* * *
,Да не робуваме на суеверия!" - Това навярно ще ни призоват премъдрите управници. Но нима от Родината трябва да бъде изтръгната тази или по-голяма част, та да се постреснем? Такова страшно хоро да ни залюлее? Не е ли по-разумно правителството да реагира сега? Да откликне и Православната църква за единението на народа? Или трябва да стигнем до дъното на предречената трагедия, която да ни обедини?
Свидетели сме на плавно, почти незабележимо сбъдване на предсказания, направени отпреди 40 години. Можем ли да си позволим безразсъдството страната ни още повече да осиротее?
Никой не ни принуждава да вярваме в пророчества. Но още по-нелепо е да съзираме накъде ни водят "съвременните титани на политическия небосклон", а да не можем нищичко да променим. Слава Севрюкова деликатно подготвя за поредно мъченичество, преди да ни е затресло страховитото юдинско хоро за погребване страната ни на части. Ванга в своите прозрения неведнъж също подчертава - трябва да се пазим от Турция. Може би, все още не е късно да се осуети зловещата катастрофа, надвисваща в мирно време.
Тревожните прозрения не рамкират края на държавата. Не са и начало на края, а част от края на началото на едно зреещо зло. Останалото зависи, колкото банално да е, от нас. Предците ни винаги са отблъсквали нашествениците. Съпротивата срещу чужди до-могвания не трябва да престава. Но колцина са здравомислещите? И кой им обръща внимание?
Нека управниците не се самозабравят, че пишат историята. Впрочем, когато го правят, то е с кръвта на подвластните им. Дали бъдещето ще е снизходително към тях и техните грехове? Може би, единствено намерят ли сили да не допуснат сбъдването на едни от най-мрачните пророчества.
За задаващите се крупни световни бедствия (обект на следващата глава) Слава и Ванга са единодушни - слабо ще засегнат нашата страна.
Пренасяйки се напред във времето, след разразили се природни катаклизми пред Слава Севрюкова се откриват огромни обезлюдени пространства. Някъде по височините около Стара Загора съзира момче с фес на главата - около 12-13 годишно. Смазващото по своята апокалиптичност видение за бъдещето на Родината с болка е споделено пред Мария и Тотка Анастасови.
Дотам ли ще стигнат сепаратистите? Здравият разум не го побира.
Да, част от територията ни, според прорицателка-та, предстои да бъде завладяна от чужденци. Може би, по мирен път (още по-юдинско!) югоизточната рискова област ще добие административен суверенитет. Независимо как ще се стигне до поредната огромна загуба, едва тогаз по тъжна ирония на съдбата ще бъде прекъсната "тежката ни орисия на вечно губещи".
Но нима юнакът балкански е толкова заспал, да чака пагубния черен час? Да изтръгнат от Родината жива плът, та "от сън дълбок да се пробуди"?...
* * *
Четиридесет и пет години вдъхновено ни водеха през "червената" пустиня управници към розови бъднини, за да се затрият свидетелите на капиталистическия живот. Още 45 ли ще кретаме към "обетованата земя", предвождани от техните наследници, за да си отидат и свидетелите на "тоталитарното минало"?
Къде ще се озовем, устремени към химери, за кой ли път изгряващи в розово? Мъдреците съветват: „Преди да направиш крачка, обърни се. Виж откъде си поел".
Какво са решили да сторят с нас "родолюбивите" експериментатори? Казват - водели ни към рая. Между рая и рая разликата е едно ударение...
Мъчителни въпроси. Стискани зад зъбите с години. Кореспондират с други, още по-трудни. Бидейки толкова "успешно управлявани", задължително ли е да живеем с чувство на страх? Ужасяващ, изтъкан от не-известности. Особено след "Промяната".
Свободният човек с необременено съзнание не е податлив на манипулация. Така е при демократичните народи. Такива ли сме? „Историята - според Хегел - се повтаря. Първият път като трагедия, вторият като фарс." Ако сме изживели трагедията, фарсът ли предстои?
Когато "нахлу демокрацията", изкушена от дъха на свободата, най-жизнената част на народа ни, като по стародавна традиция се разля по света. Та оттам да въздиша и страда за бавно ликвидиращата се наша държавност. Не е ли това Третото ни велико преселение?
Патриотите в Родината мръзнахме по митинги, шествия, бдения - убедени, че е за добро. И какво? -Затънахме до шия в див капитализъм. В най-изроден вид - тоталитарен, с маска на демокрация.
В ново антибългарско посткомунистическо време, звучно ашладисано под звънката примамлива демократична магия. Кой знае, може да настъпи и самата демокрация някога в истинския си блясък, с цялата си мощ. Някога...
* * *
Едно последно нелеко предвиждане. Слава Севрюкова предрича (прогнозата е от началото на 1990 г):
- Ще дойде време населението в България силно да оредее. Мнозина ще я напуснат. Но по земите ни все ще има хора, зовящи се българи, говорещи родния език. От най-старите народи в Европа сме, няма да ни затрият.
(Още в началото на деветдесетте години на миналия век сибилата предупреждава за "опити за затриване" - б. а.)
И уверено продължава:
- Докато има живот на Земята, българите не ще изчезнем. Затова, казвам ви, богоизбрани сме. Други народи ще се заличат, ние не.
С мрачните прогнози до тук. Ред е на оптимистичните.
-
Въпреки упадъка - продължава пророчицата, - трябва да се гордеем с народността си. Открай време сме изпращали в забвение най-страшните поробители. Не трябва да търсим признание, че носим горд дух, а да го заслужим. Предстои да бъдем почитани в Европа и по света! От племето ни ще излязат умни същества. Ще го прославят извън пределите на страната. Радвайте се, че живеете в България!
-
На Земята винаги има две крайности - Светлина и Тъма - продължава прорицателката. - Те владеят Човешкия дух. Да, у нас неведнъж е вилняла непрогледна Тъма, но по-често благоденства томителна Светлина. Душите, въплътени на българска земя, се извисяват. Племето ни, подобно на еврейското, е белязано от Бога. Тук се въплъщават еволюирали, ведно с най-пропаднали ниски духове. За да се развиват. При нас по-бързо се расте, в сравнение с другите народи. Будни сме, с борбен дух, но поради прекомерно ярката индивидуалност не сме единно племе. И все пак, колкото да намаляваме, пак повтарям, не ще изчезнем от лицето на Земята.
Прабългарите са вярвали в единосъщния Тангра. Не е от значение как го зоват, Бог е един. В Библията е казано; „Последните ще бъдат първи". Помнете - от България ще поеме по земята голяма Мъдрост. Тепърва светът удивен ще узнае онова, което племето ни е дало на Човечеството. Висока е тая чест. Колкото до славяните, на тях принадлежи Бъдещето.
Положението в страната, за голямата психотроничка, предстои да се промени. Въпреки изпитанията, сред грохота на слава и падения, България ще остане. За да пребъде!
ДАЙ БОЖЕ!
* * *
За "царуващия в последните години Апокалипсис" Севрюкова се изразява така: „Трябва повече да обичаме реда на Бога. Ред, който непосветените наричат хаос."
В словата на пророчицата прозира оптимизъм. При една, както узнахме, нелека карма.
„Ще изтекат черните времена - споделя тя пред Милена Нейкова. - В България нещата ще се променят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат.
Като прогонени от подивели ветрове, ще се разпилеят разбойниците, които с десетилетия са грабили държавата. Ще дойдат честни хора, милеещи за нея. Затова ви казвам: гласувайте, кой как желае, но гласувайте! Отреденото ще стане, ала всеки трябва да поеме и лична отговорност, за да извърши България своята нелека мисия!"
Блесва светлинка в тунела. Не бива да гасне надеждата. Ама и тунелът си го бива...
"Любими водачи" за кой ли път ни залъгват със светло бъдеще - с участие в блокове и съюзи, които щели да издигнат нивото ни на живот. (Докога облагите ще са все в бъдеще време? А "избраниците" ще получават сега своя свещен дял.) Та тези "титани на родолюбието" издигат нивото на живота (своя). И пожизнено окупират телевизионния екран, да не би случайно да ги забравим.
Аферим!
Нека трезво разсъждаваме. България е била, е, и ще си остане бедна страна. Затова блоковете и империите, към която се закрепва, безславно се разклащат и рушат. Повечето отдавна вече са заличени от атласа. Сред тях са здраво стъпилата на три континента могъща Византия, всяващата респект имперска Турция, военизираната, разрастваща се нацистка Германия, непобедимият доскоро "по-голям брат" СССР. Кой е наред?
Полза от бедни съюзници няма. А ние ще тънем в нищета, докато милионерите чисти като ангели "разкриват" досиетата си. Докога?
* * *
В разговор с инженер Стамен Стаменов, президент на Асоциация "Феномени", Слава Сеерюкова пророкува за бъдещето на страната (цитирам по негови спомени): „Държавата ще се срине. Ще се изредят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив - ще я крадат. Ще минават тия, ония... И ще дойде жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към 2017-2018 година. България - завършват предсказанията - ще се изправи на крака едва тогаз."
Подобни прогнози прорицателката споделя и пред Красимира Шопова още преди 10.11.1989 година: „С Промяната много лидери и правителства ще се сменят. Най-сетне начело ще застане жена. (В случая не уточнява годината - б. а.) Ще възвърне в политическия живот истинското родолюбив и забравените изконни ценности. Това ще е белег за изплащане на българската карма. Тогава ще се оттласнем напред. Ще настъпи неудържим разцвет във всички области."
Нищо чудно да се наложи да ни спасява жена, щом крехките кавалери на честта се боят от истината. И чудо - начело да застанат справедливи управленци, които да не сриват държавата. Или тя вече дотам ще е плячкосана и грохнала, та няма да има какво да се задига?
Слава Севрюкова успокоява: „Ще настане чудо през XXI век в Родината." (Земният ни още неокра-ден докрай рай -б. а.)
Все някога ще изгрее Българската пролет. Все някой ще трябва да измие позорния срам, благозвучно наречен "Преход".
До какво е сведена държавата ни в съвременния й вариант - чистилище или ад? Тя - шампион в Страсбург - дванадесет хиляди несправедливо ощетени поданици от години водят дела срещу нея. В отпор на незаконни действия на родни управленци срещу тях.
Нима заради нечия бедна култура и наивитет в избора не ни подвеждаха? Волно или неволно не ставахме ли съучастници във великото разорение? Не успяха ли да направят точно това с нас хитроумните балкански политиканчета? Какво читаво и чисто дадоха в най-ново време на народа в нравствения СПИН на покварата, освен неизбежния прием в Евросъюза!
Болезнено трудно е да си простим грешките. Затуй ли не желаем да гласуваме, омерзени от отвратителния сурогат, представян за демокрация от родните демокраДЦи? От години не се говори откровено, нито излиза цялата истина за положението в България. Спестява се порочността, по която се реализира така наречената "Промяна".
А нима може да съществува реална демокрация без референдум! Нормално е след събиране определен брой подписи от населението по кой да е значим общодържавен проблем, решението му да се узакони. Глас народен - глас божи. Той да е подплатен със законодателна сила. С него да се сменят неудачни правителства. А не, въздишайки, да броим стотинчиците за деня и... дните им. Докато овластените, обкръжени с верни социолози, се кипрят от синия екран, кичейки се с измислени заслуги. (Телевизорът за родните "богоизбрани" комай замени огледалото.) Затова, че народът мило протягал ръце към тях и си ги искал отново и отново, ама все тях на власт (може и под нови абревиатури). Че не можел да диша без миличките им физиономии и тези на услужливите им протежета от уж противниковите партии. Т е. - пак тях.
Всеобщото свободно допитване до населението ще намали разрастващата пропаст между управляващи и управляеми. С референдумите ще приключи профа-низираната имитация на демокрация. Ще се ограничи корупцията и масовото неизпълнение на предизборни лозунги и обещания. Тогава, объркани, "любимите" довчера олигарси, открай време водещи слугинска политика към наложения отвън "най-голям брат", но не и към избралите ги, ще отстъпят място на други, по-достойни. Или, респектирани от гнева народен, щат не щат, ще се променят. Ако не - прав им път - да си ходят!
Нормално ли е при реална демокрация тази тема да не е отворена дори за дискусии? Да се бяга от референдума като дявол от тамян? Не прозират ли гузни съвести? С вечната боязън да не се изпусне още тлъстия, недооглозган докрай кокал?
Защо ежедневно не се заснемат по телевизията и строго дамгосват публично депутатите, гласували с чужди карти? Къде са независимите народни съдилища за контрол над самозабравения политически елит?
„Най-добрият учител, според тибетците, е врагът. Той ни учи на търпение." Господи, какво богатство в милата Родина на люде, работещи за нашето усъвършенстване!...
Не е ли време да изберем не хлевоусти бърборков-ци, без чувство за свян, а водачи с реални заслуги, отговорност и поне мъничко МИЛОСТ КЪМ НАРОДА?
„Нещата в България ще се оправят единствено тогава, когато и ние се оправим" - пророкува за бъдещето на страната, допълвайки Слава Севрюкова, Вера Кочовска.
Независимо дали са червени, сини, оранжеви, жълти, народът все повече разбира - истинският цвят на досегашните ни "закрилници" е катранен. Така е, смесят ли се цветовете в политическото бояджийство. Назрява мигът да гласуваме не със синя, червена, жълта или зелена бюлетина, а с божествена... Не за политици, а за ЧОВЕЦИ С НЕЗАВИСИМ ДУХ И АПОСТОЛСКА ПРЕДАНОСТ. Тъй ни съветват Слава и Ванга.
Де ги? - Не се съзира още подобно чудо на хоризонта. Но, може би...
,Да захвърлим политическите въпроси и поставим на техни места човешките. Това е бъдещето!"
- Зове Виктор Юго, защитникът на разорения след Априлското въстание (за кой ли път), сведен до геноцид и възкръсващ от пепелища наш народ.
(Перспективите пред съдбините на света, според прогнозите на психотронния феномен, ще разгледаме в следващата глава.)
* * *
Толкова за нелеките проблеми на настоящето.
-
Бъднините на "страдалното ни Отечество", както се очертават, са шарени, та шарени. Докога? Докога България ще е спящ духовен гигант? Къде е достойното ни място в Европейския съюз?
-
Помнете, няма да сме държава, която е ей тъй
- сочи ръка надолу пророчицата. И пояснява. - Не ще бъдем народ от ниска класа. Ще имаме авторитет. Но никога не ще успеем да се издигнем икономически.
Прогнозите на прорицателката са завещание за Бъдещето:
- България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината.
Замислена за страдалческата съдба на народа, пророчицата продължава:
-Ив най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе. Все има проблясъ-ци. Но българинът е склонен към леност. Обогатили се материално, забравя духовното. Тъй е и при другите народи. Затуй сме в недоимък. (Разговорът е от 1990 г. - б. а.) Но тази период няма да е безкраен.
Кармата ни най-сетне ще свърши. Предстои да станем като Швейцария, та и повече.
Родната наука кой знае защо се бои да наруши установеното статукво. Прекомерно се съобразява с "водещите световни достижения". Нима част от тях, като всичко на този свят, не са временни, в развитие? Затова ли е сдържана към "спорните домогвания" на Слава Севрюкова и дарбата й?
Така наречените "съвременни политици" са посредствени или слаби народопсихолози. Не разбират или забравят - специфична черта на народа, извираща от широкото славянско море, е склонността към мистика. С нея не ще се преборят ни наши, ни чужди чиновници-управленци. На Запад това качество е слабо познато или напълно отсъства.
В едно от оптимистичните си прозрения Слава Севрюкова внимателно загатва: „Да знаете - духът на библейския Давид вече се е превъплътил в България."
Отказвайки да разкрие самоличността му, пророчицата го съзира и щрихира - момче на 7-8 години. (Това е през 80-те на миналия век - б. а.) Пред доцент Лилия Методиева и други от обкръжението й споделя: „Държавата ни ще изпадне в критично състояние на границата на оцеляване. Когато е на ръба, духът на превъплътения Давид, тогава неин водач, ще я спаси. В негово лице България ще даде на света значим политик. Той ще направи много за страната и за Европа. "
(Къде е сега този бъдещ управник, който реанимирайки и прославяйки страната ни, ще въздигне и Европа? Ако от пророчеството се отправим към съвремието, тази "белязана" личност сега би трябвало да е на двадесет и няколко години.
Навярно не е близко, но не е и прекомерно далечно времето за изпълнение на оптимистичното предсказание. А и страната ни комай още не е срината дотам.
Възможно е предреченият държавен мъж да се яви на политическата сцена след вече упоменатата жена-ръководител, работеща всеотдайно за народа.
Пророчицата не конкретизира точния период на събитието. Изхождайки от настоящата възраст на бъдещия държавник и предсказанието за жената-водач, това би трябвало да стане навярно известно време след 2017-2018 г. - б. а.)
Слава с увереност изтъква перспективите:
-
Неоценим е психичният заряд на българина. Страната ще преодолее кризата и укрепне. От богоизбрания ни народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно - писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата култура. Това е кармично предопределено.
-
Помнете, ще удивим Човечеството - продължава с възторг. - Родените сред нас открития ще впечатлят света. Тепърва ще се узнае и за приносите ни в историята. Ще дадем на човешкия род големи умове. В областта на науката, та дори и в омразната напоследък (годината е 1990 - б. а.) политика. И това ще стане, но вече по-късно във времето, когато се превърнем в равностойни членове на Европа.
(Навярно в това определение трябва да разкодира-ме Европейския съюз - б. а.)
- Хората ще заживеят обединено - леят се предсказания. - Границите ще отпаднат, но отделните народи ще запазят самобитност. Едва тогаз България ще роди значими политици-обединители.
Големи умове, помнете, предстои да излязат от нашето племе. Със световен принос в много области на човешкото знание - наука, философия, изкуство. Тогава страната ни ще е повече от Швейцария - издига ръце, очертавайки кръг.
- Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.
-
Не ни ли заплашва опасност при съвременните тенденции да ни претопят малцинствата?
-
Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи, както ми се "разкрива", ще изчезнат, ние - не. Помнете - НИКОГА! Събудената мощ на духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат един ден горчиво ще съжаляват.
„Таман страната ни ще се пооправи и светът ще тръгне на зле. Но ние тогаз вече ще сме на завет за онова, което иде... То ще трае наполовина на времето на Втората световна война..." - Иносказателно споделя пророчицата пред Красимира Шопова.
(Задаващите се мащабни геоизпитания са обект на следващата глава - б. а.)
* * *
Какъв по-окрилящ порив да съхраним националното единство в името на една велика идея. Да опазим скромните 111 хиляди квадратни километра духовно поле. Такова е бъдещето на България, на "тази невероятна - според руския академик Лихачов - държава на духа".
За да достигнем развитите страни, в някои области трябва да сме на крачка пред тях. Но нима открай време не сме водачи - с нашите невероятни носители на предсказателски и лечителски способности? Затова ли са ожесточено преследвани?...
„Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас - изтъква пророчицата -се откроява един единствен избор - Духовността.
Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим света. А и в миналото сме го правили..."
За нея: „Рано или късно предстои обединение на славянството. То ще предостави на Човечеството велики завоевания. България ще е резерват на Духовност. Нашият народ ще реализира докрай благородна месиянска роля към славяните."
Тези предсказания все още не са реализирани. Бъдещето предстои.
Всеки тунел крие искрица светлинка. Предусещайки тревогите, притиснали ни от началото на деветдесетте години на миналия век, прорицателката мъдро успокоява: „Не бойте се, най-тъмно е преди зазоряване... Тежката мрачна българска карма, побеляла от очакване, вече е на привършване".
Какво пък - нима само България се топи. Човечността по света като че редее. Заливат ни псевдохудожествени произведения, антихуманни филми, стресиращи новини, дави ни като втори жълт потоп чудовищна преса. Не е изключено сриво-вете и изтъняващата Човечност да проправят път на ужасяващи бедствия. На тях предстои да се спрем в следващата глава. На каквато асимилация и безмилостен геноцид да е подложен народ от нестинари, от чиито недра е излязъл свръхсетивен елит като Петър Дънов, Преподобна Стойна, Ванга, дядо Влайчо, Слава Севрюкова, не е за подценяване. Открай време проводник на Духа, оцелявал благодарение на него, не може да е обречен на гибел.
...Толкова за мрачните ни изпитания и томителни светлинки надеждица. Нека през очите на богобелязаната се взрем в перспективите на мъглявия глобален хоризонт, които открояват задаващите се
СВЕТОВНИ СЪДБИНИ
„Синко, що е издумала, нарисувала или начертала, ке се сбъдне."
Сподели с приятели: |