер на 21 милиона лв., средното намаление на разхо­дите на МЗ следва да бъде с 29,4 процента, пише в съобще­нието.


Всеки шести ром без джипи

Всеки шести ром над 15 г. не се е регистрирал при личен лекар, съобщи шефът на програма "РО­МА" Мария Методиева. Около 5% от ромското малцинство никога не са имали джипи. Една тре­та от тази общност са с тежки и хронични забо­лявания. Детската смър­тност при ромите е най-висока. Данните сочат, че във всяко седмо дома­кинство има повече от 1 смъртен случай. Полови­ната от ромите, които ра­ботят в чужбина, нямат здравни осигуровки.




Парите за спешната помощ намаляват с почти една трета
Дина Христова, Янина Здравкова
Центровете за спешна медицинска помощ ще трябва да намалят с още близо 30% разходите си за издръжка за тази година. С писмо до директорите на лечебни и други заведения, които са на бюджетна издръжка към МЗ, министър Анна-Мария Борисова настоява те да направят предложения за ограничаване на бюджетите си с 29.4%. Тя обосновава искането с решението да се актуализира бюджетът на страната за 2010 г., при което средствата на МЗ ще бъдат намалени със 160 млн. лв.

"Става въпрос за центровете за спешна помощ, за психиатричните болници, за центровете по трансфузионна хематология, хемодиализни центрове, за домовете за медико-социални грижи, където се грижат за деца до 3 г.", обясни вицепрезидентът на КНСБ Иван Кокалов.

"Тегава история", коментира шефът на Центъра за спешна помощ в София Георги Гелев. "Не съм подготвен да говоря, изчисляваме още", допълни той, попитан от какво точно ще съкрати разходи.

В началото на годината от МЗ се хвалеха, че за "Бърза помощ" е осигурен ръст от 30 млн. лв., говореше се дори за 10 на сто скок на заплатите там. "Бюджетът ни не е увеличен", категоричен беше обаче вчера Гелев.

Въпреки че новината беше потвърдена и от министър Борисова в парламента, по-късно от МЗ обявиха, че не планират намаляване на разходите за спешна помощ, психиатричните болници, центровете за хемодиализа, домовете за медико-социални грижи за деца и издръжката им остава непроменена. "В същото време тези звена трябва да оптимизират разходите си там, където е възможно", твърдят от ведомството. От тях се искало да представят предложения за намаляване на разходите с 29.4 %, но едва след получаване на идеите им ще се вземе решение. Основното орязване щяло да дойде от драстичен спад на парите за участия в комисии, командировки и придобиване на дълготрайни материални активи.


Спешните центрове и държавни болници пред финансов колапс
Анна-Мария Борисова им реже парите с 30 процента
Спешните центрове в България са поставени в патова ситуация след изпратено писмо от Министерството на здравеопазването, с което се предлага 29,4% съкращаване на разходите им. Подобни писма са били изпратени в четвъртък до всички лечебни заведения, финансирани директно от бюджета на МЗ - психиатрични болници, центрове по хемодиализа и домовете за социални грижи за деца, съобщи председателят на Федерация на синдикатите в здравеопазването в КНСБ Иван Кокалов. Целта е общо разходите на министерството за медицинска помощ да бъдат намалени с около 160 млн. лв. Новото затягане на коланите идва малко преди предстоящата актуализация на бюджета.

Спешните центрове обаче трябвало да реагират наистина спешно и да вземат решение какво да правят само за ден, тъй като в писмото, изпратено по електронна поща, е даден срок до края на работния ден в петък за отговор. Близо 75% от бюджета на Спешните центрове отива за осигуровки и месечни заплати на работещите лекари и медицински персонал. Само 25 на сто отиват за издръжка на базата и консумативи.


Заплатите на работещите в Спешните центрове се определят с наредба на министерството и не могат да бъдат променяни едностранно от центровете. В същото време няма как да бъде направено съкращение на работещите, тъй като има минимални задължителни изисквания за видове екипи и състава им. Според Правилника за устройството и дейността на центровете за спешна медицинска помощ има 7 вида екипи - екип в спешния център, стационарен екип, реанимационен екип, лекарски екип, долекарски екип, транспортен екип. Съставите на екипите също са регламентирани в правилника.
В кулоарите на парламента здравният министър Анна-Мария Борисова потвърди новината, като уточни, че е дала седмица срок на центровете да дадат своите предложения.
В началото на февруари Министерството на здравеопазването, тогава начело с Божидар Нанев, гръмко обяви пред медиите, че Спешните центрове ще бъдат приоритет в започналата реформа в здравеопазването. Тогава беше заявено, че именно те и филиалите им ще поемат тежестта за осигуряване на квалифицирана помощ на пациентите, особено в районите, в които ще има закрити или преобразувани болници. Само преди три месеца от здравното ведомство обещаха 10-процентно увеличение на възнагражденията на работещите в Спешните центрове.
С бюджет 2010 г. бяха отпуснати 30 млн. лв. повече за Спешните центрове. Идеята беше 1/3 от средствата да отидат за изграждане на спешни кабинети, а друга част за закупуване на високопроходими реаномобили за спешна


Надпис "Спешна помощ" спасява здравния министър
Христина Рафаилова

Здравният министър Анна-Мария Борисова става новият финансов министър. Така поне би ни се искало, след като Борисова показа, че е много по-бърза в пълненето на бюджетни дупки от Симеон Дянков. Здравният министър в рамките на има-няма два дни успя да набави пари за бюджета на ведомството си, като заяви твърдо намерение да ореже разходите на „Спешна помощ” с близо 30 процента.

По-впечатляващ от скоростта е начинът, по който Борисова надушва и сграбчва парите. Той с прости думи може да се нарече буквалистки. Щом нещо е спешно, то „Спешна помощ” трябва да оправи нещата. Вече разбрахме, че началникът на премиера е Бог, но за разлика от прекия си шеф Борисова направо вижда знаци и поличби навсякъде. В „спешното” издирване на средства тя явно е вървяла угрижена около подопечните й болнични заведения и изведнъж е съзряла големия червен надпис „Спешна помощ” и прозрението дошло. В орязването на разходите на тези звена е пътят, истината и живота.

Здравният министър явно обаче е мислил само за своя професионален път, своята истина и своя живот. 75 процента от бюджета на „Спешна помощ” отива за заплати. Парите за заплата не могат да бъдат съкращавани. Останалите 25 процента отиват за консумативи и издръжка на самите звена, от които явно ще се реже. По този начин, ако някой пациент има нужда от спешна помощ, единственият път пред него ще бъде този към небето, тъй като видно бензин за линейката няма да има. Поел към своя създател, болният със сигурност ще се прости и с живота си. Истината за спешния пациент със сигурност ще бъде различна от тази на здравния министър. Докато тя е доволна от високо професионалното сриване на звеното, което спасява човешки животи, пациентът предсмъртно ще й удря една мила псувня.

При сега създалата се ситуация ще бъдем благодарни, като опрем да спешна помощ, ако ни прегледа лекар, а не дежурната санитарка. Преди да сдаде поста, ексздравният министър Божидар Нанев обеща, че ще има увеличение на заплатите именно на лекарите в спешната помощ, тъй като има недостиг на специалисти точно в тази област. Борисова обаче реши да реже пари именно оттам и гарантира, че „Спешната помощ” най-вероятно ще се превърне в колеж за санитарки. Така че, ако успеете да избутате линейката, която трябва да ви вози до болницата, там ще имате честта да си поговорите със санитарката за кризата и бавно да се отправите към едно по-добро място.


Борисова разпредели ресорите на заместниците си
След няколко седмични размиш­ления здравният министър Анна- Мария Борисова най-сетне издаде заповедта, с която възлага конк­ретни ангажименти на помощници­те си. Както обяви непосредствено след клетвата си в Народното събрание, първата зада­ча, която Борисо­ва сама си постави, бе съставяне­то на екип. Това й отне почти месец и сега предстои заедно с тримата си заместници да се захване с кон­кретните реформи I в здравеопазването.

Проф. Иван Миланов, който официално зае длъжността на 30 април, ще се грижи за основния приоритет на ведомството - разработването на На­ционалната здравна стра­тегия. Сред ангажименти­те му са още преструкту­рирането на здравния сектор, както и разработването на медицинските стандарти и други нормативни актове, свързани с медицинското обс­лужване на населението. В неговите компетенции са също всички програми и проекти в областта на медицинските дейности заедно с медицинското образование и следдипломното обучение. Като бивш директор на лечебно заведение проф. Миланов ще контролира акредитацията на болниците, разрешенията за извършване на лечебна дейност и медицинската експертиза на работоспо­собността.

Националната лекарс­твена политика и контролът върху медицинските изделия попадат в ръцете на Гергана Павлова-преди това мениджър, отгова­рящ за работата с клиенти в международната анализаторска компания IMS Health. Тя ще е връзката на министерството с На­ционалната здравна каса по въпросите на лекарст­вената политика, ще пла­нира медикаментите, не­обходими за лечебните за­ведения, и ще отговаря за изготвянето на норматив­ните актове, касаещи ре­гулацията на лекарствени­те продукти. Заместник-министър Павлова ще кон­тролира и всички провер­ки на медикаменти и ме­дицински изделия, ще ко­ординира дейностите по държавния здравен конт­рол в областта на надзора на заразните болести и ще утвърждава максималните количества упойващи и психотропни вещества по чл.54, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Третият помощник на Анна-Мария Борисова -доскорошният съветник на финансовия министър по всички здравни въпроси Десислава Димитрова, пък ще има шанс да се до­каже в областта на общес­твеното здраве, безопас­ността на храните и усло­вията на труд, тъй като ще отговаря за разработване­то на програми и проекти в тези сфери. В ресора й

са включени също профи­лактиката на болестите и промоцията на здравето, превенцията и контрола на ХИВ/СПИН, туберкулоза и сексуално предавани ин­фекции. Димитрова ще контролира и преструкту­рирането на здравния сек­тор в областта на общес­твеното здраве. Сред от­говорностите й попадат още разработването и из­пълнението на концепция и програми за електронно здравеопазване.


Болниците ще бъдат преструктурирани, а не закривани
От 414 болници в България ще останат най-много 130, съобщи през седмицата новият здравен министър Анна-Мария Борисова. Останалите заведения няма да бъдат закривани, а ще се преструктурират и ще обслужват пациенти според нивото им на компетентност. Тези нива ще са няколко - за активно лечение, за допълнително лекуване и т.н. Операции ще се правят само в някои болнични заведения. Тези промени ще бъдат заложени в задължителната национална здравна карта, която ще определи нужния брой болнични легла във всяка област от страната. За целта ще бъдат проверени нуждите на местното население. При определянето статута на болницата водещ фактор ще бъде не фактът дали тя има сграда, а с каква база разполага. Друга стъпка в реформата, по която вече се работи, е определянето на методология за формиране на лекарските заплати.


Рисковани сметки

Вместо дисциплина и реформи, правителството обмисля да раздуе бюджета
Вера Денизова

"Допускаме малък бюджетен дефицит отгоре, за да могат да станат и пътищата, и в същото време да оцелеят хората." Така премиерът Бойко Борисов обясни лаконично и без нито едно число какво ще става (засега) с държавните финанси. Това обаче задълбочи подозренията, че правителството е направило завой от поддържаната досега консервативна фискална политика и е готово да поеме повече риск. И то в критичния момент, когато Европа очаква от нас доказателства, че дефицитът от миналата година е бил по изключение, за да ни пусне в "чакалнята" на еврозоната - механизма ERM II.

Работният вариант на проекта за актуализация на бюджет 2010, разпространен през седмицата, показва, че управляващите очакват по-малко от заложените приходи, ще режат някои разходи, но ще се правят и нови - за повече пари, отколкото ще спестят (виж карето). И още - за да се покрие дупката в държавните финанси в края на годината, правителството ще смъкне границата на фискалния резерв с една трета до 4.5 млрд. лв. Всичко това беше гарнирано с изказвания на премиера, в които той заговори за стряскащия 4.5% бюджетен дефицит и емитиране на дълг.

Проблемът с бюджета беше отчетен и от Европейската комисия. В т.нар. конвергентен доклад за държавите извън еврозоната, който проследява напредъка им към покриването на основните критерии за стабилност, се посочва, че липсва достатъчно сигурност дали бюджетният свръхдефицит ще бъде овладян през 2010 г. Така България не покрива четири от петте критерия за еврозоната.

На този фон прогнозата на финансовият министър Симеон Дянков за около 6 месеца забавяне на влизането на страната в чакалнята за еврото изглежда твърде оптимистична. Освен ако той няма друг план за справяне с проблемите. Или пък, ако изнесената чернова на промените в бюджета не се окаже поредното тестване на идеи пред аудиторията. Още повече че документът се появи в момент, в който Дянков е на работно посещение в САЩ, а синдикати, работодатели и дори парламентарната група на ГЕРБ не бяха чували за него.

Мерките на Дянков

Правителството няма да емитира еврооблигации, а ще използва фискалния резерв, за да покрие дефицита в бюджета за тази година. Нивото му обаче няма да бъде свалено до 4.5 млрд. лв., както бе записано в появилият се през седмицата драфт на промени в Закона за бюджета.

Това стана ясно от думите на финансовия министър Симеон Дянков часове след редакционното затваряне на броя. "В нашата програма цифрата за фискалния резерв е друга. Каква? Ще разберете след няколко дни", заяви Дянков. Той уточни, че най-удачните антикризисни мерки за България в момента са намаляване на разходите, стимули за понижаване на безработицата и запазване на ставките на данъците.

"Веднъж, след като увеличи даден данък, правителството свиква с по-големия приход и трудно след това се лишава от него", обясни министърът решението за запазване на 20% ДДС.

Според него и в момента процентът на БВП, който преразпредeля държавата е твърде голям (около 40% през последните години) и затова стремежът на това правителство e постепенно да намалява държавните разходи до 35% от БВП.

Дянков обясни още, че е нормално по време на криза "да се влиза в някакъв дефицит", а най-удачният вариант за България той да се финансира, е да се използват натрупаните бели пари за черни дни в резерва.

Пипаш резерва или вземаш заем

"Досега консолидираният дефицит е 1.4 млрд. лв. И той е покрит от фискалния резерв. Сега искат да изхарчат още 1.9 млрд. лв. от резерва. Така до края на годината дефицитът ще достигне до 3.3 млрд. лв., или 5% от БВП. Гърция имаше такъв дефицит година преди кризата", изчислява Лъчезар Богданов от Industry Watch.

Ако управляващите наистина очакват толкова голяма дупка в държавните финанси, трябва да намерят начин да я финансират. Вариантите са известни на всички: приватизация, дълг или бъркане в резерва. Продажбата на държавни активи няма да стане бързо, а управляващите засега явно не са единни дали да се емитира външен дълг. Дянков неведнъж е заявявал, че няма нужда от това, но решението не изглежда да е особено твърдо (както повечето неща в икономическата политика на ГЕРБ). Правителствени източници потвърдиха, че се обмисля емитирането на 10-годишни еврооблигации, но окончателно решение все още няма. "Аз преди няколко дни публично казах, че ползваме част от фискалния резерв, който ще попълним с емитиране на еврооблигации, но това се прави, когато пазарът е подходящ, за да се вземе най-голямата цена за тях. Още повече на съседна Гърция й забраниха да го прави това нещо и ние чакаме подходящия момент", обясни премиерът Борисов в сутрешния блок на БНТ.

Изглежда, засега предпочетеният източник на средства от кабинета ще е именно фискалният резерв. Или както цветисто се изрази премиерът: "Той (резервът – бел. ред.) именно затова е оставен, за да не измират хората от глад като тютюнопроизводителите в подобни трудни времена, в които сме поставени, а да се ползва."

Според повечето икономисти обаче най-важната цел на правителството трябва да е овладяване на бюджета. И - колкото и да е непопулярно - реформи и отказ от допълнителните разходи. "Ако реформите в здравеопазването и пенсионната система започнат още тази година, ще спестим до 800 млн. лв.", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество". Фискалният резерв пък може да се ползва като буфер, докато условията на международните пазари не станат достатъчно благоприятни, за да се емитира външен дълг.

Сложно е

Предложението на правителството за намаляване на фискалния резерв беше критикувано и защото той е част от валутните резерви на страната, които гарантират стабилността на валутния борд. И макар че засега няма опасност за борда, нивото им се следи от всички анализатори и рейтингови агенции. В момента те са с изострена чувствителност към България заради Гърция. "Намаляването на фискалния резерв ще излъчи лоши сигнали за финансовата стабилност на страната. Това ще увеличи рисковата премия на България, а оттам – и лихвените нива", обяснява Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие. Комбинацията от голям бюджетен дефицит и намалени резерви може да доведе и до понижаване на кредитния рейтинг на страната. А това пък отблъсква потенциални инвеститори.

Работодателските организации подкрепят намерението на кабинета, но при условие че спадът на държавните средства се компенсира от антикризисните мерки. Според тях тази стъпка може да доведе до бързо разплащане с бизнеса, по-голяма гъвкавост в управлението на държавните финанси, поемане от страна на държавата на част от бремето на кризата и запазване на сегашните данъчни ставки.

В дебата се включиха и лидерите на "Синята коалиция". Те също призоваха, преди да има чувствителен спад на резерв, да се емитира външен дълг, за да не се вдигне цената на привлечените средства. Според Прохаски най-разумният вариант е чрез дълг да се подкрепи фискалният резерв, а разходите да се ограничат до реалните приходи, за да може бюджетният дефицит да не набъбне много над сегашните около 2% от БВП. "Така ще сме готови за най-лошия вариант – ако има спад в приходите и второто полугодие. Тогава вече може да се наложи да се бърка в резерва като крайна мярка", допълва икономистът.

Има и още една подробност – не всички пари от фискалния резерв са на разположение на Министерството на финансите. В него влизат и т.нар. Сребърен фонд, резервите и сметките на НОИ и здравната каса и т.н. (виж графиката).

"Резервът би трябвало да се пази, за да покрие евентуални рискове, когато започнат реформите. Ако се похарчи, би се блокирала свободата да се правят промени, които носят някакъв риск, и от тази гледна точка наистина може би се блокират реформите в пенсионната и здравната система", казва Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика, пред "Дневник".

Лъчезар Богданов е по-краен: "В момента, в който правителството обяви, че прави голям дефицит и взима дълг, веднага рисковата премия на страната ще се покачи. Същото ще е, ако харчи още от резерва. Пазарите отново ще реагират негативно. Проблемът е, че България генерира нарастващи дефицити въпреки обещанията за мерки." Според Ангелов, преди да се започне актуализация на бюджета, правителството трябва да изчака резултатите за приходите през април. Тогава влезе в сила по-високият акциз върху цигарите и ще е видимо дали приходите от този данък са спаднали в полза на контрабандата, или пък може да се разчита на някакви допълнителни постъпления в бюджета. Очакванията са и за ръст на икономиката през втората половина на годината (виж втория текст), а това също ще донесе повече данъчни постъпления.

С две наум

Странното около целия този бюджетен дебат е, че той се случи в отсъствието на финансовият министър Симеон Дянков и на председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Затова се появиха и предположения, че изтеклият още в понеделник (10 май) проект на промени в Закона за бюджета ще претърпи сериозни промени. Още повече че министерствата имаха срок до 12 май да предложат своите идеи за оптимизации. Затова и неофициалните коментари на правителствени икономисти са, че в момента просто се тестват обществените нагласи с най-песимистичния сценарий, който трябва да сплаши и разточителните министри, противници на реформите. Има и трета хипотеза – че дефицитът наистина ще бъде повече от 3% от БВП и ще се финансира за сметка на резерва. Този рисков ход ще бъде аргументиран пред Брюксел с предстоящите реформи в администрацията, здравеопазването и пенсионното осигуряване, които поглъщат извънредни разходи. Не случайно всички нови разходи са заложени в перото "Резерв за структурни реформи и допълнителни фискални мерки". Допълнително Борисов заяви, че "с няколко мерки, които предприемаме, ще попълним резерва". Той обаче не даде повече подробности за тях.

Какъвто и да е истинският план на управляващите, той задължително трябва да отчита негативния ефект, който би имало разхлабването на бюджетната дисциплина. То ще постави страната ни в графата "по-рискова" за инвестиране и ще подкопае и без това крехкото доверие на Брюксел: България вече допусна дефицит над позволения от 3% през 2009 г. В докладът на ЕК, на базата на който финансовите министри от ЕС трябва да решат през юни дали да активират процедура по свръхдефицит, е посочено, че българското правителство е обещало оттук нататък да държи държавните финанси под контрол.

Ниският бюджетен дефицит е нужен и по друга причина – еврото. Най-близкият пример е Естония. Дисциплината на балтийската република беше възнаградена и само преди дни Талин получи "да" за влизане в еврозоната. "Правителството ви трябва да приеме решението за Естония като окуражаващ сигнал, за да си подреди собствената къща. За влизане в ERM II формално няма критерии, както знаем, но това, което пречи на България за механизма, са очевидните икономически дисбаланси. Те бяха намалени значително, но не са елиминирани. Ако фискалната политика остане разумна и реформите продължат с по-амбициозно темпо, вероятно България има шанс за ERM II", заяви Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел.

Залогът е достатъчно голям, за да не го пропиляваме. Защото, ако отново се тръгне по плоскостта "ще харчим, за да не разсърдим някой", ще се охладят и желанията за реформи. А тогава вече сметката ще излезе солена - най-малкото това правителство ще трябва да се откаже от преддверието на еврозоната.


Какво пише в проектобюджета
Въпреки обещанието за рестарт на реформите бюджетните разходи няма да намалеят, а ще стигнат до възможния ръб на дефицита. Разходите се увеличават с около 430 млн. лв., или 5% спрямо сега заложените в бюджета. Повече пари ще се дават за здраве, социални помощи, пътища и др. Те минават през увеличение с почти 1.3 млрд. лв. на резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта му за структурни реформи. Тук са всички допълнителни разходи, на които Борисов явно много държи – от субсидиите за тютюнопроизводителите, до парите за строежа на българския "Лувър". В сметката влизат и 550 млн. лв. за изплащане на просрочени задължения на държавата към бизнеса. Очакваният спад на приходите е 2 млрд. лв. Така се стига до стряскащите 3.7 млрд. лв. дупка в републиканския бюджет, което е над 5% от БВП. В тази сметка не влизат бюджетите на общините, социалноосигурителните фоднове и парите от еврофондовете. Затова има шанс дефицитът в консолидирания бюджет да е по-малък.

  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница