Първа допълнителна информация Април/Май 2001 г



страница1/7
Дата25.01.2018
Размер1.17 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7

Първа допълнителна информация

Април/Май 2001 г.



ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
КЪМ ПОЗИЦИЯТА ЗА ПРЕГОВОРИ ПО ГЛАВА 24 “ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ”
България се позовава на Позицията си за преговори по глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” (CONF-BG 9/01) и предоставя допълнителна информация, структурирана на базата на въпросник на Европейската комисия

Шенгенска информационна система и свързаните с нея въпроси
ЕС е поискал по време на преговорите с т.нар. "Люксембургски страни" да се представи Шенгенски план за действие. Моля да обясните как и кога България ще подготви такъв документ.
Република България ще разработи Шенгенски план за действие до края на 2001 г. Планът ще бъде изготвен с участието на държавните институции, които ще имат задължения по Шенгенското acquis.
Моля да обясните до къде е стигнала България в създаването на Шенгенска информационна система и бюро на SIRENE (план, финансиране, срок) и как и кога ще бъдат съгласувани полицейските информационни системи с принципите на Шенгенската информационна система.
Мерките за създаване и функциониране на бюрото SIRENE ще бъдат разработени в Плана за действие за приемане на Шенгенското acquis до края на 2001 г.

Информационната система на българската полиция вече има категории за събиране на информация, които са сходни с тези на SIS.


Към настоящия момент са изградени информационни системи, които осигуряват регистрацията и контрола на миграционните процеси, подобно на ШИС. Тези системи са взаимосвързани и включват граничен контрол, съгласуване и издаване на визи, регистрация и документи за пребиваване на чужденци, български документи за самоличност и поддържане на регистри на издирвани лица /вкл. от Интерпол/, мерки за административна принуда, невалидни документи за самоличност, издирвани МПС /вкл. от Интерпол/ и др. (Приложение 1) Разработена е нова версия на система за регистриране на информация за издирвани лица, вкл. снимков материал, пръстови отпечатъци, словесен портрет и др., която е на етап финален тест и предстои внедряването й на мястото на съществуващата.
Съвместно с Испания и Франция България изпълнява туининг проект по програма ФАР 1999 “Управление на системите за криминална информация съобразно европейските стандарти”. Основната цел на проекта е цялостно дефиниране на информационната система в съответствие с шенгенските стандарти и последващо разработване на подсистемата за крадени МПС. Към момента е разработена Методологията за създаване на тази система и предстои създаване на останалите задължителни според шенгенските изисквания бази данни. С реализирането на проекта ще се гарантира пълна правна и техническа съвместимост със SIS.
Република България ще предприеме необходимите мерки за осъвременяване на своите информационни системи, така че те да бъдат съвместими със SIS 2, когато нейните параметри бъдат установени и българската страна получи информация за тях.

Визова политика



Моля да представите график за приравняване на визовата политика на България с acquis на ЕС, включително политиката към двете изключения /безвизов режим с Р Македония и СР Югославия и издаването на транзитни визи за турски граждани/ и отмяната на безвизовия режим с другите 15 страни, споменати в позицията
Република България ще въведе визов режим за гражданите на Македония и за СР Югославия в момента на своето присъединяване към ЕС.
Вътрешната стабилност на Македония е от голямо значение не само за Република България, но и за Югоизточна Европа и Европа като цяло. В тази връзка Република България поставя особен акцент на по-нататъшното развитие на двустранните политически, икономически и културни връзки между двете страни. Необходимо е да се има предвид, че на 9.04.2001г. Македония подписа с Европейския съюз Споразумение за стабилизация и асоцииране.
С цел противодействие на нелегалната миграция и контрол на миграционните потоци Република България и Македония водят активни преговори за сключване на спогодба за реадмисия, която ще обхване, както незаконно пребиваващи лица-граждани на Македония, така и транзитно преминалите през нейна територия. По съдържанието на спогодбата двете страни нямат принципни различия.
Въвеждане на визи за гражданите на СР Югославия би предизвикало мерки на реципрочна основа, което ще засегне чувствително стокообмена между Република България и държавите-членки на ЕС. В началото на 2001г. Република България сключи Спогодба за реадмисия със СР Югославия, което ще позволи бързото връщане на незаконно пребиваващи лица, граждани на СР Югославия или транзитно преминали през нея.
През 2001г. Р България ще продължи процеса на хармонизиране на своя “позитивен” визов списък с “позитивния” списък на Регламент № 539 на Съвета на ЕС от 15 март 2001г. определящ третите страни, гражданите на които се нуждаят от визи при пресичане на външните граници и на тези, чиито граждани са освободени от това изискване.
Към датата на присъединяване към ЕС, България ще приведе в пълно съответствие своя визов режим с “позитивния” списък на Европейския съюз.

Съгласно Закона за чужденците в Република България, само дипломатическите и консулските представителства на Република България са оправомощени да издават визи. В момента 84 дипломатически и консулски представителства на Република България издават визи.


Единственото изключение от това правило, основаващо се на Визовата спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция е че разрешения за транзитно преминаване могат да бъдат издавани на границата на граждани на Република Турция.
Необходимостта от издаване на разрешения за транзитно преминаване на турски граждани на българската граница е продиктувана от големия транзитен поток от турски граждани, пътуващи от Република Турция към държавите-членки на ЕС и обратно.
Съгласно чл.10 от Закона за чужденците в Република България и чл.25 ал.2 и 3 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България, за получаване на транзитна виза е необходимо чужденецът да притежава виза за държавата – крайна цел на пътуването, а когато пътуването не е със самолет или за държавата – крайна цел на пътуването, не е необходима виза, чужденецът трябва да притежава виза за първата държава по маршрута, за която е необходима. На тази основа необходимо условие за издаването на границата на разрешения за транзитно преминаване е молителят, гражданин на Република Турция, да притежава виза или разрешение за постоянно пребиваване за някоя от държавите-членки на ЕС.
Моля представете подробна информация /план, разчет, финансиране/ за намерението на Република България относно разделянето на пътникопотока на пристанищата и летищата според шенгенските изисквания, включително издаването на летищни транзитни визи.
В Плана за действие за приложение на Шенген ще бъдат детайлизирани разчетите и финансирането с оглед разделянето на пътникопотока на пристанищата и летищата според шенгенските изисквания.
Разделянето на пътникопотока на летище София е въведено на практика през 2000 г. след приключване на реконструкцията на терминал “Пристигащи”.
Чл. 9, ал. 3, т.1 от Закона за чужденците в Република България предвижда дипломатическите и консулските представителства на Република България да издават визи за летищен трансфер. Съгласно Наредбата за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България “визи за летищен трансфер се издават след създаване на необходимите материални условия на летищата, с които се осигурява хуманно отношение към пътуващите чужди граждани”. В момента е в ход проверка за установяване на готовността на международните летища на Република България за приемане на пътници, притежаващи летищни транзитни визи.
Въпреки че официално не се издават визи за летищен трансфер, Р България на практика прилага режима за издаване на визи за летищен трансфер за граждани на трети страни, които съгласно изискванията на Шенгенското acquis трябва да притежават виза за тяхната крайна дестинация и които не се извеждат от залите за летищен трансфер във времето между пристигането и заминаването им с първия полет до тяхната крайна дестинация.
Колко представителства в чужбина издават визи?
Към настоящия момент визи се издават от 84 дипломатически и консулски представителства на Р България в чужбина.
Моля посочете какви са инструкциите за транскрибиране на имената и фамилиите в новите паспорти от кирилица на латиница. Списъкът различен ли е от този, използван при старите документи за самоличност и предоставен ли е на страните-членки на ЕС?
Съгласно разпоредбите на чл. 19 от Закона за българските документи за самоличност имената и месторождението на българските граждани в българските документи за самоличност се изписват на български и английска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет. В Приложение №4 /виж по-долу/ към Правилника за издаване на българските документи за самоличност е указана транслитерацията на българската азбука в английската азбука с отразяване на стандарта ISO-9.
В старите задгранични паспорти на българските граждани техните имена и месторождение се изписваха само на латиница по френската транскрипция. Предвид на различията в изписване на тези данни на латиница в старите задгранични паспорти и документи за самоличност от новия образец и с оглед възможните затруднения при удостоверяване на самоличността на българските граждани, живеещи в чужбина, разпоредбата на чл. 4 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност дава възможност по искане на гражданите тези данни да бъдат изписани на латиница както в предишните документи за самоличност или в други официални документи, но само с букви от Приложение №4 към Правилника.
Българската страна е предоставила на посолствата на страните-членки на ЕС в България информация относно транслитерацията на българската азбука в английската съобразно горецитираното приложение към Правилника за издаване на българските документи за самоличност.
Приложение №4 към Правилника за издаване на българските документи за самоличност.

/Изм. – ДВ, бр. 14 от 200 г./


Таблица за транслитерация на българската азбука в английската азбука с отразяване на стандарт ISO – 9.


Българска азбука

Транслитерация в латиница по ISO 9

Транслитерация в английската азбука

À

Á

Â



Ã

Ä

Å



Æ

Ç

È



É

Ê

Ë



Ì

Í

Î



Ï

Ð

Ñ



Ò

Ó

Ô



Õ

Ö

×



Ø

Ù

Ú



Ü

Þ

ß




A

B

V



G

D

E



ђ

Z

I



J

K

L



M

N

O



P

R

S



T

U

F



H

C

È



љ

S



U

B



A

B

V



G

D

E



ZH

Z

I



Y

K

L



M

N

O



P

R

S



T

U

F



H

TS

CH



SH

SHT


A

Y

YU



YA



Граничен контрол
Моля да предоставите подробна информация за точния брой на граничните служители, включително ВНВС, както и подробен график за замяната на военнослужещи в НСГП с професионални полицейски служители по граничен контрол.
Общият брой на състава на НСГП към 31.03.2001 г. е 8 168, от които 4 468 професионални полицейски служители – офицери и сержанти, 3 013 военнослужещи на наборна военна служба (ВНВС) и 687 технически персонал.
Във връзка с по-нататъшното реализиране на Програмата за поетапно трансформиране на състава на военнослужещи на наборна военна служба (ВНВС) в НСГП в професионални гранични служители е изготвено предложение до министъра на вътрешните работи и проект на постановление на Министерския съвет, като се предвижда на НСГП да бъдат отпуснати допълнително 2100 щатни бройки (100 офицерски и 2000 сержантски), считано от 01.07.2001 г. По-нататъшното намаляване на ВНВС се предвижда да започне от 01.01.2002 г. при следния график:


Период

Намаляване числения състав на ВНВС


увеличаване щатната численост на НСГП

Офицери

сержанти

01.01.2002 г.

600

25

500

01.04.2002 г.

600

25

500

01.07.2002 г.

1200

25

500

01.10.2002 г.

219

25

500

01.01.2003 г.

394

-

-



Първият регионален център за обучение беше открит през м. октомври 2000г. Моля да предоставите подробна информация за обучението към днешна дата (брой, график), крайни срокове, до които служителите на гранична полиция ще бъдат обучени, брой на служителите в учебния център и съдържанието на учебната програма.
От м. ноември 2000 г. в Центъра за обучение на гранични служители започна подготовката на новоназначени сержанти, като учебната програма включва 4 (четири) модула:

I модул на обучение – “Начална полицейска подготовка”

II модул на обучение – “Специализирана полицейска подготовка”, който включва обучение по местоназначение и практически стаж

III модул на обучение – обучение на водачи на служебни кучета и младши експерт – криминалисти

IV модул на обучение – чуждоезикова подготовка.
В учебните програми за начална полицейска подготовка се включват: Право на ЕС, Наказателно право, Наказателен процес, Полицейско право, Психология, Гранично полицейска подготовка, Полицейски спорт и Стрелкова подготовка. Успоредно с това е включено и повишаване на чуждоезиковата подготовка на личния състав.
Обособени са три области, които изискват непрекъснато обучение: - Обучение на операторите за всеки тип ново оборудване; Обучение на системни анализатори; Управленско обучение.
В рамките на туининг проект по програма ФАР 1999, който се изпълнява съвместно с Германия, до края на 2001 г. ще бъдат изработени нови планове за обучение и квалификация, в резултат на което на всички гранични служители ще бъдат предоставени теоретически и практически познания по стандартите и правилата на ЕС за граничен режим.
Към 31.03.2001 г. в Центъра са обучени общо 809 гранично-полицейски служители, от които:

- 698 сержанти в курсове за начална полицейска подготовка – продължителност на курса - 16 седмици;

- 51 офицери и сержанти в курсове за начална чуждоезикова подготовка – продължителност на курса - 5 месеца;


  • 14 офицери и сержанти в курс по визи и визов режим;

  • 18 офицери и сержанти в курс по проблемите на бежанците и убежището;

  • 28 сержанти в курс за младши експерти – продължителност на курса - 11 седмици.

Към 31.03.2001 г. в Центъра работят 44 преподаватели, от които 36 офицери и 8 граждански лица.


Моля опишете подробно основните насоки на стратегията за защита на външната граница (морска, сухопътна и летищна), включително обновяване на оборудването и инфраструктурата.
Съществено внимание в новата Концепция за развитието на НСГП за периода 2001-2004 г. се отделя на стратегията за защита на външните граници на Р България. Това налага укрепването на българската черноморска и българо-турската граница.

В тази връзка особено значение за службата имат реализирането на проектите по Програма ФАР 2000 г., а именно:

- Модернизиране на оборудването на българо-турската граница;

- Укрепване на контрола на българската черноморска граница.


Българо-турска граница
Изпълнено: Усилени са структурите на НСГП с мобилни системи за контрол и наблюдение “СНОГ”-1бр. и “МУСОН”-6 бр., носими наземни радио-локационни станции (РЛС) -9 бр., бинокли за нощно виждане “Лайка”-24 бр. и “БЛИК”-17 бр., прибори за нощно виждане (ПНВ) -57Е-28 бр. и нощен стрелкови прибор универсален (НСПУ)-28бр.
Протича: Основен и текущ ремонт на електросигнализационните системи по границата. Изграждането на периметрова сигнално-охранителна система “Лъч”.
Предстои:

  • Модернизиране на автомобилите за патрулна дейност с цел отговаряне на изискванията на ЕС за контрол на външни граници. До края на м.април 2001 ще бъдат доставени 48 автомобила с висока проходимост “Ланд Ровер” по Проект BG 99 на Програмата ФАР. Повече от половината ще бъдат разпределени на българо-турската и черноморската граница с цел повишаване мобилността на граничните патрули за охрана на “зелена” и “синя” граница.

  • Внедряване на нови технически и електронни средства за контрол на сухоземната външна граница пак по този проект, а именно 25 бр. очила за нощно виждане и една термовизионна система.

  • Изграждане на съвременна система за комуникация с възможности за интегриране в системата на ЕС и окомплектоване на граничните наряди с надеждни мобилни и носими средства за радиовръзка.


Черноморска граница
За укрепване на черноморската граница предстои реализирането на два основни инфраструктури проекта, а именно:

1. Възстановяване на самостоятелно пристанищно съоръжение за База гранично-полицейски кораби (БГПК)-Бургас.

2. Създаване на нов модерен оперативен център за морския регион, ръководещ и контролиращ всички сили и средства, имащи отношение към охраната на черноморската граница (кораби, РЛС контролиращи надводната обстановка и сили за брегови контрол).
Изпълнено: За усилване на контрола е предоставена допълнително мобилна система за контрол и наблюдение “МУСОН”-1 бр.

Подменени са всички РЛС за контрол на надводната обстановка със съвременни такива (10 бр.).

На летищата Гранична полиция осъществява само охрана на стерилната зона.
Протича: Доизграждане на системата за контрол на надводната обстановка. В строеж са ПТВН-Дуранкулак и Созопол.
Предстои: Закупуване на един 210 т. кораб – втора употреба от ФРГ, след приключване на процедурата по договаряне на техническите аспекти на доставянето на кораба до пристанището на Р България.

Закупуване на два нови 30-60 т. кораба по Проект BG 2000 по Програмата ФАР.

Закупуване на плаваща база за ремонт и дислокация на гранично-полицейски кораби ( ГПК).

Изграждането на пост за техническо и визуално наблюдение (ПТВН)-Бургас.


Летище София
Разработен е проект за цялостна реконструкция, развитие и разширение на летище София. След изпълнението на проекта, за който вече е одобрено Споразумение за финансиране от Народното събрание, летище София ще отговаря напълно на изискванията за външни граници на ЕС.
Моля опишете действителните настоящи и очаквани измерения на сътрудничество със страни - членки на ЕС и по-конкретно с Гърция (общи дейности?) и другите съседни страни.
До момента, в областта на борбата с международната организирана престъпност са подписани и се изпълняват 21 междуведомствени и междуправителствени споразумения за сътрудничество с европейски страни – 2 тристранни и 19 двустранни, от които 6 със страни-членки на ЕС (Гърция, Австрия, ФР Германия, Белгия, Испания, Италия), 5 със страни-кандидатки (Унгария, Чешка република, Полша, Словакия и Румъния). Всяко споразумение съдържа част, касаеща сътрудничество в областта на граничния контрол.
За ефективното пресичане на международните канали, преминаващи през територията на страната се осъществява оперативно взаимодействие между НСГП и гранично полицейските служби на Германия, Румъния, Гърция, Австрия, Турция, САЩ, Франция и др. МВР осъществява двустранно сътрудничество с редица страни-членки на ЕС – Франция, Германия, Австрия, Гърция, с които е подписала спогодби за борба с организираната престъпност. Аналогични контакти се осъществяват и с други страни извън региона, като Полша и Унгария.
Сътрудничество с Република Гърция по граничните въпроси
Сътрудничеството се осъществява на основание на Спогодба между Правителствата на Р България и Р Гърция за предотвратяване и уреждане на гранични инциденти и нарушения.

1. Ежегодно на разменни начала се провеждат заседания на Централната смесена българо-гръцка гранична комисия /ЦСБГГК/, на които се разглеждат гранични инциденти и нарушения, както и въпроси по охраната и контрола на държавната граница;

2. Редовно се провеждат заседанията на смесените секторни гранични комисии (българо-гръцката граница е разделена на 4 сектора); активно работят граничните пълномощници.

3. Подписан е Протокол за сътрудничество и обмяна на информация в областта на оперативно-издирвателната дейност между представители на Регионалната полицейска дирекция – гр.Серес и РГС - Петрич.

4. Изпълнява се Програма за сътрудничество, подписана от представители на органите за охрана и контрол на границата на двете страни.

5. Поддържа се постоянна и ефективна връзка със съответните органи / зав. консулска служба, военно аташе, полицейско аташе/ от Посолството на Р Гърция в София.

В процес на преговори е уточняване текста на Споразумение с Р Гърция за изграждането на съвместни пунктове – центрове.
Необходимо е изясняване на дейностите на Междуведомствения съвет за ГКПП относно борбата с нелегалната миграция и незаконното наемане на работа във връзка с подобряване на средствата за контрол.
Междуведомственият съвет координира на национално ниво дейността на ведомствата, участващи в изпълнението на задължителния граничен контрол (граничен паспортен, митнически, медико-санитарен, ветеринарномедицински контрол и карантина, фитосанитарен контрол и карантина и контрол на транспортните средства). Основната цел е подобряване на ефективността на контрола и намаляване времето за граничен преход.
Междуведомственият съвет има следните основни задачи:


  • координира разработването на Програма за развитието на граничния контрол на Република България;

  • възлага разработването на проекти на нормативни актове в областта на граничния контрол;

  • при съставянето на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България Междуведомственият съвет разработва финансови разчети за необходимите средства за изграждане на нови гранични контролно-пропускателни пунктове или за разширяване, реконструкция и модернизация на съществуващите;

  • координира на национално равнище взаимодействието между службите, осъществяващи задължителен граничен контрол;

  • решава други въпроси, свързани със задължителния граничен контрол.

Съгласно ПМС № 70/1998 г., Решенията на Междуведомствения съвет са задължителни за специализираните служби на министерствата и ведомствата, осъществяващи задължителен граничен контрол.


Какъв допълнителен контрол се осъществява по отношение на гражданите от високо рискови страни?

Органите на Гранична полиция осъществяват задължителен граничен паспортно-визов контрол на всички лица, влизащи, излизащи или преминаващи транзитно през страната. В системата за граничен контрол се регистрират преминаванията на всички лица и превозни средства.


От края на 2000 г. на аерогара София е въведен предварителен контрол на пристигащите граждани от “рискови страни”, като проверката на валидността на документите за самоличност се извършва на борда на самолета. По отношение на гражданите от “рискови държави”, т.е. страните от негативния визов списък на Шенген, се провежда и допълнителен контрол, касаещ валидността на визата, финансови средства, надлежна покана-декларация и др.
Техниката, разположена на ГКПП, за осъществяване на граничен паспортно-визов контрол може да бъде групирана в следните видове: техника за регистрация и контрол на преминаващите пътници и транспортни средства / АИС “Граничен контрол”/, специализирана техника за вторичен контрол на документи / докубокс, докутест, УВ лампи и увеличителни прибори/, техника за проверка на затворени помещения за укрити лица /газанализатори/, техника за идентификация на лица /Автоматизираната система за дактилоскопна идентификация – АFIS/ и техника за проверка на ръчния багаж на летищата за оръжия, взривни вещества и други общоопасни средства /металотърсачи и рентгенова апаратура/.
Постоянно и при четирисменен режим на работа се използва и техниката за проверка на ръчния багаж на летищата за оръжия, взривни вещества и други общоопасни средства, доколкото по този начин се постигат условията за сигурност в гражданското въздухоплаване.
Техниката за проверка на затворени помещения за укрити лица се използва за проверка на товарни моторни превозни средства от служители, обучени да боравят с нея и при преминаване на такива през ГКПП.
Моля да предоставите подробна информация за новия Проектозакон за граничния контрол: график, видове разпоредби, сътрудничество между националните органи и оперативни методи.
До края на 2002 г. ще бъде изготвен Проект на Закон за граничната охрана със съдействието по линия на Националната програма “ФАР”. Предвижда се с този закон да бъдат уредени обществените отношения, свързани с контрола и охраната на държавната граница на Република България, както и специфичната дейност, която осъществява службата, по отношение противодействието на трансграничната престъпност, контрабандата и трафика на хора и нелегалната миграция през държавната граница на Р България.
Предвижда се законопроектът ясно да дефинира отговорностите и приоритетите в дейността на службата, насочени към противодействие на контрабандата на хора, трафика на хора с цел сексуална експлоатация, нелегалната миграция през държавната граница във всичките й проявни форми и трансграничната престъпност. Паралелно с тази дейност ще се регламентира и контролът на МПС, стоки, товари и общоопасни средства като елемент на общата превантивна дейност на граничния контрол.
Проектът ще регламентира основните дейности на Национална служба “Гранична охрана”, структурата и управлението й, както и специфичните правомощия на нейните органи. Предвижда се в отделни раздели на закона да бъдат диференцирани формите за вътрешноведомствено и междуведомствено взаимодействие, както и правомощията на органите на държавната власт и местно самоуправление. Законопроектът ще даде възможност за реализиране на съвременни форми на международно сътрудничество в областта на граничното управление с държавни институции, неправителствени организации и юридически лица. Водещо при регламентирането на операционните методи ще бъде възприемането на основните принципи на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и по-точно въвеждането на презграничното наблюдение и презграничното преследване.

В Проектозакона ще бъдат дефинирани специфични термини и понятия, свързани с граничното управление и граничния контрол. По този начин ще бъдат създадени необходимите условия за прилагане на разпоредбите на шенгенското acquis.


Работен вариант на законопроекта е предмет на следващите дискусии с експерти от Федералната гранична охрана на Германия. На базата на бъдещия Закон за граничната охрана ще бъдат подготвени и нормативни актове от второ и трето ниво.
Може ли България да представи информация за актуалното състояние на подготовката за прилагане на Шенгенската информационна система на ГКПП? Има ли създадени информационни фондове в съответствие с шенгенските изисквания?
Министерство на вътрешните работи разполага с централизирани информационни фондове. Те са реализирани като информационни системи, които са интегрирани помежду си и включват: регистър на населението, регистър на постоянно или продължително пребиваващите в страната чужденци и бежанци, регистър на издадените документи за самоличност (паспорти, лични карти, свидетелства за управление на МПС, документи за пребиваване на постоянно и продължително пребиваващите в страната чужденци и бежанци), регистър на превозните средства, крадени превозни средства (български и обявени за издирване от Интерпол), откраднати или липсващи документи за самоличност, невалидни чуждестранни документи, мерки за забрана за влизане или излизане в страната, административни санкции за нарушения на паспортния и визов режим, издирвани лица (включително и обявени за издирване от Интерпол), издадени визи и отказани молби за визи, регистър на лицата с криминалистическа и съдебна регистрация, информация за пътуванията на български граждани и МПС зад граница и за преминаванията на чужди граждани и МПС през България. Регистърът на населението включва и дигитализирани фотографии на лицата и техните подписи, достъпни по компютърен път.
В рамките на Министерството на вътрешните работи е изградена автоматизирана информационна система (АИС) на граничния контрол. АИС “Граничен контрол” съдържа данни за издирвани лица, МПС и вещи, лица със забрана за влизане или излизане от страната и други категории, аналогични на съхраняваните в Шенгенската информационна система. Автоматизирани работни места за директен достъп до информационните фондове са изградени на всички ГКПП. Информацията за издадените и отказани български визи постъпва от Визовия център на МВнР до всички ГКПП и се използва за проверка на валидността на визите на преминаващите лица.
По-нататъшното развитие на информационната система на МВР се подпомага от туининг проект по програма ФАР (съвместно с Испания и Франция), чиято цел е постигането на управление на системите за криминална информация съобразно европейските стандарти. В рамките на този проект до 2002 г. ще бъде изградена нова информационна система за крадени автомобили, съответстваща на изискванията на Шенгенската информационна система (ШИС). В допълнение на това ще бъдат създадени необходимите правни и практически условия за интеграция в ШИС.
Свързани ли са вече всички ГКПП с автоматичната дактилоскопична система /AFIS/?
Да. Всички ГКПП имат компютърна връзка със системата AFIS.

Убежище




Моля опишете подробно настоящата процедура за подаване на молби за убежище: ускорена процедура и стандартната процедура (компетентните органи, времеви ограничения, отношения, експулсиране)
Общата процедура е триинстанционна и е регламентирана в разпоредбите на чл.чл. 44, 45, 46, 48, 51-56, 66, 67, 68 и 69 от Закона за бежанците (Приложение 2).
Агенцията за бежанците е административният орган, който взема решения като първа инстанция по всички постъпили молби за статут на бежанец. Този процес се реализира само от квалифицирани длъжностни лица, установяващи фактите и обстоятелствата по всеки индивидуален случай на базата на взаимодействие с дипломатическите и консулските представителства на Република България, Националната служба “Гранична полиция” (НСГП) - регионалните гранични сектори и граничните контролно-пропускателни пунктове, паспортно-визовите служби на столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи
Процедурата за подаване на заявление за статут на бежанец и откриване на производството подробно е регламентирана в чл.44 от Закон за бежанците, като още в ал.1 се изброяват изрично оправомощените органи, пред които може да се направи това, а именно:

  • компетентните органи на граничната полиция и на паспортно-визовите служби в териториалните поделения на МВР;

  • дипломатическите и консулските представителства на Република България.

Законът за бежанците регламентира два вида процедури за предоставяне на бежански статут – ускорено производство и производство по общия ред. В Закона са определени специализираните интервюиращи органи, които провеждат ускореното производство (чл. 49 ЗБ) в съответствие с изискванията на Лондонските резолюции от 1992 г. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗБ, компетентни органи, пред които чужденец може да заяви желание за предоставяне на статут на бежанец са органите на Гранична полиция, когато лицето заявява желанието си в граничната зона. Те имат правомощия да провеждат първоначалните интервюта с кандидатите за статут на бежанец, заявили своето желание на границата, на граничните пунктове или в непосредствена близост до тях.


Èíòåðâþèðàùèòå ïî чл. 44, àë. 1, èìàùè ïðàâî äà âçåìàò ðåøåíèå, ñå îïðåäåëÿò ñúñ çàïîâåä íà ìèíèñòúðà íà âúòðåøíèòå ðàáîòè, ñúãëàñóâàíà ñ ïðåäñåäàòåëÿ íà Àãåíöèÿòà çà áåæàíöèòå. Òå òðÿáâà äà ñà êâàëèôèöèðàíè ïî âúïðîñèòå íà áåæàíöèòå è äà èìàò äîñòúï äî èíôîðìàöèÿ, ðàâíîñòîåí ñ îðãàíèòå íà Àãåíöèÿòà çà áåæàíöèòå. Първата група от 17 интервюисти от Гранична полиция са преминали специализиран курс на обучение във ВИПОНД, като същите са посочени в заповед на министъра на вътрешните работи, съгласувана с председателя на Агенцията за бежанците.
Ускореното производство се прилага само за явно неоснователните молби. В чл. 13, ал. 2 от ЗБ изчерпателно са регламентирани основанията, за преценка на една молба като явно неоснователна и извън разписаните в закона основания други не могат да се въвеждат чрез разширително тълкуване. Съгласно Резолюцията на ЕС относно явно неоснователните молби за убежище, една молба за убежище може да се смята за явно неоснователна, когато не отговаря на материалноправните критерии по Конвенцията от 1951г. и Протокола от 1967г. поради някоя от следните причини:

Твърдението на кандидата, че се опасява от преследване в страната си, е явно несъстоятелно или искането се основава на умишлено въвеждане в заблуждение или съставлява злоупотреба с производството за предоставяне на убежище.
Когато молбите не са явно неоснователни, се разглеждат по общия ред (в този смисъл е и решение № 30/1983 г. на Изпълнителния комитет на ВКБООН относно проблемът с явно неоснователните молби или молби, подадени с цел да се злоупотреби с производството за предоставяне на статут на бежанец или убежище).
Изключващо легално основание за прилагане на ускореното производство е регламентирано в чл. 49, ал. 6 от ЗБ. Óñêîðåíîòî ïðîèçâîäñòâî íå ñå ïðèëàãà ïî îòíîøåíèå íà ìàëîëåòíè èëè íåïúëíîëåòíè ëèöà, êîèòî íå ñà ïðèäðóæåíè îò òåõíèòå ðîäèòåëè.
В чл. 49 от ЗБ са регламентирани изчерпателно правомощията на гранично-полицейските органи в ускореното производство. Когато интервюиращият орган установи наличие на основания за отказ по чл. 13, ал. 1, т. 6 - 9 или по чл. 14, точки 1 - 6, които правят недопустимо искането за предоставяне на статут на бежанец, както и когато установи наличието на някои от основанията за отказ поради явна неоснователност по чл. 13, ал. 2, в срок до 72 часа той взема мотивирано решение за прекратяване на производството, съответно за отказ за предоставяне на статут на бежанец. В решението той задължително се произнася относно сигурността на държавата, в която лицето трябва да бъде върнато.
Решението на интервюиращия орган, с което се отказва статут на бежанец, подлежи на обжалване пред Председателя на Агенцията за бежанците, в срок до 24 часа от връчването му или в първия работен ден. Председателят или упълномощено от него длъжностно лице се произнася по жалбата в срок до 7 дни с окончателно решение. Решението на председателя на Агенцията за бежанците или на упълномощеното от него длъжностно лице за потвърждаване отказа за предоставяне на статут на бежанец по чл. 49, ал. 1 се привежда незабавно в изпълнение.
Когато председателят на Агенцията за бежанците отмени отказа за предоставяне на статут на бежанец, органите на Гранична полиция са длъжни да издадат временен документ, който дава право на бежанеца в срок до 24 часа да се придвижи безплатно с автобусен или железопътен транспорт до Агенцията за бежанците или до най-близкия регистрационен център.
 ñëó÷àèòå, êîãàòî êàíäèäàòúò çà ñòàòóò íà áåæàíåö ïîäàâà çàÿâëåíèå íà ãðàíèöàòà ïðè âëèçàíå íà òåðèòîðèÿòà íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ è ñëåä îáðàçóâàíåòî íà ïðîèçâîäñòâîòî ñå óñòàíîâè, ÷å èñêàíåòî ìó å ÿâíî íåîñíîâàòåëíî ïî ñìèñúëà íà ÷ë. 13, àë. 2, ìîæå äà áúäå âçåòî ðåøåíèå çà íåäîïóñêàíå â ñòðàíàòà äî ïðèêëþ÷âàíå íà ïðîèçâîäñòâîòî (чл. 49, ал. 2 от ЗБ). Тези правомощия по своя характер не са правомощия на решаващ орган и следва да се разглеждат като начален етап на една административна по своя характер процедура, като не противоречат на цитираните по-горе международни актове.
Ðåøåíèåòî çà íåäîïóñêàíå ñå âçåìà îò ìèíèñòúðà íà âúòðåøíèòå ðàáîòè âúç îñíîâà íà ìîòèâèðàíî ïðåäëîæåíèå îò ïðåäñåäàòåëÿ íà Àãåíöèÿòà çà áåæàíöèòå ñëåä óâåäîìÿâàíå îò èíòåðâþèðàùèÿ îðãàí. Ðåøåíèåòî íà ìèíèñòúðà íå ïîäëåæè íà îáæàëâàíå.
Ïî âðåìå íà óñêîðåíîòî ïðîèçâîäñòâî çà ïðåäîñòàâÿíå íà ñòàòóò íà áåæàíåö ëèöàòà ñå íàñòàíÿâàò â òðàíçèòíè èëè ðåãèñòðàöèîííè öåíòðîâå, êúäåòî èì ñå îñèãóðÿâà ïîäñëîí, õðàíà è ïðè íåîáõîäèìîñò ìåäèöèíñêà ïîìîù (чл. 50 от ЗБ). НСГП сключи Споразумение с ВКБООН, по силата на което ще бъде оборудван временен пункт за настаняване на лица заявили желание за статут на бежанец в района на границата с Р Турция.
Съгласно чл. 44 ал.2 производство по общия ред се открива със заявяването на кандидата пред един от органите посочени в чл. 44, ал. 1, като заявлението може да бъде направено в писмена, устна или друга форма на разбираем от чужденеца език, при необходимост – и в присъствието на преводач. Всички заявления задължително се регистрират (виж чл.6, ал.2 и чл.44, ал.7).
Когато се прецени, че заявлението направено пред компетентните органи дава основания за откриване на производство по общия ред, протоколът от интервюто и другите документи се изпращат незабавно в Агенцията за бежанците или в най-близкия регистрационен център и се оказва съдействие на лицето да се придвижи безплатно до агенцията или центъра, където продължава процедурата до вземане на съответното решението от председателя на агенцията (виж чл.45, чл.46, чл.51–56, чл.58 от Закона за бежанците).
Отрицателно решение по чл.56, ал.1, т.2 и чл.58, ал.2 може да се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния административен съд, като подадената жалба има суспензивен ефект върху решението на председателя до произнасянето на съда (виж чл.66). Съгласно чл.22 от Закона за Върховния административен съд, 3-членен състав на съда разглежда жалбата в открито заседание, в присъствието на жалбоподателя, негов адвокат, преводач, оправомощен представител на Агенцията за бежанците и представител на Върховната административна прокуратура и взема решение, с което може:

  • да отмени решението на председателя на Агенцията за бежанците и да постанови решение по същество, например, че предоставя статут на бежанец (чл.68, ал.2 от Закон за бежанците във връзка с чл.42, ал.2 от Закона за административното производство);

  • да отмени решението поради допуснати процесуални нарушения или грешки и да го върне със задължителни указания за пререшаване от председателя на Агенцията за бежанците (виж чл.68, ал.3 от Закона за бежанците във връзка с чл.42, ал.1 от Закона за административното производство)

  • да отхвърли жалбата като несъстоятелна и потвърди решението на председателя на Агенцията за бежанците.

Съгласно чл.33, ал.1 и чл.34 от Закона за Върховния административен съд във връзка с чл.69 от Закон за бежанците, решението на 3-членния състав може да бъде обжалвано пред 5-членен състав на Върховния административен съд. Тази жалба няма суспензивен ефект върху решението на 3-членния състав. В практиката адвокатите на бежанците едновременно с тази жалба внасят и молба за спиране изпълнението на това решение до постановяването на решението на 5-членния състав, която обикновено се уважава. С решението си 5-членният състав може:



  • да отмени решението на 3-членния състав поради допуснати процесуални нарушения или грешки и да го върне за пререшаване;

  • да отхвърли жалбата и потвърди решението на 3-членния състав.

В Закона за бежанците са фиксирани срокове относно решенията по молбите за статут на бежанец, като максималният срок е 3 месеца. При постановяване на отказ за предоставяне на статут следват процедури по обжалване на решението на председателя Агенцията за бежанците пред Върховния административен съд (ВАС). Решенията на петчленния състав не подлежат на обжалване.


