2.1. Всяко лечебно заведение трябва да има гъвкава и периодично обновявана антибиотична политика въз основа на специфичността на патологията, позоваваща се на локалната етиологична структура на инфекциите, локалната антибиотична резистентност и контролираната употреба на антибиотиците.
2.1.1. Антибиотичната политика има задачата да осигури:
а) добра грижа за пациентите чрез разумно използване на антибиотици за профилактика и лечение;
б) ефективно използване на финансовите ресурси;
в) ограничаване появата на микроорганизми с множествена резистентност;
г) обучение на лекарите за правилна употреба на антибиотиците в медицинската практика.
2.1.2. Антибиотичната политика се разработва въз основа на четири основни консенсуса:
а) за правилна емпирична терапия;
б) за правилна антибиотична профилактика;
в) за групиране на използваните в лечебното заведение антибиотици;
г) за мониториране на антибиотичната употреба и микробна резистентност.
2.2. Правила за емпирична терапия:
2.2.1. Емпиричната антибиотична терапия се основава на внимателно клинично изследване и локалните данни за етиологичната структура и антибиотичната чувствителност на микроорганизмите.
2.2.2. Задължително преди започване на емпирична терапия се взема материал за бактериологично изследване.
2.2.3. Всяка антибиотична употреба се съобразява с клиничната диагноза и най-вероятния етиологичен агент.
2.2.4. Изборът на антибиотик се съобразява и със структурата на резистентността, толерантността на пациента, локализацията на инфекцията и цената.
2.2.5. Избягват се антибиотични комбинации, когато това е възможно.
2.2.6. Антибиотиците трябва да се дозират правилно. Ниските дози са неефективни и благоприятстват развитието на резистентни щамове, а високите дози могат да утежнят нежеланите реакции и да не предотвратят развитието на резистентност.
2.2.7. Антибиотичната терапия се съобразява с резултата от проведеното микробиологично изследване, като се избира антибиотик с най-тесен спектър на действие.
2.2.8. Продължителността на антибиотичния курс следва да бъде ограничена - 5 до 14 дни, в зависимост от типа на инфекцията. Съществуват определени индикации за по-продължителни курсове. В случай, че антибиотикът не е показал ефективност през първите 3 дни от лечението, приложението му се прекъсва и терапията се преразглежда.
2.2.9. За провеждане на правилна емпирична терапия специализираното звено по антибиотична политика разработва справочник за емпирична терапия на най-честите инфекции, съдържаш информация за водещите етиологични агенти, антибиотиците на първи избор и алтернативните средства, дозата, начина на въвеждане, продължителността на терапията, коментар и препоръки за секвенциална терапия. Справочникът се предоставя на медицинските специалисти във всички диагностично-лечебни структури на лечебното заведение и се актуализира след периодични оценки.
2.2.10. Заболявания, които трябва да бъдат включени в справочника:
а) инфекции на уринарния тракт;
б) инфекции на горните дихателни пътища;
в) инфекции на долните дихателни пътища, вкл. екзацербация на ХОББ, придобити в обществото или болницата пневмонии, туберкулоза;
2.3.1. Ползата и рискът от антибиотичната профилактика се преценяват за отделния пациент в зависимост от:
а) риска от инфекция в зависимост от мястото на операцията;
б) риска от инфекция в зависимост от тежестта на операцията;
в) ефективността от профилактика при дадената операция;
г) последствията от профилактиката за пациента;
д) антибиотиците за профилактика се определят от локалната антибиотична политика и са съобразени с локалните данни за нивата на резистентност.
2.3.2. Избор на антибиотик и начин на приложение.
2.3.2.1. Избраният антибиотик за профилактика трябва да е активен срещу по-голяма част от очакваните патогени. В повечето случаи се препоръчва бета-лактамен антибиотик, а за алергични пациенти - съответна алтернатива.
2.3.2.2. Профилактиката трябва да се стартира 30 минути преди започване на операцията.
2.3.2.3. Препоръчва се интравенозното прилагане на антибиотика.
2.3.2.4. Антибиотиците за профилактика не трябва да се използват за лечение в даденото отделение (лечебно заведение).
2.3.2.5. Достатъчно е прилагането на единична доза от антибиотика. До повторно приложение се прибягва, когато операцията продължи по-дълго в сравнение с плазмения полуживот на лекарството, ако има кръвозагуба повече от 1500 мл или вливания над 15 мл/кг (табл. 8).
Таблица 8. Примерна схема за периоперативна антибиотична профилактика в хирургията
2.4. Групиране на използваните в лечебното заведение антибиотици:
За правилната употреба на антимикробните средства в лечебното заведение е необходимо те да се разделят на три групи, както следва:
2.4.1. Нерестриктирани (ефективни, сигурни и евтини, напр. бензил-пеницилин);
2.4.2. Рестриктирани или резервни (за употреба само в специални ситуации с експертиза, за определени инфекции, при определен фенотип на резистентност и т.н.);
2.4.3. Изключени (препарати без допълнителни преимущества в сравнение с други по-евтини алтернативи).
2.5. Мониториране на антибиотичната употреба.
2.5.1. Употребата на антибиотици в болничните заведения подлежи на мониторинг, който се извършва от клиничния микробиолог, въз основа на предоставените от болничната аптека данни за антибиотичната консумация.
2.5.2. Специфичните елементи, които се мониторират, включват:
- количествени данни за употребата на различни антибиотици, използвани в определен период от време, и тенденциите в антибиотичната употреба;
- анализ на антибиотичната употреба в някои специфични отделения, каквито са интензивните, хематологичните, онкологичните и др.
2.5.3. Антибиотичната консумация се изчислява в т.нар. "дефинирани дневни дози" (defined daily dose/DDD) на 100 леглодни за отделните видове антибиотици посредством антибиотичния калкулатор на Доминик Моне (Monnet DL. ABC Calc - Antibiotic consumption calculator [Microsoft® Excel application]. Version 3.1. Copenhagen (Denmark): Statens Serum Institut, 2006. (