АНГЕЛИ ХРАНИТЕЛИ
Елфрида Гроц
Две мисионерки излизат от банката. Преди няколко минути те са преброили получените пари и са ги скрили в голямата чанта, за да не им ги откраднат. Но не забелязват, че от известно време ги наблюдават. Някой ги преследва, макар и от доста голямо разстояние. Слънцето все още грее, но сенките по земята вече започват да се удължават.
-
Как мислиш, ще успеем ли да се приберем, преди да се стъмни?
-
Нямаме друг изход, трябва да побързаме.
-
Съмнявам се, че ще успеем с тези пълни чанти. Още отсега ме болят ръцете.
И тръгват. По пътя пеят, защото са благодарни на Бога – днес са успели да купят от града всичко необходимо, макар че това им е отнело повече време от друг път. С тежки чанти в ръцете обаче не можеш да вървиш бързо. Торбите натежават все повече, а краката пристъпват все по-бавно. Не е чудно, че нощта ги заварва далече от мисионерския център. Спират изморени.
-
Да пренощуваме тук, под това дърво?
-
Май така ще е по-добре. Ще продължим утре с нови сили.
Оставят торбите и си лягат на склона на хълма. Чантата с пари за по-голяма сигурност слагат под главите си вместо възглавница. Не се страхуват: молят се на Бога да ги пази. След няколко минути вече спят.
Не спят обаче разбойниците в храстите от другата страна на пустия път. Те чакат този момент. Главатарят дава знак и излизат от прикритието. До мястото, където спят мисионерките, остават само няколко метра, когато изведнъж спират като вдървени. Не може да бъде! Жените имат пазачи! Шестнайсет войници с блестящи мечове в ръце стоят на хълма. Откъде се взеха? Разбойниците бавно отстъпват назад. Изведнъж, обзети от паниката, хукват да бягат, за да се скрият в нощната тъмнина.
Минават няколко седмици. Един мъж посещава болницата, където работи една от мисионерките. По време на прегледа внимателно се вглежда в лицето й.
-
Познаваме ли се? - пита тя, докато попълва картона.
-
Виждал съм ви.
-
Не може да бъде, аз не ви познавам.
-
Да, сигурен съм. Преди няколко седмици сте нощували на хълма.
Мъжът казва как хората от неговата банда проследили мисионерките, след като те излезли от банката.
-
Не ви ограбихме заради войниците – добавя той.
-
Войници? Не е имало никакви войници.
-
Бяха там. Шестнайсет. Видях ги. Всеки имаше блестящ меч.
Мисионерката се смее. Този разказ обаче я кара да се замисли. Досега тя не е подозирала за опасността, която ги е дебнела по пътя. Може би Бог е пратил Своите ангели в отговор на тяхната молитва?
Когато излиза в отпуска и се връща у дома, жената посещава една молитвена група. Посрещат я радостно:
-
Колко хубаво, че си тук! Много искаме да чуем как си.
Приятелите постоянно се молят за нея и сега искат да разберат дали Бог благославя работата й. Тя споделя новините около мисионерската дейност, работата си в болницата, разказва за душите, намерили спасение чрез Иисус Христос. Разправя и за случая с войниците, който така и не може да обясни. В края на срещата един от приятелите й я пита:
-
Кога е станало това? Кога сте нощували под открито небе?
Тя разлиства тефтера си и казва датата.
Превод: Светлана Григорова
Сподели с приятели: |