Какви са правните последици, ако не бъдат спазени сроковете на ускорената процедура /съответно 72 часа и обжалването в рамките на 24 часа 1
Когато компетентният орган, провеждащ първото интервю вземе решение след изтичане на определения от чл.49, ал.1 72-часов срок, автоматично се прилага разпоредбата на чл.40 от Гражданския процесуален кодекс – т.е. това решение не се взема предвид и кандидатът задължително трябва да бъде допуснат до производство по общия ред. Във всички останали случаи, съгласно чл.46, ал.1 от Закона за бежанците, кандидатите за статут се допускат до производството по общия ред.
Независимо от това дали ще последва жалба или не в определения 24-часов срок, органът, взел решението по ускореното производство, е длъжен да изпрати незабавно препис от решението и протокола от интервюто на Агенцията за бежанците (чл.49, ал.5). По този начин са създадени условия за непосредствен контрол и на основание на чл.32, ал.2 от Закона за административното производство – за отмяна от председателя на агенцията на евентуални неправомерно взети или нищожни решения на интервюиращите органи.
Как се осигурява приложението на член 3 на Европейската конвенция по правата на човека2
Съгласно чл.49, ал.1 и чл.56, ал.4, когато е взето решение за отказ в ускореното или в производството по общия ред, решаващият орган е длъжен да се произнесе по сигурността на страната, в която лицето трябва да бъде върнато. Сигурността на страната се преценява по отношение на всяко лице в съответствие с определенията на §10 и §11 от Допълнителните разпоредби на Закона за бежанците, които изключват възможността като сигурна страна да се обяви страна, в която към лицето могат да бъдат приложени действия, нарушаващи изискванията на чл.3 от Европейската конвенция за защита на човешките права и основни свободи.
Моля да предоставите подробна информация относно измененията в Закона за бежанците: срокове, разпоредби, ролята на полицията при ускорена процедура, прилагане на списък на сигурни страни на произход и сигурни трети страни, непридружавани малолетни и други уязвими групи бежанци. (Приложение 3)
В резултат на консултации с експерти от ЕК бе разработен, утвърден и актуализиран Национален план за действие 2000 (НПД). Като негово продължение е изготвен и връчен на ЕК Национален доклад за бъдещите дейности във връзка с по-нататъшното хармонизиране на законодателството с аcquis на ЕС по убежището. Тези документи предвиждат усъвършенстване на бежанското законодателство, укрепване на административния капацитет на структурите, прилагащи аcquis, развитие на инфраструктура за приемане на бежанци чрез изграждане на два транзитни центъра на най-натоварените ГКПП, адаптацията и интеграцията на бежанците.
Подготвят се някои промени в нормативната уредба и практика с оглед постигане на пълно съответствие с Женевската конвенция от 1951 г. и с аcquis на ЕС в областта на убежището. Под ръководството на Агенцията за бежанците е създадена Междуведомствена работна група, която ще внесе до 31.05.2001 г. в Министерския съвет предстоящите промени в Закона за бежанците, като основен акцент се постави върху:


  • принципът за “неотблъскване”, който е отразен в Закона за бежанците (§10 и §11 от Допълнителните разпоредби), като е обвързан с чл. 33 от Женевската конвенция, чл.чл.3 и 5 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и чл. 3 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание ( 10.12.1984 г.), да бъде изведен и в чл.6, ал. 3 на Закона за бежанците. Чл. 3 и чл.5 от ЕКПЧ да намерят отражение и в Закона за чужденците, с оглед спазването на принципа на “неотблъскване”;

  • изменения на чл. 13 и чл. 14 от Закона за бежанците с оглед по-ясно разграничаване на изключващите и прекратяващите клаузи в съответствие с текстовете на Женевската конвенция от 1951 г., както и по явно неоснователните молби, в съответствие с Лондонската Резолюция от 1992;

  • промяна в срока и съдържанието на хуманитарната (субсидиарна) закрила с оглед взимането на трайни решения в дългосрочен план;

  • въвеждане на временна закрила при внезапно масово нахлуване на лица, търсещи убежище в резултат на въоръжени конфликти, граждански войни, природни бедствия и други, които не могат да бъдат разглеждани индивидуално;

  • промяна на инстанциите и сроковете за обжалване при ускореното производство. Предвижда се укрепване на административния капацитет на АБ, чрез създаване на специализирани органи към нея, с право на решения като първа инстанция по явно неоснователни молби. Като втора инстанция компетентният орган при ускореното производство ще бъде районният или окръжният съд. Предвижда се срокът за обжалване при ускорено производство да се промени от 24 часа на 3 работни дни, а срокът за вземане на решения от втора инстанция 14 дни (вместо 7 дни);

  • ясно определяне ролята, независимостта и квалификацията на органите, провеждащи и вземащи решения по ускореното производство (предвижда се полицейските органи да бъдат само насочващи, а вместо тях да се внедрят специализирани органи на Агенцията за бежанците);

  • въвеждане на принципа за закрила срещу преследване от недържавни агенти (non state agents);

  • Предприемане на мерки за усъвършенстване на други специални закони за осигуряване условия относно по-цялостното гарантиране на правата на уязвимите групи бежанци и лицата със специални нужди, регламентирани в Закона за бежанците (Агенцията за бежанците съвместно с ВКБООН и НПО).

  • опростяване на механизма за приемане и промяна на списъците за сигурни страни на произход и сигурни трети страни и особено за отпадане на сигурни страни.


Какво е положението относно независимата инстанция за обжалване от кандидати за убежище получили отказ?
При ускореното производство съгласно ЗБ - чл. 65 независимата инстанция е Председателят на АБ (виж Приложение 3). В предстоящите поправки на закона се предвижда като независима инстанция да бъде определен районен или окръжен съд (виж отговор на въпрос 1 от частта “Убежище”).
При производство по общия ред съгласно разпоредбите на чл.чл. 66, 67, 68 и 69 от ЗБ, жалбите се внасят от ВАС - тричленен състав с право на решение и по същество. Отказът на втората инстанция може да бъде обжалван пред петчленен състав от ВАС, който се явява като касационна инстанция (закон на ВАС).
Как се осъществява правното съдействие на търсещите убежище 3
Всяко лице, намиращо се на територията на Република България, спрямо което е образувано някакво производство, в това число и производство за предоставяне на статут на бежанец, има право да бъде представлявано и защитавано от адвокат на всеки етап от производството (виж чл.56 от Конституцията на Република България). Освен това, съгласно чл.4, ал.2 от Закона за бежанците представителят на Върховния комисар на ООН има право на достъп до всеки етап на производството, както и да дава писмено или устно мнение на компетентните органи по всеки конкретен случай. Съгласно чл.20 кандидатът за статут на бежанец също има право да поиска съдействие и помощ от Върховния комисар на ООН за бежанците или други правозащитни организации. Българският Хелзинкски комитет се е ангажирал и осъществява реална адвокатска помощ и защита на кандидатите за статут на бежанец в България и особено на тези, които нямат средства да си наемат друг адвокат.
Какво влияние ще окажат измененията в Закона за бежанците върху положението на Агенцията за бежанците: структура, персонал, обучение, оборудване, приемателни центрове?
Съгласно Закона за бежанците Агенцията за бежанците е централен автономен орган при МС на РБ (чл.35 от ЗБ), състоящ се от централна служба и транзитни, регистрационни, приемателни и интеграционни центрове. Има утвърден Устройствен правилник, определящ структурата, организацията на работата, функциите и числеността на персонала.
Взети са мерки за укрепване на административния капацитет на АБ, във връзка с което ще бъде реализиран туининг проект в рамките на 2002 - 2003 година.
Един от приоритетите в дейността на АБ е подобряване на инфраструктурата чрез изграждане и разкриване на транзитни, регистрационни, приемателни и интеграционни центрове за бежанци. Съгласно Закона за бежанците тези центрове са териториални поделения на Агенцията за бежанците.
Моля да предоставите подробна актуална информация относно проекта на Наредба за откриване на Регистрационен и Интеграционен център за бежанци в София. Съгласно “Позицията за преговори” крайният срок е март 2001 г. Каква е връзката между този център и Агенцията за бежанците?
На основание разпоредбите на чл.36, ал. 4, 6 и 7 от Закона за бежанците, на 12 април 2001 г. Министерския съвет прие Постановление за откриване в София на Регистрационен център за бежанци с капацитет 500 души и Интеграционен център за бежанци. С настоящото постановление на АБ ще бъде отпуснат допълнителен щат за администриране на центровете.
Съгласно чл. 36 от ЗБ центровете за бежанци са подразделения на АБ. С разкриването на Регистрационен център за бежанци в София се създават условия за вземане на незабавни мерки за откриване на нормативно определената процедура по отношение на лицата, кандидатстващи за статут на бежанец. В него бежанците се регистрират, снема се тяхната самоличност и идентификационни белези, провеждат се първите интервюта и се организира снабдяването с документи за самоличност; кандидатите се подлагат на медицински прегледи и изследвания и при необходимост се поставят под карантина.
Кога ще бъде открит временният Транзитен център за бежанци на аерогара София? Какъв ще е неговият капацитет?
Под ръководството на АБ, съвместно с ВКБООН и НПО, работещи по проблемите на бежанците, е създадена работна група по въпросите на временните и постоянни транзитни, регистрационни и приемателни центрове за бежанци в Р България. Относно временния център на аерогара София до този момент са водени разговори с ръководството на Софийска община и летищния комплекс - София за предоставяне на подходящ обект за такъв център. Обсъжда се възможността за сграда и прилежащ терен на Министерство на транспорта и съобщенията, разположена в северния район на аерогара “София”. От направения оглед Агенцията за бежанците счита, че този обект отговаря на изискванията за ползването му като транзитен център за бежанци, отчитайки възможностите за транспортно осигуряване, връзки с външната техническа инфраструктура и екологическите условия. Ръководството на АБ е в преговори по този въпрос със съответното министерство и до края на 2001 година се очаква неговото решение.
Моля опишете подробно съществуващата процедура за подаване на молби за убежище без документи и положението на центъра за задържане в София.
Кандидатите за убежище без документи при подаване на молба за статут на бежанец попълват и декларация за личните си данни, въз основа на която се третират като лица с документи. Законът за бежанците не предвижда мерки за задържане на лица търсещи убежище без документи.
Моля дайте информация относно подготовката на Агенцията за бежанците за Дъблинската конвенция и за EВРОДАК
Основните критерии на Дъблинската Конвенция намират отражение в Закона за бежанците. Съгласно този закон Агенцията за бежанците ще бъде основният орган, прилагащ Дъблинската Конвенция. Тя ще извършва обмена на информация със страните членки на ЕС относно разглеждането на молби за убежище. Предприемат се технически стъпки за бъдещото прилагане на Дъблинската Конвенция:

- чл.7 т.11 от Закона за МВР предвижда изграждане на информационни фондове, управление на информационната дейност и определяне на реда за контрол над информацията; т. 12 - “Придобиване, анализиране и съхраняване на информация и представянето й в предвидените със закон случаи”.

- чл. 53, ал. 1 от Закона за бежанците регулира процеса на снемане на пръстови отпечатъци и доказване самоличността във връзка с чл. 7 т. 11 и 12 от закона за МВР: Чл.53.(1) Агенцията за бежанците има право да събира сведения и данни за бежанците и съвместно с органите на Министерство на вътрешните работи да снема идентифициращите личността им белези и други образци за сравнително изследване с оглед установяване на самоличността и изясняване на обстоятелствата, свързани с подаденото заявление.

(2) Източник на данните по предходната алинея могат да бъдат както самите лица, така и български или чуждестранни физически или юридически лица, или хуманитарни организации.

(3) Не се допуска да се събират сведения за лицето от официалните власти на държавата, от която то бяга.

- създаден е централен регистър за чужденци съгласно чл. 7 т.11 и 12 от Закона за МВР във връзка с прилагането на Закона за чужденците. Елемент от Централния регистър за чужденци е Централен регистър за бежанци. В Закона за регистрация е създаден централен граждански регистър, в който се регистрират постоянно пребиваващи чужденци и признати бежанци, с оглед създаване на нормални условия за реализиране на гражданските им права.

Налице са разпоредби в ЗБ (Параграф 5 от Допълнителните разпоредби във връзка с чл. 13 ал. 1 т. 9 от същия закон), регулиращи каналите за комуникации при трансфериране на лица търсещи убежище съгласно Дъблинската Конвенция.
Каква е точно политиката относно интеграцията на признатите бежанци?
Съгласно чл.25, т.3 и чл.48, ал.3 от Закона за бежанците по време на производството за предоставяне на статут бежанците имат право на подслон и могат да бъдат настанени в приемателен център, хотел или друго място за подслон за сметка на Агенцията за бежанците или за сметка на БЧК или друга неправителствена организация. Когато бежанецът разполага с достатъчно средства, може да му бъде разрешено да отседне за своя сметка на избран от него адрес.
Няма специални разпоредби относно правото на жилищно настаняване на бежанците със статут. Бежанците със статут, съгласно чл.28, ал.2 от Закона за бежанците имат право да придобиват недвижими имоти на територията на Република България при условията и по реда, предвидени за чужди граждани.

Правото на социални помощи на кандидатите за статут на бежанец е регламентирано с чл.25, т.4 от Закона за бежанците и е в съответствие с чл.23 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Социалното подпомагане по време на производството за предоставяне на статут на бежанец се осъществява от Агенцията за бежанците при условията и по реда за българските граждани. Съгласно чл.25, т.3 от Закона за бежанците по време на производството за предоставяне на статут бежанците получават месечна помощ за храна, при определянето на която е използван гарантирания минимален доход за Република България. В чл.26, ал.1 и 2 от същия закон са предвидени специални разпоредби, относно правото на социално подпомагане на малолетните и непълнолетните кандидати за статут на бежанец, които не са придружени от родителите си и на децата на многодетните самотни майки, които са в производство за предоставяне на статут на бежанец.


