Глава трета
СВЕТЪТ НА ДЕТЕТО
Според наблюденията ми, веднага след раждането си децата все още са духовно отворени. Те имат непосредствен, пряк достъп до своята многоизмерност. Те не са откъснати от божествената си същност, нито от Аза на майката. Постепенно обаче малкото дете бива въвличано все повече в триизмерното отделено, индивидуално телесно съществувание и заедно с това влиза в енергиен обмен с всички членове на семейството. То привлича вибрации от своите родители в психичен и интуитивен план. Учи се как да разпознава енергийните състояния на родителите си и на средата и как да реагира на тях. То усеща дали хората край него са ядосани или излъчват обич. Всички тези вибрации детето възприема като свои собствени.
Приблизително от седеммесечна възраст малкото дете започва да различава хората, които познава, от непознатите. На първо време то може да заплаче, ако чужд човек го поеме на ръце. През следващите седмици и месеци вибрационният му репертоар се разширява и включва категория за познатото, а също и за качеството на енергийните различия, излъчвани от всички наоколо. Тъй като им липсва изразното средство на говора, малките реагират и общуват с околния свят изцяло посредством възприемането на несловесни, енергийни сигнали. Жалко е, че не са открити уреди, които да регистрират колко богати и сложни са способностите им за възприемане. Подозирам, че с течение на времето те no-скоро намаляват и се влошават, вместо да се подобряват. Известно е, че активиращата система на мозъка запаметява онези впечатления, които учат детето кое е опасно и следователно от какво да се страхува. За съжаление голяма част от тази информация идва от околните, които в дадена ситуация реагират със страх и така непряко предават този страх и на детето.
Детето не се бои от непознатото. То би докоснало змия или паяк с любопитство и интерес - докато бащата или майката не се появят и реагират спрямо заплахата. Ако родителската реакция е наситена със страх, то детето асоциира идеята за опасност с животното. Дори години по-късно порасналото вече дете все още има фобия, свързана с паяци или змии например, без обаче да му е ясно защо. Възрастният несъзнателно е възприел много емоционални схеми, които са съставени от старите модели на детството.
На около две и половина или тригодишна възраст детето започва да се осъзнава като отделно от майката същество. Това развива личната егоструктура. Някои наричат този период „ужасните двегодишни" заради това, че децата естествено започват да изследват личната си сила и начина, по който тя се отнася към властта или контрола на другите.
Независимо от оформянето на нови модели на поведение и мислене през този период съществува и важен духовен аспект на развитието. Когато излиза от покровителствената защита на майката, детето е особено уязвимо, тъй като за него външният свят се разширява, но никой не съзнава по-фините, неуловими енергии, на които то е изложено, какъв ефект оказват те върху него и неговото отношение към тях.
По време на този етап детето е изключително чувствително към психически въздействия. Ако то се намира например сред голяма група хора на публични места като магазини, пазарни площи, спортни събития и други, то ще поема емоционалните енергии, които излъчват всички край него. Най-често тези вибрации са бавните, лепкави енергии на страх и гняв. Тялото прави опити да се избави от негативните чужди вибрации, като реагира физически. Често в отговор на това поемане на външни енергии детето получава стомашни болки. Това винаги е предупредителен знак за проникване в слънчевия сплит, където е седалището на емоционалното тяло.
Детето е също така открито и за астралните енергии, заобикалящи земята. То улавя мисловни форми, емоционални реакции, надежди и страхове -на живи и на мъртви, - особено когато е в състояние на унесеност и сън. Повече отколкото можем да допуснем, кошмарите им за войни са действителни възприятия на реалност, пренасяна посредством психичните вълни, кръжащи около планетата. Чувствителното дете става благодатна почва за по-късни прояви на емоционална депресия и злоупотреби с наркотици, защото в подсъзнанието му са натрупани твърде много преживявания от този род. Затова родителите трябва да са особено внимателни в отрицателните си прояви пред децата.
Бихме могли например да разберем колко неподходяща е телевизията за малките деца. Астралната енергия, която се излъчва от представените теми на телевизионните предавания, посява семето на страха в децата ни. Няма значение дали те ще гледат боя между две кукли или пък как Доналд Дък дърпа кучето за каишката. При всички случаи детето е въвлечено в ситуация, където със страх очаква коя от двете марионетки ще победи - добрата или лошата.
Комиксите представляват една особено активна и в същото време негативна митология за децата. Сами преценете какво става: енергията на тези анимации и малки драми, с които така безгрижно забавляваме децата си, се съчетава с облъчването на катодната тръба на телевизора и се смесва с общите вибрации на средата - дома, детското заведение или училището. Резултатите са взаимно подсилено и ускорено въздействие, срещу което детето е беззащитно. Енергийният модел пронизва детското съзнание и се запечатва там. Така семето на страха приема материална форма и ще расте не само във физическото, но и в емоционалното тяло.
Когато детето достигне тригодишна възраст, страхът и безпокойството вече трайно са се настанили в емоционалното му тяло. Самото дете вече излиза от защитния обръч на майката и търси собствената си самоличност в разширяващия се огромен външен свят. Това е времето, когато децата започват да изразяват вътрешното си познание. Те искат да споделят с нас магията на тяхната действителност. Често и неочаквано те ще ни кажат, че виждат духове, спомнят си предишни съществувания, усещат негативни енергии или имат страшни изживявания насън.
Тригодишни деца изричат неща, които звучат твърде странно на възрастния слушател, като например: „Бил/а съм някога твоя майка" или „Спомням си, когато живяхме край морето". Такива изказвания са изключително важни. Внимателно се вслушвайте в това, което детето си говори. Ако например то твърди, че е било ваша майка, приемете това като благоприятна възможност да разрешите вашата карма. Когато говори за минал живот или отношения, възможно е детето да се освобождава от нещо, което в противен случай би останало повтаряща се и сега тема от Онзи живот.
Навярно бихме могли да открием какво се е случило във времето, за което говори детето, и да го освободим от емоционалните модели, създадени и установени в онзи живот. А и детето несъзнателно желае да се разтовари от тях, да освободи вибрациите, които емоционалното тяло все още задържа. Дори ако в този живот вие сте майката, детето може да се държи с вас така, като че ли ролите ви са разменени. Подобни стари погребани родствени отношения могат да причинят доста смущения и дисхармония. Ако детето никога не разговаря за личния си възглед към отношението и за предишни обстоятелства, възможно е никога да не разкрием причината и източника на евентуално сегашно объркване.
Ние, родителите, често се питаме защо изпитваме различни чувства към всяко от децата си. Ние просто не проявяваме еднакъв вид любов към тях, дори и да твърдим обратното. На духовно ниво ние сме имали помежду си съвсем различни отношения и индивидуално общуваме по различни начини с всяко от тях.
Духове, чудовища, малки приятели
На около тригодишна възраст децата често говорят за духове или хора в стаята, за страшни чудовища или за невидими малки приятелчета. Тези истории не са непременно продукт на детското въображение или на някакви психически отклонения. Въображаемите картини могат да се въртят дълго в ума им само когато се отнасят до вътрешно преживяване или спомен. Те са в резултат на конкретно съществуващи енергии, които детето възприема от астралното измерение. Тези енергии определят начина на изява на детето и дълбочината на страха и безпокойството често за цял живот.
Когато малкото дете извести, че вижда някого в стаята или че си има другарче за игра, не го приемайте като плод на свръхвъзбудено въображение или че нещо не е наред с детето. Напротив, дайте му възможност да изрази чувствата и наблюденията си, да разкаже историите си, защото по този начин то започва да се освобождава от тях. По-скоро би трябвало да приемем идеята, че наистина има други форми на съзнание, които се преплитат с нашата реалност, и че като се учим да ги разграничаваме, бихме намерили полезни средства за обмен.
Родителите биха опознали повече децата си, ако ги насърчават да споделят какво им разказват малките невидими приятелчета. За нас е шокиращо да открием, че те са склонни да дадат информация за хора, която далеч надминава онова, което би могло да дойде в ума на три-четиригодишно дете. Често се наблюдава интересна промяна в гласа на детето, когато то общува с такъв невидим приятел. Това е вид свързване с друго измерение, което за родителите е сигнал, че детето им има специална дарба и тя може да бъде грижливо подхранвана.
Общуването с астрални духове на растения например би било от огромна полза за света при сегашните трудности с прехраната. Резултатите от този вид комуникация са документирани в Общността Финдхорн и са модел за останалия свят.
Все по-често ще се наблюдават явления, при които деца възприемат енергии от други измерения и октави, тъй като те продължават постоянно да бъдат атакувани от астралните енергии на телевизията, компютрите и при използване на лазерите. Лазерът прави пробив в триизмерните бариери между обикновените физически и астралните енергии. По този начин става възможно в нашето измерение да проникват други измерения.
Трудното при астралното измерение е, че страшилищата от детските сънища могат да се превърнат в завладяващи енергии. Не е необходимо чудовището като същество да завладее детето. Енергията, която придружава видението или е породена от него, е тази, която пробива защитната мембрана на детското съзнание и създава болезнено фиксиране, което наново и наново го всмуква обратно в това преживяване.
Когато говорим за явлението „завладяване", би трябвало да разбираме, че сме повлияни повече или по-малко от стереотипен образ, който е неточен. Може би си представяме нещо, което пълзи около нас, действа безмълвно и накрая ни сграбчва за гърлото. В действителност обаче завладяващите енергии винаги са коварни, с почти неуловими вибрации, които скрито повлияват и ограничават нашето възприемане на действителността. Обикновено не ни владеят някакви черни чудовища или червени дяволи, а ни влияят много близки, приятни, шепнещи вътрешни гласове.
За съжаление повечето родители контролират и възпитават децата си чрез забрани и наказания. Тези методи приучават децата да се чувстват безпомощни и безсилни и им внушават негативна представа за себе си. Тази негативност поражда вибрации, които привличат астрални мисли и чувства. Детето възприема астралните енергии като вътрешни гласове, което подхранва чувството му за вина. Това може само да засили безпокойството му, че не е било добро дете, и страха да не му се поиска обяснение или да бъде наказано за действията си. Това ограничава любопитството и пречи на пълното проявление на интелекта, да не говорим за това, че се спъва развиващото се доверие в себе си. А без такова доверие никога не би разцъфтяла готовността да даде нещо на света и да пробуди неустрашимото аз!
Детето започва да мълчи
Обикновено родителите и цялото семейство се отнасят към детето и неговите разкази за духове, елфи и други невидими енергии с недоверие, неприемане и присмех. След време детето престава да говори за преживяванията си, тъй като разбира, че не го приемат сериозно. Резултатът от това принудително мълчание е, че детето остава впримчено в тази ужасна, нечовешка страна на мълчаливи чудовища, искрящи светлини, странни звуци и други свръхестествени впечатления, които то обаче не се осмелява да споделя повече. Това се превръща в благотворна почва за неясен страх, който се пренася в света на възрастния. Този страх е безличен, не е свързан с определени спомени и все пак предизвиква физиологични сетивни реакции. Детето често може да получава болки в стомаха, защото е сковало и потиснало своята чувствителност. Безличното, без4юрмено безпокойство сега прониква във всички тъмни кътчета на живота ни, готово да бъде проектирано върху всички познати или неопределени чувства или ситуации.
По този начин ние учим, че сигурността е синоним на контрол и ред. Щастливото, уравновесено дете обаче никак не се смущава от хаоса или от необходимостта да се приспособява към нови предизвикателни обстоятелства. Хаосът е константа в този свят. Ние ще направим децата си слаби и неустойчиви, ако не ги учим как да се справят с него смело и радостно.
Ако не успеем обаче да разкрием източника на страха, ние ще го засилим. Затова и работата, която извършваме в нашия институт, е така полезна. Тук ние даваме на човешкото съзнание възможност да си спомни минали сценарии, да преживее отново онези обстоятелства и ситуации, довели до натрупване на страха. Съзнателната работа с причините може да доведе до изличаване на кармичните връзки с тях.
Когато са на четири-петгодишна възраст, децата често проявяват интуитивни качества. „Нормалните" деца развиват същите удивителни интуитивни способности, както и специално надарените. Те например рисуват картини, които изобразяват аура или дъга около хората. Това е израз на енергиите, които децата виждат да .се излъчват от хора, животни и други обекти, които рисуват. Това е много ценна информация, ако само можехме да се научим да я насърчаваме. Ако долавяме съзнателно тези излъчвания и разбираме какво те означават, не бихме се страхували от ; другите, тъй като ще знаем какво мислят и чувстват.
Една от най-затрогващите изяви на психическата настройка при децата е необичайната им способност да разбират, когато някой е тъжен или болен. Те непременно ще докоснат човека с непресторена нежност.
Често ще чуем деца да споменават, сякаш между другото, че еди-кой си ще дойде днес или сякаш знаят кой звъни по телефона, преди още да сме отговорили. Дори тези съвсем безобидни способности на децата като че ли дразнят родителите, които бързат да им обяснят, че такова поведение е неуместно и е по-добре да си мълчат.
Мнозина от нас си спомнят за деца, които са предсказвали смъртта на някой близък. Даже когато предвиждането се потвърди, то само създава смут, след което родителите бързат да предупредят детето да не говори никога повече за такива неща. При такова непрестанно потискане на вътрешната сетивност детето все повече има чувството, че светът нито цени, нито одобрява истинската му същност. Необходимостта да премълчава спонтанните си откровения поражда дълбоко смущение у детето, тъй като то не се е научило да обмисля предварително нещата и това го кара да се чувства неловко и несигурно в себе си - при все че ние бихме желали тъкмо обратното! Смъртта се превръща в нещо, за което не се говори, не се изразява и става табу.
По този начин още като деца ние затваряме все повече врати, пренебрегваме и потискаме нашата способност да възприемаме електромагнитните вибрации и тези на аурата, както и медиумичния си опит.
После, когато тръгваме на училище, на шест или седем години, изгубваме дори желание да разговаряме с връстниците за странните си възприятия, за да не ни се смеят. Първите няколко години в училище обикновено са съпроводени от пълно затваряне на съзнанието за другите измерения. На тази възраст детето отказва да признае и пред себе си, че усеща присъствието на невидими същества или че получава мисловни вълни по телепатичен път. Изобилният поток от информация, знание и мъдрост, рождено право на човечеството, загубва своите канали, затваря прозорците си, прекъсва контакта, чрез който може да бъде предаван от духовните октави към физическото тяло и триизмерното съзнание. Тази енергия сега остава затворена в емоционалното тяло и води до стагнация или неуравновесеност, които се долавят като дифузно безпокойство у съзнанието на възрастния.
Впечатления от света край нас
Децата са твърде възприемчиви за астралното психическо обкръжение. Те усещат вибрационните енергии на природата. Те ще усетят дали дадена среда излъчва щастие или тъга, безопасност или заплаха. Те действително разчитат тези следи от инфрачервени отпечатъци, наситили астралните полета, натоварени с психически, емоционални останки. Тези остатъци траят десетилетия, а може би и хилядолетия, тъй като астралната енергия не е подвластна на време или пространство.
Детето обича да посещава къщата на баба си, защото там то чувства познатата енергия на майка си, когато е била дете. То може да ненавижда къщата на леля си, ако тя е била арена на семейни вражди, ставали в миналото.
Децата като гъба попиват енергии отвсякъде, където отидат, и от всичко, което докоснат. Струва си да размислим заслужава ли си да се борим примерно за някаква мебел след развод, ако знаем, че тя пази стари енергии от нашето минало - особено ако тази вещ е свързана със събития, които е по-добре да оставим зад гърба си. Тези по общо мнение неодушевени предмети стават като арки на емоционална асоциация, която ще продължи подсъзнателно да задейства спомени за всеки член от семейството, включително децата ни. Дори когато наследим нещо от обичан роднина, ще е добре да докоснем предмета и да усетим дали енергиите на този, когото обичаме и възприемаме чрез този предмет, събуждат приятни и щастливи чувства, с които го помним, или излъчва неприятни, отблъскващи енергии или вибрации.
Когато посещават с деца музеи, църкви, замъци и други исторически места, родителите често биват озадачени от бързината, с която децата се изморяват и започват да се оплакват от главоболие или болки в стомаха. Отговорът е, че те често долавят излъчването на стари астрални енергии, които ги изморяват. Интересно би било да запитаме детето какво усеща, как възприема мястото - като добро или не. Отговорите могат да ни разкрият много неща. Понякога детето ще си припомни свой живот в онази епоха или исторически период и ще може да освободи емоционалното си тяло от въздействията на минало преживяване просто като го разкаже. Спомените от различни прераждания често са източник на детския интерес към определени места или исторически епохи. Даден избор на душата може да е запазил дълбоко преживяване или специфичен талант, чието припомняне би могло да насърчи бъдещото му развитие в този живот. Няма съмнение, че осъзнатата връзка с който и да е аспект на дадена тема силно би повлияла способностите и напредъка в тази област.
Истина е също, че ние пренасяме в сегашния си живот страхове, натрупани в други съществувания. Понеже не си спомняме преражданията си, не можем да разкрием причината за много от неясните страхове и безпокойства в сегашния живот. Децата много рано започват да проявяват ирационални страхове, но опитите ни да открием причините са безуспешни. Детето може да се изплаши от някаква картина с коне, с река или със странно облечени хора, без да е имало пряко преживяване с тези неща.
В опита си да разсеем страховете им, ние започваме да им обясняваме, че страшните неща всъщност са смешни. Казваме „Бау!" или „Ще те изям!" на малките бебета. Опитваме се да ги уплашим и после се смеем. Те започват много скоро да ни подражават и също се смеят. Правим страшни гримаси и издаваме странни звуци, докато те се научат, че страхът е игра.
Пристрастяване към страха
Най-лошата склонност на емоционалното тяло е пристрастяването му към страха. По цял свят хората с удоволствие провокират страх с чудовища, таласъми и други тъмни сили, за да упражняват контрол или за забавление, а понякога и като метод в общуването с децата. Наблюдаваме това още при съвсем малките деца. По времето, когато достигнат етапа на „първобитния човек" между седем и девет години, те изкусно боравят с нюансите на смъртната опасност и се забавляват от предизвикателствата на опасни физически действия, за да изпробват смелостта си. По този начин те изучават взаимно страха си и така стимулират тялото си да изпитва леки електрошокови вълни. Устройват си маскарадни празници, където си разказват истории за духове, страшни приказки, една от друга по-кървави и заплашителни. Когато обаче тялото се претовари от страхови усещания, когато нервите на слънчевия сплит получат внезапен шок, когато автономната нервна система реагира с повика: „Борба или бягство", това причинява прилив на адреналин в организма и действа подобно на електрическо разтърсване, което влияе много силно на химическия състав на кръвта в мозъка. Такъв шок може да създаде пристрастяване в организма и така с възрастта ние продължаваме да създаваме или избираме обстоятелства или ситуации, които имат подобен стимулиращ ефект. За тялото това означава почти като изживяване на оргазъм. Когато адреналинът прострелва системата ни, тя усеща, че живее, той я изважда от вцепененото й спящо състояние и затова на тялото се нрави този вид преживявания. По тази причина емоционалното тяло се стреми да ги възпроизвежда и това обяснява защо то непрекъснато привлича негативни енергии.
За подрастващите същата роля играят видеото, филмите на ужасите и телевизионните предавания за насилие. Ние сме така парализирани от всекидневния живот, че сме изгубили много от естествената си чувствителност и способност за възприемане. И става, ясно, че само истински шок е в състояние да ни освободи от физическите ни затвори. Постоянно задълбочаващото се чувство за вина, предразсъдъците и самодоволството ни карат да копнеем за нещо, което да ни изведе от усещането, че сме под някакъв контрол. Оказали се под натиска на всекидневието, правилата, предписанията, общоприетото поведение и стремежа да задоволим известни критерии в работата си, ние полагаме толкова интензивни усилия да се контролираме, че закопняваме да се изправим пред неконтролируеми енергии отвън. Оттам и потребността да изживеем неизразимото, неописуемото, нещо, което в нормалния ход на събитията бихме отрекли. Това е една от причините хората да вземат наркотици, да се напиват или да се занимават с опасни спортове.
Това също е причината понякога да изберем партньор, който емоционално да ни разтърсва дълбоко и дори да ни наранява. На нас ни допадат темите за страха. Всеки страх ние превръщаме в развлечение, търсим го и го използваме като оръжие във взаимоотношенията си. Някъде дълбоко в себе си чувстваме, че историите за вампири навярно съдържат зрънце истина; дори възрастните често се страхуват да влизат в тъмна стая. Нещо неосезаемо, тъмно, което може да е там, ни възпира.
Ако разгледаме съдържанието и темите на развлекателните програми на масмедиите, ще открием, че те постоянно ни заливат с негативни астрални енергии. Но не страхът ще ни помогне да променим живота си. Стимулантите може и да доставят удоволствие, но внушеният страх завладява ума ни и този негативен 4юкус подлудява всичко в живота ни. Днес тази параноя трагично е обсебила много от младите хора. Когато гледаме филми на ужасите и психодрами, ние не само се развличаме; ние се отъждествяваме с тези дифузни, неопределени и същевременно възбуждащи импулси на привличане и отблъскване, на любов и омраза, на ярост и страх. Нормалните всекидневни съзнателни процеси са открити не само за впечатления от несъзнаваното, но също така и за нахлуване на астрални енергии.
Докато не изчистим обвързаността и моделите на пристрастеност в емоционалното тяло, ще продължаваме да избираме нещастна любов, трагични заболявания, необясними страхове, които ни позволяват такива енергетични процеси. Това обаче ще попречи на изявата на виещия духовен потенциал. Изправено пред безкрайните разновидности на страха и неговите образи и асоциации, емоционалното тяло трудно може да се измъкне от астралното блато.
Благодатта на духовното развитие
Спасителното за нас е, че сме духовни същества и божественият ни източник е по-мощен от астралната или физическата реалност. Нашето духовно наследство е крайъгълният камък на човешката еволюция. Нужно е да осъзнаем неговия потенциал и да запазим неговото съзнателно присъствие у децата ни.
Стадиите на развитие при детето съответстват на разгръщането на дълбоки духовни процеси. Между седем и девет години децата преживяват истинска промяна, която трансформира неосвободените им психични, духовни и етерни енергии във физическа енергия. Приблизително към седмата година се затварят вратите между невидимите сфери и третото измерение. Малките ученици бързо стават чувствителни към критиката на учителите, сравняват се с другите и нямат желание да се отличават от тях или да бъдат осмивани по някакъв начин. Ако детето спомене за невидими приятели или говори за аура или цветове около хората, което учителят не одобрява то, за да се хареса, вече насочва вниманието си към външния свят. Чудесните фини енергии на непроявения свят постепенно избледняват, вратата към космоса тихо се затваря и детето поема земната си карма.
Сега то развива нови таланти - да тича, да скача, да усвоява принципа на съперничеството и показното самохвалство, което е имал и първобитният човек. Физическият израз на потиснатите сили действа като предпазна клапа. В училищата ние предлагаме образци на физическата и интелектуалната роля, но съвсем малко или никакви модели за духовно развитие. В някои училища се казва сутрешна молитва, но това не помага на децата да осъзнаят духовния си капацитет.
Тъй като светът на възрастните е изградил някакви представи за Бог, ние просто не можем да рискуваме някой да ни говори за Бога по начин, който не се вмества в собствените ни възгледи. А това е равносилно на табу за духовното и е голяма трагедия, че децата не могат свободно да изразят присъщата им духовност. Родителите са прехвърлили всички духовни проблеми на организираните религии, като са убедени, че те самите няма на какво да научат децата си. А нищо не е по-далеч от истината. Да помагаме на децата си да се развиват духовно, извън ограниченията на религията, е надежда за бъдещето. Нека изясним, че в религиите няма нищо лошо, но не е нужно родителите да стоят настрана и да не споделят тази свята енергия с децата си, понеже смятат, че не знаят достатъчно за Бога. Единственото, което е нужно да знаят родителите, е идеята, че всички ние сме божествени същества, чиято цел е втъкана в самия живот. Учейки това, детето автоматично ще почувства собственото си достойнство и ще може да уважава и зачита същото и у другите.
Духовността е рождено право на човечеството. Тя е наследство и свещен дар на живота. Тя не може да бъде купувана, продавана, подправяна или унищожавана. Детето усеща чудото на природата и истински възприема магията на мирозданието като божествена. То се чувства част от всичко, което съществува - без усложненията на линеарното мислене, дефинициите й ограниченията. Изживявайки по този Г начин живота, ние ставаме цялостни същества, освободени от страха, щастливи и способни за взаимодействия с другите на висши нива.
Има само едно духовно послание: всяко същество е част от божествено, съвършено творение. Свободата и предизвикателството на всеки живот се състои в това как ще изследваме възможностите, които се съдържат в тази истина. Ако сега се върнем отново назад по следите на духовната нишка и открием обратния път към нашата многоизмерност, към холографското ни съзнание, ще сме в състояние да се освободим от изолацията и ирационалните страхове, като се слеем с космичния ритъм.
Връзките между сексуалните и духовните енергии
Много поучително би било да разберем връзките между сексуалните и духовните енергии. Духовните енергии използват сексуалните, за да сътворят материя от чиста енергия. Именно сексуалното взаимодействие, сексуалният обмен в момента на зачеването създава тялото - под ръководството на душата! Хормоналното активиране през пубертета, контролирано от двете ръководещи жлези, води до развитие на половите органи, а отвъд това - до дълбока емоционална трансформация.
Ние сме оплодени със сексуалната енергия на зачеването и със спомена за сливането носим неговия жизнен заряд, отекващ във всяка наша клетка през целия ни живот. Сексуалната енергия вибрира в клетките на петгодишно дете точно толкова мощно, колкото и при възрастните. В детското тяло това е дифузна, електрическа подвижна енергия. Когато бъде насочена и канализирана по време на пубертета, тя може или да бъде използвана от тялото, като възбуди шепота на размножаването, или, насочена към no-висшите центрове, ще захранва духа и съзнанието С творчески енергии.
По същия начин както тригодишната възраст е повратна точка в развитието, така и седемте години са особен праг, последван от периода преди пубертета, възрастта на единайсет-дванайсетгодишните. Както изживяваме раждането и откъсването от майката, по подобен начин се преживява и състоянието преди пубертета, То преобразува детското тяло в тялото на зрял човек. Ръководещите жлези - хипофизата и епифизата - се активират. В детска възраст те изпълняват ролята на проводници на интуицията ни, на психически и духовни сили, даващи възможност да възприемаме нещата холографично и да поддържаме контакт с висшето съзнание. Сега те служат като ускорители на енергиите на растежа и сексуалността.
Емоционалното тяло на единайсет-дванайсетгодишните е по чудесен начин отворено и експанзивно. Ентусиазмът им е заразителен, те са изпълнени с любов и вълнение от прилива на вълните, които ги отвеждат към зрелостта. Но към тринайсет-четиринайсет или петнайсетгодишна възраст сексуалният тласък се превръща в необуздан порой, който в стремителното си течение към житейското море помита всякаква умереност!
Така младият човек се оказва отново под влияние на многопластовите енергетични процеси в този нестабилен период на откритост и уязвимост. Сложното взаимодействие между физически, емоционални, интуитивни, творчески и умствени енергии причинява мъчително и объркващо усещане, което околните не разбират. Интензивността от сливането на тези мощни енергии създава прозорец, през който да се надзърне пряко в непознатата вселена. В очите на родителите това изглежда като нещо отделно от познатото им дете. Те наблюдават тези метаморфози в краен ужас, Покорното и обичливо досега дете се превръща в буен, неконтролируем особняк. Засиленото въздействие на половите жлези причинява срив в нервната система, която е подложена на високо напрежение, извънредно трудно за овладяване.
Така както напомняме на тригодишните да не говорят измислици и да не разказват небивалици, и както седемгодишните биват подигравани от връстниците си, ако говорят странни неща, така ние често не разбираме сексуалността на младите хора и се опитваме да ограничаваме или потискаме надигащите се творчески сили. На практика това всъщност е невъзможно. Такива опити, особено през пубертета, водят до повсеместна конфронтация. За нещастие това създава у младия човек убеждението, че не е разбран както в семейството, така и в училище, и води до чувство на отчужденост, съпроводено много често от непокорство, употреба на наркотици, дори и самоубийства. Тъй като възрастните рядко разбират, че тази вибрираща енергия е съсредоточена в сексуалния/духовния потенциал на епифизната жлеза, те не са в състояние да разпознаят прехода или посоката, която ще разбуди пълната мощ на детската кундалини. Кундалини е божествената енергия, великата шакти, жизнена сила, която ни издига до просветлението - когато осъзнаем нейното присъствие. Ако това не стане, мощният поток се задържа в по-ниските центрове на тялото и се изразходва посредством сексуална активност. В обществото ни това се среща при все по-ранна възраст. Така удивителната шакти енергия, която може да ни обнови, да ни лекува и транс-4рормира, бива пропиляна. Ние пропускаме шанса да я използваме за развитието на нови, no-висши степени на съзнанието.
През пубертета, с развитието на енергийните центрове или чакри, виталната жизнена сила на шакти се издига към епифизата и хипофизата, които едновременно направляват сексуалното съзряване на физическо ниво. Тази трансформация понякога е с такъв интензитет, че цялата среда, заобикаляща младия човек, бива смутена. Явления като „полтергайст" се случват предимно в места, където има млади хора в пубертетна възраст. Обсебващата астрална енергия на полтергайста се съчетава с насочената навън енергия на юношата. Срещат се и случаи на различни прояви на кинетична енергия, като чупене на стъкла, падащи картини от стената, пръскане на електрически крушки, неща, над които подрастващите нямат съзнателен контрол.
Както се вижда, много важно е да помагаме на младите хора, като ги насочваме внимателно как правилно да използват надигащата се у тях сексуална енергия. В противен случай тези енергии ще изгубят своите оздравителни и интуитивни сили. Важното е да уверим младите хора, че са здрави и нормални, че тази енергия е дар, който може да им помогне да открият нови начини за самоизява, да отворят нови канали пред разширяващия се прилив на любов и светлина. При този наш подход младият човек ще има повече шансове да се развие като самостоятелна личност.
Сподели с приятели: |