46.Макаронените изделия са хранителни продукти, произведени от специално приготвено тесто чрез формуване и последващо изсушаване. За разлика от хляба и хлебните изделия, те не могат да се употребяват за храна непосредствено, а се нуждаят от предварителна термична обработка (сваряване). Намират широко приложение в домакинството и в общественото хранене за приготвяне на закуски, супи,ястия и десерти.По своята хранителност макаронените изделия превъзхождат хляба, тъй като се приготвят от брашно с по-високо съдържание на белтъчини. Те съдържат до 87,5 % сухо вещество и 12,5 % вода.Важно предимство на макаронените изделия, в сравнение с другите тестени продукти, е голямата им трайност (до 1 година и повече). По същество те могат да се разглеждат като консервирано тесто. Ценно е и свойството им бързо да се разваряват. Като основни суровини за производството на макаронени изделия се използват бяло пшенично брашно и вода. Освен това, като обогатители се използват също: яйца, краве мляко, захар, сол и др. За витаминизиране се използват митамините A, D2 и С. Брашното, предназначено за макаронени изделия, трябва да съдържа повече глутенообразуващи белтъчини. При това се изисква образуваният глутен да бъде достатъчно плътен и еластичен.Използваната вода трябва да отговаря на изискванията за нормална питейна вода, като се предпочита по-твърдата вода. Всички останали суровини трябва да отговарят на изискванията, установени за тях в съответните стандарти.Процесът на производството на макаронени изделия обхваща следните основни фази: подготовка на суровините, приготвяне на тестото, формуване, сушене, охлаждане и опаковане.Подготовка на суровините. Брашното за макаронени изделия, преди да постъпи в бункера на дозировъчната машина, се подлага на контролно пресяване през система от плоски сита за отстраняване на механичните примеси.Използваната вода предварително се загрява.Приготвяне на макароненото тесто включва три операции: дозиране на суровините, смесване на ингредиентите и пластифициране на тестото.Основните операции се извършват в една и съща машина. Полученото тесто е здраво и плътно, тъй като съдържа сравнително малко вода. От голямо значение при пластифицирането е и отстраняването на въздуха, тъй като оставането и на най-малки мехурчета въздух влошава качеството на макаронените изделияФормуването на макароните става чрез пресуване или чрез последващо щамповане на излизащия от пресата тънък лист тесто. Сушенето е по-продължителна и твърде важна операция в макароненото производство. То трябва да започне веднага след формуването, за да се избегне деформиране, както и евентуално вкисване, плесенясване и др. Извършва се в различни типове сушилни. Общата продължителност на сушенето на дългите макаронени изделия е около 20 h, a на дребните - около 6 h.След изсушаването, макаронените изделия се охлаждат на въздуха или в бункер-охладители Ако охлаждането е рязко, външният слой бързо се свива, докато вътрешността е още разширена. Освен охлаждането им, преди опаковането макаронените изделия се нуждаят и от известно отлежаване за разсейване на вътрешните напрежения. Ако веднага постъпят за опаковане, те лесно се разтрошават.Опаковането на макаронените изделия става най-често машинно, при което те се разфасоват в картонени кутии или пластмасови пликове. Класифицирането на макаронените изделия се извършва главно въз основа на два признака: в зависимост от начина на формуването и в зависимост от използваните суровини.В зависимост от начина на формуването, макаронените изделия биват: т р ъ б н и (с кухина по цялата им дължина), ниско-видни (плътни, без кухина), лентовидни и фигурални (дребни фигурки). Освен това, според допълнителното им оформяне, макаронените изделия може да бъдат: прави и навити , а също: дълги, средни и къси.Според използваните суровини, всички макаронени изделия може да бъдат: обикновени и подобрен. Обикновените макаронени изделия се приготвят само от основните суровини (брашно и вода). Подобрените макаронени изделия се приготвят с добавка на допълнителни суровини - обогатители В зависимост от добавките, макаронените изделия могат да бъдат: яйчени, яйчено-млечни, яйчено-млеч-ни със сол и яйчено-млечни със захар. Макаронените изделия според формата им натри категории: дълги, къси и навити.Изисква се макаронените изделия да имат характерна за вида форма и размери, без деформации, напукване и натрошаване.Повърхността на макаронените изделия трябва да бъде гладка и небрашнясала. Наличието на напукване и натрошаване свидетелства за ниско качество на използваното брашно или за неправилен процес на изсушаване и охлаждане.Цветът на макаронените изделия трябва да бъде кремавожълтеникав, равномерен в цялата маса. Наличието на брашнестобял цвят, както и потъмняването се смятат за недостатъци.При счупване или срязване, макаронените изделия трябва да показват стъкловиден лом. Наличието даже само отчасти на брашнест лом се счита за недостатък. Такива макарони лесно се слепват и даже разкашкват при сваряване. Дължи се на използване на брашно с недостатъчно съдържание на глутен, а понякога и на неправилно пластифициране на макароненото тесто.След сваряване макаронените изделия трябва да остават с добре запазена форма, да са еластични, да не се разкъсват по дължината и краищата, да не се слепват помежду си. Наличието на слепване и намалената еластичност са съществени недостатъци. Дължат се на използване на брашно с недостатъчно съдържание на глутен, както и на ниското качество на глутена.Макарони. Това е най-застъпеният вид макаронени изделия у нас. Имат вид на тръбички с различен диаметър и дебелина на стените. По външен вид биват само прави.фиде. фидето спада към нишковидните макаронени изделия. Има вид на тънки плътни нишки без кухина. По външен вид бива: право и навито на осморки. Спагети. Спагетите също спадат към нишковидните макаронени изделия. По външен вид приличат на фидето, но са значително по- дебели.Юфка. Юфката спада към лентовидните макаронени изделия. Произвежда се във вид на тънки и различно дълги ленти с дебелина. Бива права и навита. Правата юфка се произвежда в различни дължини и широчина на лентата. Дели се още на: гладка и накъдрена. Навитата юфка е със значително по-тесни ленти и се произвежда на свитки.Дребни макаронени изделия. Тук се отнасят съвсем късите макарони - прави или леко извити, както и разнообразните фигурни макаронени изделия - кускус, арпа, спирали, мидички, охлюви и др.Окачествяването на макаронените изделия става посредством определяне характеристиките и стойностите на определена номенклатура от органолептични и физико-химични показатели. Вкус и мирис. Както в сухо, така и в сварено състояние макаронените изделия трябва да имат свойствени за тях и за използваните обагатители специфични вкус и мирис, без каквито и да са странични оттенъци. Наличието на несвойствен привкус, както и на странична миризма се счита за съществен недостатък. Може да се дължи на използването на некачествени суровини, на грешки при При сдъвкване не трябва да се усеща хрускане.Отфизико-химичните показатели, характеризиращи качеството на макаронените изделия, най-важни са следните: влажност, киселинност, увеличение на обема след сваряване, съдържание на неотговарящи по форма и размери и на напукани макаронени изделия и съдържание на отломки. Влажността на всички видове макаронени изделия не трябва да превишава 12,5 %. Увеличението на обема след сваряване при дългите и късо рязаните макарони и при юфката трябва да бъде минимум 3,5 пъти. В една опаковка се допускат до 10 % макаронени изделия, неотговарящи на изискванията по форма и размери. За дългите макарони са установени и норми за издръжливост на счупване. В макаронените изделия не се допуска заразеност от складови вредители.Съхраняването на макаронените изделия трябва да става в сухи, чисти и проветриви помещения. Те са твърде хигроскопични и имат повишена абсорбционна активност. При съхраняване във влажни помещения лесно поемат водни пари и плесенясват. Те лесно приемат и чужди миризми. При съхраняване макаронените изделия трябва щателно да се предпазват от заразяване със складови вредители и от гризачи.При благоприятни условия на съхраняване трайността на макаронените изделия е до 12 месеца от датата на производството.
47. Нишестето(Н) - хран продукт, съставен от пречистени и изсушени нишестени зърна, извлечени по механичен н-н от тъканите на картофи, пшеница, царевица, ориз.Хим състав, структура и св-ва - 12-13 % вода и 87-88 % сухо в-во. Главен негов компонент е нишестето 83-86 %, мин в-ва ,азотсъдър-жащи в-ва, мазнини. Десертното Н съд изкуствено прибавени безвредни багрила и есенции.Въглехидратната част на Н е съставена от два компонента - амилоза и амилопектин(преобладава). Н е съставено от зърна с кристален с-ж. Външ вид и размерът на нишестените зърна зав от вида на растението. Картофеното се отличава с най-едри зърна, а при оризовото те са много малки. Св-ва: набъбване, клайстеризация и ретроградация. Набъбването- св-вото на Н бавно и ограничено да набъбва във вода. Клайстеризацията се проявява при нагряване на нишестена водна суспензия. При загряване нишестените зърна набъбват, след това загубват формата и кристалната структура.получава се р-р, к’ после се желира. Ретроградацията е стареене на нишестения клайстер. Производство - използват се картофите и зърнените храни. Производство на царев.Н(ЦН).Суровина - царевица от сортове с висок % Н. Фази: накисване на царевицата, раздробяване и отделяне на зародишите, фино смилане и отделяне нишестените зърна от триците и белтъчните вещества, рафиниране, изсушаване и разфасовка на нишестето.Производство на пшен.Н(ПшН).суровина-пшен.Н Белтъчн в-ва в брашното трябва да са в минимални колич, но със силен глутен. фази: замесване на брашното с вода до образуване на тесто; измиване на нишестето от тестото; утаяване на нишестето; сушене, разфасоване и опаковане.Приготвяне на Десерт.Н. От първокачествено сухо царевично и пшенично Н се приготвя деретно Н, посредством изкуствено ароматизиране и боядисване. За целта Н се помества в смесител и към него се доб смлени безвредни сухи бои и есенции (спиртни или плодови).Получената смес щателно се хомогенизира, пресява се през фини сита, след което се оп.Клас, асорт и кач изискв.В зав от суровината, от която се получ: царевично, пшенично, картофено, оризово и др. С-д степента на очистване и предназн си: за хран и за технически цели. По н-н на обработв: натурално, десертно и модифицирано. Модифицираното се получ от натуралното, като се приготвят продукти с предварително зададени св-ва. Произвеждат се: сипкаво , набъбващо, нисковискозно Н. Царевичното, пшеничното и десертното Н са от едно качество. Доброкачест Н да е еднороден, сипкав, фин прах, без наличие на механични примеси. Цв на натурал. Н да е бял, като при царевичното се доп слабо жълт оттенък. Вк да е х-рен без страничен привкус и без хрускане. Натур Н не трябва да има никакъв мирис, а при десертното той трябва да бъде добре изразен, специф за аромата на вложените есенции.Физико-хим п-ли: влага, обща пепел , пепел, неразтворима в 10 % солна к-на, киселинност, рН, общо серен диоксид, мазнини. Регламентира се и съдържанието на тежки метали: арсен, олово, желязо и мед. Опаковане и съхраняване.Нишестето за хранителни и технически цели се опакова в трикатни хартиени пликове, в пергаминови или целофанови пликови, в художествено оформени книжни пликове, каширани с пергамин или полиетилен. Захарта (З)е хран продукт, представляващ почти чиста захароза.Получава се от захарна тръстика и захарно цвеклоХим състав и хранит ценност.- 0,1 % вода и 99,9 % сухо в-во. Съдърж на захароза е 99,8 - 99,9 % от сухото в-во. В състава на сухото в-во се съд редуциращи в-ва (инвертна захар) и мин в-ва. Производство . фази: 1)подготвителни операции включват приемане и окачествяване на цвеклото, отстраняване на примесите, измиване, отцежда не и нарязване на тънки резени.2)Екстрахирането на захарозата от цвекловата резанка става с пом на гореща вода. Прилага се противотоков принцип .Извличането на З се основава на принципа дифузия и осмоза. Екстракцията се извършва в екстракционна уредба ВМА илиDC. 3)Очистване на суровия (дифузния) сок. Суровият сок представлява сивочерна опалесцираща течност, съдържаща 13-15 % сухо вещество. Направо от този сок не може да бъде получена кристална З. Очистването на сока се провежда при висока температура. Извършва се с Са(ОН)2 и СО2. За допълн очистване се използват серен диоксид и йонообменни смоли.При дефекацията суровият сок се обработва с варно мляко -Са(ОН)2. При дефекацията част от захарозата се свързва с калция в калциев захарат.След дефекацията сокът се подлага на сатуриране. Сатурацията се провежда в 2 фази -1 и II, с междинно филтриране. Посредством сулфитирането се намалява оцветеността на сока, но се снижават алкалността и вискозитетът на сока, което се отразява благоприятно на по-нататъшната преработка.4)Сгъстяване на очистения с о к. Сгъстяването се извършва на два етапа: През първия етап сокът се концентрира в многокорпусна изпарителна уредба до около 65 % сухо вещество. Полученият продукт се нарича тежък сок (сироп). Той се подлага на междинно очистване чрез сулфитиране и обработване с адсорбенти с последващо филтриране. Така очистеният сок се подлага на ново концентриране (посредством изваряване във вакуумапарати) до 92-92,5 % сухо вещество. 5)Кристализация на I захарна маса и получаване на бяла З. При получаване на бяла З кристализацията се извършва на няколко схеми: Двустепенната и тристепенна. 6)Сушене и сортиране на бялата захар.З се суши с горещ въздух (110-120°С) в барабанна сушилно-охладителна уредба. След сушенето се охл до 22-25°С. Изсушената З преминава през магнитен сепаратор (за отстраняване на железните примеси) и постъпва в сортировъчно устройство. 7)Получ на II и III захарна м ас а.е8)Афинация на жълтата З- процес, при който се повишава чистотата и се намалява оцветеността на жълтата З ч-з замяна на повърхностния меласов слой с друг сироп - с по-малка оцветеност и по-висока чистота.9)Рафиниране- има за цел да повиши чистотата и подобри външ вид на З. Могат да се получат: рафинирана З кристал, рафинирана З на бучки, сироп от рафинирана З и инстантна З. Захарта се разтваря в чиста гореща вода и се получ сироп с конц на сухото в-во 64-65 %. Сиропът се филтрира и се обезцветява с адсорбционни йонообменни смоли.10)Получав на З на бучки. За да се получи захар на бучки, е необходимо да се получи висококачествена ситнокристална захар. Влажната кристална захарна маса постъпва в матриците на дискови преси.Пресуваната З се изсушава с пом на горещ въздух в тунелни сушилни до влажност 0,2 %. Изсушените захарни блокчета се охлаждат до 25°С и се насичат на бучки на гилотинни машини. Класифик. В зав.от кач- рафинирана, бяла и пром.бяла. В зав.от вън.вид – кристал, на бучки и пудра. З кристал е с едър кристал,среден и дребен,. З на бучки е в различни форми: паралепипед или фигури за бридж.Кач.изискв 1)вън.вид... 2)цвят.. 3)вкус.. 4)мирис.. Физ-хим п-ли – 1)разтворимост 2)Влага 3)опр.на захарозата – с пом на захариметър. Кристална- 99.9%, бяла- 99.8%, пром.бяла – 99.7%4)цветност - Степента на очистване на З от оцветяващи в-ва (карамелан, меланоидини, продукти от алкалното разпадане на захарите) . Съдърж на тежки метали, както следва: мед , цинк , олово и арсен. Опаковане. З кристал, предназначена за производствени цели, се опакова в торби Крастилната З (бяла и рафинирана), предназначена за търговската мрежа, се оп в двукатни книжни кесии и в полиетиленови пликове с нетна маса.. З на бучки се опакова в картонени кутии и полиетиленови пликовеСъхраняване. При Т от 10 до 25°С и ОВВ 50-70 %..Гаранц срок за трайност е 2 г.
48. Мед-Медът е хранителен продукт, който медоносните пчели изработват от нектара на цветовете на различни растения. Химичен състав и хранителна ценност на меда. В състава на меда влизат вода, въглехидрати, киселини, минерални вещества, азотни вещества, ароматични вещества, витамини, ферменти, багрилни вещества и др.Въглехидратите са основният компонент на меда. Те представляват от 65 до 95 % от сухото вещество. Всички въглехидрати са водоразтворими, като преобладават монозахаридите. Азотните вещества се съдържат в меда във вид на белтъчни вещества и свободни аминокиселини. Те са в количество средно 0,5 %. Значителна част от азотните вещества се внасят от пчелите в меда при неговото образуване. Белтъчините на меда се състоят от албумини, глобулини и пептони. Белтъчините на меда се намират в колоидно състояние. Те повишават вискозитета, задържат процесите на кристализация, влияят за потъмняване на меда при нагряване и продължително съхраняване.В меда се съдържат ценни за храненето свободни аминокиселини.В меда се съдържат ензимите: инвертаза, амилаза, каталаза и др.Киселините в меда са в малки количества - винена, лимонена, ябълчена, янтарна, млечна и др. Минералните вещества преминават в меда от нектара – K, Na, Ca, Cl, Fe, Al и др. Багрилните вещества - На оцветяването на меда оказват влияние меланоидините и продуктите, получени при разграждането на фруктозата. Ароматичните вещества на меда произлизат от нектара. Те са представени от терпени, алдехиди и кетони, алкохоли и естери. Витамините-В1, B2 , никотинова киселина , B6 (0,008-0,32 mg%), C. Образуване на меда. Главни източници на пчелния мед са нектарът и маната. Процесът на образуване на меда е свързан с изменение състава и свойствата на нектара (и маната) в резултат на деятелността на пчелите.Нектарът е сладка течност, която се отделя от специални жлези на растенията. Нектарът съдържа предимно захари.В по-малки количества се съдържат азотни и фосфорни съединения, органични киселини, минерални вещества, пигменти, ароматични вещества, витамини (особено витамин С), ензими (амилаза, инвертаза, кисела фосфатаза), аминокиселини и др. Пчелите събират най-много нектар с концентрация около 50 %.При липса на нектар пчелите събират мана. Маната съдържа по-малко монозахариди и повече захароза и полизахириди от нектара. В науката има две теории за произхода на маната. Пчелите всмукват нектара или маната с хоботчето си и го събират в медовото си стомахче. Събраният от пчелите нектар се предава в кошера на една или няколко нелетящи пчели, които започват да го преработват в мед. В резултат на този комплекс от физични и биохимични процеси медът съзрява в необходимата степен. Извличането на меда от питите трябва да става само след като той е напълно съзрял Извличането на меда може да стане посредством 1)самоизтичане питите се разпечатват внимателно и се оставят да висят над приемен съд. Изтичащият под силата на своята маса мед е много качествен. 2) пресуване се извършва, като питите се разтрошават, поместват се в торби от рядко платно и се пресуват. 3) центрофугиране е най-широко прилаганият метод- питите се разпечатват ръчно или машинно и се поставят в касетките на центрофугите. Класификация и асортимент.В зависимост от произхода, пчелният мед е нектарен и манов. Нектарният мед е получен от нектара на цветовете и бива два вида: едноцветен (монофлорен) - получен от нектара на един вид растение, и многоцветен (полифлорен) -получен от нектара на различни видове растения. В зависимост от начина на обработка, пчелният мед се подразделя на: мед с восъчна пита или част от нея и центрофугиран.Асортиментът :от монофлорните - акациев, липов, слънчогледов, лавандулов, кестенов, тютюнев, кориандров и др., а от полифлорните - ливаден, полски, високопланински, акациево-ливаден и др.Качествени изисквания към меда.Външен вид и к о н с и сте н ц и я. трябва да бъде прозрачна, гъста, течна, полукристализирала или кристализирала маса. Цветът се определя в течно състояние.Вкусът на меда трябва да бъде сладък, специфичен за всеки вид, без горчив привкус.. Ароматът трябва да бъде приятен, характерен. Съдържанието на вода трябва да е до 20 %. Физ-хим показатели: инвертната захар над 68 % при нектарния и над 62 % при мановия мед.; захароза ; неразтворимите във вода вещества ; минералните вещества ; киселинността до 4°. Опаковане и съхраняване на меда.Опаковане-стъклени буркани, пластмасови опаковки, метални тенекии
