Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист



страница14/21
Дата21.09.2017
Размер2.18 Mb.
#30718
ТипЗадача
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   21

4.1.12.4. Кисел тензионен комплекс


Киселият тензионен комплекс се поделя на два подкомплекса – Устренски и Пчелоядски вулкански подкомплекс. В пределите на картния лист е представен единствено от скали на Пчелоядския вулкански подкомплекс.
Пчелоядският вулкански подкомплекс е изграден от вулканити с кисел състав, но с по-високо съдържание и по-големи вариации на SiO2 от това на Устренския. Анализите им попадат в полето на дацитите, трахидацитите, риолитите и трахириолитите. По-голяма част от анализите попадат в полето на висококалиевите, а единични в полето на среднокалиевите вулканити (фиг. 9).

ORG-нормализираните спайдърграми за вулканити от Пчелоядския вулкански подкомплекс (фиг. 12) показват силно обогатяване с LILE (K, Rb, Ba, Th) и обедняване на HFSE (Nb, Hf, Zr, Sm, Y, Yb). Тази конфигурация е характерна за син- до постколизионните гранити по Pearce et al. (1984). Впечатление правят високите положителни аномалии на Rb и Th и негативната аномалия на Ba. Наблюдават се слабо изразени негативни Eu аномалии (фиг. 13).

Кристализационната температура на кисели скали от Пчелоядския вулкански подкомплекс, определена по фелдшпатовия термометър на Stromer (1975), е в рамките на 840–870оС (Nedyalkov, Pe-Piper, 1998).

4.1.12.5. Комплекс на късния базичен вулканизъм


Комплексът на късния базичен вулканизъм е изграден от вулкански и субвулкански скали с предимно базичен състав. Подразделя се на няколко типа поради пространствена обособеност и специфични петрохимични




Фиг. 8. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали от Звезделския и Киселия тензионен вулкански комплекс

Фиг. 9. Диаграма SiO2 към K2O (Le Maitre et al., 1989) за скали от Звезделския и Киселия тензионен вулкански комплекс




Абревиатурни обозначения (към фиг. 9): Звезделски вулкански комплекс: лави - долна и горна ефузия, и неподелени вулканити (Zvl); дайки (Zvd); субвулкански тела (Zvs); Кисел тензионен комплекс: Пчелоядски вулкански подкомплекс (Pc).




характеристики на скалите. В пределите на разглежданата площ се разкриват скали единствено от Авренско-Черничевския тип.

Обстойни изследвания върху петрохимичните особености на разглежаданите скали правят Маврудчиев (1964), Marchev et al. (1997, 1998, 2004, 2006).


Фиг. 14


Фиг. 13

Анализите от скали на Авренско-Черничевския тип попадат в полето на базалтите, трахибазалтите, базанитите и тефритите.

Според съдържанията си на К2О (1,87–3,24 wt%) разглежданите скали се характеризират като висококалиеви (фиг. 15). Те са приблизително равни или малко по-ниски от тези на Na2O, но винаги Na2O–2 ≤ K2O.

Спайдърграмите за елементите следи от различните типове от комплекса на късния базичен вулканизъм показват контрастно различаващи се характеристики. При скалите от Авренско-Черничевския тип се наблюдават характеристики на океанско-островни базалти (по Thompson et al., 1984), което ги отделя и от всички вулканити в Източните Родопи. Стойностите на тежките REE са значително по-високи (до над 10 пъти) спрямо хондритовите, което предполага, че в източника не е присъствал гранат. При скалите от този тип липсват или се наблюдават слабо изразени положителни Eu аномалии, което отговаря на първичния им състав.



Табл. 2. Данни за главните оксиди (wt%), редки и елементи следи (ppm) за скали от комплекса на късния базичен вулканизъм





Авренско-Черничевски тип (A-ch)



