Няколко думи в началото

Отново питам: къде отидоха тези пари? Кой ги открадна? Като вземем и над милиард и 700 милиона дългове, които се направиха по време на мораториума, какво се получава?

Изтегляне 2.85 Mb. страница 12/21 Дата 22.07.2016 Размер 2.85 Mb. #667

Навигация на страницата:

• Ето го първият проблем.
• Тоталната либерализация на вноса от 1991 г. доведе до обезкръвяването на редица наши производства, които и без това бяха в тежко финансово състояние.
• За трите тумора
• Бедността и мизерията са явления, чиито последици тепърва ще се проявяват във все повече български домове и семейства.
• Криминализира се бизнесът. Криминализира се културният живот. Криминализира се семейството, криминализира се, ако щете, сексът...
• Стигна се до гангстерска война. Питам се, дали тя няма да стане прелюдия към една друга война Пази, боже!
• А сега По обясними причини разговорите за многостранното развитие и пълноценната реализация на човека секнаха. Принудени сме да се справяме с проблеми, каквито страната ни не познаваше...
• Именно тези "реформатори" наложиха да започне подготовката на документ за измислена "историческа вина" на комунистите. Да формират комплекс за вина...

Отново питам: къде отидоха тези пари? Кой ги открадна? Като вземем и над милиард и 700 милиона дългове, които се направиха по време на мораториума, какво се получава? Ето го първият проблем. Вторият се отнася до създаването на фирмите. Вече посочих, че още от края на 1988 г. започнахме да изграждаме фирмената организация. Беше утвърден и Указ 56. Форммираха се необходимите атрибути на фирмите, включително бордовете на директорите. Дадохме им оборотни средства. Всичко, което беше необходимо за работа на фирмите, им дадохме. Това бяха огромни заводи. Всичко предадохме. И оттук започна разграбването. Вложените в чужбина средства също бяха разграбени. Всичко изчезна, потъна. Такова разграбване историята не е виждала. По времето на Филип Димитров ограбването набра още по-голяма скорост. Бяха ликвидирани контролните функции на държавата, търговските организации, матническите ограничения и т.н. Кое в случая ме мъчи? Най-важното - хората, които ме заместиха, не си дадоха сметка за последиците. Те отхвърлиха всичко. По мое време бе запазен държавният контрол, нито една контролна функция не бе разбита. След това всичко бе сякаш нарочно разбъркано и унищожено. Такава е печалната истина: от разградения двор всеки можеше и вземаше, каквото си искаше. Разузнаването също беше ликвидирано. Разпръснати и уволнени бяха хиляди хора. Началото бе сложено непосредствено след 10 ноември. И отново - задълбочаване, при това катастрофално, при управлението на СДС. Един показателен пример. Беше създадено такова положение, че селското стопанство се ръководи не от министъра на земеделието, а от разни търговски организации, които изкупуват селскостопанската продукция. От тях зависи и цената, и инфлацията. Каквото те решат, това става. В селата пропищяха от тях! Тъжна е констатацията след всичко, изнесено дотук. Държавността ни е разбита. Ето и това трябваше да се каже на народа. А не да се мълчи и да се дава възможност на опозицията да атакува. И тя атакува не друг, а БСП, всичко в геометрическа прогресия се стоварва върху гърба на партията. Ратувам за истината, защото обрисуваното положение даде възможност най-ревностните "реформатори" да създадат свой апарат от верни хора, чрез който се стремят да овладеят всички лостове - икономически, политически и др. Така правителството на левицата ходеше като по въже, нямаше място за маневриране... Във връзка с множеството манипулации, чиито източник отново води към тези "реформатори", ще посоча още една опашата лъжа. "Наследниците" ми твърдят, че по мое време имало над 10 милиарда долара външен дълг. Ще повторя - опашата, някому угодна, лъжа. Спомням си, през лятото на 1989 г. пред американски бизнесмени, пребиваващи у нас, аз оповестих, че външният ни дълг е около 6 милиарда бруто. Но зад него стояха немалки неизплатени от други държави дългове към нас. Вече не ми останаха думи за питане... Какво стана със създадените фирми? Вече загатнах, че на входа и на изхода на тези фирми се настаниха други, частни фирми. Те определят цените на доставяните материали и суровини. Те диктуват цените и на готовата продукция. Така разсипаха промишлеността. Разсипаха наши прекрасни заводи, които минаха към вътрешен дълг. Разграбиха ги. Някой може да ми възрази: кой завод е разграбен? Аз казвам: а кой не е? Групировките не вземат заводи, те направо ги ограбват, окупирайки входа и изхода им. Знае ли народът истината и за това деяние? Българската социалистическа партия мълчи. През 1994 г. правителството на левицата наследи разграбена България. Кой я разграби? От къде и как се пръкнаха новобогаташите? Къде изчезна валутният резерв? И т.н., и т.н. Да питам ли и за оборотните средства, които предадохме на фирмите? Оптимист съм, дано с приватизацията дойдат добри стопани, които ще потърсят полагаемото им се. Ще потърсят и отговорност! Ето, драги читателю, как изглежда един "фрагмент" от опорочената пазарна действителност. Случаен ли е при това положение погромът, за който вече няколко пъти става дума?! Споменавам още веднъж за това, защото тъкмо тези дни, когато пишех настоящите редове, ми попадна Програмата за развитие на ООН (ПРООН), в която на България е отредено... 65 място в света! През 1994 година сме били на 48-о, а през 1991 - на 33-то място. Основа за анализа е иднексът за развитието на човека, с който се отчита равнището на брутния вътрешен продукт, продължителността на живота и равнището на образованост на населението. България за първи път от страните с високо равнище попада в групата на средно развитите. За сведение ще припомня, че преди 1989 г. бяхме стигнали до втората десетка от страни. Сегашната катастрофа е очевидна. Причината е в спада на националния брутен вътрешен продукт, в нечуваното и невиждано досега тотално ограбване... Говорейки за това нечувано и невиждано грабителство, не изключвам възможността то да е задействано още преди 10 ноември 1989 г. Да, възможно е! Аз бях тежко болен. През месеците юли, август и началото на септември 1989 г. не можех да ставам сам от леглото. Едва ходех дори с придружител. След това минах на полудневна работа. Възможно е някои от авторите и актьорите на разглежданата драматична "перестройка" да са се възползвали от всичко това и да са задвижили механизми на разгърналия се след "великата дата" с пълна сила процес на тотално разграбване... Не зная доколко това би звучало правдиво, но след една не особено приятна ретроспекция съм склонен да мисля, че това е започнало още когато се "отвори фронт" срещу мен отвън, от познатото ни място. Дотогава едва ли е могло да стане. Защото евентуалният инициатор би могъл да е наясно, че трябва, както казва народът, предварително да сложи главата си в торбата... В България по мое време имаше установен ред, ясно бе на всички. Ред, присъщ на съвременна цивилизовано устроена държава. Опити за грабеж имаше, но в повечето случаи това бяха далавери на дребно, които ние рано или късно разкривахме! Що се отнася до голямата "далавера", макар че никак не е без значение кои са стояли и стоят... на нейното дъно, бих споделил, че мен в случая ме интересуват не толкова личностите. По-важното е да се очертае ситуацията. Другото оставям на съда! И на историята!... Ще се върна отново към тежката криза, в която изпадна България. И ще приведа данни от "Бялата книга" за положението на страната в началото на мандата на 37-то Народно събрание. Данните са показателни. Макар че не са разкрити причините на реалното разграбване. Един процес, който не е спирал... Истината е, че по размах и дълбочина на кризата ние надминахме Америка с нейната депресия от края на 20-те и началото на 30-те години. Брутният вътрешен продукт през 1994 г. е намалял в сравнение с 1989 г. с 24,4 на сто. Тревожна е отрасловата характеристика на спада. Промишлената продукция през 1994 г. е намаляла в сравнение с 1989 г. с 49,3 на сто, обемът на строителството - със 72 на сто, селскостопанската продукция - с 30 на сто, нематериалните услуги спрямо 1991 г. - с над 33 на сто. Енергетиката, транспортът, пътната, съобщителната и водната структура не можеха да осигурят дори слабо стопанско оживление. Политизацията на въшноикономическите ни отношения доведе до загубата на наши традиционни и обективно изгодни външни пазари. Сега там се разполагат други мощни световни производители и нашето завръщане ще става все по-проблематично. Тоталната либерализация на вноса от 1991 г. доведе до обезкръвяването на редица наши производства, които и без това бяха в тежко финансово състояние. Огромен брой предприятия започнаха да работят на загуба. През 1994 г. общата сума на тези загуби е близо 1 600 млн. лева. Брутната рентабилност е минус 55 на сто, като динамиката на финансовите резултати е по-тревожна от спада на производството. Тези отрицателни натрупвания доведоха до сумарен дълг на предприятията в края на 1993 г. от 245 милиарда лева. Което е повече от 35 на сто от техните активи. Драстичното свиване на производството и отрицателните финансови резултати на фирмите доведоха до застрашително съкращаване на заетостта. Броят на заетите през 1994 г. бе намалял в сравнение с 1989 г. с 1,2 милиона души. Относителната заетост е спаднала от 90,9 на сто през 1989 г. до 67,3 на сто през 1994 г. Само официално регистрираните безработни в края на 1994 г. са били над 488 хиляди души. Според анкетни изследвания по международно призната методика фактическият брой на безработните в края на 1994 г. е 815 000 души. Правило ми е впечатление, че редица дейци на опозицията говорят за преход, имайки предвид смяната на обществения строй. И това те не крият. Открито убеждават българския народ, че България ще навлезе най-сетне в ерата на благоденствието и демокрацията, ако в нея отново се установи капитализъм. Така че - напред към капитализъм! Не се крие и това, какъв характер ще имат следствията. Според същите тези дейци било нормално следствията да бъдат такива, каквито са в една развита капиталистическа държава. В държава, в която има и бедни, и безработни, и социално слаби. Не политикантствам. Нямам намерение да се впускам в дебрите на дребнавите политически страсти. Но бих желал да подчертая следното. Това, което е с определящо значение за нормалното съществуване на човека, сега е до голяма степен разрушено у нас. Става дума за благоприятна жизнена, социална и културна среда. Само в такава среда могат да се прекратят процесите, водещи към дехуманизация, към обезличаване. Към деградация, към принизяване на човешкото у човека!... За трите тумора Боли ме, че при сегашните условия нашият социално-икономически живот не осигурява такава среда. Без преувеличение мога да кажа, че здравата тъкан на българския социален организъм се разяжда от тумори, които дълбоко са се вкоренили в неговата снага. Единият тумор - това е бедността, която се шири. Бедност, която няма аналог в изминалите "тоталитарни" десетилетия. Бедност, която е обхванала не отделни изолирани групи, а огромното мнозинство от народа. Не правя пропаганда. Дори се изразявам много по-меко от представителите на различните политически сили. Наскоро четох някъде, че у нас през 1994 г. 83 на сто от българите са живели под социалния минимум. А над 50 на стоте са и под жизнения минимум. Така нашето, българското издание на явлението бедност се характеризира със същински геноцид по отношение на огромната част от народа... Кое е тревожното? Тревожното не е толкова в това, че за някакви си три-четири години България бе тласната назад. Че тя сега по бедност и мизерия е на едно от първите места в Европа. И в миналото сме имали сходни ситуации. Вярвам, че това може да се преодолее. Това, което е страшното и тревожното, е фактът, че се касае за бедност, която се е превърнала в тумор и във фактор, който задълбочава всички останали отрицателни процеси. Достатъчно е да посоча само факта, че сегашната бедност, ако не във всички, то в повечето случаи, не прави от бедняка трудолюбив, още по-честен и благороден човек. Не! Сегашната бедност деформира човека! Обезличава човешките дорбодетели! Умножава престъпленията! И причините са известни. Това е общата атмосфера, създадена в обществото. Атмосфера на деформации и атрофии на всичко жизнено. На всичко свято и благородно!... Такава е трагедията със сегашната бедност. Равнозначна, както вече изтъкнах, на геноцид. Съгласен съм с онзи мъдър мислител, който бе казал: "Живот, който се мъчи да живее, не е живот". И още: "Боже, не ми давай бедност, за да не крада!" Друг извод не е възможен. Социалното напрежение, резултат от рязкото обедняване на широки социални слоеве, се засилва. Шири се уродливата поляризация на доходите. Само за четири години след десети ноември потребителските цени са нараснали над 37 пъти. Реалните доходи са спаднали над два пъти. Критично е положението на пенсионерите. Още по-критично е състоянието на здравеопазването, образованието и почивното дело от финансова гледна точка. Тези социални сфери, с които българинът се гордееше в миналото, сега изживяват не просто криза, но са в състояние на погром... Бедността и мизерията са явления, чиито последици тепърва ще се проявяват във все повече български домове и семейства. Защото те засягат и бита, и начина на живот, и възможностите за трудова реализация и творческа изява на човека. И, разбира се, преди всичко неговия живот, неговата психология. Човечеството отдавна е провъзгласило, че човешкият живот е най-висшата ценност. А следователно и благо, което трябва да се пази. Какво са човешките права, ако не са осигурени условия за нормален човешки живот? Това е единият тумор, който разяжда здравата тъкан на нашето българско общежитие. Другият тумор - това е престъпността! Не искам да говоря за размерите на това явление. Те са толкова широки, че човек изпитва тръпки, когато се заслуша в цифрите. Същественото е, че престъпността у нас се разви не в класическите си, така да се каже, форми. Тоест - като обичайно нарушение на законите. Ако беше просто така, тя ще бъде преодоляна без особени усилия. Опасното е, че престъпността дълбоко разяжда самата тъкан на нашия обществен организъм, проявява се в чудовищни форми, които нормалният човек не може да приеме спокойно. И още една "нова" характеристика на сегашната престъпност - това е криминализацията на много от сферите на обществения живот. Криминализира се бизнесът. Криминализира се културният живот. Криминализира се семейството, криминализира се, ако щете, сексът... Кризата в икономиката и в другите сфери е безспорно опасна, но тя се преодолява по-лесно. Но когато кризата обхване човека, когато разяжда неговите духовни устои, обществото се пропуква по всичките си шевове. Тогава кризата се превръща в катастрофа, води до падение. До потъване!... Не е ли катастрофа, че ежедневно вече се извършват по няколко убийства. Новородени се изхвърлят от "майките" си в боклукчийски кофи. Изнасилват се масово хора - жени и мъже, деца и възрастни. Разбиват се жилища и магазини... Стигна се до гангстерска война. Питам се, дали тя няма да стане прелюдия към една друга война? Пази, боже! Да, престъпността е тумор, който трябва да се изтръгне, ако искаме да има България. Ако е вярно, че някои западни политици били казали, че България потъва, те сигурно имат предвид не на последно място и тази чудовищна престъпност. А корените на тази престъпност не са "импортен", тоест вносен продукт. Те са в самата България. Тук, в България, са нейните причини. И още един тумор, без който не бихме могли да разберем много явления, извършващи се пред нашите очи. Това е така нареченият демографски срив, който по своята същност и последици може да се превърне един ден в гробокопач на България. Българската държава наскоро празнува 13-вековния си юбилей. А славяните, прабългарите и траките, от които се формира българската народност, имат много по-стара история. От създаването ни като народност и държава ние преминахме през какви ли не клопки и препятствия. Изживяхме тежко робство. Много войни. Други бедствия. Но българското племе остана. Остана жизненият, жилавият, непреклонният български народ. Историята показа и доказа, че тук, на Балканите, има горд народ, умеещ да пази своето минало и настояще. Народ, който гледа в бъдещето. Сега в страната на този народ се заговори за демографски срив. Срив, водещ към дебългаризация. Все повече българската народност намалява... Намалява продължителността на живота. В доклада на ПРООН от 1991 г. се посочва, че средната продължителност на живота у нас е 72,6 години. В доклада от 1995 г. е отбелязана средна продължителност на живота 71,2 години. Увеличава се детската смъртност. Расте броят на абортите, които надхвърлят броя на новородните деца. Вследствие на бедността и мизерията рязко се увеличават забравени в миналото болести. Ако към всичко това добавим към половин милион души - главно млади хора, напуснали страната ни с надежда за по-добър живот в чужбина, ще получим ужасяваща картина на една нация пред залез. Разбира се, ако тази тенденция не бъде спряна и обърната. Случи се така, че ако в редица страни проблемът е демографският взрив, резкият скок в раждаемостта, у нас проблемът е демографския срив. Изправени сме пред трагична действителност. И вярвам никой няма да оспори, че това е нещо повече от катастрофа, защото е свързано с бъдещето на нацията. Не мисля, че се увличам. Причината, за да говоря с такава тревога, е достатъчно сериозна и дълбока. В здравата плът и горещата кръв на българския народ се настаниха тумори, които предизвикват всеобща тревога. Тумори, които разрушават човешкия капитал - най-ценното богатство на един народ. А ние бяхме създали завиден човешки капитал. Каквито и недостатъци да имахме, в България растеше жизнерадостно младо поколение. Хората бяха уверени в днешния и утрешния ден, в бъдещето на своите деца. Полагахме солидни грижи за физическото и умственото развитие на човека. А сега? По обясними причини разговорите за многостранното развитие и пълноценната реализация на човека секнаха. Принудени сме да се справяме с проблеми, каквито страната ни не познаваше... Случи се нещо трудно обяснимо. Нещо, което няма място в талвега на една обективна логика. Отнася се за факт, многократно натрапван и коментиран след "знаменития" ноемврийски поврат. Така натрапван и коментиран, че самата настойчивост, с която се внушава, не може да не постави на щрек нормално мислещия човек, който се пита: защо все пак толкова се настоява за това... И наистина от любов към обективната истина или от невъзможност да се прикрият проявите на една гузна съвест някои до втръсване се стремят да докажат, че така нареченият демократичен процес преди и след 10 ноември щял да бъде невъзможен без една група от "лични" хора. Следва поименното изброяване на тези хора, сред които са и някои известни наши художествени творци и научни дейци. Повечето, ако не всички - членове на БСП. Аз ще пропусна имената. Първо, защото не съм сигурен, че редица от изброяваните приемат "високата чест", която им се отрежда; второ, защото в случая са от значение не имената, а обстоятелството, че се визира съществуването на група от изключителни, "достойни" мъже. Читателят навярно вече се досеща, че става дума за споменатите имитатори на дисидентството, за които разказах по-горе. Тук бих желал да продължа разказа си за тях в контекста на събитията след 10 ноември. Най-важното, разбира се, е общата характеристика на тези хора. Те се удостояват с какви ли не добродетели. Внушава се, че те били носители на изключителна интелектуална и хуманна енергия; на разочарование от тоталитаризма преди 10 ноември и готовност да се отиде докрай в неговото развенчаване; на вярност към идеала, помрачен от авторитарния режим; на решимост да не се допусне ренегатство. Така ни се натрапва, че благодарение на тези "достойни" мъже в голяма степен станал възможен поврата след известната дата. За да поясня поне отчасти за кои хора става дума, преди всичко бих искал да споделя с читателя, че никой от тях не бе засегнат по един или друг начин преди 10 ноември, не бе лишен от възможността да твори и да публикува своите произведения, да общува свободно със своите колеги. Да получава съответни звания и възнаграждения... Те бяха в материално отношение задоволени така, както всички останали творци. Имаха пълен достъп до всички средства за масова информация. А ето че мнозина от тези хора (за щастие те са малко сред общата маса от интелигенцията) не се поколебаха да обявят открито, че обществото, дало огромни исторически придобивки на своя народ, обществото, в което и те живяха и за чието изграждане някои от тях също имат заслуги, е било тоталитарно и авторитарно. Непосредствено след 10 ноември последваха какви ли не действия от тяхна страна. Те бяха не само участници, а и активни организатори по митинги, на които се клеймеше "реалния" социализъм и сътвореното от милионите хора в България. Благодарение и на техния принос се създаде "кръглата маса" и се приеха ред позорни решения. Те бяха ударната сила на реваншизма, крещяха с лозунги за демокрация. Те бяха сред тези, които скандираха, че са нужни съдебни процеси срещу бившите номенклатурни кадри, обявени за виновници на една измислена от тях национална катастрофа. Никога преди народът не беше слушал толкова много демагогски излияния за демокрация, колкото по това време се изговори и изписа. Изобщо трудно е да се изброят техните изключителни заслуги за погрома. В ред отношения те надминаха дори и СДС. Та нали някои от тях и досега генерират идеи за това, че България трябва да изживее отново капитализма. Какво трябва да се каже на тези и други подобни на тях бивши и настоящи дейци? Нищо! Те най-добре знаят и чувстват какво сториха. Жалкото е, че продължават активно своята незавидна роля. Дано съвестта им заговори, че ако не днес, то утре те трябва да излязат открито пред народа и да си признаят греховете. Убеден съм, те няма да избегнат отговора, който дължат на народа. Рано или късно ще бъдат изправени пред съда на историята!... Събитията около 10 ноември и след него, до днес, са поучителни в много отношения. Искам отново да спомена нещо за хората, които тогава поеха властта, произнасяйки суперлативи за партията и изказвайки благодарност на Тодор Живков. За хората, които дойдоха на власт в името на обновлението, но така го затлачиха, че от него не остана нищо. В ръководството на БСП се утвърдиха нови имена. Други преминаха в пенсия. Поведението на "ноемврийските реформатори" е урок, "достоен" да бъде изучаван. Толкова много той е чужд на същността на нашия идеал. На неговите цели и принципи. При това, категоричен съм, поведението им не трябва в никаква форма и степен да се свързва със самата партия. С нейните многобройни членове. С нейното ръководство! По-рано или по-късно, все някога "ноемврийските реформатори" ще понесат своя тежък кръст. Своята отговорност! И заслуженото презрение на хората! В специална глава на моите мемоари аз се спирам на това, което беше сътворено от "бащите на демокрацията". Не мога обаче именно тук да не припомня, че благодарение на тяхната демагогия партийното ръководство допускаше грешка след грешка. Че то се отказа от утвърдени постановки, че предаваше позиция след позиция. Допуснати бяха груби грешки и в парламента, и в правителството, и в другите органи на властта. Не мога да премълча и това, че някои от "реформаторите" издигнаха порочната теза, че БСП не се стреми към властта. Че тя не може да управлява без единодействие с опозицията. Именно тези "реформатори" наложиха да започне подготовката на документ за измислена "историческа вина" на комунистите. Да формират комплекс за вина... Някогашните "ноемврийски реформатори" сега са смутени и объркани. От време на време дори се опитват да вдигнат "плашилото" за някаква рекомунизация и реживковизация на партията. Дали са толкова наивни или са съзнателни фалшификатори? Вълнува ме още един проблем. Отказът от демократическия централизъм и формирането на различни идейни течения в партията беше правилна стъпка. Това предвиждах да направя и аз. Макар и малък, досегашният опит обаче показва, че един такъв процес не може да не бъде съобразен с определени принципи, осигуряващи единство в програмните цели и действия. Иначе колкото и благородни да са намеренията, каквито и заклинания в името на демокрацията да се изричат, в партията ще зрее бацилът на разложението, на безпринципността. На кариеризма. Такава партия винаги ще бъде заплашена от разпадане. Повод за такива мрачни размисли ми дава поведението на някои сегашни ръководители на направления в БСП. По-вярно казано, на идейни течения. Това е поведение, в което нерядко прозират и груби кариеристични стремежи. И усилия да се посегне върху единството на партията. Къде съзнателно, къде поради липса на идейна убеденост и вярност към партийните принципи... Изтегляне 2.85 Mb. Сподели с приятели: