29
Ако някой отхвърля усилията, необходими за постига- нето на здраво и логично мислене, надявайки се да про- никне и
без тях в духовния свят, фактически се стреми да избяга от нашия земен свят. Такива хора искат да се носят над земните грижи; те смятат за унизително да се зани- мават с неща, свързани с разбирането на каквито и да е физически закономерности, и изобщо вярват, че са приз- вани за нещо много повече.
Обаче тъкмо тази душевна нагласа става повод за още по-голямо високомерие. И много лесно е да се установи,
че тъкмо тези личности, които са склонни към мечтател- ство и нежелание да се ангажират с проблемите на ежед- невието, упорито отказват всякакво обучение, защото те просто смятат, че „са вътре в нещата“; духовни движения като нашето не ги привличат. Техният девиз е: „Човечес- твото трябва да живее в духовния свят!“ …
Последният път стана дума за случаите, когато някой се поддава на „ясновидските“ си фантазии (употребявам тази дума в нейния лош смисъл) и погрешно смята, че напредва в духовния свят.
Ние
ясно подчертахме, че тези измами и заблуждения са предизвикани от ариманичните сили; ясно посочихме: срещу измамите, породени от едно лъжливо ясновидство няма друго средство, или поне друго по-подходящо сред- ство, освен здравата разсъдъчна способност,
която пости- гаме през живота, простиращ се между раждането и смъртта…
При едно ясновидство, което е не плод на строго и адекватно провеждано систематично обучение, а нас- тъпва под формата на спонтанни атавистични прояви, под формата на всевъзможни образи, гласове и звуци, с
една дума, при едно „неправилно“ ясновидство, ние ви- наги установяваме, че след известно време то изчезва на- пълно, особено ако съответният индивид има възмож- ност, а най-вече вътрешната готовност да се заеме с про- дължително и сериозно проучване на Духовната наука
30 или да пристъпи към истинско окултно обучение.
Следователно в
тези случаи, когато сме изправени пред грешки в свръхсетивното познание, трябва да за- помним: ако въпросният човек има достъп до истинските източници на окултното познание, те винаги означават и една сигурна помощ в неговия стремеж да върви по вер- ния път…
Накъдето и да отправите поглед – навсякъде, където има следи от човешки мисли и чувства, вие ще установите колко далеч са хората от едно вярно разбиране за същ- ността на Луцифер и Ариман. В по-голямата си част хо- рата или изобщо не подозират за тях, или пък не искат да положат и най-малките усилия за да ги разберат.
Ето
защо Вие лесно ще забележите, че днес повечето хора изпадат в един вид религиозен егоизъм: те се стре- мят единствено към онзи комфорт на душата, който те из- вличат от своите представи.
Макар и в много случаи хората да не съзнават този его- изъм, той винаги се намесва в техните желания и страсти.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чув- ства, желания и страсти хората се
устремяват към духов- ния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието.“
(Събр. съч. 120)
Сподели с приятели: