Наредба за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за взeмане на проби и анализ на торове

В 500-милилитрова Бехерова чаша се претегля с точност до 0,1 mg 1 грам чиста желязна тел, добавят се 200 ml от 6-моларната солна киселина (4.1) и 15 ml разтвор на водороден пероксид (4.3). Загрява се на котлон, докато желязото напълно се разтвори. След това се охлажда и количествено се прехвърля в 1000-милилитрова мерителна колба. Долива се вода до марката и се разбърква старателно.

4.5.2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Работен разтвор на желязо (100 mg/ml):

Поставят се 20 ml от основния разтвор (4.5.1) в 200-милилитрова мерителна колба. Добавя се 0,5 mol/l солна киселина (4.2) до марката и се разбърква старателно.

5. Апаратура

Атомноабсорбционен спектрофотометър: виж метод 9.4 (5). Уредът трябва да бъде с източник на характеристично лъчение за желязо (248,3 nm).

6. Подготовка на разтвора за анализ

6.1. Разтвор на железен екстракт:

Виж методи 9.1 и/или 9.2 и, ако е подходящ, 9.3.

6.2. Приготвяне на разтвора за анализиране:

Виж метод 9.4 (6.2). Анализираният разтвор трябва да съдържа 10 % (v/v) от разтвора на лантанова сол.

7. Процедура

7.1. Приготвяне на празна проба:

Виж метод 9.4 (7.1). Празната проба трябва да съдържа 10 % (v/v) от разтвора на лантанова сол, използван в 6.2.

7.2. Приготвяне на разтвори за калибриране:

Виж метод 9.4 (7.2).

За определяне съдържанието на желязо при оптимален обхват от 0 до 10 mg/ml се поставят съответно 0, 2, 4, 6, 8 или 10 ml от работния разтвор (4.5.2) в поредица от 100-милилитрови колби. При необходимост концентрацията на солната киселина се довежда по възможност най-близо до тази на анализирания разтвор. Добавят се 10 ml от разтвора на лантанова сол, използван в 6.2. Добавя се до марката от 0,5-моларния разтвор на солна киселина (4.2) и се разбърква старателно. Тези разтвори съдържат съответно 0, 2, 4, 6, 8 или 10 mg/ml желязо.

7.3. Определяне.

Виж метод 9.4 (7.3). Спектрофотометърът (5) се подготвя за измерване при дължина на вълната 248,3 nm.

8. Изразяване на резултатите

Виж метод 9.4 (8).

Процентното съдържание на желязо в тора се изчислява, както следва:

	[(Хs-Хb) . V . D]
Fe % =	__________________ ,
	(М . 104)

ако се използва метод 9.3:

	[(Хs-Хb) . V . 2D]
Fe % =	______________________ ,
	(М . 104)

където:

Fe е количеството желязо, изразено като процентно съдържание в тора;

Xs - концентрацията в mg/ml на анализирания разтвор (6.2);

Xb - концентрацията в mg/ml на празната проба (7.1);

V - обемът в ml на екстракта, получен съгласно метод 9.1 или 9.2;

D - факторът на разреждане, извършено в 6.2;

М - масата в грамове на анализираната проба, взета съгласно метод 9.1 или 9.2.
Изчисляване на фактора на разреждане D:

Ако (a1), (a2), (a3), ..., (ai) и (a) са аликвотните части и (V1), (V2), (V3), ..., (Vi) и (100) са обемите в ml, съответстващи на техните разреждания, факторът на разреждане ще се равнява на:

Определяне съдържанието на манган в торови екстракти чрез титруване

Този метод описва процедура за определяне съдържанието на манган в торови екстракти.

2. Област на приложение

Тази процедура се прилага към екстракти на проби от торове, получени чрез методи 9.1 и 9.2, за които съществува изискване да се обявява съдържанието на манган.

3. Принцип

Ако в екстракта има наличие на хлорни йони, те могат да бъдат отстранени чрез загряване до кипене на екстракта със сярна киселина. Манганът се окислява с натриев бисмутат в азотно-кисела среда. Образуваният перманганат се редуцира с железен сулфат в излишък. Този излишък се титрува с разтвор на калиев перманганат.

4. Реактиви

4.1. Концентрирана сярна киселина (H2SO4, r = 1,84 g/ml).

Внимателно се смесват 1 обем концентрирана сярна киселина (4.1) с 1 обем вода.

4.3. Азотна киселина, 6 M:

Смесват се 3 обема азотна киселина (HNO3, r = 1,40 g/ml) с 4 обема вода.

4.4. Азотна киселина, 0,3 M:

Смесват се 1 обем 6-моларна азотна киселина с 19 обема вода.

4.5.Натриев бисмутат (NaBiO3) (85 %).

4.6. Кизелгур.

4.7. Ортофосфорна киселина, 15М (H3PO4, r = 1,71 g/ml).

4.8. Разтвор на железен сулфат, 0,15 М:

Разтварят се 41,6 грама железен сулфат хептахид рат (FeSO4.7H2O) в 1-литрова мерителна колба. Добавят се 25 ml концентрирана сярна киселина (4.1) и 25 ml фосфорна киселина (4.7). Долива се до марката 1000 ml. Разбърква се.

4.9. Разтвор на калиев перманганат, 0,020 М:

Претеглят се 3,160 грама калиев перманганат (KMnO4) с точност до 0,1 mg. Разтварят се във вода и се долива до марката 1000 ml.

4.10. Разтвор на сребърен нитрат, 0,1 М:

Разтварят се 1,7 грама сребърен нитрат (AgNO3) във вода и се долива до марката 100 ml.

5. Апаратура

5.1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Филтър-тигел Р 16 съгласно БДС ISO 4793 с вместимост 50 ml, поставен върху 500-милилитрова колба за филтруване.

5.2. Магнитна бъркалка.

6. Подготовка на разтвора за анализ

6.1. Разтвор на манганов екстракт:

Виж методи 9.1 и 9.2. Ако не се знае дали има наличие на хлорни йони, извършва се изпитване с 1 капка от разтвора на сребърен нитрат (4.10).

6.2. Ако се установи отсъствие на хлорни йони, аликвотно количество от екстракта, съдържащо от 10 до 20 mg манган, се поставя във висока 400-милилитрова Бехерова чаша. Обемът се довежда до около 25 ml чрез изпаряване или чрез доливане на вода. Добавят се 2 ml концентрирана сярна киселина (4.1).

6.3. При наличие на хлорни йони те трябва да се отстранят, както следва:

Поставя се аликвотна част от екстракта, съдържаща от 10 до 20 mg манган, във висока 400-милилитрова Бехерова чаша. Добавят се 5 ml от 9-моларната сярна киселина (4.2). В камина се загрява върху котлон до кипене и се оставя да кипи, докато не почне отделянето на обилен бял дим. Процедурата продължава, докато обемът се намали до около 2 ml (на дъното на чашата остава тънък слой сиропообразна течност). Оставя се да изстине до стайна температура.

Внимателно се добавят 25 ml вода и още веднъж се проверява за присъствие на хлориди с 1 капка от разтвор на сребърен нитрат (4.10). Ако все още присъстват хлориди, процедурата се повтаря чрез добавяне на 5 ml от 9-моларната сярна киселина (4.2).

7. Процедура

Добавят се 25 ml от 6-моларната азотна киселина (4.3) към 2,5 грама натриев бисмутат (4.5) в 400-милилитрова Бехерова чаша, съдържаща анализирания разтвор. Разбърква се енергично в продължение на 3 минути върху магнитна бъркалка (5.2).

Добавят се 50 ml от 0,3-моларната азотна киселина (4.4) и отново се разбърква. Филтрува се във вакуум през филтър (5.1), чието дъно е покрито с кизелгур (4.6). Филтърът се промива няколко пъти с 0,3-моларна азотна киселина (4.4) до обезцветяване на филтрата.

Филтратът и промивният разтвор се прехвърлят в 500-милилитрова Бехерова чаша. Разбъркват се и се добавят 25 ml от 0,15-моларния разтвор на феросулфат (4.8). Ако след добавянето на феросулфат филтратът пожълтее, добавят се 3 ml от 15-моларната фосфорна киселина (4.7).

Използвайки бюрета, излишният феросулфат се титрува с 0,02-моларен разтвор на калиев перманганат (4.9), докато сместа стане розова и цветът се задържи стабилен за 1 минута. Прави се празна проба при същите условия, пропускайки само пробата за анализиране.

Забележка. Окисленият разтвор не трябва да бъде в контакт с каучук.

8. Изразяване на резултатите

1 ml от 0,02-моларен разтвор на калиев перманганат отговаря на 1,099 mg манган (Mn). Процентното съдържание на мангана в тора се изчислява, както следва:

	V
Мn ( %) = (Xb-Xs) . 0,1099 .	_____ ,
	а . М

където:

Xb е обемът в ml на използвания перманганат за празната проба;

Xs - обемът в ml на използвания перманганат за анализираната проба;

V - обемът в ml на екстракта съгласно методи 9.1 и 9.2;

а - обемът в ml на аликвотната част, взета от екстракта;

М - масата в грамове на анализираната проба.

Определяне съдържанието на молибден в торови екстракти чрез тегловен метод с 8-хидроксихинолин

Този метод описва процедура за определяне съдържанието на молибден в торови екстракти.

2. Област на приложение

Тази процедура се прилага към екстракти на проби на торове, получени чрез методи 9.1 и 9.2, за които съществува изискване за обявяване съдържанието на молибден.

3. Принцип

Съдържанието на молибден се определя чрез утаяване като молибденил оксинат при специфични условия.

4. Реактиви

4.1. Разтвор на сярна киселина, приблизително 1 М:

Внимателно се наливат 55 ml сярна киселина (H2SO4, r = 1,84 g/ml) в 1-литрова мерителна колба, съдържаща 800 ml вода. Разбърква се. След изстиване се долива вода до 1 литър. Разбърква се.

4.2. Разреден амонячен разтвор (1:3):

Смесват се 1 обем концентриран амонячен разтвор (NH4OH, r = 0,9 g/ml) с 3 обема вода.

4.3. Разреден разтвор на оцетна киселина (1:3):

Смесват се 1 обем концентрирана оцетна киселина (99,7 % CH3COOH, r = 1,049 g/ml) с 3 обема вода.

4.4. Разтвор на динатриева сол на етилендиамин тетраоцетна киселина (EDTA):

Разтварят се 5 грама от динатриева сол на етилендиамин тетраоцетна киселина (EDTA) във вода в 100-милилитрова мерителна колба. Долива се до калибриращата марка и се разбърква.

4.5. Буферен разтвор:

В 100-милилитрова мерителна колба се разтварят 15 ml концентрирана оцетна киселина и 30 грама амониев ацетат във вода. Долива се до марката 100 ml.

4.6. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Разтвор на 8-хидроксихинолин (оксин):

В 100-милилитрова мерителна колба се разтварят 3 грама от 8-хидроксихинолин в 5 ml концентрирана оцетна киселина. Добавят се 80 ml вода. Прибавя се амонячният разтвор (4.2) на капки до помътняване на разтвора. След това се добавя оцетна киселина (4.3), докато разтворът се избистри отново.

Долива се вода до марката 100 ml.

5. Апаратура

5.1. Филтър-тигел Р 16 съгласно БДС ISO 4793 с вместимост 30 ml.

5.2. рН-метър със стъклен електрод.

5.3. Сушилня при температура 130-135 градуса по Целзий.

6. Подготовка на разтвора за анализ

Приготвяне на молибденовия разтвор: Виж методи 9.1 и 9.2.

7. Процедура

7.1. Приготвяне на разтвора за анализиране:

Поставя се аликвотна част, съдържаща от 25 до 100 mg Мо, в 250-милилитрова Бехерова чаша. Долива се вода до марката 50 ml.

Разтворът се довежда до рН-5 чрез добавяне на разтвор от сярна киселина (4.1) на капки. Добавят се 15 ml от разтвор на ЕDTA (4.4) и после 5 ml от буферния разтвор (4.5). Долива се вода до около 80 ml.

7.2. Получаване и промиване на утайката:

Получаване на утайка:

Разтворът леко се затопля. Прибавя се оксиновият разтвор (4.6) при постоянно разбъркване. Утаяването продължава, докато спре отделянето на утайка. Добавя се още от реактива, докато разтворът над утайката леко пожълтее. Обикновено е достатъчно количество от 20 ml. Продължава лекото загряване на утайката още 2-3 минути.

Филтруване и промиване:

Филтрува се през филтър за накаляване (5.1). Промива се неколкократно с 20 ml гореща вода. Промивна та вода постепенно става безцветна, което е указание за отсъствие на оксин.

7.3. Претегляне на утайката:

Утайката се изсушава при температура 130-135 градуса по Целзий до получаване на постоянна маса (продължава най-малко един час).

Оставя се да изстине в ексикатор и след това се претегля.

8. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Изразяване на резултатите

1 mg молибденил оксинат, MoO2(C9H6ON)2, отговаря на 0,2305 mg Мо.

Процентното съдържание на молибден в тора се изчислява, както следва:

	V . D
Mo ( %) = X . 0,02305 .	______ ,
	а . М

където:

X е масата в mg на утайката от молибденил оксинат;

V - обемът в ml на екстракта съгласно метод 9.1 или 9.2;

а - обемът в ml на аликвотната част, взета от последното разреждане;

D - факторът на разреждане на аликвота;

М - масата в грамове на анализираната проба.

Определяне съдържанието на цинк в торови екстракти чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия

Този метод описва процедура за определяне съдържанието на цинк в торови екстракти.

2. Област на приложение

Тази процедура се прилага към екстракти на проби от торове, получени чрез методи 9.1 и 9.2, за които съществува изискване да се обявява съдържанието на цинк.

3. Принцип

След подходящо третиране и разреждане на екстрактите съдържанието на цинк се определя чрез атомноабсорбционна спектрофотометрия.

4. Реактиви

4.1. Разтвор на солна киселина, около 6 М:

Виж метод 9.4 (4.1).

4.2. Разтвор на солна киселина, около 0,5 М:

Виж метод 9.4 (4.2).

4.3. Разтвори на лантанова сол (10g La/l):

Виж метод 9.4 (4.3).

4.4. Разтвори на цинк за калибриране:

4.4.1. Основен разтвор на цинк (1000 mg/ml):

В 1000-милилитрова мерителна колба се разтваря 1 грам цинк на прах или люспи, претеглен с точност до 0,1 mg, в 25 ml от 6-моларната солна киселина (4.1). След пълното разтваряне се долива вода до марката и се разбърква старателно.

4.4.2. Работен разтвор на цинк (100 mg/ml):

В 200-милилитрова мерителна колба се разреждат 20 ml от основния разтвор (4.4.1) с разтвор на 0,5-моларната солна киселина (4.2). До марката се долива от 0,5-моларната солна киселина и се разбърква старателно.

5. Апаратура

Атомноабсорбционен спектрофотометър

Виж метод 9.4 (5). Уредът трябва да бъде снабден с източник на лъчение за характеристичните линии на цинка (213,8 nm). Спектрофотометърът трябва да позволява корекции на фона.

6. Подготовка на разтвора за анализ

6.1. Разтвор на цинков екстракт:

Виж методи 9.1 и/или 9.2.

6.2. Приготвяне на разтвора за анализиране:

Виж метод 9.4 (6.2). Анализираният разтвор трябва да съдържа обемни 10 % от разтвора на лантанова сол (4.3).

7. Процедура

7.1. Приготвяне на празната проба:

Виж метод 9.4 (7.1). Празната проба трябва да съдържа обемни 10 % от използвания в 6.2 разтвор на лантанова сол.

7.2. Приготвяне на разтвори за калибриране:

Виж метод 9.4 (7.2). За оптимален интервал от 0 до 5 mg/ml цинк се поставят съответно 0, 0,5, 1, 2, 3, 4 и 5 ml от работния разтвор (4.4.2) в поредица от 100-милилитрови мерителни колби. При необходимост се довежда концентрацията на солната киселина по възможност най-близко до тази на анализирания разтвор. Добавят се по 10 ml от разтвора на лантанова сол, използван в 6.2, във всяка от мерителните колби. Добавя се 0,5-моларен разтвор на солна киселина до марката 100 ml (4.2) и се разбърква старателно.

Тези разтвори съдържат съответно 0, 0,5, 1, 2, 3, 4 и 5 mg/ml цинк.

7.3. Определяне

Виж метод 9.4 (7.3). Спектрофотометърът (5) се подготвя за измервания при дължина на вълната 213,8 nm.

8. Изразяване на резултатите

Виж метод 9.4 (8).

Процентното съдържание на цинк в тора се изчислява, както следва:

	[(Хs-Хb) . V . D]
Zn % =	__________________ ,
	(М . 104)

ако се използва метод 9.3:

	[(Хs-Хb) . V . 2D]
Zn % =	______________________ ,
	(М . 104)

където:

Zn e количеството цинк, изразено като процентно съдържание в тора;

Хs - концентрацията в mg/ml на анализирания

разтвор;

Xb - концентрацията в mg/ml на празната проба;

V - обемът в ml на екстракта, получен съгласно метод 9.1 или 9.2;

D - факторът, съответстващ на извършеното разреждане в 6.2;

М - масата в грамове на анализираната проба, взета съгласно метод 9.1 или 9.2.

Ако (a1), (a2), (a3),......, (ai) и (a) са аликвотните части и (V1), (V2), (V3),......, (Vi) и (100) са обемите в ml, съответстващи на техните разреждания, факторът на разреждане ще бъде: