Тезата на Исократия Какво е Исократия?

16 April 2002 23.40

4 част

Всички днес говорят за формиращата се глобална икономика. Рядко се споменава за формиращото се глобално общество. А точно там трябва да съсредоточим вниманието си. Нужно е да се фокусираме върху глобалното общество, което се формира в момента от отделни индивиди, доброволни организации, търговски сдружения, правителства и регионални организации. Без съществуването на глобално човешко общество, никога няма да е възможно изграждането на стабилна глобална икономика.

Говоря за глобално човешко общество, защото сме свикнали, когато говорим за глобализацията, винаги да имаме предвид глобалния пазар, глобалната икономика, глобалната търговия, финансовите сделки. Човечеството изглежда забравя или пренебрегва най-важния фактор за глобализацията – формирането на глобално общество. Не е трудно да докажем това. Вижте медиите – от вестниците и специализираните списания, до телевизионните новини, документалните филми и Интернет – навсякъде се дискутират всички фактори за глобалното общество, освен човешкият.

Но точно глобалната икономика и пазарната търговия са факторите, които ще ни отведат, независимо дали го желаем, до човешкия фактор на глобалното общество. Без развитие на глобалната икономика, не би могло да се стигне до повишаване на глобалния стандарт на живот. Без напредъка на глобалната икономика, болшинството от глобалното общество ще бъде обречено на безнадеждно страдание. Затова нашето внимание трябва да бъде насочено основно към човешкия фактор на глобализацията, а след това към икономическия и останалите фактори.

След като веднъж обърнем внимание, ще установим, че глобалното общество е наистина в процес на формиране. Установили този факт, ще проумеем, че е необходима глобална политическа и социално управленска система. Никоя от сега съществуващите системи не е в състояние да служи на такова глобално общество. Глобалната Исократия предлага решение. Тя е основата, върху която глобалната система, може да бъде построена и да носи полза на всички.

2. Какво е глобалната Исократия?

Глобалната Исократия е продължение на националната. Същите принципи, но пренесени на глобално ниво. В условията на глобална Исократия решенията ще се взимат от глобалния гражданин и ще се изпълняват от исократични органи на управление. Исократичните глобални Обединени нации ще имат реална власт. В глобалния исократичен Съвет по сигурността ще членуват всички, а не само няколко суперсили. Глобален исократичен здравен съвет, глобален исократичен съвет за борба с престъпността и прилагане на закона. Глобален екологичен съвет с реална и приложима власт. Без отделни страни с право на вето. Без възможности за злоупотреба от страна на отделни държави.

Властта за взимане на решения винаги ще принадлежи на народа, а не на правителствените олигарси или техните избраници.

Органите на изпълнение да бъдат независими. След като веднъж народът вземе някакво решение, независимо дали е военно, гражданско или комбинация от двете, тези органи ще го изпълнят, без отделна страна или група страни да имат право да им попречат.

За тази цел изпълнителите, или по-точно изпълнителните органи, независимо дали са военни, полицейски или други, трябва да имат постоянен състав от войници, полицаи, съдии и т.н. Този персонал трябва да е съставен от граждани от целия свят с пропорционално участие на всеки район и страна. По този начин ще се избегне влиянието и намесата на отделна държава. Ще се избегне или изцяло ще се елиминира възможността отделна държава или група от държави да влияят на глобалния вот посредством международен орган като Обединените Нации.

Никоя отделна страна или група страни няма да може да оказва натиск или намеса върху друга страна без разрешение от глобалното общество; и също толкова важно, никоя отделна страна или група страни няма да има право да се въздържа от подобни действия, ако това е постановено от глобалното общество.

Членството в тези международни органи ще бъде възможно само за исократични и демократични страни, както и за такива, които дадат убедителни доказателства, че са в процес на преход към Исократия или демокрация. Страни, които нямат финансова или техническа възможност, но желаят да прилагат исократичната система, ще могат да получават финансови субсидии и указания, за да въведат глобална електронна исократична система за гласуване.

Ако народът на една страна желае исократична система, а местният режим се противопоставя, на каквото и да е основание, международният регулативен орган ще бъде задължен първо да постави проблема на гласуване, и ако вотът е срещу управляващия режим, да предприеме действия за премахването му. Възможните действия са финансово или търговско ембарго, а след определено време, ако е необходимо и гласувано от глобалните гласоподаватели, дори военни действия.

Трябва да се полагат грижи за широката публика. Дългосрочни санкции от финансово или друго естество в крайна сметка наказват обществото, а не политическите лидери. Трябва да се спре практиката, при която народът на една страна бива доведен до мизерия, само защото международната общност се бори с лидера на този народ. За това може би най-доброто лекарство е бързата и решителна намеса на сила, насочена директно в целта. И то единствено след пълно одобрение от исократичните Обединени Нации, чийто членове ще гласуват според желанията на гласоподавателите от страните, които представляват.

При настоящата организация на Обединените Нации налагането на санкции и ембарго е много лесно и в същото време може а бъде изключително неефективно. Ще ви дам пример: според Хералд Трибюн от 23 януари 2001г през 2001г САЩ налагат санкции под една или друга форма на 75 от общо 193 страни членки на ОН. Причините варират от нарушения на човешките права и военни злоупотреби до трафик на наркотици, лъжливи етикети на консерви с риба тон, тарифи и т.н. Тук аз не оспорвам валидността на тези санкции, а посочвам факти, които често обягват на широката общественост.

Искам още веднъж да подчертая, че подобни действия могат да бъдат допуснати само когато народът на дадена страна желае Исократия, а не когато останалата част от глобалното общество я изисква. Ако народът на една страна със свободния си глас /следен от глобални агенции/ законно избере представители, които международната общност не одобрява, тя ще трябва да се съобрази, да уважава и подкрепя народния избор.

На страните с недемократичен или неисократичен режим трябва да се дава разумен срок за преминаване от диктаторска или автократична система към исократична. Времето за преход трябва да бъде достатъчно за постепенната исократизация на страната и пълното въвеждане на системата.

Аз лично вярвам, че колкото по-рано, толкова по-добре. Вярвам, че ако на хората, независимо дали те са образовани или не, бъдат изложени аргументите за и против, те ще са в състояние да формират вярно решение в процеса на гласуване. Бих предпочел погрешни решения, взети от един цял, добре информиран народ, отколкото от неколцина избраници, решаващи от името на милиони и милиарди хора.

С разрастването на глобалното поведение нараства и необходимостта от съвместима глобална политическа система. Вярвам, че принципите на отвореното общество в дух на взаимопомощ вече са породили общите ценности, които формират гръбнака на глобалното общество. Течението набира скорост и не може да бъде спряно. Това глобално течение обаче трябва да бъде направлявано, за да се избегнат катастрофи и а се постигне всеобща изгода.

Преди да навлезем по-дълбоко в изискванията и механизмите на глобалната Исократия, нека хвърлим бърз поглед върху широко дискутираните настоящи проблеми - другите причини, поради които се нуждаем от глобална управленска система. Ще цитирам Джордж Сорос в "Кризата на капитализма": "Ако на пазарните сили, дори на чисто икономическата и финансова сцена, бъде дадена пълна власт, това ще породи хаос и ще доведе в крайна сметка до срив на глобалната капиталистическа система". Сривът на системата, независимо дали е породен от прекалено много регулаторни намеси или от пълно разчитане на пазарните сили, може да доведе единствено да катастрофален резултат.

В условията на икономическа глобализация ставаме свидетели на икономика от мащаба, на която липсва един основен елемент. Елементът на политика от мащаба. Намираме се в ранните етапи на правителствена политика, диктувана от мултинационалните компании. При отсъствието на подходяща политическа система, икономическата глобализация неизбежно ще доведе до провал на глобализацията. Вярвам, че глобализацията има твърде много да предложи за човешкото развитие. Затова вярвам, че политика от мащаба е абсолютно необходима. Също така вярвам, че Исократия е единствената система, способна да предложи подобна политика - както в областта на социалното управление, така и в областта на глобалната икономика от мащаба.

Политическата и икономическата система винаги вървят ръка за ръка. Светът е ставал свидетел на големи разрушения - катастрофи, в които са умирали милиони, а коренът е бил просто финансова криза. В някои случаи подобни катастрофи са били причинявани от финансов колапс и са водили до най-болезнени брожения и радикални промени в историята на човечеството. Пример за това може да бъде Втората Световна Война, която в крайна сметка е породена от финансовия колапс на германската пазарна система. Добре известен факт е, че колапсът на немската икономика води до катастрофа и нестабилност, които на свой ред стават причина за идването на Хитлер на власт.

В това отношение твърденията на Джордж Сорос са абсолютно верни и в двете посоки - както по отношение на времето, така и по отношение на причината; както за миналото, така и за бъдещето. Абсолютното разчитане на пазарните сили или прекалената намеса и игра с тях, могат да бъдат причина за катастрофа. Човешкото общество е преживяло миналото и е платило висока цена и непоносима болка. Нека внимаваме в бъдеще, за да избегнем подобни катастрофи. Нека се поучим от миналото и избегнем допускането на същите грешки.

5. Глобалният проблем днес

Няма да преувелича, ако кажа, че една финансова криза е в състояние да помете глобалния отворен пазар и самата капиталистическа система, каквато я познаваме днес. Както знаем, това се е случвало преди. И затова човечеството днес, повече от всякога, се нуждае от концепция за отвореното общество. Проблемът, пред който сме изправени днес е, че се опитваме да построим глобална икономика, без да имаме съответстваща социално-управленска политическа система, която да подкрепи подобни глобални измерения.

За да можем наистина да стабилизираме и регулираме една глобална икономика, се нуждаем от някакъв вид глобална управленска система за взимане на решения. Накратко, нуждаем се от подкрепата на глобалното общество. Тук точно се намесва глобалната Исократия. Исократия е новата глобална обществено управленска система, която ще позволи взимането на глобални политически решения, служещи на нуждите на глобалната икономика, като в същото време служат на нуждите на истински отвореното глобално общество.

Може да се каже, че се нуждаем от политико-социална управленска система, която да синхронизира националните и международни социални управления и съответните им политики. Това не може да е нищо друго освен глобалната исократична система. Ние се приближаваме бързо до глобално общество с глобална икономика. А това общество се нуждае от универсални ценности, които да го обединяват. Исократичната система, чийто принципи се прилагат на всички нива, отговаря на тези условия. Настоящото социално управление на представителната демокрация става все по-несъвместимо с глобалното общество и особено с глобализацията.

Виждаме реакцията на активистките групи, демонстриращи срещу глобализацията. Тези групи, обаче се състоят от хора от голям брой различни държави, което означава, че тези активисти, формират глобална група. В крайна сметка наблюдаваме глобална група, демонстрираща срещу глобализацията. Защо?

Международните политики, приоритети и действия на днешните национални демокрации са диктаторски и често пъти експанзионистични. До някаква степен днешните международни политики под формата на икономически империализъм водят недиректно до политически империализъм. Затова виждаме екстремни протести от страна на глобални групи, които се страхуват не от глобализацията, а от това да бъдат завладени и експлоатирани от няколко икономически сили - правителствени или мултинационални.

Макар и да не приемам тактиките и екстремистките действия, които напоследък предприемат, както протестиращите, така и полицията, разбирам мотивите и страховете и на двете страни. Анти-глобалисткият активист не се страхува от глобалния гражданин, нито от глобалната общност. Страхува се от политиката на онези, чийто водещ мотив са националните интереси, често пъти за сметка на интересите на другите нации и глобалния гражданин.

Всеки ден ставаме свидетели на хармонията, в която хора от различен етнически произход, религия, пол и цвят могат да работят заедно за общия си интерес. С гордост мога да кажа, че в нашата компания /Caretower Ltd/, която ръководя заедно с двамата си синове, наемаме хора от всички религии, цветове и различни националности. От 40 души персонал имаме 20 националности, девет или повече религии и различни цветове: гърци, кипърски гърци, турци, кипърски турци, англичани, уелсци, шотландци, американци, италианци, евреи, араби, холандци, ирландци, авганистанци, пакистанци, индианци, китайци, южноафриканци, австралийци и дори кубински американци. Хора с различни религии: православни християни, католици, англиканци и методисти, мюсюлмани, евреи, хинди, будисти и много други.

Всички работят заедно, за да печелят издръжката си и в името на общия ни интерес. За тези, които твърдят, че различните етнически, религиозни и цветови групи не могат да работят съвместно, аз казвам да погледнат горната група. При отсъствие на намесата на политически и религиозни лидери, те живеят и работят заедно. Всички се гордеят с етническата, религиозната и расовата си идентичност, като в същото време уважават идентичността на останалите. Всички си сътрудничат като членове на екип и колеги, като членове на глобалното общество.

Дошло е време за всички нас в така наречения свободен демократичен свят да помогнем и насочим останалата част от света в присъединяването й на същото ниво. Нужни са универсално валидни правила за ангажираност, за да бъдат управлявани връзките между държавите; да гарантират правата на индивида, независимо дали става въпрос за граждани на богата страна или на бедна, на съюзник или не.

Не е нужно да гледаме далеко, за да видим, че нещо подобно може да бъде направено с голям успех. Европейският съюз и непрекъснатото му разрастване не са нищо по-различно от това, към което призовавам. Група страни, чиито връзки и социално управление стават все по-тесни. Целта им са еднакви права на всички държави и на гражданите на тези държави. Само си представете същото да се случи на глобално ниво.

Може би е дошло време обществото да се мобилизира и да наложи принципи на поведение на собствените си държави. Като пример може да вземем организацията Грийн Пийс, която се е разраснала в световен мащаб. Глобална мобилизация на едни и същи споделени ценности, постигнали световно признание, заради нуждата и призива на глобалния гражданин да запази нашата околна среда. Не само заради една страна, а заради всички страни.

За нещастие днес в отсъствието на глобална управленска система с универсални ценности, при липсата на права на глобалните граждани да решават чрез гласовете си какви да бъдат политиките за управление на нашия свят по такива въпроси като глобалната екология, понякога ставаме свидетели на екстремистки прояви от страна на групи, чиято единствена цел е да запазят земята от разруха. Ако и когато глобалната Исократия бъде установена, глобалните граждани ще решават чрез гласовете си. Тогава няма да се налага никакви групи да прибягват до екстремистки действия.

При Исократия глобалните граждани ще имат система, с която ще налагат политически контрол върху управляващите национални правителства. Исократия поставя основите на общество, което изиска промени в поведението на държавите, както към собствените й граждани, така и към гражданите на света, извън границите на отделната държава.

Исократия предлага истинска възможност за обществата на отделните държави да се смесят в едно хармонично, глобално политическо общество, в система, при която истинските желания на хората ще направляват живота им. Подобно на националната Исократия, при глобалния исократичен свят хората ще упражняват директен политически контрол над правителствата, както на национално, така и на международно ниво.

Когато глобалната Исократия бъде установена и започне да се развива, тя ще намери начини да превъзмогне препятствията, поставени от националния суверенитет. Преследването на общи интереси в глобалното общество ще подтикне към иновационни решения за превъзмогване на препятствията. Демократично диктаторският стил на правителства с граждански слуги, отговарящи за формирането на външната политика, ще престане да съществува. Само погледнете Европейския Съюз - неотклонно отдалечаване от етническия суверенитет и демократично-диктаторските режими.

С превръщането на глобалната хармонизация в реалност, на нито една отделна страна няма да й се налага да поема отговорността да бъде световен полицай или финансист. По настоящем на САЩ им се налага или дори можем да кажем, че са принудени да изпълняват ролята на световен пазител на реда. От Европа до Азия и всяко кътче на света страните търсят помощта и намесата на Америка за решаване на локалните и регионалните си проблеми. Америка не беше склонна да участва във Втората Световна Война. Британците, руснаците и други страни я умоляваха да им стане съюзник. Без помощта на Америка кой знае дали днес нямаше да имаме немски имена. И въпреки това вместо да бъде обичана навсякъде по света, Америка е мразена точно заради тази й роля.

Причината за това е, че понякога Щатите могат да бъдат определени като агресор, както заради действията им в определени случаи, така и заради липсата или отказа им да действат в други случаи. Вярвам, че тежестта, с която е натоварена Америка, както на политическата, така и на икономическата сцена, е достигнала непоносими размери. Този огромен товар може да подтикне Америка към злоупотреби с други по-слаби нации. Американците са склонни към грешки, както всички други хора.

Подобен товар в материално, финансово и технологично, но най-вече в човешко отношение е непоносим за която и да е страна, била тя и суперсила. Вярвам, че това положение на нещата е несправедливо спрямо Щатите, както е несправедливо и спрямо останалия свят. Вярвам, че също така е опасно за света.

Опасно е, защото ресурсите на САЩ ще се окажат недостатъчни да се справят, а пропастта, която би се получила, ако САЩ се оттеглят, ще бъде толкова голяма, че никоя държава или групи държави няма да е в състояние да я запълни. Докато продължаваме да практикуваме демократична диктатура на абсолютната власт, рискът от подобни действия, отговори и пропасти ще расте все повече и повече. Като всички други страни Америка практикува диктаторска демокрация, при която един човек разполага с пълната власт.

Подобни пропасти могат да бъдат изключително опасен вакуум за света. От друга страна, докато Америка изпълнява ролята на глобален пазител на реда, действията й започват да се възприемат все по-двузначно. Всяко отделно действие печели подкрепата на някой нации и бива осъдено от други. Вярвам, че тази двойственост доведе, както до атентатите на 11 септември, така и до събитията след това.

При исокртичната система Америка ще бъде горда, ценена и обичана за ролята си по света. Исократия предлага на Америка и останалите могъщи и влиятелни нации днес, възможността да ръководят света, като бъдат истински съдружници на този свят. Предлага възможността за прилагане на еднакви правила и практики при всички случаи и по отношение на всички вътрешни и външни въпроси. Глобалната Исократия ще премахне тежестта и отговорността от раменете на Америка.

Възможността да реагира и отговори по същия начин и със същите мерки на нечовешки постъпки, независимо дали те са извършени от съюзници или врагове. Най-вече Исократия ще даде възможност да бъде облекчен товарът, който по настоящем носи Америка на световната сцена. По този начин тя предотвратява възможността за развитие на глобална диктатура. Същото така премахва омразата, която много хора изпитват към Америка. Кой знае дали тя няма да доведе и до изчезване на терористичните атаки срещу Америка и нейните граждани, на които станахме свидетели, и които по настоящем заплашват страната. Глобалната Исократия ще позволи на Американските гласоподаватели да диктуват на своите управляващи представители глобални правила за ангажираност.

10. Вътрешните принципи и политики противоречат на външните принципи и политики

Настоящата свободна международна система позволява и понякога дори подтиква САЩ и други водещи страни да се държат в противоречие с вътрешните си принципи. Например Съединените Щати бяха сред единствените седем страни, които гласуваха срещу международния Съдебен Кодекс. Причината беше несъгласието на американските военни да преминат под международна юрисдикцията. Другите страни, които гласуваха срещу Кодекса бяха Китай, Ирак, Израел, Либия, Катан и Йемен.

Почти всички те са страни, срещу чийто диктаторски режими се бори САЩ. Каква ирония. Тогавашните правителства и управляващи на тази група страни предпочетоха да игнорират глобалните правила за ангажираност и международния Съдебен кодекс. Вярвам, че подобни действия са наистина тъжен пример за състоянието на днешното общество. Затова имаме много за преодоляване като жители на този свят.

При настоящите социално-управленски системи, независимо дали са демократични или не, страните са изградили практика да диктуват външната си политика на база на вътрешни съображения: понякога с намерение да угодят и въздействат на избирателите си; друг път пренебрегвайки изцяло собствените си граждани. Малък пример тук е преувеличеното ембарго върху Куба от страна на САЩ, което според някои има за цел да направи доволни кубинските граждани на Флорида. Така че, няма нужда да посочваме много примери от много страни, които ежедневно практикуват подобно поведение.

Настоящите демократични системи дори позволяват на някои правителствени членове да нарушават националните закони. Водещ пример тук са действията на бившия държавен секретар Хенри Кисинджър и в някаква степен на съветския му колега, когато двамата решават да разделят света на еднакви зони на контрол и влияние.

При глобалната Исократия глобалният гражданин ще може да се радва на система и власт, с която той ще може да упражнява политически контрол върху управляващите. Исократия полага основите за мобилизация на обществото, така че то да настоява за промени в поведението на държавите по отношение на собствените им граждани и глобалните граждани, извън границите на отделната държава. Исократия предлага истинска база за смесване на обществото в хармонична глобално-социална управленска система; система, при която реалните желания на хората ще направляват живота им.

Подобно на националната Исократия, същите принципи могат да бъдат приложени и на глобалната сцена. Глобалните граждани ще гласуват за глобалните въпроси. След това съответните исократични органи ще изпълняват тези решения.

Нужни са организации с реална глобална власт. Власт над националните правителства. Власт да следят за изпълнението на решенията на глобалните граждани от страна на глобални правителства, демократично избрани от гражданите на света. Такива организации ще се превърнат в изпълнителни инструменти за пълно налагане на властта на глобалните граждани.

Някои от основните области, на които трябва да бъде обърнато внимание на локално, регионално, национално и глобално ниво са: военната сигурност, икономика, финанси, търговия, образование, здравеопазване, околна среда, социална политика, транспорт и научно развитие. Всички те са приоритетни въпроси. Жизнено важни въпроси. Въпроси, изискващи глобално участие. Въпроси, които ако не получат нужното внимание, ще оставят нашия свят уязвим както в политическо, така и в икономическо отношение, без да споменавам военния аспект.

Ролята на тези организации няма да бъде да оказват намеса, защото това би възпряло прогреса. Тяхната роля ще бъде да предотвратят катастрофи, да гарантират свободата на глобалните граждани, да ги опазят от икономическа, политическа и криминална експлоатация, да подкрепят глобалното човешко общество и глобалната икономика, да насърчават световното развитие, да помагат на изоставащите да напреднат, да се борят с бедността по света с дългосрочни решения, а не с моментни залъгалки; да облекчат страданията на слабите.

Днес 4 септември 2002 г ние сме изправени пред едно предизвикателство. Предизвикателство, идващо от тероризма и страните, подкрепящи тероризма. Америка е готова, ако е необходимо и сама, без помощта на ОН, да попречи на Садам Хюсеин да получи контрол върху оръжия за масово унищожение.

Светът е разделен между онези, които се страхуват от евентуалното притежание на ядрени оръжия от страна на Ирак, и онези, които поддържат принципите на Съвета за сигурност на ООН. Мъчителна дилема за мнозина е колко глобални граждани биха подкрепили САЩ в самотния им марш за сваляне на Садам Хюсейн? Колко глобални граждани биха гласували против външна намеса в Ирак?

Ако в крайна сметка бъде взето решение за нападение на Ирак, няма ли да е по добре, подобно действие да бъде резултат от вота на глобалния граждани? Няма ли да е по-добре да има ясен мандат? Няма ли да е по-добре да има глобална военна организация, която да предприеме нужните действия от името на глобалните граждани вместо една отделна държава, чиято демократична система позволява на диктаторска власт на управляващите страната. (Днес 2004 инвазията на Ирак е факт. Катастрофата се задълбочава с всеки изминат ден, въпреки свалянето на Садам Хюсейн. А глобалното общество остава раздвоено. Във всеки случай иракският проблем е само един частен случай и няма да се впускам в по-подробна дискусия./

Аз посетих Ирак през 1979 и имах възможност лично да се уверя в гостоприемството на иракчани, което е несравнимо. Видях гордост и цивилизована култура, които понякога надминаваха тези в развитите западни държави. Видях арабска страна с истински парламент и избирателни права на жените. Положение, постигнато благодарение на Садам Хюсейн. Станах свидетел на метаморфозата на един революционер, борил се за отстраняване на монархията, и постепенно превърнал се самият той в монарх. Видях как даването на абсолютна власт на един човек превърна един социалистически революционер в един от най-страшните диктатори на нашето време.

Виждали сме демократично избрани управници да се превръщат в диктатори. Виждали сме случаи, в които външният свят е трябвало да се намеси, за да попречи на местен етнически конфликт, предизвикан от демократично избрани политици, превърнали се в последствие в диктатори, да прерастне в глобална катастрофа. Сърбия и Косово са все още кървящи рани.

Това са основните причини, поради които трябва да извървим пътя от демокрацията към Исократия на национално, но още по-важно на глобално ниво. На национално ниво Исократия няма да допуска диктатори. Глобалната Исократия ще контролира глобалната сцена.

14. Установяване на глобален исократичен механизъм

Много от съществуващите организации могат да бъдат използвани като истинска основа за глобалното общество и глобалното правителство: Обединените Нации, Съвета за сигурност, Програмата за развитие на ОН, Организацията за Индустриално Развитие на ООН, ЮНЕСКО и т.н. нужно е само те да бъдат насочен в правилната посока на исократични принципи, да бъдат развити и да получат необходимата власт, за да ни служат.

Съветът за сигурност, с няколко поправки като достъпно за всички страни от ОН членство, може да бъде много добре проектиран и структуриран. Ако му бъде даден шанс, той много ефективно би могъл да осигурява мира. Глобалната сигурност, която е в опасност в различни части на света, не може да бъде отговорност и привилегия единствено на няколкото страни настоящи членки на Съвета за Сигурност на ООН. Нашата глобална сигурност не трябва да разчита на военните мускули на няколко държави, които разполагат с абсолютна диктаторска власт, прикрита под чадъра на демокрацията.

Когато Съвета за Сигурност отвори врати за останалата част от света освен за привилегированите военни сили, тогава той ще може да се нарича Съвет за сигурност на ООН. С неотдавнашния край на Студената война, вярвам, че глобалното общество има отлична възможност Съветът за сигурност да стане ефективна глобална организация за мир, без страни с право на вето. Правото на вето е краят преди началото на всяка такава организация. Новата конституция и система за гласуване, възприета от ЕС може да бъде използвана и доразвита, за да се използва от един Глобален Съвет за Сигурност с широка членска маса.

Обединените Нации могат да се превърнат в нещо повече от реално глобално правителство с власт да възприема и прилага правилата и регулациите, които са били исократично гласувани от глобалните граждани. Как ще действа системата за гласуване в рамките на Обединените Нации може да бъде уточнено допълнително. Може да се определи мнозинство, необходимо за приемане на даден глобален закон или друг нормативен документ. Възможни са различни формули като например две трети от населението или от членовете на съвета на ООН, или комбинация от глобалните граждани и членовете на съвета. След като веднъж бъде поставено началото, напълно реално е развитието на адекватна система.

В глобалните искоратични Обединени Нации представителите на отделните страни ще трябва да гласуват според желанието на своите избиратели. Никое правителство няма да може да гласува в противоречие със собствените си избиратели. При такива исократични Обединени Нации няма да се допуска някоя могъща нация да упражнява влияние върху членове на правителството затова как да гласуват. Настоящата система на влияние, договаряне и размяна на услуги между държавите е унизителна за целостта на човечеството и нарушава човешките права.

Страни, които не спазват обвързаността си с ООН и не приемат регулациите, гласувани с мнозинство, ще трябва да бъдат изключвани от глобалната коалиция. Срокове, правила, кодове на поведение и задължения за обвързване ще бъдат създавани за общото добро. Вярвам, че днешното общество е достигнало необходимото ниво на зрялост, за да се обедини в общи действия за доброто на нашия свят и гражданите на този свят.

Вярвам, че с глобалната Исократия хората могат да създадат отворено глобално общество. Това може да бъде постигнато, както чрез неправителствени организации, така и чрез глобални правителствени организации, направлявани от гласовете на обикновените граждани.

При глобалната Исократия суверенните държави ще бъдат принудени да си сътрудничат. Общественото мнение на гражданското общество ще доведе до исократичен модел, както на национално, така и на глобално ниво. В крайна сметка политиците няма да имат избор освен да приемат желанието на народа. Алтернативата за тях ще бъде да загубят подкрепата на избирателите си. Кой гласоподавател би се отказал от правото да може да решава как да бъде направляван живота му на национално и глобално ниво?

Вярвам, че глобалните граждани ще приемат и подкрепят всеки принцип, който по своята същност им предлага равенство, еднакви правила, принципи и политика на управление.

Развитите демокрации поставят основата глобалната Исократия да процъфтява на национално и глобално ниво. Избраните представители могат да мобилизират общественото мнение и да го поведат. Коалицията от сходно мислещи лидери ще постави основите на Исократия. На свой ред това ще предизвика създаването на глобално общество.

15. Глобалната военна сигурност

Контрол на глобална военна формация. Как да се справим с нападение от друга страна? Как да допринесем за защитата на слабите страни, изправени пред заплахата от нападение на по-силна във военно отношение страна? Аз не съм военен експерт, но тези въпроси не изискват специализирани военни знания. След като веднъж бъде взето решение за действие, детайлите по изпълнението му могат да бъдат оставени на експертите.

Това, върху което трябва да се съсредоточим на този етап, е по какъв начин да бъдат предавани инструкциите на една глобална армия. Как тези инструкции да се взимат директно от гражданите. Как да избегнем съсредоточаването на абсолютна власт в ръцете на един човек, което в момент на човешка слабост или антагонизъм би могло да доведе до световна катастрофа. Как да попречим подобна ситуация да се повтори някога отново.

Вярвам, че първоначалното решение е да се създаде ефективна регионална и международна военна организация, директно контролирана от глобалните ОН на база исократично гласуване. Всички заповеди, издадени от глобалното правителство, ще бъдат предварително гласувани и одобрени от гражданите.

До възприемането на исократичната система от всички страни могат да бъдат намерени и други решения. Може първоначално по военните въпроси да гласуват не всички граждани, а широка представителна извадка на обществото, които отговарят на определени условия като например възраст над 21 години, определено минимално образователно ниво и други. Тези предположения се отнасят само за началото, за преходния период, докато всички граждани получат възможност да имат определящ глас. Съзнавам, че по света има райони, където още известно време няма да е възможно исократичното гласуване. Но тези проблеми подлежат на разрешение.

Възможно решение на въпроса за глобална военна сила може да бъде формирането на две глобални военни организации, екслузивно управлявани от две военни комисии към ООН. На свой ред тези комисии ще бъдат управлявани от исократичното правителство на ООН.

Първата комисия на ООН за разследване на военни конфликти ще има за задача проучването и разследването на конфликти, препоръчването на политики и действия, които да бъдат гласувани от глобалните граждани. Този вот ще бъде в крайна сметка определящ за действията на комисията. Глобалните граждани, както беше споменато по-горе, може да гласуват по определена формула - всички или широка извадка.

Втората комисия към ООН за военни действия ще бъде чиста военна организация. Тя ще има само изпълнителна роля. Ще изпълнява желанията, които глобалните граждани са изразили чрез гласовете си. Такава мощна глобална военна машина няма да има властта да започне война, атака или интервенция, ако не е специално упълномощена от исократичен вот в световен мащаб или съответния регион, ако става въпрос за изолиран регионален конфликт.

И двете военни комисии на ООН трябва да имат разнороден членски състав с представители от всички държави. Нещо повече, те трябва да имат правото да откажат всяко действие, което не е одобрено от глобалните граждани. Контролът върху дейностите на тези организации трябва да бъде перфектно разработен за доброто, сигурността и интереса на всички хора.

НАТО може да бъде моделирано и превърнато в подобна военна формация, тъй като е организация със сходни регионални функции. ЕС формира своя собствена военна организация. Въпреки това, били сме свидетели на това как НАТО и другите бивши военни организации като Варшавския пакт са били управлявани от двете най-могъщи страни техни членки. САЩ контролират НАТО, както СССР контролираше Варшавския пакт. Защо?

Защо ЕС формират своя собствена военна организация? Защото сме свидетели на злоупотребите на НАТО, предизвикани отчасти по политически парични. Докато възможността съществува, подобни злоупотреби са неизбежни. Какво ни гарантира, че след няколко години новосформираните европейски военни сили няма да извършват злоупотреби в полза на страните от съюза и за сметка на тези извън него.

И няма ли да имат тогава и други страни основанието да формират мощни военни алианси? Арабския свят, африканските държави, Азия, Латинска Америка? Какво ще се случи тогава, ако конфликт на интереси между два такива пакта възпламени война? Какво ще се случи, ако тези организации попаднат в ръцете на един или група фанатици?

Какво ще се случи, ако една религиозна група, независимо дали е от запад или изток, реши, че нейно религиозно задължение да унищожи друга религиозна група, за да запази собствената си философия? Подобни сценарии може и да изглеждат малко крайни през двадесет и първи век. Въпреки това, те са реални. Докато една или групи страни са оставени извън глобалното семейство, подобни сценарии са реални.

Принципите на Исократия ще елиминират тази възможност и възможността за злоупотреба. При глобалната Исократия взимането на решения няма да бъде поверявано на индивидуален лидер на страна или на лидерите на групи страни, а ще бъде разпределено между нациите по света. При Исократия решенията няма да бъдат взимани от военни или цивилни кариеристи, а ще бъдат поставени директно в ръцете на глобалната общност.

Това елиминиране на възможностите за злоупотреба ще бъде полезно не само за жертвите, но и за извършителите на престъпления. Защото, макар и да критикуваме САЩ и да ги заклеймяваме като престъпници, които се възползват от световните събития, за да извлекат полза за себе си, както мнозина считат, че е случаят с войната в залива, ние трябва също така да се замислим и да се запитаме: "Какво би се случило в региона и може би по света, ако американците не бяха действали?".

Ако липсата на действия беше възприета като зелена светлина от държавите да не зачитат границите, целият регион можеше да се превърне във военна зона. Ако товарът и отговорността за световния ред не се носят от една страна или малка група страни, никой няма да бъде обвиняван, че се възползва от силата и няма да плаща цена затова, че е предотвратила глобална катастрофа.

Пред какви опасности сме изправени сега, ако САЩ не предприемат директни действия за свалянето на Садам Хюсейн. Сега по време на 9-тата редакция, 4 януари 2003, американските и британски сили са в готовност.

Какви са опасностите, ако САЩ предприемат самостоятелни нападателни действия? Каквото и да е крайното решение, то ще има тежки последици за света. Ако американците не действат, скоро може да станем свидетели на библейска катастрофа в района на Средния изток в случай, че Садам Хюсейн наистина притежава оръжия за масово унищожаване и реши да ги използва.

Ако американците го направят сами, то целият свят ще живее със страха от заплаха за военната сила, поверявана в ръцете на американските президенти. Ако европейските страни са членки на НАТО, защо им е необходимо да създават собствена военна сила, невключваща Америка? Защото се страхуват да не станат обект на изнудване и заплахи от страна на американците.

Докато Америка не възприеме исократичната система, останалата част от света ще живее с чувство за несигурност. Кой знае дали ядреното обезоръжаване няма да поеме в обратна посока, включвайки нови и нови страни и увеличавайки още повече заплахата за нашия свят. Трябва ли да преживеем библейска катастрофа, за да предприемем нещо?

Напълно съзнавам разрушенията и несправедливостта, които причиняват подобни интервенции. Много от онези, които подкрепяха идеята за намеса в Косово, се противопоставиха на възможността за действия, защото нямаше одобрение от ОН. В резултат и двете страни в конфликта понесоха тежки загуби и мъчения, защото операцията беше прибързана и неподкрепена официално от международната общност.

Също така напълно съзнавам несправедливостта и разрушенията, причинени от неспособността или нежеланието да се действа в други случаи. Аз съм един от малцината, които през 21 век в Европа не могат да посетят собственото си родно място. Не мога да отида в дома, в който съм роден във Фамагуста, Кипър, перлата на Средиземноморието, защото градът ми е под турска военна окупация. И то само защото през 1974 супер силите не предприеха превантивни действия, както го направиха по време на войната в Залива.

Дори сега след 20 /вече 28/ /вече 29/ години на турска окупация суперсилите все още не предприемат никакви действия, въпреки многобройните резолюции на Съвета за сигурност на ОН. Може би Кипърският въпрос е дал нужния урок на супер силите, за да не допуснат същата грешка в Кувейт и Косово.

Но кипърския урок все още не научен. Този малък остров остава разделен от 1974, въпреки многобройните резолюции на ОН, с които Съвета за сигурност призовава турските военни части да се оттеглят. Въпреки, че кипърските гърци и кипърските турци не изпитват взаимна омраза и еднакво желаят мирно решение на проблема.

Имал съм турски и кипърско-турски приятели и служители много години. Прекарвал съм страхотни часове с турци в местния клуб по салса. Наемам турци и кипърски турци от години и работим в пълна хармония. Ако утре има исократично гласуваме, гарантирам, че 99% от кипърските турци и гърци ще гласуват за обединение на острова.

Аз живея в свят, където при липсата на ефективна глобална организация, не рядко силните злоупотребяват със слабите. Въпреки това аз изпитвам ужас от идеята за свят, където настоящите суперсили, играещи ролята на глобални полицаи, откажат да го правят. Вярвам че, това е най-доброто при настоящото положение на нещата, дори ако това означава САЩ, Великобритания, Русия, НАТО и подобните им в преследване на собствените си интереси, периодично да злоупотребяват със системата за сметка на по-слабите от тях. Защото осмелявам се да кажа - алтернативата ме ужасява. Това не означава, обаче, че трябва да престанем да се борим за по-добра алтернатива. Националната и глобална Исократия предлага подобна алтернатива и навярно крайно решение.

Основно предимство на глобалната исократична система е, че никоя срана няма да има възможност да злоупотребява със системата за своя собствена полза или в полза на близък съюзник. В същото време никоя страна няма да сама да поема цялата или основната отговорност за глобалните събития. Отделните страни няма да могат да действат, ако не са упълномощени от глобалното исократично правителство на ОН.

Не си помисляйте и за момент, че напредналите икономически сили като САЩ са недосегаеми за останалата част от света. Като при всяка друга държава и американската икономика е базирана на вноса и износа. Едно търговско ембарго, наложено от останалата част от света, може да бъде също толкова катастрофално, както и за всяка друга страна.

Глобалната Исократия ще донесе много повече ползи на развитите държави, защото те ще спечелят популярност. В допълнение те ще си поделят с останалата част от света разходите, измерени в пари и хора. Ако например ОН беше упълномощила САЩ и Обединеното кралство за действията им в Косово, тя щяха да платят много по-ниска и щяха да си спестят всички обвинения за злоупотреба със сила. Всичко, което Америка и Великобритания трябваше да направят, беше да минат по правилния път и да получат одобрение от ОН. Но те избраха да пренебрегнат правилния път и затова спасителните им действия бяха възприети като неоторизирани и в известен смисъл агресивни.

18. Специално за САЩ

Считам, че ще бъде несправедливо да не спомена нещо за САЩ, което, трябва да призная, бях изненадан да науча. Изненадан, защото ние всички, по един или друг начин, гледаме на САЩ като на световен тиранин. И с пълно основание понякога, както в случая с бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, които с готовност подкрепяше брутални диктаторски режими по света и понякога действаше дори в разрез със собствените закони на САЩ.

За нещастие поради миналото си и действия като в горния пример, много хора по света, имат негативно отношение към Америка по въпроса за демокрацията. Много хора знаят твърде малко за опитите на Америка да популяризира демокрацията. Напълно оправдано, след като Америка открито подкрепя военни правителства в широк кръг страни. Дори по-лошо, когато знаем, че външната политика на САЩ е допринасяла за отстраняването на легални демократични правителства, заменяйки ги с незаконна диктатура, какъвто е случаят с Гърция през 1967, Чили и т.н.

Нещо повече, ние знаем, че американската външна политика все още подкрепя диктаторски режими или демокрации със задкулисно военно управление като в Турция и други страни. Може би водещата причина за негативното отношение към Америка и опитите и да популяризира демокрацията, е неспособността на Америка да информира хората за усилията, които полага за разпространение на демокрацията.

Мнозина ще бъдат изненадани да научат за усилията на САЩ да промотира демокрация, честни и свободни избори по света. Мнозина ще бъдат изненадани да научат също така, че САЩ среща съпротива в опитите си да наложи система на свободни избори в страни с неустойчива демокрация, защото съществува опасност при подобни избори властта да получат нелиберални лидери и дори да се стигне до етнически конфликти.

В последно време има много случаи, където намесата, помощта и натискът от страна на САЩ са били определящ фактор за установяването, развитието и запазването на демокрацията. Миналата година /вече преди няколко години/ по блестящ начин изборите се оказаха ключов елемент за установяване на демокрация в няколко страни. Във всеки отделен случай САЩ са били главен поддръжник и спонсор на тези избори.

Такъв е случаят с избора на Висенте Фокс в Мексико. Резултатът беше пробив в системата и поемане на властта от демократично правителство след 70 годишно управление на Институционалната Революционна Партия. Усилието на САЩ да присъедини Мексико в НАФТА беше един от основните лостове на влияние върху мексиканския политически елит да приеме либерализацията.

В Сърбия изборите бяха преходът към отстраняване на демократично избрания и превърнал се в диктатор лидер Свободан Милошевич. Благодарение основно на натиска и задкулисната игра на САЩ, Милошевич беше принуден да признае поражението си и да се оттегли.

На съседния континент подобна съдба очакваше перландския авторитарен лидер Алберто Фуджимори, който направи опит да задържи властта за трети мандат, манипулирайки силово изборите. Отново двигател за действията на международната общност и организацията на американските държави, чийто действия спомогнаха за опазване на демокрацията, бяха САЩ.

Китай също е пример за позитивната намеса на САЩ по време на изборите през декември 2000 и идването на власт на мирно демократично правителство на мястото на диктаторския режим на президента Джери Роулингс. Първият американски президент, посетил Китай, беше Бил Клинтън през 1998. Това посещение прокара пътя за деликатния процес на демократизация.

Съществуват и редица други примери. И въпреки това основният принос на САЩ за демократизацията на други страни си остава съмнителен. Светът би желал да вижда по-ясни доказателства за ролята на САЩ като посланик на мира в други държави по света. Ето защо аз вярвам, че САЩ трябва да изиграят ролята на водачи като приемат първи исократичния модел и помогнат за разпространението му по света.