Община балчик т е Х н и ч е с к о

 в т.ч. летище и пристанище 4668,7 дка.

• 
  ниви – 361208,5 дка (94 % от земеделските земи);
  
• 
  трайни насаждения – 7466,5 дка (1.9 %);
  
• 
  ливади, пасища, мери – 16263,7 дка (4,1 %).
  

Конкретните данни за териториалната структура общо за територията и по землища са представени в приложение №1 Община балчик: Площи по начин на трайно ползване по землища.

Данни за съществуващото и перспективно ползване на акваторията в едномилната зона са представени върху приложената карта в М 1:100000, предоставена от Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна (приложение № 2).

4.2. Тенденции в промяната на земеползването. Инвестиционна активност
Настоящият анлиз е предназначен да очертае доминиращите тенденции в промяната на земеползването, проявяващи се пред последните 10-15 год. Сравнението с данните за баланса на теритоията, посочени в предходни проучвания (към ТУП’97, ОПР и др.), води до основния извод, че в границите на общината нараства делът на урбанизираните територии за сметка на земеделски земи и гори. Делът на урбанизираните територии е нараснал с 2.4 пункта спрямо този през 1996 г. и с 2 пункта спрямо 2005 г., основно за сметка на земеделски, както и на някои горски територии. Както бе изяснено по-горе, в ход са допълнителни промени в баланса на територията, основно в землищата на Рогачево, Оброчище, Църква, Кранево, Балчик, Ляхово.

Актуалните промени на предназначения са главно за курортно-рекреационни функции, в т.ч., като най-площоемки обекти - голф-игрища и голф-селища (вж. по-долу, р-л 6.2.), концентрирани предимно в землищата от южната приморска част на общината и по поречието на р. Батова. Във вътрешността, по откритите части на платото, преобладаващата част от текущите процедури по промяна на предназначение на земеделски земи е за изграждане на ветрогенератори. При това се променя предназначението на цели поземлени имоти, независимо от тяхната площ, което не изключва възможността за използване за земеделие на частите от имотите, останали свободни след изграждане на самото съоръжение.

През 2008 г. населението на община Балчик по постоянен адрес наброява 22898 д. – 10,6% от населението на областта. Населението по настоящ адрес възлиза на 22496 д.

През последните 50 г. в демографското развитие на общината се наблюдават няколко етапа: до средата на 70-те години на миналия век броят на населението нараства; в периода 1975-1992 г. намалява с ок. 7.8 %; в периода между преброяванията от 1992 и 2001 г. не се променя съществено, като през 2001 г. наброява 22 354 д. През годините до 2004 постепенно нараства, като достига 23243 д. Между 2004 и 2008 г. общата тенденция е към намаляване на населението и тя се проявява в почти всички населени места.

Броят на жителите на общинския център нараства до 1985 г.; между 1985 и 1991 г. намалява с ок. 4 %; между 1991 и 2004 г. нараства с ок. 12 %, за да достигне 13912 д. (при преброяването през 2001 г. то е 12509 жит.). През следващия период числеността на населението не търпи чувствителни изменения - спадът до 13813 жит. през 2008 г. възлиза на по-малко от 1%.

Нарастване на населението по постоянен адрес през последните пет години има само в три населени места – Кранево, Стражица и Бобовец (последното – незначително в абсолютна стойност). Данните за динамиката на населението като цяло сочат отрицателен естествен прираст. Сравнително ниската стойност на намаляване числеността на населението се дължи на положителен механичният прираст – един от най-високите сред общините в област Добрич (вж. Стратегия за регионално развитие на област Добрич 2005-2015 г.). През последните години броят на новородените варира между 170-230 годишно. Смъртността е с по-високи стойности.

От гледна точка на териториалното разпределение на населението е налице сериоз­на неравномерност. Настоящото население на гр. Балчик по постоянен адрес възлиза на 60,3 % от цялото население. То, заедно с разположените в югозападната част на общината Кранево, Рогачево, Оброчище и Църква, обхващат близо 77% от общинските жители. Още около 5 % от тях са концентрирани в с. Соколово – населено място, разположено на републикански път ІІ-27, осигуряващ пряка връзка с общинския център и крайбрежната част, както и с областния център гр. Добрич.

За нуждите на устройственото планиране е необходимо да се акцентира върху обстоятелството, че освен населението с постоянна адресна регистрация, в част от населените места сезонно или целогодишно обитава и население с постоянна адресна регистрация в населени места извън общинските граници. През последните години в и около населените места, намиращи се в близост до приморската част от общинската територия, като Кранево, Оброчище, Рогачево, Гурково, Соколово, Ляхово, както и в землището на Балчик, се наблюдава засилена инвестиционна активност в строителството на сгради и комплекси за отдих (в т.ч. вилни сгради, ваканционни и голф-селища и пр.) и за обитаване.

Сравнението на данните от горната таблица сочи, че броят на населението по настоящ адрес в Кранево, Оброчище, Рогачево, Стражица, Църква, Тригорци, Преспа, Гурково, Дъбрава, Сенокос, Безводица, Храброво надвишава този по постоянен адрес, като напр. в Кранево това надвишение възлиза на 37.5 %.

Числените стойности на реално пребиваващото в тях “външно население”, особено през летните месеци, са значително по-високи. Като илюстрация, платените нощувки на туристи през 2008 г. в и около Балчик (без вилните зони) са 143234; Кранево – 208607; Оброчище – 669; Рогачево – 476 и т.н., като в тези числа не са включени пребиваващите в собствени вили и жилища и техните гости, както и настанените в к.к. “Албена”. В ОПР е посочено, че пребиваващите през сезона удвояват броя на местното население. Всъщност, само легловата база за наемане в обектите за настаняване надвишава броя на населението по постоянен адрес с над 2000 бр. ⁵.
5.2. Възрастова структура.
Възрастовата структура на населението е по-благоприятна от тази за областта, региона и страната, но се очертава постепенно намаление на броя и дела на контингента 0-17 год. възраст; съответно нараства делът на контингентите в средните и високите възрастови интервали. Промяната в съотношението, настъпила в рамките на една година (2007-2008), е видима от следните данни⁶:

Възрастова група	2007 г.	2008 г.	Разлика
0-17 год.	18,1 %	17,4 %	Намаление с 0.7 пункта
18 - 58 (жени)/62 (мъже)	62,7 %	63,1 %	Увеличение с 0.4 пункта
Над 58 (жени)/62 (мъже)	19,2 %	19,5 %	Увеличение с 0.3 пункта

Горните данни илюстрират регресивния характер на демографската структура, установил се през последните години

Възрастовата структура по населени места има значителни различия.
Град Балчик е с благоприятна възрастова структура: контингентът 0-17 год. включва 18,0 % от населението; 18-58/62 год – 65.6 %, а хората на възраст над 58/62 год. съставляват общо 16.4 %. Благоприятно е съотношението и в селата Безводица, Бобовец, Кремена, Ляхово, Оброчище, Стражица, Тригорци. В останалите села се констатира трайна тенденция на застаряване. Най-неблагоприятна е възрастовата структура в селата Гурково, Змеево, Царичино, Храброво, в които делът от населението, попадащ в третата група, е от три до над шест пъти по-голям от този на населението в първата група.

Възрастовата структура по населени места към 2007 г. е следната:

Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в гр. Балчик.

• 
  72 % българи;
  
• 
  14.2 % турци;
  
• 
  11.6 % роми;
  
• 
  2.2 % други.
  

Основна характеристика на икономическата активност, респ. заетостта, в общината, е сезонността в основните отрасли – туризъм и селско стопанство. Коефициентът на икономическа активност се изчислява на 59 %. По данни, заложени в ОПР, основният тренд, характеризиращ развитието през последните години, е нарастването на дела на заетите в третичния сектор (услугите – основно туристическо обслужване – хотели и ресторанти; само в Албена са заети над 1500 души-3/4 от общия брой на наетите), който вече надвишава 65,5 %, както и в първичния сектор (селско, горско, ловно и рибно стопанство) - 8,4 % (около два пъти над средния за страната). Останалата част от заетите са във вторичния сектор, като делът е около 10 пункта под средното за страната. Близо 72 % са ангажирани в частния сектор, основно в сферата на услугите.

Средногодишното равнище на безработица в общината през последните пет години (до края на 2008 г.) намалява около два пъти. През първите три месеца на 2009 г. се констатира покачване с 2.58 % спрямо края на 2008 г., като по публикувани обобщени справки от Бюрото по труда, към март 2009 без работа е близо 8 % от активното население. Тази стойност е равна на средната за областта.

От всички регистрирани безработни 69,8 % са жени. Според образователния ценз, безработните висшисти съставляват ок. 7 %, а тези със средно образование – 37,5 %. Общо 64 % са без специалност и професия. По възрастов признак, най-висок е делът на регистрираните безработни над 55 год., а най-нисък – на тези на възраст до 19 год.

Делът на продължително безработните е сравнително висок – 47 %.

Като основни проблеми в сферата на заетостта и безработицата в ОПР са посочени:

- неравномерната заетост (сезонност);

- висок дял на продължително безработните;

- висок дял на лицата с ниско образование, без специалност и професия.

Сравнението между посочените по-горе данни за числеността на населението на общината през 2008 г. и това през 1992 г. (22367 д.) води до извода, че не се потвърждават параметрите / темповете на намаляване на населението, определени в проекта за ТУП’97 на база документа на НЦТРЖП при МТРС “Прогноза за демографско развитие на Република България за периода 1992 -2020 г.” по метода на интерполацията. Както бе посочено и по-горе, сравнително ниската стойност на намаляване числеността през последните пет години се дължи на положителен механичният прираст – един от най-високите сред общините в област Добрич. Все пак, процесът на намаляване на населението както в национален, така и в регионален и в общински план, е необратим.

Актуалният анализ потвърждава предходните прогнози относно промените във възрастовата структура. Увеличава се делът на контингента в надтрудоспособна възраст и намаляването на този в подтрудоспособна. През следващите години този процес ще продължи, като ефектът му ще бъде най-осезаем в населените места с подчертано регресивен характер на демографската структура, посочени в част 5.2.

Предвижданията сочат постепенно подобряване на показателите по отношение един от основните фактори при прогнозирането на демографското развитие – фертилността (определя се от контингента жени в детеродна възраст, броя живородени момичета и брачността). На основание тенденциите от последните 10-15 год. се очаква към 2020 г. коефициентът на интегрална фертилност да се стабилизира между 1,85-1,95. Изпълнението на тази прогноза е функция на социално-икономическите условия. Настъпващата икономическа криза с продължителност, непредвидима на този етап, може да наложи ревизия на посочените стойности, респ. забавяне на процеса.

• 
  очакван процес на ре-миграция - завръщане на икономически мигранти от чужбина или от други части на България, като следствие от актуалните глобални икономически процеси;
  
• 
  допълнителното антропогенно натоварване на територията от сезонно или целогодишно пребиваващи с постоянна адресна регистрация в населени места извън границите на общината. В условията на икономическа криза може да се предвиди временен застой в нарастването на този контингент.
  

• 
  Постоянното население на общината намалява. Намалява естественият прираст в следствие траен спад на раждаемостта и увеличение на смъртността. Промените в тази тенденция са във висока степен функция на социално-икономическите процеси.
  
• 
  Важен фактор в демографската характеристика е механичният прираст, в следствие на който темповете на намаляване на населението са по-ниски от прогнозните.
  
• 
  Около 65 % от населените места са със регресивна или стационарна възрастова структура В тези населени места е налице процес на застаряване на населението. Трайна е тенденцията към намаляване на дела на населението в подтрудоспособна възраст в общината като цяло.
  
• 
  Урбанизацията на населението е в процес на затихване и установяване в константна величина. Като резултат от вече протеклия процес на урбанизация е налице сериоз­на неравномерност в териториалното разпределение на населението.
  
• 
  Високият дял на лицата с ниско образование, без специалност и професия оказва неблагоприятно въздействие върху икономическата активност.
  
• 
  Икономическата активност се характеризира от неравномерната заетост (сезонност).
  
• 
  Антропогенното натоварване на територията и експлоатацията на ресурсите се обуславя в значителна степен от временно или постоянно пребиваващи с постоянна адресна регистрация в населени места извън границите на общината.
  
• 
  Настъпващата глобална икономическа криза с непредвидима продължителност ще повлияе на демографските процеси, като може да забави подобрението на показателите на естествения прираст и предизвика динамика в механичните демографски процеси. За този период може да се прогнозират промени в структурата на икономическата активност и ръст на безработицата.
  

• 
  Да се предложат устройствени мерки за ограничаване на неблагоприятното терито­ри­ално разпределение на населението (диспропорциите между отделните части на общин­ска­та територия);
  
• 
  Перспективното развитие на населените места и селищните образувания да се определя не на база демографска прогноза, а на базата на капацитета на териториите и ресурсовите възможности, като се съблюдават изискванията за осигуряване устойчивост на ресурсите и се събразяват действащите специални режими. Проектното оразмеряване на системите да се извършва на база въведените с Плана устройствени и застроителни правила и нормативи за отделните устройствени зони и територии.
  
• 
  Предвид настъпващите динамични промени в социално-икономическата обстановка, разработването на проектоплана да се основе на актуализирана информация и анализи по отношение демографските процеси, икономическата активност на населението, както и относно инвестиционната активност по вид и териториална насоченост. Да се изследва динамиката в контингента пребиваващи (сезонно, целогодишно) жители на други общини, като един от факторите на антропогенното натоварване.