Възрастова структура на населението

Измененията в броя на населението на общината са свързани с неговата възрастова структура. Процесът на остаряване на населението в общината е по-сериозен от този в областта и в страната. Относителният дял на децата до 14 години, според данните от Преброяването през 2011 г., е по-малък от дела на населението на 65 и повече навършени години като съотношението е 12,9%: 19,6%. Средно за страната съотношението е 13,25%: 18,5%, а в областта е 13,4%: 20,2%. Контингентите във възрастовата група 15-64 г., от която основно се формира работната сила, нарастват в абсолютен и относителен размер като през 2011 г. представляват около 67,5% от общото население. В гр. Етрополе този дял е 71,6%, докато в селата на общината е само 43,4%. Делът на възрастното население (на 65 и повече години) за общината е 19,6%, в гр. Етрополе – 14,9%, а в селата – 47,7%. Възрастовата структура на населението на община е по-неблагоприятна в сравнение с тази на областта, района и страната по отношение на младите генерации, като в селата положението е още по-сериозно. Съотношението между трите основни възрастови групи за общото население 0-14 г.: 15-64 г. : над 65 г. за община Етрополе е съответно 12,9%: 67,5%: 19,6%, като в общинския център съотношението е по-благоприятно: 13,6%: 71,6%: 14,9%. В селата между отделните възрастови групи съотношението е следното: 8,8%; 43,4%; 47,7%. От данните се вижда, че делът на младото население в общината е около един път и половина по-малък от дела на възрастното население, докато в гр. Етрополе дяловете са почти еднакви. В селата обаче делът на възрастното население е около 5 пъти по-висок от този на децата.

В общината относителният дял на населението над 65 г. е 19,6%, който е малко по-висок от средния за страната (18,5%), но е по-нисък от този в областта (20,2%). Относителният дял на населението на възраст над 65 години в гр. Етрополе е 14,9% (за населението в градовете на страната е 15,8%), а в селата – 47,7%, което е с около два пъти по-висок дял от този в страната (25,5%). Тази разлика се дължи на по-високата смъртност в градовете, а като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота на населението в тях.

Общият коефициент на възрастова зависимост, изчислена като съотношение на зависимите хора (от 0-14 г. и над 65 г.), в сравнение с населението на възраст от 15 до 64 години е 48,2%, който е малко по-висок от средния за страната (46,5%), но е по-нисък от този за областта (50,8%). Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.). За населението на общината той е 71,2%, което означава, че всеки 100 излизащи от трудоспособна възраст лица са замествани от около 71 млади хора. За страната това съотношение е 69,8%, а в областта – 64,7%, което означава, че в общината демографското заместване се осъществява малко по-бързо, отколкото в страната и в областта.

Сходна с тази в страната и областта е и структурата на населението в общината в под, във и над трудоспособна възраст. Относителният дял на населението в под трудоспособна възраст (14,1%) е равен на този в страната, но е по-нисък от този в областта (14,4%). Във трудоспособна възраст през 2011 г. са били 60,6%, което е по-нисък показател от този в страната (62,2%), но по-висок в сравнение с показателя за областта (59,8%). В категорията на над трудоспособна възраст попадат 25,3% от населението на общината. Този дял е по-нисък от показателя за областта (25,8%) и малко над този в страната (23,7%).

Фиг. 2.3.1.9. Възрастова структура на населението по административни нива по данни от преброяването през 2011 г.

Полово-възрастовата диаграма за 2011 г. показва,че демографският проблем е сериозен в общината, макар не в такава силна степен, каквато е в останалите общини от областта и в страната.

Фиг. 2.3.1.10. Полово-възрастова диаграма на населението в община Етрополе по данни от преброяването през 2011 г.

В общината относителният дял на населението над 70 г. е 13,7%, от които на мъжете е 5,6%. В същото време относителният дял на децата до 9 годишна възраст е 8,2%, като разпределението по пол е 4,3% момчета и 3,9% момичета. Населението в репродуктивна възраст (между 20 и 49 г.) е 39,4%, като делът на мъжете е 20,5% от цялото население.

Разпределението на населението на община Етрополе по етническа принадлежност през 2011 г. (по данни от преброяването) показва, че към българската етническа група се е самоопределило 93,7% от общото население на общината (доста по-висок показател в сравнение с този за областта и страната), към турската - 0,1% (по-нисък от дела в страната и областта), а към ромската – 1,7% (по-нисък дял от този в страната и в областта). На доброволния въпрос за етническата принадлежност не са отговорили само 3,9%, което е доста по-малко от дела в областта (6,8%) при среден процент в страната 9,3%. За областта българската етническа група е с дял 85,2%, ромският етнос е с дял от 6,9%, а турската етническа група представлява 0,2% от цялото население.

Проучванията за етническия състав на населението на Община Етрополе показва, че 19% от населението на общината е ромско. Ромското население е съсредоточено предимно в гр. Етрополе – около 88% от общия брой. В селата на общината живеят около 12% от ромите, съсредоточени предимно в селата Малки Искър, Лъга и Лопян.

Съотношението между ромското и българско население по населени места е както следва:

• 
  от населението в гр. Етрополе 19% е ромско;
  
• 
  от населението в с. Малки Искър 65% е ромско;
  
• 
  от населението в с. Лъга 33% е ромско;
  
• 
  от населението в с. Лопян 6 % е ромско;
  

Фиг. 2.3.1.11. Етническа структура на населението по административни нива по данни от преброяването през 2011 г.

Прогнозирането на броя на населението с хоризонт 2020 г. е извършено с помощта на регресионен анализ на динамиката на населението, в който е обхванат период от 2000 до 2013 г. Приложени са три варианта – оптимистичен (степенна функция за населението в градовете и в селата), реалистичен (уравнение на права линия за населението в градовете и уравнение на парабола за населението в селата) и песимистичен (уравнение на парабола за населението в градовете и уравнение на права линия за населението в селата). Прогнозите са изчислени по признака „местоживеене”, т.е. отделно за населението в градовете (гр. Етрополе) и за населението в селата. Графично, регресионните модели при трите варианта са представени на фиг. 2.3.1.12. Независимо от използвания сценарий при прогнозата, получените резултати са твърде близки. Забелязва се тенденция към намаляване на броя на населението, макар и с незначителни темпове. С песимистичния и оптимистичния сценарий на прогнозата се очаква населението в селата да запазва дела си от около 14%, а с реалистичния сценария, очакванията са към намаляване на дела на селското население, което през 2020 г. би било 11,3%. Това намаление е валидно както за населението в общинския център, така и в селата. Съгласно песимистичния вариант на прогнозата, през 2020 г. се очаква общият брой на населението да намалее до 10316 жители, от които в гр. Етрополе ще живеят 8858 души. С реалистичния вариант се очаква броят на жителите в общината да е 10690, от които в гр. Етрополе ще живеят 9480 души, а според оптимистичния вариант – 11933 души в общината, от които в общинския център ще живеят 10256 жители.

Според трите варианта на прогнозата се очаква да се промени твърде незначително съотношението между градското и селското население. От съотношение 85,8%:14,2% на градско към селско население през 2013 г., очакваните съотношения при реалистичния вариант през 2020 г. биха били съответно 88,7%:11,3%. При останалите два варианта на прогнозата структурата не се променя съществено през прогнозния хоризонт и през 2020 г. би била в съотношение 85,9% към 14,1% в полза на населението в общинския център.

Фиг. 2.3.1.12. Прогнозиране на броя на населението с хоризонт на прогнозата до 2020 г.

Независимо от вида на изчислените прогнози, в бъдеще може да се очаква слабо намаление на населението, каквато е и общата картина за населението в страната и областта. Тези очаквания се базират на отрицателния механичен прираст в общината, на отрицателния естествен прираст и на процеса на остаряване на населението. Последният се изразява в намаляване на относителния дял на децата до 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години и се осъществява в по-бързи темпове, отколкото протича този процес в областта и страната. Значителните диспропорции в полово-възрастовата структура ще се наблюдават само сред населението в селата на общината.

Демографските проблеми на община Етрополе са свързани с цялостното й социално-икономическо развитие. Те се отнасят до протичащите процеси и формираните структури на населението - отрицателно естествено възпроизводство, отрицателен механичен прираст, незначителна полово-възрастова диспропорцията сред населението, нисък дял на населението от етническите малцинства..

Основните изводи относно демографското състояние на населението в община Етрополе могат да се дефинират по следния начин:

• 
  по аналогия с протичащите демографски процеси в страната, района и областта, обезлюдяването и застаряването на населението в общината е по-силно изразено в селата;
  
• 
  вследствие на процеса на остаряване и демографския срив съществува реален риск от обезлюдяване на населените места, особено при с. Брусен (с 29 жители през 2013 г.) и с. Оселна (с 21 жители през 2013 г.), което допълнително влошава социално-икономическото им развитие;
  
• 
  за периода от преброяването през 1934 г. до преброяването през 1985 г. е налице трайна устойчива тенденция към нарастване на населението в общината и в градовете (т.е. в гр. Етрополе), след което населението намалява, а в селата след 1946 г. тенденцията е низходяща;
  
• 
  структурата на населението е малко по-различна от тази в страната, като отново преобладава женското население. На 1000 мъже през 2013 г. се падат 1031 жени, при средно за страната – 1056, като в градовете на 1000 мъже се падат 1019 жени, а в селата – 1105 жени;
  
• 
  възрастовата структура в общината е по-неблагоприятна в сравнение с тази на областта и страната;
  
• 
  общият коефициент на възрастова зависимост е 48,2% и e по-висок от средния за страната (46,5%), но е по-нисък от този за областта (50,8%);
  
• 
  коефициентът на демографско заместване е 71,2% и е по-висок от средния за страната (69,8%) и средния за областта (64,7%), което означава, че в общината демографското заместване се осъществява по-бързо, отколкото в страната и областта;
  
• 
  полово-възрастовата диаграма за 2011 г. наподобява формата на ромб, което се свързва със струпване на населението в средна възраст, което характеризира демографската ситуация в общината като сходна с тази в областта и страната;
  
• 
  налице е устойчив отрицателен естествен прираст. По равнище на естествен прираст общината е в по-лоши позиции в сравнение със страната и областта;
  
• 
  по равнище на механичен прираст общината също е в по-лоши позиции в сравнение със страната и областта;
  
• 
  през 2011 г. 93,7% от преброеното население е от българската етническа група при средно равнище в областта от 85,2%, а на второ място е населението от ромската етническа група с дял 1,7%, при среден за областта 6,9%;
  
• 
  прогнозирайки броя на населението с помощта на три сценария установяваме, че тенденцията към намаляване ще се запази до 2020 г. като ще продължи и бавната скорост на процеса по застаряване на неселението. Очаква се да се промени съвсем незначително съотношението между градското спрямо селското население в общината като градското ще увеличава относителния си дял.
  

2. 
   ОБРАЗОВАТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА
   

Фиг. 2.3.2.1. Структура на населението по административни нива според степента на завършеното образование по данни от преброяването през 2011 г.

Съвсем незначими са различията в образователната структура на общината и областта и при отделните етнически групи. Сред населението от българския етнос е преобладаващият относителен дял на жителите със средно образование. Делът му както в общината, така и в областта възлиза на 51%. Делът на населението с висше образование в областта и общината също е еднакъв – 14%. Единствено по отношение на населението с основно образование, както и при лицата с начално и по-ниско има слабо разминаване. В общината дяловете са съответно 24% и 11%, докато в областта дяловете са 25% и 10%. Поради анонимността на данните не се разполага с пълна информация за групите от етническите малцинства. От наличната информация обаче може да се установи, че сред ромското население преобладават жителите с основно и по-ниско образование (51%). За сравнение, в областта делът възлиза на 45%. Ромите в общината със средно образование представляват 9% от населението, докато делът в областта е по-нисък (7%). По-нисък от този в областта (47%) е делът на ромското население с начално и по-ниско образование – 40%. Сред другите етноси преобладава населението със средно (42%) и начално образование (41%), докато в областта преобладават лицата със средно (48%) и с висше (33%) образование.

Друга	Българска	Ромска

Развитието на образованието е един от основните ангажименти на местната власт и се утвърди като тема с голямо обществено значение. Все повече преобладава мнението за необходимост от предефиниране на целите на училищното образование и предучилищно възпитание и подготовка, с оглед новите изисквания на динамичната глобална икономика и предизвикателствата на висококонкурентния пазар на труда в рамките на Европейския съюз.

В средносрочен план образователната структура на населението дава основание да се твърди, че е налице необходимият човешки потенциал. Въздействие върху бъдещото развитие на община Етрополе може да окаже ниската записваемост на лицата между 7 - 18 години, която до доведе до влошаване качеството на човешките ресурси и до негативни последици за социалното и икономическото развитие на общината.

В съвременните условия образованието изисква съществени разходи, а динамиката на въвеждане на нови технологии налага непрекъснато повишаване на квалификацията. Създаването на социален капитал, изразен в знания и умения, е от жизнено значение за конкурентоспособността на местната икономиката. Особено като се има предвид, че в дългосрочен аспект процесите на индустриализация и техническо развитие ще изискват по-висока образованост на населението.

Всичко това води до необходимостта от провеждане на мерки за стимулиране на образователната активност и то в областта на ключови направления като чуждоезиково обучение, професионално обучение и обучение в компютърна грамотност и ползване на постиженията на информационните и комуникационни технологии. Целта на мерките ще бъде да осигурят основа за икономически растеж, основан на използването на човешкият потенциал.

Община Етрополе разполага с много добра училищна мрежа, съобразена с оптималната потребност. Структурата на образователната система в община Етрополе е относително добра, имайки предвид съвременните изисквания за качествено образование, както и динамичните миграционни и демографски промени. Създадени са необходими предпоставки за изпълнение и прилагане на нормативната база на образователната система. Някои от идеите, които са ориентирани към положителни промени породиха проблеми при реализацията им в някои учебни заведения.

Таблица 2.3.2.1. Списък на училищата, детските градини и обслужващите звена за учебната 2012/2013 г.