Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

4.1.8.3. Чифлишки вулкански подкомплекс

Скалите на единицата са разглеждани като „Перперешки риолитов комплекс” и отчасти „Светиилийски риодацитов комплекс”, именувани от В. Георгиев и др. (1996ф) и предложени като официални литостратиграфски единици на смесени скали (В. Георгиев, Милованов, 2003). В действителност те нямат характеристиките на такива, а са от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005), респ. подкомплекси. В Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали) пирокластитите на подкомплекса са отнесени към „задруга на втори кисел вулканизъм”, а при предшестващи изследвания са причислявани към различни „хоризонти”, отделяни по типа на вулканизма (Яковлев и др., 1954ф; Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960, 1961; Кацков и др., 1966ф; Динков и др., 1968ф).

Чифлишкият вулкански подкомплекс е изграден от разнообразни кисели пирокластити и алтерниращи с тях органогенни варовици, разкриващи се на различни места в разреза, вулкански центрове и маломерни лавови потоци, изградени от дацити до риолити, трахириолити и перлити.

Възрастта на скалите от подкомплекса, определена по стратиграфска позиция, палеонтоложки данни и изотопни датировки, е рупелска.

Скалите на Чифлишкия вулкански подкомплекс са обособени в две единици. Едната е слоеста – седиментно-пирокластична (задруга), а другата – неслоеста, означена като „кисели вулканити”, обединяваща скалите от секущите тела (вулкански постройки, екструзивни куполи и др.).
Варовиково-пирокластична задруга (1CfOl₁). За първи път с указания ранг единицата се разглежда при настоящото изследване.

Скалите на задругата обединяват сравнително подробно разчленените от различни автори (Йорданов, 1996ф; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф, 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф) пачки пирокластични последователности и алтерниращи биостромни тела.

В пределите на картния лист скалите от задругата се разкриват източно и югоизточно от Кърджали, западно от вр. Здравец (Дамбалък), както и на широки площи западно от Момчилград. Източно от Кърджали изпълват обема на Високополянското, а западно от Момчилград – Плазищенското понижение.

Задругата се намира в сложни пространствени взаимоотношения с други олигоценски единици. Тя лежи съгласно върху скали от Рабовския вулкански подкомплекс, но на изток от картния лист се установява и латерални зацепвания с тях. На обширни пространства се разполага с рязка литоложка граница върху туфозни седименти на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга. Покрива се нормално или се просича от вулкански скали на Зорнишкия, Момчилградския и Светиилийския вулкански подкомплекс. В някои локалитети се наблюдава редуване на кисели пирокластити от подкомплекса с базични до среднобазични продукти от Зорнишкия вулкански подкомплекс и Звезделския вулкански комплекс. Покрива се с размивна граница (базално съгласие) и се зацепва със скали, идентични по характер с тези (кисели туфи и варовици), отнесени към състава на Джебелска свита.

В рамките на картния лист задругата е изградена предимно от масивни до дебелослоести разнообразни по характеристики кисели пирокластити, преобладащо продукт на пирокластични потоци и в по-малка степен тънко до среднослоести пеплопадни туфи. Всред тях се срещат издържани нива от кисели пирокластити, набогатени на среднокисели акцесорни лапили. На различни места в разреза се установяват органогенни (рифови) варовици. В много случаи пирокластитите са превърнати в зеолитити.

Източно от Кърджали, съгласно върху среднокисели туфи и туфити от Рабовския вулкански подкомплекс заляга последователност от разнообразни кисели пирокластити (Фиг. 4). Те са представени предимно от масивни туфи, в по-малка степен от слоести пирокластити и кисели пирокластити, набогатени на червеникави среднокисели акцесорни лапили.

Масивните туфи изграждат основната част от разреза на задругата. Продукт са на поредица от пирокластични потоци отделени или алтениращи с тънки нива туфити и епикластити (10–20 cm) или различни по дебелина и издържаност пластове от пеплопадни туфи. В горнището на някои от потоците се наблюдава розово-червена хематитизирана зона на термална закалка от отгоре разположения поток. В редица случаи пирокластичните потоци деформират и заграбват късове от директната подложка, като големината на инцидентните литокласти бързо намалява

Чифлишки вулкански подкомплекс

Варовиково-пирокластична задруга

D. горна пачка на киселите туфи с резургентни късове – зеленикави кисели туфи набогатени със среднокисели акцесорни лапили и органогенни варовици на различни места в разреза.

C. пъстра пирокластична пачка

4. преобладаващо масивни кисели туфи, продукт на пирокластични потоци в алтернация със слоести пеплопадни кисели туфи.

3. слоести пеплопадни кисели туфи

2. последователност от масивни пирокластити, продукт на пирокластични потоци

1. слоести пеплопадни кисели туфи

B. долна пачка на киселите туфи с резургентни късове – зеленикави кисели туфи набогатени със среднокисели акцесорни лапили

Рабовски вулкански подкомплекс

Туфитно-туфозна задруга

А. туфо-туфитна пачка – алтернация на кафеникави туфозни пясъчници, туфити, в някои случаи интензивно бентонитизирани.


Фиг. 4. Обобщен разрез на скали от варовиково-пирокластичната задруга в района на с. Седловина, Белите сипеи и с. Широко поле (по Yanev et al., 2006, с допълнение; поделението на пачки е по Йорданов, 1996ф и Йорданов в: Саров и др., 2002ф)
във височина. Туфите са бели до розови, пепелни до грубопепелни, кристалолитовитрокластични.Витрокластите (пемзите) са с големина 1–3 cm, влакнести, в повечето случаи изцяло зеолитизирани или заместени от глинести минерали. Те са хаотични, което предполага турболентно придвижване на пирокластичния поток. Инцидентните литокласти са от среднокисели вулканити, варовици, пепелни до финопепелни кисели туфи. Срещат се и по-редки риолитови ювенилни литокласти. Кристалокластите са представени от кварц, плагиоклази, санидин, биотит и амфибол.

Тънко- до среднослоестите пеплопадни туфи са бели до розови пепелни до финопепелни. За тях в района на с. Чифлик (к. л. Николово М 1: 50 000) са описвани слабо изразени рипалмарки (Yanev et al., 2006). Розовият цвят се дължи на монтморилонит.

Киселите пирокластити, набогатени на среднокисели акцесорни лапили изграждат две нива – в основата и в горните части от разреза на задругата. Те са резедави (дължащо се на промяна в селадонит), масивни с кисел туфозен матрикс и витрокласти. Много характерно е силното набогатяване на среднокисели акцесорни лапили с червеникав цвят и редки ювенилни риолитови литокласти. Тези лапили са изнесени от подложката по експлозивен път (Йорданов, 1996ф). Горните факти предполагат мощни фреатомагматични ерупции. В някои случаи пирокластитите са преработени и схаващани от Yanev et al. (2006) като епикластити. Поради наситеността им със среднокисели литокласти част от тях са били считани за среднокисели продукти (Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Янев и др., 1968). Западно и юг–югозападно от с. Широко поле всред туфите се установяват пластове и лещи от органогенни (рифови) варовици.

В района между селата Сушево, Житковец и вр. Здравец се наблюдава неколокократно редуване на пачки от кисели пирокластити и базични до среднокисели вулканити от Зорнишкия вулкански подкомплекс – факт, отбелязан от Р. Иванов (1961б).

Киселите пирокластити са представени от бели, розовеещи или резедави, в повечето случаи масивни, кристало-лито-витрокластични туфи, всред които се установяват организмови останки. Витрокластите са с частично до напълно заличена морфология. Променени са от хлорит и глинести минерали. Кристалокластите са представени от кварц, кисели плагиоклази и биотит. Литокластите са неравномерно разпределени. Срещат се както ювенилни –риолитови, така и ксенолитокласти от тъмнооцветени среднокисели вулканити. Размерите им са лапилни до по-рядко блокови.

Подобна неколкократна алтернация на кисели пирокластити с базични до среднокисели вулканити, но от състава на Звезделския вулкански комплекс, се наблюдава в района между селата Соколино и Падница.

В Плазищенското понижение преобладават масивните кристало-витрокластични пепелни до грубопепелни кисели туфи, продукт на пирокластични потоци, но присъстват и пеплопадни по характер туфи и туфи, набогатени с акцесорни среднокисели лапили, изнесени по експлозивен път. На различни места в разреза се разкриват пачки, лещи и издържани тела от рифови варовици.

Характерна особеност за пирокластите от подкомплекса е тяхната зеолитизация. Зеолитовите скали са установени за първи път в района на Кърджали през 1967 г. (Alexiev, 1968). В някои случаи скалите са над 50% зеолитизирани и превърнати в зеолитити. Минералите заместващи стъклените частици са зеолити, филосиликати (предимно селадонит), фелдшпати и опал (Yanev et al., 2006). Преобладаващият зеолитов минерал е клиноптилолитът, но се среща и морденит, аналцим и др. (Алексиев, Джурова, 1977, 1984, Джурова, Алексиев, 1988, Djourova, Aleksiev, 1989, 1990 Yanev et al., 2006, и др.).

Максималната дебелина на задругата, достигаща 150–200 m, се установява в двете понижения – Високополянското (източно от Кърджали) и Плазищенското (западно от Момчилград). Между тях в издигнатия вулкански масив дебелината на пирокластичните пачки, зацепващи се със среднокисели вулканити, е 5–20 m, рядко повече.

Пирокластитите от Чифлишкия вулкански подкомплекс са образувани в субаквална (плиткоморска) обстановка. За това свидетелстват организмовите останки (бивалвии, гастроподи), асоциацията с рифови варовиици, както и слабоизразените рипалмарки по горните повърхности на някои от пластовете пеплопадни туфи.

Изказвани са различни мнения за центровете, продуцирали пирокластиката от подкомплекса. Някои автори (Янев, 1980, Yanev et al.,1995, 2006, Moskovski et al., 2006 и д.р.) предполагат, че тя е продукт на пирокластични потоци (outflow facies) от Боровишката калдера.

По данни от Ar-Ar датировки и магнитостратиграфски корелации (Moskovski, S. et al., 2004) от района на селата Върхари (32,28 Ма) и Седлари (32 Ма) възрастта на пирокластитите от подкомплекса се определя като рупелска. На много места всред разреза на задругата в района на Кърджали е описвана ранноолигоценска фауна (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф).

В пределите на картния лист вулканитите се разкриват в района на вр. Моняк, източно от с. Звезделина, с. Лисиците и южно от с. Сушево.

Скалите на единицата просичат пирокластите от подкомплекса, като покривка в разкритията не е запазена.

Киселите вулканити са представени от дацити, трахидацити до риолити и трахириолити и техните гърлови лавобрекчи, перлити и агломератови туфи. Те са част от отделни (индивидуализирани) вулкански постройки, екструзивни куполи и криптокуполи, изграждащи външния (периферен) полупръстен на Нановишката полукръгова магматогенна структура.

В района на вр. Моняк (Хисарски вулкан) са развити предимно черни до кафеникави дацити до трахидацити, по-рядко трахириолити. Текстурата в повечето случаи е флуидална до микрофлуидална. Структурата е афирна до дребнопорфирна. Първичните минерали са представени от плагиоклаз (олигоклаз), биотит, санидин, кварц, като изграждат до 5% от обема на скалата. Основната маса е изградена от светлокафяво девитрифицирано вулканско стъкло под формата на микрозърнест, на места влакнест фелзитоподобен агрегат. В периферните части на екструзивния купол се наблюдава брекчиране, окологърлови лапилни до блокови пирокластити с късове от риолити и перлити и малки тела от кафяви и сивочерни перлити с порфири от плагиоклаз, биотит и кристалити (Горанов и др., 1960, Янев и др., 1968).

Лавите и късовете в лавобрекчите източно от с. Звезделина – Перперешки вулкан (Янев и др., 1968) са представени от масивни и флуидални трахириолити. В редица слу чаи лавобрекчите преминават в аглутинати и агломератови туфи с големина на късовете от 1–5 cm до блокове. Първичните минерали са плагиоклаз (албит-олигоклаз до олигоклаз), санидин, биотит. Наблюдават се гломеропорфирни струпвания. Основната маса е изградена от вулканско стъкло, субпорфири и микролити от санидин и плагиоклази.

На редица места в периферията на лавовите потоци и куполите се наблюдават черни, сиви и сиво-зеленикави перлити и перлитови туфобрекчи (Горанов и др., 1960). Плагиоклазът в перлитите е по-базичен в сравнение с този от лавовите скали – от олигоклаз до андезин, като в някои случаи се наблюдава ядро от лабрадор (Янев и др., 1968).

Групата тела южно от с. Сушево са представени от розови флуидални, ивичести трахидацити с микрозърнеста, псевдосферолитова структура. В първичния минерален състав участват редки кристали от санидин, кварц, кисел плагиоклаз, биотит. Основната маса е от девитрифицирано до микрозърнест агрегат от санидин и кварц вулканско стъкло. В периферията на телата, чрез тънкослойно редуване лавите преминават в черни перлити. В ендоконтактите скалите често са автокластично брекчирани или брекчирани вследствие на закаляване при контакта с водонаситените отложения. В някои случаи се наблюдават внедряване на кластични дайки в телата (пеперити) и разсейване на късове от трахидацитите в скалите, които са внедрени – преотложени хиалокластити.

K-Ar датировки за скалите при вр. Хисар и в съседни райони при ж.п. сп. Средна Арда на к. л. Студен кладенец – M 1: 50 000 са в рамките на 32–30 Ма (Мушински, 1980; Lilov et al., 1987). Това определя ранноолигоценската възраст на скалите.

4.1.8.4. Зорнишки вулкански подкомплекс

Като официална единица от категорията на вулканските комплекси, респ. подкомплекси, е въведена в Обяснителната записка към картен лист Студен кладенец – М 1: 50 000 (Йорданов и др., 2008), където има широко развитие.

Скалите на единицата са разглеждани като продукт на Дамбалъшкия (Р. Иванов, 1960, 1961) или Звезделския (В. Георгиев и др., 1997ф; В. Георгиев, Милованов, 2003) вулкан, като пирокластитите са причислявани към различни хоризонти на среднокисел вулканизъм (Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф). Изследвания върху геологията и петрологията на скали от подкомплекса правят Moskovski et al. (1993). Marchev et al. (1993) и Nedyalkov, Pe-Piper (1998) изтъкват ролята на смесването на магми при механизма на еволюция на базичната до среднокисела магма в района.

В пределите на картния лист скалите от подкомплекса се разкриват между Момчилград и яз. Студен кладенец.

Единицата се подстила и просича скали на пирокластично-варовиковата задруга, Рабовския и Чифлишкия вулкански подкомплекс. Зацепва се със скали от Чифлишкия и Момчилградския вулкански подкомплекс. Просича се от кисели тела и се покрива от епикластити, свързани със Светиилийския етап.

Зорнишкият вулкански подкомплекс е изграден от среднокисели пирокластити, туфити, епикластити, лавови потоци и вулкански тела от базични до среднокисели вулканити (андезитобазалти, андезити, латити). Те са (вероятно) естествено продължение на базичния до среднокисел вулканизъм, свързан с развитието на Рабовския вулкански подкомплекс.

Подкомплексът е поделен на туфитно-туфозна задруга и базични до среднокисели вулканити.

Възрастта на скалите от подкомплекса, определена по стратиграфска позиция, е рупелска.

Задругата обединява среднокиселите пирокластити и епикласти от подкомплекса. Поделена е на две пачки: туфо-туфитна пачка и пачка на агломератовите туфи.

Прехожда от скалите на туфитно-туфозната задруга от Рабовския вулкански подкомплекс. Разполага се върху кисели пирокластити и варовици от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Покрива се от лавови потоци от базични до среднокисели вулканити от по-високите нива на Зорнишкия подкомплекс.

Пачката е представена от сиви до кафеникави среднокисели пепелни до грубопепелни и бомбено-блокови туфи и съпътстващите ги туфити и епикластити.

Максималната дебелината достига 125 m.

Скалите на пачката се разполагат под- и всред базични до среднокисели вулканити на подкомплекса. Зацепват се с кисели пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Просичат се от кисели вулканити от Светиилийския вулкански подкомплекс.

Пачката е представена от кафеникави базични до среднокисели бомбено-блокови агломератови туфи. Матриксът е неравномерно разпределен, пепелен до грубопепелен, туфозен. Кристалокластите са от плагиоклаз, пироксен и биотит. В някои случаи поради седиментацията във воден басейн туфите са размити, присъства теригенна компонента и тънки прослойки от органогенни варовици.

Дебелината на пачката достига 15 m.

Вулканитите се разполагат върху скали от Рабовския вулкански подкомплекс. Постилат се от- и просичат кисели пирокластити на Чифлишкия вулкански подкомплекс. В района между с. Сушево и вр. Здравец се наблюдава неколкократно редуване на базични до среднокисели вулканити и кисели пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. В дерето запад-югозападно от вр. Здравец се наблюдава зацепване на скалите от единицата с пъстри агломератови туфи и лавобрекчи от Момчилградския вулкански подкомплекс. Взаимоотношенията с лави от същия подкомплекс север-северозападно от Кирсетепе са прикрити от внедрените на границата кисели вулканити от Светиилийския вулкански подкомплекс, но вероятно лавите от Зорнишкия се разполагат върху тези от Момчилградския.

В състава на единицата преобладават предимно черни масивни дребно- до среднопорфирни андезитобазалти, андезити и латити. Скалите често са плочесто или призматично напукани. Изграждат поредица от лавови потоци, секущи изометрични и линейно удължени тела. В основата на лавовите потоци и периферията на секущите тела често се наблюдават лавобрекчи.

Първичните минерали са представени от плагиоклаз, пироксен и биотит. Основната маса е хиалопилитова, изградена от вулканско стъкло и микролити от плагиоклаз, пироксен и рудни минерали.

В околностите на селата Сушево и Житковец лавовите потоци често алтернират с тънки прослойки от агломератови туфи и туфити.

Североизточно от с. Глухар се наблюдава линейно издължен вулкански канал от черни андезитобазалти. Скалите са с ясна ветриловидна и хоризонтална призматична напуканост. Малкият изометричен център, разположен източно от селото, е изграден от черни флудални андезити с перлитно напукване. Заграбен е блок от рифови варовици. Сходни по изглед са скалите от вулканския център непосредствено източно от с. Пропаст.

Изометричното тяло юг-югоизточно от с. Пропаст е изградено от черни афирни плътни андезитобазалти.

Характерна особеност за вулканитите от подкомплекса в района северно от Кирсетепе са масивните и блокови лавови потоци.

Възрастта на скалите от подкомплекса по стратиграфска позиция е рупелска. Съществуващите K-Ar датировки (съответно 29,3 Ма при с. Сушево и 35 Ма при с. Стари чал – к. л. Студен кладенец 1: 50 000), посочени от В. Георгиев и др. (1997ф), не съответстват на взаимоотношенията с коректно датирани скали от другите единици.

4.1.8.5. Соколински вулкански подкомплекс

Макар и с ограничено развитие в сравнение с останалите подкомплекси на Нановишкия вулкански комплекс, обособяването на тази единица с този ранг е мотивирано от следните обстоятелства: 1) Това са продукти на добре обособена вулканска постройка – Соколинския вулкан със специфична кръгова структура; 2) По своя състав и облик скалите ясно се разграничават от другите вулкански единици в района; 3) Развитие имат както вулканитите, изграждащи лавови тела и куполи, така и пирокластитите с характер на слоеста пачка.

Р. Иванов (1960, 1961) отнася тези скали към част от „хоризонт на III и IV среднокисел вулканизъм”. Георгиев и др. (1998ф) ги причисляват към „Момчилградски кварцлатитов комплекс” и „Звезделски андезит–андезитобазалтов комплекс”.

Скалите от подкомплекса се разкриват източно от с. Соколино между върховете Калиаклъасар, Бюйюктепе, Асар и пътя Момчилград – Крумовград (к. л. Джебел М 1: 50 000). Изграждат Соколинския вулкан.

Подкомплексът е представен от среднокисели лапилно-блокови туфи и вулкански тела и куполи от черни плътни със смолест блясък дребно-среднопорфирни дацити до андезити. Подразделя се на пачка на лапилно-блоковите туфи и среднокисели до кисели вулканити.
Пачка на лапилно-блоковите туфи (1SkOl₁). Разполага се нормално върху скали от Чифлишкия вулкански подкомплекс и Звезделския вулкански комплекс. Просича се от базични дайки, свързани с по-късни етапи от формирането на Звезделския вулкански комплекс и тела от Момчилградския вулкански подкомплекс. Просича се и от продуциращи туфите канали на вулкана.

Пачката е изградена от лапилно-блокови туфи. Матриксът е сиво-бял, пепелен до грубопепелен, неравномерно разпределен и най-често в подчинено количество. Литокластите са изключително от ювенилни ръбати фрагменти от черни със смолест блясък дребно-среднопорфирни дацити до андезити. Те са идентични със скалите на лавовите тела от подкомплекса.

Дебелината на пачката достига 175 m.

Възрастта по стратиграфска позиция е рупелска.

Просичат скали от Звезделския вулкански комплекс и пачката на лапилно-блоковите туфи. Покривката не е запазена в разкритията.

Вулканитите изграждат линейно удължени, по-рядко изометрични вулкански тела и куполи.

Скалите на единицата са черни масивни със смолест блясък дацити до андезити. В много случаи притежават ясна ветриловидна или хоризонтална призматична отделност. Структурата им е порфирна. Първичните минерали изграждат под 15% от обема на скалата. Плагиоклазите (андезин) са преобладаващите порфири. Те са призматични, зонални. Съдържат включения от кафяво изотропно вулканско стъкло, ксеноморфни клинопироксенови зърна и иглест апатит. На места са гломеропорфирно струпани. Фемичните минерали са пироксен (авгит) и амфибол. Акцесорните минерали са представени от безцветен до бледокафеникав апатит и магнетитови зърна. Основната маса е с хиалопилитова структура. Съставена е от светлокафяво вулканско стъкло, частично кристализирало с плагиоклазови микролити, които на места са със субпаралелна ориентировка и обтичат фенокристалите. В основната маса присъстват и множество кристалити и изометрични рудни минерали.

Възприетата възраст, определена по стратиграфска позиция, е рупелска.

4.1.8.6. Момчилградски вулкански подкомплекс

На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали) скалите от подкомплекса са отнесени към състава на „задруга на трети среднокисел вулканизъм”, а преди това към различни „хоризонти”, отделени по типа на вулканизма (Р. Иванов, 1960, 1964; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1966ф; R. Ivanov et al., 1969). Moskovski et al. (1993) свързват единицата с „Дамбалъшкия полифациален и полицентров вулкан”.

Материалите на Момчилградския вулкански подкомплекс се разкриват в югоизточната част на картния лист, североизточно от Момчилград, както и в района на с. Друмче. В тектонско отношение те принадлежат на Момчилградската магмопроводяща зона към Нановишката полукръгова магматогенна структура.

Продуктите на подкомплекса покриват и процепват скалите на Чифлишкия подкомплекс и Звезделски вулкански комплекс Процепват се или покриват от скали на Светиилийския вулкански подкомплекс. С продуктите на Зорнишкия вулкански подкомплекс се наблюдават взаимоотношения на редуване и зацепване. Покриват се с размивна граница от задругата на блоковите брекчи.

Момчилградският вулкански подкомплекс е представен от лавови продукти в ефузивен и експлозивен фациес. При настоящите проучвания лахарите и пирокластитите от етапа са обединени в една т. нар. епикластично-туфозна задруга.
Епикластично-лавопирокластична задруга. Поделя се на две пачки – пачка на бомбено-блоковите туфи и епикластична пачка.
Пачка на бомбено-блоковите туфи и лавобрекчи (1MgOl₁). Продуктите на пачката се разкриват на сравнително голяма площ между Момчилград и вр. Кирсетепе. Те покриват киселите туфи от варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Над тях с размивна граница се разполагат материали от задругата на блоковите брекчи. Взаимоотношенията с разположените над нея пирокластити на Равенския вулкански подкомплекс и седименти на варовиково-мергелната задруга са тектонски. Процепват се или се покриват от вулканските продукти на Светиилийския подкомплекс. Секат се и се прослояват с останалите вулканити на Момчилградския подкомплекс.

Пачката е представена от червено-виолетови лапило-бомбени до блокови туфи, ксенотуфи и лавобрекчи с късове от латити, андезити и андезито-базалти, фенобазалти, долерити, риолити, перлити. Макроскопски скалите са кафяви, брекчевидни, с витролитокластична структура. Витрокластите са сравнително редки, оцветени в ръждивокафяво до жълто. Съставени са от променено в различна степен вулканско стъкло.

Дебелината на пачката достига 250–300 m.
Епикластична пачка (2MgOl₁). Тези новоустановени отложения се разкриват само в един малък участък на главния път за Кърджали, северно от Момчилград. Материалите са разседнати на запад спрямо киселите туфи на Чифлишкия вулкански подкомплекс.

Скалите представляват лахари с класт-поддържана масивна брекчевидна текстура. Късовете са с преобладаващо чакълни размери и слаба обработка. Преобладават бомбено-лапилни късове от разнообразни вулкански скали (флуидални риолити, андезити и др.). Матриксът е неравномерно разпределен, песъчлив.

Дебелината на пачката достига до 20 m.
Среднокисели до кисели вулканити (3MgζOl₁). Заемат значителна площ от околностите на Момчилград до североизточно от с. Праховица.

Вулканитите покриват или се прослояват с вулкано-седиментните продукти от подкомплекса. В дерето североизточно от вр. Коджадаа се наблюдават взаимоотношения на зацепване с лавите на Зорнишки вулкански подкомплекс. Границата с последните северозападно от вр. Кирсетепе не се наблюдава, но съдейки по взаимоотношенията в източна посока (к. л. Студен кладенец – М 1: 50 000) се предполага, че продуктите на Момчилградския подкомплекс се покриват от лавите на Зорнишката единица. Взаимоотношенията с вулканитите на Равенския вулкански подкомплекс и Звезделски вулкански комплекс са тектонски. Североизточно и източно от с. Праховица и западно от с. Коте вулканитите покриват директно скалите на Рабовския вулкански подкомплекс. Процепват се или се покриват от скали на Светиилийския вулкански подкомплекс.

Характерен за вулканитите на подкомплекса е сравнително пъстрият състав. Описвани са андезити, латити, кварцлатити и дацити. Преобладават среднокиселите разновидности. Най-често скалите са сиви до тъмнокафяви или розови на свежа повърхност, с масивна текстура. Структурата е порфирна, с хиалинна, хиалопилитова, микролитова и пилотакситова основна маса. Порфирите са представени от плагиоклазови (андезин), биотитови, амфиболови, орто- и клинопироксенови зърна. Основната маса включва К-фелдшпатови и плагиоклазови микролити, рудни минерали, пироксенови зърна и изотропно вулканско стъкло. Често е оцветена от железни хидроокиси. Акцесорните минерали са от призматичен апатит и магнетит. Често скалите са променени, с червено-виолетово оцветяване на изветряла повърхност и вторични минерали, представени от железни хидроокиси, карбонати, смектити, хлорит, серпентин и опал.

В най-югоизточната част на картния лист, в околностите на с. Друмче лавовите скали са интензивно хидротермално променени. В тази част на картния лист е застъпена северната периферия на канал, запълнен от гърлови лавобрекчи. Скалите са сиво-зеленикави на цвят, с брекчевидна текстура, порфирна структура и хиалопилитова и микролитова основна маса.

За високо-калиеви андезити от лавов поток в района на Момчилград е определена изотопна възраст по K/Ar метод – 31 Ма (V. Georgiev et al., 2003). Тези данни, както и взаимоотношенията с други датирани единици от района, определят възрастта на скалите от Момчилградския вулкански подкомплекс като ранно олигоценска (рупелска).

4.1.8.7. Светиилийски вулкански подкомплекс

На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали) скалите на подкомплекса са причислени към „трахириодацити с перлити (Ардински тип)” от „задруга на трети кисел вулканизъм”. Според Moskovski et al. (1993), в пределите на картния лист, те са продукт на “Дамбалъшкия полифациален и полицентров вулкан”, а по-стари автори ги причисляват към различни „хоризонти”, отделени по типа на вулканизма (Р. Иванов, 1960, 1961; Горанов, 1960).

В пределите на картния лист единицата се разкрива в района на с. Заград и южно от него, северно от вр. Здравец (Дамбалък) и в околностите на вр. Кирсетепе.

Скалите на подкомплекса се разполагат върху- и просичат пъстра подложка от скалите на Рабовския, Чифлишкия, Зорнишкия и Момчилградския вулкански подкомплекс.

Светиилийският вулкански подкомплекс е изграден предимно от кисели вулканити, развити в ефузивен и експлозивен фациес.

Възрастта на скалите, определена по К-Аr датировки и стратиграфска позиция, е рупелска.

Подкомплексът се поделя на епикластично-туфозна задруга и кисели вулканити.
Епикластично-туфозна задруга. Обединява киселите пирокластити и епикластити с характер на лахари, съпътстващи разрушаването на скалите от подкомплекса.

Поделя се на две пачки: пачка на пепелните до лапилни туфи и епикластична пачка.

Пачката се разполага върху скали от Рабовкия, Чифлишкия, Зорнишкия и Момчилградския вулкански подкомплекс. Границата ù с киселите пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс северно от вр. Здравец често е неясна. Бележи се главно по наличието на ювенилни литокласти от червеникави ивичести риолити и перлити. Южно от с. Заград покрива нормално епикластитите от едноимената пачка. Процепва се и се покрива от кисели вулканити от подкомплекса.

Скалите са бели до кремави със зеленикав отенък, най-често масивни, пепелни пирокластити. Витрокластите и литокластите са главния пирокластичен компонент, като в определени участъци едните преобладават над другите. Витрокластите са бели, влакнести, с размери 1–3 cm, в повечето случаи интензивно променени от влакнест агрегат от глинести минерали и хлорит, с почти напълно заличена морфология. Литокластите са с лапилни до блокови размери. Ксенолитокластите са представени от разнообразни базични до среднокисели вулканити. Наблюдават се и оксидирани (червени) резургентни късове. Ювенилните литокласти са от сиви и червеникави ивичести риолити и черни перлити. Те вероятно са изнесени по експлозивен път или са образувни вследствие на закаляване при контакта на риолитовите тела с водонаситените пирокластити (преотложени хиалокластити – пеперити). Кристалокластите са най-редки. По състав са кварцови, плагиоклазови и биотитови.

Част от пирокластитите северно от вр. Здравец вероятно представляват окологърлов фациес на киселите куполи от подкомплекса.

Максималната дебелина на пачката не превишава 80 m.

Възрастта по стратиграфска позиция е рупелска.

Епикластична пачка (2SIOl₁). Разкрива се на ограничени площи в района на с. Заград и южно от него.

Единицата е представена от масивни хаотични полигенни епикластити (лахари). Матриксът е жълто-зеленикав, неравномерно разпределен, песъчлив, на места включващ кисела туфозна компонента. Късовете са с чакълни до блокови, често внушителни размери. Представени са както разнообразни базични до среднокисели вулканити, така и кисели разновидности – чевеникави ивичести риолити, черни перлити и пр.

Дебелината на пачката не превишава 75 m.

Възрастта по стратиграфска позиция е рупелска.

Червеникаво-кафяви флуидални, ивичести риолити (3SIρOl₁). Развити са в района на с. Заград и северно от вр. Здравец. Изграждат изометрични, удължени, в някои случаи дайкоподобни тела и маломерни потоци. Ивичестостта на скалите е обусловена от тънко разслояване по слоевете на течение с дебелина около 1-2 mm. Присъстват редки миндали с хидротермална минерализация. На редица места скалите са ожелезнени. В някои участъци, особено в периферните части, телата са брекчирани като се наблюдават и окологърлови туфобрекчи и „яки” от черни перлити. Макар и нехарактерно е заграбването на ксенолитокласти от среднокисели вулканити. Структурата на риолитите е афирна, фелзитова, микрофелзитова. Изградени са от светлокафеникаво до жълто-кафяво вулканско стъкло с ясно изразена микрофлуидална текстура и редки субпорфири от кисели плагиоклази и клинопироксен, рудни минерали и биотитови люспи.

Черни среднопорфирни трахидацити (4SIτζOl₁). Разкриват се в района на вр. Кирсетепе. Разполагат се върху- и просичат пирокластите от пачката на пепелните до лапилни туфи. Изграждат екструзивни куполи и лавови потоци. Често са плочесто напукани по флуидалността.

Скалите са масивни, плътни, с порфирна структура. Порфирите изграждат около 25 % от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз (андезин) и клинопироксен (авгит). Акцесорните минерали са от апатит и рудни минерали. Основната маса е с хиалопилитова структура. Съставена е от тънкопризматични плагиоклазови и пироксенови микролити, кристалити и светлокафеникаво, частично девитрифицирано, вулканско стъкло.

Южно от вр. Кирсетепе се наблюдава вулкански канал, запълнен от експлозивни брекчи (гърлови кластолави). Контактите със скалите от Момчилградския вулкански комплекс са резки, ясно секущи. Кластолавите са изградени от две макроскопски различни вулкански скали (черни до сиво-черни и червеникави до виолетови) и лавова основна маса. Тъмносивата до черна скала е феноандезит, а червеникавата до виолетова – фенориолит.

Дребно- среднопорфирни риолити, трахириолити и перлити (5SIρOl₁). Развити са в района на вр. Кирсетепе. Изграждат екструзивни тела, които просичат черните трахидацити. Скалите са предимно масивни. Перлитите са черни и се разполагат в периферията на екструзивните тела.

Изотопната възраст на киселите вулканити от подкомплекса по К-Аr датировки в околностите на с. Чомаково (Georgiev et al. 2003) е 31 Ма. Тези данни и взаимоотношенията определят рупелската им възраст.

4.1.8.8. Юкаянски латити (UλOl₁)

За първи път се отделят тук и се въвеждат като официална неслоеста литостратиграфска единица в състава на Нановишкия вулкански комплекс. Независимо от силно ограничения си обем и разпространение, единицата се разглежда като основна и извън обхвата на подкомплексите, изграждащи Нановишкия вулкански комплекс. Мотивите за това са както специфичният състав и макроскопски облик, така и стратиграфската позиция. По съчетанието от тези два белега единицата контрастно се отличава от другите вулканити в района.

Единицата е именувана на вр. Юкая, в близост с който се намират единствените разкрити тела от скалите ù, т. е. това е и типовият ù локалитет. Разкритията се намират на 400 m ЮЮЗ от с. Заград.

Скалите изграждат три линейно подредени в ЗСЗ–ИЮИ направление вулкански тела (обобщено показани на картата), които просичат епикластично-туфозната задруга на Светиилийския вулкански подкомплекс.

Латитите са черни със смолест блясък, масивни, с редки неравномерно разпределени порфири. Структурата им е порфирна, пилотакситова. Фенокристалите изграждат 8–10 % от обема на скалата. Представени са от идоморфни, призматични и плочести плагиоклази, амфиболи, по-рядко опацитизиран биотит и клинопироксен (авгит). Акцесорните минерали са от апатит и магнетит. Основната маса е съставена от голямо количество плагиоклазови микролити, често със субпаралелна ориентировка, иглести пироксенови микролити, ксеноморфен санидин?, магнетит и прашести рудни минерали.

По стратиграфска позиция възрастта на скалите се определя като рупелска.

4.1.8.9. Варовиково-мергелна задруга (lmOl₁)

За първи път задругата се отделя в този обем при настоящото изследване.

Р. Иванов (1961б) отнася скалите от задругата към „хоризонта на трети кисел вулканизъм”, а Горанов (1960) и Шабатов и др. (1965ф) – към „шести – горен кисел хоризонт на олигоцена”.

В пределите на картния лист единицата е разпространена в околностите на селата Димитровче, Равен и Хризантема.

Скалите на варовиково-мергелната задруга се разполагат съгласно върху вулканити от Момчилградския вулкански подкомплекс и Звезделския вулкански комплекс, а се покриват от кисели пирокластити от Равенския вулкански подкомплекс.

Задругата е представена от мергели, пепелни до финопепелни кисели туфи и органогенни (рифови) варовици. Поделени са на две суперпозиционно разположени пачки – долна – мергелна и горна – варовикова. В пределите на картния лист се разкриват единствено скалите от варовиковата пачка, но, изхождайки от ситуацията в непосредствено съседство на изток, може да се предположи присъствие и на мергели в дълбочина.

Възрастта на скалите, въз основа на стратиграфската им позиция се приема за рупелска.

Варовикова пачка (lm/lOl₁). Скалите от пачката се разкриват в околностите на селата Димитровче, Равен и Хризантема.

В района на с. Хризантема, където задругата се разполага с по-високи нива върху подложката, варовиците залягат върху епикластити и базични до среднокисели лави от Звезделския вулкански комплекс и се покриват от кисели пирокластити от Равенския вулкански подкомплекс. При селата Димитровче Равен границите между скалите от задругата и тези от Мочилградския и Равенския вулкански подкомплекс са тектонски.

Пачката е представена от сиво-бели до кремави органогенни (рифови) варовици, в някои участъци с ядчеста текстура. Установява се изобилна фауна представена предимно от корали, но се срещат и бивалвии, гастроподи и ехиниди. Северно от пътя между селата Равен и Чобанка се наблюдават хидротермални промени, изразяващи се в окварцяване и присъствие на ръждиви повлекла по пукнатини (В. Георгиев и др., 1998ф).

Дебелината на пачката достига до 100 m.

Възрастта на варовиците по стратиграфска позиция е рупелска.

4.1.8.10. Равенски вулкански подкомплекс

За първи път се отделя с ранг на подкомплекс от състава на Нановишкия вулкански комплекс при настоящото изследване. Съответства на Равенския риолитов комплекс (В. Георгиев и др., 1998ф), въведен и като официална литостратиграфска единица от смесени скали (В. Георгиев, Милованов, 2003). Ревизията с промяна на ранга и характера на единицата (от комплекс от смесени скали във вулкански подкомплекс) е направена в Обяснителната записка на к. л. Студен кладенец – М 1: 50 000 (Йорданов и др., 2008), където единицата е развита по-широко и в пълния си обем.

На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали) скалите са представени като част от „задругата на трети кисел вулканизъм”.

В пределите на картния лист скалите от Равенския вулкански подкомплекс се разкриват по източната му периферия в района на селата Ябълковец, Равен, Чобанка и Хризантема. Те изпълват централните участъци на Нановишката калдера.

Скалите на единицата се разполагат с размив върху скали на Звезделския вулкански комплекс, на Чифлишкия, Момчилградския и Светиилийския вулкански подкомплекс, както и на варовиково-мергелната задруга. Покриват се с размив от седиментите на задругата на блоковите брекчи. Просичат се от Биволянските дацити. Във връзка с късните етапи от развитието на Нановишката калдера в много случаи взимоотношенията им с описаните по-горе скали са тектонски

Равенският вулкански подкомплекс е съставен главно от разнообразни кисели пирокластити, продукт както на пеплопадни ерупции, така и на пирокластични потоци. Тази интензивна пирокластична активност се последва от отлагането на органогенни рифови варовици, съпътствани от малка по обем кисела пирокластика и внедряването на последните порции от кисел материал под формата на малки риолитови куполи.

Общата дебелината на скалите от подкомплекса в пределите на картния лист достига 250 m.

Рупелската възраст на скалите от Равенския вулкански покомплекс е определена въз основа на Ar-Ar датировки на кисели пирокластити (31 Ма – Sv. Georgiev, Marchev, 2005) и по фаунистични определения от варовици от горните части на разреза (Яковлев и др., 1954ф; Атанасов и др., 1970ф).

Равенският вулкански подкомплекс е поделен на (отдолу – нагоре): туфозна задруга, пирокластично-варовикова задруга и кисели вулканити.

Историческа справка за отделените единици се прави на к. л. Студен кладенец в М 1: 50 000 при ревизията на единицата.
Туфозна задруга. Задругата е изградена от разнообразни кисели пирокластити, продукт на пеплопадани ерупции и пирокластични пемзови потоци – игнимбрити. Пирокластитите са зеолитизирани в различна степен. Подробно описание на минералния състав, е направено от Sv. Georgiev, Marchev (2005).

Единицата е поделена на две суперпозиционно разположени пачки – пъстра туфозна пачка и пачка на бомбено-лапилните кисели туфи.

Пъстра туфозна пачка (1RvOl₁). В пределите на картния лист е разкрита около с. Ябълковец и в района на селата Равен, Чобанка и Хризантема.

Основният пирокластичен пълнеж на единицата се разполага с размив върху скалите от варовиково-мергелната задруга и Звезделския вулкански комплекс. Покрива се съгласно от масивни пирокластити от пачката на бомбено-лапилните кисели туфи и се просича от риолитови тела от подкомплекса. Покрива се с размив от задругата на блоковите брекчи. Взаимоотношенията му със скали от Момчилградския вулкански подкомплекс в редица случаи са тектонски.

Скалите на пачката са представени от бели до сиво-бели масивни и слоести кисели пирокластити, продукт на пеплопадни ерупции и на пирокластични потоци. На различни нива в разреза се наблюдават тънки, неиздържани нива от туфити и туфозни брекчоконгломерати.

Пирокластичният материал в туфите е неравномерно разпределен. Кристалокластите са представени от плагиоклаз (албит-олигоклаз), санидин, кварц, по-рядко амфибол, биотит и субпорфири от клинопироксен. Често са натрошени. Витрокластите често са променени от глинести минерали и зеолити. Литокластите са относително редки. Ювенилните са представени от риолити, а ксенолитокластите – от в т.ч. акцесорни и инцидентни от среднокисели вулканити. В близост с подложката се срещат и заграбени мергелни и варовикови литокласти.

Дебелината на пачката е в рамките на 200 m, като в южните части (района на с. Хризантема) значително намалява.

Определената възраст на пирокластите по Ar-Ar датировки – 31 Ма (Sv. Georgiev, Marchev, 2005) е рупелска.
Пачка на бомбено-лапилните кисели туфи (2RvOl₁). Разполага се нормално върху пирокластитите от пъстрата туфозна пачка и се процепва от риолитови тела на подкомплекса.

Скалите на пачката са предимно масивни кристалолитовитрокластични средноспечени пирокластити (игнимбрити) с локално проявено призматично напукване. Изграждат няколко пирокластични потока, отделени от тънки нива пеплопадни и сърдж пирокластити (Sv. Georgiev, Marchev 2005). В някои случаи се наблюдават хиалокластични, перлитови потоци. Кристалокластите са от санидин, кварц, по-рядко амфибол и биотит, като често са натрошени при придвижването. Акцесорни са магнетит и циркон. Витрокластите са с размери 1–4 cm, често променени от глинести минерали и зеолити. В повечето случаи са хаотични, като на места се наблюдава обратна градация (Sv. Georgiev, Marchev 2005). Ювенилните литокласти са представени от риолити и кафяви перлити. Размерите им варират от 1 до 30 cm.

Дебелината на пачката в пределите на картния лист е 10–15 m.

Възрастта е рупелска.

Пирокластично-варовикова задруга. В състава ù участват предимно органогенни (рифови), на места туфозни варовици. Киселата пирокластика е в подчинено количество, като се явява под формата на тънки неиздържани прослойки всред варовиците и по-рядко като обособено по-високо ниво (източно от района).

В пълния ареал на развитие задругата е поделена на две пачки – долна – варовикова и горна – туфозна. В пределите на картния лист се разкрива единствено варовиковата пачка.
Варовикова пачка (3RvOl₁). Разполага се съгласно върху пирокластитите от пъстрата туфозна пачка и се просича от Биволянските дацити.

Пачката е съставена от бели до кремави органогенни варовици, изградени предимно от корали, бивалвии, гастроподи и ехиниди. Незакономерно се наблюдават неиздържани прослойки от кисели туфи и туфити.

Дебелината в пределите на картния лист не превишава 30 m.

Биогенната съставка на варовиците е указание за топъл плитък морски басейн с нормална соленост.

Възрастта по стратиграфска позиция и фаунистични определения (Яковлев и др., 1954ф, Шабатов, 1965ф, Атанасов и др., 1970ф) е рупелска.
Кисели вулканити (4RvρOl₁). За първи път риолитови тела към състава на “VI хоризонт на олигоцена – хоризонт на третата кисела ефузия” са описвани от Шабатов и др. (1966ф). Harkovska, Djurova (1994) отбелязват и характеризират свлачищно преотложени блокове от риолити и кисели туфи. Sv. Georgiev, Marchev (2005) изказват мнението, че тези скали представляват силно спечени пирокластити, а В. Георгиев и др. (1998ф) ги описват като вторични кварцити.

Вулканитите изграждат малки, в някои случаи извънмащабни, риолитови тела в района на селата Равен, Плешинци и Ябълковец. Те просичат материалите на пъстрата туфозна задруга, покриват се с размив от- и се преотлагат в седиментите от задругата на блоковите брекчи.

Риолитите са бели и светлосиви, в някои случаи червено-кафяви на цвят, плътни, брекчевидни на места, с дребни редки порфири от салични минерали. Текстурата им е масивна, на места брекчевидна. Структурата е хиалинна, аксиолитова. Най-често срещани са сферолитовите риолити. Изградени са от сферолити, съставени от радиалнолъчест влакнест агрегат от К-фелдшпат, разположен всред микрофелзитова основна маса. Пространството между късовете е изградено от запазени или протокластично натрошени плагиоклазови и санидинови кристали, както и единични люспи от биотит. На места се наблюдава различна степен на девитрификация на вулканското стъкло в типични аксиолитови структури, които са характерни и за силно спечени пирокластити (игнимбрити).

Възрастта на скалите е рупелска.

4.1.8.11. Биволянски дацити (BvτζOl₁)

Скалите са установени и обособени под това име при настоящото изследване. Като официална основна неслоеста единица се въвежда в Обяснителната записка на съседния картен лист Студен кладенец – М 1: 50 000 (Йорданов и др., 2008).

Дацитите изграждат секущо тяло, пресичащо скалите на най-младия подкомплекс от състава на Нановишкия вулкански комплекс– Равенския. Въпреки силно ограниченото си развитие единицата не е включена в неговия обем, а се разглежда самостоятелно поради специфичния си състав, рязко контрастиращ с останалите скали на този подкомплекс.

Биволянските дацити изграждат удължено в ИЮИ–ЗСЗ посока тяло с дължина около 30 m и ширина 15 m, разположено в землището на западната махала към с. Биволяне в самата източна периферия на картния лист.

Тялото просича рифови варовици от пирокластично-варовиковата задруга. В приконтактните части варовиците са локално окременени. Покривка не е запазена.

В някои участъци се наблюдава редуване на по-тъмни и по-светли слоеве, които маркират флуидалност, напречна на удължението. Паралелно на нея е развита система от пукнатини.

Скалите са кафяво-черни до червеникави дребно- до средно порфирни масивни дацити до трахидацити. Първичните минерали изграждат 10–15 % от обема на скалата. Представени са от порфири и субпорфири от плагиоклаз (андезин), санидин, пироксен и биотит. Акцесорни са апатит, циркон и магнетит. Основната маса е изградена от множество плагиоклазови микролити, санидин, кристалити и незначително количество вулканско стъкло. В случаите, в които плагиоклазовите микролити са гъсто разположени и са субпаралелно ориентирани, микролитовата структура прехожда в трахитова.

По стратиграфска позиция възрастта на скалите от единицата се приема условно като рупелска.

4.1.8.12. Задруга на блоковите брекчи (bbOl₁)

Задругата е отделена при настоящото изследване. Въпреки подчертано седиментния си характер, тя е причислена условно към Нановишкия вулкански комплекс. Мотивите за това са наличието на туфозен материал в състава на матрикса на псефитните скали и привързаността към структура, свързана с формирането на Нановишката калдера.

В пределите на картния лист скалите на задругата се разкриват в района на селата Плешинци и Чобанка.

Единицата се разполага с размив върху пирокластити и риолити от Равенския вулкански подкомплекс и вулканити от Момчилградския вулкански подкомплекс. Границата с епикластитите от Звезделския вулкански подкомплекс е тектонска. Скалите запълват периферен грабен, свързан с формирането на Нановишката калдера.

Задругата е изградена от полигенни чакълни до блокови и гигантско-блокови хаотични брекчи с неравномерно разпределен матрикс. Късовата компонента е представена от разнообразни базични до среднокисели вулканити (лилавочервени фенолатити, сиви среднопорфирни феноандезити, черни феноандезитобазалти до андезити), риолити, кисели пирокластити, варовици, редки гнайсови чакъли и д.р. Матриксът е псамитов до гравиен песъчлив, в някои случаи примесен с кисел туфозен материал.

Максималната дебелината на задругата е 60 m.

Скалите представляват класическа калдерна брекча, отложена и примесена със седименти на сладководен калдерен басейн.

Възрастта на скалите по стратиграфска позиция се приема за рупелска.

Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.72 Mb.

Сподели с приятели: