Киселият тензионен комплекс се поделя на два подкомплекса – Устренски и Пчелоядски вулкански подкомплекс. В пределите на картния лист е представен единствено от скали на Пчелоядския вулкански подкомплекс.
Пчелоядският вулкански подкомплекс е изграден от вулканити с кисел състав, но с по-високо съдържание и по-големи вариации на SiO2 от това на Устренския. Анализите им попадат в полето на дацитите, трахидацитите, риолитите и трахириолитите. По-голяма част от анализите попадат в полето на висококалиевите, а единични в полето на среднокалиевите вулканити (фиг. 9).
ORG-нормализираните спайдърграми за вулканити от Пчелоядския вулкански подкомплекс (фиг. 12) показват силно обогатяване с LILE (K, Rb, Ba, Th) и обедняване на HFSE (Nb, Hf, Zr, Sm, Y, Yb). Тази конфигурация е характерна за син- до постколизионните гранити по Pearce et al. (1984). Впечатление правят високите положителни аномалии на Rb и Th и негативната аномалия на Ba. Наблюдават се слабо изразени негативни Eu аномалии (фиг. 13).
Кристализационната температура на кисели скали от Пчелоядския вулкански подкомплекс, определена по фелдшпатовия термометър на Stromer (1975), е в рамките на 840–870оС (Nedyalkov, Pe-Piper, 1998).
4.1.12.5. Комплекс на късния базичен вулканизъм
Комплексът на късния базичен вулканизъм е изграден от вулкански и субвулкански скали с предимно базичен състав. Подразделя се на няколко типа поради пространствена обособеност и специфични петрохимични
Фиг. 8. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали от Звезделския и Киселия тензионен вулкански комплекс
Фиг. 9. Диаграма SiO2 към K2O (Le Maitre et al., 1989) за скали от Звезделския и Киселия тензионен вулкански комплекс
Абревиатурни обозначения (към фиг. 9): Звезделски вулкански комплекс: лави - долна и горна ефузия, и неподелени вулканити (Zvl); дайки (Zvd); субвулкански тела (Zvs); Кисел тензионен комплекс: Пчелоядски вулкански подкомплекс (Pc).
характеристики на скалите. В пределите на разглежданата площ се разкриват скали единствено от Авренско-Черничевския тип.
Обстойни изследвания върху петрохимичните особености на разглежаданите скали правят Маврудчиев (1964), Marchev et al. (1997, 1998, 2004, 2006).
Фиг. 14
Фиг. 13
Анализите от скали на Авренско-Черничевския тип попадат в полето на базалтите, трахибазалтите, базанитите и тефритите.
Според съдържанията си на К2О (1,87–3,24 wt%) разглежданите скали се характеризират като висококалиеви (фиг. 15). Те са приблизително равни или малко по-ниски от тези на Na2O, но винаги Na2O–2 ≤ K2O.
Спайдърграмите за елементите следи от различните типове от комплекса на късния базичен вулканизъм показват контрастно различаващи се характеристики. При скалите от Авренско-Черничевския тип се наблюдават характеристики на океанско-островни базалти (по Thompson et al., 1984), което ги отделя и от всички вулканити в Източните Родопи. Стойностите на тежките REE са значително по-високи (до над 10 пъти) спрямо хондритовите, което предполага, че в източника не е присъствал гранат. При скалите от този тип липсват или се наблюдават слабо изразени положителни Eu аномалии, което отговаря на първичния им състав.
Табл. 2. Данни за главните оксиди (wt%), редки и елементи следи (ppm) за скали от комплекса на късния базичен вулканизъм
|
Авренско-Черничевски тип (A-ch)
|
№
|
2
|
4
|
BZ 23-1
|
5
|
3
|
IEG-01
|
IIEG-01
|
GJ-17
|
IIEG-04
|
7
|
GJ-04
|
9
|
STR-10
|
|
1
|
1
|
2
|
1
|
1
|
2
|
2
|
2
|
2
|
1
|
2
|
1
|
2
|
SiO2
|
43,32
|
44,44
|
44,07
|
45,68
|
46,11
|
46,44
|
46,74
|
46,75
|
46,98
|
47,18
|
47,21
|
48,00
|
48,03
|
TiO2
|
1,21
|
1,96
|
1,81
|
1,90
|
2,03
|
2,01
|
2,02
|
2,23
|
2,04
|
1,83
|
2,2
|
1,39
|
2,20
|
Al2O3
|
18,51
|
18,85
|
15,92
|
19,90
|
17,26
|
16,48
|
16,68
|
16,86
|
16,87
|
18,46
|
17,08
|
19,21
|
18,04
|
Fe2O3tot
|
10,16
|
9,17
|
9,412
|
8,06
|
9,66
|
9,24
|
8,72
|
8,75
|
8,66
|
8,32
|
8,08
|
6,40
|
8,42
|
MnO
|
|
|
0,12
|
|
|
0,15
|
0,16
|
0,18
|
0,15
|
|
0,17
|
|
0,20
|
MgO
|
7,13
|
5,64
|
8,45
|
6,66
|
6,55
|
7,61
|
7,38
|
5,96
|
7,46
|
6,02
|
5,93
|
6,00
|
4,51
|
CaO
|
10,49
|
9,68
|
9,28
|
8,56
|
8,62
|
10,10
|
9,35
|
8,49
|
9,59
|
8,66
|
8,49
|
7,60
|
8,39
|
Na2O
|
3,01
|
2,69
|
2,11
|
3,09
|
3,16
|
2,11
|
3,75
|
3,91
|
3,79
|
4,60
|
3,66
|
3,50
|
3,61
|
K2O
|
2,56
|
2,56
|
2,23
|
3,05
|
2,99
|
2,30
|
2,34
|
2,94
|
1,87
|
3,00
|
2,93
|
2,53
|
3,24
|
P2O5
|
|
|
0,53
|
|
|
0,57
|
0,69
|
0,75
|
0,71
|
|
0,75
|
|
0,88
|
Влага
|
0,80
|
2,04
|
5,67
|
1,19
|
1,82
|
|
|
|
|
0,99
|
|
2,16
|
|
CO2
|
|
|
|
0,25
|
0,43
|
|
|
|
|
0,37
|
|
2,64
|
|
З.П.Н
|
3,41
|
3,15
|
|
1,94
|
2,13
|
3,13
|
2,08
|
2,91
|
2,28
|
1,48
|
3,18
|
1,40
|
2,54
|
Сума
|
100,6
|
100,2
|
99,6
|
100,3
|
100,8
|
100,1
|
99,9
|
99,7
|
100,4
|
100,9
|
99,7
|
100,8
|
100,1
|
Sc
|
|
|
|
|
|
20,90
|
18,60
|
15,60
|
|
|
|
|
8,10
|
V
|
|
|
|
|
|
194,00
|
174,00
|
158,00
|
|
|
|
|
133,00
|
Cr
|
|
|
|
|
|
159,00
|
166,00
|
83,00
|
|
|
|
|
32,00
|
Co
|
|
|
|
|
|
34,00
|
33,00
|
30,00
|
|
|
|
|
24,00
|
Ni
|
|
|
|
|
|
104,00
|
102,00
|
78,00
|
|
|
|
|
42,00
|
Zn
|
|
|
|
|
|
71,00
|
72,00
|
77,00
|
|
|
|
|
76,00
|
Cu
|
|
|
|
|
|
53,00
|
43,00
|
34,00
|
|
|
|
|
25,00
|
Pb
|
|
|
|
|
|
3,00
|
4,00
|
4,00
|
|
|
|
|
4,00
|
Zr
|
|
|
|
|
|
187,00
|
224,00
|
262,00
|
|
|
|
|
307,00
|
Hf
|
|
|
|
|
|
3,30
|
4,10
|
5,00
|
|
|
|
|
5,30
|
Nb
|
|
|
|
|
|
74,00
|
83,00
|
94,00
|
|
|
|
|
104,00
|
Ta
|
|
|
|
|
|
3,70
|
4,30
|
5,60
|
|
|
|
|
6,10
|
U
|
|
|
|
|
|
2,20
|
2,10
|
3,00
|
|
|
|
|
2,40
|
Y
|
|
|
|
|
|
25,00
|
26,00
|
25,00
|
|
|
|
|
25,00
|
Th
|
|
|
|
|
|
8,30
|
10,20
|
9,30
|
|
|
|
|
9,60
|
Rb
|
|
|
|
|
|
59,00
|
75,00
|
66,00
|
|
|
|
|
72,00
|
Sr
|
|
|
|
|
|
637,00
|
801,00
|
839,00
|
|
|
|
|
934,00
|
Ba
|
|
|
|
|
|
699,00
|
695,00
|
744,00
|
|
|
|
|
802,00
|
La
|
|
|
|
|
|
42,50
|
47,70
|
48,70
|
|
|
|
|
53,30
|
Ce
|
|
|
|
|
|
73,00
|
76,00
|
80,00
|
|
|
|
|
88,00
|
Nd
|
|
|
|
|
|
27,00
|
29,00
|
31,00
|
|
|
|
|
29,00
|
Sm
|
|
|
|
|
|
6,40
|
7,40
|
7,00
|
|
|
|
|
7,50
|
Eu
|
|
|
|
|
|
2,00
|
2,10
|
2,10
|
|
|
|
|
2,20
|
Tb
|
|
|
|
|
|
0,86
|
0,81
|
0,68
|
|
|
|
|
0,80
|
Yb
|
|
|
|
|
|
2,00
|
1,90
|
1,70
|
|
|
|
|
2,00
|
Lu
|
|
|
|
|
|
0,33
|
0,31
|
0,37
|
|
|
|
|
0,28
|
Местоположение:
|
2
|
2
|
ЮЗ от с. Девeсилово
|
4
|
2
|
И от с. Егрек
|
BZ 23-1
|
1
|
с. Егрек
|
5
|
2
|
с. Голям Девeсил, над воденицата
|
3
|
2
|
И от Букова махала
|
IEG-01
|
1
|
с. Егрек
|
IIEG-01
|
1
|
вр. Пърженака
|
GJ-17
|
1
|
с. Горни Юруци
|
IIEG-04
|
1
|
вр. Пърженака
|
7
|
2
|
3 km СИ от с. Аврен
|
GJ-04
|
1
|
с. Горни Юруци
|
9
|
2
|
с. Черничево, при граничната застава
|
STR-10
|
1
|
с. Стражец
|
|
Източник:
|
2
|
Marchev et al. 1998
|
1
|
Маврудчиев, 1963
|
Фиг. 14. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали от комплекса на късния базичен вулканизъм – Авренско-Черничевски тип
Фиг. 15. Диаграма SiO2 към K2O (Le Maitre et al., 1989) за скали от комплекса на късния базичен вулканизъм – Авренско-Черничевски тип
Скалите от Авренско-Черничевския тип имат най-ниските 87Sr/86Sr – 0,70323–0,70338 (Marchev et al., 1998, 2004) отношения от всички вулканити в Източните Родопи и съответно най-примитивен състав. Според Marchev et al. (1997, 1998, 2004, 2006) присъствието на ксенолити от шпинелови лерцолити в някои от тях потвърждава мантийния им произход. Термобариметричните изследвания и сравнения с експериментални постановки показват, че мантийните ксенолити са формирани от водонаситена (>3 wt%) базична магма при налягане от 14–9 kbar (45–30 km) и температура 1200–850ºС (Marchev et al., 2006).
Сподели с приятели: |