Жертвата е изливане на живот за доброто на другите и този живот за израстване на Духа е законът, който строи и поддържа световете. Религиите по света в различни символи поставят жертвата като начало на божествената проява. Индусите виждат зората на божественото себеоткровение в "жертвения кон" и възпяват висшия Дух (Пуруша) за това, че се с пожертвал за създаването на световете?. Християните говорят за Агнеца, "заклан от създание мира", персите говорят за времето, когато е нямало земя и небе, и Зерванс чрез жертва привежда в проява Ахура Мазда, Творецът. Това себеизливане на божествения Дух за да сътвори вселената, прави от тази жертва Закон на Живота и ни учи да считаме, че Жертвата на Духа е радостна проява на живота, а не страдание, както гова изглежда за тялото. За духовния човек да бъде носител на Божията светлина, пратеник на Неговото състрадание и работник в Неговото царство - това-той счита за едничък живот, заслужават да се живее. Да ускорява човешката еволюция, да служи на Добрия Закон, да поеме част от тежкия товар на света - гова е самата радост на Господа.
Бидейки непосредствено изтичане от Божия живот, Духът представлява един поток, извираш от неизчерпаем извор. И колкото повече той тече, толкова повече вода се втича в него. В материалните светове се вьрзва една безкрайна верига от причини и следствия, защото ефектът става нова причина и така без край. Наистина "нисшата дейност те прави зависим" и всяко извършено действие е една нова връзка. Но онова дело, което човек върши като част от божествената Дейност, в което деецът се чувства само като агент, в което той не търси нищо за себе си и при това се предлага за жертва - "Ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля", такова дело не обвързва, защото тук Цялото работи чрез частта, а не частта сама за себе си. Писано е, че всяка дейност обвързва:
Но саможертвата е висша дейност Освободи се от всички желания.
И следвай Висшия път - необвързан!
Ето го пътят към свободата: материята обвързва чрез егоистичната дейност, Духът освобождава чрез жертвена дейност. По този начин Духът тържествува над материята. Безсмъртният човек - над своите тела. Човешката воля се обединява с божествената - "Нему сме се ние предали" и човек предлага своето тяло -една "жертва жива, света и благоугодна Богу".
Трите свята на човешката еволюция
Твърде странни са имената, под които се знаят световете, където човек преминава своя живот. Твърде разнообразни са и подразделенията на всеки един от тях, различна е и дължината на престоя на човека в тях." При все това, въпреки цялото това разнообразие, лесно може да се открие широката основа, върху което е издигнато това разнообразие.
Ако за момент пренебрегнем различията, ще забележим следните главни очертания:
1. Нашият физически свят, в който човек прекарва периода на живот във физическо тяло. Това е свят на причини, тук човек сее семена, реколтата от които ще прибира от другата страна на смъртта. Този именно факт прави физическия свят толкова важен, въпреки че престоя в него е относително кратък.
2. Светът, в който човек преминава след смъртта, и който се нарича с много имена и има много подразделения - рай, чистилище, Камалока ("святна желанията", Преталока ("място на духовете"). Всички тези имена съдържат представата за междинно състояние, понякога за голямо щастие или за страдание, понякога за чистилище или наказание, но не и за състояние на пълно блаженство, а за онези, които още вярват в това - за състояние на безнадежден ужас, който ги бил очаквал в бъдещето.
3. Небесният свят, от който е изключено всяко зло: " И няма да влезе в него нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа..." Там участта на. блажените обитатели е радост, каквато земята не познава, и мир, който земята не разбира.
Това, прочее са трите свята на човешката еволюция. И в случая няма значение дали вярваме, че човек ги обикаля много пъти, докато постигне съвършенството на своята природа и докато Духът подчини, преобрази и прослави материята, като я освободи от нейната първична грубост и я превърне в славна дреха, достойна за един син Божи, или дали мисли, че той минава през първите два свята само един път и влиза в третия за нескончаеми времена.
Изглежда малцина днес са образованите хора, които разглеждат третия свят - небесния - като състояние на постоянна застинала и непрогресираща доброта и щастие, където хората от всички степени несъвършенство изведнъж, като по чудо, стават съвършени, било след смъртта или в "Съдния ден", и остават такива завинаги. Още по-малко са онези, които вярват, че състоянието на страдание ще се преобрази в последния свят в безкрайни мъки - едно постоянно, застинало и непрогресиращо зло и агония. Към малцината, които все още могат да вярват в такива работи - странен продукт единствено на последните петнадесет столетия - ние можем да хвърлим бегъл поглед и да отминем. Голямото мнозинство от онези, които отхвърлят прераждането и смятат, че човек тъпче тази земя само един път - и на каквато и да било степен на еволюция и с какъвто и да бил характер при влизане и излизане - та те вярват, че човек продължава да прогресира след смъртта и виждат в страданията там само едно необходимо и временно очистване, след което всички продължават да се развиват при повече или по-малко щастливи условия през безкрайните векове.
Повечето, ако не и всички, християни и спиритисти, заедно с поклонниците на Заратустра и мохамеданите, споделят подобно разбиране. Всички индуси и будисти, някои спиритисти, християни, иарси и мохамедани, и всички евреи, които поддържат предимно своите стари предания, смятат, че човек се развива след дълга поредица раждания и смърти, като остава, за по-дълго или за по-кратко, поред в трите, свята много и много пъти, докато човек стане тържествуващ Син Божи, над когото смъртта вече няма власт. Според тях човек напредва нагоре през обширни периоди славно безсмъртие до висотата на един Риши, един Буда, един Христос, докато при настъпването на Нощта - приключването на един специален период божествено въплъщение - той остава в обятията на Отца, чакащ зората на нов Творчески Ден.
По време на земния живот връзката на човека с тези три свята е постоянна. Той живее във физическия свят чрез телесната си дейност - мисли, желае и действа чрез мозъка и нервната система, и извършва още обикновени те растителни и животински функции. Чрез своите вълнения и желания той живее в средния свят, чиято материя е размесена с тази на физическия в неговите материални чела. И накрая, чрез своите умствени способности той живее в небесния свят, те съставляват това, което съвременната психология нарича "субективен ум", чиято огромна сила науката започва все повече и повече да цени. Тук науката идва на помощ на религията, защото това, което днес изучава като субективен ум, религията винаги е проповядвала като Душа - за разлика ог Дух. Субективният ум действа през целия земен живот на човека, когато той е буден и когато спи, преминава непроменен през смъртта и очистен в последния свят и съединен с Духа, преминава в небесния свят - неговото родно място и истински дом.
В настоящият етап сравнително малко хора са напълно активни в съзнанието - Душа, макар несъзнавано това да влияе върху мозъчното сьзнанис, което с само частично негово проявление. Мнозинството, обаче, преживява в това съзнание - Душа само ог време на време. В молитва и медитация човек изпитва неговото влияние, и то понякога преодолява мозъчното съзнание, както в случаите на "преобръщане", на разнообразния "религиозен опит" и пр. Духът работи в пророци, апостоли и светии от всички религии; в мислители, художници и гении Душата владее пад мозъчното съзнание. Нисшият опит на Душата, както преди, така и след смъртта, принадлежи на средния свят. Висшият опит, когато Душата е просветлена от духа, принадлежи на небесния свят, и Душата често може да живее в този свят, даже когато обитава в Тялото, както в случая на току-що споменатите. За повечето, обаче, този блажен опит, настъпва след смъртта, когато пречистена, Душата влезе в своето небесно наследство.
Физическият свят
Това е полето на будната дейност на човека, където кой сее семената на доброто и злото, които ще зреят в бъдещето. От материалните дрехи на човека в наши дни физическата е най-добре организирана и в нея той извършва делата, които приготвят дългото бъдеще. Всичко зло, което човек мисли, желае и върши, всичко, което е противно на Закона, е семе за бъдещи страдания, което семе прераства и дава плод според рода си в този физически свят или в средния. Желания, а също и мисли, които имат началото си в ламтеж по приятни предмети и по задоволството от постигането им, по самата си природа принадлежат към средния свят и дават своите плодове там, както преди, така и след смъртта.
Низките желания растат чрез задоволяване и техният главен резултат на земята, резултат от самия този растеж, е постепенното повреждане и, в крайни случаи, разстройство на нервната система от превъзбуда. Подобна липса на мъдрост подготвя ужасна жетва от страдания в последния свят, защото когато фи-,зическото тяло отпадне при смъртта, средствата за задоволяване изчезват, но желанието остава в Душата, която е била слуга на тялото. Това именно незадоволимо желание, което остава след тялото, поради това, че няма как да бъде задоволено, поражда неизбежни и естествени страдания у онези, които са ги култивирали във физическия живот.
Високите желания също растат чрез задоволяване - желания за чиста привързаност, за изкуства, за природни красоти и други подобни - и понеже принадлежат по-скоро на Душата, отколкото на тялото, те остават в човека незасегнати от смъртта и са източници на радост в средния и небесния свят. Ако накратко обобщим: когато Душата е роб на тялото във физическия свят, в средния свят следват страдания; когато Душата е господар на тялото във физическия свят, резултатът е мир и щастие.
Средният свят
Детайлите на този свят са представяни по различен начин от различните религии, въпреки че всички приемат принципа, формулиран в предишното изречение. Индусите разделят средния свят на две пог ловини - Страната на предците (Пигрилока) и Страната на духовете (Преталока). Втората те разделят допълнително на различни видове адове (нарака), всеки от тях със специфична грозота. Будистите правят почти същото. Всички тези места са временни и служат за чистилите, тьй като по-късно човек минава в небесния свят (сварга), откъдето, след по-дълъг или по-къс престой - според умствената и морална стойност на предшестващия живот, - той се връща на Земята. Някои християни вярват в рая като състояние на щастие, което предшества пълното небе, и в състояние на страдание, което предшества пълния ад. Едно малцинство като че ли отхвърля средното състояние, християните - православни, католици и англиканци -пазят древното предание, според което раят е за много чиетите, чистилището - за голямата маса от хора, откъдето гс минават или в рая или, в много редки случаи на светии - в небесата. Най-накрая всички преминават в небесата. Както се каза и преди, някои християни и вероятно някои мюсюлмани вярват в съществуването па вечен ад.
Небесният свят
В небесата, светът на чистата от низши желания мисъл, Душата събира плодовете на всички добри семена - мисъл и чисти вълнения - посети във физическия свят. Този свят представлява състояние на непрекъснато и често блаженство, разбира се, различно по стенен, когато бъде разглеждано отвън, но винаги най-пълно за този, който го изпитва. И тук разликата произлиза от това дали се приема или не идеята за превъплъщенията като метод на развитието. Когато тя се приема, в небесния свят се вижда не само място за прибиране на плодовете от семената, иосяти в земния живот, но и място, където всеки добър опит, ламтеж и старание се претворяват в умствени и морални качества, които в своята цялост образуват характера, с който човек идва във физическия свят при новото раждане. По този начин небесата заемат важно положение в еволюционния път. Възгледите на онези, които отхвърлят превъплъщението, не са достатъчно ясни, за да може въпросът да се обобщи в подробности. Но всички, без малцината, които смятат небесата за застинало състояние, вярват в растежа и прогреса, в развитието на силата и ползата, което става по много пътища в безбройни светове, разпръснати в пространството. Всички религии споделят възвишената вяра, че човекът е Безсмъртно Духовно Същество и че неговото предназначение с да обича, да учи и да помага во веки веков.
Братството на хората
Религията започва с Единството на Бога и свършва с Братството на хората. Всъщност двете истини са неразделни, защото втората се подразбира от първата. Ако животът е един, тогава всяка форма оживява в него и трябва да бъде свързана неразделно с всяка друга форма, оживена но същия начин. Всички форми съставят едно тяло, на което животът е Бог. Ето защо религиите винаги са обичали да си служат с човешкото тяло за сравнение с цялото общество на вярващите. Както кръвта е животът на тялото, тъй Христос е животът на Своето Тяло - Църквата. Така както повреда, сторена на кой да е орган на тялото, поврежда цялото тяло, така и злото, сторено на един член от тялото на Човечеството, е зло, сторено на цялата раса. никой не може да се освободи от тази тясна връзка. Никой не може да се отдръпне настрани и да иска да живее сам. Родени в човешкото семейство, ние трябва всички да живеем в него. Братството е природен факт и от него е невъзможно да се избяга.
Тъй като егоизмът - който произхожда от чувството за отделност, което принадлежи на материалната страна на природата, - е силен у хората в днешния стадии на еволюцията, то великите Учители на човечеството, при даването на различните религии, са се старали да събудят у своите последователи обединителното чувство на общия живот, на един широк Аз.
Твърде малко се говори за Всемирното Братство, а твърде много се подчертава ограниченото братство между единоверците. С течение на времето неизбежно то трябва да се разшири до размерите на всеобгръщащ кръг, защото щом Бог е един, то всички Негови деца трябва постепенно да влезнат в неговия дом. Семето е посято в една религия, израсналото дърво ще разпростре своите клони надалеч и нашироко.
Трябва откровено да се признае, че в миналата история на човечеството, Всемирното Братство е проповядвано по-скоро частично, отколкото всеобщо, и малкото текстове за него са били приемани по-скоро като благочестиво мнение, отколкото като живо вдъхновение за практическо ръководство в поведението. Оттам и- задължението на всяка религия да наблегне върху истината и да култивира практиката, за да се разбият и сринат разделящите стени. Това никога няма да стане, ако, за да влезе човек в Братството, трябва да приеме религията. Трябва да знаем, Братството е един природен факт, който има корена си в Единия Живот, в който ние всички сме причастни и от който не може да ни отдели никакво престъпление, нито пък кой знае каква висота на извисяване. Братството, което обгръща и най-обикновеното и най-благородното, най-низкото и най-възвишеното, грешника и светена -едно неразрушимо рождено право, което стои над всяка възможност за отнемане. Щом Бог е вездесъщ, Братството е факт.
Докато човекът се мисли за тялото, а- не Духа, Братството остана само идея; защото материята (тялото) расте чрез вземане, чрез постоянно присвояване това, що е вън, и съединяване с това, що вече с притежавано; всички материални неща се намаляват, и най-после изчезват поради употребяване, и тъй като тяхното количество с ограничено, а жадуващите да притежават са много, неизбежно произлиза борба за тяхното овладяване; грабене и държане с условието на материалния успех. Но когато човек почне да познава в себе си Духа, а не само тялото, гой схваща, че споделянето с другите и даването е условие за растеж и сила. Духовните богатства се увеличават чрез употреба, а не се намаляват - колкото повече човек ги раздава, толкова те се умножават; колкото повече ги споделя с другите, толкова повече сам ги усвоява и асимилира. Ето защо Братството трябва да има своите корени в Духа, и като се разпространява чрез умственото и емоционално царства, да достигне най-после да се реализира в материалното; то не може да бъде създадено чрез законодателство, да бъде наложено отвън; то трябва да тържествува чрез Духа, който блика отвътре.
Изучаването миналата история може да убеди онези, които сами не могат да проникнат със своя разум, че Братството, наистина, е закон в природата. Защото един закон доказва своето съществуване тъй добре, като разбива онова, което го пренебрегва, както и като подкрепя онова, което се намира в хармонични връзки с него. Народ след народ, държава след държава са се проваляли от пренебрегване на Братството. Където силният тъпче слабия, вместо да го покровителства, където богатият експлоатира бедния, вместо да му помага, където ученият презира невежия, вместо да го учи, - там неумолимият пръст на природата поставя надпис на цивилизацията: Осъдена! Още малко и тя пропада. Само когато се практикува Братството, тогава цивилизацията се въздига и закрепва задълго.
Достойно е за отбелязване, че всеки път, в ранните дни на всяка религия, духът на Братството преобладава твърде категоричо, и започва да отпада само със застаряването на религията. Индийските Свещени Писания говорят за щастливи епохи в миналото, когато народите са живели като едно общо семейство, когато просвещението е било всеобщо, всички са работили прилежно своята работа, всички са се обичали като братя. Между учениците, събрани около Гаутама Буда, е съществувало мило братство. При първите християни "всичко им било общо", и го разпределяли между всички "според нуждата." Другарите на арабския Пророк са живели като братя, и Пророкът е бил като Старши Брат помежду им. Първият признак на религията като че ли е Братството, и вътре в нея то избликва някак естествено, без усилие. В дните, когато хората влизат в една нова религия по убеждение, и я следват от чиста преданост, религията естествено взема формата на братството, защото тогава още Духът тържествува (Духът, който работи за единството.) Но всякога егоизмът се е прокрадвал в религията, всякога чистото злато е потъмнявало, а амбиция, лакомия, и завист са помрачавали първата ревност. Все пак блянът, надеждата за една продължителна цивилизация, въздигната върху Братството, е по-златявала, от време на време, хоризонта на Светиите, на великите Грижовници за човечеството. Пророци са указвали на такава цивилизация, поети са я възпявали, философи са я очертавали, мъченици умирали за нея. И ще дойде ден, когато Старшите Братя на Човечеството, Великото Братство от религиозни Учители на света, ще я учредят, и Духът на Любовта, в който всяка религия първоначално се откърмя, ща се носи над възмъжалата тогава раса.
Сподели с приятели: |