Правото на социално подпомагане на бежанците, получили статут в Република България е регламентирано с чл.28, ал.1 от Закона за бежанците и чл.2, ал.4 от Закона за социално подпомагане. Социалното подпомагане на бежанците, получили статут в Република България се осъществява от Общинските служби за социално подпомагане по местоживеене, при условията и по реда за българските граждани. Бежанците с определена група инвалидност имат право да ползват предвидените социални помощи, помощни средства за инвалиди /инвалидни колички, патерици, слухови апарати и др./ и услуги за българските граждани, включително и инвалидна пенсия.
Съгласно чл.25, т.4 от Закона за бежанците, бежанците в производство имат право на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване в обема, определен за българските граждани. Съгласно чл.33, т.4 от Закона за здравното осигуряване "задължително осигурени са лицата с предоставен статут на бежанец или с предоставено право на убежище". Здравно осигурителните вноски на бежанците в производство, съгласно чл.40, ал.1, т.11 на Закона за здравното осигуряване, са в размер на 6% от минималната работна заплата за страната и се заплащат от Агенцията за бежанците със средства от републиканския бюджет. Здравното осигуряване на бежанците със статут се извършва при условията и по реда за българските граждани.
Съгласно чл.25, т.4 от Закона за бежанците по време на производството за предоставяне на статут бежанците имат право на безплатна психологическа помощ. Извършва се психологическа работа с бежанци с цел адаптация в българските условия. Оказва се психологическа помощ и на непридружени малолетни и непълнолетни бежанци. При възникване на конфликти се осъществява корекционна психологическа работа.
В съответствие с чл.9, ал. 2, т.2 и 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта в Агенцията за бежанците при Министерския съвет се провеждат индивидуални консултации и мотивационни тренинги за бежанци, получили статут с цел разкриване на вътрешните резерви за трудова реализация, професионално ориентиране и трудова интеграция.
Съгласно чл.25, т.5 от Закона за бежанците и Наредба N 3 от 27 юли 2000 г. бежанците по време на производството за предоставяне на статут имат право да продължат обучението си за придобиване на средно образование в държавните и общинските училища на Република България по ред, установен от Министерство на образованието и науката и Агенцията за бежанците.
В чл.26, ал.1 от Закона за бежанците е предвидена специална разпоредба, гарантираща правата на малолетните и непълнолетни кандидати за статут на бежанец, които не са придружени от родителите си, да се обучават безплатно до завършване на средно образование. Необходимите учебни пособия се осигуряват от Агенцията за бежанците.
Бежанците, получили статут, имат равни права с българските граждани по отношение правото на образование. Съгласно чл.28, ал.1 от Закона за бежанците и Наредба N 3 от 27 юли 2000 г. те имат право да продължат обучението си за придобиване на средно образование в държавните и общинските училища на Република България по ред, установен от Министерство на образованието и науката и Агенцията за бежанците.
Съгласно чл.11, ал.3, т. 2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България бежанците със статут имат право да кандидатстват и да продължат обучението си във висшите училища на Република България при условията и по реда за приемане на българските граждани.
Съгласно чл.2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища бежанците имат право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища.
Съгласно чл.25, т.6 от Закона за бежанците, по време на производството за предоставяне на статут бежанците имат право да упражняват трудова дейност, организирана от Агенцията.
В чл.4, ал.2, т.6 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за работа на чужденци в Република България, е предвидена възможност лица, кандидатстващи за статут на бежанец да получат разрешение за трудова заетост, ако процедурата за признаване статут на бежанец продължи над 3 месеца.
Агенцията за бежанците, съгласно чл.39 от Закона за бежанците може да организира спомагателни дейности, в които бежанците по време на производството за предоставяне на статут да се обучават в професионална насоченост и трудова реализация. Тази възможност се реализира в създаденият през 1997 г. по проект на Агенцията за бежанците Център за интеграция на жени-бежанки, финансиран със средства на ВКБООН.
Съществуващите разпоредби в Закона за бежанците и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, предвиждат по - широки права на бежанците със статут, отколкото предвидените в чл.17 от Конвенцията за статута за бежанците от 1951 г. Съгласно чл.98, ал.2 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, бежанците, получили статут в Република България имат право на труд без да се изисква специално разрешение за това. Бежанците имат право на регистрация в Бюрата по труда и равен достъп с българските граждани до предлаганите услуги. Бежанците имат също така равни права с българските граждани, при сключване на трудови договори и развитие на лична трудова инициатива.
Съгласно чл.32 от Закона за бежанците бежанец с предоставен статут има право да получи разрешение от Председателя на Агенцията за бежанците да се събере със семейството си на територията на Република България.

В § 8 от същия закон е дадено определение на понятието "член на семейство" съгласно, което "Членове на семейството са съпругът, съпругата и не навършилите пълнолетие деца, ако не са встъпили в брак. Права на членове на семейството имат и родителите на всеки от съпрузите, които на са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване или контузия и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца". Съгласно чл.19 от Закона за бежанците "Членовете на семейството, придружаващи бежанеца, на когото е открито производство за предоставяне на статут или на когото е предоставен статут на бежанец, имат неговите права и задължения".


Съгласно чл.25, т.2 от Закона за бежанците, чл.59, т.3 и чл.60 от Закона за българските документи за самоличност по време на производството за предоставяне на статут бежанците получават временна карта на бежанец, която се издава от органите на Министерство на вътрешните работи. Бежанците с предоставен статут получават карта на бежанец със срок на валидност до 3 години /чл.29, ал.1 от ЗБ и чл.59, т.4 и чл.60 от ЗБДС/, която се издава от органите на Министерство на вътрешните работи. Бежанците с предоставен статут също така имат право на удостоверение за пътуване зад граница на бежанец /чл.59, т.5 и чл.60 от ЗБДС/, което им позволява да излизат и влизат в Република България в рамките на срока на валидност при условията и по реда за българските граждани /чл.29, ал.2 от ЗБ/.
Съгласно чл.13, т.2 от Закона за българското гражданство лице с предоставен статут на бежанец, може да придобие българско гражданство, ако към датата на подаване на молбата за натурализация е пълнолетно; не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано; има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа; владее български език и е живяло в Република България не по-малко от 3 години.
Съгласно чл.34 от Закона за бежанците чужденец, на когото е предоставена хуманитарна закрила, има права и задължения не по-малко благоприятни от тези, предоставени на чужденците, постоянно пребиваващи на територията на Република България”.
Нуждата от интеграция на най- уязвимата част от бежанската общност наложи разработването на проект за изграждане на Център за интеграция на бежанци, като неговият първи етап - Център за интеграция на жени-бежанки, бе разкрит през 1997 г. с финансовата подкрепа на ВКБООН. Проблемите на жените - бежанки са специфични и са свързани с емоционалния стрес от раздяла с Родина и близки, с промяна на тяхната роля в семейството, с трудното адаптиране сред нова битова и културна среда.

Създаването на Центъра за интеграция на жени-бежанки имаше за цел:

1. Адаптация на бежанците чрез обучение по български език.

2. База за професионална квалификация и чиракуване на бежанците в професии, с които могат да се реализират успешно и да се издържат сами в страната.

3. База за развитие на малък самостоятелен бизнес в областта на услугите-шев, плетиво, фризьорство, козметика и др.

4. Развитие на творческите заложби на децата- бежанци.

5.Център за социални контакти на жените-бежанки и семействата им.

6.Психологическа помощ и подкрепа.


Интеграционният център се ползва от жени със статут на бежанци, като всички са включени в програмите за изучаване на български език и професионална квалификация.
Курсовете за изучаване на български език се провеждат отделно за деца и за възрастни. Продължителността им за деца е 10 месеца, а за възрастни обучението се извършва на два етапа. Първият етап е за получаване на познания за общуване на битово ниво - 400 часа, а вторият - придобиване на знания, необходими за продължаване на образованието в български висши учебни заведения - 600 часа. Излезе от печат и първият учебник за деца-бежанци, изучаващи български език, изготвен от авторски колектив, съставен от преподаватели при Центъра за интеграция на жени-бежанки.
В центъра се провеждат и професионални курсове по шев и дизайн на облеклото, фризьорство, козметика, електротехника, плетачество. Центърът за интеграция на жени-бежанки разполага и със социални клубове за деца и възрастни.
През 2000 г, след одобрен проект на Агенцията за бежанците, центърът беше финансиран от немска благотворителна фондация с посредничеството на ВКБООН. Средствата бяха предназначени за разширяване на оборудването на професионалните кабинети, обучение на бежанки и издаване на учебник по български език.
Една от важните задачи, включени в Националния план за действие, относно усвояване на достиженията на европейското право в областта на убежището е разработването от Агенцията за бежанците, съвместно с други държавни ведомства като Върховния Комисар на ООН за бежанците и неправителствени организации, на дългосрочна Програма за интеграция на бежанците със статут в Република България. В тази връзка, през м. октомври 2000 г. в София се проведе международна конференция на тема “Програма за интеграция на бежанците в Република България”, организирана и проведена от Агенцията за бежанците с финансовата подкрепа на Европейския съвет за бежанците и изгнаниците /ЕКРЕ/ и Върховния Комисар на ООН за бежанците /ВКБООН/. В изпълнение заключенията на конференцията в процес на сформиране е Национална работна група по интеграция на бежанците, която има за цел изработването на Дългосрочна програма за интеграция на бежанците в Република България. През месец май 2001 г., под патронажа на Министъра на труда и социалната политика на Република България и с финансовата и експертна помощ на Съвета на Европа, ще бъде проведена международна кръгла маса “Стратегия за жилищно настаняване на бежанците в Република България”, залегнала в “Дейности за развитие и укрепване на демокрацията и стабилността” /“Activities for the development and consolidation of democratic stability” / ADACS/.

  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница