Обща част Предмет,хар и зад на крими
Изтегляне 419.49 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 17а.Организир.престъпн.в Б-я
- 18а.Пране на пари
- 19а.Корупция
- 20а.Маргиналност
- 15а.Групова престъпн.
| 16а.Организ.престъпн.:Орган.престъпн.се появява при опред.истор.услов.-дезорганиз.на обществ., системно насилие на собств.власт или нашественици над лишено от възможн.да се отбранява население. Тя възниква като реакция с/у насилието,но постеп.започва сама да използва насилие за утвърждав.си като фактор в обществ.живот.Правейки опит да даде дефиниция на орг.престъп. Дж.Делоу поставя акцент в/у няколко основ.признака: груповост, системност, антисоциалност,структурираност и утилитарност.Според него орг.прест.има когато:1.съществува група от индивиди,които са се организирали с цел да се облагоделств. за сметка на обществ.по незаконен начин;2.съществ. общество, което търси възможности за действ.извън контрола на държ.органи.Това общество действа по з-ните на строга конспирация в продълж. период от време за поставянето под своя контр.на цели отрасли в общ.живот с цел присвояване на крупни фин.сред.;3.създадена е постоянна прест.конспирация с цел финанс. облагодетел.и за налагане на власт чрез заплаха и корупц.със стремеж за придобиване на имунитет към наказ.преследв.; 4.групата трябва да е структурирана за непрекъсн.извършв.на прест.действ.,целта на които е смяна на полит.и/или социално-икон-структ.на обществ.;5.всяка формално структурирана група,целта на която е сдобиване с пари чрез насилие,заплаха,изнудване, подкупи с отриц.ефект в/у хората на опред.място или район; 6.дейността на груп.трябва да е сложна,богато финанс.и широко разпростр.,която ежегодно отклонява от икон.крупни парич.суми чрез незак.сделки. Първата легал. дефиниц.на орг.прест.дава З.нът за контр.над общата престъпн.и охрана на улиците от 1968г.,според която орган.прест.е противозак.дейн.на членовете на високо организ.и подчиняващо сена опред.правила за повед.обединение, ангажирани с натрупв.на незаконно имущество чрез хазарт,проститу.,заробващи заеми,наркотици,рекет и др.противозак.дейн.З-нът RICO определя,че предпр.е всяко отд. лице, сдруж., корпорация, акц.друж. или др. ЮЛ, др.обедин.или група от хора,обединени де фактоПредпр.като цяло, или отд.негови член., извършва различ.престъпл.-реекет,паалеж,лихварство и др.,като алтерн.им е убийство. Престъпн.орган.(предприятие)действа на принц.на легитимната корпорация(предпр.).Главното различ.е в легитимността.Корпорацията има законен характ.и функцион.в реалн.иконом.,а престъпн.организ.има незакон.характ.и функционира в сенчестата икономика.
17а.Организир.престъпн.в Б-я:Тя въникна след промените през 89г.и за кратко време успя да се утвърди като неотменно за стран.ни явление,притежаващо характерни признаци:организ.със своя структура,която действа постоянно като предприятие с цел натрупване на печалби и участие в разпредел.на национ.и свет.брут.вътр.продукт.Към настоящ.момент орган.престъпн в Б-я има: 1.високо общо ниво;2.сложна структ.с увелич.на дела на тежките престъпл.против личността, собств.,иконом.и общест.ред;3.нови видове престъпн.-организ.и организационна (корпоративна); 4.развит.на корупц.до степеен да се обособи като самостоят. Социал. явлен. Орган.престъпн.в Б-я е сложна система от организации,които имат разл.произход,структ.,състав и предмет на дейн.,икон.повед.и реално място в обществ.Но всички те притежават общите черти на организ.престъпн.и представляват прест.предприятие.С оглед произхода и функц.на прест.организ.те мога да се обособят в няколко типа:1.Ітип-проявява се в 2 осн.форми:а)на доверени бълг.гражд.се предоставят държ.средства за участие в смесени дружества, акцион. друж. и др.сдруж.извън страната,представяйки капитала като собствен.Те са задълж.да осигур.валутни постъпл.в бюджета с/у заплата на държ.служител.В годин.след промяната доверените лица присвоиха капитал.и станаха техни собственици;б)състои се в упражняв.на така нар.”странична дейн.”-предоставяне право на лица,които упражняват опред.занаят да сключв.договори с кооперац.за извършв.на странични на основ.предмет дейности,с цел да увеличат доход.на гражд., живеещи в бедни или планин.райони.Този разреш.режим доведе до корумп.на голяма част от администр.и присвояв.на фин.сред.от длъжн.лица.;2.ІІ тип: характериз.се с източване на държ.собств.-пари,стоки и суровини-и преливането им в част.сектор. Този тип прест.организ.са дело на номенклатур.-ръковод.на производ.и търг.предприят.,киото управляват държ.и кооперат.имущ. Директ. създав.паралелни частни фирми със същия предм.на дейн.и така се прелива капит.от държ.фирма към частн., отстъпват се пазари и клиенти и т.н.;ІІІ тип-формират се чрез приватизация на държ. контрабандни канали,поддърж.и контр.от орг.на сигурн.по време на тотаалит. режим.В тези организ. се включв.служители от бившата ДС,от митниците и представ.на бивш.партийна номунклатура;4.ІVтип-изградени са на кримин.основа.Към тях се отнасят групи,натрупали капитал оот валутни наруш.,контрабанда на леки автомоб.и групи,натруп.капитал от насилствени престъпл.-грабежи,рекет,отвличания и др. 18а.Пране на пари:Понят.пране на пари може да се дефинира като действия,извършени за прикрив. произхода на придобитите чрез престъпления печалби и техн.собств.,с цел участие в легалн. иконом. Пран.на пари преминава през няколко етапа:незаконен продукт-прикриване по трасето-укриване произх.на незак.продукт-налични чисти пари.Незак.прод.е придобитата печалба от прест.д-ст.Разпред.на незак(прод.е раздробяв.му,като така всяка част придоб. самостоят . и необвърз.с него.Прикрив.по трасето включ.действията на участващите в прест.организ.лица или банкови,финанс.и др.служители.Интегрир.е заключит.етапот цикъла на пран.на пари,когато незак.прод.се сраства с чисти пари.Техн.които се използв.са изключ. разнообразни. По-често практикуван.са:незаконен внос(износ)на пари или ценности; внасяне на пари в разл.банки;раздробяв.на престъп.продукт с цел заличав.след.на паричн. суми; автофинансиран заем;разкрив.или купуване на търг.обекти;създав.на компании-фантоми; създав. на нелегални банки;фалшиви фактури;закупув.на валута и др.Често пран.на пари се извършва чрез разкрив.на офшорни компании.Те се създав.в зони,където регистр.се извършва лесно и бързо и се ползват редица закон.реглам.предимства:нисък или нуулев данък;анонимност и конфиденц.на лицата, регистр. компанията; слаб или напълно липсващ валутен контрол и др. Офшорн.зони са притегат.център за притежал.на мръсни пари и се превр.във финансов рай.Той се характериз.основ.с:1.пълен отказ за даване на информация на др.д-жава,свърз.с всякакъв вид финанс.операц.;2.законодат.,гарантиращо тайната на дружеств.;3.незабавен превод на банковия депозит на дружеств.-депозитар;4.отлични електр. комуникации; 6.развит трафик на вътреш. туризъм,позволяващ движен.на ликвидни пари;7.използв.на една от междунар.валути като разплащат.средство наред с местн.валута.Едно от основн.изискв.е страната, приемана като фин.рай, да е политич.и финансова стабилна. 19а.Корупция:Може да се дефинира като злоупотреба с правомощия, предоставени на конкретно лице със закон или договор,с цел лично или корпоративно облагоделств. Корупц. винаги се проявява като средство или цел.За корумпиращия тя е средство за получ.на опред. право, облага или услуга.За корумпирания тя е средство и цел за обогатяв.и заедно с това добиване на по-голяма власт.С оглед общест.сфери,където се проявява могат да се обособят следн.видове:политичкорупц.,корупц.в публичн. администрация; корупц.в правораздав.и корупц.в иконом.сфера.Корупц.възниква и се разв.в дезорганиз.в политич.,икон.,финанс.,правно и морал.отнош.общество.Нивото на корупц.и правните й форми са свързани с характ.на пазарн.отнош.и отнош.на д-жавата към пазара и формите на разпределение.Г.Бекър определя икономиката като наука за човеш.избор и създава теория,обясняваща прест.повед.с рацион. избор,извършван в услов.на пазара.Корупц.е стока,която има своя цена.Цената й е променлива, защото корупц.е назоконно благо,което се продава и купува.Тя може да бъде представ.със следната формула: корупц.е равна на сбора от монопола и свобод.на действия минус отговорността. Цената на корупц.се реализ.на пазара в завис.от търсен.и предлаг.Тази реализ.се осъществьва чрез продажба или замяна.Движен.на корупц.на пазара се опред.от макро-и микроиконом.фактори,като качеството й се опред.от следн.благоприятстващи условия:1.степен на дезорганиз.на обеств.;2.степен на дестабилиз.на държ.институции;3.степен на дестабилиз.на съответн.контр.органи;4.наличието на монопол;5.степен на участ.на д-жавата в регулир.на иконом.;6.ниво на дискриманиц.правомощия.Цената на корупц.се опред.от значен.на услугата,вещта и т.н.при участието на повече купувачи. 20а.Маргиналност:Този проблем не е третиран самостоятелно.Терминът се използва за характеризиране на една действителност.Маргиналната група е общност от хора,чиито ценностни ориентации не съвпадат с господстващото мнение в обществото,в резултат на което те се откъсват от него.В страните,където има голяям брой емигранти те живеят на групи и не поддържат контакти с населението в страната,в резултат на което често възникват конфликти.С емигрант.в САЩ е свързана организ.престъпн.Маргиналите това са емигранти, лица с минали осъждания,участници в някои секти,проститутки,алкохолици,наркомани.За криминолог.интерес представлява бита на маргиналите,източн.им на доходи и дали те имат престъп. произход, отношен. на гражд.и институц.към тях.Маргиналната личн.често привлича вниманието със своята оригиналност.Много от младите хора им се възхищават и са готови да им подражават.От др. страна маргин. общности предлагат възможност за физич.оцеляване на самотни млади хора, скъсали връзките си с близките.Маргинализацията е един обективенпроцеес,който спомага за дезорганиз.на обществ. Ограничаването й е е социална задача.Изисква се системно наблюд.на маргинал.общности като често това се осъществява с вкарв.на информатори в общността им.Основната цел е да не се разраства маргин. престъпност. 15а.Групова престъпн.:Тя е социал.феномен,обуслов.от бързото нарастване на конвенционалната престъпн.в резултат на урбанизацията.В миналото груп.престъпн.не е достигала такива размери. Криминалната група е общност от хора,възникнала случайно или планомерно на основата на общи цели за извършване на едно или повече престъпл.Тя възниква най-често в дезорганизирани общества или в общества,където анонимността е много голяма. Съществуват разл.схващания за това какво трябва да разбираме под кримин.група и групова престъпност:1.нормативистичен подход-той не дава точно обяснение.Някои автори в САЩ даават опред.за понят.крим.група,банда и организ.престъпн.,които коренно се различават от групов.престъпн.Трешър се интересува най-вече от това какви са начин.на организ.на кримин. група,какъв е статуса на отдел.хора в нея.Въз основа на това той определя 3вида групи: 1.конфликтна гр.-дълготрайни ли са тези конфликти и как може да се въздейства на тези групи;2.рертретистки групи-това са групите на маргиналите,алкох.и проститут.; 3.криминалн. група-проследява се преминав.на една група в един или друг конфликт,не е изключ. възможн. маргинал.групи също да прерастнат в криминал.групи.Структура на кримин.група:не е изключено крим.група да има лидер,не е задълж.да има някакви писани правила,от които всички се ръководят,те може да възникнат инцидентно.При кримин.групи липсва основн.цел на организ. престъпн-натрупване на пари.Кримин.група разпред.парите по др.начин-може да бъде в съответствие със степ.на участие.Тук няма натрупв.на капитал,всичко се изконсумира. Познаването на груп.и техния характер дава възможн.с/у тях да се противод.ефективно.Най-често се елиминира лидерът,след което обикн.групата се разпада. Изтегляне 419.49 Kb. Сподели с приятели:
|