Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.9.1. Долна туфо-туфитна епикластична пачка ( 1Zv Ol 1 )
- 4.1.9.2. Базични до среднокисели вулканити – долна ефузия ( 2 Zvαβ Ol 1 )
- 4.1.9.3. Горна туфо-туфитна епикластична пачка ( 3Zv Ol 1 )
- 4.1.9.4. Базични до среднокисели вулканити – горна ефузия ( 4Zvαβ Ol 1 )
- 4.1.9.5. Базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес ( 5 Zvαβ Ol 1 )
4.1.9. Звезделски вулкански комплексЗвезделският вулкански комплекс се разглежда като неслоеста вулканска единица, отговаряща на въведената от В. Георгиев, Милованов (2003) официална литостратиграфска единица от смесени скали, означена като „Звезделски андезитобазалтов комплекс”. Тя е с редуциран обем в сравнение с последната, като от състава ù са извадени скалите, причислени от нас към Зорнишки вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс). Ревизията е извършена в Обяснителните записки към к. л. Студен кладенец и Кърджали в М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008a,b). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992) скалите на комплекса са отнесени предимно към „задругата на трети среднокисел вулканизъм”. Единицата се разкрива в североизточния ъгъл на картния лист. Скалите на комплекса се разполагат несъгласно върху метаморфната подложка (в околностите на с. Ралица), с рязка литоложка граница върху или просичат скали от Кърджалийската вулкано-седиментна група, Рабовския вулкански подкомплекс, пясъчниково-брекчоконгломератната задруга и кисели пирокластити от Чифлишки вулкански подкомплекс. Процепват от кисели тела и дайки от Пчелоядския вулкански подкомплекс. Единицата е съставена от базични до среднокисели лави, съпътстващи вулканската дейност вулканомиктови седименти и в по-малка степен от пирокластити. Епикластитите, туфитите и туфите подстилат и разделят продуктите на два ефузивни импулса от сходни по характеристики лави с базичен до среднокисел състав. Базичните разновидности са по-редки, като се явяват през различни епизоди от вулканската активност. В късните етапи от развитието на вулканизма се внедряват множество дайки, субвулкански тела и хипоабизални интрузивни тела (западно от изследваната площ). K-Ar датировки за вулканитите от комплекса са от порядъка на 31,5 Ма (Lilov et al., 1987; V. Georgiev, Milovanov, 2003). Чрез магнито-стратиграфски корелации Moskovski et al. (2004) потвърждават възрастта на скалите като рупелска. В пределите на картния лист Звезделският вулкански комплекс се подразделя на следните единици (от долу – на горе): долна туфо-туфитна епикластична пачка; базични до среднокисели вулканити – долна ефузия; горна туфо-туфитна епикластична пачка; базични до среднокисели вулканити – горна ефузия и базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес. 4.1.9.1. Долна туфо-туфитна епикластична пачка (1ZvOl1)В миналото скалите на пачката са приемани предимно като туфобрекчи, туфи и туфити (Яковлев и др., 1954ф; Р. Иванов, 1960, 1961b; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф). По-късно Harkovska et al. (1994, 1998) и Moskovski et al. (2004) описват и определят по-голямата част от тези скали като вулканомиктови седименти (епикластити). Скалите от пачката се разкриват в една ивица, следяща се между с. Седефче на север към селата Конче, Сулица, Пазарци и Карамфил. Единицата се разполага трансгресивно и дискордантно върху метаморфната подложка (западно от с. Ралица), и съгласно, с рязка литоложка граница върху брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга и киселите пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Покрива се съгласно от лавите на долната ефузия. Просича се от скали на Пчелоядския вулкански подкомплекс. Пачката е изградена предимно от вулканомиктови седименти, епикластити, туфити и незначително количество базични до среднокисели пирокластити. Най-разпространени са вулканомиктовите брекчоконгломерати. Те са дебелослоести до масивни, с неравномерно разпределен жълтеникаво-сив или зеленикав песъчлив до гравиен, в различна степен туфозен, матрикс. Късовете са дребно– до едрочакълни, с отделни валуни и блокове. Обработката им е от средна до добра. По състав са главно от базични до среднокисели вулканити, като често срещани са червено-виолетовите феноандезити. Рядко присъстват чакъли от метаморфити и кисели вулканити. На различни места в разреза на пачката се срещат относително издържани нива, прослойки и лещи от туфозни вулканомиктови псамо-гравийни пясъчници, алевролити, туфити и среднокисели туфи. Дебелината на пачката в пределите на картния лист се изменя в рамките на 10–150 m. Harkovska et al. (1994) считат, че обстановката на отлагане на вулканомиктовите седименти е плиткоморска – литорална до неритична. Ние предполагаме, че подхранването на скалите от пачката е свързано основно с размив на среднокисели приабонски вулканити. Възрастта на скалите, определена по стратиграфска позиция, е рупелска. За скали от пачката западно от с. Карамфил Harkovska et al. (1997) привеждат фаунистични определения и с хатска възраст, които не съответстват на стратиграфската им позиция. Впоследствие Moskovski et al. (2004) ги корелират магнито-стратиграфски с долноолигоценски единици от района.
Вулканитите се разполагат съгласно върху скалите на долната туфо-туфитна епикластична пачка и се покриват от горната туфо-туфитна епикластична пачка. Процепват се от кисели тела на Пчелоядския вулкански подкомплекс. С тях се свързват първите ефузивни прояви на Звезделския вулкан. Единицата е изградена главно от лавови потоци и покрови от масивни, често призматично напукани, предимно сиво-черни до черни дребно- среднопорфирни андезитобазалти и андезити, рядко в преход към базалти или латити. Често в основата на потоците и покровите се наблюдава брекчиране, интензивни промени и ожелезняване. Андезитобазалтите и андезититe са най-широко застъпените разновидности. Първичните минерали са 5–40% от обема на скалата. Плагиоклазите са зонални, като при андезитите са андезин до лабрадор, а при андезитобазалтите – лабродор, по-рядко до битовнит. Фемичните минерали са представени от авгит, енстатит, амфибол и биотит. В по-базичните разновидности се среща оливин. Акцесорните минерали са титаномагнетит, титанит и призматичен до иглест апатит. Основната маса е хиалопилитова, по-рядко трахитова. Всред лавите се наблюдават миндали, запълнени с хидротермална минерализация. Някои лави (от долната и от горната ефузия) съдържат капкоподобни базични включения с интерсертална основна маса (Marchev et al. 1994; Nedyalkov, Pe-Piper, 1998). Според Nedyalkov, Pe-Piper (1998) плагиоклазът в тях има битовнитова периферия, като същия състав имат и микролитите в основната маса. Вулканското стъкло във включенията е по-базично отколкото това в самите скали. Този факт е възприет като указание за смесване на две магми през различни стадии от еволюцията. Според същите автори по-рядкото внедряване на базична магма предполага пулсираща връзка между централна магмена камера с по-ниско налягане и по-дълбоко разположен източник с по-примитивна базалтова магма. Други признаци за смесване на магми, описвани за лавите от Звезделския вулкански комплекс, са неравновесни кристални асоциации и разлика в състава на течностни включения в минералите и основната маса, както и разлика в състава на ивички в разслоени лавови потоци при вр. Узунбурун (Nedyalkov, 1986; Marchev et al. 1994; Nedyalkov, Pe-Piper. 1998; Raicheva et al., 2001; Raicheva, Marchev, 2003, 2006). Максималната дебелина на лавовите потоци е променлива, като достига 200 m. 4.1.9.3. Горна туфо-туфитна епикластична пачка (3ZvOl1)Скалите на пачката се разполагат върху и отделят лавовите потоци от долната ефузия от тези на горната ефузия. По характеристики скалите са сходни с тези от долната туфо-туфитна епикластична пачка. Представени са предимно от вулканомиктови седименти, епикластити, туфити и незначително количество базични до среднокисели пирокластити. Източникът на подхранване за късовете във вулканомиктовите седименти са предимно базичните до среднокисели вулканити от Звезделския вулкански комплекс. Максималната дебелина на пачката в пределите на картния лист е 70 m.
По характеристики вулканските скали от горната ефузия са сходни с тези от долната. Представени са от сиво-черни до черни дребно- до среднопорфирни андезитобазалти и андезити, рядко базалти и латити. Изграждат лавови потоци, покрови, подхранващи канали и секущи тела. Дебелината на лавовите потоци в пределите на картния лист е в рамките на 30–50 m.
Вулканитите са внедрени предимно в скалите на Кърджалийската вулкано-седиментна група и Рабовския вулкански подкомплекс. Изграждат силове, лаколитоподобни и неправилни тела. Контактите им с вместващите скали са ясно секущи, като се наблюдава термална закалка и в някои случаи приконтактно преориентиране на пластовите им повърхнини. В редица случаи субвулканските тела обтичат или заграбват блокове от скалите, в които са се внедрили. Образуват се в заключителните етапи от магмената активност, свързана със Звезделския вулкан. Скалите са представени от черни с кафеникав оттенък масивни зърнести базалти (долерити) и андезитобазалти до андезити с характерно сферично (луковично) изветряне. В централната част на по-големите тела се разкрива дори пълнокристалинно габро (Nedyalkov, Pe-Piper, 1998). Структурата им е порфирна до криптопорфирна и офитова. Първичните минерали изграждат 50–80% от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз (лабрадор-битовнит), клино-, ортопироксен и променен оливин. Плагиоклазите са зонални, с включения от вулканско стъкло и клинопироксени. В някои случаи се наблюдават кристали с обвивка от клинопироксен и централни части от ортопироксен. Според микросондовите анализи (Moskovski et al., 1996; Nedyalkov, Pe-Piper, 1998) клинопироксенът е авгит, а ортопироксенът – енстатит и бронзит-хиперстен. Акцесорните минерали са представени от иглести, по-рядко призматични апатитови кристали и магнетит. Основната маса е от смектитизирано кафеникаво, на места жълто-кафяво, частично кристализирало стъкло. Nedyalkov (в: Moskovski et al., 1996) описва наличието на два типа вулканско стъкло и според петрографските му характеристики предполага смесването на два типа базични топлки: по-ранна – замърсена, и по-късна – по-примитивна. K-Ar датировки за скали от субвулканските тела (Harkovska в: Nedyalkov, Pe-Piper, 1998) са в интервала 26,5–29 Ма (рупел–хат). Главно поради привързаността на разглежданите скали към Звезделския вулкански комплекс и възможно не добре обосновано, възприетата възраст при настоящите изследвания е къснорупелска. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|