Наредба за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за взeмане на проби и анализ на торове

4. Реактиви

Дестилирана или деминерализирана вода, несъдържаща въглероден диоксид и всички азотни съединения.

4.1. Ледена оцетна киселина.

4.2. Разтвор на амоняк, съдържащ 10 тегловни % амонячен газ (d = 0,96).

4.3. Амонячен разтвор на сребро по Толенс.

Смесват се 500 ml 10 %-ен разтвор на сребърен нитрат (AgNO3) във вода с 500 ml 10 %-ен амоняк (4.2).

Разтворът не се излага на въздействието на светлина, топлина или въздух. Този разтвор трае нормално години. Докато разтворът е бистър, реактивът е с добро качество.

4.4. Концентрирана сярна киселина (d = 1,84).

4.5. Калиев сулфат за анализ.

4.6. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Меден оксид (CuO) от 0,3 до 0,4 g за всяко определение или еквивалентно количество меден сулфат пентахидрат (CuSO4.5H2O) от 0,95 дo 1,25 g за всяко определение.

4.7. Разтвор на натриев хидроксид, приблизително 30 % NaOH (d = 1,33) несъдържащ амоняк.

4.8. Сярна киселина: 0,1 N.

4.9. Разтвор на натриев или калиев хидроксид: 0,1 N.

4.10. Индикаторни разтвори.

4.10.1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Комбиниран индикатор.

Разтвор А: Разтваря се 1 g метилово червено в 37 ml 0,1 mol/l разтвор на натриев хидроксид и се долива вода до един литър.

Разтвор Б: Разтваря се 1 g метиленово синьо във вода и се долива до един литър.

Смесва се един обем от разтвор А с два обема от разтвор Б.

Този индикатор е виолетов в кисел разтвор, сив - в неутрален разтвор, и зелен - в алкален разтвор. Използват се 0,5 ml (10 капки) от него.

4.10.2. Разтвор на метилово червено

Разтваря се 0,1 g метилово червено в 50 ml 95 %-ен етанол. Долива се до 100 ml с вода и се филтрува, ако се наложи.Този индикатор може да се използва (4 до 5 капки) вместо предишния.

4.11. Пемза на гранули, промита със солна киселина и накалена

4.12. Калиев тиоцианат за анализ

5. Апаратура

5.1. Дестилационен апарат, виж метод 2.1 "Определяне на амонячен азот".

5.2. 500 ml мерителна колба (напр. Стохман)

5.3. Келдалова колба с дълго гърло и подходяща вместимост (300 до 500 ml).

5.4. Пипета 50 ml.

5.5. Ротационна клатачна машина (35 до 40 оборота/минута).

6. Подготовяне на пробата

Виж метод 1.

7. Процедура

7.1. Предпазна мярка.

Когато се използва какъвто и да е разтвор на амонячно сребро, трябва да се носят предпазни очила. Веднага щом на повърхността на течността се образува тънка мембрана, може да възникне експлозия от разбъркване и поради това най-важното е да се работи много внимателно.

7.2. Приготвяне на разтвора за анализ.

Претеглят се с точност до 0,001 g 2,5 g от пробата и се поставят в малък стъклен хаван. Пробата се смила три пъти с вода, като след всяко смилане се отлива водата в 500 ml мерителна колба Стохман. Пробата се прехвърля количествено в 500 ml мерителна колба Стохман, като хаванът, пестикът и фунията се промиват с вода. Долива се вода до около 400 ml. Добавят се 15 ml оцетна киселина (4.1) и се клати на ротационна клатачка (5.5) в продължение на два часа.

Допълва се до 500 ml с вода, хомогенизира се и се филтрува.

Анализът трябва да се проведе колкото е възможно по-бързо.

7.3. Анализ на разтвора.

Пренасят се 50 ml от филтрата в 250 ml чаша.

Добавя се амонячен разтвор (4.2), докато не стане леко алкален, и след това се добавят 30 ml топъл амонячен сребърен нитрат (4.3), за да се утаи жълтият сребърен комплекс на цианамида.

Оставя се една нощ, след което се филтрува, а утайката се промива със студена вода, докато изцяло се освободи от амоняка.

Филтърът и утайката, все още влажни, се поставят е Келдалова колба, добавят се 10 до 15 g калиев сулфат (4.5), катализаторът (4.6) в предписаната пропорция, след това 50 ml вода и 25 ml концентрирана сярна киселина (4.4).

Колбата се загрява бавно с леко разклащане, докато не започне да кипи. Топлината се увеличава и се кипи, докато съдържанието на колбата не стане безцветно или бледозелено.

Кипенето продължава един час, след което се оставя да изстине.

Течността се прехвърля количествено от Келдаловата колба в дестилационната колба, добавят се няколко гранули пемза (4.11) и се допълва с вода до общ обем приблизително 350 ml. Разбърква се и се охлажда.

Амонякът се дестилира по метод 2.1, вариант "а", като се добавя достатъчно разтвор на NaOH (4.7), за да се осигури наличието на значителен излишък.

7.4. Празна проба

Празна проба се прави при същите условия и се използва при изчисляването на крайния резултат.

7.5. Контролно изпитване

Преди извършване на анализите трябва да се провери дали апаратурата работи добре и дали се прилага правилно методът, като се вземе аликвотна част от стандартен разтвор на калиев тиоцианат (4.12), съответстващ на 0,05 g азот.

8. Изразяване на резултата

Резултатът се изразява като процент цианамиден азот (N), съдържащ се в тора.

% N = (50-A) . 0,56

Спектрофотометрично определяне на биурет в карбамид

Този метод дефинира процедурата за определяне на биурет в карбамид.

2. Област на приложение

Методът се прилага изключително за карбамид.

3. Принцип

В алкална среда, при наличието на калиево-натриев тартарат, биуретът и двувалентната мед образуват виолетово куприсъединение. Оптичната плътност на разтвора се измерва при дължина на вълната около 546 nm.

4. Реактиви

Дестилирана или деминерализирана вода без съдържание на въглероден диоксид и амоняк. Качеството на тази вода е особено важно за това определение.

4.1. Метанол.

4.2. Разтвор на сярна киселина, около 0,1 N.

4.3. Разтвор на натриев хидроксид, около 0,1 N.

4.4. Алкален разтвор на калиево-натриев тартарат.

В мерителна еднолитрова колба се разтварят 40 g натриев хидроксид в 500 ml вода и се оставя да изстине. Добавят се 50 g калиево-натриев тартарат (NaKC4H4O6.4H 2O). Допълва се до марката. Оставя се да престои 24 часа преди употреба.

4.5. Разтвор на меден сулфат.

В мерителна еднолитрова колба се разтварят 15 g меден сулфат (CuSO4.5H2O) в 500 ml вода. Долива се до марката.

4.6. Прясно приготвен стандартен разтвор на биурет

В 250 ml мерителна колба се разтварят 0,250 g чист биурет (Биуретът може да се пречисти предварително, като се промие с 10 % амонячен разтвор, след което с ацетон и се изсуши.) във вода. Долива се до 250 ml. 1 ml от този разтвор съдържа 0,001 g биурет.

4.7. Индикаторен разтвор

В мерителна 100 ml колба се разтваря 0,1 g метилово червено в 50 ml 95 %-ен етанол, долива се вода до 100 ml. Филтрува се, ако са останали неразтворими частици.

5. Апаратура

5.1. Спектрофотометър или фотометър с филтри, имащи такава чувствителност и точност, че да позволяват възпроизводимост (Виж т. 9 "Приложение".) на измерванията под 0,5 % Т.

5.2. Мерителни колби от 100, 250 и 1000 ml.

5.3. Градуирани пипети от 2, 5, 10, 20, 25 и 50 ml или 25 ml бюрета, градуирана с точност до 0,05 ml.

5.4. Чаша 250 ml.

6. Подготовка на пробата

Виж метод 1.

7. Процедура

7.1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Подготовка на стандартна крива.

Пренасят се 0, 2, 5, 10, 20, 25 и 50 ml аликвотни части от стандартния разтвор на биурет (4.6) в серия от седем мерителни 100 ml колби. Обемите се допълват до около 50 ml с вода. Добавя се една капка индикатор (4.7) и ако е необходимо, се неутрализира с 0,1 mol/l сярна киселина (4.2). При разбъркване се добавят 20 ml алкален тартаратен разтвор (4.4), след това 20 ml разтвор на меден сулфат (4.5).

Бележка (доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.)

Тези разтвори (4.4 и 4.5) трябва да се дозират с две прецизни бюрети или още по-добре с пипети.

Довежда се обемът до 100 ml с дестилирана вода, разбърква се и се оставя да престои за 15 минути при температура 30 ± 2 градуса по Целзий.

С "O" разтвор на биурет се измерва оптичната плътност на всеки разтвор при дължина на вълната около 546 nm, използвайки кювета с подходяща дебелина.

Начертава се калибрационната крива, като оптичните плътности са ординатите, а съответните количества биурет в милиграми (mg) са на абсцисите.

7.2. Приготвяне на разтвора, който ще се анализира.

Претеглят се с точност до 0,001 g 10 g от подготвената проба, разтварят се в около 150 ml вода, в 250 ml мерителна колба и се допълва до марката. Филтрува се, ако е необходимо.

Забележка 1

Ако пробата за анализ съдържа повече от 0,015 g амонячен азот, тя се разтваря в 250 ml чаша в 50 ml метанол (4.1). Обемът се намалява до около 25 ml чрез изпаряване. Пренася се количествено в 250 ml мерителна колба. До марката се долива с вода. Ако е необходимо, се филтрува през сух рифелован филтър в сух съд.

Забележка 2 (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.)

Отстраняване на опалесценция: Ако има колоидно вещество, при филтруването могат да възникнат трудности. В този случай разтворът за анализ се приготвя по следния начин: пробата се разтваря в 150 ml вода, добавят се 2 ml 1 mol/l солна киселина и разтворът се филтрува през два плоски много фини филтъра в мерителна 250 ml колба. Промиват се филтрите с вода и се допълва до марката. Процесът продължава, както е описано в 7.3 "Определяне".

7.3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Определяне

В съответствие с очакваното съдържание на биурет 25 или 50 ml от разтвора (7.2) се пренасят с пипета и се поставят в 100 ml мерителна колба, неутрализира се с реактив 0,1 mol/l (4.2 или 4.3), ако е необходимо, като за индикатор се използва метилово червено и със същата точност, с която е построена стандартната крива, се добавят 20 ml алкален разтвор на калиево-натриев тартарат (4.4) и 20 ml меден разтвор (4.5). Долива се до марката, разбърква се много добре и се оставя да престои за 15 минути при 30 ± 2 градуса по Целзий.

След това се извършват фотометричните измервания и се изчислява количеството биурет, намиращо се в карбамида.

8. Изразяване на резултата

Ако "C" е масата на биурета в милиграми, отчетени от стандартната графика, "V" е обемът на аликвотната част.

	С . 2,5
% биурет =	_______ .
	V

9. Приложение

Ако "Jo" е интензитетът на снопа на монохроматични лъчи (с определена дължина на вълната), преди да премине през прозрачно тяло, а "J" е интензитетът на лъча след преминаването, тогава:

c - концентрацията в милиграми на литър;

k - специфичният коефициент за всяко вещество в закона на Ламбер-Беър.
Методи 2.6

Определяне на различни форми азот в една проба

Определяне на различни форми азот в една проба от торове, съдържащи нитратен, амонячен, амиден и цианамиден азот

Този метод дефинира процедурата за определянето на всяка една от формите на азот в присъствието на друга форма.

2. Област на приложение

Всеки тор, даден в приложение и съдържащ азот в различни форми.

3. Принцип

3.1. Общ разтворим и неразтворим азот

Съгласно списъка на торовете (приложение № 1) това определение е приложимо за продукти, съдържащи калциев цианамид.

3.1.1. Когато няма наличие на нитрати, определяна та проба се минерализира чрез директно Келдалово разлагане.

3.1.2. Когато има нитрати, определяната проба се минерализира чрез Келдалово разлагане след редукция с помощта на желязо на прах и калаен хлорид.

И в двата случая амонякът се определя по метод 2.1.

Забележка.

Ако анализът показва, че има съдържание на неразтворим азот повече от 0,5, заключението е, че торът съдържа други форми на неразтворим азот, които не са включени в списъка на приложение № 1.

3.2. Форми на разтворим азот.

Следните форми се определят от различни аликвоти взети от един и същи разтвор на пробата:

3.2.1. Общ разтворим азот

3.2.1.1. В отсъствието на нитрати - чрез директно Келдалово разлагане

3.2.1.2. В присъствието на нитрати - чрез Келдалово разлагане на аликвотна част, взета от разтвора след редукция по Улш, като и в двата случая амонякът се определя, както е описано в метод 2.1;

3.2.2. Общ разтворим азот с изключение на нитратния азот - чрез Келдалово разлагане след отстраняване в кисела среда на нитратния азот с феросулфат, а амонякът се определя, както е описано в метод 2.1;

3.2.3. Нитратен азот чрез разлика:

3.2.3.1. В отсъствието на калциев цианамид - между 3.2.1.2 и 3.2.2 или между общо разтворимия азот (3.2.1.2) и сумата на амонячен азот и амиден органичен азот (3.2.4 + 3.2.5);

3.2.3.2. В присъствието на калциев цианамид - между 3.2.1.2 и 3.2.2 или между 3.2.1.2 и сумата на 3.2.4 + 3.2.5 + 3.2.6;

3.2.4. Амонячен азот:

3.2.4.1. Единствено при наличието на амонячен азот и амонячен и нитратен азот-чрез прилагането на метод 1,

3.2.4.2. при наличието на амиден азот и/или цианамиден азот - чрез студена дестилация: след слабо алкализиране амонякът се абсорбира в стандартен разтвор на сярна киселина и се определя, както е описано в метод 2.1;

3.2.5. Амиден азот:

3.2.5.1. Чрез преобразуване с уреаза в амоняк, който се титрува със стандартен разтвор на солна киселина, или

3.2.5.2. Чрез гравиметрично определяне с ксантхидрол: утаеният биурет може да се отчете с амидния азот без голяма грешка, съдържанието му остава по принцип ниско в абсолютна стойност в сложни торове, или

3.2.5.3. Чрез разлика съгласно следната таблица:

4. Реактиви

Дестилирана или деминерализирана вода.

4.1. Калиев сулфат за анализ.

4.2. Желязо на прах, редуцирано с водород (предписаното количество желязо трябва да може да редуцира минимум 50 mg нитратен азот).

4.3. Калиев тиоцианат за анализ.

4.4. Калиев нитрат за анализ.

4.5. Амониев сулфат за анализ.

4.6. Карбамид за анализ.

4.7. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Разредена сярна киселина 1 : 1 обемни: един обем сярна киселина (d20 = 1,84 g/ml) в един обем вода.

4.8. Стандартен разтвор на сярна киселина: 0,2 N.

4.9. Концентриран разтвор на натриев хидроксид с около 30 % (W/V) воден разтвор на NaOH, несъдържащ амоняк.

4.10. Стандартен разтвор на натриев или калиев хидроксид: 0,2 N, несъдържащ карбонати.

4.11. Разтвор на калаен хлорид

Разтварят се 120 g SnCl2.2H2O в 400 ml концентрира на солна киселина (d = 1,18) и се долива до един литър вода. Разтворът трябва да е идеално бистър и приготвен непосредствено преди употреба.

Забележка. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.)

От първостепенна важност е да се провери редукционната способност на калаения хлорид: разтварят се 0,5 g SnCl2.2H2O в 2 ml концентрирана солна киселина (d = 1,18) и се допълва с вода до 50 ml. След това се добавят 5 g Сегнетова сол (калиево-натриев тартарат), после достатъчно количество натриев бикарбонат, за да може разтворът да е алкален спрямо лакмусова хартия. Титрува се с 0,1 mol/l йоден разтвор в присъствието на разтвор на скорбяла като индикатор.

1 ml от 0,1 mol/l йоден разтвор съответства на 0,01128 g SnCl2.2H2O.

Най-малко 80 % от общия калай, наличен в така приготвения разтвор, трябва да е в двувалентна форма. За титруването трябва да се използват минимум 35 ml 0,1 mol/l йоден разтвор.

4.12. Сярна киселина (d = 1,84).

4.13. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Разредена солна киселина: 1 : 1 обемни: един обем солна киселина (d20 = 1,18 g/ml) в един обем вода.

4.14. Оцетна киселина : 96 до 100 %.

4.15. Разтвор на сярна киселина, съдържащ около 30 % H2SO4 (W/V).

4.16. Феросулфат: кристален FeSO4.7H2O.

4.17. Стандартен разтвор на сярна киселина: 0,1 N.

4.18. Октилов алкохол.

4.19. Наситен разтвор на калиев карбонат.

4.20. Стандартен разтвор на натриев или калиев хидроксид: 0,1 mol/l (несъдържащ карбонати).

4.21. Наситен разтвор на бариев хидроксид.

4.22. Разтвор на натриев карбонат: 10 % (W/V).

4.23. Солна киселина: 2 N.

4.24. Стандартен разтвор на солна киселина: 0,1 N.

4.25. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Разтвор на уреаза.

Суспендират се 0,5 g активна уреаза в 100 ml дестилирана вода. Като се използва 0,1 mol/l солна киселина (4.24), pH се довежда до 5,4, измерено с pH-метър.

4.26. Ксантхидрол.

5 % разтвор в етанол или метанол (4.31) (не се използват продукти, които дават високо съдържание на неразтворимо вещество). Разтворът може да се съхранява три месеца в добре затворена бутилка без достъп на светлина.

4.27. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Меден оксид (CuO): 0,3 до 0,4 g на определяне или еквивалентно количество меден сулфат пентахидрат (CuSO4.5H2O) от 0,95 до 1,25 g на определяне.

4.28. Пемза на гранули, промита със солна киселина и накалена.

4.29. Индикаторни разтвори.

4.29.1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Смесен индикаторен разтвор

Разтвор А : Разтваря се 1 g метилово червено в 37 ml 0,1 mol/l разтвор на натриев хидроксид и се долива вода до един литър.

Разтвор Б : Разтваря се 1 g метиленово синьо във вода и се долива до един литър.

Смесва се един обем от разтвор А с два обема от разтвор Б.

Този индикатор е виолетов в кисел разтвор, сив в неутрален разтвор и зелен в алкален разтвор. Използват се 0,5 ml (10 капки) от него.

4.29.2. Разтвор на метилово червено

Разтваря се 0,1 g метилово червено в 50 ml 95 %-ен етанол. Долива се до 100 ml с вода и се филтрува, ако се наложи. Този индикатор може да се използва (4 до 5 капки) вместо предишния.

4.30. Индикаторни хартии.

Лакмус, бромтимолово синьо (или други хартии, чувствителни към pH от 6 до 8).

4.31. Етанол или метанол: разтвор 95 %.

5. Апаратура

5.1. Дестилационен апарат.

Виж метод 2.1.

5.2. Апарати за определянето на амонячен азот по аналитичен метод 7.2.5.3 (виж фиг. 6).

Апаратът се състои от приемник със специална форма, имащ гърло от шлифовано стъкло, странично гърло, свързваща тръба с капкоуловител и перпендикулярна тръба за вкарване на въздух. Тръбите могат да се свържат към приемника посредством обикновена перфорирана каучукова втулка. Важно е на краищата на тръбите, вкарващи въздух, да се придаде подходяща форма, тъй като газовите мехури трябва да са разпреде лени идеално в разтвора, съдържащ се в приемника и абсорбера. Най-доброто приспособление се състои от малки парчета с формата на гъба с външен диаметър 20 mm и шест отвора по 1 mm по периферията му.

5.3. Апарат за определяне на амиден азот по уреазния способ (7.2.6.1).

Състои се от 300 ml Ерленмайерoва колба с делителна фуния и малък абсорбер (виж фиг. 7).

5.4. Ротационна клатачна машина (35 до 40 оборота/минута).

5.5. pH-метър.

5.6. Сушилня.

5.7. Лабораторна стъклария:

- пипети от 2, 5, 10, 20, 25, 50 и 100 ml,

- Келдалови колби с дълги гърла от 300 и 500 ml,