Съхраняване. Оптималната температура за съхраняване на меда е между +5 и +10°С. При по-висока температура в меда протичат значителни изменения в състава и свойствата. ОВВ присъхраняване на мед, нямащ херметична опаковка, не трябва да превишава 65 %.Медът е хигроскопичен. При съхраняване, в меда може да настъпи кристализация. При съхраняване в меда може да протече ферментация.
Пчелното млечице се отделя от нелетящите пчели на възраст от 5 до 15 дни. Пчелното млечице се използва като храна на личинките, но се използва и като храна на майката през време на усиленото яйцеснасяне.Химичен състав. Пчелното млечице съдържа 60-70 % вода и 30-40 % сухо вещество. Съдържат се: белтъчини, захари, липиди, минерални соли, витамини и др. Захари - глюкоза, фруктоза и захароза и в значително по-малки количества малтоза, изомалтоза, и др. Липиди - мазнини стерали, восъци и фосфолипиди . Органични киселини: памелинова, палмитинова, азелаинова, стеаринова и др. Минералните вещества - К, Na, Са, Р, Мд, Fe, Zu, S, Si, C, Ni, Ag, Co, Mn, Al, A, Hg, Bi, Cu, Au и др. Витамините: С, В, В2, В6 .Ензими: амилаза, инвертаза, аскорби-ноноидаза, каталаза, кисела фосфотаза, протеонитични ензими и пр.Пчелното млечице има изразени лечебно-диетични свойства. Използва се и в дерматологията и козметиката.За производство на пчелно млечице се подбират силни семейства с много млади пчели. По време на получаването на пчелното млечице пчелите се подхранват със захарен сироп, към който се добавят дрожди, сухо мляко, соево брашно, цветен прашец и др. Пчелното млечице е малотраен продукт и трябва да се съхранява при ниска температура. То трябва да се съхранява в херметично затворени тъмнооцветени съдове. Друг начин на съхраняване на пчелното млечице е посредством смесването му с пчелен мед в съотношение от 1:10 до 1:100. Консервирането по този начин пчелно млечице също трябва да се съхранява в хладилник. Цветният прашец представлява мъжките полови клетки на растенията. Цветният прашец има голямо значение за пчелното семейство. Той е основен източник на белтъчини, мазнини, витамини и минерални вещества за пчелите. При недостиг на прашец, настъпват смущения в работата и живота на цялото семейство. Химичен състав. Водното съдържание на прясно събрания прашец е 20-30%. Цветният прашец има богат състав и съдържа всички необходими за растежа и развитието на организма вещества: Въглехидрати - редуциращи захари захароза , арабиноза, галактоза, стахиоза и др., нишесте, целулоза. Липиди - мазнини, мастни киселини, въглеводороди, стероли, алкохоли Минерални вещества - К, Са, Р, Mg, Ma, Cu, Fe и др. Ензими -амилаза, инвертаза, каталаза, пероксидаза, фосфатаза, рибонуклеаза и др. Витамини: С; В, Е , каротин. Видове цветен прашец. Според произхода си, прашецът бива 2 вида - анемофилен и ентомофилен. Анемофилният прашец е по-дребен, с гладка повърхност, сух и лек и се пренася лесно от въздуха на голямо разстояние. Отделя се от цветовете на анемофилните растения, които са без нектарници и аромат. Той е с по-беден химичен състав и не е много подходящ за храна на пчелите. Ентомофилният прашец е по-едър, по-тежък и с различни израстъци, които му позволяват да се задържа по тялото на насекомите. В хранително отношение превъзхожда анемофилния прашец. Усвоява се по-пълно от пчелите, тъй като съдържа по-голямо количество усвоими вещества.Получаване, консервиране и съхранение на прашецаСъбирането на цветния прашец става с прашецоуловители. Прашецоуловителят се поставя отпред на кошера и представлява дървена кутия, отдолу с телена мрежа , под която се поставя съд за събиране на прашеца. Пчелите, носещи цветен прашец, преминават през отворите на прашецоуловителите и част от прашецовите топчета остават в съдчето за събиране. Прясно събраният прашец трябва веднага да се консервира. Прашецът от прашецоуловителите се прибира в края на всеки ден. Най-разпространеният начин за консервиране на прашеца е неговото изсушаване до влага 12%. Изсушеният прашец е хигроскопичен и се съхранява в защитени от водни пари опаковки в тъмно помещение при температура 0°С.Неизсушеният прашец може да се консервира с пчелен мед (2 части мед + 1 част прашец) или с пудра захар (в съотношение 1:1).