§ 50. Понятие за недействителност и видове
1. Правна уредба на недействителността на сделките
Пта сделка е ср-во за задовол на потребности, когато поражда П последици, т.е. когато е действителна. За това е необх волеизявлта за склто й да са извършени свободно, от дееспособни Л и при съблюдаване на повелитте правила на закона и на добрите нрави. Сделките, които не отговарят на някои от тези изисквания, са опорочени. Те са неправомерни или неморални П действия. Гто законодво определя кои недостатъци на сделките водят до тяхната недействит. Недействитта на сделките е санкция за това, че те по н/на на извършвто им или по съдържание нарушават повелит правила на закона или добрите нрави. Недостатъкът на сделката, който е признат като основание за недействит, е ЮятФ, който или осуетява настъпването на Пто й действие от самото начало, или открива възможност за заличаване на породените от сделката последици с обратна сила.
Г/П институт „Недействит на Пте сделки” урежда пороците на сдте, които са основание за недействит, реда за предявяване на недействитта, последиците от нея и от изпълнението на недействитте сделки, възможта за потвържд на някои от тях.
Общите разпоредби за недействитта на догте, които намират приложение към всички видове сделки, са чл. 26-35 ЗЗД. Освен тях други, спецни ПН за недействитта има както в ЗЗД - чл. 40, 94, 113, 135 и др., така и в други ГЗ, като напр. чл. 64, ал. 1, т. 1, ал. 2 СК за унищожаемост на осиновяването, чл. 96-98 СК за унищожаемост на брака, чл. 42-44 ЗН за недействит на завещто, разпор от ЗЗК и др. Някои от спецте ПН установяват допълнит, казуистично уредени основания за недействит. Трябва да се има предвид също, че някои от спецте ПН установяват отклонения от общите правила за недействитте сделки, така унищожто на брака има действие за в бъдеще, насилието при завещто е основание за унищожаемост и др.
ПтеН, които уреждат недействителността на сделките, са императивни.
В ГтоП, обща част се разглеждат само общите правила за недействит на сделките. Спецте Н, които се прилагат само към някои Г/Пи явления, се изучават в дисциплте по отделните клонове на ГтоП.
2. Родовото понятие недействителна сделка по ЗЗД
В ЗЗД гл. II, 2, б. „в”, чл. 26-35 във връзка с чл. 44 ЗЗД се съдържат ПН за родовата катег недействит сделки. Законодяг опред този вид сделки ч` 2 признака: от 1 стр, недостатъците на сделката, които се признават като основания за недействитст (чл. 26-33 ЗЗД), и от друга – ч` Пте последици, които настъпват вследствие на тези пороци. Когато се вникне във формулираните в посочените текстове основания, се установява, че законодателят изхожда от едно широко по съдърж понятие. Той включва в недействитте сделки и такива явл, които, поради недостатъци при извършто им, нямат белезите на сделка. Сп` чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са договори, при които липсва съгласие, а също и привидните сделки, за които е х-но, че страните извършват волеизявля, които не са насочени към пораждане на П последици, а само към създ на привидност, че такива са възникнали. Когато волеизявлта на стрте не съвпадат и липсва съгласие или когато с волеизявлта не се цели пораждане на П действие, всъщност липсва договор. Законодателят обаче предпочита да нарича тези П явления нищожни договори, за да е ясно, че те не пораждат желаните от страните П последици.
Ч` изрично изброените основания в чл. 26-33 ЗЗД законодателят ограничава родовото понятие недействителност. В него се включват само такива сделки, при които има порок на волеизявлто или недостатък от изрично изброените в посочените текстове. В литта без убедителна аргументация в родовото понятие недействит сделка се включват волеизявления, които не страдат от пороци. Приликата им с недействитте сделки по ЗЗД е, че временно или окончателно не пораждат П последици. Освен по предпостте за недействитта, висящата и относитта недействит се различават същно от недействитта по чл. 26-35 ЗЗД по Пте си последици и по соцте функции, които изпълняват. Сп` нас по-издържано от теоретич гл.т. е тези особени П явления да се разграничават от недействитта на сделките, а не да се включват в 1 родова катег. Ако като решаващ белег за изграждане на едно общо понятие недействитст се възприеме единствено непораждането на П последици от волеизявлто, в това понятие би трябвало да се включат и всички незавършени сделки, продажбите на чужди вещи, които не пораждат вещно/П последици. Такова широко понятие сп` нас не е полезно нито за теорията, нито за практиката.
Вторият х-рен белег за недействитте сделки е, че те или не пораждат П последици още от сключването си и не могат да се превърнат в действителни сделки, или Пте последици, които те пораждат, могат да бъдат заличени с обратна сила.
3. Видове недействителност на правните сделки
3.1. Нищожни сделки
Този вид недействит сделки страдат от най-тежките пороци. Те са уредени в чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД. В тази разпоредба са предвидени противорто и заобикто на закона, противорто на добрите нрави, договорите в` неоткрити наследства, началната невъзможст на предмета на сдта, липсата на съгласие, форма, основание и привидните догри. Освен общо формулираните основания за нищожност в спецни ПН също се уреждат сделки или отделни уговорки от тяхното съдърж като нищожни, като напр. чл. 40 ЗЗД, чл. 73, ал. 3 СК и др. При тълкуване и прилагане на тези разпор трябва да се има предвид и непрецизността на законодто при използване на термина недействит сделки. Той се употреб и за означ на родовата катег опорочени сделки без оглед на вида, напр. заглавието над чл. 26 ЗЗД, чл. 26, ал. 4 in fine ЗЗД, но и като синоним на нищожна сделка или уговорка в нея, като напр. в чл. 38, ал. 2, 94, 113, 361, ал. 2 ЗЗД и др. Точният смисъл на термина може да се определи само като се има предвид контекстът, в който е употребен.
Нищожните сделки не пораждат Пте последици, които стрте целят с тях. Още от момента на склто си сделката е лишена от желаното от стрте П действие, поради което този вид недействителност се нарича още начална нищожност.
Всеки П субект може да се позове на нищожта на сделката. Съдът при висящ процес следва служебно да следи за нищожта и да я обяви независимо от волята на страните.
Нищожните сделки по правило не могат да се заздравят, т.е. ч` отстраняване на порока да се превърнат в действителни. Това само по изключение е допустимо, ако е възможно да се поправи недостатъкът на формата, като напр. се заверят нотарно подписите на страните в частния писмен документ, ако законът предписва такава форма като условие за действителност.
Порокът на нищожната сделка към момента на склто и не отпада с последващо изменение на закона, напр. облекчаване на изискванията за форма на сделката. Действитта на последната се преценява сп` закона, който е бил в сила по време на склто й. Но законодателят може да придаде обратна сила на разпоредби на новия ГЗ с цел да санира сключени преди влизането му в сила нищожни сделки. Такива са примерите с т.нар. валидизационни закони, издадени в периода 1885-1947г., за да се признаят с обратна сила за действителни нищожни поради липса на форма продажби на вещни П в` недвижими имоти.
Стрте по нищожта сделка могат да породят желаните от тях П последици, само ако я сключат наново без допусте пороци.
Непораждто на Пте последици от нищожната сделка не зависи от предваритто установяване на порока по съдебен ред. При спор м` стрте съдът следва да бъде сезиран с отрицат установителен иск, тъй като целта е да се установи, че П последици не са били породени.
Нищожта може да бъде пълна или частична в завис от това дали порокът засяга цялата сд. или само отделни части от нея
3.2. Унищожаеми сделки
Това са недействитте сделки, които страдат от пороци на волеизявлто, уредени в чл. 27-33 ЗЗД. Основанията за унищожст са недееспст или несъблюд на правилата за извършване на сделки от законните представители на недееспте или ограничено дееспособни ФЛ, грешка, измама, заплашване, неспособност да се разбира значто на действията от дееспособни Л и крайна нужда. Основанията не са уредени изчерпателно в чл. 27-33 ЗЗД, защото има и други разпор, които уреждат основания за унищожст на сделките, като напр. чл. 43, б. „б”, ал. 2 ЗН, който сочи насилието и грешката в мотива като основание за унищожст на завещто, и защото законодателят може да предвижда с нови разпоредби такива основания.
Унищожта сделка поражда П последици от момента на склто й или в по-късен момент, ако е склна под срок. Вследствие на порока в полза на стрта, чието волеизявление е опорочено, се поражда потестативно П по съдебен ред да предизвика с обратна сила отпадане на Пте последици на сделката. От волята на носителя на това П зависи дали ще го упражни и по този н/н ще заличи Пто действие на сделката. След упражняване на потестатто П и унищожаване на сделката със съдебно решение Пто й състояние е същото както при нищожната сделка - счита се, че сделката не е породила П последици. Законодателят установява срок за упражняване на потестатто П в чл. 32, ал. 2 ЗЗД.
Унищожаемите сделки могат да се заздравят ч` потвърждаване по реда на чл. 35 ЗЗД и едва тогава сделката окончателно се стабилизира, тъй като отпада възможността за унищожаването й.
Унищожта също може да бъде пълна или частична в завист от това, дали порокът засяга изцяло сделката или само отделни уговорки в нея.
3.3. Недействитте сделки могат да се квалифиц и в завис от конкрте основания за нищожност и унищожаемост. Такова деление обаче при действащата П уредба, която с чл. 34 ЗЗД не отдава П значение на основанието при последиците от изпълнение на недействит сделка, има ограничено знач главно при обосноваване на конкретната причина за недействитст.
Следваща възможна класификация е в завис от това, дали основанието за недействит е предвидено в обществен интерес или само в интерес на опред страна по сделката. Пта уредба на унищожте сделки, сп` която само в полза на опред П субект възниква Пто за унищожаване и тази страна може да се откаже от него и да потвърди сделката, дава основание за извода, че законодят урежда унищожта само в интерес на опред П субекти. Правилността на този възглед може де бъде оспорена при пороците измама, заплашване и неспособност да се разбира значто на поведто (чл. 31 ЗЗД) При тези недостатъци на сделките се засягат и общесвени интереси, а в случая на чл. 31 ЗЗД изобщо липсва разумно волеизявл, което е съществен елемент на сделката. Тези аргументи следва да послужат като повод за преосмисляне на Пта уредба на недействитта.
4. Частична недействителност
В т-ята се приема, че когато порокът, признат като основание за недействитст, засяга целия фактич състав, недействитта е пълна. Опорочто само на част от този фактич състав се окачествява като частична надействитст. Тези твърдения се нуждаят от прецизиране. Сп` нас за пълната недействит не е съществено целият фактич състав на сделката да е опорочен. Достатъчно е един ЮФ от фактич състав да е недействитн, за да е недействитн и целият фактич състав, защото всички ЮФ само заедно пораждат П действие. Ако админят акт от смеся Г/П фактич състав е нищожен, няма да се породи Пто действие на състава. Проблемът за частичта недействит се поставя главно, когато отделни части от съдържто на волеизявта, т.е. на тези ЮФ, които определят съдържто на Пте последици на сделката, са опорочени. Отделни уговорки в договора могат да противоречат на зак или на добрите нрави, да липсва форма за тях, да са вклни поради грешка, измама, заплашване. При липса на волеизявле или съгласие, при несъблюд на формата за сделката, при липса на основание или предмет, при недееспособност или състояние на невменяемост при склне на сдта и при крайна нужда порокът засяга изцяло сделката и недействитта е пълна.
Уместно проф. Таджер разшир кръга на случаите, при които се поставя ?т за частичта недействитст като освен единичните сделки той обсъжда и случаи на взаимно свързани по волята на стрте сделки - сложни сделки, напр. при продажба на изплащане купувачът учредява ипотека в` свой имот за обезпечаване на задължто си, при договор за адвокатска защита се дава и пълномощно от клиента и др. В тези случаи ?т е, ако 1 от сделките е недействит дали това се отразява на дрта, свързана с нея.
При частичта недействит се поставя ?т дали порокът остава ограничен само до частта от съдържто на сделката, която може да се отстрани и да се запази останалата част от нея, или той е основание за недействит на цялата сделка. Няма съмнение, че от рационална гл.т. стремежът тр да бъде към локализиране на последиците от порока, към запазване на това действие на сделката, което не е засегнато от порока. Щом като недействитта е тежка санкция, тя тр да се отмери така, че да съответства на порока. Законодят дава примери в това отнош като с изрични ПН установява недействитст само за части от опред сделки, напр. чл. 94, 113, 361, ал. 1 ЗЗД. Разширто на недействитта за цялата сделка не води до полезен соц ефект. Проблемът при частичта недействит е обаче в това, че не винаги е възможно да се запазят, макар и частично, Пте последици на сделката. Две задължит предпост обуславят такава възможност. Едната е обективна. За да има практич знач отстранто на недействитте части, това, което остава, тр да представлява последици на допустима от закона сделка или по-ограничени П последици на същата сделка, или последици на друга действит сделка. Когато частичта недействитт засяга несъщественото съдържание на сделката, последната може да запази Пте си последици без тези, които са резултат на недействитте части.
Когато частичта недействит засяга съществени части от съдържто на сделката, няма да могат да се породят Пте последици на същата сделка. В тези случаи сделката ще може да породи П последици, само ако включва в съдържто си друга действит сделка. Това ще бъдат случаи на конверсия на Пта сделка, на превръщането и в друга.
Втората предпост за запазване на последиците на частично недействит сделка е субективна. Всяка сделка е волеви акт и нейните последици могат да настъпят, само ако субектите, които я извършват, желаят това. На стрте по сделката не могат да се налагат такива П последици, които те не са имали предвид при склто й. Ч` тълкуване на предполагаемата воля на стрте би могло да се установи дали те биха желали по-ограничения или различния П ефект, щом като не могат да породят пряко желаните от тях П последици. Само когато няма съмнение в положитя отговор на този ?, би било оправдано да се запазват отчасти Пте последици на освободената от недействитте части сделка.
Законодателят не урежда отделно основанията за частична недействит на сделките. Щом като тя се отличава от пълната недействит главно в колично отнош, логично е да се приеме, че основанията за нищожност и унищожст намират приложие и при нея. В чл. 26, ал. посл. ЗЗД изрично се споменава само за нищожност на отделни части на сделката, но при логичто тълк на тази разпор се налага изводът, че основания за унищожст също могат да засягат отделни части и няма разумни съображя частичта недействит да се ограничава само при нищожността. Някои от основанията за недействит във всички случаи водят до пълна недействит, поради което са неприложими при частичната. Такива са липсата на волеизявление или съгласие, на предмет, форма и основание, недееспст, чл. 31 ЗЗД и крайната нужда.
Чл. 26, ал. посл. от ЗЗД урежда общо в кои случаи частичта недействит не води до пълна недействит на сдта. Преди изменто на ЗЗД (ДВ,бр.12/1993) в нея бяха предвидени 3 гр. хипотези, при които сдта без недействитте и части се запазва. Поради това, че при настъпилите изменения в икката Дта не следва с индивид властнич актове да определя отделни части от съдържто на сделките, от чл. 26, ал. 4 ЗЗД отпадна случаят, когато недействитте части са заместени по По от разпор на ДнО.
Сп` чл. 26, ал. 4 ЗЗД „нищожнта на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелит правила на закона”. Това Нно решение се отнася за тези случаи на частична недействит, при които части от сделката противоречат или заобик императ ПН. За останалите възможни основания за частична недействит това правило е неприлож. Редакцията на цит-ната част от разпорта е неточна и непълна. Заместване по П на клаузи на сделката с императ предписания противоречи на същността на сделката като волеви акт, при който стрте опред дали ще склат сделката и при какви условия. Вместо заместване по П следва да се разкрие предполагта воля на стрте към момента на склне на сделката и да се установи дали те биха я сключили при условията, предвидени в императта Н. Само когато със сигурност може да се предполага, че те биха направили това, защото държат сделката да породи П последици, макар и при разл условия, сделката може да се запази. Досега на този недостатък на чл. 26, ал. 4 ЗЗД не е обръщано внимание в учта литра. Пример за частична недействителност е уговорен срок в договор за наем, по-дълъг от определените в чл. 229, ал. 1 и 2 ЗЗД.
Второто Нно решение в чл. 26, ал. 4 ЗЗД е „когато може да се предположи, че сделката би била склна и без недействитте и части”. Тази разпор може да се приложи за всички останали възможни основания за частична недействит: противоречие на добрите нрави, форма само за опредна клауза напр. за лихва при договор за заем, грешка, измама, заплашване, привидност само при опред клаузи на сделката. Макар да не се изтъква изрично от разпорта, при логичто й тълк следва, че сделката без недействитте и части трябва да е годна да породи П действие. Това ще бъде възможно или ако недействитте части се отнасят към несъществто съдърж на сделката, или, макар да са опорочени съществени части от съдържто, останалата част от сделката може да се превърне в друга близка по П последици сделка. В последния случай от тълкто на предполагта воля на стрте тр. да е сигурно, че те биха желали Пте последици на тази сделка. В противоречие с така изяснения смисъл на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е разпорта на чл. 226, ал. 3, предложение посл. ЗЗД, сп` която невъзможнта на условията или тежестта при дарението водят до неговата нищожност, т.е. нищожност на несъщестени клаузи в догра причиняват нищожност на целия дог. Систематичто тълк на посочената разпор във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД налага тази разпор да се схваща в смисъл, че дарението ще бъде нищожно само в тези случаи, когато догрът не би бил сключен от дарителя, ако той знаеше, че условията или тежестта са невъзможни.
Критерият на чл. 26, ал. 4, предложение 2ро ЗЗД следва да намери приложение и спрямо сложни сделки, които представл житейско единство. Когато купувачът по продажба на изплащане е учредил ипотека за обезпечение на вземането на продавача, нищожта на продажбата ще води до нищожност и на ипотечния дог. Но недействитта на последния ще бъде причина за нищожност на продажбата, ако продавачът не би продал вещта си на изплащане, ако знаеше, че вземането му не би било обезпечено.
При съставните сделки недействитта на волеизявлто на един от Пте субекти, които участват на едната страна, не опорочава волеизявлта на другите участници. Ако от тримата съсобственици, които упълномощават един адвокат да ги представлява по предявен с` тях иск, волеизявлто на единия е нищожно или унищожаемо, сделката, която извършват дрте двама е действит. Друг е случаят, когато едната страна по сделката се състои от две или повече Л, всяко от които тр. да извърши волеизявле, за да се сключи сделката. Напр. всички участници в колегиалния представителен орган на ЮтоЛ трябва да изявят воля за склне на сделка от негово име. Липсата на едно волеизявление ще бъде основание за недействит на сделката.
В редица случаи законодят в спецни ПН изрично ограничава нищожта само до опред уговорки в сделката, която остава действитна в останалата си част. Такива са чл. 38, ал. 2, 94, 113, 152, 192, ал. 2, 193, ал. 3, 206, ал. 3, 311, ал. 4, 361, ал. 2 ЗЗД.
5. Отграничения
А. Недействитте сделки следва да се отличават от недействитте П актове по дрте П отрасли, за които има разл П уредба. За недействитте админ актове правилата се съдържат в админто законодво, за съдте решения - в ГПК, за недействитте патенти - в ЗП и др. Както от теоретич, така и от практич гл.т. значит интерес представл отчитането на съществте различия в Пя режим на недействитта на разлте П актове. Така напр. докато в ГтоП всяко противор на имперна ПН води до нищожност на сделката, нищожте публично/П актове са последица от сравнит малко на бр най-тежки нарушения на повелитни ПН при издаването им.
Б. Недействитте сделки се различават от незавършените фактически състави на сделки. При тях Пте последици не се пораждат, защото не са осъщни един или повече от ЮтеФ, които само заедно пораждат П действие. Незавърште фактически състави не са неправомерни или неморални П действия, поради което не следва да се третират като недействит. За разлика от нищожните сделки те могат да породят П последици, когато се осъществят липсващите ЮФ.
Не приемаме твърдто на проф. Таджер, че законодят приравнявал някои незавърш фактич състави по чл. 26, ал. 2 ЗЗД на нищожни сделки. Сп` тази разпор нищожни са догте, при които липсва предмет при склто им, съгласие, форма и основание. Сп` нас предметът не е отделен ЮФ на сдта. Той се включва в съдържто на волеизявто, поради което началната невъзможност на предмета опорочава волеизявлто, защото с него се преследва една неосъществима цел. За невъзможто не може да се поема П задълж - това е принцип с многовек приложение в Пто. Следоват началната невъзможност на предмета не се отнася към незавърште фактич състави. Същото следва да се приеме и за основанието. То не е отделен ЮФ, то се извежда от съдържто на Пте последици на сделката, а при безвъзмездните сделки - от общия момент в мотивите на всички сделки от даден вид.
Съгласието и формата безспорно са елементи от фактическия състав на сделката, но сп` нас законодателят не е възприел в чл. 26, ал. 2 ЗЗД случаи, когато има незавършени фактически състави. Идеята е била да се санкционират завършени сделки, при които липсва съгласие или форма. Ако се приеме обратното, ще излезе, че когато има предложение, но то не е прието, сделката е нищожна, защото липсва съгласие. Целта на законодля не е да обяви за нищожни сделки, които са незавършени, но могат да се извършат докрай и да породят П последици. Санкцията следва да се отнася само за такива сделки, които по волята на стрте са осъщни докрай, но без да се спазят законните изисквания за покриване на двете волеизявля или за формата. Напр. извършени са две волеизявления, но едното е било направено от малолетен, при насилие, на шега и др., поради което не е действително; сделката е сключена с частен писмен акт вместо с нотариален акт; когато стрте по продажба на недвижим имот постигнат съгласие по съдържто й, но нотариален акт не е издаден, защото стрте вадят необхте документи за оформяне на сделката - това е незавършен фактически състав, но не може да се приеме, че сделката е нищожна.
Изводът сп` нас е, че и в хипотезите на чл. 26, ал. 2 ЗЗД трябва ясно да се разграничават незавърште фактич състави от нищожните сделки. Практическият интерес от това разграничие е, че ако квалифицираме незавършта сделка като нищожна, отнемаме възможността за нейното довършване. Освен това, ако Пте задълж предварит са изпълнени, не следва да се бърза с връщане на даденото, когато има изгледи фактическият състав да се завърши.
В. Сходство с незавърште фактически състави на сделки има при т.нар. висяща недействит. Под това наимен се обединват редица същно различаващи се 1 от друг случаи, уредени в спецни Н в разл ГЗи като напр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, чл. 22, ал. 2, 3, 4 СК, чл. 76 ЗН и др. При тези случаи сделката първонач не поражда П последици, защото не са спазени допълнит изисквания, които законът предвижда - от чуждо име е сключена сделка без надлежна представит власт, 1ят съпруг е извършил действие на разпореждане с имущно П от съпружта общност, въпреки че сп` чл. 22, ал. 2 СК сделката тр. да се извърши от 2та съпрузи. Въпреки че сделките в тези случаи не са съобразени с опред законни изисквания, в спецте разпор се предвижда възможност те да породят П последици при осъщне на допълнитни ЮФ. По чл. 42, ал. 2 ЗЗД сделката, сключена от мним представител, може post factum да бъде потвърдена от мнимо представлявания и тогава тя поражда действие за него. Разпореждто с недвижима вещ от съпружта имущна общност от единия съпруг поражда действие и за другия, ако в 6-мес. срок от узнаването той не го оспори по исков ред.
При т.нар. висяща недействит, за да породи действие ЮФ, към него трябва да се прибави и друг ЮФ. Не настъпи ли този факт, сделката си остава окончат лишена от последици. Състоянието на сделката е висящо, докато не се знае дали допълнит факт ще се осъществи.
Г. От недействитте сделки тр да се отличава т. нар. относителна недействит. Ч` тази П катег се обединяват разл случаи, уредени в спец ПН от матерто и процесто Г законодво като чл. 135 ЗЗД, чл. 346, 347 ГПК и др. Тъй като случаите, които се отнасят към относитта недействит се различават същно 1 от др, за тях няма и трудно биха могли да се създадат общи правила.
При относитта недействит сделките са действит, защото не съдържат някои от пороците по чл. 26-33 ЗЗД. Поради това те пораждат П последици м` страните и спрямо трети Л. Техните П последици не могат да се противопост само на опред трети Л, защото засягат по неблагопр н/н техни имущни интереси. По чл. 135 ЗЗД и чл. 346 ГПК тези трети Л са кредитори на стрта по сделката, която прехвърля ч` нея свои имущни П и по този н/н намал изгледите за удовлетвто им. В едни случаи относитта недействит настъпва по По (eo ipso) при предпоставките, предвидени в спецта Н. Така по силата на чл. 346 ГПК сделките за прехвърляне на Па в` запорирани движ вещи, запорирани вземания или възбранени недвиж имоти, извършени от длъжника по изпълнитто дело, не могат да се противопост на взискателя по изпълнението и на присъединилите се кредитори. Тази П последица настъпва, за да не се осуети или затрудни принудитто изпълнение, което ч` запора или възбраната се насочва в` вещите и вземанията, в` които те са наложени.
При отменителния иск (Павлов иск, action Pauliana) по чл. 135 ЗЗД относитта недействит настъпва като последица от съдто решение, с което се уважава предявен от кредитора конститутивен иск. Спецте предпоставки са кредиторът да е увреден ч` сделката, длъжникът при извършвто й да е знаел това, а ако я е сключил преди възникване на вземането на кредитора, тя да е била преназначена от страните по нея да увреди кредитора. При възмездните сделки се изисква и насрещната страна да знае за увреждането на кредитора към момента на склто.
Благопрта последица за кредитора от относитта недействит на сделката е, че спрямо него длъжникът му се смята за носител на прехвърто П, вследствие на което той може да се удовлетвори от него. Приобретателят по сдта не се смята за притежател на СтоП спрямо кредитора, поради което той може да развали сдта, за да се освободи от облигацта връзка с насрещната стр.
В някои случаи длъжникът може да осуети относитта недействит, ако изпълни задължто си, или по чл. 135 ЗЗД ако придобие други имущни П, от които кредиторът може да се удовлетвори.
Относитта недействит не е санкция за неправомерно или неморално повед, а П ср-во за защита на интересите на опред П субекти. Отделните хипотези на относит недействит се изуч подробно в дрте дисц на ГтоП в съответствие със систематичта им връзка с опредни ГП/О, напр. чл. 135 ЗЗД в облигацто П, чл. 346 ГПК в Гя процес и т. н.
Д. Недействитта на сделките се различава от развалянето на договорите, макар Пте им последици да си приличат. Пто да се иска разваляне на договор (чл. 87-88 ЗЗД) възниква при сключена действит сделка, която не страда от пороците по чл. 26-33 ЗЗД и поради това е породила ГоП/О. ЮятФ, който поражда Пто да се иска разваляне, се осъществява след валидното склне на сделката, той се състои в неизпълнение или в неточно изпълнение на Пи задълж по договора. Развалянето на дог е санкция за виновно неизпълнение на По задълж или последица на обективна невъзможност за изпълнение. Пто действие на развалянето прилича на унищожто на сделка, тъй като се състои в отпадане на Пте последици на договора с обратна сила, ако изрично не е постановено прекратто им само за в бъдеще.
Е. Недействитте сделки следва да се отличават от сделките, които не пораждат вещен ефект, поради това, че праводателят не притежава прехвърляното П. Сп` практиката на ВКС продажбата на чужда вещ не е недействит сделка. В този смисъл са р. 1172 на I г. о., Сб. 86, 1985, р. 1174 на I г. о., Сб. 87,1985 г. и др. Такава продажба поражда облигац отнош м` стрте по нея. Сп` р. 203/96 г., II г. о., Сб. 63,1996 дарението на чужд имот не е нищожно и не подлежи на унищож. Но дарение с предмет бъдещо имущество е нищожно съгласно чл. 226, ал. 2 ЗЗД.
От недействитте сделки по ЗЗД се отлич актовете на разпореждане по чл. 76 ЗН. От непораждащи вещен ефект сделки, те могат да се превърнат в действит, ако вещта се падне в дял на разпоредилия се с нея сънаследник, в този смисъл е тълк. реш № 72 на ОСГК на ВС, Сб. 27, 1986.
Ж. Недействитта се отлич и от отмяната на Пте сделки. Отмяната на дарението по чл. 227 ЗЗД е мн близка до развалто на догра, тъй като потестатто П за отмяна възниква вследствие на последващо виновно и неправом повед на дарения. При някои дог като дог в полза на трето Л - чл. 22, ал. 1 ЗЗД, дог за поръчка - чл. 287 ЗЗД, и при едностр сделки, напр. упълномощ - чл. 41, ал. 1 ЗЗД, завещание - чл. 38 ЗН, изрично се предвижда в закона възможност за отмяна с последващо едностранно волеизявление. То се извършва не поради порок на сделката, а поради нежеланието на страната да се пораждат в бъдеще опред П последици. В тези случаи законодят признава потестатто П на субекта да осуети настъпването на опред последици на сделката напр. при отмяна на завещто, или на уговорка в полза на трето Л или да прекрати породто П/О.
З. Недействитте сделки се различ и от сделките, сключени под условие. При тях по волята на стрте по сделката нейното действие, изменението на Пте й последици или прекратто й се поставя в зависимост от бъдещо несигурно събитие. Сделката не е недействителна дори да не породи Пте си последици или ако те се заличат с обратна сила.
6. Функции на недействителността
Чрез санкцията на недействитта се защитават установените в нашата страна Пен ред и морално-етични правила и пр-пи. Това са тези соц фактори, които в най-гол степен осигуряват задоволто на потребнте на Лта, сигурнта и хармонията в общвото. Ч` двата вида недействит, при които има разлика в последиците от порока на сделката, в закона се създава диференциран режим, при който санкционните последици се съобразяват с тежестта на нарушенията.
Строгата санкция на недействитта при нарушение на закона и добрите нрави въздейства превантивно и възпитатно в` участниците в Гя оборот. Те могат да задоволят своите потребности, само ако познават добре и съблюдават точно императте ПН, които определят реда за сключване и съдържто на сделките.
Ч` недействитта се защитават и интересите на участниците в Гя оборот. Когато те са изявили воля, която не е формирана съзнателно, разумно или при свободен избор на съдържто на волеизявлто, за тях възниква възможност да предизвикат заличаване на Пто действие на сделката, за да се избегне увреждане на техните интереси.
Институтът на недействитта се използва от законодля, за да се насочва поведто на участниците в Г/Пя живот съобразно с променящите се соц-ик условия. В минто се ограничаваше самостоятта на субектите, участващи в стопя живот. Либерализто на икките отнош има за своя логична последица и отпадане на някои от основанията за недействителност на сделките, напр. излизането извън предмета на д/ст на стопте ЮЛ, противоречието на плана не са вече основание за нищожност на сделките.
От др стр, спецификата на настоящия преходен п-д в развто на нашето общ-во, белязан от процес на приватиз на Дна и общка соб-ст, налага да се въведат и някои ограничения с имперни Н с цел да се избегнат злоупотреби. Това е причината за въвеждане на допълнит основания за нищожност със ЗПСК. Целите, които нашето общество си поставя в икта, полта и култ област, изискват ограничитте ПН и свързта с тях недействит на сдте да се използ само когато сериозни прич обосноват това.
Сподели с приятели: |