Източник: НСИ
Фигура 2.3.1. Възрастова структура на населението на община Перник
Източник: НСИ
Таблица 2.3.4. Населението по настоящ адрес, възраст и пол в община Перник към дата 21.07.2011 (ползват се само адресите, включени в избирателни секции по информация на ГРАО)
настоящ адрес-нас. място
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
под 7 г.
|
7-13
|
14-17
|
18-59 Жени
|
18-62 Мъже
|
над 60
Жени
|
над 63
Мъже
|
С.БОГДАНОВДОЛ
|
472
|
246
|
226
|
14
|
17
|
12
|
92
|
143
|
114
|
80
|
С.БОСНЕК
|
214
|
111
|
103
|
2
|
7
|
1
|
24
|
53
|
74
|
53
|
С.ВИСКЯР
|
65
|
34
|
31
|
0
|
0
|
0
|
3
|
10
|
28
|
24
|
С.ВИТАНОВЦИ
|
300
|
148
|
152
|
10
|
14
|
6
|
49
|
81
|
86
|
54
|
С.ГОЛЕМО БУЧИНО
|
598
|
294
|
304
|
25
|
28
|
16
|
148
|
168
|
123
|
90
|
С.ДИВОТИНО
|
1864
|
928
|
936
|
78
|
89
|
52
|
473
|
589
|
353
|
230
|
С.ДРАГИЧЕВО
|
1973
|
995
|
978
|
120
|
99
|
64
|
507
|
617
|
338
|
228
|
С.ЗИДАРЦИ
|
81
|
46
|
35
|
0
|
1
|
0
|
12
|
21
|
23
|
24
|
С.КЛАДНИЦА
|
1071
|
548
|
523
|
50
|
51
|
25
|
260
|
352
|
198
|
135
|
С.КРАЛЕВ ДОЛ
|
662
|
328
|
334
|
28
|
28
|
10
|
166
|
223
|
138
|
69
|
С.ЛЕСКОВЕЦ
|
79
|
35
|
44
|
2
|
2
|
2
|
10
|
12
|
31
|
20
|
С.ЛЮЛИН
|
818
|
402
|
416
|
28
|
28
|
17
|
188
|
258
|
192
|
107
|
С.МЕЩИЦА
|
951
|
493
|
458
|
34
|
29
|
20
|
237
|
312
|
186
|
133
|
ГР.ПЕРНИК
|
82015
|
39329
|
42686
|
4900
|
4386
|
2922
|
25303
|
26517
|
11483
|
6504
|
С.ПЛАНИНИЦА
|
15
|
6
|
9
|
0
|
0
|
0
|
2
|
1
|
7
|
5
|
С.РАДУЙ
|
62
|
31
|
31
|
0
|
0
|
0
|
0
|
7
|
31
|
24
|
С.РАСНИК
|
442
|
226
|
216
|
21
|
15
|
15
|
95
|
133
|
94
|
69
|
С.РУДАРЦИ
|
1184
|
606
|
578
|
77
|
63
|
25
|
317
|
380
|
184
|
138
|
С.СЕЛИЩЕН ДОЛ
|
130
|
58
|
72
|
6
|
5
|
0
|
21
|
25
|
46
|
27
|
С.СТУДЕНА
|
1734
|
839
|
895
|
68
|
85
|
55
|
419
|
519
|
370
|
218
|
ГР.БАТАНОВЦИ
|
2244
|
1081
|
1163
|
116
|
115
|
64
|
622
|
709
|
402
|
216
|
С.ЧУЙПЕТЛОВО
|
34
|
21
|
13
|
0
|
0
|
0
|
0
|
6
|
13
|
15
|
С.ЧЕРНА ГОРА
|
334
|
163
|
171
|
8
|
14
|
12
|
68
|
104
|
89
|
39
|
С.ЯРДЖИЛОВЦИ
|
1106
|
539
|
567
|
49
|
45
|
34
|
267
|
318
|
239
|
154
|
Общо
|
98448
|
47507
|
50941
|
5636
|
5121
|
3352
|
29283
|
31558
|
14842
|
8656
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Източник: ГРАО, http://www.grao.bg/tna/naselenie_21-06-2011.html
През последните няколко години в община Перник са реализирани редица важни инфраструктурни и социални проекти, които освен чисто икономически ефекти, имат голямо значение и за подобряване облика и средата за живот в общината. Привлечени са много нови инвестиции, изградени са модерни търговски обекти от големите търговски вериги „ Лидл”, "Билла", "Кауфланд", "Т-маркет”, "Технополис", "Технокомерт", „Фантастико”, Европа”. Тези инвестиции имат положителна роля за повишаването на жизнено равнище на населението и имиджа на общината като цяло. В някои от последните години се отбелязва ръст на раждаемостта и броя на децата в общината, което е показател за дългосрочните намерения на населението и дори наложи откриването на нови детски градини в град Перник.
През октомври 20063 г. равнището на безработица в България е рекордно ниско – 11.53%, сочат данни, изнесени от Министерството на труда и социалната политика. Това е най-ниското равнище на безработица у нас през последните пет и половина години насам. Под средното равнище на безработица за страната се отчита в областите София - град (3,16%), Габрово (6.62%), Бургас (6.63%), Варна (7.90%), Благоевград (8.97%), Пловдив (9.90%), Стара Загора (10.07%), Перник (10.80%) и Кърджали (11.48%). Според МТСП областите с най-ниска безработица могат да се сравняват със страните от ЕС, където средното ниво на безработица за април 2005 г. по данни на Евростат е 8.9%.
Общото състояние на икономиката и темповете на икономически растеж в община Перник рефлектират върху равнището и динамиката на безработицата.
Извършените структурни промени в икономиката на общината и настъпилото икономическо оживление оказват позитивно въздействие върху пазара на труда. В годините след 2000 г. процесите на активизиране на икономиката се осъществяват бавно, но се наблюдават положителни икономически резултати като повишаване на активността и подобряване реализацията на продукцията от частния сектор. Нарастването на заетостта в частния сектор постепенно смекчава дисбаланса между търсенето и предлагането на работна сила.
Пазарът на труда в Пернишка област продължава да се влияе от промените в демографските характеристики и икономическите условия, а така също и от целенасочената социална политика на правителството и икономическата активност на населението.
През периода 2000 – 2010 г. се наблюдава запазване на заетостта в условията на продължаващи негативни тенденции на трудовия пазар, където предлагането на работна ръка превишава търсенето; съществува несъответствие между квалификацията на работниците и потребностите на преструктуриращата се икономика; ролята на работодателите продължава да бъде определяща при избора на работна сила поради съществуващото свръх предлагане
Свитият пазар на труда и ограничените възможности за избор засилват различията между отделните групи на пазара на труда при достъпа им за заетост: мъже и жени, млади и по-възрастни, образовани и по-ниско образовани, живеещи в града и в селата.
Таблица 2.3.5. Основни демографски и социално-икономически показатели за област Перник
област: ПЕРНИК
|
Показатели
|
Години
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
1
|
Население към 31.12. - общо (брой)
|
142 251
|
140 981
|
139 677
|
138 773
|
137 449
|
136 249
|
2
|
Население към 31.12. - мъже (брой)
|
69 159
|
68 345
|
67 522
|
67 011
|
66 302
|
65 690
|
3
|
Население към 31.12. - жени (брой)
|
73 092
|
72 636
|
72 155
|
71 762
|
71 147
|
70 559
|
4
|
Коефициент на естествен прираст на населението (на 1 000 души от населението)
|
-10.5
|
-9.3
|
-10.3
|
-9.7
|
-9.4
|
-8.7
|
5
|
Коефициент на детска смъртност (на 1 000 живородени деца)
|
7.6
|
7.7
|
6.2
|
13.4
|
10.0
|
9.3
|
6
|
Коефициент на смъртност - общо (на 100 000 души от населението)
|
1 694.4
|
1 667.9
|
1 715.3
|
1 721.7
|
1 737.7
|
1 739.1
|
7
|
Коефициент на смъртност - мъже (на 100 000 души от населението)
|
1 906.0
|
1 902.5
|
2 002.0
|
1 959.4
|
1 959.3
|
1 959.2
|
8
|
Коефициент на смъртност - жени (на 100 000 души от населението)
|
1 493.8
|
1 446.5
|
1 446.2
|
1 499.5
|
1 531.0
|
1 534.2
|
9
|
Среден списъчен брой на наети лица по трудово и служебно правоотношение (брой)
|
33 688
|
32 189
|
31 799
|
31 650
|
32 732
|
30 705
|
10
|
Средна годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение (лв.)
|
3 265
|
3 440
|
3 740
|
4 447
|
5 511
|
5 710
|
11
|
Коефициент на икономическа активност - 15 - 64 навършени години (%)
|
59.9
|
61.0
|
62.5
|
64.8
|
66.9
|
65.8
|
12
|
Коефициент на заетост - 15 - 64 навършени години (%)
|
54.6
|
56.4
|
56.9
|
59.3
|
63.5
|
62.4
|
13
|
Коефициент на безработица (%) 2/
|
8.7
|
7.5
|
8.9
|
8.5
|
5.1
|
5.3
|
14
|
Регистрирани в бюрата по труда безработни лица към 31.12. (брой)
|
7 720
|
6 333
|
4 744
|
3 873
|
3 667
|
5 741
|
15
|
Относителен дял на населениeто на възраст между 25 и 64 навършени години с висше образование (%)
|
15.9
|
15.5
|
15.1
|
16.5
|
17.0
|
16.8
|
16
|
Относителен дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години със средно образование (%)
|
59.0
|
64.0
|
66.3
|
66.5
|
67.4
|
69.3
|
17
|
Относителен дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години с основно и по-ниско образование (%)
|
25.1
|
20.5
|
18.6
|
17.0
|
15.6
|
13.9
|
18
|
Болнични заведения към 31.12. (брой)
|
6
|
6
|
6
|
6
|
6
|
7
|
19
|
Легла в болничните завения към 31.12. (брой)
|
635
|
625
|
585
|
615
|
587
|
602
|
20
|
Лекари в лечебните и здравните заведения на 10 000 души от населението (брой)
|
31.0
|
29.1
|
28.9
|
29.1
|
26.7
|
27.3
|
21
|
Относителен дял на предприятията с до 9 заети лица в общия брой предприятия за областта (%) *
|
90.03
|
90.10
|
89.67
|
90.20
|
90.07
|
90.87
|
22
|
Относителен дял на предприятията с 10-19 заети лица в общия брой предприятия за областта (%) *
|
5.15
|
5.00
|
5.00
|
4.69
|
4.75
|
4.38
|
23
|
Относителен дял на предприятията с 20-49 заети лица в общия брой предприятия за областта (%) *
|
2.98
|
3.01
|
3.20
|
3.09
|
3.06
|
2.99
|
24
|
Относителен дял на предприятията с 50-249 заети лица в общия брой предприятия за областта (%) *
|
1.50
|
1.57
|
1.85
|
1.69
|
1.82
|
1.48
|
25
|
Относителен дял на предприятията с повече от 250 заети лица в общия брой предприятия за областта (%) *
|
0.35
|
0.32
|
0.28
|
0.34
|
0.30
|
0.28
|
26
|
Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет (%)
|
4.4
|
-
|
13.0
|
15.4
|
13.4
|
22.5
|
27
|
Относителен дял на лицата на възраст между 16 и 74 години, използвали интернет през последните 12 месеца (%)
|
8.4
|
-
|
17.2
|
30.0
|
30.8
|
42.4
|
Източник: НСИ, http://www.nsi.bg/regstatbg.php?RST=24
Таблица 2.3.6. Жилища по броя на стаите към 31.12. 2010 г. в Югозападен район
Области
|
Общо
|
Жилища по броя на стаите
|
едно-стайни
|
дву-стайни
|
три-стайни
|
четири-стайни
|
пет-стайни
|
шест-стайни
|
Общо за страната
|
3804081
|
443990
|
1271710
|
1216891
|
562820
|
184893
|
123777
|
в градовете
|
2432627
|
334535
|
920636
|
766724
|
291105
|
71590
|
48037
|
в селата
|
1371454
|
109455
|
351074
|
450167
|
271715
|
113303
|
75740
|
Югозападен район
|
1039167
|
159480
|
390638
|
318025
|
107630
|
37935
|
25459
|
в градовете
|
742695
|
121849
|
294763
|
236860
|
62236
|
16436
|
10551
|
в селата
|
296472
|
37631
|
95875
|
81165
|
45394
|
21499
|
14908
|
Благоевград
|
132988
|
14988
|
38622
|
39674
|
21393
|
10627
|
7684
|
в градовете
|
74240
|
9175
|
23223
|
24608
|
11329
|
3720
|
2185
|
в селата
|
58748
|
5813
|
15399
|
15066
|
10064
|
6907
|
5499
|
Кюстендил
|
90290
|
11898
|
31974
|
27991
|
11443
|
4073
|
2911
|
в градовете
|
45329
|
6098
|
16661
|
14972
|
5074
|
1431
|
1093
|
в селата
|
44961
|
5800
|
15313
|
13019
|
6369
|
2642
|
1818
|
Перник
|
98904
|
14019
|
39737
|
26982
|
10834
|
4681
|
2651
|
в градовете
|
51327
|
8379
|
22877
|
13745
|
3607
|
1671
|
1048
|
в селата
|
47577
|
5640
|
16860
|
13237
|
7227
|
3010
|
1603
|
София
|
180356
|
24477
|
62551
|
50414
|
25832
|
10612
|
6470
|
в градовете
|
69688
|
9695
|
25119
|
19732
|
9217
|
3704
|
2221
|
в селата
|
110668
|
14782
|
37432
|
30682
|
16615
|
6908
|
4249
|
София (столица)
|
536629
|
94098
|
217754
|
172964
|
38128
|
7942
|
5743
|
в градовете
|
502111
|
88502
|
206883
|
163803
|
33009
|
5910
|
4004
|
в селата
|
34518
|
5596
|
10871
|
9161
|
5119
|
2032
|
1739
|
Източник: НСИ, http://www.nsi.bg/
Таблица 2.3.7. Основни показатели за приходите и разходите на човек от домакинството по области за 2010 г.
|
Среден доход на човек (лв.)
|
Среден разход на човек (лв.)
|
Дял на дохода от работна заплата в общия доход (%)
|
Дял на дохода от пенсии в общия доход на домакинството (%)
|
Дял на други социални трансфери в общия доход (%)
|
Дял на разходите за храна в общия разход (%)
|
Дял на разходите за поддръжка на жилището в общия разход (%)
|
Общо за страната
|
886.48
|
764.28
|
51.1
|
31.4
|
4.5
|
36.1
|
19.2
|
Благоевград
|
750.97
|
706.84
|
62.6
|
22.7
|
4.0
|
36.3
|
16.0
|
Бургас
|
841.54
|
702.84
|
51.6
|
33.2
|
2.6
|
39.1
|
18.5
|
Варна
|
918.65
|
784.49
|
53.4
|
27.9
|
4.0
|
39.5
|
20.6
|
Велико Търново
|
822.76
|
683.79
|
50.9
|
34.0
|
4.9
|
35.3
|
18.2
|
Видин
|
797.67
|
702.74
|
50.6
|
33.7
|
4.4
|
38.5
|
20.2
|
Враца
|
860.84
|
703.90
|
51.5
|
31.5
|
3.5
|
38.3
|
18.4
|
Габрово
|
835.35
|
711.78
|
47.6
|
35.7
|
3.3
|
37.3
|
18.4
|
Добрич
|
790.13
|
630.85
|
51.7
|
31.7
|
3.6
|
38.6
|
20.2
|
Кърджали
|
751.42
|
669.23
|
49.7
|
32.7
|
4.6
|
41.5
|
16.8
|
Кюстендил
|
847.99
|
695.45
|
48.7
|
37.0
|
3.3
|
40.1
|
17.6
|
Ловеч
|
804.68
|
695.67
|
50.3
|
33.8
|
3.2
|
37.3
|
17.7
|
Монтана
|
782.76
|
664.09
|
47.1
|
36.2
|
4.1
|
35.9
|
19.0
|
Пазарджик
|
861.54
|
716.47
|
45.5
|
31.7
|
10.9
|
38.3
|
17.9
|
Перник
|
900.34
|
708.64
|
52.2
|
34.5
|
2.4
|
40.0
|
17.5
|
Плевен
|
905.88
|
776.49
|
48.6
|
32.6
|
4.3
|
34.6
|
19.6
|
Пловдив
|
864.32
|
748.99
|
51.8
|
33.9
|
2.8
|
38.2
|
21.1
|
Разград
|
765.09
|
636.97
|
50.3
|
33.7
|
3.7
|
37.3
|
19.1
|
Русе
|
856.71
|
769.74
|
50.6
|
31.0
|
4.2
|
35.3
|
20.3
|
Силистра
|
753.52
|
639.68
|
48.5
|
34.2
|
3.9
|
40.3
|
18.2
|
Сливен
|
818.28
|
717.65
|
49.3
|
29.4
|
4.8
|
36.3
|
17.9
|
Смолян
|
833.25
|
720.22
|
49.4
|
32.5
|
4.4
|
38.2
|
16.1
|
София
|
805.72
|
703.36
|
51.3
|
35.9
|
2.0
|
38.2
|
19.1
|
София (столица)
|
1 158.79
|
975.55
|
57.3
|
27.6
|
2.4
|
34.6
|
20.1
|
Стара Загора
|
908.67
|
793.05
|
54.8
|
31.1
|
2.5
|
36.5
|
17.6
|
Търговище
|
741.97
|
615.56
|
45.1
|
37.7
|
3.1
|
38.6
|
19.7
|
Хасково
|
859.96
|
733.32
|
45.6
|
34.8
|
3.1
|
36.7
|
17.4
|
Шумен
|
759.92
|
656.64
|
47.7
|
34.2
|
5.1
|
36.8
|
18.6
|
Ямбол
|
858.25
|
698.69
|
49.2
|
35.3
|
3.3
|
37.1
|
19.0
| Източник: НСИ, http://www.nsi.bg/
Таблица 2.3.8. Работна сила и коефициенти на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години през 2010 г. в най-големите общини на България
Статистически зони
Статистически райони
Области
|
Работна сила - хил.
|
Коефициенти на икономическа активност - %
|
общо
|
мъже
|
жени
|
общо
|
мъже
|
жени
|
Общо
|
3 400.9
|
1 804.7
|
1 596.2
|
52.0
|
57.6
|
46.9
|
Северозападен
|
352.5
|
186.8
|
165.7
|
45.0
|
49.5
|
40.7
|
Видин
|
38.2
|
20.6
|
17.6
|
40.2
|
45.5
|
35.4
|
Враца
|
74.3
|
39.1
|
35.2
|
43.7
|
47.8
|
39.9
|
Ловеч
|
62.3
|
32.6
|
29.7
|
47.6
|
51.5
|
44.0
|
Монтана
|
62.7
|
33.3
|
29.4
|
46.2
|
51.3
|
41.5
|
Плевен
|
115.0
|
61.2
|
53.9
|
45.6
|
50.3
|
41.2
|
Северен централен
|
379.8
|
205.1
|
174.7
|
47.4
|
53.5
|
41.9
|
Велико Търново
|
108.7
|
57.7
|
51.0
|
44.8
|
50.1
|
40.0
|
Габрово
|
55.5
|
29.7
|
25.8
|
48.3
|
54.0
|
43.1
|
Разград
|
54.1
|
30.4
|
23.7
|
47.6
|
55.8
|
40.1
|
Русе
|
112.4
|
59.4
|
53.0
|
51.3
|
56.5
|
46.6
|
Силистра
|
49.1
|
27.9
|
21.2
|
44.4
|
51.8
|
37.3
|
Североизточен
|
453.2
|
246.6
|
206.6
|
53.6
|
60.5
|
47.2
|
Варна
|
214.1
|
117.4
|
96.6
|
54.0
|
61.3
|
47.1
|
Добрич
|
90.3
|
49.7
|
40.7
|
52.5
|
59.7
|
45.8
|
Търговище
|
55.1
|
29.7
|
25.3
|
49.9
|
55.8
|
44.3
|
Шумен
|
93.7
|
49.8
|
43.9
|
56.4
|
62.5
|
50.9
|
Югоизточен
|
479.7
|
261.7
|
218.0
|
50.5
|
57.2
|
44.3
|
Бургас
|
178.1
|
98.2
|
80.0
|
49.5
|
56.6
|
43.0
|
Сливен
|
87.2
|
48.8
|
38.5
|
51.6
|
60.1
|
43.8
|
Стара Загора
|
154.1
|
82.6
|
71.5
|
50.9
|
56.9
|
45.5
|
Ямбол
|
60.3
|
32.2
|
28.1
|
50.5
|
55.7
|
45.6
|
Югозападен
|
1 063.4
|
547.2
|
516.1
|
57.9
|
62.7
|
53.5
|
Благоевград
|
160.1
|
82.0
|
78.1
|
56.9
|
60.2
|
53.8
|
Кюстендил
|
63.5
|
33.0
|
30.5
|
49.5
|
53.4
|
45.8
|
Перник
|
59.3
|
30.7
|
28.7
|
49.0
|
53.0
|
45.4
|
София
|
112.2
|
59.7
|
52.5
|
51.1
|
56.1
|
46.4
|
София (столица)
|
668.1
|
341.9
|
326.3
|
61.5
|
67.0
|
56.7
|
Южен централен
|
672.3
|
357.3
|
315.0
|
50.9
|
56.4
|
45.8
|
Кърджали
|
50.6
|
24.1
|
26.4
|
38.3
|
37.5
|
39.0
|
Пазарджик
|
135.8
|
74.9
|
60.9
|
54.8
|
62.4
|
47.6
|
Пловдив
|
309.0
|
165.9
|
143.1
|
50.8
|
57.3
|
44.9
|
Смолян
|
59.5
|
29.7
|
29.7
|
54.0
|
56.5
|
51.8
|
Хасково
|
117.5
|
62.6
|
54.9
|
52.8
|
58.4
|
47.6
|
Източник: НСИ, http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=26&a1=735&a2=741&a3=742#cont
Един от най-големите партньори на община Перник в осъществяването на съвместни дейности е водещото за местната икономика предприятие „Стомана Индъстри" АД. Дружеството многократно показва своята корпоративна социална отговорност. Осъзнавайки отговорността си към гр. Перник и населението в региона, компанията активно осъществява програми и проекти с дългосрочен обществен ефект, като:
-"Нашите деца" (спонсорство на детски градини и училища, финансиране на инициативи и програми, подобряване материалната база на Общински младежки дом, спонсорство на детска и младежка художествена самодейност, спортни и културни изяви.);
- "Кариера тук" (подпомагане на професионалното образование в общината). Това включва: спонсорство на ученически конкурси и олимпиади. Изграждане на нова учебна база на ТПГ"М. Кюри"; създаване на Общински център за професионално консултиране, ориентиране и услуги на пазара на труда по съвместен проект с IG Metal Германия; взаимодействие и подпомагане дейността на Технически университет София и ХТМУ.
-
Реконструкция на фонтаните в центъра на града.
- "Здравето над всичко" (изграждане на фирмен център за неотложна медицинска помощ; дарени - модерно оборудвана линейка и хирургическа апаратура на болници в град Перник).
Таблица 2.3.9. Лечебни и здравни заведения в Югозападен регион към 31.12 2010 г.
Статистически райони Области
|
Болнични заведения
|
Лечебни заведения за извънболнична помощ
|
Други лечебни и здравни заведения
|
Общо
|
В това число:
|
Общо
|
Многопрофилни болници
|
Специализирани болници
|
брой
|
легла
|
брой
|
легла
|
брой
|
легла
|
брой
|
легла
|
брой
|
легла
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
България1
|
346
|
48934
|
164
|
32576
|
148
|
13256
|
1613
|
938
|
183
|
4570
|
Югозападен район
|
94
|
14 107
|
33
|
8 184
|
56
|
5 634
|
375
|
196
|
45
|
799
|
Благоевград
|
12
|
1673
|
6
|
1 022
|
4
|
500
|
59
|
16
|
5
|
100
|
Кюстендил
|
7
|
1199
|
4
|
832
|
3
|
367
|
26
|
3
|
5
|
75
|
Перник
|
5
|
544
|
1
|
294
|
4
|
250
|
33
|
7
|
6
|
75
|
София
|
16
|
1696
|
8
|
1 219
|
7
|
417
|
51
|
16
|
5
|
92
|
София (столица)
|
54
|
8995
|
14
|
4817
|
38
|
4 100
|
206
|
154
|
24
|
457
|
Източник: НСИ, http://www.nsi.bg/
2.4. Културно-историческо наследство, археологически паметници, специфичен фолклор, обичаи
2.4.1. Хълмът Кракра и едноименната крепост
Как да „продадем” една легенда? Хълмът Кракра все още не е популярна туристическа дестинация – такава, каквато има потенциалът и заслужава да бъде. Необходим е национален и международен маркетинг на този археологически паметник. Крепостта4 Кракра е една от големите български крепости - близо 50 декара са оградени от крепостните стени. Самото ограждение е с дължина от 800 метра. Крепостта е изпълнявала защитни функции преди преминаването на кръстоносците от Третия кръстоносен поход (1189-1192) през тези земи. По-късно е изоставена, а в наши дни там се провеждат редица археологически експедиции и разкопки, както и фолклорни представления. Прилежащата инфраструктура би могла да бъде подобрена – засега там има единствено осветление, декоративни старинни бойни машини и денонощна охрана. Предвид близостта на хълма Кракра до София и големият брой чужденци посещаващи ежегодно столицата, крепостта има потенциала да се превърне в международна туристическа дестинация от ранга на Перперикон.
Средновековната крепост „Адева” е разположена в югозападната част на Перник, на десния бряг на река Струма на неголямо скалисто плато. Поради важното си стратегическо значение мястото е населено от траките още около V - VI в. пр. н. е. и се е използвало като укрепление. Сегашната крепост е построена по времето на хан Омуртаг, когато селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Върху развалините на старото укрепление са издигнати двойни стени, подсилени с три правоъгълни кули. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра и е широка над 2 метра. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главна улица. Крепостните стени опасват важни за времето си административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927 - 970 г.).
Легендата разказва, че през 1016 г. Кракра Пернишки удържа 88 дневна обсада и след многочислени загуби Василий ІІ е принуден да се оттегли. Според легендата, кръвта от убитите византийски войници е толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. От там дошло и названието на местността - Кървавото.
Кракра е български военачалник и велможа, живял през втората половина на 10 и началото на 11 век. По време на войните на Самуил с Византия Кракра отбранява Пернишката крепост и нанася две поражения на византийския император Василий II, който се мъчи да я превземе. Първата обсада на Перник е през 1004 г., когато Кракра отбива както пристъпите срещу крепостта, така и опитите на императора да го привлече на своя страна. Втората обсада е през 1016 г. и продължава три месеца при същия резултат - византийците са принудени да отстъпят, след като претърпяват сериозни загуби. При последния владетел на Първото българско царство, Иван Владислав, Кракра е управлявал обширна област, включваща 35 крепости. През 1017 година, докато византийците опустошават южните предели на държавата (днес Югозападна Македония) пернишкият войвода подготвя контранастъпление от север. Планът му е осуетен, тъй като печенегите, населяващи земите на север от Дунав, отказват да се присъединят към българската войска.
Фиг. 2.4.1.1. Хълмът Кракра край Перник
Източник: http://krakra.info/
В края на Х и началото на ХI в. Перник е административният център на местния воевода Кракра, описван от византийските летописци Скилица и Кедрин като "виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил, мъж отличен във военното дело". В началото на XI в. местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба основно място е заемал Кракра, който по това време владеел Перник и 35 други крепости в района на горна Струма. Пернишката крепост е била главната му крепост и с времето приема неговото име. Перник влиза в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има важно стратегическо значение като център на административна област. След гибелта на цар Иван Владислав през февруари 1018 г. Кракра се подчинява на Василий II заедно с подвластните си градове и в замяна на това е удостоен с титлата патриций. Падането на България под турско робство (1396 г.) слага край на значението на Перник има като крепост и административен център.
Фиг. 2.4.1.2. Кракра Пернишки
Източник: http://krakra.info/
2.4.2. Фестивалът „Сурва”
Как да „продадем” една традиция? Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник e една от най-утвърдените в България и на Балканите изяви на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите носители на традицията - “сурвакарите” и “кукерите”.
Фиг. 2.4.2.1. Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва" - Перник
Източник: http://www.surva.org/
Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 г., а от 1985 г. има статут на международен фестивал. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ). На 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на Общинския съвет в Перник, президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обявява Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. От 2008 г. Международният фестивал на маскарадните игри се провежда ежегодно в последните събота и неделя на месец януари. Най-атрактивният му акцент е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и от чужбина. Традиционно в него участват около 5 000 души от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка. По време на фестивала в изложбените зали на Перник ежегодно се откриват интересни изложби.
Маскарадната обредност идва от древни езически времена и е част от българската фолклорна традиция. Българските игри с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. В различните райони на България маскирани мъже играят през Мръсните дни /от Коледа до Йордановден/, през Сирната неделя и през Тодоровата неделя /последната седмица преди и първата от Великденските пости/.
Играещите около новогодишните празници в Западна България са популярни като “сурвакари”, а участниците в предпролетните игри с маски в другите региони на България – като “кукери”.
Зимните и предпролетните ергенски игри с маски се свързват със смяната на старата и новата година и наближаващото събуждане на природата. Те носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие на хората и животните. Символиката им е насочена към прогонване на злите сили и подготвяне за ново начало.
Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Те носят внушителни маски и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии. В народните вярвания маските защитават хората от зловредното влияние на “нечистите сили“. Звукът на звънците, окачени около кръста на маскираните, подсилва предпазното им действие.
Сподели с приятели: |