Клинична патология

Стандарти за организационни структури и взаимоотношение между отделенията по клинична патология (ОКП) и другите болнични звена

2. Отделението по клинична патология участва в планирането, организирането и развитието на болничната политика, като координира своите задачи с ръководството на болницата и другите медицински структури в тях.

3. Отделението по клинична патология дава становище в рамките на предмета на патологията за диагностични, лечебни, профилактични, учебни и научни въпроси, засягащи цялостната дейност на болниците.

4. Началникът на отделението:

4.1. заема ръководна функция в общоболничната ЛКК, като отговаря за качеството и обективността на разглежданите медицински казуси;

4.2. той или определен от него патолог участва в онкологичната комисия към болницата;

4.3. според конкретните задачи на болницата се включва и в други общоболнични комисии (етична, вътреболнични инфекции, детска смъртност и др.).

5. Отделението по клинична патология е част от консултативно-диагностичния блок на болниците. В него се извършва необходимият обем от лабораторни изследвания и морфологична диагностика, като се използват утвърдени в патологията методи и средства, съответстващи на нормативите за добра лекарска практика.

6. Организацията на работата в ОКП се базира на следните документи :

6.1. правилник за устройството и вътрешния ред, изработен от началник-отделение и одобрен от изпълнителния директор на болницата;

6.2. длъжностни характеристики, съдържащи правата, задълженията и отговорностите на персонала, разработени според указанията на МЗ и одобрени от изпълнителния директор;

6.3. протоколи за медико-диагностични процедури;

6.4. документация според приетите стандарти в страната и отчетност на дейността;

6.5. правила за взаимоотношения между ОКП и клиничните звена в болницата;

6.6. програма за контрол върху качеството на техническото изпълнение и адекватността на диагностиката.

7. Правилата за взаимоотношения между ОКП и другите звена на болницата се утвърждават от изпълнителния директор на болницата. Правилата включват:

7.1. изработване на стандарти за взимане на решение за извършване на биопсично изследване;

7.2. стандарти за приемане, идентификация, лабораторна обработка, биопсичен отговор и изпращане на резултата;

7.3. стандарти при извършване на патологоанатомични аутопсии на починали в болницата;

7.4. повишаване на квалификацията на лекарите в болницата чрез организиране на клинико-анатомични, клинико-биопсични срещи, семинари и конференции от ОКП;

7.5. участие на ОКП в информационното осигуряване на болничната политика чрез изработване на периодични отчети;

7.6. участие в изработване на общия мениджмънт на болницата с разработки на маркетингова стратегия, инвестиционен и финансов план.

8. Извършването на биопсични изследвания се изисква от лекари-клиницисти с образователно-квалификационна степен магистър при спазване на етичните принципи, информирано съгласие от пациентите и ясно мотивирани медицински индикации.

9. Патологоанатомични аутопсии се извършват съгласно изискванията на Наредба № 16 от 1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения (ДВ, бр. 76 от 1996 г.) и Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 108 от 1999 г.).

10. Съдебномедецинските експертизи се извършват съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, Гражданско-процесуалния кодекс и Наредба № 23 от 1994 г. за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните, съдебнопсихологичните експертизи.
Раздел V

Стандарти за медицинските дейности и процедури по клинична патология

1.1. Биопсичното изследване е най-отговорната медицинска дейност в ОКП, тъй като представлява част от цялостния диагностично-лечебен процес и грижи за болния, осъществявани в болницата.

1.2. Решението за биопсично изследване, качеството на неговото извършване и анализът на получените резултати са съществен елемент от болничната политика с непосредствено отражение върху лечебния ефект за пациента.

1.3. Биопсичните изследвания се извършват от специалисти по "Обща и клинична патология".

2. Обемът на медицинските дейности и процедури по клинична патология разделя се на три нива, както следва:

А. Катедри и отделения към университетски болници и национални центрове. Те извършват следните биопсични изследвания и процедури (методики):

Задължителни медицински дейности

1. Спешна интраоперативна консултация (гефрир)

2. Цитологични изследвания.

2.1. Цитологично изследване (цитонамазка) на спонтанно отделени материали.

2.2. Цитологично изследване (цитонамазка) от лаважна течност.

2.3. Цитологично изследване (цитонамазка) от кухи органи и повърхностни кожни лезии и материали, взети чрез ТАБ.

3. Биопсично изследване.

3.1. Хистобиопсично изследване след тънкоиглена пункционна биопсия на:

- Палпируеми органи (лимфни възли, гърда, простата, щитовидна жлеза, слюнчени жлези, език, тонзили и др.) и подкожно разположени тумори.

- Под контрол на методи за образна диагностика (бял дроб, медиастинум, коремни органи, туморни формации в коремната кухина).

- Хистобиопсично изследване след пункционни, четкови или щипкови биопсии.

- Хистобиопсично изследване на инцизионна амбулаторна биопсия от повърхностни органи или при ендоскопски методи.

3.2. Микроскопско изследване на оперативен материал от всички органи на човешкото тяло.

4. Извършване на патологоанатомични аутопсии с прилагане на всички процедури, изисквани от приетите стандарти (хистологично, микробиологично, цитологично изследване; проби на вирусологично, химично и др.).

5. Изготвяне на съдебно-медицински експертизи в колаборация със съдебномедицински специалисти.

6. Извършване на частична или пълна балсамация.

7. Патологоанатомичен контрол при вземане на органи и тъкани за трупно донорство.

Задължителни хистологични методики:

1. Рутинно оцветяване с хемалаун-еозин (Hematoxylin-eosin).

2. Оцветяване по Ван Гизон (van Gieson - v.G.) за съединителна тъкан.

3. Трихромно оцветяване по Малори (Mallory).

4. Трихромно оцветяване по Азан (Azan).

5. Оцветяване за амилоид с конгорот (Congo red).

6. Оцветяване с толуидиново синьо (toluidine blue) - (метахромазия).

7. Оцветяване с алцианово синьо.

8. Оцветяване с генциан виолет (метахромазия).

9. Оцветяване за еластични влакна с орсеин.

10. Оцветяване за ретикулни влакна по Гомори (Gomori).

11. PAS-реакция за гликоген и неутрални мукополизахариди (контрол с амилаза).

12. Оцветяване за гликоген по Бест (Best).

13. Оцветяване за РНК по Браше (Brachet).

14. Оцветяване за ДНК по Фьолген (Feulgen).

15. Оцветяване за меланин по Масон - Фонтана (Masson - Fontana).

16. Оцветяване за невроендокринни гранули - Гримелиус (Grimelius).

17. Оцветяване за нислова субстанция по Нисл (Nisl).

18. Оцветяване за миелинови влакна - МФБ, ЛФБ (MFB, LFB).

19. Оцветяване за нервни влакна по Бодиан (Bodian).

20. Оцветяване на глиални влакна - ПТАХ (PTAH).

21. Оцветяване за желязо по Перлс (Perls).

22. Оцветяване за калций по Коса (Kossa).

23. Оцветяване за мазнини със Судан III (Sudan III), Оил-ред (Oil red).

24. Оцветяване за микози по Грокот (Grocott).

25. Оцветяване за туберкулозни бактерии по Цил - Нилсен (Ziehl - Nielsen).

26. Оцветяване за туберкулозни бактерии с Родамин-аурамин (Rodamin-auramin).

27. Оцветяване за Хеликобактер пилори по Уортин-Стар (Wartin-Star).

28. Оцветяване по Ли (Lie) за исхемични промени в миокарда.

29. Оцветяване по Ханс - Селие (Hans - Selie) за исхемични промени в миокарда.

30. Комбиниран метод за кисели и неутрални мукополизахариди PAS/алциан.

31. Оцветяване за фибрин по Вайгерт (Weigert).

32. Трихромно оцветяване по Масон (Masson), готов кит, Мерк.

Методики за цитологични изследвания:

1. Оцветяване по Гимза (Giemsa).

2. Оцветяване с Хематоколор (Diff quick).

3. Оцветяване по Папенхайм (Pappenheim).

4. Оцветяване по Май-Грюнвалд-Гимза (May-Grunwald-Giemsa).

5. Оцветяване по Папаниколау (Papanicolaou).

Имунохистохимични изследвания:

1. Имунохистохимично типизиране на лимфоми: CD за В клетки, CD за T клетки, за капа- и ламбда- вериги,имуноглобулини A,G,M, LCA (Leukocyte Common Antigen), CD30, CD68 - за хистиоци.

2. Имунохистохимични изследвания за интермедиерни филаменти - цитокератини, дезмин, виментин, ГФКБ.

3. Доказване на PSA (Prostate Specific Antigen).

4. Доказване на антигени на нервна и невроендокринна тъкан - хромогранин, неврон-специфична енолаза, S-100 protein.

5. Доказване на епителнотъканни антигени - EMA, цитокератини.

6. Имунохистохимични за пролиферативни маркери.

7. Имунохистохимично изследване на генни продукти.

8. Доказване на туморно-специфични маркери - за меланом и др.

Електронномикроскопско изследване

Б. Отделения по клинична патология към областни болници.

Те извършват медицински дейности както при група А, като задължително се прилагат следните методи:

Хистологични:

1. Рутинно оцветяване с хемалаун-еозин (Hematoxylin-eosin).

2. Оцветяване за амилоид с конгорот (Congo red).

3. Оцветяване по Ван Гизон (van Gieson-v.G.) за съединителна тъкан.

4. Оцветяване за метахромазия: толуидин или алциан.

5. Оцветяване за еластични влакна с орсеин.

6. Оцветяване за ретикулни влакна по Гомори (Gomori).

7. PAS-реакция за гликоген и неутрални мукополизахариди (контрол с амилаза).

8. Оцветяване за меланин по Масон - Фонтана (Masson - Fontana).

9. Оцветяване за желязо по Перлс (Perls).

10. Оцветяване за мазнини със Судан III (Sudan III), Оил-ред (Oil red).

11. Оцветяване за туберкулозни бактерии по Цил-Нилсен (Ziehl - Nielsen).

12. Оцветяване по Ли (Lie) за исхемични промени в миокарда.

13. Оцветяване за фибрин по Вайгерт (Weigert).

Цитологични:

Оцветяване с Хематоксилин - еозин.

Оцветяване по Гимза (Giemsa).

Оцветяване по Май-Грюнвалд-Гимза (May-Grunwald-Giemsa).

В. Отделения по клинична патология към районни болници, ДКЦ-та и самостоятелни лаборатории.

Списък на медицински услуги - както при група А, като задължително се спазват следните методи:

Списък на процедури (методики)

1. Рутинно оцветяване с хемалаун-еозин (Hematoxylin-eosin).

2. Оцветяване по Ван Гизон (van Gieson-v.G.) за съединителна тъкан.

3. Оцветяване за ретикулни влакна по Гомори (Gomori).

4. PAS-реакция за гликоген и неутрални мукополизахариди (контрол с амилаза).

5. Трихромно оцветяване (Малори, Масон или Азан).

Цитологични:

Оцветяване с Хематоксилин - еозин.

Оцветяване по Гимза (Giemsa).

Оцветяване по Май-Грюнвалд-Гимза (May-Grunwald-Giemsa).

Стандарти на биопсичното изследване

1. Приемане и идентификация на биопсичния материал.

Материалите се приемат от дежурния лаборант по биопсии, който проверява за всяка биопсия дали са спазени следните изисквания:

1.1. материалът се идентифицира в присъствие на служител от клиниката, която иска изследването;

1.2. всеки материал е етикетиран с трите имена, възрастта на пациента и клиниката, която го изпраща;

1.3. всеки материал се придружава от фиш, съдържащ всички необходими клинични данни, попълнени в съответните графи (приложения 1, 2, 3); материалът в стъклениците е поставен в 10% -ов разтвор на формалин; видът му отговаря на описанието във фиша;.

1.4. имената на пациента върху фиша и контейнера да съвпадат;

1.5. броят на изпратените материали, написани във фиша, съответстват на действителните;

1.6. при несъответствие на данните своевременно да се уведомяват дежурният патолог и лекарят, поискал морфологично изследване;

1.7. лаборантът се подписва в тетрадка, че е приел пробата за изследване и посочва датата, евентуално часа на приемането;

1.8. по време на приемането се отбелязва състоянието на материала - дали е фиксиран, достатъчно количество фиксираща течност, автолизиран, изсъхнал и др.

2. Обработка на хистологичните материали за хистологично изследване.

2.1. Извършва се от дежурните патолог и лаборант в деня на постъпването (ако материалът е постъпил до 13 ч.) или най-късно на другия ден.

2.2. Преди пускане на материала дежурният патолог проверява отново неговата идентификация и коректността на клиничната част на "Искане за хистопатологично изследване" (приложение № 3).

2.3. Отбелязват се датата на пускане и имената на патолога и на лаборанта.

2.4. Извършва се подробно макроскопско описание на материала, евентуално фотодокументация. Описанието включва:

а) вид и големина в размери;

б) тегло на изпратения орган или част от него;

в) патологичния процес отделно с всичките му характеристики (цвят, консистенция, некрози, кисти и др.) с акцент върху границата със здрава тъкан;

г) резекционните линии.

2.5. Всяко късче за хистологично изследване получава отделен номер, който се отбелязва в "Искането за хистопатологично изследване" и се пуска се в отделно шишенце със съответния номер.

2.6. Записва се състоянието на тъканта - фиксирана или не; ако фиксацията е неподходяща или не е извършена, това също се отразява в "ИСКАНЕТО".

2.7. Кюртажните материали и тези от трансуретрална резекция (ТУР) се поставят за фиксация и се водят за лабораторна обработка в отделни марли. Изследва се целият материал, разпределен равномерно.

2.8. Късчетата за хистологично изследване не трябва да превишават 2 x 1 см при дебелина 3 мм.

2.9. От резекционните материали по принцип се пази резерв поне до една седмица след изпращане на биопсичния отговор.

2.10. Дежурният патолог определя необходими ли са допълнителни оцветявания, серийно изследване, ако това може да се извърши по време на пускането.

2.11. По преценка на патолога се отделя материал за електронномикроскопско или други изследвания.

3. Процедура на рутинно хистологично изследване на тъканите.

3.1. Същност. Хистологичното изследване на материала включва:

- хистологична обработка на материала с приготвяне на хистологични препарати;

- оценка на препаратите от патолога с цел поставяне на морфологична диагноза.

3.2. Област на приложение - широк кръг заболявания, които се нуждаят от изясняване на нозологичната единица, определяне на обема на оперативната интервенция и параметрите на медикаментозно и лъчелечение.

3.3. Методичен принцип. Методиките се базират на фиксиране на тъканите, изготвяне на тънки хистологични срезове (2 - 5 микрона), които се оцветяват с подходящи оцветители, за да се проявят на светлинно-микроскопско ниво клетъчните и тъканните структури.

3.4. Техника на изготвяне на хистологичните препарати. Включва следните процедури:

а) фиксация;

б) обработка на тъканите до хистологичен препарат;

в) рязане с микротом;

г) оцветяване;

д) включване.

3.4.1. Фиксация

А. Прости фиксатори:

Формалин - използва се 10%-ов разтвор на формалин.

Приготвяне: една част 40%-ов формалин и три части питейна вода.

Неутрален формалин - в съд се насипва калциев или магнезиев карбонат в такова количество, че на дъното да се образува слой с дебелина 1,5 - 2 см. Налива се формалин, разклаща се енергично и се оставя да се утаи в продължение на 24 - 48 часа.

Б. Сложни фиксатори:

Течност на Буен:

наситен р-р на пикринова киселина - 75 мл;

40%-ов формалин - 25 мл;

ледена оцетна киселина - 5 мл;

Течност на Мюлер:

калиев бихромат - 2,5 г;

натриев сулфат - 1 г;

дестилирана вода - 100 мл.

За по-добро разтваряне на калиевия бихромат се препоръчва загряването му.

Течност на Ценкер (сублиматна смес):

течност на Мюлер - 100 мл;

живачен двухлорид (сублимат) - 5 г;

ледена оцетна киселина - 5 мл.

3.4.2. Обработка на тъканните материали до микроскопски препарати:

3.4.2.1. фиксация в 10% неутрален формалин: 12 - 24 часа;

3.4.2.2. промиване на течаща вода;

3.4.2.3. обезводняване в спиртове с нарастваща концентрация:

а) 50% - само промиване;

б) 70% - 2 часа в термостат;

в) 96% - 2 часа на стайна температура;

г) 96% - 12 часа на стайна температура;

3.4.2.4. последователна двукратна обработка в ацетон (ксилол) по един час на стайна температура;

3.4.2.5. пропиване в течен парафин при 56°С за 10 - 14 часа;

3.4.2.6. включване в парафиново блокче;

3.4.2.7. рязане на биопсичните блокчета на микротом с изготвяне на срезове с дебелина 2 до 5 микрона;.

3.4.2.8. депарафиниране на срезовете:

а) престой в термостат - 60 мин;

б) ксилол (neo-clear) - 5 мин;

в) ксилол (neo-clear) - 5 мин;

г) ксилол (neo-clear) - 20 мин;

3.4.2.9. отнемане на ксилол (neo-clear) в низходяща концентрационна поредица от алкохол:

а) 96% спирт - 1 - 2 мин;

б) 90% спирт - 1 - 2 мин;

в) 80% спирт - 1 - 2 мин;

г) 70% спирт - 1 - 2 мин;

3.4.2.10. вода - 2 и повече мин;

3.4.2.11. рязане на материалите:

Условията за изработване на срезовете с необходимата дебелина са:

- техническа изправност на микротомите и професионална сръчност и умение на лаборанта;

- дебелината на срезовете да бъде на биопсичен материал - 4 микрона; на аутопсионен материал - 6 микрона;

- специални инструкции за дебелината на срезовете са приложени към съответните тъкани;

Всички специални оцветявания и неоцветени препарати се включват в poly-L-lysine; имунохистохимичните срезовете се включват при температура под 58°С;

всички декалцирани тъкани се включват също в poly-L-lisine и се означават с "дек.";

всички видове фиксации без формалина се отбелязват върху препаратите.

4. Диагностициране на биопсията от патолога.

Това е най-отговорният етап при биопсичното изследване, в който проличава професионалната роля на патолога. Изискванията за диагностиката и документирането на биопсичното изследване са приложени в стандарти. Тази дейност е обект на качествен контрол, за който е разработена програма, описана в раздел IХ.

5. Написване и изпращане на готовите отговори до клиниките и амбулаторните кабинети.

• Биопсичният отговор се написва на машина (или на ръка) в два екземпляра; желателно е въвеждането му в компютър.

• Готовият биопсичен отговор съдържа подпис на диагностициращия патолог и на началника на отделението (ако биопсията е консултирана с него), както и датата на отговарянето на биопсията.

• Оригиналният отговор се изпраща в деня на отговарянето от дежурния санитар в отделението (или се предава на куриер) срещу подпис от получаващия го лекар или медицинска сестра.

6. Запазване и архивиране на документацията по биопсичното изследване.

• Вторият екземпляр от биопсичното писмо се запазва в номерирани папки. Препаратите от биопсичните изследвания се съхраняват в продължение на 10 години.

• Определени служители от центъра (отделението) подреждат за съхранение парафиновите блокчета, хистологичните и цитологичните препарати. Всички материали трябва да са на достъпно място, което при нужда да осигури лесното им намиране.

7. Интраоперативно (гефрирно) изследване.

7.1. Същност. Интраоперативното (гефрирното) изследване се извършва с цел бърза и по възможност точна диагноза на болестния процес в хода на оперативната интервенция.

7.2. Методичен принцип. Изпратените за изследване материали се режат на замразяващ микротом или криостат. Последващата обработка включва поредица от процедури, даващи като краен резултат изготвяне на хистологичен препарат в рамките на 10 - 15 мин.

7.3. Област на приложение. Най-голямо приложение интраоперативната диагностика намира в туморната патология, при граничните, злокачествените или съмнителните за такива новообразувания, тъй като от хистологичната диагноза, която ще постави патологът, до голяма степен зависи по-нататъшното поведение на клинициста (най-вече хирурга).

Стандартизирана процедура при извършване на спешна интраоперативна морфологична консултация

Спешната биопсична дейност има за задача до 20 мин от постъпване на материала да изготви хистологична диагноза и я предаде на клинициста. За осъществяване на тази задача са необходими следните условия:

1. Лекарят, назначаващ биопсията, своевременно да уведоми дежурния патолог, че ще бъде изпратен биопсичен материал.

2. Взетата биопсия се доставя в патологоанатомичното отделение в свежо състояние и се придружава от попълнено искане за хистологично изследване (приложение № 3).

3. Материалът за спешно биопсично изследване се предава лично на дежурния лекар или лаборант срещу подпис в журнала за биопсии, в който се попълват всички необходими данни - име на лицето, донесло биопсията, длъжност, час на предаване и описание на материала.

4. По преценка на дежурния лекар биопсията се обработва само на криостат или се правят паралелно и цитонамазки.

5. Криостатните срезове се оцветяват според вида на материала, като стандартните оцветявания са хемалаун еозин и толуидиново синьо.

6. Цитонамазките се оцветяват с 1% буфериран разтвор на толуидиново синьо или с Диф куик.

7. Резултатът от спешната биопсия се съобщава по телефона, нанася се върху искането за хистологично изследване и се вписва в журнала за биопсии.

8. Материалът, от който е направено гефрирно изследване, се пуска задължително за включване в парафинов блок.

9. Рутинната биопсия от същия пациент, която следва спешната, следва да се диагностицира от лекаря, който е отговорил спешното изследване.

8. Цитологично изследване.

8.1. Същност. Осъществява се върху изолирани групи или единични клетки, получени от лигавицата на кухи органи, серозни обвивки или от дълбочината на паренхимни органи с помощта на пункция.

8.2. Област на приложение. Поради големите предимства, които има цитологичният метод на изследване (простотата на вземане на материала, възможност за многократно изследване, бързина на приготвяне на препаратите, и съответно на отговаряне - от порядъка на минути, до часове), цитологичното изследване се прилага при широк кръг от заболявания. При много патологични процеси, особено при туморните, цитологичната диагностика е необходима база за определяне на по-нататъшното поведение на клинициста.

8.3. Методичен принцип. Методиките се базират на фиксиране и оцветяване със съответни оцветители на клетъчните елементи, за да се проявят на светлинно микроскопско ниво клетъчните структури. Спецификата на микроскопската картина определя морфологичната или нозологичната единица. Освен конвенционалните методи на оцветяване (с метода на Папаниколау, Май-Грюнвалд-Гимза и др.), за цитологичната диагностика могат да се приложат и по-специални способи, като напр. цитохимични методи (за доказване на гликоген, МПЗ и др.), флуоресцентна микроскопия, цитофотометрия и др.

На цитологично изследване подлежат всички:

- намазки - ТАБ, гинекологична и скринингова цитология, храчки, четкови биопсии или при инвазивните клинични техники, плътни туморни маси;

- отпечатъци - от лимфни възли, други хирургични биопсии, трепанобиопсии;

- центрофугати (камери на Sayk - Стоянов) - изливи в телесни кухини, урина, бронхо-алвеоларен лаваж, пункции на кисти и други материали в течен вид.

Изследване на цитологични материали

I. Процедурни изисквания за приемане, обработка и съхраняване на материалите

1. Материалите от изливи в телесни кухини, кисти и други се изпращат в хепаринизиран съд до 30 мин след вземането им.

2. Материалите от лимфни възли, хирургични биопсии, трепанобиопсии се изпращат нефиксирани в сух, затворен съд.

3. Всеки материал се приема с фиш за цитологично изследване, съдържащ трите имена на пациента, години, пол, ЕГН, № на здравната осигуровка, местоживеене, професия, клинични данни и името с подпис на лекаря, изискващ изследването, както и амбулаторен номер или номер на ИЗ (приложения № 1 и 2).

4. Всеки материал се завежда в журнал под отделен номер.

5. Материалите се обработват и оцветяват с различни оцветителни техники според вида на материала и начина на тяхното вземане.

6. Отговор на цитологичните препарати се дава от 24 до 48 часа от получаване на материала; за скринингова цитология - до 5 дни.

7. Всички цитологични изследвания се съхраняват в архив за срок 10 години.

II. Методи за приготвяне на цитологични препарати

А. От пунктати:

1. Зареждане на материала в камера на Зайк. Престой - до 8 ч. на следващия ден.

2. Фиксиране в метилов алкохол - 3 - 5 мин.

3. Изплакване във вода.

4. Оцветяване.

5. Измиване във вода.

6. Изсушаване на стайна температура.

7. Включване - ксилол, балсам.

Б. Отпечатъци от свежи материали:

1. След получаване на материала се осигурява свежа срезна повърхност, която се попива с филтърна хартия и върху предметно стъкло се правят отпечатъци.

2. Готовите препарати се сушат:

на въздух - 6 - 24 часа;

в термостат - 20 - 30 мин;

на спиртна лампа - 1 - 2 мин.

3. Фиксират се 3 - 5 мин в метилов алкохол или ацетон.

4. Оцветяване.

5. Включване - ксилол, балсам.

В. Цитонамазки (ТАБ, гинекологична и скринингова цитология, храчки, четкови биопсии при инвазивните клинични техники):

1. Изсушаване (на стайна температура, в термостат или на пламък).

2. Фиксиране в метилов алкохол - 10 мин.

3. Изплакване във вода.

4. Оцветяване (по Гимза или Папенхайм).

5. Изплакване с вода.

6. Включване - ксилол, балсам.