Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
Изтегляне 1.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Неподдържани мезофилни тревни съобщества
- Растителен вид Оценка Растителен вид
- 1379 Mannia triandr а
Самият парцел е зает от тревисто съобщество, чието проективно покритие се движи между 60-65 и 95-98%. Вертикалната структура на съобществото е доминирана от синузия на житните треви, в който най-голямо участие вземат представители на родовете Festuca, Agrostis, Poa. Активно е участието и на видовете от групата на Бобовите и Разнотревието, които допълват флористичното разнообразие на съобществото. Видовият състав е относително богат, но в него доста силно участват плевелни и антропогенни видове, което говори за голямо антропогенно и зоогенно натоварване (Urtica dioica, Plantago lanceolata, Knautia arvensis, Centaurea jacea, Rumex acetosella, Verbascum pannosum) (Табл. 5). Особено драстично е присъствието на копривата, която на места образува почти чисти петна с големина до 2 – 3 м². Теренът на парцела не е ограден и достъпът на животни и хора е напълно свободен. По наше мнение това е основната причина за чувствителната промяна на видовия състав на съобществото в посока на неговото рудерализиране. Изложеното до тук дава основание растителната покривка в границите на имота да бъде отнесена към хабитатите от типа Е2.7 - Неподдържани мезофилни тревни съобщества (Unmanaged mesic grassland) на EUNIS- класификацията. Хабитатът не е предмет на опазване в ЗЗ. Таблица 4: Видов състав на хабитат Неподдържани мезофилни тревни съобщества (EUNIS код Е2.7) в границите на имота.
От така направения анализ на растителността в района на ИП се вижда, че реализацията му няма да окаже въздействие върху природни местообитания, предмет на опазване в ЗЗ. Описание и анализ на въздействието на ИП върху видовете, предмет на опазване в ЗЗ 1379 Mannia triandrа Кратко живеещ многогодишен талусен чернодробен мъх. Среща се върху открита варовикова почва между скали и в скални пукнатини. Разпространение в България - Средна Стара планина (Троянски Балкан, местн. Венците), Южен Пирин (хълмът североизточно от с. Нова Ловча) (Пеев 2011). Оценка на популацията в зоната. В стандартният формуляр липсват конкретни данни за числеността на популацията в зоната - видът е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът е установяван в едно находище от ЗЗ “Централен Балкан”, а не от ЗЗ “Централен Балкан - буфер”. В последната зона видът не е установяван. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не се среща в зоната. В изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) липсват местообитания на вида. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Унищожаване на екземпляри ИП не засяга местообитания на вида. Унищожаване на екземпляри на вида няма да има. 1381 Dicranum viride Многогодишен листнат връхноплоден мъх. Двудомен, рядко спороноси. Размножава се главно вегетативно чрез листни фрагменти. Расте върху кората на стари широколистни, рядко върху иглолистни дървета или скали. Индикатор за стари гори. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност. Разпространение в България - Западна Стара планина (над с. Стакевци), Пирин (край х. „Демяница“) (Пеев 2011). Оценка на популацията в зоната. Видът е новоустановен в зоната. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът е установен в едно находище, върху 3 дървета със средно 6 туфички на дърво. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) липсват потенциални местообитания на вида. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Унищожаване на екземпляри ИП не засяга местообитания на вида. Унищожаване на екземпляри на вида няма да има. 6216 Hamatocaulis vernicosus Едър многогодишен листнат страничноплоден мъх. Среща се в преовлажнени понижения или потопен в мочурища, торфища и край потоци. Умерено минеротрофен. Популациите са с ограничено разпространение и добра плътност. Има ограничен размножителен потенциал. Разпространение в България - Западна (над с. Копиловци) и Средна Стара планина (местн. Паниците над гр. Калофер и над с. Антон), Пирин (района на гр. Банско), Рила (над туриситчески комплекс „Боровец“), Средна гора (над гр. Копривщица в местн. Белия камък) (Пеев 2011). Оценка на популацията в зоната. Видът е новоустановен в зоната. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът е установен в 2 находища. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) липсват потенциални местообитания на вида. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Унищожаване на екземпляри ИП не засяга местообитания на вида. Унищожаване на екземпляри на вида няма да има. 2327 Himantoglossum caprinum Пърчовката е многогодишно тревисто растение. Среща се по открити, слънчеви места, по-често на варовити каменисти почви, по слабо използвани пасища, сред храсталаци на келяв габър и космат дъб, на горски поляни в светли широколистни гори. По-чест в равнинни места и такива с наклон до 15 (20)°. По-чест в участъците с тревно покритие, избягва ерозиралите участъци. Понякога се среща в традиционно стопанисвани лозя и в синурите сред тях, както и стари овощни градини, и покрай пътища. Среща се ограничено в цялата страна, до 1100 м н.в. Сравнително по-често в карстовите райони на Предбалкана, Стара планина, Знеполски район, Източни Родопи (МОСВ 2013). Оценка на популацията в зоната. В стандартният формуляр липсват конкретни данни за числеността на популацията в зоната - видът е означен като рядък “R”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е 2298.3 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Според теренните ни проучвания, в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) липсват местообитания на вида. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Унищожаване на екземпляри ИП не засяга местообитания на вида. Унищожаване на екземпляри на вида няма да има. 4067 Echium russicum Двугодишно тревисто растение. Цъфти през май - юни, плодоноси през юни - юли. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена. Обитава сухи тревисти места в низините и предпланините, по слабо използвани пасища, често сред храсталаци. Популациите са локални, често от отделни разпръснати растения, понякога до 100 - 250 индивида (Лозенска планина). Разпространено ограничено в повечето флористични райони на страната, до 1200 m н.в. Не се среща в Рила, Пирин, Славянка, Беласица, Родопи. Оценка на популацията в зоната. В стандартният формуляр липсват конкретни данни за числеността на популацията в зоната - видът е означен като представен “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът не е установен в ЗЗ. Площта на потенциалните му местообитания е 1623.1 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Според теренните ни проучвания, в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) липсват местообитания на вида. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Унищожаване на екземпляри ИП не засяга местообитания на вида. Унищожаване на екземпляри на вида няма да има. 1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) Известен от 29 находища в ниските части на страната, като тези в Северозападна България очертават част от северната граница на ареала. Обитава равнинни карстови райони. Изцяло е свързан с пещерите като убежища. Храни се главно с нощни пеперуди, които лови над открити местообитания. Образува "смесени" размножителни и зимни колонии с южния и средиземноморския подковонос с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида. Известните до момента 6 размножителни колонии са в естествени пещери. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува главно в пещери. Не извършва далечни миграции, но са установени редовни сезонни движения между летните и зимните убежища (Големански 2011). Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът не е установен в ЗЗ, като е направен извод, че ако популация на вида съществува в зоната, то тя ще е с незначителни размери. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 78600 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен в зоната. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) попадат потенциални ловни местообитания на вида, без да се засягат пряко. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Безпокойство при строителството В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква. 1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) Широко разпространен вид в цялата страна. Среща се в планините до 1500 м. н.в. Пешерен вид, свързан предимно с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове и др. Среща се често и в населените места. Ловува в близост до убежищата си – до 5 км. Лети относително ниско и ловува над сушата, водната повръхност и в скални райони. Относително социален вид, но през лятото мъжките се отделят и живеят поединично. Летните убежища са най-разнообразни: постройки, мазета, изкуствени галерии, пещери и т.н. Зимува поотделно или на редки групи с разстояние между отделните индивиди. Храни се с летящи насекоми. Формира размножителни групи през май-юни (Големански 2011, Попов & Седефчев 2003). Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 21 находища. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 267950 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) попадат потенциални ловни местообитания на вида, без да се засягат пряко. Според нас като потенциални убежища в изследвания район могат да се разглеждат съществуващите сгради южно и северно от имота. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Безпокойство при строителството В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) попадат потенциални убежища за вида, но обитаващите ги индивиди, ако такива са налични, са привикнали към човешко присъствие и въздействие върху тях не би имало. В потенциалните ловни местообитания индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква. 1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) В България е обикновен и често срещан вид в цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 500 m н.м.в. Обитава предимно карстови райони обрасли с дървесна и храстова растителност. Използва различни подземни убежища (пещери, изкуствени галерии, бункери, катакомби), мазета и тавани на жилищни постройки. Често големите подковоноси обитават едно и също убежище заедно с други пещеролюбиви видове. Големият подковонос се храни в радиус от 2 до 10 km от убежището като използва открити пространства, окрайнини на горички, храсталаци, ливади, често в близост до водни площи. В хранителния спектър преобладават едри твърдокрили (Coleoptera) и пеперуди (Lepidoptera, особено сем. Noctuidae) и в по-малка степен ципокрили (Hymenoptera) и двукрили (Diptera). През лятото големите подковоноси използват алтернативни убежища и хранителни местообитания в радиус от около 15 km от лятното убежище. От средата на април до края на май женските формират размножителни колонии. Тяхната численост достига от няколко десетки до 700 екземпляра. Раждането на малките става в периода 1-25 юни, рядко по-късно. Зимува поединично или в колонии, които могат да достигнат от 50 до 600-800 екземпляра. Почти във всяка българска пещера през зимата могат да бъдат наблюдавани един до няколко зимуващи големи подковоноси. В България, големият подковонос не извършва далечни миграции. Сезонните предвижвания между летните и зимни убежища са на разстояние от 20 до 95 km (МОСВ 2013). Оценка на популацията в зоната. В Стандартният формуляр липсват данни за популацията на вида - тя е означена като налична “Р”. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) видът е установен в ЗЗ в 18 находища. Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 246440 дка. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район (200 м около границите на имота - зоната на максимално въздействие от ИП) попадат потенциални ловни местообитания на вида, без да се засягат пряко. Според нас като потенциални убежища в изследвания район могат да се разглеждат съществуващите сгради южно и северно от имота. Въздействия: Пряко унищожаване на местообитания В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има. Фрагментация на местообитания ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има. Безпокойство при строителството В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) попадат потенциални убежища за вида, но обитаващите ги индивиди, ако такива са налични, са привикнали към човешко присъствие и въздействие върху тях не би имало. В потенциалните ловни местообитания индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква. Каталог: doc -> naturaconsult naturaconsult -> Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община никопол naturaconsult -> Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционно предложение за „ naturaconsult -> Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение за naturaconsult -> Информация относно: Общ устройствен план (оуп) на община Летница – предварителен проект naturaconsult -> Информация naturaconsult -> Информация Изтегляне 1.54 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||