Табл. 23 Норми за допустими емисии на „Девня цимент” АД
За периода 2007-2009 г. не са регистрирани превишения на нормите.
Замърсител
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
ФПЧ10
|
75,452
|
138, 377
|
95,205
|
48,697
|
Табл. 24 Докладвани годишни емисии от „Девня цимент” АД, т/год
През последните години се извършва технологична модернизация и се изпълнява програмата за привеждане в съответствие с изискванията по околна среда. Монтирани са нови пречиствателни съоръжения за прах, а електрофилтрите са усъвършенствани. Основното гориво на пещите за клинкер №№ 3-6 са въглища и петролен кокс.
5.1.2. Други организирани източници
Пристанище "Варна - Запад"
Пристанище Варна-Запад се намира на западния бряг на Белославското езеро, в непосредствената близост до промишлената зона. Пристанището има линии за претоварване на сода, торове, цимент, въглища, руди, фосфорити, кварцов пясък и течни химикали.
Паровата централа към пристанището е съоръжена с два броя парни котли - един тип ПКМ-6,5 и един тип ПКМ-4, оборудвани с автоматични горелки, изгарящи мазут. Емитират се прах, азотни оксиди, въглероден оксид и серен диоксид.
На територията на дружеството от 2008 г. в експлоатация е инсталация за обезвреждане на цели животински трупове, като емисиите от нея са значително под нормите за допустими емисии и въздействието й върху качеството на атмосферния въздух може да се оцени като незначително.
Цех за мляна креда на "Девина" ООД - Девня
Цехът се намира близо до стария Завод за сода и произвежда мляна креда за фуражната промишленост. За суровина се използва варовик от кариера "Марциана" или от "Каровча". Месечно се смила около 400 т варовик. Има горивна уредба за генериране на горещи газове за изсушаване на суровината, изгаряща около 120-130 l/h газьол.
При работа на инсталацията се емитират финни частици прах (калциев карбонат), въглероден диоксид, серни оксиди, азотни оксиди и въглероден оксид. Монтирано е пречиствателно съоръжение - циклон с недостатъчна ефективност. Количеството на отпадъчните газове е 500 22 200 m3/h, температура - 110 - 120С. Те се изхвърлят през комин с височина 20 m и диаметър 400 mm.
Емисиите на прах от дейността на инсталацията, съгласно извършените собствени периодични измервания са над нормите за допустими емисии, но предвид отдалечеността на предприятието и произхода на праховите частици, замърсяването е с локален характер, на територията на дружеството и емисиите не оказват въздействие върху населеното място.
Други
На територията на Община Девня има още няколко предприятия, чието влияние върху качеството на атмосферния въздух е незначително:
-
«Птицеком» ООД – зърнобаза;
-
"Каолин" АД – фабрика Девня - производство на стъкларски пясъци;
-
“Надин”– площадка за изкупуване на черни и цветни метали и разкомплектоване на излезли от употреба МПС;
-
“Декафос” –производство на минерални добавки;
-
“Норд” – производство на метални елементи;
-
“Мелница Варна 2006” – силоз за зърнени храни;
-
„Девненски захарен завод” – преработка на нерафинирана захар
-
„Кристера агро” АД – зърнобаза
-
ЕТ „Торнато-ИВ” – бетонов възел
-
„Девня Трейд” ООД – бетонов възел
-
„Ескана” АД – производство на трошено-каменни фракции
В следващата таблица са представени емисиите на ФПЧ10 от изброените източници, на база данни от протоколи от собствени периодични измервания, при направено допускане, че предприятията работят 10 ч. на ден и 150 дни в годината.
Емисии, т/год
|
2007 г.
|
2010 г.
|
Пристанище „Варна-Запад” – горивна инсталация
|
1,763
|
-
|
„Девина” ООД
|
35,253
|
-
|
„Птицеком” ООД
|
1,841
|
0,81
|
„Каолин” АД – фабрика Девня
|
2,299
|
-
|
„Надин метал” ЕООД
|
0,439
|
-
|
„Декафос”
|
29,577
|
0,391
|
„Норд”
|
1,427
|
-
|
„Мелница Варна 2006”
|
0,179
|
-
|
„Девненски захарен завод”
|
3,391
|
8,540
|
„Кристера агро” АД - зърнобаза
|
0,603
|
24,797
|
ЕТ „Торнадо - ИВ”
|
0,040
|
-
|
„Девня трейд” ООД
|
-
|
0,003
|
„Ескана” АД – кариера Марциана
|
-
|
0,510
|
Табл. 25. Емисии от други организирани източници, т/год
5.1.3. Превишения на нормите за допустими емисии
В следващите таблици са представени регистрираните превишения на НДЕ прах за периода 2007-2010 г. съгласно протоколи от собствени периодични измервания.
Предприятие
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
„Девен” АД
|
|
|
|
|
Парогенератор №1
|
√
|
-
|
-
|
-
|
Парогенератор №2
|
√
|
-
|
-
|
-
|
Парогенератор №5
|
√
|
-
|
-
|
-
|
Парогенератор №7
|
√
|
-
|
-
|
-
|
„Каолин” АД
(сушилня за кварцов пясък)
|
√
|
√
|
-
|
-
|
„Птицеком” ЕООД – Зърнобаза (предсмеска)
|
√
|
-
|
-
|
-
|
„Декафос” ЕАД (продуктосепарираща система)
|
-
|
√
|
-
|
-
|
„Девина” ООД (инсталация за сушене и мелене на калциев карбонат)
|
-
|
√
|
-
|
-
|
„Норд” АД (аспирация електродъгова пещ)
|
-
|
√
|
-
|
-
|
Табл. 26. Регистрирани превишения на нормите за прах за периода 2007-2010 г.
5.2. Неорганизирани и площни източници на замърсители
Неорганизираните източници на емисии се разделят на емисии на прах от открити площи, от технологични процеси, от битовото отопление и от селскостопанска дейност.
5.2.1. Емисии на прах от открити площи
Значителни количества прах се отделят неорганизирано от уличните платна, канавките им, тротоарите, площадите или от други незатревени площи в населените места, строителните площадки, откритите площадки за складиране на различни материали в предприятията (пясък, вар, чакъл, въглища, производствени и строителни отпадъци, медна шлака за бластиране и/или отработена медна шлака и други). Самите работни площадки обикновено са покрити със слой отложени прах и частици материали и сами по себе си се явяват източници на неорганизирани емисии.
През влажните периоди праховите частици се залепват за повърхностите, но щом като те изсъхнат, вятърът и/или преминаващите по улиците превозни средства довеждат до вдигането на отложения прах във въздуха (вторично запрашване).
Отделянето на частици прах от откритите площи зависи от размера на частиците, плътността и повърхнината на складирания или отложен материал, а също и от въздушния поток обдухващ материала. Скоростта на вятъра, при която частиците прах се вдигат във въздуха - т.н. критична скорост, зависи главно от еквивалентния им диаметър.
Към момента липсват данни за количествата на отложен прах върху уличните настилки не само за Девня, но и за България, поради което не е възможно да се пресметне количеството на запрашването от този източник. Голяма част от замърсяването може да се избегне при почистване на улиците чрез миене, както и при изолиране на строителните площадки и строежите с ветрозащитни прегради.
5.2.2. Емисии от депа, кариери и технологични процеси
На територията на община Девня това са:
-
сгурошламоотвал "Падина";
-
депо за фосфогипс на "Агрополихим" АД в м. "Сая дере";
-
депо за твърди производствени и строителни отпадъци в землището на с. Падина;
-
депо за битови отпадъци в м. "Матеева чешма";
-
открити площи за насипни материали.;
-
кариери за добив на инертни материали;
-
бензиностанциите;
-
площадките на бетоновите възли;
-
строителните обекти и други.
Депо за ТБО в местността “Матеева чешма” в землището на Девня. Теренът не се експлоатира по екологосъобразни технологии, депото замърсява атмосферния въздух основно с прах и с вещества, отделяни при гниенето на отпадъците. Количествата на емисиите обаче е малко в сравнение с останалите източници в общината..
Депо за строителни и промишлени неопасни отпадъци – Падина е разположено в близост до сгурошламоотвал Падина, в землището на с. Падина, местност “Маркузана”. В годишен план количествата на депонираните отпадъци има тенденция към намаляване, в резултат от модернизацията в Девненските заводи, изпълнението на условията в Комплексните разрешителни и мерките в инвестиционните програми на дружествата.
Депонираните промишлени отпадъци съдържат цимент, клинкер, варовик, вар, соли на Na2CO3, NaCl и амониеви соли, и гипс, азотни и фосфорни торове, въглищен прах, пластмаси и др., като са смесени със строителните отпадъци (отломки от панели, железа, тухли, свързващи вещества, дърво, стъкла, вар, пръст от изкопни работи, изолационни материали, асфалт, глина и др.). При транспортирането и депонирането на отпадъците се емитира неорганизирано прах - смес от гореизброените съставки. Тъй като депонираните маси не се запръстяват, при по-силен вятър се получава повдигане на праховите частици от повърхността и значително запрашаване на въздуха, пренасяно на големи разстояния.
Сгурошламоотвал „Падина” поема и извършва механично пречистване от шлам, сгурия и пепел на отпадъчните води на част от девненските заводи. При експлоатацията на сгурошламоотвала от водната повърхност се емитира амоняк.
Депото за фосфогипс на „Агрополихим” АД е разположено е източно от кв. „Повеляново” в м. „Сая дере”. Неорганизираните емисии на фосфогипсов прах от нерекултивирана повърхност на депото зависят от скоростта на вятъра, влажността на въздуха, влажността, уплътнеността и характеристиките на отпадъка и др.
Кариерата „Марциана” се намира на около 3 км западно от гр. Девня, северно от магистрала «Хемус». Разположена е върху площ от 252 788 m2.
Разработва се по открит способ с пробивно - взривни работи отгоре надолу. След взривяването суровината се натоварва с електрически багер на автосамосвали и се транспортира до трошачно - сепарираща инсталация. В нея се раздробяват и отделят по фракции с определена едрина отделните продукти, след което се транспортират до склад. Готовата продукция е трошен камък с определена едрина за пътни основи, бетон, асфалтови смеси, за производство на стъкло и др.
Основният отделян при дейността замърсител е прахът - отделя се по целия технологичен път на производство. Производствената инсталация е оборудвана с пречиствателни съоръжения за улавяне на отделяния прах: прахоуловителна система на пробивната сонда, ръкавен филтър на мелницата за фините фракции, филтър на аспирационната инсталация от капсулованите пресипки и транспортни ленти и др.
Запрашаването на атмосферния въздух зависи от посоката и силата на вятъра, влажността и температурата на въздуха, валежите и др. фактори. Основната част от праховото замърсяване остава на територията на кариерата (за което спомага и вдлъбнатата й форма), но при по-силни ветрове от северозапад част от фините прахови частици се отнасят към Девненската низина.
“Солвей Соди” АД - неорганизирани емисии от прах се отделят основно при зареждащите и товаро-разтоварващи устройства, транспортни устройства, разфасоване, складиране, опаковка и експедиция.
"Девен" АД - неорганизираните емисии са от товаро-разтоварните дейности, транспортирането и складирането на въглищата, както и от вторичните емисии от замърсените с въглищен прах и пепел площадки.
”Агрополихим” АД - неорганизираните емисии са от прах има при товаро-разтоварните работи и при движение на МПС по вътрешнозаводската.
”Девня цимент” АД - източници на неорганизирани емисии са технологични отвори или неуплътнени съединения, пресипки, транспортни ленти, опаковъчни и товаро-разтоварни операции.
Пристанище "Варна - Запад" - при товаро-разтоварните операции с прахоотделящи вещества в пристанището неорганизирано се емитира значително количество прах. Такива емисии са от апатит, фосфорит, клинкер, насипни торове и въглищен прах.
На следващата фигура са представени изброените източници на неорганизирани емисии.
Фиг. 30 Източници на неорганизирани емисии
Източник
|
Емисия т/год
|
Депо за ТБО
|
0,59
|
Строителни и промишлени неопасни отпадъци
|
2,55
|
Сгурошламоотвал “Падина”
|
8,0
|
Депо за фосфогипс
|
15,5
|
Кариера "Марциана"
|
12,5
|
Пристанище „Варна-Запад”
|
10
|
„Девен” АД
|
3,8
|
„Солвей Соди” АД
|
1,65
|
„Агрополихим” АД
|
1,5
|
„Девня Цимент” АД
|
3,0
|
Общо
|
59,09
|
Табл. 27 Средногодишни емисии от площни източници на територията на Девня, т/год
Посочените емисии са съгласно направена експертна оценка при изработването на Програма за намаляване нивата на замърсителите в атмосферния въздух и достигане на установените норми за вредни вещества с период на действие 2009 – 2013 години. Приета с Решение 274/27.03.2009 г. на Общински съвет – Девня. Емисиите са прогнозни средногодишни, тъй като не са определени за конкретна година. Данните по отношение на Сгурошламоотвал Падина, Депо за фосфогипс и Девня цимент АД са от съответните доклади по ОВОС. За останалите източници, към настоящия момент, не са налични данни за начина на изчисление, но въпреки вероятността за неточност на данните е допуснато, че същите могат да бъдат използвани за целите на настоящата актуализация.
5.3. Емисии от транспорта
Транспортният поток от леки и товарни автомобили, автобуси и автотракторна техника, както и железопътният транспорт допринасят в много голяма степен за влошаване на качеството на атмосферния въздух. Отделяните от двигателите вредни вещества в състава на изгорелите газове (азотни оксиди, въглероден оксид, серни оксиди, сажди и летливи органични съединения) както и прахът са в основата на замърсяването на приземния атмосферен слой в градската част на територията. На база наличните данни за транспортните средства и интензивността на движението са изчислени количество вредни вещества емитирани във въздуха.
Съгласно класификацията, дадена в Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух, пътният транспорт се състои от следните категории моторни превозни средства (МПС):
-
леки автомобили;
-
лекотоварни автомобили < 3,5 тона;
-
тежкотоварни автомобили > 3,5 тона и автобуси;
-
мотопеди и мотоциклети с обем на двигателя < 50 cm3;
-
мотоциклети с обем на двигателя > 50 cm3.
Автомобилният транспорт е източник емисии на серен диоксид, азотни оксиди, ЛОС, метан, въглероден оксид, въглероден диоксид, двуазотен оксид, амоняк, прах (вкл. и сажди - при изгаряне на дизелово гориво).
За изчислението на емисиите от транспорта е използван емисионният фактор 3,48 кг/Мг, съгласно Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха, Геофизичен институт – БАН, 2007 г., SNAP CODE 070Х000, точка 5, табл.4 (http://eea.government.bg/bul/Legislation/Air/Mpg07/Metodika_2007.html). Емисията е получена като произведение от емисионния фактор, интензивността на движение на МПС и дължината на уличните отсечки.
Източник на информация за интензивността на движение е представена от Община Девня справка за интензивността на движението „Брой на движещи се МПС на територията на Общината за 1 час”. В посочената справка не е уточнено на коя улица е направено преброяването, поради което е направено допускане, че това е най-натовареният път на територията на общината – І-2. Избрани са и други улици в града, като имайки предвид броя на населението и разположението им, също е направено допускане за интензивността на движение. Имайки предвид тенденцията в увеличаването на трафика в национален мащаб за 2010 г. е направено допускане и трафикът е завишен с 5%.
На следващата фигура са представени улиците, за които са изчислени емисиите, и които са заложени при моделирането.
Фиг. 31 Улици, включени в изчислението на емисиите и в моделирането
Емисиите от улиците, включени в дисперсионното моделиране, са изчислени по горепосочената методика и са представени в следващата таблица.
Улица
|
Дължина на отсечка
(км)
|
Емисия
на ФПЧ
(кг/дн)
|
Емисия
на ФПЧ
(т/год)
|
Емисия
на ФПЧ
(кг/дн)
|
Емисия
на ФПЧ
(т/год)
|
2007 г.
|
2010 г.
|
АМ „Хемус”
|
14
|
19,21
|
7,01
|
20,17
|
7,36
|
път І-2
|
13
|
12,60
|
4,60
|
13,23
|
4,83
|
път Var 1130/бул. Съединение
|
2,5
|
0,21
|
0,08
|
0,22
|
0,08
|
ул. „Дружба”
|
1,7
|
0,14
|
0,05
|
0,15
|
0,05
|
ул. „Стария Бряст”
|
1,3
|
0,11
|
0,04
|
0,11
|
0,04
|
ул. „Хемус”
|
1,4
|
0,12
|
0,04
|
0,12
|
0,04
|
път Var1132
|
6,8
|
0,57
|
0,21
|
0,59
|
0,22
|
ул. Мадара
|
2,2
|
0,18
|
0,07
|
0,19
|
0,07
|
ул. „Сакар”/ул. „Спортист”
|
1,5
|
0,12
|
0,05
|
0,52
|
0,19
|
бул. „Съединение”
|
3,5
|
1,09
|
0,40
|
0,29
|
0,10
|
ул. „кап. Петко Войвода”
|
2,5
|
0,19
|
0,07
|
0,20
|
0,07
|
ул. „Дунав”
|
1,2
|
0,09
|
0,03
|
0,10
|
0,04
|
ул. „Христо Ботев”
|
1,3
|
0,10
|
0,04
|
0,11
|
0,04
|
ул. „Г.С.Раковски”
|
1,3
|
0,10
|
0,04
|
0,11
|
0,04
|
ул. Христо Смирненски
|
0,54
|
0,04
|
0,02
|
0,04
|
0,02
|
ул. „Пирин”
|
2,3
|
0,18
|
0,07
|
0,19
|
0,07
|
ул. Петрича
|
0,8
|
0,06
|
0,02
|
0,07
|
0,02
|
път ІІІ 9040
|
1,4
|
0,12
|
0,04
|
0,12
|
0,04
|
Общо
|
59,24
|
35,24
|
12,86
|
36,53
|
13,33
|
Сподели с приятели: |