2

4

BZ 23-1

5

3

IEG-01

IIEG-01

GJ-17

IIEG-04

7

GJ-04

9

STR-10




1

1

2

1

1

2

2

2

2

1

2

1

2

SiO2

43,32

44,44

44,07

45,68

46,11

46,44

46,74

46,75

46,98

47,18

47,21

48,00

48,03

TiO2

1,21

1,96

1,81

1,90

2,03

2,01

2,02

2,23

2,04

1,83

2,2

1,39

2,20

Al2O3

18,51

18,85

15,92

19,90

17,26

16,48

16,68

16,86

16,87

18,46

17,08

19,21

18,04

Fe2O3tot

10,16

9,17

9,412

8,06

9,66

9,24

8,72

8,75

8,66

8,32

8,08

6,40

8,42

MnO







0,12







0,15

0,16

0,18

0,15




0,17




0,20

MgO

7,13

5,64

8,45

6,66

6,55

7,61

7,38

5,96

7,46

6,02

5,93

6,00

4,51

CaO

10,49

9,68

9,28

8,56

8,62

10,10

9,35

8,49

9,59

8,66

8,49

7,60

8,39

Na2O

3,01

2,69

2,11

3,09

3,16

2,11

3,75

3,91

3,79

4,60

3,66

3,50

3,61

K2O

2,56

2,56

2,23

3,05

2,99

2,30

2,34

2,94

1,87

3,00

2,93

2,53

3,24

P2O5







0,53







0,57

0,69

0,75

0,71




0,75




0,88

Влага

0,80

2,04

5,67

1,19

1,82













0,99




2,16




CO2










0,25

0,43













0,37




2,64




З.П.Н

3,41

3,15




1,94

2,13

3,13

2,08

2,91

2,28

1,48

3,18

1,40

2,54

Сума

100,6

100,2

99,6

100,3

100,8

100,1

99,9

99,7

100,4

100,9

99,7

100,8

100,1

Sc
















20,90

18,60

15,60













8,10

V
















194,00

174,00

158,00













133,00

Cr
















159,00

166,00

83,00













32,00

Co
















34,00

33,00

30,00













24,00

Ni
















104,00

102,00

78,00













42,00

Zn
















71,00

72,00

77,00













76,00

Cu
















53,00

43,00

34,00













25,00

Pb
















3,00

4,00

4,00













4,00

Zr
















187,00

224,00

262,00













307,00

Hf
















3,30

4,10

5,00













5,30

Nb
















74,00

83,00

94,00













104,00

Ta
















3,70

4,30

5,60













6,10

U
















2,20

2,10

3,00













2,40

Y
















25,00

26,00

25,00













25,00

Th
















8,30

10,20

9,30













9,60

Rb
















59,00

75,00

66,00













72,00

Sr
















637,00

801,00

839,00













934,00

Ba
















699,00

695,00

744,00













802,00

La
















42,50

47,70

48,70













53,30

Ce
















73,00

76,00

80,00













88,00

Nd
















27,00

29,00

31,00













29,00

Sm
















6,40

7,40

7,00













7,50

Eu
















2,00

2,10

2,10













2,20

Tb
















0,86

0,81

0,68













0,80

Yb
















2,00

1,90

1,70













2,00

Lu
















0,33

0,31

0,37













0,28




Местоположение:

2

2

ЮЗ от с. Девeсилово

4

2

И от с. Егрек

BZ 23-1

1

с. Егрек

5

2

с. Голям Девeсил, над воденицата

3

2

И от Букова махала

IEG-01

1

с. Егрек

IIEG-01

1

вр. Пърженака

GJ-17

1

с. Горни Юруци

IIEG-04

1

вр. Пърженака

7

2

3 km СИ от с. Аврен

GJ-04

1

с. Горни Юруци

9

2

с. Черничево, при граничната застава

STR-10

1

с. Стражец






Източник:

2

Marchev et al. 1998

1

Маврудчиев, 1963






Фиг. 14. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали от комплекса на късния базичен вулканизъм – Авренско-Черничевски тип

Фиг. 15. Диаграма SiO2 към K2O (Le Maitre et al., 1989) за скали от комплекса на късния базичен вулканизъм – Авренско-Черничевски тип




Скалите от Авренско-Черничевския тип имат най-ниските 87Sr/86Sr – 0,70323–0,70338 (Marchev et al., 1998, 2004) отношения от всички вулканити в Източните Родопи и съответно най-примитивен състав. Според Marchev et al. (1997, 1998, 2004, 2006) присъствието на ксенолити от шпинелови лерцолити в някои от тях потвърждава мантийния им произход. Термобариметричните изследвания и сравнения с експериментални постановки показват, че мантийните ксенолити са формирани от водонаситена (>3 wt%) базична магма при налягане от 14–9 kbar (45–30 km) и температура 1200–850ºС (Marchev et al., 2006).



Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница