Наредба за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за взeмане на проби и анализ на торове

Когато за определянето се използва атомноабсорбционна спектрофотометрия, тогава подобно отстраняване може да не е необходимо.
Метод 8.3

Отделяне на органични съединения от торови екстракти

Този метод определя процедурата за отделяне на органични съединения от торови екстракти.

2. Област на приложение

Тази процедура се прилага за анализиране на проби от торове, екстрахирани по методи 8.1 и 8.2, за които се изисква обявяване на общото количество и/или съдържанието на водоразтворим елемент.

Забележка. Присъствието на малки количества органични вещества обикновено не се отразява отрицателно върху методите за определяне чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия.

3. Принцип

Органичните съединения в аликвотна част от екстракта се окисляват с водороден пероксид.

4. Реактиви

4.1. Разреден разтвор на солна киселина (HCl), около 0,5 М:

Смесва се 1 обем солна киселина (d20 = 1,18 g/ml) с 20 обема вода.

4.2. Разтвор на водороден пероксид (30 % H2O2, d20 = 1,11 g/ml), несъдържащ микроелементи.

5. Апаратура

Електрически котлон с променливи степени на нагряване.

6. Процедура

Вземат се 25 ml от екстракта, получен по метод 8.1 или 8.2, и се поставят в 100-милилитрова Бехерова чаша. Когато се използва метод 8.2, се добавят още 5 ml разтвор на разредена солна киселина (4.1). След това се прибавят 5 ml разтвор на водороден пероксид (4.2). Покрива се с часовниково стъкло. Изчаква се около 1 час да започне окислителният процес, след това постепенно се загрява до кипене и се кипи около половин час. При необходимост, след като изстине, към разтвора се добавят още 5 ml водороден пероксид. След това се изварява с цел отстраняване на излишния водороден пероксид. Оставя се да изстине, прехвърля се количествено в 50-милилитрова мерителна колба и се долива до марката. Филтрува се, когато е необходимо.

При вземане на аликвотни части и изчисляване на процентното съдържание на микроелемента в продукта трябва да се има предвид това разреждане.

Определяне съдържанието на микроелементи в торови екстракти чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия (обща процедура)

Този метод дефинира общата процедура за определяне съдържанието на някои микроелементи в торови екстракти чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия.

2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Област на приложение

Тази процедура се прилага при анализ на проби от торове, екстрахирани по методи 8.1 и 8.2, за които се изисква обявяване на общото количество и/или съдържанието на водоразтворими елементи според изискванията на приложение № 1, раздел Д. Адаптира нето на тази процедура към отделните химически елементи е подробно описано в специфичните за всеки елемент методи.

Забележка. В повечето случаи присъствието на малки количества органични вещества не се отразява отрицателно върху процедурата за определяне чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия.

3. Принцип

След като екстрактът се обработи, когато е необходимо, с цел намаляване или отстраняване на нежелани те химически видове, той се разрежда така, че концентрацията да бъде в оптималния обхват на спектрометъра при подходяща дължина на вълната за определяне съдържанието на даден химически елемент.

4. Реактиви

4.1. Разреден разтвор на солна киселина (HCl), около 6 М:

Смесва се 1 обем солна киселина (d20 = 1,18 g/ml) с 1 обем вода.

4.2. Разреден разтвор на солна киселина (HCl), около 0,5 М:

Смесва се 1 обем солна киселина (d20 = 1,18 g/ml) с 20 обема вода.

4.3. Разтвори на лантанова сол (10 g La за 1 l):

Този реактив се използва за определяне съдържанието на кобалт, желязо, манган и цинк. Той може да се приготви и по следните начини:

(a) Взема се лантанов оксид, разтворен в солна киселина (4.1). Поставят се 11,73 g лантанов оксид (La2O3) в 150 ml вода в 1-литрова мерителна колба и се добавят 120 ml от 6-моларната солна киселина (4.1). Изчаква се до пълно разтваряне, след което се долива вода до марката 1 литър и се разбърква старателно. Това е приблизително 0,5-моларен разтвор на солна киселина,

или

4.4. Разтвори за калибриране.

За тяхното приготвяне трябва да се използват индивидуалните методи за определяне съдържанието на всеки отделен химически елемент.

5. Апаратура

Атомноабсорбционен спектрофотометър, снабден с източници на характеристичните лъчения за елементите, чието съдържание ще се определя.

Анализаторът трябва да следва инструкциите на производителя и да е добре запознат с апаратурата. Уредите трябва да позволяват корекции на фона, които да се извършват при необходимост (например при Co и Zn). Използваните газове са въздух и ацетилен.

6. Подготовка на разтвора за анализ

6.1. Приготвяне на екстракти, съдържащи микроелементи, които трябва да бъдат определени:

Виж метод 8.1 и/или 8.2, и 8.3, ако е подходящ.

6.2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Обработка на анализирания разтвор

Разрежда се аликвотна част от екстракта, получен по метод 8.1, 8.2 или 8.3, с вода и/или солна киселина (4.1) или (4.2), така че в крайния разтвор, който ще се измерва, да се получи концентрация на определяния микроелемент, съответстваща на използвания калибрационен обхват (7.2), и концентрация на солната киселина поне 0,5 М, но не повече от 2,5 М. Операцията може да изисква едно или повече последователни разреждания.

Крайният разтвор се получава, като една аликвотна част от разредения екстракт се поставя в 100-милилитрова мерителна колба. Нека обемът на тази аликвотна част да бъде (a) ml. Когато се определя съдържанието на кобалт, желязо, магнезий или цинк, се добавят 10 ml разтвор на лантанова сол (4.3). Добавя се до марката 0,5-моларен разтвор на солна киселина (4.2) и се разбърква старателно. Това е крайният разтвор за измерване. Нека D да бъде факторът на разреждане.

7. Процедура

7.1. Приготвяне на празна проба:

Празна проба се приготвя, като се повтаря цялата процедура от екстракционния етап, пропускайки само пробата от тора.

7.2. Приготвяне на разтвори за калибриране

От работния стандартен разтвор, получен чрез използване на посочените за всеки отделен химически елемент метод, се приготвят в 100-милилитрови мерителни колби серии от поне 5 разтвора за калибриране с нарастваща концентрация в рамките на оптималния мерителен обхват на спектрометъра. Ако е необходимо, концентрацията на солната киселина се довежда с цел да се доближи колкото е възможно до тази на анализирания разреден разтвор (6.2). Когато се определя съдържанието на кобалт, желязо, манган или цинк, се добавят 10 ml от същия разтвор на лантанова сол, използвана в (6.2). Добавят се до марката от 0,5-моларния разтвор на солна киселина (4.2) и старателно се разбърква.

7.3. Определяне

Спектрометърът (5) се подготвя за определянето и се настройва към дължина на вълната, посочена в метода за съответния микроелемент.

Разтворите се впръскват трикратно в последователност: калибриран разтвор (7.2), анализиран разтвор (6.2) и чист разтвор (празната проба) (7.1). Отчита се всеки резултат, като инструментът се промива с дестилирана вода между отделните разпръсквания.

Построява се калибровъчна крива, като по ординатата се нанасят осреднените данни на спектрофотометъра от всеки разтвор за калибриране (7.2), а концентрацията на съответния микроелемент, изразена в mg/ml - по абсцисата.

По тази крива се определя концентрацията на съответния химически елемент в следи в анализирания разтвор xs (6.2) и в празната проба xb (7.1), изразявайки тези концентрации в mg/ml.

8. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изразяване на резултатите

Процентното съдържание на микроелемента (E) в тора се изчислява, както следва:

Е е количеството на определяния микроелемент, изразено като процентно съдържание в тора;

Хs - концентрацията на анализирания разтвор (6.2) в mg/ml;

Хb - концентрацията на празната проба (7.1) в mg/ml;

V - обемът на екстракта, получен по метод 8.1 или 8.2, в ml;

D - факторът, съответстващ на извършеното разреждане в (6.2);

М - масата на анализираната проба, взета съгласно методи 8.1 и 8.2, в грамове.

Изчисляване на фактора на разреждане D:

Ако (a1), (a2), (a3),......, (ai) и (a) са аликвотните части и (V1), (V2), (V3),......, (vi) и (100) са обемите в ml, съответстващи на техните разреждания, факторът на разреждане ще се равнява на:

	V1		V2		V3		Vi		100
D =(	___	).(	___	).(	___	), .... ,(	___	).(	___	)
	a1		a2		a3		ai		a

Метод 8.5

Определяне съдържанието на бор в торови екстракти чрез спектрофотометрия с азометин-Н

Този документ дефинира процедурата за определяне съдържанието на бор в торови екстракти.

2. Област на приложение

Тази процедура се прилага за анализ на проби от торове, екстрахирани по метод 8.1 или 8.2, и за които съществува изискване да се обявява общото и/или водоразтворимото съдържание на бор.

3. Принцип

В разтвор на азометин-Н йоните на бората образуват жълт комплекс, чиято концентрация се определя чрез молекулно-абсорбционен спектрометър при 410 nm. Пречещите йони се маскират с EDTA.

4. Реактиви

4.1. Буферен разтвор на EDTA.

Поставят се в 500-милилитрова колба, съдържаща 300 ml вода:

- 75 g амониев ацетат (NH4OOCCH3);

- 10 g двунатриева сол на етилендиаминтетраоцет на киселина (Na2EDTA);

- 40 ml оцетна киселина (CH3COOH, d20 = 1,05 g/ml).

Долива се вода до марката и се разбърква старателно. pН на разтвора, проверен чрез стъкления електрод, трябва да бъде 4,8 ± 0,1.

4.2. Разтвор на азометин-Н.

Поставят се в 200-милилитрова мерителна колба:

- 10 ml от буферния разтвор (4.1);

- 400 mg aзометин-Н (C17H12NNaO8S 2);

- 2 g аскорбинова киселина (C6H8O6).

Долива се вода до марката и се разбърква старателно. Не се приготвят големи количества от този реактив, защото той остава стабилен само за няколко дни.

4.3. Разтвори на бор за калибриране.

4.3.1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Основен разтвор на бор (100 mg/ml):

Разтварят се 0,5719 g борна киселина (H3BO3) във вода в 1000-милилитрова мерителна колба. Долива се вода до марката и се разбърква старателно. Прехвърля се в пластмасова бутилка за съхраняване в хладилник.

4.3.2. Работен разтвор на бор (10 mg/ml).

Слагат се 50 ml от основния разтвор (4.3.1) в 500-милилитрова мерителна колба. Долива се вода до марката и се разбърква старателно.

5. Апаратура

Спектрофотометър, пригоден за молекулна абсорбция, с кювети с 10 mm оптичен път и настроен при дължина на вълната 410 nm.

6. Приготвяне на разтвора за анализ

6.1. Приготвяне на боровия разтвор:

Виж методи 8.1 и/или 8.2 и, ако е подходящ, 8.3.

6.2. Приготвяне на разтвора за анализ:

Разтваря се аликвотна част от екстракта (6.1), за да се получи концентрация на бора, указана в етап 7.2. Може да са необходими 2 последователни разреждания. Нека D да бъде факторът на разреждане.

6.3. Приготвяне на коригиращия разтвор:

Ако анализираният разтвор (6.2) е оцветен, се приготвя коригиращ разтвор, като в пластмасова колба се поставят 5 ml от анализирания разтвор (6.2), 5 ml от буферния разтвор на EDTA (4.1), 5 ml вода и се разбъркват внимателно.

7. Процедура

7.1. Приготвяне на празната проба:

Приготвя се празна проба чрез повторение на цялата процедура от екстракционнния етап, пропускайки само пробата за анализиране на тора.

7.2. Приготвяне на разтвори за калибриране:

Прехвърлят се 0, 5, 10, 15, 20 и 25 ml от работния разтвор за калибриране (4.3.2) в серия от 100-милилитрови мерителни колби. Долива се вода до марката 100 ml и се разбърква старателно. Тези разтвори съдържат между 0 и 2,5 mg/ml бор.

7.3. Проявяване на оцветяването.

Прехвърлят се по 5 ml от разтворите за калибриране (7.2), анализираните проби (6.2) и празната проба (7.1) в серия от пластмасови колби. Добавят се 5 ml от буферния разтвор на EDTA (4.1). Прибавят се 5 ml от разтвора на азометин - Н (4.2).

Разбъркват се старателно и се оставят цветът им да потъмнее в продължение на 2,5-3 часа.

7.4. Определяне

Измерва се абсорбцията на разтворите, получени в 7.3, и ако е подходящо, на коригиращия разтвор (6.3) спрямо водата при дължина на вълната 410 nm. Кюветите се изплакват с вода преди всяко ново отчитане.

8. Изразяване на резултатите

Построява се калибровъчна крива, като по абсциса та се нанася концентрацията на разтворите за калибриране (7.2), а отчетената абсорбция от спектрометъра (7.4)- по ординатата.

По кривата се отчита концентрацията на бор в празната проба (7.1), концентрацията на бор в анализирания разтвор (6.2) и ако анализираният разтвор е оцветен-коригираната концентрация на анализирания разтвор. За да се изчисли последната, от абсорбцията на анализирания разтвор (6.2) се изважда абсорбцията на коригиращия разтвор (6.3) и така се определя коригираната концентрация на анализирания разтвор. Отбелязва се концентрацията на анализирания разтвор (6.2) със и без корекцията - Хs, и на празната проба - Хb.

Процентното съдържание на бор в тора се изчислява, както следва:

	[(Хs-Хb) . V . D]
B % =	__________________ .
	(М . 104)

Ако се използва метод 8.3:

	[(Хs-Хb) . V . 2D]
B % =	___________________ ,
	(М . 104)

където:

B е количеството бор, изразено като процентно съдържание в тора;

Хs - концентрацията (mg/ml) на анализирания разтвор (6.2) със или без корекция;

Хb - концентрацията (mg/ml) на празната проба (7.1);

V - обемът в ml на екстракта, получен по метод 8.1 или 8.2;

D - факторът, съответстващ на разреждането, извършено в етап 6.2;

М - масата в грамове на пробата за анализ, взета в съответствие с метод 8.1 или 8.2.

Изчисляване на фактора на разреждане D: ако (a1) и (a2) са последователни аликвотни части и (V1) и (V2) са обемите, отговарящи на съответните разреждания, факторът на разреждане се изчислява, както следва:

Определяне съдържанието на кобалт в торови екстракти чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия

Този метод дефинира процедурата за определяне съдържанието на кобалт в торовите екстракти.

2. Област на приложение

Тази процедура се прилага за анализ на проби от торове, екстрахирани по метод 8.1 или 8.2, за които съществува изискване да се обявява общото и/или водоразтворимото съдържание на кобалт.

3. Принцип

След подходящо третиране и разреждане на екстрактите съдържанието на кобалт се определя чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия.

4. Реактиви

4.1. Разтвор на солна киселина, около 6 М:

Виж метод 8.4 (4.1).

4.2. Разтвор на солна киселина, около 0,5 М:

Виж метод 8.4 (4.2).

4.3. Разтвори на лантанова сол (10g La/l):

Виж метод 8.4 (4.3).

4.4. Разтвори на кобалт за калибриране

4.4.1. Основен разтвор на кобалт (1000 mg/ml):

В 250-милилитрова Бехерова чаша се претегля с точност до 0,1 mg, 1 g кобалт, добавят се 25 ml от 6-моларната солна киселина (4.1) и се загрява на котлон до пълното разтваряне на кобалта. След като изстине, се прехвърля количествено в 1000-милилитрова мерителна колба. Долива се вода до марката и се разбърква старателно.

4.4.2. Работен разтвор на кобалт (100 mg/ml):

Слагат се 10 ml от основния разтвор (4.4.1) в 100-милилитрова мерителна колба. Долива се до марката от 0,5-моларния разтвор на солна киселина (4.2) и се разбърква старателно.

5. Апаратура

Атомноабсорбционен спектрофотометър: виж метод 8.4 (5). Уредът трябва да бъде съоръжен с източник на характеристично лъчение за кобалта (240,7 nm). Спектрофотометърът трябва да позволява корекции на фона.

6. Подготовка на разтвора за анализ

6.1. Екстрактен разтвор на кобалт:

Виж метод 8.1 и/или 8.2 и ако е подходящ, 8.3.

6.2. Приготвяне на разтвора за анализ:

Виж метод 8.4 (6.2). Разтворът за анализ трябва да съдържа 10 % (v/v) от разтвора на лантанова сол (4.3).

7. Процедура

7.1. Приготвяне на празна проба:

Виж метод 8.4 (7.1). Празната проба трябва да съдържа 10 % (v/v) от разтвора на лантанова сол, използван в етап 6.2.

7.2. Приготвяне на разтвори за калибриране:

Виж метод 8.4 (7.2).

За определяне съдържанието на кобалт при оптимален обхват от 0 до 5 mg/ml се поставят 0, 0,5, 1, 2, 3, 4 и 5 ml респективно от работния разтвор (4.4.2) в серия от 100-милилитрови мерителни колби. При необходимост концентрацията на солната киселина се довежда колкото е възможно по-близо до тази на анализираната проба. Във всяка колба се добавят по 10 ml от разтвора на лантанова сол, използван в етап 6.2. Долива се до марката 100 ml от 0,5-моларния разтвор на солна киселина (4.2) и се разбърква старателно. Тези разтвори съдържат 0, 0,5, 1, 2, 3, 4 и 5 mg/ml респективно кобалт.

7.3. Определяне.

Виж метод 8.4 (7.3). Спектрофотометърът (5) се подготвя за измерване при дължина на вълната 240,7 nm.

8. Изразяване на резултатите

Виж метод 8.4 (8).

Процентното съдържание на кобалт в тора се изчислява, както следва: