11.2.2. Замърсяване и емисионни концентрации
Установените от измерванията с мобилни станции концентрации на серен двуокис варират в границите 1,5 до 61,5 g/m3 при нормативна ПДК = 500g/m3. Констатирана е определена сезонна неравномелност – по-високи концентрации през зимата, която обаче е различна в различните години.
По отношение на азотния двуокис резултатите от измерванията показват, че за петгодишния перод на наблюдение, независимо от вариациите на средногодишните концентрации се поддържа едно сравнително ниско фоново замърсяване, под допустимите норми.
Наблюдението през същия петгодишен период за замърсяването с азотен окис също показва, че концентрациите са значително под ПДК, както средногодишните така максималните часови. Установената сезонна динамика – по-високи концентрации през лятото и по-ниска през зимата, се дължи на увеличения автомобилен трафик през курортния сезон.
Концентрацията на фини прахови частици е измервана само за тригодишен период, но ги очертава като характерен замърсител на атмосферния въздух в гр. Балчик. Най-висока стойност е установена през 2000 г. – средно 115,4 g/m3, като е превишена допустимата норма 2,6 пъти (СГН+ДО = 45 g/m3). След 2000 г. се очертава постепенна низходяща тенденция, но концентрациите остават над нормата. Намаляването на концентрацията под допустимата норма единствено през 2004 г. не омаловажава ролята на ФПЧ като характерен замърсител на атмосферния въздух в гр. Балчик.
Данните от мониторинга на атмосферния въздух за въглероден окис свидетелстват, че той не е сериозен замърсител на въздушната среда в град Балчик.
Функционира система за автоматичен контрол на озон (О3) в атмосферния въздух. Той е вторичен замърсител, който се образува в резултат на фотохимични реакции на летливи органични съединения, азотни и въглероден окиси в присъствие на ултравиолетова слънчева радиация. Установените за петгодишния период на наблюдение средногодишни концентрации на О3 са под установената норма. Независимо, че са налице и случаи на максимални концентрации над нормата, както и нейното сезонно надвишение през топлия летен период, експертите смятат, че на сегашния етап озонът не представлява проблем за замърсяването на атмосферния въздух.
11.2.3. Основни източници на замърсяване на АВ
Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух на територията на общината са: селскостопанските дейности (главно пренос на прах от вятъра); трафикът по главните пътища от републиканската пътна мрежа (основно по път І-9) и градските улици; битовото отопление през студения период; откритите площи с насипни материали (депа, кариери, сметища и др.). В Общинската програма за опазване на околната среда по изчислителен път е определен „приносът” на отделните източници в общото замърсяване на атмосферния въздух, което като цяло остава в границите на нормите. От всички източници с най-съществено значение са автомобилният транспорт и обработката на земеделските земи, която в много сухи години предизвиква прашни бури.
11.2.4. Природни фактори, влияещи върху замърсяването на въздуха
С положително влияние за ефективното разсейване на замърсителите на територията на общината са относително високите средни скорости и постоянни посоки на местните ветрове, близостта на Черно море, предимно равниният характер на територията, както и ниският процент тихо време (около 15%).
Отрицателно върху способността на въздушния басейн да се самопречиства влияе големият брой дни с мъгли. Слънчевото греене и радиация са способни да засилят вредния ефект от веществата, емитирани с изгорелите автомобилни газове.
11.2.5. Изводи, проблеми и устройствени изисквания
Направеният анализ показва, че за община Балчик проблемите със състоянието на атмосферния въздух са относително незначителни. Вредните емисии са доста по-ниски от средните за страната. На територията й не са разположени крупни промишлени замърсители, а високата ветровитост и благоприятният релеф спомагат за бързото и ефективно разсейване на вредните вещества. Основни източници на замърсяване са автомобилният транспорт и отоплението на битовия сектор. Проблем са и прашните бури, характерно явление за района.
От горните изводи следват четири изисквания към ОУП на общината:
- развитие на мрежата от лесозащитни пояси и на зелената система в нейната цялост;
- благоустрояване и прилагане на трайни настилки на уличните мрежи на всички селища и останалите урбанизирани територии;
- предвиждане на обходни пътища на селищата;
- газоснабдяване на битовия сектор.
11.3. Води – състояние и устройствени изисквания по опазването им
11.3.1. Водоснабдяване на общината
Всички населени места в община Балчик са водоснабдени, няма населени места с режим във водоснабдяването, но относителният дял на полезно използваната от общата подадена вода непрекъснато намалява, поради лошото състояние на водопроводната мрежа.
Водоснабдяването е само от подземни води чрез каптирани извори и сондажни кладенци като се използват води от сарматския и малм-валанжския водоносни хоризонти. Водоснабдяването на населените места и курортните комплекси се осъществява от водоснабдителни групи "Балчик", "Оброчище", "Дропла" и множество местни водоизточници.
По принцип потенциалът на обхванатите водоизточници е достатъчен да покрие водопотребителните нужди през близките години. Но проблеми с количеството на водата могат да настъпят при по-нататъшно интензивно застрояване на крайморската част с ваканционни и курортни селища.
Подземните води, използвани за питейно водоснабдяване в някои случаи нямат необходимата микробна чистота, но въпреки това се използват без пречистване. Съгласно Наредба № 9 на МЗ за качеството на водата, предназначена за питейно–битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.), те се подлагат само на хлориране. Подземните води от сарматския водоносен хоризонт са застрашени от замърсяване, дължащо се на липсата на канализация и пречиствателни станции за отпадни води, наличието на множество неизолирани сметища, интензивното торене и химизацията на селското стопанство и животновъдството.
11.3.2. Канализация на урбанизираните територии
Изградена канализационна мрежа има само в курортните селища по крайбрежието – гр. Балчик, с. Кранево и к.к.“Албена”. Към този момент, общо за града е изградена 47 % от канализацията и с канализационна мрежа е обхванато 37,8% от населението на Балчик. На североизток от града е разположена съществуваща пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ), която има само механично стъпало и е с капацитет от 68 л/с. В непосредствена близост до нея се намира площадката за новата пречиствателна станция, чието въвеждане в експлоатация е предстоящо. Приемник на пречистените води е Черно море.
В останалите населени места и многобройните вилни зони няма изградена канализационна мрежа и пречистване на отпадъчните води. В повечето случаи се използват септични и попивни ями или отпадъчните води свободно се изпускат в деретата, което води до замърсяване на подземните води и провокира свлачищни процеси. Съществува възможност за изграждане на групова канализация между селата Кранево и Рогачево и к.к. “Албена”, чиято ПСОВ има свободен капацитет.
От гледна точка на Директиви №№ 91/271/ЕЕС и 98/15/ЕЕС, които изискват канализиране и пречистване на отпадъчните води в съответствие с нормите до 2007 г. на населените места с повече от 10 000 ж. и до 2014 г. на населените места с повече от 2 000 ж., в нарушение е само гр. Балчик. Единственото друго населено място, попадащо в предметния обхват на директивите е с. Оброчище. Трябва да се отбележи, обаче, че по същество към тази категория би следвало да се отнесат и повечето вилни зони, а също и големите голф-комплекси, чиито постоянни обитатели през курортния сезон надвишават определената с горните директиви граници.
Повечето промишлени предприятия нямат локални пречиствателни съоръжения и отпадъчните води от производствата директно се заустват в градската канализация.
11.3.3. Състояние на повърхностните води
Територията на общината като част от Добруджанската подобласт на Източна Дунавска равнина е бедна на повърхностни води, защото в района на платото те понират в дълбокоокарстените сарматски варовици. Главна водосборна и отводнителна артерия в района е река Батова. Вторият компонент е морската акватория.
11.3.3.1. Речни течения и дерета
11.3.3.1.1. Система за наблюдение и измервания
За регистриране на качеството на водите на река Батова има два пункта на единната система за наблюдение и контрол на водите (НАСЕМ):
- Пункт на р. Изворска над с. Долище – категория на реката І, честота на пробовземане – 2 пъти годишно (пунктът е фонов);
- Пункт на р. Батова преди вливането й в Черно море (под моста на пътя к.к. „Албена” – с. Кранево) – категория на реката ІІ; честота на пробовземане 12 пъти годишно (пунктът е заустващ), осъществяван е и радиологичен контрол.
Изследваните показатели са: разтворен О2, БПК5, окисляемост, ХПК, разтворени вещества, неразтворени вещества, амониев азот, нитритен азот, нитратен азот, фосфати, желязо и манган.
11.3.3.1.2. Чистота на повърхностните води
Измерените стойности на наблюдаваните показатели в двата пункта отговарят на изискванията за водоприемник ІІ категория. Съдържанието на разтворен кислород се характеризира с добре изразена сезонна динамика. Съдържанието му е сравнително високо през зимата и пролетта. Органичното натоварване, характеризирано с показателя БПК5 се запазва сравнително еднакво през цялата година и е доста под нормативно допустимото. Показателите амониев, нитритен и нитратен азот са също значително под ПДК. Реката има добра самопречистваща способност. По биотичен индекс състоянието на реката е умерено добро – БИ=3.
11.3.3.1.3. Замърсители
Потенциален източник на замърсяване на реката е съществуващата манганова мина в с. Църква. До този момент обаче няма данни за оказване на значително въздействие на мината върху водите на реката. Съдържанието на манган в пункта на река Батова преди заустването й в Черно море през различните периоди се колебае, но не превишава 30 % от ПДК. Не е констатирано и замърсяване на реката в долното й течение с тежки метали. Съдържанието на уран и радий 226 е под 2 % от ПДК.
11.3.3.2. Морска акватория
11.3.3.2.1. Система за наблюдение и измервания
Наблюдението и контролът върху състоянието на морските води се осъществяват в пункт № 60001133 на НАСЕМ при пристанището на Балчик и пункт № 60001134 при к.к. „Албена”. Измервания са извършвани по показателите: температура на въздуха, температура на водата, рН, разтворен кислород, наситеност с О2, окисляемост, разтворени вещества (РВ), неразтворени вещества (НВ), азот нитратен, азот амониев, азот нитритен, фосфати, БПК5, хлориди, сулфати и нефтопродукти. От специфичните показатели е анализирано общо желязо и някои тежки метали. През последните години се контролират тримесечно само разтвореният кислород, БПК5 и окисляемостта (перманганатна).
11.3.3.2.2. Чистота на морските води
Със заповед № РД-1056/2002 на МОСВ са определени границите на районите на съществуващо и перспективно водоползване и поясите на санитарна охрана за акваторията в границите на общината по смисъла на Наредба № 8 /2001г. за качеството на крайбрежните морски води (ДВ, 10/2001). Пак със заповед на МОСВ № РД-970/28.07.2003 цялата територия на община Балчик се третира като “чувствителна зона” по смисъла на Наредба № 6 от 2001, което поставя по-високи изискванияа към заустваните пречистени отпадни води. Показателите за чистотата на морската вода се оценяват по Директива 77/160/ЕЕС.
Анализът на данните от пункта при пристанището, който е подложен на по-негативно въздействие поради неефективност на градската пречиствателна станция, показва, че: общофизичните параметри и стойността на рН са в нормативните рамки; средната стойност на БПК5 е 50 % от ПДК, но с единични случаи на превишение; процентът на наситеност на водата с кислород е в границите, препоръчвани от Европейските стандарти; средната стойност на показателя азот амониев превишава 1,8 пъти ПДК, тази на азот нитратен - 2,5 пъти над ПДК, стойността на азот нитритен - 1,9 пъти ПДК; съдържанието на нефтопродукти е значително над ПДК; съдържанието на желязо и тежки метали е чувствително под ПДК; същото важи и за хлорофил “А”.
В района на к.к. “Албена” качеството на водата е много добро, което се потвърждава и от измерванията, провеждани по линия на движението “Син флаг”.
Като цяло акваторията по протежение на морския бряг на общината е подходяща за къпане (с изключение на акваторията на пристанището на гр. Балчик). Изследванията на микробиологичните показатели, извършвани поотделно за всеки от плажовете, потвърждават горната оценка с две изключения: през 2004 г. са установен високи стойности на колиформи на Холандски плаж, а на фекални колиформи – на плажове Елица, Палма, Бряг на изгрева и Двореца.
11.3.3.2.3. Замърсители
Локални замърсители на морската вода са корабоплаването, отклоненията от допустимите емисии на точковите източници на замърсяване ПСОВ-Балчик и ПСОВ Албена, както и епизодични залпови замърсявания от заустващото в района на пристанището дере.
11.3.4. Състояние на чистотата на подземните води
Качеството на подземните води се наблюдава в три пункта в гр. Балчик, при с. Батово (община Добрич) и с. Македонка (слято със с. Гурково). Честотата на пробонабиране е два пъти годишно. Резултатите се сравняват с препоръчителните показатели за опазване на подземните води от замърсяване (екологичен праг ЕП и праг на замърсяване ПЗ от приложение № 3 към Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води), както и с допустимите норми по Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Най-защитени от замърсяване са малм-валанжските води. Добро състояние е отчетено и на водите от палеогенския водоносен хоризонт. Най-уязвими са водите от миоценските водоносни хоризонти и в частност от сарматския водоносен хоризонт. В тези води през 2004 г. е констатирано съдържание на нитрити, хлориди, нитрати и желязо в пункт ТК “Македонка” между ЕП-ПЗ.
Химизацията на селското стопанство и попивните ями за битовофекални води са основните причини за замърсяване на плитките подземните води. Неконтролираното азотно торене през 80-те и началото на 90-те години, неефективно действащите пречиствателни съоръжения за отпадъчни води от животновъдните ферми, неизградената канализация за отпадъчни битови води и на ПСОВ, допринасят за замърсяване с нитрати на подземните води, използвани за питейни нужди.
11.3.5. Изводи, проблеми и устройствени изисквания
Районът на общината е беден на повърхностни водни ресурси на сушата (с изключение на река Батова), но за сметка на това граничи с Черно море.
Всички населени места и селищни образувания на територията на общината са водоснабдени групово или от местни водоизточници, като източниците на питейна вода са подземни. Силно амортизираните мрежи и съоръжения предизвикват значителни загуби на вода.
Водозахранването е достатъчно и се разполага с резервни мощности, неизползвани в момента (особено от малм-валанжския), но качеството на питейните води не е особено добро (има нитратно замърсяване, както и епизодични отклонения в микробиологичните показатели). Не се извършва пречистване на питейните води освен обеззаразяване.
Общината разполага с минерални извори в крейбрежната зона с общ дебит около 130 л/сек, които са добра предпоставка за съчетаване на морския туризъм с балнеолечението.
Канализационната мрежа на общината е с ниска степен на изграденост - недовършена канализация в гр. Балчик и с. Кранево, стартирала в с. Оброчище, напълно изградена само в “Албена”. Никое от осаналите селища и селищни образувания не е канализирано. Има само с една относително добре работеща ПСОВ в к.к. „Албена”, към която в скоро време предстои да се присъедини и новата ГПСОВ в Балчик. (Съществуващата ПСОВ в Балчик е само с механично стъпало).
Повечето промишлени предприятия нямат локални пречиствателни съоръжения и отпадъчните им води се заустват директно в градската канализация.
Подземните водни ресурси от сарматския водоносен хоризонт са уязвими за повърхностно замърсяване.
Качеството на морските води е задоволително по отношение на използването им за къпане. Основните източници на замърсяване са непречистени отпадъчни води и замърсени води от подземния отток.
Районът е обявен за “чувствителна зона”, което повишава изискванията към пречистването на отпадъчните води (денитрификация и дефосфатизация).
Горните изводи за състоянието на водите на територията на общината мотивират следните изисквания към ОУП на общината, свързани с осигуряване на тяхното опазване и на чистотата им:
- да се предвиди реконструкция на водопроводните мрежи, вкл. поетапна подмяна на амортизираните й участъци и прилагане на подходящи за свлачищните терени технически решения;
- да се идентифицират и включат в съответните групови системи допълнителни подземни водоизточници за развитието на новите курортни и други локализации;
- да се реализират възможностите за „групова” канализация в района на „Албена”, Кранево-Рогачево;
- да се предвиди канализиране и пречистването на отпадъчните води на с. Оброчище, на крайбрежните вилни зони, както и поетапно канализиране на други селища, в райони с повишена опасност от инфилтрацията им във водоносните хоризонти;
- в Правилата за прилагане на плана да се въведе изискване и механизъм за постепенно премахване на попивните ями и преминаване към черпателни септичти ями, както и за актуализиране на охранителните зони на водоизточниците от подземни води.
11.4. Почви и нарушени територии – състояние и устройствени изисквания по опазването и възстановяването им
11.4.1. Източниците на замърсяване на почвите, които се проявяват на територията на общината са: торищата на животновъдните ферми (органично замърсяване), сметищата за битови и промишлени отпадъци, индиректното им замърсяване в следствие атмосферното и водното замърсяване около път І-9, в производствената зона на град Балчик и отмиването на насипищата около мангановите рудници в района на селата Оброчище и Църква. Към увреждащите почвите фактори трябва да се подчертае ветровата ерозия, улеснена от обезлесеността и откритостта на територията, силните северни и североизточни ветрове и равнинния платовиден релеф. Отбелязан е и процес на засоляване на почвите в долината на р. Батова и депресионните части на свлачищните райони по крайбрежието.
Крайбрежната ивица се замърсява с битови отпадъци от туристическата дейност и с окислен нефт. Замърсяването с него е епизодично и се дължи на пренос от северното водно течение, аварии или незаконно изпускане на трюмни води от преминаващи кораби.
Терените, подложени на органично замърсяване от торищата и лагуните на животновъдните предприятия, са значително редуцирани през последните години. Няма данни за евентуално замърсени земи около складовете за препарати за растителна защита и за изкуствени торове. На територията на общината няма засолени земи.
11.4.2. Към категорията на нарушените терени на територията на общината се отнасят съществуващите в момента сметища за ТБО, излезлите от експлоатация кариери за инертни материали (кв. Момчил) и насипищата от минодобивната дейност (района на селата Оброчище и Църква). Засегнатите терени от селски сметища възлизат на едва 297 дка, т.е. под 0,057 % от цялата територия на общината, а от кариерните дейности - общо 752 дка, т.е. под 0,14% от цялата територия на общината.
11.4.3. Предвид гореизложеното от ОУПО се изисква да предвиди:
- доизграждане на мрежата от защитни горски пояси;
- рекултивация на нарушените терени от различен вид и да определи подходящото им бъдещо предназначение.
11.5. Земна основа и земни недра - състояние и устройствени изисквания
при използването им
11.5.1. Геоложки строеж, инженерно-геоложки условия и сеизъм
Най-старата геоложка формация в региона с обща дебелина 250 м е представена от седиментите на долната креда - Разградската и Русенска свита. Горната креда, представена от седиментите на Мездренската свита е с ограничено разпространение. Палеогенът е представен е от седиментите Белославска, Дикилиташка, Аладънска, Авренска, Русаларска свита.
Представители на неогена са седиментите на Ботевския член на Галатската свита, Евксиноградската, Франгенската, Одърската и Карвунската свити. Кватернерът е представен от алувиални образувания, изпълващи руслата и заливните тераси на реките и суходолията. Представени са от чакъли, пясъци и песъчливи глини с дебелина около 10 м.
По физико-механични показатели строителните почви са подразделени на:
- скали, с много добри физико-механични показатели като земна основа;
- полускални, които предлагат сравнително добри инженерно-геоложки условия;
- глинести, които са със занижени физико-механични показатели;
- рохкави, със сравнително добри условия за фундиране на сгради и съоръжения.
На територията на общината и в частност по цялата крайбрежна ивица максимално възможният бал на земетресенията е 9-та степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник. Земетресенията са във връзка със съвременните тектонски движения – потъването на дъното на Черно море и издигането на сушата.
11.5.2. Физикогеоложки процеси и явления
Физикогеоложките процеси на територията на общината са с много съществено проявление и са важен фактор, оказващ влияние върху усвояването и устройството на територията. Почти целият бряг на общината е подложен на активна абразия. Скоростта на разрушаване е значителна, поради лесната размиваемост на сарматските седименти. За района е характерна и ерозията – линейна и площна, денудация и солифлюкция по склоновете. Предопределени са от глинесто-мергелния строеж. Активният карст по платото и особено в периферните зони към деретата е също процес с определено влияние върху териториалното устройство.
От най-съществено значение за строителното усвояване на общинската територия и устройството й са активните свлачищни процеси и свлачищния строеж на земната основа. Свлачищата заемат голяма част от приморската територия на общината, а така също и части от долината на река Батова.
Свлачищната ивица в приморската територия е със средна ширина 400-600 м, като към платото завършва със стръмен отвесен отстъп с височина 40-50 м. От Тузлата до „Западното дере” валът на древното свлачище е от 8-10 до 20-30 м под морското ниво. От „Западното дере” до к.к. „Албена” валът на древното свлачище излиза над морското ниво (коти около 30-40 м) или това са така наречените „висящи свлачища”. Мощността на свлачищното тяло на места достига до 90-95 м, т.е. древната свлачищна повърхност е на дълбочина 90-95 м от терена.
От „Геозащита” ЕООД, Варна в приморската територия са локализирани следните свлачищни райони, локални свлачища и свлачищни обекти, чиито основни конкетни параметри са представени в Приложение № 6 :
(1) Свлачищен район „Тузлата”
(2) Свлачищен район „Караманлии”
(3) Локално свлачище „Пречиствателна станция”
(4) Локално свлачище „Казино „Чайка”–ул. „Тимок”
(5) Локално свлачище „ул. „Ехо”
(6) Локално свлачище „ул. „Захари Зограф”
(7) Свлачищен клиф „църква „Св. Георги”–ул. „Д-р Вичев”
(8) Локално свлачище „ЕСПУ „Христо Ботев”- свлачищен клин „Автогарата”
(9) Свлачищен район „Балчик-пакети (тепета)”
(10) Локално свлачище „Нов плаж, Буни, Дамба”
(11) Дренажен тунел, пиезометри, кладенци и чешми
(12) Локално свлачище „Почивно дело”
(13) Свлачищен район „Хоризонт”
(14) Свлачищен район „Момчил”
(15) Свлачищен район „Фиш-Фиш”
(16) Локално свлачище „Албена”
(17) Брегови участък „Балчик”
Свлачищата в долината на р. Батова са с различно проявление в приморската й част и по средното й течение. В равнинната й приморска част те са слабо разпространени. Най-типични са свлачищата между селата Оброчище и Църква. Тук те имат предимно линейно-блоков облик. Групирани са на няколко нива, които се повишават от изток на запад. Най-високите свлачища в района на с. Оброчище с на кота 190 м. Втората по-ниска група свлачища е на височина 130-140 м. Третата редица свлачища по левия склон са на височина 110 м, а по десния – на 90-95 м. Ясно е изразено свлачищното стъпало на височина 30-40 м. Най-ниското свлачищно стъпало е на относителна височина 20-25 м.
В обобщен вид характеристиките на свлачищните райони и локалните свлачища показват, че въпреки ограничаване на деформациите на отделни невралгични зони и относителното стабилизиране на локални свлачища, като цяло дълбоките свлачищни процеси не са прекратени. По-конкретно изводите от проучванията, наблюденията и измерванията се свеждаат до следното:
- наблюдаваната в течение на 4-5 тодини тенденция на затихване на свлачищните про-цеси в локален и зонален мащаб се дължи основно на продължителен период на засушаване;
- в локалните свлачища и свлачищни клинове тенденцията на стабилизиране е обусловена изключително от проведените укрепителни мероприятия и преди всичко на водопонизителните системи от дрениращи сондажи;
- тенденция на затихване не е непременно свързана с окончателното стабилизиране на свлачищата, а е възможен и обратният процес на натрупване на енергия, която в определен момент да предизвика сериозно раздвижване.
11.5.3. Морски бряг и шелф
Ръбът на Добруджанскот плато проявява тенденция към отдалечаване от бреговата линия поради развитието на свлачищните процеси. При Балчишката Тузла това отстъпване е около 1 км. И височината на брега достига 170 м. Ерозионното разчленение по брега е силно изразено с дълбоки долове и дерета. Хидроложката мрежа е представена от няколко дола с локално значение и „Тузленското” езеро. По-съществени за района са така наречените „Източно дере”, „Дворцово дере”, „Момчиловско дере”, дере „Фиш-фиш” и по-малките „Западно” и „Караманлийско” дерета.
Клифът и плажът са надводната част на бреговата зона и са най-тясно свързани с подводния брегови склон. На изток от Балчик клифът е с височина 2 до12 м, подложен на действието на щормовите вълни. Плажовете са с незначителна ширина и са чакълесто-валунно блокови. Клифът между Албена и Балчик е висок от 2 до 10 м и е много стръмен до отвесен. В тази част са оформени две пясъчно-плажови ивици – Овчаровски плаж и Фиш-фиш с ширина до 15 м и площи по около 3 600 кв.м. Долината на р. Батова формира широк нисък наносен бряг в южната част на крайбрежната ивица и обширна пясъчна ивица с дължина 5,3 км. Това е Батово-Краневската плажна ивица с ширина 50-60 м. и площ от 313 000 кв.м.
Подводният брегови склон е с ширина 800-900 м и дълбочина 12-13 м. Батовско-Краневският участък на бреговия подводен склон и типичен акумулативен участък с дребнозърнест пясък и малък наклон – 0,01.
11.5.4. Полезни изкопаеми
На територията на общината са разположени мангановото находище при Оброчище-Църква, оценявано като най-голямото в Европа и Добруджанското въглищно находище. Мангановото находище се разпростира между черноморския бряг и землището на Храброво. Залежите са на дълбочина от 280 до 440 м, съдържанието им на манган е високо, а балансовите запаси възлизат на 111 милн. тона. Добруджанското въглищно находище обхваща площ от 49 кв.клм и е разположено непосредствено на север от Черно море между Балчик и Каварна. Неговите запаси възлизат на 1,2 млрд. тона висококачествени каменни въглища. Поради голямата дълбочина на залягане и специфични минно-технологични условия находището не се експлоатира. Има обаче решение на МС, с което е отстъпена концесия за търсене, проучване и добив на природен газ-между между въглищните пластове. Част от подземното богатство на общината са варовиците в района на гр. Балчик с добри декоративни качества.
11.5.5. Изводи, проблеми и устройствени изисквания
От гледна точка на строителното усвояване и устройството на територията качествата на земната основа са съществено различни между високата й платовидна част и крайбрежната част. Територията на платото е характерна със земна основа напълно подходяща за строителство, като едновременно с това се отчита значителното окарстяване на варовитите отложения, което е от значение за евакуацията на отпадъчните води. Конфликтна по характеристиките си е територията на морското крайбрежие, носител едновременно на рекреационен потенциал и на два вида ограничения за строителното му усвояване:
- обширните свлачищни райони и локалните свлачища;
- ограничителните режими на зони „А” и „Б” по ЗУЧК.
Експлоатацията на полезните изкопаеми за сега е дала своите отражения върху земната основа само в района на мангановото находище и кариерите за варовик. До момента въглищното находище не е в експлоатация. В ход са само проучвателни работи по търсенето на природен газ между въглищните пластове.
Горните изводи и установените проблеми обосновават следните изисквания към ОУП на общината:
- стриктно съобразяване на зонирането на територията и определянето на общите устройствени и застроителни правила и нормативи по прилагането на плана със спецификата на инженерно-геоложките условия на отделните части на територията и недопускане/минимизирне на риска от активизиране на съществуващи и предизвикване на нови свлачища;
- включване в Правилата за прилагане на плана на предписания, както за необходимите укрепителни мероприятия (публична инвестиция), така и за изпълнение на изпреварващи локални проучвания и прилагане на съответни инженерни решения за осигуряване на конкретни строежи от инвеститорите;
- съобразяване на устройствените решения на крайбрежната част от общинската територия със специализираните нормативни изисквания на Закона за устройство на черноморското крайбрежие и в частност с режимите, определени за зоните за териториалноустройствена защита „А” и „Б”;
- устройствено осмисляне на противоабразионните мероприятия и мерки, които е необходимо да бъдат осъществени за защитата на бреговата ивица източно от гр. Балчик до границата с община Каварна;
- с оглед осъществяване на устройствен контрол върху бъдещата/по-нататъшната експлоатация на находищата на полезни изкопаеми и последствията от нея, развитието на обслужващата я техническа и в частност пътна инфраструктура да бъде предвидено по начин, който не нарушава екологическите и функционалните характеристики и сигурността в прилежащите урбанизирани територии и да съхранява в максимална степен качествата на естествения ландшафт, респ. да се предвидят мерки за възстановяването му;
- по отношение на находищата, които попадат в обхвата на защитените зони по Натура 2000 – „Батова” и „Долината на Батова” решенията по предходното изискване следва да отчитат и режимните ограничения, валидни за дейностите, осъществявани в тях.
11.6. Ландшафт – състояние и устройствени изисквания по опазването му
11.6.1. Обща характеристика
Характеристиките на ландшафта с техните физически, културни и естетико-емоционални измерения участват в характеристиката на ресурсния потенциал на територията, доколкото допринасят за качеството на жизнената среда и за инвестиционната привлекателност. Взаимодействието в течение на времето на територията на общината между природогеографските условия и дадености - климат, релеф, вода, почви, растителност в тяхното естествено развитие и човешката дейност е формирало части от територията със специфичен ландшафтен облик с различни по големина пространствени измерения.
Елементите, които конкретно са ги обусловили на Балчишка територия, са: морският бряг, моделиран от протичащите процеси на абразия, ерозия и особено на активни свлачища и антропогенна намеса с брегозащитни съоръжения; земеделските земи – обработени, пасища и ливади; горите и ветрозащитните пояси; единствената река Батова и малкото на брой дерета; населените места, производствените съсредоточия и другите урбанизирани територии; транспортната и енергопреносната мрежа. Човешката намеса е изменила облика на природната среда в различна степен в отделните части на територията и с различен успех от гледна точка на формирането на културни ландшафти.
11.6.2. Видове идентифицирани ландшафти
По предварителна преценка комбинацията от естествени и създадени условия на територията на общината позволява идентифицирането на следните видове и разновидости ландшафти:
Селищни ландшафти
Селищната мрежа е добре развита, обусловена от вековни традиции. Селата основно са разположени на равнинен терен на най-високата тераса. Близо до морето са само с. Кранево и гр. Балчик. Селищните ландшафти се проявяват в няколко разновидности:
Села. Те са с парцелна структура, с голям по площ стопански двор на бившето ТКЗС, повечето с изграден център в редки случаи с характерен архитектурно-градоустройствен образ. Въпреки общо взето еднообразния селищен ландшафт на селата, той е благоприятно повлиян от дворищното озеленяване, вкл. цветните градинки пред домовете. Разнообразие в някои от селата внасят новоизгражданите в тях или около тях структури от ваканционни сгради. Този ландшафтен тип е със средни възпроизводствени възможности.
Град Балчик. Разположен непосредствено на брега на морето, притежава изключително характерен селищен ландшафт, обусловен от вписването му в скулптирания от ерозията висок морски бряг, живописното му амфитеатрално изграждане, взаимното проникване на плътно застроени квартали с тучна зеленина – град в постоянна борба със свлачището, върху което е разположен, притежаващ удивителна възпроизводствена способност. Органична част от пейзажа на града е пристанището с неговото многообразно съдържание. Новите квартали върху платото със стандартната си блокова застройка и разположената в съседство с тях производствена зона дисонират спрямо стария град.
Вилни зони. Заемат значителна територия между Балчик и кк „Албена”. Изграждат се върху силно наклонени терени. Налице е тенденция да бъдат заличени естествените компоненти на средата и живописните структури, разположени първоначално в озеленена среда, да се превърнат в непрекъснато урбанизирана среда. Те са типичен пример на неустойчив ландшафт.
Рекреационни ландшафти – проявяват се в следните разновидности:
Курортен комплекс. Негов типичен представител в най-чист вид е к.к. „Албена”. Отличава се с подчертано специфичен архитектурно-градоустройствен образ, изграден върху принципите на контраста с околната природна среда – резервата „Балтата”, бадемовите градини, но съжителстващ с нея без потенциална агресия.
Курортната зона. Курортанта зона „Тузлата”, първоначално умело вписана в горската среда и композиционно организирана около Тузленското езеро, днес тя е в процес на напреднала деградация.
Ваканционни селища. Тази разновидност на вилните зони е в начален, но много интензивен процес на завоюване на територия предимно в района на Кранево-Рогачево. Още не може да се определят ландшафтните й характеристики, но първоначалните резултати говорят за пълна липса на ландшафтен и изобщо устройствен подход при планирането им.
Голф игрищата и селища вероятно също ще формират своя равновидност на рекреационните ландшафти, доколкото първите два комплекса, които се изграждат, не принадлежат на нито една от селищните или рекреационни структури. На един по-късен етап ще бъде възможно да бъдат оценявани от ландшафтна гледна точка.
Селскостопански ландшафти. Селскостопанските земи са основната част от територията на общината. Като ландшафт са носители на специфика, която ги отличава от всички останали селскостопански територии в страната. Мащабността на поземлените участъци, наситените цветове през всички сезони формират неповторим пейзаж, за което в много голяма степен допринасят горските полезащитни пояси. В процеса на възстановяване на поземлената собственост и свързаното с него „прекрояване” на поземлената структура, характерният пейзаж на селскостопанските земи прояви изключително висока устойчивост. В същото време съществува съмнение, че тя ще издържи при очертаващото се масово изграждане на ветрогенераторни полета.
Горски ландшафти – техните разновидности са тясно свързани с предназначението на горите.
Курортни и защитни гори и зелени зони. Разположени са основно в крайбрежната част на общинската територия. Разнообразието им по хабитуси, колорити и възрастови различия е добра предпоставка за формиране на акцентен карския ландшафт, но се нуждаят от сериозно поддържане и дообогатяване на растителния им състав с нови декоративни дървесни и храстови видове с характерен силует и колорит. Целесъобразно е да се разшири използването на дървесната растителност за задържане на свлачищните процеси.
Дърводобивни гори. Те имат относително малък дял от горския фонд на общинската територия, но на много места са естествен контрапункт на открития пейзаж на селскостопанските земи, което е основание да се изискват по-сериозни грижи за оформянето на окрайнините им.
Транспортен ландшафт
В общината транспортните ландшафти, които са свързани в мрежа и „прорязват” останалите ландшафти, се формират от републиканските, общинските и останалите местни пътища. Те имат две измерения – „вписване” в ландшафтите, през които преминават, и собствени технически, функционални характеристики. По отношение на първото измерение трябва да се отбележи, че транспортната инфраструктура е проведена съобразно природните дадености и нарушаването на ландшафтната цялост на територията е незначително. По отношение на второто картината е различна в различните части на територията и различните пътища. От гледна точка на техническо състояние и поддръжка като правило те се влошават с намаляването на класа на пътищата. Благоприятен фактор е широко приложеното крайпътно озеленяване. По отношение на крайпътното „обзавеждане” обаче има още много да се желае.
Морски (крайбрежни) ландшафти – обхващат цялата крайбрежна ивица .
Природните им компоненти са описани в т. 11.5.3. Все по-голямо и необратимо върху природните характеристики на тези ландшафти става въздействието на антропогенната намеса. В най-западната част на брега, в района на Кранево, продължава строителната експанзия към плажната ивица. От к.к. „Албена” до Балчик е реализиран мащабен комплекс от брегоукрепителни съоръжения – дамба с прилежащ път и серия от буни, всички изпълнени с разнообразни по форма и предназначение бетонни елементи. На изток от Балчик до края на общинската територия брегът се намира в естествения си вид.
Брегоукрепителните съоръжения, които са постигнали в голяма степен защитното си предназначение и дори са създали допълнителна територия, са обект на сериозна критика от ландшафтна гледна точка, поради твърде грубото си вписване в, или по-точно нарушаване на природната среда, ликвидирайки връзката суша-морски прибой. Появилото се след изграждането на съоръженията ненормално изхвърляне на водорасли, тяхното натрупване и гниене говори на неблагоприятно въздействие върху морските екосистеми.
Защитени ландшафти
Защитените ландшафти са представени от защитените територии и защитените зони, описани в следващия раздел „Биологично разнообразие и защитени територии” и от архитектурно-парковия комплекс „Двореца”. От ландшафтна гледна точка за тях следва да се отбележат две неща:
- изключително благоприятното визуално въздействие на горския масив на „Балтата” с конфигурацията и колорита си;
- сериозната заплаха за унищожаване на ролята на „Двореца” като емблематичен елемент на ландшафта на Балчик, от демащабираното ново строителство, извършвано в непосредственото му съседство.
11.6.3. Изводи, проблеми и устройствени изисквания
Територията на общината предлага завидно ландшафтно разнообразие, като много от представените видове и разновидности се отличават с подчертана индивидуалност. Преобладаващата част от ландшафтите и в частност - разположените върху платото, притежават добра устойчивост. Антропогенната намеса в някои от природните ландшафти, предимно в крайбрежната зона, е предизвикала неблагоприятни последствия върху тях – брегозащитни съоръжения-морски бряг, ваканционни селища-селскостопанска среда, курортно строителство-морски плаж. Нарушените ландшафти са ограничено представени – в района на добива на манган и при варовиковите кариери.
От позициите на горните констатции от ОУП на общината се изисква устройствените му решения да бъдат насочени към формирането на устойчив и хармоничен ландшафт с изява на специфичните елементи, които да го отличат в общия Добруджански ландшафт.
С оглед на горната цел планът трябва:
- да прилага последователно ландшафтноустройствен подход, насочен към опазването, при необходимост на определени места - и възстановяването на общите ландшафтни характеристики на територията и особено на емблематичните им елементи при реализацията на трайна физическа намеса;
- да проучи внимателно възможните варианти за провеждане на бъдещите транспортни и инфраструктурни мрежи и съоръжения (евентуално автомагистрала „Черно море”, линии ВН, ветрогенератори и др.п.) и включване в плана на онези от тях, който в най-малка степен нарушават околната среда и ландшафтните й характеристики, като пътищата бъдат провеждани по правило по границите между различни ландшафтни типове;
- да предложи ландшафтно мотивирана концепция за начините на реализиране на необходимата защита от абразия на морския бряг източно от гр. Балчик;
- да формира ландшафто-устройствени правила за хармонично вписване в традиционните пейзажи на новите курортни развлекателни структури: ваканционни селища и голф- игрища;
- да отдели специално внимание, вкл. чрез предписания в Правилата за прилагане на плана, на формата и граничната линия на периферните горски ивици, които определят изгледа на горските масиви, обогатяват пейзажа в контраст със селскостопанските площи;
- при реализирането на мерките по т. 11.4.3 за рекултивация на нарушените терени и определяне на бъдещото им предназначение следва да се отчита принадлежността на тези терени към съответните типове ландшафт и възстановяването им да се използва за тяхното (на ландшафтите) стабилизиране.
11.7. Биологично разнообразие и защитени територии – състояние и
устройствени изисквания по опазването им
11.7.1. Растителност
Община Балчик попада в Мизийската горско-растителната област и в подобласт – “Добруджански растителен район”. Във вертикално отношение растителността в района е представена от запазени в слаба степен естествени гори (предвид унищожаването им в миналото за освобождаване на земи за земеделие) и равнинни терени с преобладаване на луковична ливадина, пасищен райграс, троскот, белизма, садина и др. разпространени по мери, необработваеми земи, край пътища. Горските масиви принадлежат на “Долен равнинно-хълмист пояс” с подпояс на равнинно-хълмисти дъбови гори. Лесозащитните пояси по високите равни тераси са изградено основно от цер, на места смесен с дръжкоцветен дъб, летен дъб, полски клен, келяв габър, мъждрян и космат дъб. Незначително е разпространението на мекиша, благуна, елшата, върбата, габъра, обикновения бук. Покрай дерета и суходолия се срещат формации от полски бряст, ясен, дръжкоцветен дъб и по-слабо върба. Естествено растящите насаждения са изключително от издънков произход. От изкуствено внесените видове най-голямо участие има акацията, след това гледичията, черният бор, шестила, кленът, яворът, орехът, сребролистната липа, евроамериканската топола, копривката и др. От храстовите видове се срещат дрян, глог, смрадлика, драка, шипка, кучи дрян, брадавичест и ръбест чашкодрян, птиче грозде, черна калина. Изкуствено внесени са миризливата върба, тамариксът, златният дъжд, люлякът. Тревната растителност е представена от типични за дъбовите гори видове житни тревни, острица, ягода, поддъбиче, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др.
Специфично растително богатство притежават защитените територии.
Това важи както за малката територия на частта от Природен парк „Златни пясъци”, която попада в обхвата на общината предлага, така и за поддържания резерват „Балтата”. ПП „Златни пясъци” съдържа 500 вида висши растения, от които 21 вида са редки, застрашени и защитени видове. 90 % от територята му са заети от дървесни и храстови екосистеми. Освен типичните и за останалите гори в общината дървесни видове има и растителни представители с лонгозен характер – полски ясен, цер, обикновен габър, бяла топола, елша, махалебка, обрасли с увивна растителност. Между тревистите видове има и редки, като тънкожилест пелин, плосколистно подрумче, български клейстогенес и застрашената ефедра. Под защита са 20 редки и застрашени от изчезване растителни вида като снежно кокиче, каказка иглика, орхидеи и др.
В лонгозната гора, която е същността на поддържания резерват „Балтата”, основните дървесни видове са полският бряст и остролистният ясен. Следват летен дъб, полски клен, дива круша, обикновен габър, черна елша, бяла топола, бяла върба и др. В подлеса най-разпространени са обикновен и черен глог, кучешки дрян, къпина, шипка, широколистен чашкодрян, леска, калина и др.
Морска флора
В резултат на замърсяването на морската вода, което в 99 % произтича от източници извън общината, в морската флора са настъпили следните изменения:
- качествено и количествено намаление на микрофитобентоса;
- нарастване на времетраенето, интензивността и честотата на цъфтежите на фитопланктона.
11.7.2. Лечебни растения
Естествените находища на лечебни растения са горските територии и земеделските земи. Те са много богати. Само на територията на Природен парк „Златни пясъци” 180 вида от растящите там растенията са лечебни. Голямо е богатството и на останалите защитени територии и защитени зони. Въпреки, че билките на територията на общината не са картирани и данните за запасите от тях не са определени, за най-разпространени се смятат следните видове: багрилно подрумче, блатна мента, бял равнец, брош, бръшлян, бял имел, бъз, ветрогон, глог, горицвет, гингер, див чемшир, див джоджен, девесил, див пелин, драка, дяволска уста, еньовче, ефедра, жълт кантарион, жълт смил, зайча сянка, иглика, камшик, кисел трън, коприва, лайка, липа, маточина, мащерка, мента обикновена, мразовец, овчарска торбичка, подбел, птиче просо, риган, сантонинов и морски пелин, слез, синя жлъчка, смрадлика, трънка, хвощ, червен божур, червен кантарион, шипка,и др.
11.7.3. Животински свят
Животински свят в бизост до урбанизирани зони и инфраструктурни трасета.
Гръбначната фауна е представена от:
Земноводни: обикновен и гребенист тритон, обикновена чесновница и крастави жаби;
Влечуги: слепоци, ливаден гущер, триивичест гущер, зелен гущер, смокове, пепелянка;
Птици: гугутки, кос, бяла стърчиопашка, черногърбо каменарче, врабчета, гарга, градинска лястовица, лястовица, сврака, сива врана, полска врана, сойка, голям синигер, чавка, поен дрозд, черноглаво коприварче, сребриста чайка и др.
Бозайници: мишки, плъхове, таралеж, къртица, катерица, лалугер, съсел, заек, сърни, елени и други.
Животински свят в горския фонд и лесопарковете
В тези територии животинският свят е значително по-богато представен. Освен посочените по-горе видове в горските територии се срещат още:
Земноводни: дървестна жаба, дългокрака горска жаба и голяма водна жаба;
Влечуги: гръцка сухоземна костенурка, кримски гущер, горски гущер, степен гущер, водни змии – обикновена и сива;
Бозайници: горски сънливец, лисица, невестулка, черен пор, а през зимата често и вълци.
Морска фауна
Замърсяването на морската вода, предизвикано от източници извън общината особено засилено след 1970 г. е причината за настъпилите негативни изменения в морската фауна, а именно:
- съкращаване на видовия състав, числеността и биомасата на зообентоса, вследствие на местните масови морове, следващи обикновено цъфтежите на фитопланктона, както и масовото развитие на нови видове, клавно охлюва Рапана, който е хищник спрямо черната мида. Увеличаването на числеността и биомасата на някои устойчиви видове не може да компенсира снижаването на общата му биомаса;
- промени в числеността и биомасата на някои видове зоопланктон;
- рязко съкращаване на числеността и биомасата на дребния зоопланктон, който е основна храна на планктоноядните риби, както и за личинките и малките на останалите видове риби, вследствие развитието на новия вид ктенофора, използващ за храна яйцата и личинките на размножаващите се видове;
- рязко спадане на числеността и биомасата на повечето рибни популации в резултат на промените в околната среда и преулова на някои промишлени видове риби.
11.7.4. Защитени територии
В общината са обособени следните защитени обекти и територии по смисъла на Закона за защитените територии:
- поддържаният резерват “Балтата”.
- част от природния парк “Златни пясъци”;
- защитената местност “Долината на дроплите”;
- защитената местност “Находище на обикновен божур”14 .
Поддържаният резерват с международно значение “Балтата” има площ от 204,7 ха, а буферната му зона - 163,4 ха. Обявен е през 1961 г. [заповед № 180/20.04.1978] с цел опазване на естествена лонгозна гора с принадлежащата й флора и фауна. Намира се в землището на с. Оброчище. Резерватът е уникален в световен мащаб - 16 вида от растенията в него и буферната зона са с природозащитна стойност. В Червената книга са включени 7 вида, като три от тях са защитени, а останалите са редки видове. В резервата растат 116 лечебни растения, живеят 140 вида птици, от които 44 са включени в Червената книга. Планът за управление на резервата е одобрен със заповед № РД 11-26/29.10.2004 г.
Малка част от Природния парк “Златни пясъци” – (26,2 ха) попада в територията на общината, в землището на с. Кранево. Цялата му площ е 1320,7 ха. Паркът е обявен за защитена територия през 1943 г. с цел запазване на растителни и животински съобщества и характерни земни образувания и пейзажи, имащи висока научна и културна стойност. Планът за управление на парка е в процедура на съгласуване и одобряване.
Защитената местност “Долината на дроплите” с площ от 3 620,0 ха обхваща части от землищата на селата Дропла, Змеево и Кремена.
Защитената местност “Находище на обикновен божур” се намира в землището на с. Църква и заема площ от 46,3 ха.
11.7.5. Защитени зони по Натура 2000
Значителна част от територията на общината, предимно в крайбрежния район, е обхваната от защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Те са:
- защитена зона „Балчик” (BG 0002061);
- част от защитена зона „Батова” (BG 0002082);
- част от защитена зона „Златни пясъци” (BG 0000118);
- част от защитена зона „Белите скали” (BG 0002097);
- част от защитена зона „Долината на река Батова” (BG 0000102);
- част от защитена зона „Комплекс Калиакра” (BG 0000573);
- част от защитена зона „Крайморска Добруджа” (BG 0000130).
Защитена зона „Балчик” (BG 0002061), определена съгласно Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици, обхваща източната част от землището на с. Оброчище с к.к. „Албена” и западната част от землището на град Балчик, заета основно от вилни зони и горски площи и паркове с обща площ 1 554,16 ха. Обект на защита са 53 вида птици, в т.ч. 43 по приложение І на директивата. Десет от видовете гнездят, а два зимуват на територията на зоната. От защитените видове само два се местни.
Частта от защитена зона „Батова” (BG 0002082), която попада върху територията на общината и прилежащата й плитка акватория, обхваща изцяло землищата на Кранево, Рогачево и Църква и части от землищата на Оброчище, Ляхово и Храброво. Най-важната характеристика на зоната е географското й местоположение на Западния черноморски прелетен път Via Pontica – втория по големина европейски миграционен път на водолюбиви, грабливи и пойни водове птици.
Обект на защита са 184 вида птици, от които 50 са включени в Червената книга на България, 80 са европейско природозащитно значение. Световно застрашени са 7 вида, 62 вида са вписани в приложение І на Директива 79/409/ЕЕС.
Частта от защитена зона “Златни пясъци” (BG0000118), която навлиза в територията на община Балчик на землището на с. Кранево, се покрива с границите на природния парк, съответно с частта от територията му, попадаща в община Балчик.
Зоната се създава за защита на следните местообитания и популации: 9 местообитания, вкл. 4 по Директива № 92/43/ЕЕС, представляващи различни видове тревни и храстови съобщества, хидрофилни високи треви, широколистни гори и естествени еутрофни езера; 3 вида бозайници; 6 вида земноводни и влечуги; 7 вида безгръбначни, в т.ч. 2 по Директива № 92/43/ЕЕС, и 1 вид растение.
Защитена зона „Белите скали” (BG 0002097), част от която попада на територията на общита Балчик, се простира от източната окрайнина на гр. Балчик до южната граница на гр. Каварна. Определена е съгласно Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици. Обект на защита са 52 вида птици, в т.ч. 17 местни и 44 по приложение І на директивата. Два от видовете зимуват на територията на зоната.
Частта от защитена зона „Долината на река Батова” (BG 0000102), която навлиза на територията на община Балчик обхваща изцяло землищата на селата Рогачево и Църква и части от землищата на селата Храброво, Ляхово, Оброчище и Кранево. Създава се за запазване на местообитания и популации, както следва: 12 местообитания, вкл. 7 по Директива № 92/43/ЕЕС, представляващи различни видове гори, степи, тревни съобщества, облесени и зараждащи се дюни; 7 вида бозайници; 5 вида земноводни и влечуги; 1 вид риба и 6 вида безгръбначни, в т.ч. 1 по Директива № 92/43/ЕЕС.
Защитена зона „Комплекс Калиакра” (BG 0000573) на територията на община Балчик представлява най-западната част на обширна зона по протежение на крайбрежната суша и голям сектор от морската акватория, простираща се от гр. Балчик до с. Тюлените в община Шабла. Определена е съгласно Директива № 92/43/ЕЕС за опазване на изключително разнообразни природни местообитания с принадлежащата им и дива флора и фауна. Обхваща 17 местообитания, вкл. 6 по Директива № 92/43/ЕЕС, включващи тинести морски плитчини, лагуни, плитки заливи, съобщества водорасли, стръмни морски скали, зараждащи се подвижни дюни, тревни съобщества, неблагоустроени и подводни пещери, гори и степи. Фауната е представена от 18 вида бозайници, 6 вида земноводни, 4 вида риби и 9 вида безгръбначни, от които един вид по Директива № 92/43/ЕЕС. Флората е само с 1 представител.
Частта от защитена зона „Крайморска Добруджа” (BG 0000130), на територията на община Балчик представлява най-крайното юго-западно разклонение на голяма суха долина, прорязваща Добруджанското плато от юго-запад на северо-изток. Обхваща малки части от землищата на селата Кремена и Дропла. Определена е съгласно Директива № 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и популации, както следва: 7 местообитания, вкл. 4 по Директива № 92/43/ЕЕС, представляващи различни видове храстови и тревни съобщества, гори и степи; 1 вид бозайник, 1 вид влечуго, 1 вид риба и 1 вид растение.
11.7.6. Зелена система
В този раздел като елементи на зелената система на общината се разглеждат следните, създадени или облагородени от човека зелени площи в селищата и извънселищни територии:
- обществени паркове и градини;
- специализирани паркове и градини;
- санитарно-защитно озеленяване;
- транспортно озеленяване;
- озеленяване за ограничено ползване.
Горските територии, чиито средообразуващ ефект е от изключително значение за екологичната обстановка, са разгледани в раздел ІІ – Природни условия и ресурси.
Сподели с приятели: |