Пресечни точки и общи заключения за основите на метода V.I.S.I.ON

Пресечни точки и общи заключения за основите на метода V.I.S.I.ON

Достъпът е ключов елемент на включването, което е далеч повече от просто позициониране в опрелена среда. Връзката между достъп и включване може и да не е веднага видима за онези, които не са запознати с образователните и социални последствия от загубата на зрение. Позиционирането на ученик с нарушено зрение в стандартна класна стая не е задължително да дава достъп на ученика и той не е включен по подразбиране. Един ученик с нарушено зрение, който няма достъп до физическа и социална информация заради своето състояние, не е включен, без значение от физическата среда, в която е поставен. Учениците с нарушено зрение ще бъдат наистина включени ако техните индивидуални образователни потребности са уважени и на тях е обърнато внимание от страна на специално обучен персонал в среда, която дава равен достъп до учебното съдържание посредстом подходящи книжи, материали и оборудване.

Не е възможно да се отговори на изискванията на всички ученици с нарушено зрение посредством една единствена учебна среда. Идентифицирането и отговарянето на тези потребности е от огромно значение, също както и осъзнаването, че тези потребности варират в зависимост от възрастта и развитието на ученика. Поради това и услугите, които се предлагат следва да са разнообразни. За повечето ученици са необходими продължителни периоди за научаване на брайловата азбука, за развиване на техните умения за ориентация и мобилност, кариерно ориентиране, социални умения и умения за независим живот. По време на тези периоди децата имат нужда да получават подкрепа от адекватно обучени специалисти.

Младежите и децата с нарушено зрение се нуждаят от достатъчно възможности за упражняване на уменията, което да им позволи да натрупат информация за самите себе си, за средата, в която живеят и за чувствата на хората. При все това, като имаме предвид, че те имат ограничен визуален достъп до заобикалящата ги среда, както и малко и често спорадични преживявания и опит, често те се нуждаят от повече време за постигане на достатъчно широк набор от преживявания. Точно поради тези ограничения, децата с нарушено зрение често се сблъскват със социално-познавателни трудности.

С цел на децата с нарушено зрение да бъдат предоставени възможности да развият и овладеят техните социални компетенции, простичко взаимодействие с други хора би се оказало недостатъчно и неадекватно. Театърът и сценичните изкуства са типа социално взаимодействие, което максимизира социалното развитие.

“Важно е възрастните да възприемат като добро взаимодействие не такова, в което липсва физическо и вербално насилие, а по-скоро такова с включено положително социално взаимодействие (MacCuspie, P. A., 1992).”

Деца, които са социално компетентни, в допълнение към положителната представа за самите себе си, доброто самочувствие и увереност, владеят голям набор стратегии за получаване на достъп до различни групи, което е от основно значение за човешкото общество, формирано от „социални индивиди” (Roe, J., 2008). С цел да постигнат социална компетентност, децата е нужно да могат да тълкуват правилно различните ситуации и да разбират чувствата, интересите и гледните точки на другите. Те трябва да могат да се поставят в положението на другия, да бъдат състрадателни, да оценяват и да подкрепят и в същото време – да бъдат напълно осъзнати като независими и силни индивиди.

Като се има предвид колко са тънки поведенческите особености, способността да виждаш може да се счете за голямо преимущество. Децата с нарушено зрение могат да използват други инструменти, до повечето от които получават достъп посредством игра. Играта, която е в основата на сценичните изкуства и театъра, има важна роля в развитието и прогреса на децата, за разбирането на самите себе си и на другите, за устно изразяване и разрешаване на конфликти. Историята, която се развива по време на детска игра е от водещо значение за развитието на разбиране за връзките и логиката между мислите и вярванията на хората и техните действия (Dunn, J., 2004). Не бива никога да забравяме, че всяко дете е различно и начинът, по който едно дете се държи, играе и развива отношения с другите зависи от неговия опит и личност. Ето защо е важно да придаваме което и да е от техните предпочитания единствено на увреденото им зрение.

Като имаме предвид, че децата с нарушено зрение имат нужда да развиват осъзнатост относно себе си, ведно с голям набор от социални умения по същия начин, по който това трябва да се случи с всяко друго дете, те имат нужда от повече опит и преживявания, за да могат да го постигнат. Възможностите за взаимодействие с другите не бива да са представени единствено в рамките на ежедневните дейности в училище, а да са нарочно създадени и използвани във времето и мястото на техните проявления. Театърът, с неограниченият му брой сцени, герои, настроения, чувстства, инструменти и техники представлява удивителен инструмент за целево създаване на осъзнатост чрез градене на ситуации в сигурна среда. Театърът предоставя среда и стратегия, които са отлични проводници на положителен обучителен опит, при който е много вероятно да се случи инцидентното учене. Той създава възможности за упражняване на умения, достъпът до които понякога е много труден, особено като се има предвид, че децата с нарушено зрение не могат да се учат така лесно чрез самостоятелно имитиране на другите.

За да се промотират положителните социални взаимодействия, вградени във всекидневието, както и чрез театрални уъркшопи, важно е да бъдат отчетени следните аспекти:

Типът пространство (стая, зала, двор) може да има въздействие върху възможностите на детето да взаимодейства с другите по независим начин, т.е. познатата среда, в която децата могат да откриват предметите, в която те разбират какво се случва и къде се случва, в която знаят къде са позиционирани в сравнение с другите, които присъстват и прочие.

Децата с нарушено зрение се нуждаят от възможности да взаимодействат с широк кръг свои връстници и възрастни – да излязат от зоната на комфорт на директното им обкръжение – включително с хора, които са много опитни в социално и комуникативно отношение, които могат да бъдат пример, модел на подражание и да предложат състрадателна, но и разумна и логична мисъл и експресивно поведение. Театралните правила, както са резюмирани в Алексей Бураго (1), заявяват:

Ако трябва да вложим малко повече думи, за да направим дисекция на горните правила през призмата на темата за увреденото зрение, то трябва да кажем, че те отговарят перфектно на потребностите на въпросната група хора. Търсенето на положителни качества ще ни пази от депресия, отрицание и отрицателни представи за самите нас. То ще ни промотира като продуктивни, способни хора, на които може да се разчита. Избягването на клюките ще ни помогне да поддържаме откровени и здравословни взаимоотношения със заобикалящия ни свят. Да се въздържаме да съдим ще ни направи съчувстващи и подкрепящи хора, а от там и такива от които другите се нуждаят и оценяват. Уважението и любовта към това, което ни заобикаля ще ни направи отговорни и оценяващи, това което имаме и това, което осигуряват за нас. Духовната инвестиция се грижи за онази част от нас, без която дори и най-идеалното тяло би останало празна черупка.

Театърът е ефективна включваща практика, в която социалният контекст на средата отразява отношение на разбиране, което се вглежда в особеностите, в тяхното въздействие върху децата и как това въздействие може да бъде трансформирано в положителна концепция за човека с нарушено зрение, вместо той да бъде възприеман като индивид с проблеми и затруднения.

(3) Колаборативно планиране на обучителните дейности – съвет от тифлопедагозите

Препоръките на квалифицираните преподаватели на деца с нарушено зрение са от изключително значение за целите на планиране на ефективни дейности за същите. Важно е учебната дейност според учебната програма и участието в групови дейности, от сорта на уъркшопи по сценични изкуства, да вървят заедно в синхрон и взаимно допълване, без да си пречат. Фокусът на колаборативното планиране съответно трябва да се отнася до успешното комбиниране на подходящо обучение и адекватна подкрепа за социално включване.

Важно и необходимо е да има мониторинг на приятелските и социални взаимодействия и да се насърчава положителното социално общуване. Това изисква добро ниво на разбиране и чувствителност от страна на онези, които подкрепят децата. Както показва практиката, често най-добрият начин за предоставяне на помощ и подкрепа е индиректния. Отговорните възрастни трябва да могат да отстъпят назад, подпомагайки и развивайки потенциала на децата като им дават възможност да са активни, позволявайки на социалното общуване да се случва без тяхната намеса. Следните подходи могат да бъдат използвани за предоставяне на подкрепа и възможности за упражняване на умения за развиване на социални компетенции:

• да се участва активно като член на групата – да бъдеш част от голямата постановка, но да имаш собствена роля (стойност, значимост, важност);

• да се изразяват чувствата и да се разбират чувствата на другите (практикуване и обсъждане на лицеви гримаси и какво ги причинява);

• да се решават проблемите колективно, с екипно усилие (в групата се решава как да се подходи към дадена сцена, среща или задача);

• да се разбира гледната точка на другите (да се влезе в положението на другия като се редуват различни роли);

• да се помага на другите (вместо да мислим колко много трябва да помагат на нас, да се замислим, че нашият успех на сцената зависи в огромна степен от успеха на другите);

• да се привлича вниманието, да се инициира и поддържа разговор (да влезеш във фокуса на прожекторите, да ти дадат главна роля, да владееш своите емоции и търпение);

• да се разработят стратегии за справяне с конфликти (да сме поставени в ситуации и да се учим от възможните развития на въпросните ситуации); и

• да развиваме увереност и самочувствие (защото другите обръщат внимание на това, което имате да кажете, защото откривате колко голямо и способно е вашето тяло, защото се учите на нови изразни средства – физически и устни, защото стъпка по стъпка запълвате пъзела на вашата личност).

Театърът гарантира, че умения усвоени в дейности, организирани за малки групи, могат да бъдат трансферирани към реални житейски ситуации, защото той се базира на такива. Той също така създава възможности за децата с нарушено зрение и за други млади хора да се срещат и да обменят опит, да обсъждат, да имитират положителни герои – „израстването” заедно по този начин е важно за изграждането на самочувствие.

На последно място, но не по значение, активното въвличане на децата и младежите с увредено зрение във формирането на средата, която би гарантирала изграждането у тях на положителна представа за Аз-а, е от огромно значение за максимизиране на техните способности да се учат от своя опит.

Библиография:

Boal, A. (2002) Games for Actors and Non-Actors 2nd edition Translated by Adrian Jackson (London & New York: Routledge) /Боал, А. (2002г.) Игри за актьори и други, 2ро издание, превод Адриан Джаксън/

Dunn, J. (2004) Children’s Friendships: the Beginnings of Intimacy. Oxford: Blackwell Publishing /Дън, Дж. (2004г.) Приятелствата на децата: началото на интимността/

Griffin-Shirley, N., & Nes, S. L. (2005). Self-esteem and empathy in sighted and visually impaired preadolescents. Journal of visual impairment and blindness, 99(5), 276-285. /Грифин-Шърли, Н. § Нес, С. Л. (2005г.) Самочувстие и емпатия при зрящи непълнолетни и такива с увредено зрение/

Hagen, U. (1991) A Challеnge for the Actor, New York: Scribner /Хаген, У. (1991г.) Предизвикателство за актьора/

Heathcote, D. (1983) ‘Drama as challenge’ in (Ed. Hodgson, J.) The Uses of Drama; Acting as a social and educational force (London: Methuen) /Хийткот, Д. (1983г.) „Театърът като предизвикателство” в (Ед. Ходжсон, Дж.) Приложения на театъра: актьорството като социална и образователна сила/

Roe, J. (2008), Social inclusion: meeting the socio-emotional needs of children with vision needs, BJVI /Роу, Дж. (2008г.), Социално включване: посрещане на социо-емоционалните потребности на деца с нарушено зрение/

López -Justicia, M. D., & Cordoba, I. N. (2006). The self-concept of Spanish young adults with retinitis pigmentosa. Journal of visual impairment and blindness, 100(6), 366-370 /Лопес-Джустиция, М. Д., § Кордоба, И. Н. (2006г.) Самооценката на испанските младежи с пигментозен ретинит/

Maccuspie, P. A. (1992) ‘The Social Acceptance and Interaction of Visually Impaired Children in Integrated Settings’, in S. Z. Sacks, L. S. Kekelis & R. J. Gaylord-Ross (eds) The Development of Social Skills by Blind and Visually Impaired Students. New York: American Foundation for the Blind. /Макюспи, П. А. (1992г.) „Социално приемане и взаимодействие на деца с нарушено зрение в интегрирана среда”/

Nicholson, H. (2005) Applied Drama; The gift of theatre (Hampshire and New York: Palgrave Macmillan) /Николсон, Х. (2005г.) Приложен театър: дарът на театъра/

Schinazi, V. R. (2007) Psychosocial implications of blindness and low-vision, Centre for Advanced Spatial Analysis – University College London, UCL Working papers series, paper 114 /Скинаци, В. Р. (2007г.) Психологически въздействия на слепотата и нарушеното зрение/

Taylor, P. (2003) Applied Theatre; Creating transformative encounters in the community (Portsmouth, NH: Heinemann) /Тейлор, Р. (2003г.) Приложен театър: създаване на трансформиращи срещи в общността/

Tuttle, D. W. (1987) The role of special education. Journal of visual impairment and blindness, 81, 156-161 /Тътъл, Д. У. (1987г.) Ролята на специалното обучение/

Warren, D. H. (1984) Blindness and early childhood development (2nd ed.). New York, NY: American Foundation for the Blind. /Уорън, Д. Х. (1984г.) Слепотата и ранното детско развитие, 2ро издание/

Бележки и допълнителна литература:

1. 
   http://www.backstage.com/advice-for-actors/acting-teachers/5-rules-theater-actor/
   
2. 
   http://www.afb.org/info/programs-and-services/professional-development/teachers/inclusive-education/1235 - “Обучаване на ученици с нарушено зрение за интеграция в обществото”, доклад относно включването на ученици с нарушено зрение, изготвен за Американската фондация за слепите, Лидерски институт на Джозефин Л. Тейлър, работна група по отбразование
   
3. 
   http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0CDcQFjAA&url=http%3A%2F%2Fmy.ilstu.edu%2F~bafrans%2Fhandouts%2F6things.doc&ei=T7uHVdCiH8LkUZ6Kj8AM&usg=AFQjCNH6mhl6pfioP_rT3FMOenPs3OU61g&bvm=bv.96339352,d.d24 – “Шест неща, които учителите могат да направя в помощ на ученици с увредено зрение в техните класни стаи”, Б§Д Франсън, 2/17/2000
   

“Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация [съобщение] отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.”

1 ‘Това, на което се слага ударение в приложния театър, е неговия стремеж да насърчи хората да използват опита си в театъра, за да надхвърлят ограниченията на това, което вече знаят’

2 Виола Сполин /Viola Spolin/ (http://www.spolin.com/) е международно признатият автор на театралните игри – основата на т.нар. импровизационен театър. Нейната работа е призната от много сектори в обществото, различни от театралните кръгове. Тя е уважаван и ценен инструмент, използван от режисьори, обучители и психолози и който е донесъл ползи в ежедневието на много хора, които са се докоснали до него.

3 Luigi Pirandello (http://www.britannica.com/EBchecked/topic/461518/Luigi-Pirandello) е италиански драматург, романист, майстор на късия разказ, спечелил Нобелова награда за литература през 1934г. Със своето изобретение „театър в театъра“ в пиесата Sei personaggi in cerca d’autore (1921; Шест персонажа в търсене на автор), той се превръща във важен новатор в модерното театрално изкуство.

Номер на проекта: 2014-1-BG01-KA201-001555

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: