§ 50. Понятие за недействителност и видове

П^та сделка е ср-во за задовол на пот­ребности, когато поражда П последици, т.е. кога­то е действителна. За това е необх волеизявл^та за скл^то й да са извършени свободно, от деес­пособни Л и при съблюдаване на повелит^те прави­ла на закона и на добрите нрави. Сделките, които не от­говарят на някои от тези изисквания, са опорочени. Те са неправомерни или неморални П действия. Г^то законод^во определя кои недостатъци на сделките водят до тяхната недействит. Недейс­твит^та на сделките е санкция за това, че те по н/на на извършв^то им или по съдържание наруша­ват повелит правила на закона или добрите нрави. Недостатъкът на сделката, който е признат като осно­вание за недействит, е Ю^ятФ, кой­то или осуетява настъпването на П^то й действие от самото начало, или открива възможност за заличава­не на породените от сделката последици с обратна сила.

Г/П институт „Недействит на П^те сделки” урежда пороците на сд^те, кои­то са основание за недействит, реда за предявя­ване на недействит^та, последиците от нея и от изпълнението на недействит^те сделки, възмож^та за потвържд на някои от тях.

Общите разпоредби за недействит^та на дог^те, които намират приложение към всички ви­дове сделки, са чл. 26-35 ЗЗД. Освен тях други, спец^ни ПН за недействит^та има както в ЗЗД - чл. 40, 94, 113, 135 и др., така и в други ГЗ, като напр. чл. 64, ал. 1, т. 1, ал. 2 СК за унищожаемост на осиновяването, чл. 96-98 СК за унищожаемост на бра­ка, чл. 42-44 ЗН за недействит на завещ^то, разпор от ЗЗК и др. Някои от спец^те ПН установяват допълнит, казуистично уредени основания за недействит. Трябва да се има пред­вид също, че някои от спец^те ПН уста­новяват отклонения от общите правила за недействи­т^те сделки, така унищож^то на брака има дейс­твие за в бъдеще, насилието при завещ^то е основа­ние за унищожаемост и др.

П^теН, които уреждат недействителност­та на сделките, са императивни.

В Г^тоП, обща част се разглеждат само общите правила за недействит на сделките. Спе­ц^те Н, които се прилагат само към някои Г/П^и явления, се изучават в дисципл^те по отделните клонове на Г^тоП.
2. Родовото понятие недействителна сделка по ЗЗД

В ЗЗД гл. II, 2, б. „в”, чл. 26-35 във връзка с чл. 44 ЗЗД се съдържат ПН за родовата катег недейст­вит сделки. Законод^яг опред този вид сдел­ки ч` 2 признака: от 1 стр, недостатъците на сделката, които се признават като основания за не­действит<sup>ст</sup> (чл. 26-33 ЗЗД), и от друга – ч` П^те последици, които настъпват вследствие на тези по­роци. Когато се вникне във формулираните в посочените текстове основания, се установява, че законодателят изхожда от едно широко по съдърж понятие. Той включва в недействит^те сделки и такива явл, които, поради недостатъци при извърш^то им, ня­мат белезите на сделка. Сп` чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са договори, при които липсва съгласие, а също и при­видните сделки, за които е х-но, че страните из­вършват волеизявл^я, които не са насочени към пораждане на П последици, а само към създ на привидност, че такива са възникнали. Когато волеизявл^та на стр^те не съвпадат и липсва съгласие или ко­гато с волеизявл^та не се цели пораждане на П действие, всъщност липсва договор. Законодателят оба­че предпочита да нарича тези П явления нищожни договори, за да е ясно, че те не пораждат желаните от страните П последици.

Ч` изрично изброените основания в чл. 26-33 ЗЗД за­конодателят ограничава родовото понятие недействи­телност. В него се включват само такива сделки, при ко­ито има порок на волеизявл<sup>то</sup> или недостатък от изрично изброените в посочените текстове. В лит<sup>та</sup> без убедителна аргументация в родовото поня­тие недействит сделка се включват волеизявления, които не страдат от пороци. Приликата им с недейст­вит<sup>те</sup> сделки по ЗЗД е, че временно или окончателно не пораждат П последици. Освен по предпост<sup>те</sup> за недействит<sup>та</sup>, висящата и относит<sup>та</sup> недействит се различават същ<sup>но</sup> от не­действит<sup>та</sup> по чл. 26-35 ЗЗД по П<sup>те</sup> си пос­ледици и по соц<sup>те</sup> функции, които изпълняват. Сп` нас по-издържано от теоретич гл.т. е тези особени П явления да се разграничават от не­действит^та на сделките, а не да се включват в 1 родова катег. Ако като решаващ белег за изграждане на едно общо понятие недействит^ст се въз­приеме единствено непораждането на П последици от волеизявл^то, в това понятие би трябвало да се включат и всички незавършени сделки, продажбите на чужди вещи, които не пораждат вещно/П последици. Такова широко понятие сп` нас не е полезно нито за теорията, нито за практиката.

Вторият х-рен белег за недействит^те сдел­ки е, че те или не пораждат П последици още от сключването си и не могат да се превърнат в действи­телни сделки, или П^те последици, които те пораждат, могат да бъдат заличени с обратна сила.

Този вид недействит сделки страдат от най-тежките пороци. Те са уредени в чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД. В тази разпоредба са предвидени противор^то и заобик^то на закона, противор^то на добрите нрави, дого­ворите в` неоткрити наследства, началната невъзмож^ст на предмета на сд^та, липсата на съгласие, форма, основание и привидните дог^ри. Освен общо формулираните основания за нищожност в спец^ни ПН също се уреждат сделки или отделни уговорки от тяхното съдърж като нищожни, като напр. чл. 40 ЗЗД, чл. 73, ал. 3 СК и др. При тълкуване и прилагане на тези разпор трябва да се има предвид и непрецизността на законод^то при използване на термина недействит сделки. Той се употреб и за означ на родовата катег опорочени сделки без оглед на вида, напр. заглавието над чл. 26 ЗЗД, чл. 26, ал. 4 in fine ЗЗД, но и като синоним на нищожна сделка или уговорка в нея, като напр. в чл. 38, ал. 2, 94, 113, 361, ал. 2 ЗЗД и др. Точният смисъл на термина може да се определи само като се има предвид контекстът, в който е употребен.

Нищожните сделки не пораждат П^те после­дици, които стр^те целят с тях. Още от момента на скл^то си сделката е лишена от желаното от стр^те П действие, поради което този вид недейст­вителност се нарича още начална нищожност.

Всеки П субект може да се позове на нищож^та на сделката. Съдът при висящ процес следва служебно да следи за нищож^та и да я обяви независимо от во­лята на страните.

Нищожните сделки по правило не могат да се заздра­вят, т.е. ч` отстраняване на порока да се превърнат в действителни. Това само по изключение е допустимо, ако е възможно да се поправи недостатъкът на форма­та, като напр. се заверят нотар^но подписите на стра­ните в частния писмен документ, ако законът предпис­ва такава форма като условие за действителност.

Порокът на нищожната сделка към момента на скл^то и не отпада с последващо изменение на закона, напр. облекчаване на изискванията за форма на сделка­та. Действит^та на последната се преценява сп` закона, който е бил в сила по време на скл<sup>то</sup> й. Но законодателят може да придаде обратна сила на раз­поредби на новия ГЗ с цел да санира склю­чени преди влизането му в сила нищожни сделки. Такива са примерите с т.нар. валидизационни закони, издадени в периода 1885-1947г., за да се признаят с обратна сила за действителни нищожни поради липса на форма продажби на вещни П в` недвижими имоти.

Стр^те по нищож^та сделка могат да породят желаните от тях П последици, само ако я сключат наново без допус^те пороци.

Непоражд^то на П^те последици от нищожна­та сделка не зависи от предварит^то установяване на порока по съдебен ред. При спор м` стр^те съ­дът следва да бъде сезиран с отрицат установителен иск, тъй като целта е да се установи, че П последици не са били породени.

Нищож^та може да бъде пълна или частична в завис от това дали порокът засяга цялата сд. или само отделни части от нея

3.2. Унищожаеми сделки

Това са недействит^те сделки, които страдат от пороци на волеизявл^то, уредени в чл. 27-33 ЗЗД. Осно­ванията за унищож^ст са недеесп^ст или несъблюд на правилата за извършване на сделки от за­конните представители на недеесп^те или ограни­чено дееспособни ФЛ, грешка, измама, заплаш­ване, неспособност да се разбира знач^то на действи­ята от дееспособни Л и крайна нужда. Основанията не са уредени изчерпателно в чл. 27-33 ЗЗД, защото има и други разпор, които уреждат основания за уни­щож^ст на сделките, като напр. чл. 43, б. „б”, ал. 2 ЗН, който сочи насилието и грешката в мотива като основа­ние за унищож^ст на завещ^то, и защото законо­дателят може да предвижда с нови разпоредби такива основания.

Унищож^та сделка поражда П последици от момента на скл^то й или в по-късен момент, ако е скл^на под срок. Вследствие на порока в полза на стр^та, чието волеизявление е опорочено, се поражда потестативно П по съдебен ред да предизвика с обратна сила отпадане на П^те последици на сдел­ката. От волята на носителя на това П зависи дали ще го упражни и по този н/н ще заличи П^то дейс­твие на сделката. След упражняване на потестат^то П и унищожаване на сделката със съдебно реше­ние П^то й състояние е същото както при нищожната сделка - счита се, че сделката не е породила П последици. Законодателят установява срок за упражняване на потестат^то П в чл. 32, ал. 2 ЗЗД.

Унищожаемите сделки могат да се заздравят ч` потвърждаване по реда на чл. 35 ЗЗД и едва тогава сделката окончателно се стабилизира, тъй като отпада възмож­ността за унищожаването й.

Унищож^та също може да бъде пълна или час­тична в завист от това, дали порокът засяга изця­ло сделката или само отделни уговорки в нея.

3.3. Недействит^те сделки могат да се квалифи­ц и в завис от конкр^те основания за нищожност и унищожаемост. Такова деление обаче при дейс­тващата П уредба, която с чл. 34 ЗЗД не отдава П значение на основанието при последиците от изпълне­ние на недействит сделка, има ограничено знач главно при обосноваване на конкретната причина за не­действит^ст.

Следваща възможна класификация е в завис от това, дали основанието за недействит е предви­дено в обществен интерес или само в интерес на опред страна по сделката. П^та уредба на унищож^те сделки, сп` която само в полза на опред П субект възниква П^то за унищожаване и тази страна може да се откаже от него и да потвърди сделка­та, дава основание за извода, че законод^ят урежда унищож^та само в интерес на опред П субекти. Правилността на този възглед може де бъде ос­порена при пороците измама, заплашване и неспособност да се разбира знач^то на повед^то (чл. 31 ЗЗД) При тези недостатъци на сделките се засягат и общесвени интереси, а в случая на чл. 31 ЗЗД изобщо липсва разумно волеизявл, което е съществен елемент на сделката. Тези аргументи следва да послужат като повод за преос­мисляне на П^та уредба на недействит^та.

В т-ята се приема, че когато порокът, признат като основание за недействит^ст, засяга целия фак­тич състав, недействит^та е пълна. Опороч^то само на част от този фактич състав се окачествява като частична надействит^ст. Тези твърдения се нуждаят от прецизиране. Сп` нас за пълната недействит не е съществено целият фак­тич състав на сделката да е опорочен. Достатъчно е един ЮФ от фактич състав да е не­действит^н, за да е недействит^н и целият факти­ч състав, защото всички ЮФ само за­едно пораждат П действие. Ако админ^ят акт от смес^я Г/П фактич със­тав е нищожен, няма да се породи П^то действие на състава. Проблемът за частич^та недействит се поставя главно, когато отделни части от съдърж^то на волеизяв^та, т.е. на тези ЮФ, които определят съдърж^то на П^те после­дици на сделката, са опорочени. Отделни уговорки в дого­вора могат да противоречат на зак или на добрите нрави, да липсва форма за тях, да са вкл^ни поради греш­ка, измама, заплашване. При липса на волеизявл^е или съгласие, при несъблюд на формата за сделката, при липса на основание или предмет, при недееспособност или състояние на невменяемост при скл^не на сд^та и при крайна нужда порокът засяга изцяло сделката и недействит^та е пълна.

Уместно проф. Таджер разшир кръга на случаи­те, при които се поставя ?^т за частич^та не­действит^ст като освен единичните сделки той обсъжда и случаи на взаимно свързани по волята на стр^те сделки - сложни сделки, напр. при продажба на изпла­щане купувачът учредява ипотека в` свой имот за обезпечаване на задълж^то си, при договор за адвокат­ска защита се дава и пълномощно от клиента и др. В тези случаи ?^т е, ако 1 от сделките е недействит дали това се отразява на др^та, свързана с нея.

При частич^та недействит се поставя ?^т дали порокът остава ограничен само до частта от съдърж^то на сделката, която може да се отстрани и да се запази останалата част от нея, или той е основание за недействит на цялата сделка. Няма съмнение, че от рационална гл.т. стремежът тр да бъде към локализиране на последиците от по­рока, към запазване на това действие на сделката, кое­то не е засегнато от порока. Щом като недействит^та е тежка санкция, тя тр да се отмери така, че да съответства на порока. Законод^ят дава при­мери в това отнош като с изрични ПН ус­тановява недействит^ст само за части от опред сделки, напр. чл. 94, 113, 361, ал. 1 ЗЗД. Разшир^то на недействит^та за цялата сделка не води до по­лезен соц ефект. Проблемът при частич^та недей­ствит е обаче в това, че не винаги е възможно да се запазят, макар и частично, П^те последици на сделката. Две задължит предпост обуславят та­кава възможност. Едната е обективна. За да има прак­тич знач отстран^то на недействит^те части, това, което остава, тр да представлява последици на допустима от закона сделка или по-ограни­чени П последици на същата сделка, или последици на друга действит сделка. Когато частич^та не­действитт засяга несъщественото съдържание на сделката, последната може да запази П^те си последици без тези, които са резултат на недействи­т^те части.

Когато частич^та недействит засяга същес­твени части от съдърж^то на сделката, няма да мо­гат да се породят П^те последици на същата сдел­ка. В тези случаи сделката ще може да породи П пос­ледици, само ако включва в съдърж^то си друга дейс­твит сделка. Това ще бъдат случаи на конверсия на П^та сделка, на превръщането и в друга.

Втората предпост за запазване на последиците на частично недействит сделка е субективна. Вся­ка сделка е волеви акт и нейните последици могат да настъпят, само ако субектите, които я извършват, желаят това. На стр^те по сделката не могат да се нала­гат такива П последици, които те не са имали пред­вид при скл^то й. Ч` тълкуване на предполагае­мата воля на стр^те би могло да се установи дали те биха желали по-ограничения или различния П ефект, щом като не могат да породят пряко желаните от тях П последици. Само когато няма съмнение в положи­т^я отговор на този ?, би било оправдано да се запазват отчасти П^те последици на освободената от недействит^те части сделка.

Законодателят не урежда отделно основанията за частична недействит на сделките. Щом като тя се отличава от пълната недействит главно в ко­лич^но отнош, логично е да се приеме, че основа­нията за нищожност и унищож^ст намират прилож^ие и при нея. В чл. 26, ал. посл. ЗЗД изрично се спомена­ва само за нищожност на отделни части на сделката, но при логич^то тълк на тази разпор се налага изводът, че основания за унищож^ст също могат да засягат отделни части и няма разумни съображ^я час­тич^та недействит да се ограничава само при нищожността. Някои от основанията за недействит във всички случаи водят до пълна недействит, поради което са неприложими при частичната. Такива са липсата на волеизявление или съгласие, на пред­мет, форма и основание, недеесп^ст, чл. 31 ЗЗД и крайната нужда.

Чл. 26, ал. посл. от ЗЗД урежда общо в кои случаи частич^та недействит не води до пълна недей­ствит на сд^та. Преди измен^то на ЗЗД (ДВ,бр.12/1993) в нея бяха предвидени 3 гр. хипотези, при които сд^та без недействит^те и части се запазва. Поради това, че при настъпилите изменения в ик^ката Д^та не следва с индивид влас­тнич актове да определя отделни части от съдърж^то на сделките, от чл. 26, ал. 4 ЗЗД отпадна случа­ят, когато недействит^те части са заместени по П^о от разпор на Д^нО.

Сп` чл. 26, ал. 4 ЗЗД „нищожн^та на отделни час­ти не влече нищожност на договора, когато те са замес­тени по право от повелит правила на закона”. Това Н^но решение се отнася за тези случаи на частич­на недействит, при които части от сделката про­тиворечат или заобик императ ПН. За останалите възможни основания за частична недей­ствит това правило е неприлож. Редакцията на цит-ната част от разпор^та е неточна и не­пълна. Заместване по П на клаузи на сделката с им­перат предписания противоречи на същността на сделката като волеви акт, при който стр^те опред дали ще скл^ат сделката и при какви условия. Вмес­то заместване по П следва да се разкрие предполаг^та воля на стр^те към момента на скл^не на сделката и да се установи дали те биха я сключили при условията, предвидени в императ^та Н. Само когато със сигурност може да се предполага, че те биха направили това, защото държат сделката да породи П последици, макар и при разл условия, сделката може да се запази. Досега на този недостатък на чл. 26, ал. 4 ЗЗД не е обръщано внимание в уч^та лит^ра. При­мер за частична недействителност е уговорен срок в до­говор за наем, по-дълъг от определените в чл. 229, ал. 1 и 2 ЗЗД.

Второто Н^но решение в чл. 26, ал. 4 ЗЗД е „ко­гато може да се предположи, че сделката би била скл^на и без недействит^те и части”. Тази разпор може да се приложи за всички останали възможни основа­ния за частична недействит: противоречие на добрите нрави, форма само за опред^на клауза напр. за лихва при договор за заем, грешка, измама, заплашване, привидност само при опред клаузи на сделката. Макар да не се изтъква изрично от разпор^та, при логи­ч^то й тълк следва, че сделката без недействи­т^те и части трябва да е годна да породи П дейс­твие. Това ще бъде възможно или ако недействит^те части се отнасят към несъществ^то съдърж на сделката, или, макар да са опорочени съществени части от съдърж^то, останалата част от сделката може да се превърне в друга близка по П последици сделка. В последния случай от тълк^то на предполаг^та воля на стр^те тр. да е сигурно, че те биха желали П^те последици на тази сделка. В противоречие с така изяснения смисъл на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е разпор^та на чл. 226, ал. 3, предложение посл. ЗЗД, сп` която невъзможн^та на условията или тежестта при даре­нието водят до неговата нищожност, т.е. нищожност на несъщестени клаузи в дог^ра причиняват нищож­ност на целия дог. Систематич^то тълк на посочената разпор във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД нала­га тази разпор да се схваща в смисъл, че дарението ще бъде нищожно само в тези случаи, когато дог^рът не би бил сключен от дарителя, ако той знаеше, че усло­вията или тежестта са невъзможни.

Критерият на чл. 26, ал. 4, предложение 2^ро ЗЗД след­ва да намери приложение и спрямо сложни сделки, които представл житейско единство. Когато купувачът по продажба на изплащане е учредил ипотека за обезпече­ние на вземането на продавача, нищож^та на продажбата ще води до нищожност и на ипотечния дог. Но недействит^та на последния ще бъде причина за нищожност на продажбата, ако продавачът не би про­дал вещта си на изплащане, ако знаеше, че вземането му не би било обезпечено.

При съставните сделки недействит^та на во­леизявл^то на един от П^те субекти, които учас­тват на едната страна, не опорочава волеизявл^та на другите участници. Ако от тримата съсобственици, които упълномощават един адвокат да ги представлява по предявен с` тях иск, волеизявл^то на единия е нищожно или унищожаемо, сделката, която извършват др^те двама е действит. Друг е случаят, когато едната страна по сделката се състои от две или повече Л, всяко от които тр. да извърши волеизявл^е, за да се сключи сделката. Напр. всички участници в коле­гиалния представителен орган на Ю^тоЛ трябва да изявят воля за скл^не на сделка от негово име. Липсата на едно волеизявление ще бъде основание за недействит на сделката.

В редица случаи законод^ят в спец^ни ПН изрично ограничава нищож^та само до опред уговорки в сделката, която остава действит^на в останалата си част. Такива са чл. 38, ал. 2, 94, 113, 152, 192, ал. 2, 193, ал. 3, 206, ал. 3, 311, ал. 4, 361, ал. 2 ЗЗД.
5. Отграничения

А. Недействит^те сделки следва да се отличават от недействит^те П актове по др^те П отрасли, за които има разл П уредба. За недей­ствит^те админ актове правилата се съдържат в админ^то законод^во, за съ­д^те решения - в ГПК, за недействит^те патен­ти - в ЗП и др. Както от теоретич, така и от прак­тич гл.т. значит интерес представл отчитането на съществ^те различия в П^я режим на недействит^та на разл^те П ак­тове. Така напр. докато в Г^тоП всяко про­тивор на импер^на ПН води до нищож­ност на сделката, нищож^те публично/П актове са последица от сравнит малко на бр най-тежки нарушения на повелит^ни ПН при издаване­то им.

Б. Недействит^те сделки се различават от неза­вършените фактически състави на сделки. При тях П^те последици не се пораждат, защото не са осъ­щ^ни един или повече от Ю^теФ, кои­то само заедно пораждат П действие. Незавърш^те фактически състави не са неправомерни или немо­рални П действия, поради което не следва да се тре­тират като недействит. За разлика от нищожните сделки те могат да породят П последици, когато се осъществят липсващите ЮФ.

Не приемаме твърд^то на проф. Таджер, че законод^ят приравнявал някои не­завърш фактич състави по чл. 26, ал. 2 ЗЗД на нищожни сделки. Сп` тази разпор нищожни са дог<sup>те</sup>, при които липсва предмет при скл<sup>то</sup> им, съгласие, форма и основание. Сп` нас предметът не е отделен ЮФ на сд^та. Той се включва в съдърж^то на волеизяв^то, поради което начал­ната невъзможност на предмета опорочава волеизявл^то, защото с него се преследва една неосъществима цел. За невъзмож^то не може да се поема П задълж - това е принцип с многовек приложение в П^то. Следоват началната невъзможност на предме­та не се отнася към незавърш^те фактич съста­ви. Същото следва да се приеме и за основанието. То не е отделен ЮФ, то се извежда от съдърж^то на П^те последици на сделката, а при безвъзмезд­ните сделки - от общия момент в мотивите на всички сделки от даден вид.

Съгласието и формата безспорно са елементи от фак­тическия състав на сделката, но сп` нас законодате­лят не е възприел в чл. 26, ал. 2 ЗЗД случаи, когато има незавършени фактически състави. Идеята е била да се санкционират завършени сделки, при които липсва съг­ласие или форма. Ако се приеме обратното, ще излезе, че когато има предложение, но то не е прието, сделката е нищожна, защото липсва съгласие. Целта на законод^ля не е да обяви за нищожни сделки, които са незавършени, но могат да се извършат докрай и да породят П последици. Санкцията следва да се отнася само за таки­ва сделки, които по волята на стр^те са осъщ^ни докрай, но без да се спазят законните изисквания за пок­риване на двете волеизявл^я или за формата. Напр. из­вършени са две волеизявления, но едното е било направе­но от малолетен, при насилие, на шега и др., поради кое­то не е действително; сделката е сключена с частен пис­мен акт вместо с нотариален акт; когато стр^те по продажба на недвижим имот постигнат съгласие по съдърж^то й, но нотариален акт не е издаден, защото стр^те вадят необх^те документи за оформяне на сделката - това е незавършен фактически състав, но не може да се приеме, че сделката е нищожна.

Изводът сп` нас е, че и в хипотезите на чл. 26, ал. 2 ЗЗД трябва ясно да се разграничават незавърш^те фак­тич състави от нищожните сделки. Практическият интерес от това разгранич^ие е, че ако квалифицираме незавърш^та сделка като нищожна, отнемаме възможността за нейното довършване. Освен това, ако П^те задълж предварит са изпълнени, не следва да се бърза с връщане на даденото, когато има изгледи фак­тическият състав да се завърши.

При т.нар. висяща недействит, за да породи действие ЮФ, към него трябва да се при­бави и друг ЮФ. Не настъпи ли този факт, сделката си остава окончат лишена от последици. Състоянието на сделката е висящо, докато не се знае дали допълнит факт ще се осъществи.

При относит^та недействит сделките са действит, защото не съдържат някои от пороците по чл. 26-33 ЗЗД. Поради това те пораждат П после­дици м` страните и спрямо трети Л. Техните П последици не могат да се противопост само на опред трети Л, защото засягат по неблаго­пр н/н техни имущ<sup>ни</sup> интереси. По чл. 135 ЗЗД и чл. 346 ГПК тези трети Л са кредитори на стр<sup>та</sup> по сделката, която прехвърля ч` нея свои иму­щ^ни П и по този н/н намал изгледите за удовлетв^то им. В едни случаи относит^та не­действит настъпва по П^о (eo ipso) при пред­поставките, предвидени в спец^та Н. Така по силата на чл. 346 ГПК сделките за прехвърляне на П^а в` запорирани движ вещи, запорирани вземания или възбранени недвиж имоти, извършени от длъжника по изпълнит<sup>то</sup> дело, не могат да се противопост на взискателя по изпълнението и на присъединили­те се кредитори. Тази П последица настъпва, за да не се осуети или затрудни принудит<sup>то</sup> изпълнение, което ч` запора или възбраната се насочва в` вещи­те и вземанията, в` които те са наложени.

При отменителния иск (Павлов иск, action Pauliana) по чл. 135 ЗЗД относит^та недействит настъп­ва като последица от съд^то решение, с което се уважава предявен от кредитора конститутивен иск. Спе­ц^те предпоставки са кредиторът да е увреден ч` сделката, длъжникът при извършв^то й да е знаел това, а ако я е сключил преди възникване на вземането на кре­дитора, тя да е била преназначена от страните по нея да увреди кредитора. При възмездните сделки се изисква и насрещната страна да знае за увреждането на креди­тора към момента на скл^то.

Благопр^та последица за кредитора от относи­т^та недействит на сделката е, че спрямо него длъжникът му се смята за носител на прехвър^то П, вследствие на което той може да се удовлетвори от него. Приобретателят по сд^та не се смята за притежател на С^тоП спрямо кредитора, поради което той може да развали сд^та, за да се ос­вободи от облигац^та връзка с насрещната стр.

В някои случаи длъжникът може да осуети относит^та недействит, ако изпълни задълж^то си, или по чл. 135 ЗЗД ако придобие други имущ^ни П, от които кредиторът може да се удовлетвори.

Относит^та недействит не е санкция за неправомерно или неморално повед, а П ср-­во за защита на интересите на опред П субек­ти. Отделните хипотези на относит недействит се изуч подробно в др^те дисц на Г^тоП в съответствие със систематич^та им връзка с опред^ни ГП/О, напр. чл. 135 ЗЗД в облигац^то П, чл. 346 ГПК в Г^я процес и т. н.

От недействит^те сделки по ЗЗД се отлич актовете на разпореждане по чл. 76 ЗН. От непораждащи вещен ефект сделки, те могат да се превърнат в дейст­вит, ако вещта се падне в дял на разпоредилия се с нея сънаследник, в този смисъл е тълк. реш № 72 на ОСГК на ВС, Сб. 27, 1986.

Чрез санкцията на недействит^та се защита­ват установените в нашата страна П^ен ред и морално-етични правила и пр-пи. Това са тези соц фактори, които в най-гол степен осигуряват задово­л^то на потребн^те на Л^та, сигурн^та и хармонията в общ^вото. Ч` двата вида недействи­т, при които има разлика в последиците от поро­ка на сделката, в закона се създава диференциран режим, при който санкционните последици се съобразяват с тежестта на нарушенията.

Строгата санкция на недействит^та при на­рушение на закона и добрите нрави въздейства преван­тивно и възпитат^но в` участниците в Г^я оборот. Те могат да задоволят своите потребности, само ако познават добре и съблюдават точно императ^те ПН, които определят реда за сключване и съдърж^то на сделките.

Ч` недействит^та се защитават и интере­сите на участниците в Г^я оборот. Когато те са изявили воля, която не е формирана съзнателно, ра­зумно или при свободен избор на съдърж^то на волеи­зявл^то, за тях възниква възможност да предизвикат заличаване на П^то действие на сделката, за да се избегне увреждане на техните интереси.

Институтът на недействит^та се използва от законод^ля, за да се насочва повед^то на участни­ците в Г/П^я живот съобразно с променя­щите се соц-ик условия. В мин^то се ограничаваше самостоят^та на субектите, учас­тващи в стоп^я живот. Либерализ^то на ик^ките отнош има за своя логична последица и отпадане на някои от основанията за недействителност на сделките, напр. излизането извън предмета на д/ст на стоп^те ЮЛ, противоречието на плана не са вече основание за нищожност на сделките.

От др стр, спецификата на настоящия прехо­ден п-д в разв^то на нашето общ-во, белязан от процес на приватиз на Д^на и общ^ка соб-ст, налага да се въведат и някои ограничения с импер^ни Н с цел да се избегнат злоупотреби. Това е причината за въвеждане на допълнит основа­ния за нищожност със ЗПСК. Целите, които нашето об­щество си поставя в ик^та, пол^та и култ област, изискват ограничит^те ПН и свърз^та с тях недействит на сд^те да се използ само когато сериозни прич обос­новат това.