Опишете в следната последователност
Изтегляне 63.5 Kb.
|
Свързани:
ДЦП, Захарен диабет, инфекции, 9.ССГ при пациенти със сексуални разстройства, реферат очни заболявания ковид 19, 1.Методи на изследване в психиатрията., 2. Задължения на медицинската сестра при работа с инфекциозно болен пациент, 5. Отстраняване на впит кърлеж задач. тото, Реферат кожни и венерически заболявания, 1 мбл изследвания, 3. СГ при пациенти с шизофрения, 3. ССГ при пациенти със стомашно-чревни инфекции зад от тодорова, 4. ССГ при пациенти с въздушно-капкови инфекции от тодор зада, 6.ССГ при пациента с разстройства свързани със злоупотреба с психоактивни вещества
|
Опишете в следната последователност: 1. Какво представлява пневмонията като заболяване, видове? 2. Клинична картина 3. Всички методи, които се използват за диагностицирането и. 4. Общи и специални сестрински грижи при пациенти с пневмония. 1. Пневмонията е възпаление на белодробния паренхим, причинено от бактерии, вируси или гъбички. Когато човек е заразен с микроорганизми, тъканите на белите дробове се пълнят с гной или други течности. При пневмония кислородът не достига до кръвния поток, което води до неправилно функциониране на белите дробове. Това се отразява на процеса на дишане и води до болки в гръдния кош и коремната област. ➢ В зависимост от причинителя на заболяването се различават: ➢ I. Инфекциозни пневмонии ➢ 1. Бактериални пневмонии ➢ а) Аеробни бактериални пневмонии ➢ – Причинени от Грам-положителни бактерии: пневмококи, стрептококи, стафилококи (St. Aureus) ➢ – Причинени от Грам-отрицателни бактерии: Klebsiella pneumonie, Pseudomonas aeruginosa, E. coli, Proteus, Salmonella, Shigella ➢ б) Анаеробни бактериални пневмонии ➢ – Причинени от Грам-положителни анаероби: Peptococcus, Peptostreptococcus, Clostridium Perfringens ➢ – Причинени от Грам-отрицателни анаероби: Bacteroides fragilis, Fusobacterium. ➢ 2. Небактериални пневмонии – Вирусни пневмонии: грипни, парагрипни, аденовируси, риновируси – Рикетсиозни пневмонии – причинени от рикетсии, Коксиела бърнети (Coxiella burneti) – Хламидийни пневмонии – причинени от Chlamydia Psittaci, Chlamydia Trachomatis – Микоплазменные пневмонии – причинени от Mycoplasma pneumoniae – Паразитни пневмонии – причинени от паразити – Plasmodium Vivax, Toxoplasma Gondii, Entamoeba histolytica – Гъбични пневмонии – причинени от гъбички и плесени – Candida, Actinomyces, Aspergillus ➢ II. Неинфекциозни пневмонии 1. Пневмонии, причинени от различни химични фактори: дразнещи газове, аспириране на стомашен сок 2. Пневмонии, причинени от физични фактори – лъчелечение, травма, чуждо тяло в бронхите. ➢ В зависимост от наличието на предшестващи заболявания се различават: 1. Първични пневмонии – възникват при здрав бял дроб без наличие на предшестващи заболявания. 2. Вторични пневмонии – те възникват като последица на друго белодробно или сърдечно заболяване, при системни заболявания. Например: – застойна пневмония при левостранна сърдечна недостатъчност – пневмония след инфаркт вследствие на белодробна емболия – хипостатична пневмония при обездвижени на легло пациенти – пневмонии при бронхиектазии, при стеноза на бронхи – пневмонии при колагенози, ракови заболявания. ➢ Според локализацията на възпалителния процес се различават: 1. Алвеоларни пневмонии – има възпаление на алвеолите на белия дроб. Бактериалните пневмонии по-често са алвеоларни. 2. Интерстициални пневмонии – има възпаление на интерстициума на белия дроб. Вирусните пневмонии по-често са интерстициални. ➢ В зависимост от разпространението на възпалителния процес се различават: 1. Лобарни (дялови) пневмонии – възпалението обхваща един цял лоб (дял) на белия дроб. Пример за лобарна пневмония е пневмококовата пневмония. 2. Лобуларни (огнищни) – възпалителните промени имат огнищен характер. Лобуларни пневмонии са например стафилококовите и стрептококовите пневмонии. Най-честата форма на лобарна пневмония е бронхопневмонията, при която възпалението от бронхите обхваща и белия дроб. 3. Сегментни пневмонии – възпалителния процес се разпространява в един или няколко сегмента на белия дроб. 4. Едностранни и двустранни пневмонии – възпалението обхваща единия или и двата бели дроба. ➢ Според мястото, на което е възникнала пневмонията се различават: 1. Пневмонии, придобити в обществото (извънболнични пневмонии) 2. Вътреболнични (нозокомиални) пневмонии. Пневмония, развила се два и повече дни след хоспитализация и несъществуваща по време на приемането се счита за вътреболнична. Фактори, които допринасят за възникването на вътреболнични пневмонии са например: – предшестващи заболявания и отслабена имунна система на пациента – извършване на манипулации – интубация, стомашна сонда, аспирация – недостатъчна хигиена в болничните заведения. ➢ Различават се още следните видове пневмонии: 1. Пневмонии при пациенти със срив в имунната система. Например при пациенти, страдащи от СПИН, малигнени лимфоми, левкемии, алкохолизъм, при провеждано лечение с имуносупресори, цитостатици. При тези пациенти по-често пневмониите се причиняват от гъбички, вируси (цитомегалния вирус, херпес симплекс) и от по-редки и особени причинители. 2. Атипични пневмонии – това са пневмонии, при които клиничната картина се различава от тази на типичната пневмококова пневмония. Най-честите причинители са микоплазми, вируси, паразити, легионела. 2. Клинична картина Симптомите на пневмония варират човек до човек. Някои хора може да имат всички симптоми, докато други могат да показват два или три симптома. Симптомите на пневмония, често наподобяват симптомите на други заболявания като обикновена настинка или грип. Началото е с втрисане и бодежи в засегнатата гръдна половина, зачервено лице, повърхностно ноздрено дишане, учестен пулс.Висока температура, продължителна кашлица, болки в гърлото, хрема, кихане, болки в мускулите, обща умора, неразположение, главоболие и загуба на апетит се третират като основни симптоми на пневмонията. Някои хора може да изпитват силна болка в гърдите по време на дишане и кашлица. Други чести симптоми на пневмония, са необичайно учестено дишане, повръщане и болки в корема. 3. Всички методи, които се използват за диагностицирането и. ● Технически фиш: ● насочен към медицинската сестра относно събирането на храчки за изследване при пациент с пневмония. Изследването на храчките се извършва в прясно състояние, като най-добре е да се изследват тези които се отделят сутрин. ● Изследванията, които се правят са макроскопски, микроскопски и бактериологични. ● При микроскопското изследване се обръща внимание на количеството, вида, консистенцията, миризмата, цвета и наслояването на храчките. ● При микроскопското изследване се търсят еластични влакна, кръвни клетки, епителни и туморни клетки. За целта се взема храчката сутрин на гладно в химически чисто шише и със съответно попълнена придружителна бележка се изпраща в клинична лаборатория. ● Чрез бактериологичното изследване на храчките могат да се открият причинителите на някои болести на дихателната система, което позволява да се проведе адекватна терапия. ● За целта сестрата осигурява стерилен съд за вземане на храчки сутрин на гладно. Съдът трябва да бъде с широк отвор, за да може болния спокойно да отдели храчката, без да има опастност от замърсяване. Със съответно попълнена съпроводителна бележка материалът се изпраща за изследване в бактериологична лаборатория. ● . Профилактика: Съществуват две форми на ваксина срещу пневмококовата инфекция. ● Това са пневмококовата съединителна ваксина (PCV7; Превенар) и пневмококовата полизахаридна ваксина (PPV23; Пневмовакс). Първата е препоръчителна за всички деца на възраст от 2 до 4 години, които страдат от конкретни медицински състояния. Пневмококовата полизахаридна ваксина е препоръчителна за всички възрастни, изложени на риск от пневмококова пневмония, включително и за тези, които страдат от диабет, хронични сърдечни, белодробни и бъбречни заболявания, на пристрастените към алкохола и тютюна и тези с отстранен далак. 4. Общи и специални сестрински грижи при пациенти с пневмония. План за сестрински грижи: ● Пациента се хоспитализира и се настанява в болнична стая, като му се предава удобно положение в леглото. ● Наблюдаваме дишането на пациента-честота, дълбочина и усилие, на всеки 2-3 часа. Нормалното дишане е ритмично и ясно,а при пневмония се наблюдават хрипове, които се задълбочават при дълбоко вдишване, което от своя страна е знак за наличие на секрети и запушване не дихателните пътища. Следи жизнените показатели на пациента. ● За да се оптимизира дишането на пациента, той се настанява в полуседнало положение, така че леглото откъм страната на главата да е повдигнато 45 градуса. Лежането по гръб притиска коремните органи към гръдния кош,което прави дишането по- трудно. Изправеното положение дава възможност за максимално разширяване на белите дробове. ● Показваме на пациента как да диша дълбоко и как да контролира кашлицата си. Показваме като вдишваме дълбоко, задръжаме дъха за няколко секунди, и кашляме два или три пъти с отворена уста, като се стремим да стягаме горната част на коремните мускули. Тази техника може да подпомогне оформянето и отделянето на храчка, както и спомага за намаляване на спазмите при кашлица. При контролираната кашлица се използват диафрагмените мускули, което прави кашлицата по-силна и ефективна. ● Асистираме при почистването на секрети от фаринкса чрез предлагане на носни кърпи при необходимост. Поставяме бъбрековидно легенче до болния за да го използва при позиви за повръщане. ● Наблюдаваме отделения секрет, като обръщаме внимание неговия цвят, мирис, и обем.Нормалната слюнка е ясна или сиво и минимално като количество, а при пневмония тя е зелена, жълта или кървава, зловона, а често и обилна. При необходимост се взема секрет за микробиологично изследване на храчката, изследване на кръв, рентгенография и урина. ● Насърчаваме ставането и вървенето на чист въздух, ако пациентът е в състояние да се движи. Ако не може да се движи, ние му помагаме като го обръщаме от страна на страна на всеки 2 часа, като проветряваме стаята редовно. Движението и чистия въздух помагат за отделянето на секрети и са мощно средство за поддържане на здравето на белите дробове, както и за профилактика срещу образуването на тромби на дълбоките вени. ● Насърчаваме приема на течности до 2500 мл / ден според сърдечния или бъбречния резерв. Течностите помагат за подобряване влажността на лигавицата на устната кухина и подпомагат отделянето на секрети. Някои пациенти не могат да понасят приема на големи количества течности, поради характера на заболяването си. ● Прилагаме кислородотерапия по нареждане на доктора. Доказано е, че хипоксемията може да бъде причинена от задържани респираторни секрети. ● Прилагаме медикаменти като бронходилататори, антибиотици или вдишване на стероиди по лекарско нареждане. Внимаваме за странични ефекти като тахикардия при бронходилататори, или възпаление на фаринкса при вдишване на стероиди. ● Прилагаме всички необходими средства за да свалим температурата на пациента (Paracetamol и други антипиретици). ● Следим за наличие на кръвоизливи и при наличие на такива, веднага уведомяваме лекаря. ● Осигуряваме спокойният сън на пациента, като премахваш всички дразнещи фактори ( изгася телевизора, затваряме прозорците, предотвратяваме вдигането на шум и др.) ● Насочваме пациентът за по-нататъшно лечение като физиотерапия или респираторна терапия. ● Осигуряваме консултациите на пациента с лекуващият лекар. 2. Обучение на пациента: ● Обясняваме на пациента че трябва да приема антибиотиците до тяхното пълно изчерпване или както е по предписание. Поемане на целия курс на антибиотици помага за премахване на бактериалните инфекции. ● Обясняваме на пациента важността от поддържането на правилно хранене, прием на достатъчно количество течности, почивка, здравословен начин на живот. ● Обясняваме вредата от пушенето. ● Обясняваме на пациента и неговото семейство за значението на промените в характеристиките на храчките, включително цвят, вид, размер, и миризма. С тези знания пациента и семейството му може да установи началото на бъдещи инфекции и да потърси лечение преди да се е обострило заболяването. Остър и хроничен бронхит Острия бронхит представлява остро възпаление на големите и средни бронхи. Етиология. Най-често вируси и бактерии. Важна роля като причинители играят и някои физични и химични фактори (студ, влажен въздух и др), може и от аспирация на стомашно съдържимо. Клинична картина. Кашлица, която обикновено е суха, ако има бактериален причинител – влажна. Субфебрилна температура (37 – 37,5 градуса). Доказване на болестта: • Аускултация (преслушване) – наблюдава се изострено везикуларно дишане със сухи хрипове. • Рентген – нормален • Най-точни са кръвните изследвания – кръвна картина (левкоцити и СУЕ увеличени) • Микробиологично изследване на храчка • Прогноза – добра. Преминава за 7 до 10 дни. Лечение. Най-често симптоматично за кашлицата. Либексин – на свободна продажба, бромхексин, мукосолван, студал и др – за втечняване и изхвърляне на секретите Антипиретици – парацетамол. Затопляне с чай. Проветряване. Бронхиална астма Бронхиалната астма е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, което при предразполагащи индивиди протича със обструкция на дихателните пътища. Атопична и неатопична бронхиална астма. При атопичната се развива при предразполагащи към алергия индивиди (наследственост). При него най-вече са важни еозинофилите. Етиологично форми – форми които водят до алергизиране и оттам до астма 1. Дихателни алергии – домашен прах (акари), кърлежи, косми, пух, завивки, върби, треви 2. Хранителни алергии – млечно продукти, шоколад, ягоди, ядки и т. н. 3. Медикаменти, които водят до алергична реакция – антибиотици, серуми и ваксините 4. Контактни алергени – прах за пране, веро, торове и др. Клинична картина 1. Поява на астматичен пристъп – задух и затруднено издишване 2. Кашлица – суха, пристъпна 3. Отделяне на храчка Най-често нощем или рано сутрин. Винаги преди пристъпа има съпровождащи явления – зачервяване, кихане, сърбеж по кожата, студена пот 4. Пациента изпитва чувство на страх – от няколко минути до часове 5. Завършва със влажна кашлица – отделят се жилави стъкловидни храчки Изтегляне 63.5 Kb. Сподели с приятели:
|