Законът за регионално развитие дефинира „райони за целенасочена подкрепа“, които показват общини с влошено социално-икономическо състояние. Тези общини се определят въз основа на 8 показатели, посочени в чл. 6 от закона:
-
Нетни приходи от продажби на един жител - под 70 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
През 2011 година на този показател отговарят всички общини в областта с изключение на Бобов дол;
Нетни приходи от продажби на един жител под 70 на сто от средната стойност за страната за последните три години в хил. лева
Община
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
2009-11 г.
|
Бобов дол
|
26,65
|
29,16
|
35,56
|
30,46
|
Бобошево
|
2,80
|
1,23
|
1,08
|
1,71
|
Кочериново
|
1,96
|
2,25
|
2,57
|
2,26
|
Кюстендил
|
5,64
|
7,18
|
7,55
|
6,79
|
Невестино
|
2,39
|
3,09
|
2,96
|
2,81
|
Рила
|
2,50
|
2,50
|
3,38
|
2,79
|
Сапарева баня
|
3,14
|
3,01
|
3,35
|
3,17
|
Дупница
|
8,47
|
8,31
|
11,26
|
9,34
|
Трекляно
|
0,44
|
0,37
|
0,52
|
0,45
|
Република България
|
24,22
|
25,11
|
28,46
|
25,93
|
Източник на информация: НСИ, 2011 г.
-
Равнище на средната работна заплата, по-ниско от средната стойност за страната за последните три години;
През 2011 година на този показател отговарят всички общини в областа с изключение на Бобов дол;
Равнище на на средната работна заплата, по-ниско от средната стойност за страната за последните три години в лева
Община
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
2009-11 г.
|
Бобов дол
|
6919
|
8153
|
8988
|
8020
|
Бобошево
|
4436
|
4357
|
4665
|
4486
|
Кочериново
|
4585
|
4606
|
4392
|
4528
|
Кюстендил
|
5096
|
5402
|
5653
|
5384
|
Невестино
|
5893
|
5741
|
5042
|
5559
|
Рила
|
4673
|
4813
|
4802
|
4763
|
Сапарева баня
|
4129
|
4393
|
4566
|
4363
|
Дупница
|
5491
|
5784
|
6059
|
5778
|
Трекляно
|
4549
|
5260
|
5645
|
5151
|
Република България
|
7309
|
7777
|
8230
|
7772
|
Източник на информация: НСИ, 2011 г.
-
Средно равнище на безработица - над 105 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
През 2011 година на този показател отговарят шест общини в област Кюстендил – Бобошево, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Сапарева баня и Дупница;
Средно равнище на безработица над 105 на сто от средната стойност за страната за последните три години в проценти
Община
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
2009-11 г.
|
Бобов дол
|
5,5
|
7,6
|
7,0
|
6,7
|
Бобошево
|
10,6
|
13,4
|
14,8
|
12,9
|
Кочериново
|
8,8
|
10,4
|
11,0
|
10,1
|
Кюстендил
|
11,4
|
11,4
|
14,3
|
12,4
|
Невестино
|
12,7
|
9,5
|
20,9
|
14,4
|
Рила
|
8,2
|
8,3
|
10,6
|
9,0
|
Сапарева баня
|
10,0
|
11,6
|
15,6
|
12,4
|
Дупница
|
10,1
|
10,1
|
11,9
|
10,7
|
Трекляно
|
10,8
|
8,4
|
10,6
|
9,9
|
Република България
|
9,1
|
9,2
|
10,4
|
9,6
|
Източник на информация: НСИ, 2011 г.
-
Коефициент на възрастова зависимост над 120 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
Преаз 2011 година на този показател отговарят четири общини в областа – Бобошево, Кочериново, Невестино и Трекляново;
Коефициент на възрастова зависимост ((0-14 г.)+(65+ г.))/(15-64 г.) над 120 на сто от средната стойност за страната за последните три години в проценти
Община
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
2009-11 г.
|
Бобов дол
|
48,28
|
49,27
|
49,81
|
49,12
|
Бобошево
|
74,75
|
73,35
|
76,02
|
74,71
|
Кочериново
|
61,26
|
60,79
|
76,42
|
66,16
|
Кюстендил
|
47,07
|
48,18
|
51,72
|
48,99
|
Невестино
|
124,74
|
126,97
|
126,29
|
126,00
|
Рила
|
53,20
|
54,59
|
64,34
|
57,38
|
Сапарева баня
|
50,57
|
51,71
|
53,68
|
51,99
|
Дупница
|
44,87
|
45,76
|
49,89
|
46,84
|
Трекляно
|
115,76
|
111,13
|
105,75
|
110,88
|
Република България
|
45,13
|
45,98
|
47,54
|
46,22
|
Източник на информация: НСИ, 2011 г.
-
Гъстота на населението под 70 души на един квадратен километър;
През 2011 година на този показател отговарят всички общини в областа с изключение на Дупница;
-
Над 30 на сто от населените места нямат изградена пътна връзка с асфалтово покритие помежду си или с общинския център;
На този показател отговарят четири общини в цяла България, три от които в южен централен район и една в благоевградска област.
-
Над 30 на сто от населените места са без изградена канализационна мрежа;
На този показател отговарят и деветте общини в областта;
-
Над 30 на сто от населените места ползват питейна вода с отклонение от качеството, прието като стандарт за страната, или имат режим във водоснабдяването за последните три години.
На този показател отговарят също едва 6 общини от цялата страна, нито една от които е в област Кюстендил.
Дефинирани по този начин последните три от критериите в Закона за регионално развитие покриват почти цялата територия на страната и не отразяват обективно състоянието на общините. Влияние оказват първите пет показаталя, които отразяват социално-икономическото състояние в общините. Първите четири са достатъчни, за да се опредлят общините с влошено състояние6. През 2007 година 227 общини отговарят на тези критерии, като до 2009 година те са намалели със 100 общини, а през 2011 – 80 общини в цялата страна7. В югозападния район промяна е настъпила само в общините, които се намират във вътрешността на страната.
Интересна е съпоставката за област Кюстендил през годините. През 2007-ма и всички общини без Бобов дол и Дупница отговарят на 5 и повече показатели. През 2009 година състоянието само на още две общини се подобрява – Кочериново и Сапарева баня. Подобрението на общото състояние на общините е малко и се дължи на икономическия подем в страната. Периферните общини са без промяна. През 2011 развитието на общините се влошава, повече дори от 2007 година.
Като цяло състоянието на област Кюстендил е едно сред най-лошите в страната. През последните две години повечето общини отговарят на четири показателя, някои от тях на шест. Това е сериозен ииндикатор, че демографското и икономическо състояние на всички общини се влошава. Единствено община Бобов дол остава стабилна и се развива по-добре от областния център.
Райони за целенасочена подкрепа в Област Кюстендил, 2011 г.
Източник на информация: НСИ, 2011 г., НЦТР, 2013 г.
6. Наблюдение, оценка и контрол на изпълнението /мониторинг/ на ОСР. Критерии за оценка
Ключова фаза на стратегическото планиране е мониторингът, който включва наблюдението, оценката и контрола на реализацията на заложените цели и изпълнението на планираните дейности в Стратегията за развитие на област Кюстендил за периода 2014-2020 г.
Наблюдението е важен инструмент за провеждането на ефективна регионална политика, тъй като неговата основна функция е да дава обратна информация за степента на реализация на целите и приоритетите, и за евентуално предотвратяване на рисковете пред изпълнението на предвидените дейности.
Обект на наблюдението са напредъкът, промените и последиците от предприеманите действия. Той може да се разглежда като непрекъснат процес на събиране, анализ и оценка на информация, необходима за управлението и вземането на решения при изпълнение на стратегията, както и за нейна бъдеща актуализация. Наблюдението и оценката на изпълнението на ОСР се осъществява на база на информацията в Годишните доклади за наблюдение на изпълнението на Общинските планове за развитие.
Органът, който координира и контролира изпълнението на областната стратегия за развитие е Регионалният съвет за развитие. Той обсъжда и съгласува Областната стратегия.
Областният управител, подпомаган от областната администрация организира изработването, обсъждането, съгласуването и актуализирането на документа, като осъществява координация и контрол върху процеса на разработването му. Той осигурява публичност и прозрачност на планирането и програмирането на регионалното развитие, следи за реализацията на ОСР и подпомага разработването на общинските планове за развитие. Областният управител внася проекта на ОСР за обсъждане и съгласуване в Регионалния съвет за развитие на Севреоизточен район и в Областния съвет за развитие - за приемане.
Областният съвет за развитие обсъжда и приема ОСР след съгласуване с Регионалния съвет за развитие, както и обсъжда и съгласува инициативите на общините; обсъжда и предлага инициативи и схеми за ресурсно осигуряване при изпълнението на ОСР, /включително за финансиране на общински проекти/ и съдейства за осигуряване на информация за изпълнението и оценката на ОСР. ОСР се приема в щестмесечен срок преди началото на периода на нейното действие.
Местните власти участват в изпълнението на ОСР чрез приемането на Общински планове за развитие и програми за реализация, като мобилизират местните финансови, човешки и организационни ресурси, включително на частния и неправителствен сектор за развитие и прилагане на инициативи с местно и надобщинско значение.
Oтговорните органи са подпомагани в дейностите по реализация на ОСР чрез активно участие в процеса на вземане на решения и чрез създаване на партньорства с регионалните и местните организации на бизнеса, образователни, здравни, социални и културни организации; инфраструктурните предприятия, неправителствените организации, гражданските сдружения и други.
Координацията и взаимодействието между заинтересованите страни ще се извършва, по вертикала – между Министъра на РР, Регионалния съвет за развитие на Югозападен район, Областния съвет за развитие и общините, така и по хоризонтала - между различните звена, ведомства и партньори на областно ниво.
Степента на реализация на ОСР, както и ефектите от нейното прилагането, се оценяват чрез провеждането на следните оценки:
-
Междинна оценка – извършва се не по-късно от 4 години от началото на периода на действие на ОСР и включва: оценка на първоначалните резултати от изпълнението; оценка на степента на постигане на съответните цели; оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси; както и изводи и препоръки за бъдеща актуализация на документа8;
-
Последваща оценка – извършва се не по-късно от една година след изтичането на периода на действие на ОСР и включва: оценка на степента на постигане целите и устойчивостта на резултатите; оценка на общото въздействие; оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси; както и изводи и препоръки относно провеждането на политиката за регионално и местно развитие9;
-
През периода на действие на ОСР могат да се извършват допълнителни тематични оценки и оценки за специфични случаи при преценка на органите за управление на регионалното развитие.
За отчитане на резултатите от междинната и последващата оценка на изпълнението й, се изготвят Междинен и Окончателен доклад.
Областната стратегия подлежи на актуализация:
-
когато настъпят съществени промени в икономическите и социалните условия в областта;
-
при актуализация на регионалния план за развитие на Югозападен район;
-
в резултат на промени в свързаното национално законодателство или в законодателството на ЕС;
-
при съществени промени в секторните стратегии и програми, влияещи върху изпълнението на областната стратегия;
-
вследствие, резултатите от междинната или последващата оценка.
При настъпване на някое от тези условия, се разработва актуализиран документ за изпълнение /АДИ/ за остатъка от периода на действието на ОСР. Изработването и приемането на АДИ се провежда по установения за ОСР законов ред.
План, систематизиращ действията по наблюдение и оценка на OСР, документите и сроковете им за изработване.
За отчитане на напредъка и степента на постигане на целите и приоритетите за развитие на областта, както и за упражняване на контрол върху изпълнението на ОСР, са дефинирани критерии за оценка - система от качествени и количествени индикатори. При тяхното формулиране са спазени следните изисквания:
-
Индикаторите са адекватни на нуждите от развитие, и са в съответствие с политиката за регионално развитие на национално и европейско ниво. Съобразени са с индикаторите, заложени в НСРР на Република България за периода 2012-2022 г. и в Регионалния план за развитие на Югозападен район за периода 2014-2020 г. Те са в съответствие и с показателите на Националната програма за реформи, на които се базира системата за наблюдение и оценка в областта на регионалната политика и развитието на регионите в ЕС през следващия планов и програмен период и отразяват постигането на целите на Стратегия “Европа 2020”.
-
Индикаторите са реалистични и приложими по отношение на състоянието и очакваните промени в социално-икономическото развитие на областта. Те отразяват всички основни аспекти в социално-икономическото и развитие – текущи и прогнозирани. Съобразени са и нейните специфики и харектерни процеси.
-
Индикаторите отговарят на условията за ефективност и ефикасност. Отчитат и устойчивостта на ефекта от изпълнението на целите и приоритетите.
Kачествените критерии се отнасят до нормите и стандартите, които характеризират качеството на изпълнение на целите и приоритетите във важните за областта тематични рамки на икономическите, социалните, териториалните, политическите и екологическите условия и изисквания :
-
Мобилизиране на конкурентните предимства на област Кюстендил и ефективно използване на собствения й потенциал за развитие за постигане на икономически растеж;
-
Намаляване на диспропорциите в социалната сфера чрез развитие и реализация на човешкия капитал;
-
Укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в областта и качеството на средата в населените места за постигане на балансирано териториално развитие;
-
Политическа ангажираност и административен капацитет на институциите на местно ниво и партньорите, за провеждане на регионалната и местна политика и управление на процесите на планиране, програмиране, информационно осигуряване контрол и координация.
Тези качествени критерии са пряко свързани и с отчитането на количествени индикатори, които са разделени на:
-
общи количествени индикатори (синтезиран пакет от макроикономически критерии и индикаторите към Стратегия “Европа 2020”), върху които се базира системата за наблюдение и оценка в областта на регионалната политика и развитието на регионите в ЕС през следващия планов и програмен период, и които отразяват постигането на целите на Стратегия “Европа 2020”.
Общи количествени макроикономически индикатори
ОБЩИ КОЛИЧЕСТВЕНИ ИНДИКАТОРИ
|
БГ
|
ЮЗР
|
Кюстен-дил
|
1. БВП /човек – лева /2010 г./
|
9 359
|
16 078
|
5651
|
2. БВП по текущи цени в млн лева /2010 г./
|
70 511.2
|
33 974.3
|
815.7
|
3. Коефициент на безработица – 2011 г.
|
11.3%
|
7.5%
|
14.9%
|
4. Коефициент на икономическа активност на населението на 15 - 64 години - 2011 г.
|
65.9%
|
70.3%
|
68.5%
|
5. Общ доход средно на лице в лв. - 2011 г.
|
3782
|
4179
|
3534
|
За Област Кюстендил, индикаторите, които ще измерват приноса за постигането на целите на Европа 2020, са адаптирани по подходящ начин - при съобразяване със социално-икономическите условия в областта, и в съответсвие с целевата стойност към 2020 г., заложена в НСРР за Югозападен район.
Общи количествени индикатори - принос към стратегия Европа 2020
ПРИНОС КЪМ СТРАТЕГИЯ
ЕВРОПА 2020
|
ЕС
2020
|
БГ
2020
|
ЮЗР
2020
|
Област Кюстендил
2020
|
Област Кюстендил 2017
|
Област Кюстендил 201310
|
Заетост на населението на възраст 20-64 г.
|
Мин.
75%
|
76%
|
80.0%
|
78%
|
68.0%
|
58.0%
|
Инвестиции в НИРД - % от БВП
|
3.0%
|
1.5%
|
2.5%
|
2.0%
|
0.7%
|
0.05%
|
Цели „20/20/20” по отношение на климата/енергията:
|
|
|
|
|
|
| -
съкращаване на емисиите на CO2
|
20%/
30%
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
- дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление
|
20.0%
|
16.0%
|
17.0%
|
16.5%
|
10.8%
|
5.0%
|
- повишаване на енергийната ефективност
|
20.0%
|
25.0%
|
26.0%
|
26.0%
|
15.5%
|
5.0%
|
Намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до
|
10.0%
|
11.0%
|
3.5%
|
3.5%
|
5.2%
|
7.0%
|
Нарастване на дела на висшистите на 30-34 г.
|
40.0%
|
36.0%
|
50.0%
|
42.0%
|
33.5%
|
25.0%
|
Намаляване на хората под националните прагове на бедност с:
|
С 25% 20 млн.
|
с 16%
260 хил.
|
20.0%
|
18.0%
|
10.5%
|
3.0%
|
-
В стратегическата част на документа са изведени специфични количествени индикатори, проследяващи изпълнението на приоритетите и специфични цели на ОСР на Кюстендил. Сред тях са интегрирани и онези глобални екологични индикатори, за които има измерими стойности на областно ниво.
Специфични количествени индикатори
СПЕЦИФИЧНИ КОЛИЧЕСТВЕНИ ИНДИКАТОРИ
|
Изходна
стойност11
|
Междинна
стойност 2017г.
|
Целева стойност
2020 г.
|
Увеличаване на приходите от дейността на МСП в % /Базова година 2011г. –хил. лв./
|
12%
|
15%
|
30%
|
Увеличаване на чуждестранните преки инвестиции от нефинансовия сектор. /Базова година 2011 г. с 233 402.1 хил. евро/
|
-
|
15%
|
30%
|
Персонал, зает с НИРД, брой, 2011 г.
|
132
|
198
|
264
|
Създаване на научно–изследователски и иновативни центрове в МСП
|
-
|
3
|
6
|
Увеличаване на броя на реализираните нощувки. /Базова година 2011 г. с 106146 броя/
|
-
|
15%
|
30%
|
Брой туристически атракции създадени/ подобрени (бр.)
|
-
|
4
|
8
|
Създадени и популяризирани туристически дестинации на база културно-историческо наследство (бр.)
|
-
|
2
|
4
|
Инсталирани мощности от ВЕИ, мвт, 2012г.
|
44.1
|
52.0
|
60.0
|
Брой изградени системи за ранно предупреждение за възникващи опасности от наводнения, пожари, активиране на свлачищни райони (бр.)
|
-
|
2
|
3
|
Брой нови/рехабилитирани здравни и образователни заведения (бр.)
|
-
|
5
|
10
|
Брой модернизирани и реконструирани сгради и обекти на културата (бр.)
|
-
|
3
|
6
|
Брой изградени и реконструирани обекти и инфраструктура за професионален спорт и спорт в свободното време (бр.)
|
-
|
2
|
4
|
Относителен дял на населението, обслужвано от СПСОВ в % /2011 г./
|
60.3%
|
67.5%
|
75%
|
Рехабилитирана/реконструирана пътна мрежа с регионално и местно значение в км
|
-
|
100
|
200
|
Население с подобрен транспортен достъп (%)
|
-
|
12.5%
|
25%
|
Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет, вкл. и широколентова връзка от общото за страната в % /2012г./
|
35.2%
|
57.7%
|
70.0%
|
Разширена / реконструирана ВиК мрежа (км)
|
-
|
100
|
200
|
Брой реализирани проекти за възстановяването на съществуващи, и направата на нови напоителни съоръжения и системи
|
-
|
4
|
8
|
Население, облагодетелствано от подобрена социална, образователна и здравна инфраструктура в малките градове, и в периферните селски райони в % от общото население
|
-
|
12.5%
|
25%
|
Брой нови фирми, започнали своята дейност в малките градове в периферните селски райони
|
|
10
|
20
|
Брой проекти, насърчаващи правно-нормативното и административното сътрудничество и сътрудничеството между гражданите и институциите
|
-
|
1
|
3
|
Разходи за опазване и възстановяване на околната среда /Базова година 2011 г- 15 980 хил.лева/
|
-
|
12.5%
|
25%
|
Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти)
|
8.1%
|
-
|
-
|
Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии
|
41.7%/
49.2%/3.4%
|
-
|
-
|
Обновен жилищен фонд (%)
|
-
|
15%
|
35%
|
Създадени/обновени градски зелени площи /% от зелените площи/
|
-
|
12.5%
|
25%
|
Брой новосъздадени ПЧП
|
-
|
4
|
8
|
Брой на сключените договори за участие в програми и проекти по Структурните фондове (бр.)
|
-
|
50
|
100
|
Брой проекти за разширяване на сътрудничеството и насърчаване на икономическия, социалния и културния обмен между областите и регионите на България
|
-
|
2
|
4
|
Брой проекти/инициативи за териториално сътрудничество
|
-
|
2
|
4
|
Източници: НСИ, МОСВ, ВиК дружества, ИСУН, МК, МФВС, МЗ, ДФЗ, МТСП, АПИ, МОНМ, областни администрации, общински администрации и експертни проучвания
Така формулираните критерии са ясни за разбиране и лесни за събиране и обобщаване. За тях има налично и достъпно информационно осигуряване от надеждни източници с необходимата периодичност, качество и точност.
Сподели с приятели: |