Свръхсетивното познание
Марияна Везнева
СВРЪХСЕТИВНО ПОЗНАНИЕ
Обикновено човек приема информация за обектите от обкръжаващата го среда посредством петте си сетива. Срещат се обаче лица, които при определени обстоятелства могат да получават познания за обекти не само от обкръжаващата среда, а и от пределно разстояние или през всякакви прегради, както и да приемат информация за миналото, настоящето и бъдещето. Познанието, получено по някакъв друг начин извън предела на възможностите на известните ни пет сетива, определям като свръхсетивно познание.
Лица, способни да получават свръхсетивни познания, са съществували още в древността. Естествено такива хора има и днес.
В последно време специалисти от различни клонове на науката — физици, биофизици, биолози, философи, психолози и т. н., обединяват усилията си и работят по проблеми на психотрониката, свързани с получаване на познания извън възможностите на нашите пет сетива, извън нашия човешки опит и сякаш в противоречие с научните закони.
Специалистите обаче в повечето случаи разглеждат нещата като странични наблюдатели или изследователи, които черпят информация от екстрасенси, без самите те да могат напълно да я осмислят, да почувстват състоянието на екстрасенса. Допускам, че по този начин не биха могли истински да се задълбочат в проблема.
Аз не съм феномен. По професия съм архитект. Като специалист в област, свързана с изобразително изкуство, вероятно съм развила у себе си до известна степен образното мислене. Освен това, по стечение на -обстоятелствата, в продължение на много години имах възможност да контактувам и да наблюдавам лица, получаващи свръхсетивни познания, т. е. познания, основаващи се именно на образното свръхсетивно възприемане.
Самата аз още от детска възраст често сънувам ясни и запомнящи се сънища, по време на които получавам прогнози за бъдещи събития и — което с най-същественото — осъществявам телепатичен контакт с познати или съвсем непознати. С течение на времето тези мои качества претърпяха допълнително развитие, чувствителността ми се изостри и аз започнах да обръщам сериозно внимание на свръхсетивните познания, които получавам. А през 1981 г. осъществих отначало насън, а после и в будно състояние, телепатичен контакт с Велики посветени, Учители на човечеството (Адепти, Махатми) и като че ли от друга цивилизация. За период от 9 години бях „обучавана" от Тях в особена „школа" и получих послания, адресирани до човечеството, посочващи пътя на неговото оцеляване, които се чувствам задължена да предам.
Затова си позволих да напиша тази книга.
Тя е предназначена за специалисти в областта на психотрониката, занимаващи се със свръхсетивното възприемане и по-точно с телепатията. Книгата е адресирана също и към специалисти - уфолози, работещи по проблема за осъществяване на телепатичен контакт с други цивилизации. Поради своето естество може да представлява интерес и за всеки любознателен и непредубеден читател, който се стреми към духовно развитие и самоусъвършенстване. Това е всъщност основното й предназначение.
Книгата е съставена от три отделни части, всяка от които може да се смята и самостоятелна, но трите заедно изясняват по-пълно проблема.
Първа част „Екстрасенсите и познанието" разглежда същността на проблема откъм неговата научна страна.
Втора част „Случаи с екстрасенси" съдържа фактологически материал с описания на подбрани действителни случаи на свръхсетивно възприемане.
Трета част „Телепатични послания" разказва за етапите на обучението ми чрез телепатичен контакт с Висши посветени (Учители) и за получените телепатични послания, адресирани до човечеството, посочващи пътя за оцеляването ни.
Всяка от трите части може да бъде разширявана и допълвана с още факти, които засега не съм представила.
Изложеният материал има донякъде научноизследователски характер. Изследването обаче, натрупването на факти и обобщението им не е извършено чрез методите на официалната наука — лабораторни и други експерименти, статистически анализи, комисии и т. н., а чрез близък приятелски контакт с екстрасенси, т. е. лица, притежаващи свръхсетивни способности. Като свидетел на случаите, аз съм ги приемала и субективно, пречупени през моя поглед, но и обективно, доколкото дарбата ми за свръхсетивно възприемане ми е помагала да доловя важни подробности, иначе незабележими за други хора.
Наблюденията обхващат над 35 години и се отнасят за повече от 50 екстрасенси, а в някои от случаите съм участвала пряко и аз. Особено интензивен бе периодът 1981 —1989 г., когато бях в постоянна телепатична връзка с Учителите (Висшите посветени). Тези случаи на контакт с Тях и вероятно с представители на Висша цивилизация, владееща управляването на психическите и други енергии, се проявяваха както по време па сън, така и в будно състояние като видения, материализации и др., т. е. имаше и доказателства за реалността на контакта, па въздействието, на което бях подложена самата аз, моята дъщеря и някои от най-близките ми приятели — екстрасенси.
Всичко това сигурно прави книгата необикновена.
Съществува общоприето мнение, че територията на нашата страна изобилства с екстрасенси. Има сведения, че напоследък броят им се увеличава. Предполагам, че това качество е народностна черта, допълнено от влияние на местоположението на България — може би геомагнетизъм и геомантия, а може би и въздействие „отвън", т. е. целенасочено космическо влияние с цел развитие на свръхсетивни способности, които да доведат до промяна в мисленето и в ценностната характеристика на човека.
Посочените в книгата лица със свръхсетивна дарба са интелигентни, психически здрави хора, повечето от тях имат интересни професии.
Свръхсетивната дарба с човешко качество, но вероятно и качествен скок в човешката еволюция. Нейната проява е подобна на творческото вдъхновение в изкуството и прозрението в науката. Така че логично е да се предположи, че носители на тази дарба има в не но-малка степен и сред хората на изкуството и науката, много от които досега по обясними причини са предпочитали да мълчат за тези свои необикновени способности. Всеки, който от дълго време с наблюдавал явления, свързани със свръхсетивно познание, не може да не се убеди в тяхната реалност.
За дискретност имената на участващите в събитията екстрасенси с малки изключения са променени, а имената на моите близки и на свидетелите са посочени с инициали.
Някои от датите са ориентировъчни.
Смятам, че наблюденията на множество неиндентифицирани летящи обекти (НЛО), появата на полтъргайсти, както и увеличаване броя на лицата със свръхсетивни дарби са взаимосвързани. Явленията може би са предпоставка за евентуална телепатична връзка с Висша цивилизация. Осъществяването на телепатичния контакт е първият етап, а следващият ще бъде най-вероятно реализиране на явна директна връзка, която ще допринесе за положително развитие на нашата цивилизация.
Надявам се, че книгата ще даде своя принос за сътрудничество при изясняване на явленията, свързани с приемането на свръхсетивни познания, ще постави основа за натрупване на фактически материал и ще помотае за решаване на някои проблеми при търсенето на начини за осъществяване на контакти с други цивилизации.
Разчитам чрез книгата да бъдат привлечени и други хора, притежаващи свръхсетивни способности и осъществили подобни телепатични контакти.
ПЪРВА ЧАСТ ЕКСТРАСЕНСИТЕ И ПОЗНАНИЕТО
Истинската Светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.
Евангелие от Йоана, гл. 1/9
Той им отговори и рече: Защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а на тях не е дадено.
Евангелие от Матея, гл. 13/11
Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.
Евангелие от Марко, гл. 4/22
ИСТОРИЯ НА НАБЛЮДЕНИЯТА
От дете проявявам интерес към явленията, свързани с прогнозиране на бъдещето. Винаги ме с вълнувал въпросът — може ли то да се узнае предварително и има ли начин да бъдат избегнати предстоящи премеждия и неблагополучия?
Повечето мои роднини по майчина линия (и то само жени) имаха качества на екстрасенси — лечители или ясновидци, предсказващи бъдещето, а някои притежаваха и други необикновени способности.
Баба ми (покойница) умееше да успокоява и да лекува тежкоболни деца, дори някои, загубили вече жизнената си сила и оставени да умрат. Тя владееше умението да спира дъжд и когато искаше да го направи, излизаше на открито и съсредоточена си говореше нещо. Не след дълго дъждът преставаше.
Сестрата на баба ми (също покойница) беше известна ясновидка. Тя гледаше на карти, на кафе и на ръка. Предупреждаваше ни за опасности и уточняваше кой кога ще умре.
Няколко години преди да почине, тя избра мен - между всички братовчеди, за да ми предаде опита си за предсказване на бъдещето. Беше се убедила, че това е твърде сериозно и отговорно действие, за което са необходими готовност за съпричастие към човешката мъка и умение за дълбоко съсредоточаване.
Майка ми (вече покойница) беше с медицинско образование (учителка на медицински сестри) и имаше качества на лечителка. Можеше да успокоява болка чрез масаж и да премахва психическо напрежение чрез погалване. Тя притежаваше и способността да изпраща телепатични сигнали. Когато искаше да извика някого да дойде у нас, тя мислено го зовеше. Обикновено той идваше след няколко часа.
Първа братовчедка на майка ми (също покойница) и дъщеря на баба ми, ясновидката, на около 45 — 50-годишна възраст се отдаде на лечителство и стана известна народна лечителка във Варна. Тя живееше близо до морето. На двора си беше направила басейн и отделна постройка за болни.
Порази ме един случай, станал с нея.
Преди години имаше наводнение в града. Не знам точно как, но голяма водна маса се насочила към нейната къща, като по пътя си заливала и разрушавала всичко. Виждайки опасността, съседите се разбягали, но леля ми останала до басейна, свила се на кълбо и съсредоточена в молитва не помръдвала. За голямо учудване на всички водата се разделила на две и леля ми останала непокътната на образувалия се остров.
Друга братовчедка на майка ми (също покойница) беше завистлива. Когато видеше у нас саксия с красиво цвете и го пожелаваше. Щом го погледнеше, уж да му се зарадва, не след дълго цветето клюмваше като попарено от слана. Ние криехме цветята от нея.
От моето поколение моя първа братовчедка — юрист и фелдшер, на 40-годишна възраст също се отдаде на лечителство и на Йога-практика (медитация). Тя напусна града и се установи със семейството си в едно изолирано село, следвайки пътя за получаване на духовни знания и духовно самоусъвършенстване.
Що се отнася до мене, още от малка слушах необикновени истории за неизбежността на съдбата и за справедливото възмездие при неморални и лоши постъпки. А едно събитие от най-ранна възраст предопредели убеждението ми, че съществува прераждане.
Майка ми имала по-голяма сестра на име Мария, която починала на 8—9-годишна възраст вследствие заболяване. На смъртния й одър се били събрали всички близки хора. Момичето било в пълно съзнание и се мъчело да утеши разплаканата си майка. И тогава казало: „Не плачете за мен, защото точно след 20 години отново ще дойда при вас."
Точно след 20 години майка ми забременяла с мен.
Бях още малка, когато баба ми ме убеждаваше, че съм нейната починала дъщеря и аз се мъчех да си припомня нещо от миналото си, но безуспешно. Спомням си, че вкъщи се страхуваха да не ми се случи нещо лошо на годините на покойната Мария.
Бях на около 8 и половина години, когато се разболях тежко. Тогава съм била известно време в безсъзнание. Когато оздравях, ми обясниха, че обикновено при следващия живот времето на смъртта се проявява като премеждие.
Така от ранна възраст въпросите за прераждането, съдбата, кармата, смисъла на живота и същността на битието заемаха постепенно място в моето съзнание.
Аз започнах да проявявам особена чувствителност още от дете. Не можех да понасям негативно настроени към мен хора и ми ставаше лошо от контакта ми с тях. Започнах да гледам на 14-годишна възраст отначало па карти, а после и па кафе. Възприемах „гледането" за нещо съвсем естествено. По-късно като пораснах, разбрах, че не всички виждат това, което виждам аз. Всъщност използвах картите или кафето само за ориентир, а щом се съсредоточавах, виждах образи и сцени много често в движение.
Междувременно съм се занимавала с хиромантия, графология, френология и астрология.
От дете имам ясни, цветни и запомнящи се сънища. Бях свикнала всяка сутрин да ги разправям на майка ми и да търся смисъла им. Защото това не бяха обикновени сънища. Някои от тях съм описала във втора и трета част от книгата.
Завърших архитектура и работя по професията си, но интересът ми към свръхсетивното познание е постоянен.
Когато бях на възраст между 22_и 35 години, имахме семеен приятел със свръхсетивни способности — Йорго (сега покойник). Той ми гледаше често и описваше неща, които в никакъв случай не можеха да бъдат само телепатична връзка. Постепенно започнах да се убеждавам в реалността на явлението.
На 23-годишна възраст се запознах с ясновидката Веса1, която вижда образи около човека и тълкува сцените (майка й също беше известна ясновидка). Тя приема информация чрез своя Учител. При първата ни среща Веса ми очерта най-главните бъдещи моменти от живота ми — с повече подробности до 40-годишна възраст и в по-едри щрихи след тази възраст.
Не ми допадаше нейното предсказание и дори правех всичко възможно да попреча на реализирането му и да променя съдбата си. Животът ми обаче се нареждаше като по предварително начертан план.
С Веса сме приятелки повече от 30 години и в мое присъствие тя е гледала на някои мои приятелки, а аз съм следяла дали ще се сбъднат предсказанията.
В службата си имах възможност да контактувам повече от 20 години с мои колега със свръхсетивни дарби.
Ана2 (художничка) вижда аурите около човека в определен цвят. Любчо3 (също художник) гледа на кафе за период от 1 до 3 месеца и по дати определя събитията с поразителна точност.
С Нели4 сме приятелки от 10 години. Тя, освен че гледа на кафе, усеща и биополето като поток от енергия.
През 1981 г. започнаха първите ми телепатични контакти с Висшите посветени — Велики Учители от Хималаите.
И тогава по странен начин се запознах с К. С., който имаше иаучни познания по проблемите, свързани с психотрониката. Той даде нов тласък в наблюденията ми върху хора със свръхсетивни способности.
Започнах целенасочено да търся контакти с екстрасенси — медиуми. През 1982 г. срещнах Ценка, която разговаря с покойници; Радка, която прави контакт чрез снимка на покойник и може безпогрешно да определи коя снимка е на жив човек и коя — на покойник; Липа, която вижда органите в човешкото тяло като цветен телевизор и твърди, че е обучавана от Дух-лечител (може би извънземен). Същата година се сприятелих с една певица — медиум, Ева, и в продължение на 6 месеца бяхме почти неразделни. Тя има способност за автоматично писане, като приема енергия в ръката си от Духа на свой дядо.
Ева ме запозна с една своя приятелка певица й медиум Недялка5. С пея поддържах близко приятелство 4—5 години. Тя вижда връзката между хората като „светещ пояс", има качества за психометрия и най-вече медиумични способности. В мое присъствие тя можеше да разговаря с Учителите и заедно се убеждавахме в реалността на телепатичната връзка.
В края на 1982 г. се запознах с особено силния медиум Ваня6. С нея контактувах 3 месеца, но се виждахме често и понякога оставах у тях през цялата нощ. Чрез нея получих точна информация за моите телепатични контакти с Учителите,
През 1983 г. се запознах с лекаря Жоро7. Тогава започнах да придобивам качества на свръхсетивно възприемане на заболяването на органите (усещах заболяването с особен вкус). Няколко месеца „стажувах" в неговия кабинет, но лечителството и диагностицирането не задоволяваха основния ми интерес.
За да разбера на какво ниво са професионалните гледачки и други известни ясновидки, започнах съзнателно да ги издирвам и да ги опознавам. Така се запознах с още десетина екстрасенси лечителки, ясновидки и медиуми — Васка, Нора, Любка, Пенка, Соня, Цеца и др. Всяка от тях имаше определен индивидуален стил, а всяка от медиумите твърдеше, че контактува или с покойници, или с Висш дух, или с Извънземен.
Скоро разбрах, че екстрасенси се срещат сравнително по-често между хората на изкуството.
Най-голяма роля върху развитието ми като екстрасенс и като изследовател на свръхсетивността, най-общо, оказаха, разбира се, телепатичните контакти от периода 1981 — 1989 г., когато сама (но не по моя инициатива) осъществявах връзка със същества от Висша цивилизация — Учители на човечеството (Адепти), които проведоха върху мен нещо подобно на обучение върху проблеми на произхода и същността на човека, бъдещето на земната цивилизация и др.
С тяхна намеса през 1983 г. дъщеря ми (тогава 9-годишна) разви за кратко време необикновена дарба па екстрасенс. Тази дарба се заключаваше във виждане аурата около човека цветна и с болестните й отклонения, телепатично проследяване действията на наши близки, участие в чужди сънища, психометрия и телекинеза. Бяхме обучени да осъществяваме помежду си телепатичен контакт с предаване на образи.
Връзката с Учителите продължава и досега, но е преминала в друга фаза.
СЪЩНОСТ НА СВРЪХСЕТИВНОТО ПОЗНАНИЕ
Ние живеем в среда, пронизвана от енергии, голяма част от които са неосезаеми и невидими за повечето хора. Само единици могат да получават информация за действителността извън познатите пет сетива, вероятно като приемат и трансформират енергия отвън. Освен това те често пъти умеят и да въздействат целенасочено върху обекти чрез собствената си енергия.
Човек, притежаващ такива способности, се нарича днес екстрасенс, а в миналото се е наричал ясновидец, гадател, прорицател, оракул, пророк (що се отнася до получаване на информация), както и маг, магьосник, лечител, светец (що се отнася до излъчване на собствената енергия и въздействие чрез нея).
Често приемането и излъчването на енергия е съпроводено с т. нар. ясно-чуване, ясновидство, ясноусещане за допир, за вкус и за миризма.
Свръхсетивността е вероятно родова черта, така както съществуват цели фамилии на лекари, музиканти, художници, но тя може и да бъде придобита при екстремни обстоятелства.
Свръхсетивната дарба може би се обуславя и от физическата даденост на човека. Има случаи на екстрасенси с незатворена фонтанела на черепа или със зараснали с ръб черепни кости. А причината, поради която повечето от тези хора не понасят силно слънце без шапка на главата, се дължи вероятно на по-тънка черепна кутия, особено на върха на главата. Предполагам, че затова свръхсетивната дарба се среща по-често при жените и децата, отколкото при мъжете.
В културното развитие на човечеството се забелязват целенасочени деформации на черепи (на прабългари от аристокрацията, на фараони от Древен Египет и другаде). Това насилствено деформиране на черепа в ранна детска възраст, и то само на високопоставени лица, изглежда е продиктувано от желанието за развиване на свръхсетивни способности.
За постигане на същата цел са прилагани случаи на трепанация на челната кост в междувеждието, срещащи се в източните народи (Китай, Тибет). Подобно въздействие оказват и обратните пози (асани), практикувани в Йога.
Забелязала съм, че свръхсетивната дарба е свързана със способността на човека към самовглъбяване и съсредоточаване.
Понякога изживяването на психическо и физическо страдание в някакъв период от време налага на човека самовглъбяване и съсредоточаване, мобилизиране на неговите психически и физически сили за оцеляване, което пък може да развие непроявени свръхсетивни способности. Придобиването на такива способности за свръхсетивно възприемане е вероятно качествен скок в човешката еволюция.
Общуването с екстрасенси може би допринася за развитието на свръхсетивни качества, чрез взаимна обмяна на енергиите на био-полето.
Предполагам, че всеки човек притежава латентни свръхсетивни способности, но не всеки е достигнал необходимата степен на развитие, за да може да ги прояви. Лица със свръхсетивни дарби се срещат много по-често, отколкото изглежда на пръв поглед. Само феномените са единици.
Проявата па свръхсетивни способности може да има и общи характеристики, но носи елемент на уникалност. Забелязала съм, че съществува изразена разлика в проявата на свръхсетивните качества при мъжа и при жената. Прави ми впечатление, че по отношение на възможностите за свръхсетивно възприемане и въздействие върху материали предимство имат мъжете, по отношение на лечителството мъжете и жените се проявяват еднакво, по по отношение на прогнозиране на бъдещето — изглежда това е по-скоро женско качество. По отношение приемането на енергия (информация) и излъчването на енергия (информация) като целенасочено въздействие на един обект върху друг, жената има качества на приемаща енергия (информация), а мъжът — на излъчващ енергия (информация).
Погрешно е схващането, че надарените със свръхсетивни способности са неуки, примитивни хора, без образование, които използват своята дарба само за препитание. В действителност между лекарите и средния медицински персонал се срещат лечители, вкл. ясновидци-диагностици, а между хората па изкуството и на науката — немалко ясновидци-прогностици. Големите феномени по правило произхождат от народа, но и те са артистичен тип хора. Общото качество, което свързва всички тези надарени хора, е състрадателността и милосърдието.
Прави впечатление, че известен брой от лицата със свръхсетивни способности са религиозни или се занимават с Йога. От една страна, молитвата (при религията) и медитацията (при Йога) спомага за концентрация и насочване на мисълта към скритата същност на човека, което в действителност е условие за развитие на свръхсетивни качества. От друга страна, тези, които притежават свръхсетивни качества, търсят обяснението им в религията или в Йога. Защото всички те рано или късно стигат до извода, че „Някой" им въздейства, че „Някой" им помага и прави телепатична връзка с тях и че този „Някой" е Разумна сила.
Науката засега отбягва обяснението на такива феноменални факти.
Но свръхсетивните познания са действителност. Описаните по-нататък случаи (а такива могат постепенно да бъдат събрани с хиляди) са напълно достоверни и заслужават най-сериозно проучване.
Според публикувани научни съобщения са известни следните факти, доказани по лабораторен път:
- Всеки материал (върху земята и под нея) приема от геомагнетизма особена енергия.
— Около всеки жив организъм съществува енергийно поле (доказано чрез фотографията на Кирлиан). Всеки жив организъм излъчва различно по сила и интензитет енергийно поле в зависимост от жизнената (физическа и духовна) сила.
— Съществува обмяна на биоенергия между живите организми. (Пак чрез фотографията на Кирлиан е установено, че когато двама души с различни по интензивност биополета застанат един до друг така, че да слеят своите биополета, тогава и двамата получават общо по-интензивно светещо биополе, като след разделянето им получената енергия се запазва.)
— Чрез биополето си човек може да въздейства па въздуха, на водата и навярно на други еднородни вещества. (Установено е, че с присъствието си екстрасенсът променя йонизацията на въздуха.)
— Възможно е целенасочено да се предава биоенергия на голямо разстояние. (Проведен е експеримент за биоенерготерапия от Москва в София, като по време на всички сеанси апаратите за записване състоянието на болния са блокирали.)
— Мисълта е форма па енергия, като че ли от типа на светлината. (Проведен е опит с екстрасенс, като върху главата му е била поставена непроявена филмова лента. С мисълта си той очертал геометрични форми върху лентата, видими след проявяването на филма.)
Екстрасенсът може да усети, че всеки човек има индивидуално биополе с определена вибрация, т. е. с уникална характеристика, с определен код.
Установено е, че екстрасенсите имат по-силно биополе. Изглежда, че то е по-добре организирано, по-добре овладяно и най-същественото — то може да бъде насочвано в определена посока. Според посоката — навътре или навън, екстрасенсът е в състояние да приема информация от всеки обект или субект или да излъчва своето биополе (да го насочва, да предава) към определен от него обект или субект, т. е. може да бъде приемащ или излъчващ (предаващ). И в двата случая се осъществява телепатична връзка.
Телепатичният контакт се проявява в биополето и протича в някакъв „капал за връзка".
Екстрасенсите възприемат света по Особен начин, тъй като техните възприятия са разширени извън пределите на обикновените сетивни граници. Какви познания за света могат да представят те?
Например съществуването на геомагнетизма, който се регистрира с уреди и е специфичен за всеки материал. Екстрасенсът радиестезист с помощта на прост уред може да установи подземни води, нефтени находища и т. н. Той може да определи посоката на движение, дебита, дълбочината и дори „вкусовите" качества на находището (особено необходимо при търсене на питейна вода). Нужен е само повече практически опит.
Екстрасенсът с в състояние да въздейства върху еднородна материя и да я придвижи (телекинеза). Той дори може да придвижи облак или да спре дъжд, което изглежда не е много трудно при положение, че няколко екстрасенси обединяват своята енергия.
Молебените, които се правят по време на дъжд, целят именно това, а придаденият им религиозен смисъл осигурява свързването на биополетата на участниците в молитвата. В миналото всяко село е имало екип от жени, които съвсем естествено са влияели върху облаците. (В Древна Гърция към общините са били назначавани на длъжност такива „метеоролози".)
Екстрасенсът може да види и излъчването около еднородните материали — кристали, метали (особено благородните), скъпоценните камъни, еднородните скали (напр. мрамор) и т. н. Големите скални масиви с еднороден състав влияят на човека и излъчват голяма енергия. (Предполагам, че използването в мегалитните строежи и в други култови съоръжения от древността на големи каменни масиви е имало предназначението да въздейства със своята енергия. Подобна енергия излъчват и големите водни маси.)
Някои екстрасенси определят размерите на биополето. Едни усещат границата на биополето като ограничителна ципа (както озоновия пласт около Земята), други виждат излъчването около цялото тяло, около главата, около ръцете и дори като нимба над главата. (Дали художниците на икони не са били екстрасенси?)
Какъв е съставът на биополето, още не е изяснено.
Констатирала съм, че екстрасенсите са в състояние да установят връзката между близки хора, като свързани помежду си биополета. Те могат да усетят нещо, подобно на поток, на течение, или виждат светещи точки, светеща нишка, светещ пояс, светеща осморка, които свързват двама души. Сякаш цялото биополе е във въртеливо движение и посоките на въртене около мъжа и около жената са противоположни. Тези факти показват, че биополето има материално-енергетична основа.
Предполагам, че ако всеки по-чувствителен човек се съсредоточи, ще може да приеме силен сигнал (например за тревога или опасност) от свой особено близък роднина или приятел, и то точно определен сигнал за точно определен човек, сигнал, който не може да бъде смесван с друг (както не може да се смеси тембър на глас или специфична миризма) независимо от разстоянието между двамата. Ако приемащият сигнала е по-силен екстрасенс, той ще види образа на своя близък в ситуацията, в която се намира. При всички случаи сигналът, особено ако е за тревога, може да бъде разпознат от кого е и откъде идва.
Според мене човешкото биополе (а също животинското и растителното) съдържа пълна характеристика на физическото, емоционалното и психическото състояние на притежателя си.
Наблюдавала съм, че биополето па всеки човек има строго индивидуална, характерна само за него цветова тоналност. Добрите, чистосърдечните, оптимистичните и нравствените хора излъчват ясна светлина в хубави, чисти цветове. Обратно, тяхната противоположност — егоистите, злите и жестоки хора, са сякаш забулени от тъмни облаци в неприятни и мръсни цветове.
И още нещо — биополето като че ли попива в предметите (вещите), до които се е докоснал човек. Не ми е известна продължителността на времето за съхранение на „спомена", но фактите показват, че по даден предмет може да се усети емоционалното състояние на неговия притежател, да се види и картина за произхода на предмета, а за дадено място — картина на минали събития (психометрия). – излъчването на човека премоделира излъчването на предмета Yo
Известни са ми хора, които чрез пипане на вещ могат да съберат информация за притежателя й, а най-вече за емоционалното състояние по време на контакта с тази вещ. Предполагам, че именно затова, ако предметът с пропит с обич, радост и оптимизъм, притежаването му ще въздейства благоприятно, и обратното, ако предметът е пропит с омраза, мъка и отчаяние, неговото въздействие може да бъде не само неприятно, но и вредно.
Като се изхожда от тези предположения, може да се обясни защо някои хора, притежаващи свръхсетивно възприемане, се отказват от консумацията на месо, тъй като вероятно усещат страданието на животното. Те осъзнават, че такава храна разстройва биополето им, замърсява го, затъмнява го и намалява възможностите им за приемане на информация или за въздействие по телепатичен път. Ако всички хора можеха да възприемат информацията по начина, но който я възприема екстрасенсът, те никога не биха носили кожени палта, нито украшения от слонова (или друга) кост, не биха убили животно за удоволствие, не биха отсекли живо дърво, не биха откъснали цвете.
Силно емоционално състояние, близко до стресовото — едно силно чувство например, може да се предаде на голямо разстояние и може да се приеме почти като физическо усещане. При масови действия, дори без никаква друга информация, свръхчувствителният човек може да усети напрежението във въздуха. Масовото чувство на радост или страх, на доброжелателство или агресивност се предава по телепатичен път и се увеличава по принципа на резонансния ефект.
Човешкото биополе съдържа особена сила — резултат от жизнената и психическата енергия. Констатирала съм, че между близки хора, които се обичат, съществува постоянен енергетичен обмен. Ако обичта е несподелена, енергията изтича напразно. По същия начин изтича енергията от човек, привързан към вещите си.
Носталгията по родината се дължи вероятно на подобно изтичане на жизнената сила. Някои екстрасенси могат да видят как от човек изтича енергия в определена посока.
Ако двама души се мразят и въпреки това непрекъснато мислят един за друг, отрицателната енергия се обменя и трови биополетата им. Изглежда, само биополетата, които са в някаква степен на хармония помежду си, могат да се свържат за по-дълго време. Тогава хората установяват помежду си духовен контакт. Щом веднъж двама души са били в духовен контакт (в мисловна връзка),при разделянето им по място остава между тях някакъв „канал за връзка", по който продължава да протича жизнената енергия и да се извършва обменът й. Такъв „канал за връзка" е вероятно постоянен между родители и деца, между братя и сестри (особено между близнаци), между приятели и дори между човека и неговото любимо животно. и растение
Екстрасенсите са в състояние да усетят или да видят излъчването на биополето около всеки жив организъм (както е при фотографията на Кирлиан). Но те биха могли и да различават болестните нарушения в организма (осезателно или зрително). Някои екстрасенси усещат чуждото биополе върху дланите на ръцете си, други се сливат с него дотолкова, че усещат заболяването върху собствените си органи (могат да усетят дори „вкуса'' на заболяването), а трети виждат излъчването на биополето, т. е. аурата, чиято цветова тоналност, ако е нарушена на места, показва разположението и вида на заболяването, дори много преди то да се е проявило или да е било почувствано. Там, където органът не функционира, се вижда бяло петно. С ръка може да се усети нарушение на функционирането и заболяване на органите, по едва след като болестта е вече в по-напреднал стадий.
Забелязала съм, че всеки от екстрасенсите биоенерготерапевти (лечителите) има успех при определени заболявания. Разглеждайки ауричното им излъчване, предполагам, че неговият основен цвят определя успеха на лечението. Така екстрасенс, който излъчва биополе в топла цветова гама (оранжево, розово, жълто), влияе благотворно на заболявания, свързани с недостиг на енергия; който излъчва в студена гама (синкаво и зеленикаво), влияе добре на заболявания, свързани с нервно напрежение (неврози, мигрени и т. н.); а екстрасенс, чиято аура е виолетова, помага при лекуване на тумори, като по някакъв начин ги кара да се свиват. Най-силна е, изглежда, бялата сребриста аура.
Това са мои наблюдения, които могат да послужат за основа на експерименти.
Връзката между две биополета може да се усети или да се види като обмен на енергия или като „смучене" само в една посока. При последния случай човек може да заболее само от контакта си с такъв свой близък, който „смуче" енергията му.
Общо взето, по-силното и по-светлото биополе привлича и облъчва (насища) по-слабото и по-тъмното. Това е вероятната причина човек със слаба жизнена физическа и психическа сила да търси компании, докато този, който има силен енергиен заряд, предпочита да е сам и да използва силите и възможностите си за творчество.
Според мен човешкото биополе (а вероятно и на животните и растенията) е изпълнено освен с жизнена сила — отражение на здравословното и емоционалното състояние на притежателя му, но още с образите на мислите и действията му. С годините биополето става все по-плътно, наситено с все повече образи — (столетниците имат особено плътно биополе, според някои екстрасенси).
Констатирала съм, че мисълта като форма на материя и енергия може да бъде насочвана в определена посока и това може да се почувства от екстрасенса дори физически. А телепатичната връзка между двама души вероятно означава настройване на еднаква „вълна” между излъчващия и приемащия информацията. Връзката може да се осъществи както в будно, така и в спящо състояние. Възможно е тя да бъде предварително уговорена, но може и да бъде спонтанна.
Съществуват екстрасенси, които могат да различават образи от миналото, настоящето и бъдещето, както и образи на мисълта без извършено действие или на реализираната мисъл с извършено действие.
Образите, които са се насложили в биополето, могат да бъдат материализирани и така да се получи точна информация за мисъл, особено когато е пропита със силно чувство. Подходящ материал за материализиране на образите се оказва вода, разтопен восък, разтопено олово, глина, тесто, кафе. Предполагам, че чашката за кафе играе роля, подобна на вдлъбнато огледало - тя „фокусира" образите, „плуващи" в биополето. Някои екстрасенси виждат образите направо в биополето, други използват за тяхното овеществяване гореспоменатите средства.
Яснотата на образите зависи от организацията на биополето, от съсредоточеността, от насочеността на мисълта в определена посока. Затова важно условие за успешен сеанс е човек да има действителни проблеми и да мисли съсредоточено върху тях, както и да се създаде доверие между приемащия и предаващия.
Забелязала съм, че най-ясно се очертават образите в чашите от кафе на хора, също надарени със свръхсетивни способности, както и на художници, архитекти, писатели — т. е. хора с ясна образна мисъл. В чашите на жените има много повече подробности, отколкото в чашите на мъжете. Това е в случаите, когато образите са отражение на мисълта на притежателя им.
Тези материализирани образи могат да бъдат и фотографирани, тъй като представляват рисунка или релеф. Понякога те са толкова ясни и точни, че в тях може да се познае лицето или фигурата на конкретен човек, както при снимка. Но обикновено материализираните образи са гротескни.
Да се видят съществени моменти от миналото на човек, изглежда, не е толкова трудно. Интересно е, че наред с важни съдбоносни събития, се откриват и пропуснати възможности, грешки, тежащи на съвестта, причинили някому страдания или огорчения, дори може да се види премълчана истина. Такива отрицателни действия и грешки могат да повлияят на настоящето и бъдещето на извършителя - те като че ли деформират неговото бъдеще.
Екстрасенсът ясновидец е в състояние да види и образи на минал живот. Относно спора, дали съществува прераждане или се предава родова памет, е достатъчно да обърнем внимание на факта, че понякога в съзнанието изплуват образи от миналото, дори спомени, свързани със смъртта, особено с насилствена смърт. Ако се предава родовата памет, тя би била само чрез майката до момента на раждането, т. е. не може да има спомен от смърт. Впрочем продължава натрупването на други факти в полза на прераждането.
Състоянието, в което се намира човек в даден момент от настоящето, може да се проследи от надарените със свръхсетивно възприемане независимо от разстоянието, но единствено чрез „канала за връзка", т. е. само когато екстрасенсът познава човека, има вещ от него или е в контакт с някой негов близък.
Най-трудно може да се обясни свръхсетивното познание за бъдещето. Посочените по-нататък случаи са безспорни факти за прогнозиране на бъдещи събития, узнати по пътя на свръхсетивното възприемане.
Всеки екстрасенс с качества за предсказване на бъдещето (футуроскопия) има свой собствен период на прогнозиране, който според моите наблюдения варира. Описан е случай за прогнозиране на бъдещето за период повече от 15 години. Впрочем това далеч не е пределът — има лица, които „гледат" и за много по-дълъг период от време. Пророците, които са притежавали свръхсетивни качества на изключително високо ниво, са предсказвали събития за период от столетия напред.
Обикновено екстрасенсът, който прогнозира бъдещето, се настройва за близко или далечно „гледане". При близкото бъдеще се виждат и описват събития с подробности, а при далечното — само най-съществените събития, и то в едър план.
Забелязала съм, че предсказването на бъдещето, яснотата на описанието и съветите, които дава екстрасенсът ясновидец, зависят не толкова от качествата му, а особено от неговата нравственост. За самото предсказване влияят личните му интереси и мироглед.
Изглежда при телепатичното прогнозиране, когато човек има в мисълта си проектоплан за бъдещето си, мозъкът на екстрасенса става един вид компютър, който решава задачи. След като по телепатичен път се почерпи информация от биополето за миналото — а може би и за минал живот (?), за настоящето, за физическото и психическото състояние, за характерния начин па мислене и действие, като се почерпи и информация по пътя на „канапа за връзка" за близките и другите решаващи фактори от обкръжаващата среда, тогава задачата може да се реши като функция от фактори и да има само едно или няколко решения. Разбира се, това е само една от многото хипотези. Възможно е такова прогнозиране на бъдещето да е подобно на начина, по който феномените извършват сложни математически изчисления за няколко секунди.
Преди осъществяване на телепатичния контакт може би е целесъобразно излъчващият информацията предварително искрено да изясни на екстрасенса тревогата и въпросите, на които той търси отговор и съвет. Такива сведения са необходими понякога на екстрасенса, за да знае на каква дистанция от време да се настрои и точно в каква посока. Някои екстрасенси отбягват да получават предварителна информация, за да не се повлияят.
Екстрасенсът — ясновидец или съветник, понася голяма отговорност. Той може да подтикне към извършване на предвидено от него действие, като окуражи лицето, дошло при него за съвет, или да го накара да се откаже от някои свои намерения. Затова нравствената висота, на която е екстрасенсът, е изключително важна.
Не е необходимо прогнозирането да се сбъдне 100 %.
Имам наблюдения, че едни събития са неизбежни, други вероятни и зависими от някои предварителни действия. Неизбежните събития могат да се забавят от предсказаното време, да се явят допълнителни трудности, но те непременно се сбъдват точно или приблизително точно.
Ако човек узнае предварително нещо за своето бъдеще, той може да повлияе на определени бъдещи събития в положителен смисъл, ако прояви търпение, доброта и решителност, когато е необходимо, или в отрицателен смисъл, ако извърши лоши постъпки, въпреки че е имал възможност да ги избегне. Генерална промяна на живота си обаче човек не може да направи, тъй като не може да промени своята същност. – своя честотен спектър
При моя контакт с екстрасенси съм констатирала, че когато става въпрос за прогнозиране на по-далечно бъдеще, всички те твърдят, че „Някой", някаква Разумна сила им помага — близки покойници, християнски светци, посветени мъдреци, Висши Учители, дори Бог. Този факт заслужава особено внимание.
Общуването с покойници чрез екстрасенси медиуми е общоизвестна истина. Дали нещо остава след физическата смърт или „Някой" в образа на покойника ни влияе, за мен е все още неясно. Това обаче, което може да усети и непредубеденият при такива сеанси, с нещо като полъх, като електричество във въздуха.
Екстрасенсите описват тези Разумни сили или като светещи точки, светещ лъч, сноп от светлина, светещ образ, или като прозрачни образи на покойници (по-светли или по-тъмни), или като мрачни зловещи образи.
Имам наблюдения, че от нравственото ниво и духовното съвършенство на екстрасенса футуроскопик зависи от кои „сили" ще получи информация, т. е. кои „сили" ще привлече. Някои медиуми твърдят, че покойниците се привличат от тях и че от тяхната енергия „оживяват", като по този начин покойниците използват медиумите, за да дадат информация на техни близки.
Допускам, че екстрасенсът футуроскопик вероятно осъществява връзка с друга цивилизация (Висша цивилизация), чиито представители са между нас, а всеки екстрасенс оприличава съществата от тази цивилизация на познат образ. По време на сеанса екстрасенсът като че ли се намира в нещо като художествена галерия и има нужда от гид, който да му обърне внимание на най-важните картини от бъдещето, да му ги обясни и изтълкува. Особеното състояние, в което понякога изпада екстрасенсът, е евентуално предпоставка за такъв телепатичен контакт със същества от Висша цивилизация.
Наблюдавала съм случаи на ясен телепатичен контакт между екстрасенс и Висши посветени (Висша цивилизация), Висш дух (Висш разум). При такива случаи се забелязват два момента: когато получава информацията от покойник, той я приема образно, смислово или чрез думи (ясно-чуване), но така, като че ли покойникът стои пред него; когато тя е от Висш дух, екстрасенсът става „проводник" на тази информация, променя гласа си, може да предава разговора и на чужд език, с думи, чужди на неговата природа и интелигентност, да предава информация, засягаща бъдещето на повече хора, на цели народи. В тези случаи обикновено той изпада в трансово състояние.
Известно с, че често чрез съновидения човек получава познания за своето бъдеще. Това би могло да се обясни с факта, че по време на сън, както при медитацията, биополето на човека става по някакъв начин по-организирано, което е необходима предпоставка за телепатичен контакт. Но кой общува с нас? Кой ни изпраща символични сънища, които трябва да се изтълкуват? Науката все още дори не си е поставила задача да изясни това.
От продължителни наблюдения съм стигнала до извода, че всеки човек има свой път на живота, който да го отведе до определена цел. Един добър ясновидец може да помогне на човек да намери по-лесно своя път и своята цел без излишни лутания, грешки и заблуди.
Имам впечатление, че пътят на живота представлява нещо като пътуване с влак, с начална и крайна гара, при което човек има свободата да смени мястото, купето, вагона, да се запознае с различни хора, но не и да се прехвърли на друг влак, който се движи в друга посока. Ако се помъчи да слезе от влака в движение, той ще загине.
Според мен единственият начин за генерална промяна на съдбата е преминаването от светски в духовен живот.
Допускам, че всеки човек има свободна воля и би могъл да промени някои детайли от бъдещето си, но не и посоката, тъй като не може да излезе извън рамките на своята същност. Изменение на предварително узнато събитие би могло евентуално да се осъществи, само ако има достатъчно време преди реализирането на това събитие.
Когато узнаваме бъдещето си, ние само се „имунизираме" против стрес и когато попаднем в стресовата ситуация, по-лесно я преодоляваме.
Що се отнася до телепатията, най-общо чрез „канала за връзка" всички ние осъществяваме пасивна размяна на биоенергия (физическа, емоционална и психическа), а в бъдеще вероятно ще осъществяваме активна целенасочена размяна без значение на какво разстояние. Активната размяна на биоенергия може да повлияе на здравословното състояние (положително и отрицателно), а може и да се изрази като внушение за извършване на действия по принципа на хипнозата.
Ако съществува Висша цивилизация, владееща управляването на психическата енергия, — а аз съм убедена в съществуването й — за нея сигурно не представлява трудност да ни внуши по телепатичен път нравствени закони, да ни предупреди за опасност, но тяхната информация може да бъде приета само от тези хора, чиито „канали" са отворени за космическа телепатия.
Използването на телепатията като реално средство за контакт между хората, между хора и животни, между хора и растения и между човечеството и Висши цивилизации е въпрос на бъдещето. не, на настоящето
Изводите от дългогодишните ми наблюдения и опит (без заимстване от научни трудове или ползване на други източници) могат да бъдат систематизирани по следния начин:
1. Някои хора имат дарбата да получават информация за действителността извън (свръх) общоизвестните пет сетива. Свръхсетивната дарба е нерядко човешко качество, което може да е генетично определено, но може и да бъде придобито чрез продължителни йога-упражнения или чрез намеса от страна на Разумни сили, както и след силно страдание, тежко заболяване, травма и др.
2. Около всеки човек (и жив организъм) съществува биополе с уникална характеристика, съдържаща информация за физическото, емоционалното и психическото състояние на притежателя му.
Биополето с израз на духовната същност на индивида.
Биополето на екстрасенсите е по-добре организирано и може да бъде насочвано в определена посока. Това насочване може да носи полза или вреда на обекта (субекта), към когото е насочено. Всяко биополе има специфични параметри — сила, цвят, трептения, състав, яркост.
3. Между биополетата на човешки същества, които мислят едно за друго, съществува „канал за връзка". По него се осъществява телепатичен и енергиен обмен. Той може да бъде съзнателен или несъзнателен, планиран или спонтанен. Когато двама души са свързани с обич (любов), между тях се осъществява обмен на положителна енергия, чието действие е здравословно. Обратно, когато помежду им има омраза, те обменят отрицателна, разрушителна енергия, като нейното действие руши здравето и на двамата.
За да може да се осъществи телепатична връзка и обмен на енергия, е необходима духовна съвместимост, така както съществува кръвна съвместимост, а също интелектуална и творческа съвместимост. Липсва ли Духовна съвместимост при двама души, между тях възниква някаква бариера (преграда).
4. Около нас има невидими Разумни сили, които понякога влизат в контакт с нас. Той може да се прояви по различен начин: чрез разговор; чрез почукване или движение на махало за „да" и „не", или движение на предмет по буквите на азбуката, или почукване поредния номер на буквата; чрез „влизане" в ръката на екстрасенс медиум, който пише без да осъзнава написаното или пише под диктовка; чрез „влизане" в самия медиум, който може да изпадне в трансово състояние и да говори с чужд глас и на чужд език, без да помни какво е говорил. Контактът може да се осъществи чрез образен език (реален, символен, абстрактен), например чрез светлинни сигнали или внушение на мисъл, или внезапно узнаване смисъла на нещата, сякаш спомен от минало познание, както и чрез овеществено образно представяне — утайка от кафе, разтопен восък, олово и др. Контактът може да бъде реализиран също при обикновен разговор с виждане образа на събеседника при частична или пълна материализация. Контактът може да бъде проведен и по време на сън.
Информацията, която се получава от невидимите Разумни сили, е свързана обикновено с узнаване на миналото, настоящето и бъдещето. Нивото на информацията зависи от степента на нравственото развитие на екстрасенса.
5. Смъртта не е прекъсване на живота, а преминаване от едно състояние на материята в друго. Прераждането е стъпало от духовната еволюция, при което човешката същност се усъвършенства. В особено състояние на съзнанието човек може да си припомни минали събития (най-често моменти около предишна своя смърт).
6. Всеки човек се ражда в определено обкръжение (в определено време и на определено място), с определена ценностна система, която диктува неговите действия при определени ситуации. Човек може да узнае предварително своята съдба в общи линии за отдалечен период от време и в детайли за близко предстоящо събитие. Обикновено той не може да промени ценностната си система и психическата си нагласа, поради което и не може да промени генералната линия на своя житейски път, а само някои детайли.
Смисълът на всеки човешки живот е духовната еволюция и духовното усъвършенстване, при което да се достигне единение с Висшия дух на космическия разум и човек да стане лъчиста енергия.
7. На Земята съществува Висша космическа цивилизация, свързана с космическия разум, която управлява духовната еволюция на човечеството и следи за правилното й протичане. Тази цивилизация не се намесва пряко в действията на хората, а чрез предаване на духовни знания по пътя па прекия или телепатичния контакт с Духовни учители влияе върху еволюцията. За да се осъществи телепатична връзка с Духовен учител, е необходимо човек да има отворено космическо съзнание и издигане па общочовешките интереси над личните.
Сподели с приятели: |