Новото разбиране на връзката в живота

22.НЕ ПРЕСУШАВАЙ ЖИВОТА

“Добрата молитва”

“Бог е Любов”
Има основни неща, които трябва да знае ученикът и ни­кога не трябва да ги забравя. Всичките страдания са произ­лез­ли от забравянето. Кои са тези основни неща, които сте забравили?

Не пресушавай живота, който е в тялото ти. Сега хората пра­вят канализация, пресушават живота на тялото. Не пре­сушавай чувствата на сърцето си. Не пресушавай мислите на ума. Тия три неща са негативни ­ какво не трябва да прави чо­век? Сега, какво трябва да прави? Това е най-лесното, ко­ето човек може да направи. По-лесна работа от нея няма. То­ва са най-лесните работи, които и децата може да напра­вят. Вие приличате на едно дете, което е влязло в избата и ви­дяло как бащата вадил канелата* и точил вино. Детето ви­дяло как отваря канелата, но никога не обърнало внима­ние, че като се отвори канелката, пак се затваря. То видяло само, че бащата я отваря. Влиза, отваря канелката и чака как­во ще стане. Излиза, тича, напълнила се цялата изба с вино. По едно време идва бащата и то казва: “Аз отворих бъч­вата и се напълни цялото мазе.” Питам: Има ли право де­те­то да постъпва така? Детето гледало бащата какво пра­ви, и то [го] прави. Но де е погрешката? Бащата точи в малък съд, а то видяло, че само отваря канелата. Но какво носи и какво прави точно, не видяло.

Често и ние мязаме на малките деца: Отваряме канелите и напълваме мазето. Напълни се мазето, но се изпразни бъч­вата. По някой път отваряме канелата на нашето тяло и из­тича нашият живот. Даже туй отваряне на канелата правят най-учените хора, даже и светиите го правят. Завърти кане-

* канила, канелка (от ит.) ­ чеп на бъчва с каналче за източване на течността което се отваря и затваря с врътка.

лата светията и забрави да я затвори. Само при един случай забравят светиите: като ги похвалят. Светията, като го похвалят, скоро забравя, понеже толкова му е приятно, че като рече да слуша, забравя работата, и слуша туй, красивото. И по някой път, докато ни дойде на ум, че канелата е отво­рена, всичко изтича. Нали знаете, среща ви някой приятел, бързате на училище, много важна работа имате. Той казва: “Ще ти кажа нещо, което е много важно за тебе.” Вие най-първо казвате, че нямате време, че бързате. Но като чуете, че е много важно нещо за вас, което ще ви каже и ще ви пол­зува, казвате: “Ще отделя време.” Като започне да раз­правя 5, 10, 15 минути, после изгубиш цял час. Светията не тряб­ва да слуша, като го хвалят. Той слуша, разбира. Като хва­лят светията, той казва: “Я похвалете и другите хора.” Как ги хвалите вие тях? Кажете нещо похвално и за другите хора, за трети, за четвърти, за пети. Сега, с какво може да се по­хвали един светия? Как бихте похвалили един светия? Как­ва ще бъде вашата встъпителна реч? Когато идете при някой светия, аз ще дойда там да слушам как и какво ще му кажете. Аз съм чувал мнозина да говорят на светии. Не е лошо да хвали човек някой светия. Много хубаво нещо е. Много ху­бава работа е да кажеш една хубава дума на някой светия. Но за светията е много голяма опасност. Може да изтече ця­лото вино от бъчвата. Изобщо зная, че най-разумните светии много са ме питали какво да правят. Аз нищо не съм им казвал какво да правят, но наблюдавам: намерили са едно из­куство как да се освободят. Светията по никой начин не бяга, но когато усети, че ще го хвалят, бяга като заек. Ще се скрие някъде, защото не може да издържи. Та, единственото не­що, като усети, че го хвалят, той се скрива някъде, хората пи­тат къде са се дянали светиите. Затова, когато идете ня­къде и не можете да намерите някой светия, ще знаете, че той се е скрил от вас. Не от лошо желание, ами ще му изтече ви­ното на човека.

Сега казвам на вас: Друга наука няма. Как­во ще напра­вите? Или, за да не вземе под внимание ва­шите похва­ли, ще си тури памук в ушите. Ще си туриш памук, но то е слабост. В духовния свят светията няма право да туря памук в ушите ­ ако тури, всичкото светийство ще изчез­не. Той трябва да слуша. Да рече да си затвори очите и да не гледа, и това нещо не е. Трябва да гледа. Пък след като го похвалят, тряб­ва и да поблагодари. Но трябва да му са затворени устата и за да не сбърка, ако каже нещо. Та, светиите засега са намерили едно средство: бягат. Бягането е за предпочитане. Ако речеш да не бягаш, ще паднеш в плен. Христос е казал: “Не търсете слава от хората.” Търсенето на слава е хубаво нещо, [но] не търси слава оттам, отдето ще изгубиш. С какво ще те похвали един човек? За да похвалиш някого, трябва да дадеш нещо от себе си. Трябва да си дал нещо, от което хо­рата ще се ползуват. Ти нищо не си дал.

Ако направим едно добро и ни се плаща за него, тогава доб­рото не е валидно. Има хора, които идват тук, когато вът­решно са недоволни нещо и няма кой да им каже една слад­ка дума. Ако мине покрай тебе един и ти даде една хапка мухлясал хляб, мине друг и ти даде една хапка мухлясал хляб, мине трети, каква полза ще имаш от мухлясалия хляб? И сто души да ти дадат, че ти ще усетиш лошите последствия на хапките. Ако мине някой и ти остави от онзи, хубавия хляб, сега опечен, то е друг въпрос.

При сегашното развитие на човека, човек трябва да бъде вни­мателен в говоренето. Много неща може да ти се пред­ставят в една светлина, която не ни ползува. Например взе­мете идеята за Бога. Доказваме има ли Господ или няма. Логи­чески доказва ли се дали има Господ или не? Някога са доказвали това. Мислите ли, че онзи, който доказва, че има Гос­под, че той е свършил някаква отлична работа? Той е свър­шил, но знаете ли на какви хора е говорил? Само на сле­пите хора може да доказвате, че има слънце. На онзи човек, който има очи, каква нужда има да му доказвате, че има очи, че има слънце? Доказателството, че има слънце, е друг въпрос. Може да разискваме за естеството на слънцето. Въп­рос е, че има слънце. То е унижение, когато дойде някой и иска да ми докаже има ли слънце. Аз за слънцето да питам, то е безпредметно. Да говорите, че има слънце, на слепите хора, това разбирам, но за мене няма какво да се доказва, че има Господ. На слепите трябва да се докаже, но на онези, ко­ито имат очи, ако искам да им доказвам, че има Господ, това е безсмислено. После, има ли нужда да доказвам дали това слънце грее, дали е топло или не, дали свети или не. Каз­вам: За топлината поставяте гърба си, поставяте лицето си на слънчевите лъчи ­ ще почувствувате, ако туй слънце грее. Ако не произвежда светлина, ако не произвежда топли­на, не е слънце. Едно от двете: или няма слънце, или че сте сляп.

Та, по някой път човек се заблуждава. Той иска да му гово­рят. Някой път се заблуждава в себе си и се пита: “Има ли Господ или не?” В какво положение може да се намира чо­век, щом допуска тази мисъл? Ако моите очи са здрави, виж­дам има ли слънце, няма ли слънце. Даже като залезе слън­цето, аз зная, че пак ще дойде след няколко часа. Защо­то, след като залезе слънцето, след 11 часа туй слънце ще се яви. Чакайте, нищо не доказвайте на себе си.

Учениците трябва да разсъждават малко по-другояче. Пи­тат мнозина: “Защо моите работи не ми вървят?” Естест­ве­но е този въпрос да се зададе: защо не вървят работите. Ами, ако ти не си посял нищо в своята градина и се питаш защо не пониква нищо в нея, уместен ли е този въпрос? Ако по­сееш и не никне, причината е в семето. Може да посееш, не си поливал градината, не е влажно, сухо е, пак няма да поник­не. Трябва да разбираш закона за обработване гради­ната. Тогава причината не е вътре в самата природа, като при­чината може да седи в семето или може ти да не разби­раш работата, както се казва. По някой път казвате: “Защо на другите хора върви, а на нас не върви?” На Изгрева мнози­на казват: “Ние по три пъти се молим, постоянно се молим, а пари нямаме, гладни сме. Не, не ни върви тук, на Изгрева. Не ни слуша Господ.”

Не че Господ не слуша, но съдът, който но­сиш, не е както трябва. Като идеш, трябва да носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде. Ако не носиш ни­що, Господ не дава. Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си ­ ще ти даде нещо за ума. Като идеш при Бога, трябва да носиш нещо за сърцето си ­ ще ти даде нещо за сърцето. Ка­то идеш при Бога, ще носиш и тялото. Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма да получиш. Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради* вас. В това отноше­ние вие сте на един крив път, защото Бог е Любов и Той е бла­гост. Той е, Който е създал всички и грижи се и за най-мал­ките същества. И чудно е защо именно към тебе е имал осо­бено отношение, че теб само е забравил? Трябва да тър­сиш причината у себе си. Има нещо, което ти липсва, което като откриеш и поставиш на мястото му, молитвата ти непременно ще бъде чута.

После, нека да ви представя конкретно онзи велик закон в света: как трябва да се постъпва, как трябва да се прави добро. Някой казва: “Трябва да правим добро.” Ето какво е ис­тинското добро в света. Ако правя добро в света, аз ще го на­правя по следния начин. Ще насадя градина от няколко хи­ляди дървета и тогава всичките, които минават, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи никаква кошница. Само ще носи кошницата, която Господ му е дал. Господ на все­ки едного от вас е дал една малка кошница и само със сво­ята Божествена кошница ще дойде и колкото може в нея да тури, да тури. Във външна, друга, голяма кошница не се поз­волява нито една ябълка да вземе. Да напълниш външ­ната кошница и да си носиш вкъщи седи съвременното зло в света.

Има два вида проводници ­ на Черната ложа и на Бялата ложа, които всяка нощ ви проповядват. Като дойдат, започ­ват своята реч, казват: “Слушай, ти си способен човек. Тряб­ва да помислиш малко за себе си, нещо трябва да направиш. Дом трябва да имаш, трябва да се уредиш, другояче, ще оси­ромашееш, гладен ще умреш. Остави този път. Сиромах ще бъдеш, няма да те почитат хората. Бедния като видиш, натис­ни го за главата, сиромаси не трябва да бъдем. Силен трябва да бъдеш. Който те удари, удари го и ти, да покажеш силата си. Онези, другите проповедници, не ги слушай, те нищо не знаят. Света Господ само за тебе го е създал. Ти гледай да жи­вееш.” Това, всяка сутрин като станеш, ти се проповядва. Пос­ле, гледай красив да бъдеш, хубаво да ядеш, до пона­пълнееш малко. Ако си търговец, ако си учен, те проповядват

* заради ­ диал. за.

ден и нощ. Проповядва ти се и ти слушаш. Някой път се обър­каш, че не знаеш коя е Волята Божия. Говориш за Бога, а мислиш за себе си.

Днес гледам, двама души болни отиват при един виден лекар да се лекуват. Интересуват се да знаят какви са болес­ти­те и от какво страдат. Защо са станали болни? Единият от тях накуцва, но като иде при лекаря, бърза. И другият бърза. Единият казва на другия: “Ти не си толкова болен. По­стой малко настрана, аз съм закъсал съвсем. Трябва да вляза пръв при лекаря.” Питам: Коя е причината на твоята бо­лест? Защо си закъсал? Този човек, доколкото гледам, по­стоянно страда от преяждане. И той все за себе си мисли, нищо повече. Отива при този лекар, той е виден лекар, по­знава слабостите. Знае, че разполага с много пари и казва му лекарят тъй: “Болестта ти е много лоша, много пари тряб­ва да похарчиш.” ­ “Лесна работа.” ­ “Много пъти ще идваш, с едно идване няма да стане оздравяването.” Питам сега: не е ли хубаво много пъти да ходиш при лекаря? Този човек ни­кога не беше мислил да прави добро на лекаря. Всеки ден ще иде да го посещава и ще плаща визитата си. После, този човек, каквото Господ е заповядал, той не е изпълнявал нито една Божия заповед. А сега, каквото каже лекарят, ще го из­пълни. Казва: “Толкова капчици от това ще вземеш.” Той взема, чете ги, туря шишета и казва: “Отлични хора са ле­карите, които учат хората на послушание. Учат хората как да оценят своето здраве.”

Казвам: И най-ученият в пътя на ученичеството има да из­пита една опасност. Ученикът може да стане амбициозен, да мисли, че между учениците той трябва да бъде пръв. Ня­кой мисли, че трябва да помни. Това не е още учение, то е фотография. Паметта е склад, в който се събират знания, но то още не е учение. То е приготовление за учене. Учен човек е, който в дадения случай, при две противоположности, може да избере правия път или, като се намери в трудно поло­жение, да знае как да го разреши. Намираш се в трудно поло­же­ние, трябва да решиш какво да правиш. Вие сте видели, даже най-простият човек, като се пореже, стиска си пръста. Това е учен човек, стисне си пръста, държи го. Даже и живот­ните, като слонът например, като се одраска някъде, и туря кал отгоре на раната. И остава калта да засъхне. Този слон е умен, той знае как да си помогне. Ти седиш сега, порежеш ръ­ката си и казваш: “Господи, спаси ме!” Няма какво да те спа­сява Господ, стисни пръста си малко, тури малко кал от­горе и работата ще се свърши. Казват: “Как да се помоля?” Като се порежеш, ще се помолиш. Пак ще те послуша Гос­под. Ако оставиш лятно време да тече кръвта, тя започва да се съсирва и образува една превръзка, но процесът на заздра­вя­ването ще дойде по-медленно*. Щом направиш погрешка, стис­ни мястото. Тази рана ще заздравее. Сега има такива рани, които се образуват. Тази е физическа. Но има рани на сър­цето. С пръста не знаеш как да го хванеш, не знаеш как да го направиш. По същия начин, полекичка, с крайчеца поза­тиснеш раната на сърцето и пет минути е достатъчно като държиш ръката си. Като вдигнеш после пръста, раната е заздравяла. Но има превръзки, които стават по-лесно, по-мал­ко време трябва. С върха на пръста, ако знаеш как да го туриш, мястото е много деликатно, затова много нежно, де­ликатно ще го пипнеш.

Тия изпитания, които минавате по някой път, вие се чу­дите защо ви са. Те са предметно учение. Човек, щом постъпи в каква да е школа или щом се роди в света, той е вече в една школа. Непременно ще дойдат съответните изпитания. Но на всеки едни изпит трябва да знаеш как да отговориш. Ако много вдигаш шум, ще ти кажат: “Тук трябва да учиш. Ако не, ще напуснеш училището.” Питам: Защо малките деца уми­рат рано? Защото не искат да учат. Понеже не искат да учат, отписват ги от училището, заминават за онзи свят. Ня­кои до 5 години учили и не искат да учат повече. Някои до 10 години и не искат да учат повече. Казват: “Дотегна ни.” Хората не умират, но напущат училището. Щом кажеш, че ще учиш, ще те оставят в училището, нищо повече.

Сега, не мислете, че сте ученици, а мислете, че сте една ко­мисия, изпратена да слуша как изпитват учениците, а вие, като че сте завършили вашето образование. Ще кажете: “Ко­мисията не е права.” Но като комисия, която седи отвън, вие ще разберете много добре въпроса. При един изпит спор

* медленно (от рус.) ­ книж. остар. бавно.

не може да има. Двама майстори на цигулка няма какво да ми хвалят своята цигулка. Може лъкът да е хубав, формата, дървото, струните може да са на място, като някоя гиздава мома. Мене това не ме интересува. Всичко туй ми е приятно, но вземам лъка, струните, да видя какво ще говори тази ци­гулка. Говорът какъв е. Знае ли да говори научно по всич­ките правила. Гласът є е, който определя качеството, че е хубаво направена. Вземам един тон, втори, трети тон, казвам: От­лична е цигулката. И онази цигулка, на която се свири най-добре, тя е най-добрата цигулка. Има друга цена, а онази ци­гулка, на която не се свири добре, майсторът трябва да я поправи.

В дадения случай помнете, че всякога се гледа вашата ра­бота. На учениците говоря. Но тях ги няма. Вие сте ко­мисия. Ще имате предвид да не нападате учениците. В какво седи същността на работата? Сега, каква е задачата на една комисия? Ти си създал една своя мисъл, тя е вече едно про­изведение. Всяка твоя мисъл е едно твое произведение. Тази мисъл, която се ражда в твоя мозък, тя ще се представи от­вън. Тази твоя мисъл е потребна, тя не е само за теб. В тебе ще се роди едно чувство. Ти пред комисия ще го представиш. Направиш една постъпка ­ тя не е твоя. Картината не при­надлежи само на художника, който я е рисувал. Навсякъде, трябва да знаете, е същото. Една майка роди едно дете. Тя не го ражда за себе си. Роди едно момче. Утре туй момче, ще дойде друга млада майка и ще го вземе. Вие ще поплачете за­ради него, но тя ще ви плати нещо за вашето дете. Ако е момче, ще ви го вземат, ако е момиче, пак ще ви го вземат. Вие ще поплачете и ще се примирите. Какво трябва да пра­вите? Ще родите второ, но и него ще ви го вземат. Три-четири родите, и все ви ги вземат. Благодарете на Бога, че вас не взе­мат. “Един се взема, един се оставя.” Който се ражда, вся­кога го вземат, който не се ражда, него не го вземат. Роди се нещо ­ вземат го. Роди се една твоя мисъл ­ трябва да зна­еш, че тази мисъл не е твоя. Дъщеря ти пише едно писмо: “Много добре живея. Много добър другар имам. Деца имаме, това имаме, онова имаме.” Тъй, като ние разглеждаме външ­ния живот, то е един живот на заблуждения. Ние гледаме, че един човек направил една къща. Тази къща не е за него. Ба­щата казва: “Аз тази къща направих за себе си.” Но тази къ­ща не е твоя, ти ще я дадеш. “Имам нива” ­ ти ще я дадеш. Как­вото и да имаме в света, нищо не остава у нас. Ние само мис­лим, временното ще мине през твоите ръце и после в други ръце ще отиде.

Ще ви изясня закона: От всяка ваша мисъл, всяко ваше чув­ство и всяка ваша постъпка ще зависи каква ще бъде съд­бата ви в света. Отношението на учителя ви, отношението на външното общество към вас ще зависи от вашите мисли, от вашите чувства, от вашите постъпки. Невидимият свят няма никакво пристрастие. Определя точно. Сега, няма как­во да се безпокоите. Всяка работа, която замисляте, трябва да се изработи. Всеки един трябва да се стреми да изработи нещо хубаво. Той не трябва да каже: “Аз това не мога да го на­правя.” Ученикът, каквато и задача да му дадат, той трябва да се опита да я разреши. Може да е мъчна ­ това не показва, че задачата не може да се разреши. Не трябва сега да се спи­рате и да казвате: “Аз се помолих.” Вие в дадения случай тряб­ва да знаете, че молитвата е един метод. Когато не може да разрешите един въпрос, ще се молите, ще се молите, но не да чакате само на нея. Молитвата е справка в дадения слу­чай. Ако така разсъждавате, ако мислите, че като се мо­лите, всичко можете да направите, вие сте в един крив път. Мо­литвата е за улеснение. Молитвата е, за да не изгубите живота, който имате в тялото. Молитвата е, за да не изгубите чув­ството, което е в сърцето, мисълта, която имате във ва­шия ум. Тя е подкрепа. Тя ще свърши отлично работата. Щом молитвата е запазила живота, който е в тялото, щом мо­лит­вата е запазила чувството, което е във вашето сърце, щом молитвата е запазила мисълта във вашия ум, тогава тя е сила Божия. Тогава ние можем да постигнем това, което же­лаем. Следователно всякога трябва да се молим. Молит­вата е връзка, да се запази животът в нас, да се обновява тя­лото. Молитвата е процес, за да се обновяват нашите чув­ства. Ако няма постоянно обнова, тогава всякога има една опас­ност. Всякога трябва да има една обнова в човешката мисъл. По-следващата мисъл трябва да бъде по-хубава. Всяка една мисъл трябва да бъде по-усъвършенствувана. Докато достигнете до едно положение, че сами да сте до­волни от своите мисли.

Сега говорим за комисията общо, за да каже на уче­ниците какво трябва да правят. Мнозина казват: “Какво тряб­ва да правим, за да бъдем свободни?” Свободата на чо­века се поддържа от неговата мисъл, неговите чувства, него­вите постъпки. Поддържайте всякога добрите мисли, добри­те чувства, добрите постъпки. Това е, което поддържа свобо­да­та. И вие ще бъдете свободни. Ако не поддържате добри мисли, добри чувства и добри постъпки, вие не можете да бъ­дете свободен и нищо не можете да постигнете в света и сами се осъждате на ненужни страдания, тревоги, закъсня­вания.

Но аз изяснявам как всъщност седи работата кармичес­ки. Кармата, това е разбирането на човека. Тъй както хората раз­бират кармата, тя никога не може да се разреши. Когато апос­тол Павел разисква кармата, казва: “По закон никой не може да се оправдае.” Ако ние мислим само за себе си и искат да ни убедят в едно прераждане, че ще станем добри, в друго, в трето, казвам: Зей, коньо, за зелена трева. Следую­щият живот не може да те направи добър. Ти добър не мо­жеш да станеш, ти си едно произведение. Мисълта, която става добра, това е външно качество на мисълта. Тази мисъл не е свободна. Ако ти търсиш своята мисъл отвън, ти не си сво­бо­ден човек, ти си едно произведение. Ако търсиш сво­бодата отвътре, тогава ти ще бъдеш човек независим, от­вътре ще търсиш свободата.

Нали русите освободиха българите. Свободни ли са бъл­га­рите? Турците излязоха от България. Умрелите турци оста­наха в България и днес живеят. Нас освободиха, но свободата трябва да дойде отвътре. Всеки народ трябва да се освободи отвътре.

Трябва да се разбира добрата мисъл, добрите чувства, доб­рите постъпки, от които зависи свободата. Сега, всичките хора са относително добри. Не зная каква дума да употребя. Пред­ставете си, че аз съм в един ресторант. Седя и гледам в една гостилница, дето ядат милионерите, ядат богати яденета и аз гледам. Ще ме ползува ли нещо? Нищо не ми дават, гле­дам само как ядат. Какво ще се ползувам тогава? При­борите са отлични. Паниците, вилиците, лъжиците, кърпите, всичко туй е отлично, но питам: какво ме ползува това? Те ядат, те се ползуват, но аз ­ нищо. Аз бих предпочел да съм в една проста българска гостилница, с прости български па­нички, но да се нахраня, отколкото да гледам всичкия тоя лукс. Че като изляза вън, да кажа на хората как ядат богатите хо­ра. Чета биографията на еди-кой си светия, на еди-кой си чо­век, на еди-кое си семейство. Всички тия помагат за насър­чение, да станат и другите хора добри. Постоянно ни раз­правят как е страдал Христос на кръста, как си е пролял кръв­та, че може да ни избави, че може да ни пречисти. Туй е вярно, но ще трябва да провериш как чисти кръвта Хрис­това и как спасява човека.

Тогава ние се намираме в положението на онзи амери­канец, богат милионер. Един проповедник проповядвал на събра­нието, че трябва да дадат пари за мисионерска работа. Всич­ки дават, но милионерът нито пет пари не дава. Питат го защо? Той казва: “Няма нужда.” На разбойника, който бе­ше отстрана разпънат до Христа, Христос му каза: “Още днес ще бъдеш с Мене в рая. Няма какво да давам пари.” Проповедникът му казва: “То е тъй, но онзи беше един раз­бой­ник на кръста, обърна се към Христа и каза: Господи, по­ме­ни ме в Царството Си, а пък ти си жив разбойник, нераз­пънат още.” Има хора, които не са разпънати. Онзи разбой­ник казва: “Господи, помени ме в Царството Си, а пък този мисли, и без да каже: “Господи, помени ме в Царството си”, ще бъде спасен. Той казва: “Господ ме е създал, Той ще промисли заради* мене.”

Но аз ще ви приведа пример от животинското царство. Един баща вълк и една майка вълчица, след като родят едно мал­ко вълче, колко време го хранят? Най-първо майката но­си агънце, но след като израсне вълчето, чака ли то баща му да му носи нещо? Опретне се, обикаля кошарите, научило е занаята на баща си. Сега онези, които не разбират, ще ка­жат, че постъпката на вълка е лоша. Мен не ме интересува дали е добра или лоша, мене ме интересува това, че малкото въл­че постъпва тъй, както баща му постъпва. Учено е това

* заради ­ диал. за.

въл­че. Казва: “Аз трева не паса.” Ходи, да хване някоя овца, която пасе трева. То казва: “Тя е взела от земята нещо, аз ще взема нея.” В дадения случай вълкът постъпва много умно. Овцата пък пасе трева. Това са методи, това са убеж­дения. Вълкът има едни убеждения. Овцата казва: “Аз трева паса.” Но колко уроци дава майката на своето дете, за да пасе? Тя казва: “Гледай това агне. Наблюдавай майка си по съ­щия начин.” То ходи да си търси храната и като намери храна, пасе.

Да допуснем, че ти си в трудно положение. Не си даровит, иде ти отръки да шиеш. Но си в противоречие ­ как така, свър­шил си 4 факултета, не ти върви там, а ти върви в шива­чеството. Остани тогава като шивач да си изкараш хляба. Казваш: “Аз ще шия, ще взема ножиците, ще взема аршина и колкото за хляба, ще си изкарам.” Едно скрояване ще на­пра­виш, една дрешка за един обяд. Ще кажеш: “Ако не ви харе­са шевът, не ми давайте обяд.” Няма да се мине и една го­дина, и ще бъдеш отличен шивач, ще те търсят. Закачи, чети­рите факултета ­ на гвоздей, дръж ножиците, дръж ар­шина.

Идва един и носи един тъпан. Бие ли, бие с него. Друг носи една торба брашно. “Тъпан съм научил да бия.” ­ “Мно­го има да ти пати главата, понеже дрънкаш в чуждата кожа. Да си вървиш.” ­ “Ти какво носиш?” ­ “Нося торба с брашно. Не само го нося, но аз зная какво да меся.” Имате ли нощви? Пре­сява брашното, меси хляба, опича го. Тогава казвам: Мо­же да останете вкъщи, а на тъпанарина казвам да си върви. След 20 години, ако оживееш, ще биеш тъпана. Онова, което Бог е вложил във вас, вътре, разчитайте на него. То е същест­ве­ното.

Онова, което отпосле може да придобиете, то е второсте­пе­нно. Науката, например, е второстепенна. Вие, като жи­веете, ще придобиете тази наука. С нашите възгледи ние си съз­даваме ненужни страдания. Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са дру­ги. Отношенията на Бога са най-прави в света. Бог иска да ни застави да работим. Бог иска да ни застави да мислим. Бог иска да ни застави да чувствуваме, ако трябва да чувству­ваме. Бог иска да ни застави да постъпваме, ако трябва да по­стъпваме. Това е най-простата философия.

Аз всичката философия свеждам към това: Да мисля, как­то Господ мисли. Зная как мисли Господ. Да чувствувам, как­то Бог чувствува, и зная как Бог чувствува. Да постъпвам, как­то Бог постъпва. Това е истинската философия. Туй като нау­ча, другите неща сами по себе си ще дойдат. Умната мо­ма, добрата мома, красивата мома, тя носи своето щастие със себе си. Това са нейните кандидати. Глупавата мома, и тя носи своето нещастие със себе си.

Туй не е за комисията, което ви казвам. Това е за учени­ците, на които трябва да го разправите. Глупава мома коя е? Онази, която не е добра, не е красива. Тя носи своето нещас­тие в себе си, няма никакъв кандидат. И ако има канди­дати, са грозотии. Тя се оплаква от своята съдба. Защо се оплаква? Да вложи красивия ум в себе си, красивото сърце, красивите постъпки, и веднага ще се измени.

Какво трябва да мислят учениците? Не пресушавайте жи­вота в тялото, не пресушавайте чувствата си, не пре­сушавайте вашата мисъл.
“Отче наш”


22-ро утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 18.II.1934 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.