Кбинш Септимий Флоренс Тертулиан е роден 6 Карта- ген 6 семейството на римски стотник. Приема кръщение в Зряла възраст (ок. 195 г.). Става известен на своите съвременници като добър познавач на гръцкия език, риториката, философията и правото. Ръкоположен 3а презвитер, той се отличава с пределната строгост и суровост на живота. Тази негова неумереност в аскезата след време става причина да се присъедини към монтанистите. В края на живота си обаче Тертулиат се отделя от тях. Впоследствие неговите последователи са присъединени към Църквата от бл. Августин. Изложеното по-долу изповедание е от времето преди присъединяването му към монтанистите (203 г.) и е свидетелство 3а изповеданието на Картагенската църква в края на II век.
Издания и преводи: Ое ргаезспрйопе Ьаегегкогит, РЬ 2, 13-92.
Литература:Мейендорф, И.Введение в святоотеческое богословие. М., 1992; Филарет, архиеп. Историческое учение об отцах Церкви. Т. I. СПб., 1882; Цоневски, Ил.Апостолският символ // ГСУ БФ, том XX, 8, 1942/43; <съсц.> Патрология. С., 1986;
За давността против еретиците1 г
(13): Ето правилото или силхвола на нашата вяра. Ние го изповядвате всенародно. Ние вярвате, че съществува един Бог, Творец на света, Който създал цялата вселена от нищо чрез Своето Слово, родено преди всички векове. Ние вярвате, че това Слово е Синът Божий, тногократно явявалия се на патриарсите под итето Божие, одушевявалият пророците, слезлият чрез наитието на Бог Дух Свети в утробата на Дева Мария, въплътилият се и роден от нея; че това Слово е нашият Господ Иисус Христос, проповядвалият нов закон и ново обещание 3а царството небесно. Ние вярвате, че Иисус Христос е извършил тного чудеса, биле разпънат и в третия ден след стър- тта Си възкръснал, възнесъл се на небето, където застанал от дясната страна на Своя Отец; че Той втесто Себе Си изпратил Духа Свети, 3а да просвещава и ръководи Своята Църква; че накрая Той ще дойде с велика слава, 3а да дари на своите светии вечен живот и нещречито блаженство и да осъди злите хора във вечен огън, да възкреси телата, както нашите, така и на всички други човеци. Изповедание на презвитерите от Смирна против
Ноеций (180-200 г.) Християнската община 6 Смирна възниква още в апостолския век (Откр. 2:8-11), а епископ на града през Н 6. е св. Поликарп.
Във времето след св. Поликарп Ноеций започва да проповядва, че Отец, Син и Дух Свети са временни модуси на Бога,
РШит ешз арреПаШт, т потте Бе1 уапе У1зит а ра1пагсЬ1з, т ргорЬейз зетрег аисШит, роз1гето <1е1аШт ех 8ртй1 Ра1лз е! У1г- Ш1е т У1г§тет Мапат, сатет йсШт т и1ег ешз, е1 ех еа паШт е§18зе 1езит СЬпзйнп; ехтйе ргаесИсаззе поуат 1е§ет, е1 поуат ргопйззюпет ге§т саеюгат; У1йи1ез Гес1ззе; йхит спкй, 1еШа сИе гезиггех155е; т саеюз егерШт зесИззе ас1 (1ех1егат Ра1пз; Ш1551ез укапит уип ЗртШз Запей, яш сгес1еп1ез а§а1; уепШгиш сит сюпШе ас1 зитепсюз запсЮз т У11ае ае1етае е! ргопнззогит сае1ез1шт &исШт, е! ас1 ргоГапез асИисНсапйиз щш регреШо, Гас1а ийчизяие рагйз гезигескаПопе сит сагшз гезйШПопе”.
които се разкриват заради творението, въплъщението и пр. Целта на този възглед е да се защити едновременно монотеизма и божеството на Христос, но от него следва също и че Бог Отец се е въплътил, страдал и умрял на кръста. Затова тази ерес е наречена “патрипасианство”.
Обезпокоени от това учение, презвитерите от църквата в Смирна се обявяват против разпространителя му Ноеций, заявявайки, че неговото мнение няма нищо общо с вярата на Църквата. Презвитерите съставят и изповедание на своята вяра, в което подчертават въплъщението на Словото и различават от Него лицата на Отца и Духа. Изповеданието завършва с думите: “на което сме били научени” - свидетелство 3а Преданието на Църквата като среда, в която е формирано учението 3а вярата.
Издания и преводи: ХйрРо^а ГОохеах;. Доуцаико! оро1 кш кауоуе<; тоуу О1коицгу1к(оу Хиуовоу. Авт^уа, 2004; ВиКетоПЬ, К., ей. ап<11г. Соп1га МоеШт. Ьопсюп: НеугЬгор Со11е§е, 11п1Уег8Йу оГЬопсюп, 1977.
Литература:ПоповиА,]. Догматика Православие Цркве. Т. 1. Београд, 1980.
Против Ноеций ...Ние също така знаем един истинен Бог. Знаеш 3а Христос. Знаем, че Синът страда, както действително е страдал, че умря, както действително е умрял;' и че възкръсна в третия ден, и че стои отдясно на Отца, и ще дойде да съди живи и мъртви. И казваме това, на което сме били научени...1 Ориген (ок. 185-253/4)
Ориген наследява в Александрийската катехизическа школа своя учител Климент Александрийски. Той е автор на “първото систематично изложение на догматическите истини” [Попови!): 1980,61] За началата. Още в предговора Ориген излага като ръководно начало при изследването на догматите на вярата следното правило: “Само тази истина трябва да се приема, която по нищо не се разминава с апостолското и Църковното предание”. Ориген пръв използва понятията “Богочовек”, 3а да означи ипостасното единство и природната двусъставност в Спасителя, и “Богородица”, 3а да означи достойнството и мястото на св. Дева Мария в Божието домостроителство. Почитан е от своите съвременници като един от големите църковни учители и писатели, а откъси от негови съчинения са били включени в Добротолюбието на св. Василий Велики и св. Григорий Богослов. Грешките, които допуска в космологията и антропологията, са осъдени съборно три века след смъртта му на Петия вселенски събор.