Население, експонирано на замърсяването

4.2Население, експонирано на замърсяването

Общински център е град Шумен. В границите на общината са включени 26 съставни селища: Белокопитово, Благово, В.Друмев, Велино, Ветрище, Вехтово, Градище, Дибич, Друмево, Ивански, Илия Блъсково, Кладенец, Коньовец, Костена река, Лозево, Мадара, Мараш, Новосел, Овчарово, Панайот Волов, Радко Димитриево, Салманово, Средня, Струйно, Царев брод, Черенча с население общо 94 035 души.

Населението на гр. Шумен 86 954 жители (2009), като се включват жителите на кв. Мътница, Макак и Дивдядово. Тенденцията в динамиката на населението не се отличава от общата негативна национална тенденция, като намаляването на населението се запазва при проследяване през годините /справка НСИ/. Точният брой на населението не може да се установи точно ,поради пропуски в законодателството относно гражданската регистрация.
Дисперсионното моделиране показа, че близо 2% от жителите на град Шумен (1739 души) са подложени на наднормено замърсяване.

4.3Климатични и метеорологични особености на района, оказващи влияние върху разпространението на атмосферните замърсители

Територията на Община Шумен се характеризира с типичен умерено континентален климат. Тъй като се намира в периферната част на източния климатичен район на Дунавската равнина, климатичната характеристика се влияе от множество фактори: температура на въздуха, относителна влажност, скорост и роза на ветровете, валежи, слънчева радиация и др.

В разработката са използвани данни от станцията за метеорологичен контрол в гр. Шумен, от пункта за мониторинг на РИОСВ, от годишен справочник на ИАОС към МОСВ и климатичен справочник на Република България.

4.4Анализ на влиянието на специфичните за района климатични и метеорологични фактори върху замърсяването на въздуха

Климатичните условия на всеки конкретен район представляват естествена основа за развитие на специфична локална среда (задържане и разпространение на замърсители, на зелената система и др.) Те трябва да бъдат сериозно оценявани, като теглото им при взимане на управленски решения е необходимо да бъде решаващо. Правилната интерпретация на климатичните условия при изготвяне на план за действие в конкретни обществени сектори създава условия за оптимално съотношение между цена на съответно действие и очакван ефект.

Динамиката на въздушните маси и деформацията им при съприкосновение с постилащата повърхнина пораждат местното ветрово поле. Първостепенни фактори в това отношение са Шуменското плато и относително широките речни долини в хинтерланда на Шумен – долините на река Врана и Голяма Камчия от югоизток и обширните ниски пространства на север и североизток (по Мадарска река).

Вятърът е векторна величина и освен посока, се характеризира и със скоростта си.

Поради статистическата обработка на метеорологичните данни, тук сезонното изменение на скоростите не е изразително.

В таблица 12 се установява по-голям динамизъм на скоростите в 14 ч.м.вр. (до 4-5м/сек), но във вечерните часове пада до 1 м/сек. Това е обичайна причина при липса на активен пренос в атмосферата. Най-изчерпателна е информацията в таблица 13, относно скоростните диапазони.

Диапазонът на слабите ветрове(2-5 м/сек) е с дял между 32 и 38% през годината. Умерените ветрове са между 8 и 16%, а силните – от 0.3 до 2%. Според табл. 14, максималната степен на проява те имат от посоката запад (до 54%).

Диапазонът 0 – 1 м/сек (тихо) е най-голяма честота – от 41 до 58%. Периодът август – октомври е с добре изразено затишие и най-неблагоприятни условия за самочистка на въздушния басейн.

Илюстрираното тук разпределение на валежите още един път потвърждава принадлежността на разглежданата територия към умерено континенталния климат – връх на валежната вълна през май и юни и вторичен минимум през зимата. Но главният минимум – през септември – очевидно е предизвикан от медитеранското климатично влияние. Ако съпоставим валежите от студеното полугодие с тези от топлото полугодие, достигаме до съотношение 0,8:1. Това означава неравномерно разпределение във времето и е неблагоприятно обстоятелство за самоочистването на атмосферата.

Една обособена категория дъждове, характерни с изключителен интензитет, са т.нар. поройни, проливни дъждове (с долна граница 0,18 мм/мин или над 30 л/сек/ха). Те зависят от влагозапасите на въздушната маса, от нейната вертикална неустойчивост и от степента на прегрятост на почвата. От значение са и физико-географските характеристики на даден локалитет.

Най-обемните извалявания, с продължителност между 25 и 60 минути са през юли, когато преминават фронтове с по-големи влагозапаси, а през август изваляванията са по-краткотрайни (между 5 и 20 минути) и са продукт предимно на вътрешномасови процеси, при изключителна неустойчивост на атмосферата. Този тип процеси способстват за изнасянето на аерозолите от ниските към по-високите нива във въздушния басейн, т.е. благоприятстват самоочистването му.

Основен източник на енергия за процесите в атмосферата е слънчевата радиация. Тази енергия определя степента на устойчивост или неустойчивост, на обмена на въздушни маси с различни физически характеристики, активността на хоризонталните и вертикалните атмосферни токове.

Годишният ход на температурите на въздуха съответства на умереноконтиненталната климатична подобласт на България, с максимум през юли и минимум през януари.

Изменението на топлинните условия в рамките на денонощието се илюстрира от усреднените стойности на срочните отчети.

Въпреки континенталните характеристики на местния климат дори през най-студеният месец се отбелязва преход на температурата през 0 С в течение на денонощието. Екстремумите настъпват през август (+40,9 Сº) и през януари (-27,4 Сº). Температурната амплитуда възлиза на 67,3 Сº (за сравнение при Пловдив тя е 72,8 Сº. Близостта на черноморския басейн вероятно оказва известно смекчаващо влияние върху температурните показатели.

Облачността е важен климатичен елемент, но в и фактор на климатогенеза. Обвързана е с атмосферната циркулация и преди всичко с различните атмосферни фронтове. За станция Шумен многогодишните наблюдения показват следната картина:

Общата облачност постига максимума си през зимните месеци, значителна е през пролетта, а през лятото и първия есенен месец достига минимални стойности. Категорията ниска облачност обхваща всички облачни формирования в етажа до 2 000 м., включително и облаците с вертикално развитие. През зимните месеци тя е тясно свързана със стратификацията.

Обикновено това са стратуси на горната граница на инверсията и височината им се определя от мощността на инверсията. През летните месеци облаците са резултат от вътрешно масови процеси (т.н. термична конвекция) и това се вижда в таблица 5. В срока 14 ч. балът на облачността е най-висок, когато и термичната конвекция е най-силна.

Режимът на ясните и мрачните дни е сезонно обусловен. Преобладават мрачните дни – с 31 броя, в рамките на годината.

Мъглите са атрибут на студената част от годината – за разглеждания регион те са около 26 дни. Установено е, че повишеното количество на аерозоли в атмосферата повишава дните с мъгла (естествено, при оптимални условия за кондензация на атмосферната влага). Съществен елемент на местния климат са атмосферните валежи. Тяхното количествено разпределение е дадено в таблица 9.

Природните условия и фактори в задземието и на територията на града в определени периоди могат да създават възможности за концентрация на аерозоли /природни или антропогенни/ над допустимите нива. Такива са периодите с температурни инверсии, характерни с безветрие и липса на достатъчно силни конвективни циркулации. Ако все пак такива възникнат, вертикалните движения затихват при достигане на горна граница на инверсията.