Първа допълнителна информация Април/Май 2001 г

Визова политика

Съгласно Закона за чужденците в Република България, само дипломатическите и консулските представителства на Република България са оправомощени да издават визи. В момента 84 дипломатически и консулски представителства на Република България издават визи.

/Изм. – ДВ, бр. 14 от 200 г./

I модул на обучение – “Начална полицейска подготовка”

II модул на обучение – “Специализирана полицейска подготовка”, който включва обучение по местоназначение и практически стаж

III модул на обучение – обучение на водачи на служебни кучета и младши експерт – криминалисти

IV модул на обучение – чуждоезикова подготовка.
В учебните програми за начална полицейска подготовка се включват: Право на ЕС, Наказателно право, Наказателен процес, Полицейско право, Психология, Гранично полицейска подготовка, Полицейски спорт и Стрелкова подготовка. Успоредно с това е включено и повишаване на чуждоезиковата подготовка на личния състав.
Обособени са три области, които изискват непрекъснато обучение: - Обучение на операторите за всеки тип ново оборудване; Обучение на системни анализатори; Управленско обучение.
В рамките на туининг проект по програма ФАР 1999, който се изпълнява съвместно с Германия, до края на 2001 г. ще бъдат изработени нови планове за обучение и квалификация, в резултат на което на всички гранични служители ще бъдат предоставени теоретически и практически познания по стандартите и правилата на ЕС за граничен режим.
Към 31.03.2001 г. в Центъра са обучени общо 809 гранично-полицейски служители, от които:

- 698 сержанти в курсове за начална полицейска подготовка – продължителност на курса - 16 седмици;

- 51 офицери и сержанти в курсове за начална чуждоезикова подготовка – продължителност на курса - 5 месеца;

• 
  14 офицери и сержанти в курс по визи и визов режим;
  
• 
  18 офицери и сержанти в курс по проблемите на бежанците и убежището;
  
• 
  28 сержанти в курс за младши експерти – продължителност на курса - 11 седмици.
  

Към 31.03.2001 г. в Центъра работят 44 преподаватели, от които 36 офицери и 8 граждански лица.

В тази връзка особено значение за службата имат реализирането на проектите по Програма ФАР 2000 г., а именно:

- Модернизиране на оборудването на българо-турската граница;

- Укрепване на контрола на българската черноморска граница.

• 
  Модернизиране на автомобилите за патрулна дейност с цел отговаряне на изискванията на ЕС за контрол на външни граници. До края на м.април 2001 ще бъдат доставени 48 автомобила с висока проходимост “Ланд Ровер” по Проект BG 99 на Програмата ФАР. Повече от половината ще бъдат разпределени на българо-турската и черноморската граница с цел повишаване мобилността на граничните патрули за охрана на “зелена” и “синя” граница.
  

• 
  Внедряване на нови технически и електронни средства за контрол на сухоземната външна граница пак по този проект, а именно 25 бр. очила за нощно виждане и една термовизионна система.
  

• 
  Изграждане на съвременна система за комуникация с възможности за интегриране в системата на ЕС и окомплектоване на граничните наряди с надеждни мобилни и носими средства за радиовръзка.
  

1. Възстановяване на самостоятелно пристанищно съоръжение за База гранично-полицейски кораби (БГПК)-Бургас.

2. Създаване на нов модерен оперативен център за морския регион, ръководещ и контролиращ всички сили и средства, имащи отношение към охраната на черноморската граница (кораби, РЛС контролиращи надводната обстановка и сили за брегови контрол).
Изпълнено: За усилване на контрола е предоставена допълнително мобилна система за контрол и наблюдение “МУСОН”-1 бр.

Подменени са всички РЛС за контрол на надводната обстановка със съвременни такива (10 бр.).

На летищата Гранична полиция осъществява само охрана на стерилната зона.
Протича: Доизграждане на системата за контрол на надводната обстановка. В строеж са ПТВН-Дуранкулак и Созопол.
Предстои: Закупуване на един 210 т. кораб – втора употреба от ФРГ, след приключване на процедурата по договаряне на техническите аспекти на доставянето на кораба до пристанището на Р България.

Закупуване на два нови 30-60 т. кораба по Проект BG 2000 по Програмата ФАР.

Закупуване на плаваща база за ремонт и дислокация на гранично-полицейски кораби ( ГПК).

Изграждането на пост за техническо и визуално наблюдение (ПТВН)-Бургас.

1. Ежегодно на разменни начала се провеждат заседания на Централната смесена българо-гръцка гранична комисия /ЦСБГГК/, на които се разглеждат гранични инциденти и нарушения, както и въпроси по охраната и контрола на държавната граница;

2. Редовно се провеждат заседанията на смесените секторни гранични комисии (българо-гръцката граница е разделена на 4 сектора); активно работят граничните пълномощници.

3. Подписан е Протокол за сътрудничество и обмяна на информация в областта на оперативно-издирвателната дейност между представители на Регионалната полицейска дирекция – гр.Серес и РГС - Петрич.

4. Изпълнява се Програма за сътрудничество, подписана от представители на органите за охрана и контрол на границата на двете страни.

5. Поддържа се постоянна и ефективна връзка със съответните органи / зав. консулска служба, военно аташе, полицейско аташе/ от Посолството на Р Гърция в София.

В процес на преговори е уточняване текста на Споразумение с Р Гърция за изграждането на съвместни пунктове – центрове.
Необходимо е изясняване на дейностите на Междуведомствения съвет за ГКПП относно борбата с нелегалната миграция и незаконното наемане на работа във връзка с подобряване на средствата за контрол.
Междуведомственият съвет координира на национално ниво дейността на ведомствата, участващи в изпълнението на задължителния граничен контрол (граничен паспортен, митнически, медико-санитарен, ветеринарномедицински контрол и карантина, фитосанитарен контрол и карантина и контрол на транспортните средства). Основната цел е подобряване на ефективността на контрола и намаляване времето за граничен преход.
Междуведомственият съвет има следните основни задачи:

• 
  координира разработването на Програма за развитието на граничния контрол на Република България;
  

• 
  възлага разработването на проекти на нормативни актове в областта на граничния контрол;
  

• 
  при съставянето на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България Междуведомственият съвет разработва финансови разчети за необходимите средства за изграждане на нови гранични контролно-пропускателни пунктове или за разширяване, реконструкция и модернизация на съществуващите;
  

• 
  координира на национално равнище взаимодействието между службите, осъществяващи задължителен граничен контрол;
  

• 
  решава други въпроси, свързани със задължителния граничен контрол.
  

Съгласно ПМС № 70/1998 г., Решенията на Междуведомствения съвет са задължителни за специализираните служби на министерствата и ведомствата, осъществяващи задължителен граничен контрол.

Органите на Гранична полиция осъществяват задължителен граничен паспортно-визов контрол на всички лица, влизащи, излизащи или преминаващи транзитно през страната. В системата за граничен контрол се регистрират преминаванията на всички лица и превозни средства.

В Проектозакона ще бъдат дефинирани специфични термини и понятия, свързани с граничното управление и граничния контрол. По този начин ще бъдат създадени необходимите условия за прилагане на разпоредбите на шенгенското acquis.

Убежище

• 
  Агенцията за бежанците и нейните териториални поделения, т.е. транзитните, регистрационните или приемателните центрове;
  

• 
  компетентните органи на граничната полиция и на паспортно-визовите служби в териториалните поделения на МВР;
  

• 
  дипломатическите и консулските представителства на Република България.
  

Законът за бежанците регламентира два вида процедури за предоставяне на бежански статут – ускорено производство и производство по общия ред. В Закона са определени специализираните интервюиращи органи, които провеждат ускореното производство (чл. 49 ЗБ) в съответствие с изискванията на Лондонските резолюции от 1992 г. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗБ, компетентни органи, пред които чужденец може да заяви желание за предоставяне на статут на бежанец са органите на Гранична полиция, когато лицето заявява желанието си в граничната зона. Те имат правомощия да провеждат първоначалните интервюта с кандидатите за статут на бежанец, заявили своето желание на границата, на граничните пунктове или в непосредствена близост до тях.

• 
  да отмени решението на председателя на Агенцията за бежанците и да постанови решение по същество, например, че предоставя статут на бежанец (чл.68, ал.2 от Закон за бежанците във връзка с чл.42, ал.2 от Закона за административното производство);
  

• 
  да отмени решението поради допуснати процесуални нарушения или грешки и да го върне със задължителни указания за пререшаване от председателя на Агенцията за бежанците (виж чл.68, ал.3 от Закона за бежанците във връзка с чл.42, ал.1 от Закона за административното производство)
  

• 
  да отхвърли жалбата като несъстоятелна и потвърди решението на председателя на Агенцията за бежанците.
  

Съгласно чл.33, ал.1 и чл.34 от Закона за Върховния административен съд във връзка с чл.69 от Закон за бежанците, решението на 3-членния състав може да бъде обжалвано пред 5-членен състав на Върховния административен съд. Тази жалба няма суспензивен ефект върху решението на 3-членния състав. В практиката адвокатите на бежанците едновременно с тази жалба внасят и молба за спиране изпълнението на това решение до постановяването на решението на 5-членния състав, която обикновено се уважава. С решението си 5-членният състав може:

• 
  да отмени решението на 3-членния състав поради допуснати процесуални нарушения или грешки и да го върне за пререшаване;
  

• 
  да отхвърли жалбата и потвърди решението на 3-членния състав.
  

В Закона за бежанците са фиксирани срокове относно решенията по молбите за статут на бежанец, като максималният срок е 3 месеца. При постановяване на отказ за предоставяне на статут следват процедури по обжалване на решението на председателя Агенцията за бежанците пред Върховния административен съд (ВАС). Решенията на петчленния състав не подлежат на обжалване.

• 
  принципът за “неотблъскване”, който е отразен в Закона за бежанците (§10 и §11 от Допълнителните разпоредби), като е обвързан с чл. 33 от Женевската конвенция, чл.чл.3 и 5 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и чл. 3 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание ( 10.12.1984 г.), да бъде изведен и в чл.6, ал. 3 на Закона за бежанците. Чл. 3 и чл.5 от ЕКПЧ да намерят отражение и в Закона за чужденците, с оглед спазването на принципа на “неотблъскване”;
  
• 
  изменения на чл. 13 и чл. 14 от Закона за бежанците с оглед по-ясно разграничаване на изключващите и прекратяващите клаузи в съответствие с текстовете на Женевската конвенция от 1951 г., както и по явно неоснователните молби, в съответствие с Лондонската Резолюция от 1992;
  
• 
  промяна в срока и съдържанието на хуманитарната (субсидиарна) закрила с оглед взимането на трайни решения в дългосрочен план;
  
• 
  въвеждане на временна закрила при внезапно масово нахлуване на лица, търсещи убежище в резултат на въоръжени конфликти, граждански войни, природни бедствия и други, които не могат да бъдат разглеждани индивидуално;
  
• 
  промяна на инстанциите и сроковете за обжалване при ускореното производство. Предвижда се укрепване на административния капацитет на АБ, чрез създаване на специализирани органи към нея, с право на решения като първа инстанция по явно неоснователни молби. Като втора инстанция компетентният орган при ускореното производство ще бъде районният или окръжният съд. Предвижда се срокът за обжалване при ускорено производство да се промени от 24 часа на 3 работни дни, а срокът за вземане на решения от втора инстанция 14 дни (вместо 7 дни);
  
• 
  ясно определяне ролята, независимостта и квалификацията на органите, провеждащи и вземащи решения по ускореното производство (предвижда се полицейските органи да бъдат само насочващи, а вместо тях да се внедрят специализирани органи на Агенцията за бежанците);
  
• 
  въвеждане на принципа за закрила срещу преследване от недържавни агенти (non state agents);
  
• 
  Предприемане на мерки за усъвършенстване на други специални закони за осигуряване условия относно по-цялостното гарантиране на правата на уязвимите групи бежанци и лицата със специални нужди, регламентирани в Закона за бежанците (Агенцията за бежанците съвместно с ВКБООН и НПО).
  
• 
  опростяване на механизма за приемане и промяна на списъците за сигурни страни на произход и сигурни трети страни и особено за отпадане на сигурни страни.
  

- чл.7 т.11 от Закона за МВР предвижда изграждане на информационни фондове, управление на информационната дейност и определяне на реда за контрол над информацията; т. 12 - “Придобиване, анализиране и съхраняване на информация и представянето й в предвидените със закон случаи”.

- чл. 53, ал. 1 от Закона за бежанците регулира процеса на снемане на пръстови отпечатъци и доказване самоличността във връзка с чл. 7 т. 11 и 12 от закона за МВР: Чл.53.(1) Агенцията за бежанците има право да събира сведения и данни за бежанците и съвместно с органите на Министерство на вътрешните работи да снема идентифициращите личността им белези и други образци за сравнително изследване с оглед установяване на самоличността и изясняване на обстоятелствата, свързани с подаденото заявление.

(2) Източник на данните по предходната алинея могат да бъдат както самите лица, така и български или чуждестранни физически или юридически лица, или хуманитарни организации.

(3) Не се допуска да се събират сведения за лицето от официалните власти на държавата, от която то бяга.

- създаден е централен регистър за чужденци съгласно чл. 7 т.11 и 12 от Закона за МВР във връзка с прилагането на Закона за чужденците. Елемент от Централния регистър за чужденци е Централен регистър за бежанци. В Закона за регистрация е създаден централен граждански регистър, в който се регистрират постоянно пребиваващи чужденци и признати бежанци, с оглед създаване на нормални условия за реализиране на гражданските им права.

Налице са разпоредби в ЗБ (Параграф 5 от Допълнителните разпоредби във връзка с чл. 13 ал. 1 т. 9 от същия закон), регулиращи каналите за комуникации при трансфериране на лица търсещи убежище съгласно Дъблинската Конвенция.
Каква е точно политиката относно интеграцията на признатите бежанци?
Съгласно чл.25, т.3 и чл.48, ал.3 от Закона за бежанците по време на производството за предоставяне на статут бежанците имат право на подслон и могат да бъдат настанени в приемателен център, хотел или друго място за подслон за сметка на Агенцията за бежанците или за сметка на БЧК или друга неправителствена организация. Когато бежанецът разполага с достатъчно средства, може да му бъде разрешено да отседне за своя сметка на избран от него адрес.
Няма специални разпоредби относно правото на жилищно настаняване на бежанците със статут. Бежанците със статут, съгласно чл.28, ал.2 от Закона за бежанците имат право да придобиват недвижими имоти на територията на Република България при условията и по реда, предвидени за чужди граждани.

Правото на социални помощи на кандидатите за статут на бежанец е регламентирано с чл.25, т.4 от Закона за бежанците и е в съответствие с чл.23 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Социалното подпомагане по време на производството за предоставяне на статут на бежанец се осъществява от Агенцията за бежанците при условията и по реда за българските граждани. Съгласно чл.25, т.3 от Закона за бежанците по време на производството за предоставяне на статут бежанците получават месечна помощ за храна, при определянето на която е използван гарантирания минимален доход за Република България. В чл.26, ал.1 и 2 от същия закон са предвидени специални разпоредби, относно правото на социално подпомагане на малолетните и непълнолетните кандидати за статут на бежанец, които не са придружени от родителите си и на децата на многодетните самотни майки, които са в производство за предоставяне на статут на бежанец.

В § 8 от същия закон е дадено определение на понятието "член на семейство" съгласно, което "Членове на семейството са съпругът, съпругата и не навършилите пълнолетие деца, ако не са встъпили в брак. Права на членове на семейството имат и родителите на всеки от съпрузите, които на са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване или контузия и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца". Съгласно чл.19 от Закона за бежанците "Членовете на семейството, придружаващи бежанеца, на когото е открито производство за предоставяне на статут или на когото е предоставен статут на бежанец, имат неговите права и задължения".

Създаването на Центъра за интеграция на жени-бежанки имаше за цел:

1. Адаптация на бежанците чрез обучение по български език.

2. База за професионална квалификация и чиракуване на бежанците в професии, с които могат да се реализират успешно и да се издържат сами в страната.

3. База за развитие на малък самостоятелен бизнес в областта на услугите-шев, плетиво, фризьорство, козметика и др.

4. Развитие на творческите заложби на децата- бежанци.

5.Център за социални контакти на жените-бежанки и семействата им.

6.Психологическа помощ и подкрепа.